Р Е Ш Е Н И Е

 

142

 

21.07.2015 година, град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на девети юли, през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                               

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

      АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ № 160 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 43 по НДОХ № 199/15г. по описа на същия съд, постановена на 14.04.2015г. е признал подсъдимия Е.П.С. за ВИНОВЕН в това, че на 21.09.2014г. в околностите на с. Тополи, обл. Варненска, умишлено умъртвил К.И.С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК, вр. чл. 54 от НК и чл.58а от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 25/двадесет и пет/години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на С.Д.Д. сумата от 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането.

Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения гр. иск, направените по делото разноски в полза на гр. ищец и на Държавата.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалба на подс. С. /собственоръчна/, с която се иска намаляване на размера на наложеното наказание, поради неотчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства от първоинстанционния съд. Депозирана е жалба и от процесуалния представител на подс. в лицето на служебния защитник адв. В. - ВАК с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Молбата е за налагане на наказание около средния размер предвиден в закона и за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание пред състава на Варненски Апелативен Съд подсъдимият се явява лично и се представлява от служебния си защитник. Последният поддържа така депозираната жалба и акцентира на  причината за извършване на деянието. Подс. С. заявява, че не поддържа първоначалната си жалба с искането за намаляване на наказанието лишаване от свобода, т. к. се счита виновен за смъртта на всички свои близки.

Представителят на Варненската Апелативна Прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като намира за безспорно доказано възведеното обвинение.

Повереникът на гр. ищец и ч.обвинител – адв. Б. - ВАК, моли жалбата на подс. да бъде оставена без уважение, като отчита смяната в позицията му досежно  наложеното наказание.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият С. заявява, че иска да му бъде наложено смъртно наказание и ако това е невъзможно по българското законодателство, то желае да бъде съден в държава, където е предвидено такова наказание.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните  жалби са допустими, като по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

 Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В съответствие с направеното изявление съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното  производство. Впоследствие е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл.371 т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подс. С. и съпругата му К.С. живеели в с. Поручик Гешаново, обл. Добрич, в дома на бабата на С. — Е.С.. В началото на месец февруари 2014 г. Е.С. починала, но за да получават пенсията й подс. С. и съпругата му не я погребали.  Решили да не уведомяват никого за смъртта й и за целта я погребали в мазето на къщата им. На 12.02.14г., К.С. чрез пълномощно изтеглила сумата от 42 413,83лв. от сметката на Е.С. в „Асет банк Интернешинъл", след което закрила последната. След смъртта на бабата на подс., последният и пострадалата С. продължили да живеят в къщата й, но били силно притеснени някой да не разбере, че не са погребали възрастната жена и да не бъдат обвинени, че са я убили. Подс. С. се тревожел също така, че наследството му от баба му щяло да послужи за погасяване на дългове, наследени след смъртта на баща му. Поради тази причина подсъдимият и съпругата му не контактували с никого и се изолирали, но  двамата често спорели, какво да правят. На 21.09.2014г. те събрали багажа си и  го натоварили в микробус „Нисан" с ДКН В 6815 РТ /собственост на Е.С./, след което отпътували за гр.Варна. Решили да отидат до гробищния парк в с.Тополи, където бил погребан бащата на подс. С.. Движейки се по стария път за гр. Девня, завили наляво към гробищния парк, но по пътя отново се скарали и спрели в лявата част на пътя. В един момент пострадалата пуснала двете кучета, които пътували с тях извън превозното средство. Подсъдимият С. решил, че съпругата му С. ще го изостави и по този начин ще се установи и смъртта на баба му, взел нож от багажника на автомобила и се самонаранил по ръцете пред съпругата си. Пострадалата С. излязла от автомобила и побягнала по пътя. Подсъдимият я последвал и след като я настигнал започнал да й нанася удари с ръце и крака. Пострадалата се опитвала да се отбранява с ръце, но подс. С. й нанесъл удари и с ножа, който държал, в посока различни части от тялото. Пострадалата паднала на земята, а той продължил да й нанася удари с ножа в областта на тялото и врата. Един от тези удари попаднал в лявата част на врата, вследствие на което била прерязана лявата сънна артерия на пострадалата.

Случайно преминаващите свидетели И.И.П. и В.И.Н. - очевидци на инцидента, подали сигнал на 112. Впоследствие пристигнали служители на МВР - Варна и екип на спешна медицинска помощ. Подс. С., държал ножа в ръката си и крещял, че ще се самоубие. Незабавно бил откаран в болнично заведение, където му била оказана медицинска помощ. Медицинският екип установил, че вследствие на причинените прободно-порезни рани постр. К.С. е починала.

 

Въззивният съд установи, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал на делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

От изготвената СМЕ се констатира, че по тялото на пострадалата С. имало 12 прободно-порезни рани, нанесени в областта на шията, гърдите, корема, гърба и двете ръце. Раните в различните области на тялото са показателни, за това, че пострадалата е променяла своето положение. Раните по ръцете й са с характер на „ защитни наранявания" и са получени при предпазване. Според ВЛ наличието на множество рани е доказателство, че от началото на нанасянето им до смъртта пострадалата е изпитвала силни мъчителни болки, възприемала е случващото се с нея, както и неизбежността от настъпването на смъртта. Причината за смъртта на пострадалата е острата кръвозагуба вследствие на прободно- порезно нараняване на шията вляво, с пълно прерязване на лява сънна артерия.

По делото са били назначени две СПЕ по отношение на подс. С.:  - Според първото заключение, подс. С. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата; налице са данни за шизоидно личностово разстройство; вследствие на редовния прием на анаболи, стероиди и ефедрин е увеличена агресивността му. Според ВЛ към момента на извършване на деянието, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; - В хода на първоинст. съдебно следствие е била назначена СППЕ, според която подсъдимият е със смесено личностово разстройство /дисоциална, емоционално нестабилна и шизоидна личност/; същият разбира свойството и значението на извършеното, може да ръководи постъпките си, както и да участва адекватно в наказателния процес; психичното му състояние не налага провеждането на лечение. Вещите лица са констатирали, че опитите му за самоубийство имат характер на съзнателни и обмислено взети решения, основани на чувството за вина. Демонстративният им характер цели себеоневиняване, внимание и съчувствие, както и осигуряване на по-приемлив режим в системата на местата за лишаване от свобода.

Според заключението по изготвената биологична експертиза на веществените доказателства -нож с кафява дръжка, черна фланела с къс ръкав, къси панталони и маратонки, /с които е бил облечен подс. С./, е констатирана човешка кръв с кръвно групова принадлежност „В” /алфа/, идентична с кръвногруповата принадлежност на пострадалата С..

Според заключението по ФХЕ към момента на извършване на деянието в кръвта на обвиняемия няма наличие на наркотични вещества.

 

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани направените правни изводи във връзка с възведения престъпен състав по НК: по описания начин подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2, като на 21.09.2014г. в околностите на с. Тополи, обл. Варненска, умишлено е умъртвил К.С., по особено мъчителен начин.

И двете заключения на изготвените психиатрични експертизи констатират, че подсъдимият е  могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата и може да носи наказателна отговорност.

Квалифициращото обстоятелство по т. 6 пр. 2 – „особено мъчителен за жертвата начин” се обуславя от причинените на пострадалата множество наранявания приживе /установени със СМЕ/, която безспорно е осъзнавала случващото се с нея, изпитвайки извънредни мъки и страдания.

По отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определеното наказание за подсъдимия е справедливо и не следва да бъдат ревизирано. Първоинстанционният съд е изложил мотивирани съображения във връзка с индивидуализацията на наказанието /”доживотен затвор”/, определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като такива са отчетени характера на причиняване на самата увреда: с многобройни и жестоки удари, изключително недобрите данни за личността на подсъдимия, желанието за прикриването на предходно противоправно и морално укоримо деяние, както и умението му дори при стресова ситуация /според приетата от съда СППЕ/ да симулира състояние, което да облекчи в значителна степен пребиваването му в затвора. Първоинст. съд е взел предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца – изключително високи, отделните характеристични данни за личността на подс. – изключително недобри, като същевременно не е подценил и факта, че деецът към момента на инкриминираното деяние е бил с чисто съдебно минало, както и че самопризнанията му на д.п. са допринесли за изясняването на обективната истина по делото. Предвид проведената диференцирана процедура, на основание. чл.58а ал.2 от НК, законосъобразно наказанието на подс. С. е било редуцирано на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Липсват основания, които да обуславят налагане на наказание, по-различно от индивидуализираното такова по реда на чл. 54 от НК – „доживотен затвор”, както и определяне на по-ниско такова от определеното вече след редукцията му по чл. 58а от НК, поради което жалбата досежно явна несправедливост в този смисъл се явява неоснователна. Преценявайки емоционално-агресивните изблици на подс.С. /вариращи от необоснована агресия до опити за самоубийство/ и в съдебно заседание пред състава на АС-Варна през призмата на заключението по комплексната СППЕ, въззивната инстанция  прецени, че не следва да проявява по – голямо снизхождение при определяне на наказателната репресия. Очевидно,  същите са проекция на съзнателни и обмислено взети решения, основани на чувството за вина, а демонстративният им характер /според специалистите вещи лица/ целят единствено себеоневиняване, съчувствие, както и подсигуряване на по-приемлив режим в местата за лишаване от свобода. Промяната в позицията му, заявена пред настоящата инстанция, че не желае да се намалява наложеното вече наказание лишаване от свобода, а иска да му бъде наложено смъртно наказание и ако това е невъзможно по българското законодателство, то желае да бъде съден в държава, където е предвидено такова наказание, се преценява като абсолютно несъстоятелно, искането не следва да се коментира изобщо.

 

По отношение на уважения гр. иск: първоинстанционният съд, на основание чл. 52 от ЗЗД, е определил справедливо обезщетение за С.Д.Д., предвид причинените й неимуществени вреди от деянието, изразяващи се в загубата на дъщеря й. Това е сторил, изследвайки нейното здравословно и емоционално състояние в резултат на инкриминираното деяние, като над определения размер, правилно е преценил, че гр. иск е  неоснователен.

Предвид на всичко изложено по - горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че жалбите са неоснователни, респективно присъдата на първоинстанционния съд - ВОС, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

 

По отношение на направеното искане в писмена форма от подс. С. до въззивната инстнация  за връщане на веществени доказателства, приложени към делото е необходимо да се отбележи следното: поначало първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе досежно веществените доказателства по делото като цяло. Този пропуск към момента не може да бъде изправен от въззивната инстанция, т. к. в противен случай подс. С. ще бъде лишен от една инстанция, ако  желае да обжалва постановения съдебен акт. По реда на чл. 306 ал.1 т.4  от НПК, след влизане на присъдата в сила, първоинст. съд - ВОС следва да стори това служебно.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира, че първоинст. съд се е произнесъл частично по отношение на исковата претенция на ищцата Д. срещу подс. С.: в присъдата липсва отхвърлителен диспозитив до размера на предявения гр. иск от 250 000 лева, при условие, че подс. е осъден да заплати такъв в размер на 150 000 лева. Този пропуск се преценява като явна фактическа грешка, т. к. в мотивите към присъдата първоинст. съд е изложил съображения досежно уважения размер, приемайки, че над него искът се явява неоснователен. Поначало в тази част на присъдата -  над уважения размер, липсва жалба от гр. ищец, поради което същата не е предмет проверка. Други нарушения, освен цитираните по-горе пропуски, /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, не се констатираха.

 

Водим горното и на основание чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 43 на ОКРЪЖЕН СЪД – Варна, постановена на 14.04.2015г. по НДОХ № 199/2015 година.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ:  1:                    2.