Р Е Ш Е Н И Е

 

121/08.08.2014г.

 

Гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение  в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Ст. Якимова, разгледа ВНОХД № 161 по описа на съда за 2014 г., докладвано от съдия П. Димитрова и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 34 по НОХД № 690/13 г. на Окръжен съд - Варна, постановена на 15.04.2014г., с която подсъдимият И.П.Т. е бил признат за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК на РБ  както следва:

 

1. по чл. чл. 257, ал.1/отм./ вр. чл. 256 /отм./, вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че през периода 04.01.2006 г. - 09.08.2006 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ " Томилимпекс " ЕООД - гр.Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на "Томилимпекс" ЕООД - гр.Варна в особено големи размери - общо ДДС в размер на 113 229лв. / сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева / водил счетоводна отчетност и използвал счетоводни документи с невярно съдържание - 20 броя фактури, всички с посочен доставчик „ЕСОМ“ Agroindustrial Corp. Ltd". На основание чл. 54 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок  от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева;

2. по чл. 257, ал.1/отм./ вр. чл. 255 ал.1 /отм./, вр. чл. 26,ал.1 от НК за това, че през периода 04.01.2006 г. - 09.08.2006 г. в гр.Варна, действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ " Томилимпекс " ЕООД - гр.Варна, е избегнал плащане на данъчни задължения - ДДС, в особено големи размери - общо 113 229лв. / сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева /, които се изискват по ЗДДС - чл. 58 от ЗДДС/ДВ бр. 153/23.12.1998 г./, като при условията на посредствено извършителство със - З.Р.Б., М.И.В./Р./, Н.А.Ш., Г.С.П. и Д.О.П., потвърдил неистина в подадени пред Митница Варна 34 броя митнически декларации за внос /ЕАД/, които се изискват по силата на чл. 68 от Закона за митниците. На основание чл. 54 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок  от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева 

 

На основание чл.23 ал.1 от НК са групирани така наложените наказания като е определено подсъдимият Т. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ  ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.

В присъдата е налице произнасяне досежно направените по делото разноски.

 

Настоящото производство е образувано по жалба на процесуалния представител на подс. Т., с оплакване за неправилност и несправедливост на първоинстанционния акт, постановен в нарушение на материалния закон. В допълнително изложение към жалбата се навеждат доводи по отношение изводите на първоинст. съд  във връзка със събраните по делото доказателство, тяхното интерпретиране и направените изводи досежно съставомерността на деянията, предмет на обвинението

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се явяват лично и се представлява от редовно упълномощени защитници, които поддържат жалбата на посочените основания, излагайки аргументи и за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първоинст. съд – ВОС в две насоки: постановяване на присъдата от незаконен съдебен състав /наличие на основание за отвод на съдията-докладчик по делото и председателстващ съдебния състав/ и липса на мотиви към присъда.

Представителят на АП-Варна оспорва жалбата, намира постановената присъда за правилна и моли същата да потвърдена изцяло.

Пред настоящата инстанция се проведе въззивно следствие, предвид искането на подс. Т. да даде допълнителни обяснения по възведените обвинения, в които последният дава пояснения за вида на кафето и неговата различна борсова цена, начина на формирането й в зависимост от вида на кафето и  съответните борси,  оспорва истинността на гласните и писмени доказателствата, както и интерпретацията на заключенията по ССчЕ, на базата на които първоинст. съд е основал своите изводи, постановявайки осъдителна присъда.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Т. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан по възведените обвинения.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата,  на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият състав на АС-Варна констатира допуснато от страна на ВОС  съществено нарушение на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348 ал.3 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция. Съгласно чл. 305 ал. 3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.ал.1 и 2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна, съществена част на присъдата и не изготвянето им според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.

В светлината на горното се констатира, че в настоящия случай ВОС е изготвил едни формални и повърхностни мотиви, като на практика е преповторено изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт / от фактическа и правна страна/: приети са безрезервно и безкритично  всички доказателства в подкрепа на обвинителната теза, без обаче да бъде даден мотивиран отговор на многобройните и основателни възражения на подс. Т. и защитата му във връзка със събраните по делото гласни /най-вече показанията на св. Кискинов/ и писмени доказателства /договори и копия на фактури със сканирани подписи/, както и изготвените въз основа на последните съдебно-графолог. и съдебно-счетов. експертизи. Най-малкото, първоинст. съд не е дал отговор, защо кредитира едни доказателства, а други /като напр. обясненията на подс. Т./ отхвърля.  Не е направен и цялостен правен анализ, който би дал възможност и по-горните инстанции да проверят съображенията на първоинст. съд във връзка с изводите му за виновност на подс. Т., предвид обективната и субективна съставомерност на деянията, за които е привлечен да отговаря подс. Липсата на мотиви /означаваща също така и противоречиви, и несъдържащи задължителните законови реквизити мотиви/ е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата съгласно чл.348, ал.3, т. 2 пр. 1 от НПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК, представляващо процесуално-правното основание за взетото решение на въззивната инстанция.

 Поради изложено по-горе въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на поставените в жалбата въпроси и възражения поради невъзможността да бъде установена волята /правните съображения и изводите/ на решаващия първоинстанционен съд и т. к. това нарушение  не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, следва присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото следва да се изяснят и да се даде отговор на всички поставени в жалбата на подс. Т. и защитниците му въпроси, както и възраженията им при първото разглеждане на делото пред ВОС, като се имат предвид събраните до момента доказателства по предвидения от НПК ред.

 

Второто нарушение, квалифицирано от защитата на подс. Т. като „съществено” такова, допуснато  при разглеждане на делото от първоинст. съд – ВОС, за това, че присъдата е постановена от незаконен съдебен състав /наличие на основание за отвод на съдията-докладчик по делото и председателстващ съдебния състав/ не се споделя от състава на АС-Варна. Обстоятелството, че съпругата на докладчика по делото е районен прокурор и административен ръководител на РП-Провадия, а наблюдаващият настоящото наказателно производство, внесъл обв. акт и явяващ се пред първоинст. съд – ВОС прокурор  е зам. окръжен прокурор в ОП-Варна, не може да бъде разглеждано в аспект на служебна зависимост, а от там и да се поставя под съмнение обективността и безпристрастността на съдията-докладчик по делото, респ. този съдия да се счита за предубеден и заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.  

 

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

 

Р Е Ш И :

      

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 34 по НОХД № 690/13 г. на Окръжен съд - Варна, постановена на 15.04.2014г. и  ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд – Варненски  окръжен съд от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.              2.