Р Е Ш Е Н И Е

                   № 114

03.06.2016 година, Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Геновева Ненчева

прокурора Вилен Мичев,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №161 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненски окръжен прокурор и жалба от Свилен Йорданов Динев,чрез защитникът му, адв.Д.Димитров, подсъдим по нохд №995/15г. на Варненския окръжен съд против присъдата на същия съд от 18.02.2016г., постановена по същото дело, с която подс. Динев е признат за виновен за деяние по чл.249 ал.1 пр.1 НК и чл.54 НК като му е определено наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 500лв. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

В протеста се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание като се иска прилагане на пробационни мерки спрямо подс. Динев, поискани от прокурора на първата инстанция

 В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за необоснованост на присъдата, недоказаност и липса на субективен състав като се прави искане същата да бъде отменена и подсъдимия бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. Подробно съображения са изложени и в допълнителното писмено изложение към жалбата. Твърди се, че деянието де е доказано по безспорен и категоричен начин като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата и протестът са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 18.02.16г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Свилен Йорданов Динев за виновен в това, че на 06.05.2013г. в с. Приселци Варн. обл. използвал платежен инструмент – дебитна карта №6771717852778573, издадена „Първа инвестиционна банка” АД на името на Теменуга Димова Георгиева, без нейно съгласие, като изтеглил сума от 400лв. като деянието не представлява по-тежко престъпление и на основание чл.249 ал.1 пр.1 вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от четири години както и глоба в размер на 500лв..

Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Производството е протекло по реда на чл.371 ал.1 НПК като страните са се съгласили да не се събират нови доказателства в хода на съдебното следствие. Фактическата обстановка не се оспорва. Оспорва се от защитата наличието на субективен елемент у подс. Динев.

На 06.05.13г. около 14ч. била извършена кражба от автомобил „КИА” рег.№СА 5328 ТМ, паркиран в КК „Камчия” на вещи включително и портмоне, собственост на свид. Теменуга Георгиева. В портмонето се намирала и издадена на нейно име дебитна карта от „Fibank” АД и листче, на което бил записан пин кода на картата. Като узнала за кражбата свид. Георгиева се обадила в банката за да блокира картата си а от там й съобщили, че в 14.50ч. от картата е изтеглена сумата от 400лв. Свидетелката веднага подала жалба в полицията за случая.

По същото време в с.Приселци, лице облечено в бяла тениска, сини къси панталони и синя кърпа, обуто в джапанки в 14,50ч. изтеглило от АТМ №00055416 на „Експресбанк” АД сумата от 400лв. от дебитна карта „маестро” с №№6771717852778573, издадена „Първа инвестиционна банка” АД на името на Теменуга Димова Георгиева.

От извършената лицево идентификационна експертиза е установено, че лицето теглило сумата с процесната дебитна карта е подсъдимия Свилен Динев. Самият той не отрича извършеното действие но твърди, че е бил помолен от свой роднина – свид. Младен Маринов от гр.Белослав, с когото се видели в КК „Камчия” да му изтегли пари от картата, тъй като Маринов бил употребил алкохол и не можел да шофира. Същия му дал картата и пин кода. Подсъдимия се съгласил да му услужи, отишъл с автомобила си до с.Приселци, изтеглил сумата, предал я на свид. Маринов като му върнал картата.

Правилно и обосновано съдът е приел, че изложеното от подсъдимия Динев представлява защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства.

Картата е отнета малко след 14ч. и е използвана в 14,50ч. на 06.05.13г.

От показанията на свид. Галина Калчева, бивша съпруга на Мл. Маринов/починал/ се установява, че на въпросната дата тя и дъщеря й били на гости в дома на бившия си съпруг като прекарали заедно целия ден там. Мл.Маринов бил трудно подвижен, инвалид и получавал пенсията си, в размер на 391,34лв., в пощенски клон в гр.Белослав като не е използвал дебитна или кредитна карта за периода 01.01.13-30.06.13г. – няма извършвани транзакции.

Използваната карта е издадена на името на Теменуга Димова Георгиева, като името на картодържателя е изписано на самата карта.

На територията на КК „Камчия” има разположени два банкомата към датата 06.05.2013г., обстоятелство което не предполага предвижване от КК „Камчия” до с.Приселци за извършване на транзакция.

Защитата на подс. Динев оспорва показанията на свид. Галина Калчева като заявява, че тя бъркала датите на посещението си в дома на бившия си съпруг. Разпитана на ДП свидетелката заявява, че на 06.05.13г. с дъщеря си Ивета били в дома на Маринов като тази година Великден и Гергьовден съвпадали. Боядисвали яйца и празнували. Маринов бил трудно подвижен и страдал от редица заболявания и здравословното му състояние е било влошено. Разпитана в с.з. на 18.11.15г. заявява, че почти всеки уикенд е ходила в дома на Мл.Маринов в гр.Белослав и на Великден също е била там. Установен факт е, че през 2013г. първият ден на Великден е бил на 05.05. – неделя, вторият ден – 06.05. – понеделник е съвпадал с Гергьовден. Свидетелката заявява, че не си спомня какъв ден от седмицата се е падал 06.05., но знае, че това е било Гергьовден и че е съвпадал с Великден.

Дори да се подложи на съмнение достоверността на показанията на тази свидетелка, от записа на камерата на банкомата категорично се вижда, че освен тегленето на сумата от 14.50.47 до 14.51.11, когато подсъдимия тръгва да се отдалечава от автомата, в 14.51.27 той се връща втори път до същия банкомат като се опитва да оперира отново до 14.52.15 и трети път от 14.52.17 до 14.53.07, където прикрива лицето си с кърпата. Тези действия не могат да бъдат обяснени по никакъв начин с лансираната от него версия. Ако подс. Динев е трябвало да извърши услуга като изтегли определена сума, то няма защо същия да се връща още два пъти при банкомата и да поставя отново картата в него.

Очевидно подс. Динев, след успешната транзакция от 400лв., се е опитал да изтегли още пари от картата и само ограничението, което е имала картата при теглене в брой е попречило той да изтегли по-голяма сума. Това се установява и от приложеното писмо на банката издател/л.54 ДП/ - около час след това , в 15.31ч. са правени още два опита за теглене на пари от банкомат принадлежащ на „Пощенска банка”.

Показателно е и съвпадението на времето през което картата е била отнета от владението на собственика й и времето на транзакцията. Нелогично е картата да е открадната малко след 14.00ч. в района на къмпинг „Рай” в КК „Камчия” и в същото време според подсъдимия да му е предадена от Мл.Маринов, черпещ се с приятели в заведение на територията на КК „Камчия” и той /подсъдимия/ да отиде от там до с.Приселци и в 14.50ч. да изтегли процесната сума.

Освен това подсъдимия и Мл.Маринов са братовчеди – близки роднини и поради тази причина подсъдимия не може да не познава обкръжението на братовчед му и да не му направи впечатление, че картата е с вписано друго име на лицевата страна. Най-малкото, подс. Динев, следва да предположи, че ако не негова картата би могла да принадлежи на близко до Маринов /ЕГ№ 5701100987/ лице за да знае той пин кода й. Теменуга Димова Георгиева/ЕГ№8708210976/ очевидно не би могла да  бъде такова.

От така събраните доказателства обосновано окръжният съд е приел, че подсъдимият Динев е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.249 ал.1 пр.1 НК. Деянието е извършено при пряк умисъл като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер и е целял настъпването на противоправния резултат.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По протеста:

В същия се иска от съда да наложи пробационна мярка по реда на чл.42а ал.2 т.2 НК –„задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично” за срок определен от съда. В този смисъл окръжният съд е изложил съображения, че такава мярка би затруднила значително подсъдимия при осъществяването на трудовите му задължения и грижите за семейството му и трите му деца.

Този извод на съда е необоснован. Периодичните срещи с пробационен служител с нищо не биха затруднили нито трудовата дейност на подсъдимия, ако въобще полага труд, нито грижите му за дома и семейството. Срещите са планирани или извънредни както по искане на осъдения така и на пробационния служител и могат да се провеждат както в пробационната служба така и на подходящо друго място, ако важни причини налагат това. Съдът определя само срока за който те се провеждат, но не и интензитета им. Съгласно чл.248 ППЗИНЗС  за задължителните периодични срещи пробационният служител с участие на осъдения изготвя график, като определя дата, място, време и тема за провеждането им. Честотата на планираните срещи се определя от пробационния служител в зависимост от личностната и общата оценка на осъдения, съгласно утвърдени от главния директор на ГДИН методически указания за индивидуална работа с осъдени на пробация, но не по-малко от веднъж на месец.

Освен това от данните за личността на подс.Динев е установено, че същия е осъждан макар и за по-леки престъпления, но явно наложените до този момент наказания не са изиграли своята възпитателна роля.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че протестът е основателен и на подс. Динев следва да се постанови пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 НК, на основание чл.67 ал.3 НК –а именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.

В този смисъл и присъдата следва да бъде изменена.

По отношение размера наложеното наказание лишаване от свобода съдът е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и му е определил такова в предвидения законов минимум при условията на чл.66 ал.1 НК. Така определеното наказание не е явно несправедливо. То е съответно и би постигнало определените в закона цели както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 18.02.2016т. на Варненския окръжен съд в наказателно-осъдителната част като на основание чл.67 ал.3 НК постановява пробационна мярка на подсъдимия Свилен Йорданов Динев с ЕГ№7704041120 по чл.42а ал.2 т.2 НК „периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                      2.