Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 143/07.06.            Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и втори май                    Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 161 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл. чл.419, ал.1, вр. чл.420, ал.1 предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т. 2, чл.424, ал.1, алт.1 и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК и има за предмет решение № 114/28.12.2016г. по ВНОХД № 219/2016г. на Окръжен съд – гр. Търговище, с което е била потвърдена присъда № 231/19.10.2016г. по НОХД № 152/2016г. на Районен съд – гр. Попово. Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа искането и намира, че към момента на придобиването от „ГЕРТ“ ЕООД на инкриминирания л.а. подс. Т. е знаел, че е придобит от свид. И. чрез престъпление, тъй като сам е организирал и предоставил документите с невярно и неистинско съдържание, необходими за първоначалната му регистрация. Счита, че съдът не е оценил показанията на свид. г. относно установените при полицейската проверка интервенции и по други автомобили на дружеството. Прокурорът обобщава, че потвърждавайки оправдателната присъда на ПРС, въззивният съд не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Търговище..

Подс. Т. не се явява. В настоящото производство е представляван от защитници - адвокати Ю. Г. и Р. М..

Защитникът адв. Г. счита, че искането не е основателно, тъй като съдилищата са обсъдили всички събрани от прокуратурата доказателствени източници. Намира за обоснован извода, че не е безспорно установено, придобивайки вещта подсъдимият да е предполагал, че е придобита чрез престъпление, особено след проверката й от служители на КАТ. Преценява, че подсъдимият не е знаел, че документът, предаден му от неустановените лица е неистински и че с оглед по-ниската цена дори и да е изпитвал съмнение, то е отпаднало след регистрацията на л.а. от КАТ. Счита, че съдилищата са анализирали обективно доказателствата и не намира основание в твърдението, че свид. И. е попълнил декларация с невярно съдържание, тъй като за него и за подсъдимия всичко е било в рамките на нормалните договорки. Отчита показанията на свид. г. като неотносими към повдигнатото обвинение, а прокуратурата е следвало да представи доказателства за твърдяната схема с други автомобили на дружеството. Обръща внимание на факта, че производството е било инициирано от защитник на подсъдимия по чл. 368 от НПК, прокуратурата е внесла в определение срок обвинителния акт и не са били констатирани процесуални нарушения. Подчертава, че е изключително трудно да имаш предположение, че нещо е придобито чрез престъпление, когато го купуваш след надлежна регистрация от държавните органи в страната. Моли искането да не бъде уважавано.

Защитникът адв. М. обръща внимание на съществените различия между искането за възобновяване и обвинителния акт, формиращ рамката на обвинението. Подчертава, че са приели събраните от прокуратурата доказателства и не са спорили по тях. Преценява, че искането за възобновяване на производството поради съществено нарушение на правата на страните е неоснователно, тъй като правата им като страна не са били нарушени, а доказателствата, представени от прокуратурата, изчерпателно обсъдени, са в основата на постановените съдебни актове. По делото няма и намеци за посочените в искането факти и обстоятелства, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, съдебните актове са с блестящи мотиви. Моли да бъде установено, че не са налице основания за възобновяване и искането да не бъде уважавано.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение № 114 от 28.12.2016г., постановено по ВНОХД № 219/2016г., Окръжен съд - Търговище е потвърдил Присъда № 231 от 19.10.2016г. на Поповския районен съд по НОХД № 152/2016г., с която подсъдимият Т.Г.Т. е признат за невиновен в това на 25.01.2011 г. в гр. Попово, община Попово, област Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага, като управител на „ГЕРТ“ ЕООД, клон - гр. Попово, да е придобил лек автомобил „Мерцедес Бенц“ А 180 с номер на рама WDD1690071J866473, подправен на WDD1690071J746560, собственост на АТЕСА/ Аутотранспорте Туристико Еспаньол/ АД със седалище в гр. Мадрид, Испания, за който предполагал, че е придобит чрез престъпление, като предметът на укривателството е в големи размери - 42 239 лева и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.215, ал.2, т.1 вр. ал. 1 НК.

С постановяване на решението на Окръжен съд - Търговище Присъда № 231/19.10.2016г. влязла в сила на 28.12.2016г. и не е подлежала на касационна проверка.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се споделят напълно от състава. Събраните по делото и приобщени в съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК доказателства не са били надлежно обсъдени. Съдилищата не са разгледали съвкупността в пълнота, не е извършена проверка на собствената стойност на всяко доказателство и в съпоставка с останалите, не са постигнали дължимата обективност. Факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото са останали напълно неизяснени. В мотивите към съдебните актове са включени сериозни фактологични грешки, които от една страна изразяват непознаване на хронологията по делото, а от друга формират изключителна вътрешна противоречивост. За да изложи тези изводи, настоящият състав на Апелативен съд гр. Варна прецени следното:

1.Първоинстанционният съд е подходил незадълбочено към писмените доказателства по делото и събраните чрез инструментите на международната правна помощ.

В мотивите към присъдата е посочил, че л.а. Мерцедес /с неточно изписана последна буква от регистрационния номер Y вместо V/ е бил нает от свид. Симоне на 28.10.2010г., а е следвало да го върне на 31.10.2010г.

Също е посочил, че на 20.10.2010г. подс. Т. и свид. И. са отишли в КАТ Търговище, за да регистрират същия л.а.

Вместо да отчете доказателствата, правилно описани в обвинителния акт, въззивният съд на принципа „copy paste“, изцяло прехвърляйки отразената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, е възприел очевидно неточните изходни пунктове. За държането на л.а. от свид. Симоне през м. 08.2010г. в Испания са налице обилно количество доказателства, а за датите по първоначална – 20.12.2010г. и последваща – 07.02.2011г., регистрации на л.а. в Търговище сочат писмените доказателства – т. 1, л. 57-68 от ДП.

2.Изолацията на писмените доказателства по регистрацията на л.а. на 20.12.2010г. в гр. Търговище е лишила аналитичната дейност на съда от стабилна и проверима основа.

Документите не са представени в оригинал и не са изследвани за авторството им. Свид. И. сочи, че е дал своите данни на подсъдимия около месец, 30-40 дни преди регистрацията, както и че е нямал ангажименти по подготовката на документите. Налице е непроверено, включително и по експертен път, съмнение, че подс. Т. е попълнил текстовете по „Декларацията“ от 20.12.2010г., със съответните задрасквания, преправяне на датата, в която превозното средство е влязло в РБ. След като са били във владение на подсъдимия книжата по „сделката“ в Италия той е бил в състояние да обърне внимание, че:

предмет на продажба е л.а. „Даймлеркрайслер“, каквато търговска марка няма,

в декларацията за продажба от Т. Р. е отразен обем на двигател 1830, при действителен 1991,

датата на покупка, посочена от Иван И. в Декларацията от 20.12.2010г.  – 08.12.10г., е различна от датата на продажба от декларацията за продажба от името на Т. Р. – 10.12.10г.,

датата на която ПС е влязло в България – първоначално е била изписана дата, започваща с нула, след което е преправена. Не е било възможно ПС да е влязло в България преди декларацията на Т. Р. от 10.12.10г.

По Заявлението № 1012922008815 до КАТ Търговище автомобилът вече е Мерцедес, посочен е обем 1991 см3, описан е договор от 10.12.2010г. – какъвто изобщо не е представен.

Тези различия са забележими с просто око. Документите са били предоставени на свидетеля от подс. Т., който от позицията си на дългогодишен търговец, разполагащ с транспортни средства с балансова стойност над стотици хиляди лева /по справка от Търговския регистър/ е бил в състояние също да ги възприеме. Нещо повече, по показанията на свид. И., подс. Т. е искал тази регистрация да протече именно по този начин. Всички документи по първоначалната регистрация и по последващата – застраховки, застрахователна оценка, платени данъци – са били набавяни от подсъдимия. Към 20.12.2010г. тези документи са били от името на свид. И. – без той да има какъвто и да е личен интерес от това. /Един от тях е застраховката към ОЗК от 20.12.2010г., представена при регистрацията./.

3. За този автомобил подс. Т. е платил определена сума на неустановени по делото лица. По привидната сделка е „платил“ 5200лв. от името на дружеството на свид. И.. До момента не е изследвано обстоятелството направени ли са били подобни разходи и как са били осчетоводени от ЕООД. С какви данни л.а. е бил приет като дълготраен материален актив – дата на производство, километраж и т.н.

Към м.12.2010г., де факто, подс. Т. е платил цената на инкриминирания л.а., но не се е сдобил с никакъв документ за собственост – нито като физическо, нито като юридическо лице. Твърдението за една изгодна сделка, сключена чрез контакт по Интернет, в която нищо не е будело съмнение, не е обосновано. Липсата на документално отразено плащане сочи на определени субективни представи за неправомерност, допълнени от създадени по-късно документи за плащане на л.а. по договора от 25.01.2011г. – които са били с невярно съдържание и имат своето място във веригата действия по придобиване на отнетия в чужбина л.а.

4. От друга страна автомобилът изобщо не е бил във владение на свид. И.. След регистрацията от 20.12.2010г. л.а. е бил на разположение и е ползван само от подсъдимия.

Менюто на бордовия компютър на инкриминирания л.а. позволява идентификация на ПС по действителния номер на рама. При проверката и обслужването на този ДМА на дружеството – текущо годишно, от застрахователя, от новия владелец от родствения кръг на подсъдимия – свид. Я. Т., разликата между документ и действителен номер не е била забелязана. Както и датата на производството на л.а., както и производствения номер на л.а. и т.н.

При проверката на полицията на 31.10.2013г. и при проведения оглед, обаче, е било възприето, че номерът на рамата „е изписан на лъскава планка, различаваща се от основния метал, който е матов и боядисан с черна боя.“. На л. 31, на снимката най-долу на страницата, се вижда състоянието на номера, който „не е будел съмнение“ у държателите на л.а.

Съдът не е счел за необходимо да проведе разпит на поемните лица, присъствали на огледа на л.а., дори не е отчел съдържанието на този протокол.

При видими данни за промени в областта на рамата, проверката на бордовия компютър е била логична и дължима. Необяснимо е по-скоро нейното неизвършване.

В хода на полицейската акция са били събрани доказателства и за други автомобили от автопарка на подсъдимия и неговото дружество с интервенции в областта на рамата. За това сочат и двама свидетели по делото. Този факт, действително не е включен в обвинението, но е от сериозно значение при изследване на хронологията на събитията по настоящото дело, трайността на механизма на регистрация, за който сочи свид. И., и още повече за изясняване на обема и съдържанието на субективните представи на подсъдимия към двете дати 20.12.10г. и 25.01.2011г.

5. Съдилищата са възприели, че по делото не са налице категорични доказателства, че подсъдимият е знаел, че въпросният л.а. е с неправомерен произход.

Доколкото в обвинението по чл. 215 ал. 2 вр. ал. 1 от НК спрямо подс. Т. е посочена втората субективна форма – „предполагал“, то не е следвало да се претендира установяване на „знание“ от подсъдимия. От друга страна, дължимо е неговото „предполагане“ да бъде установено несъмнено и категорично, като предположенията са недопустими в наказателното производство.

Към датата на сделката 25.01.2011г. инкриминираният л.а. е бил снабден с валидно свидетелство за регистрация, издадено от КАТ Търговище. След като при регистрацията не са били констатирани проблеми, според защитата, дори и у подсъдимия да е имало някакво съмнение – то е изчезнало.

Първоинстанционният съд е приел, че при първоначалната регистрация автомобилът е бил детайлно прегледан на 20.12.2010г. в гр. Търговище и не са били установени манипулации. Въззивният съд е възприел същия извод – при пълно отсъствие на доказателства за подобен преглед. Нещо повече, ако би бил извършен подобен детайлен преглед – би било констатирано подправянето по рамата, лесно възприето три години по-късно по време на огледа.

Безспорно е, че регистрация е била извършена в КАТ Търговище, но дали само по документи, или чрез „детайлен преглед“ – не е уточнено по делото. В тази връзка – други два автомобила също са имали регистрация с манипулирани номера на рама – също останали „незабелязани“ от КАТ.

Основен заинтересован от регистрацията на този л.а., по този начин, с тези документи – с невярно и неистинско съдържание, е подс. Т.. Само той е бил във владение на автомобила, само той е наясно с плащанията по него, сам е извършвал необходимите допълнителни действия по официализиране на собствеността си на 25.01.2011г.

6. В съдебните актове на ПРС и ТОС са отправени упреци към прокурора, който следвало по чл. 103 ал. 1 от НПК да докаже обвинението по делото. Безспорно тази норма има ключово значение в наказателното производство. Но в главната фаза на производството прокурорът е само страна, а ръководно-решаващ орган е съдът. Именно съдът дължи действия по всяка от разпоредбите на чл. 107 ал. 2, 3 и 5 от НПК и по чл. 13 от НПК – да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Съдът не може да се въздържи да извърши дължимо действие в процеса на събиране на доказателства, тъй като по този начин няма да е в състояние да обезпечи обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и изграденото от него вътрешно убеждение по чл. 14 от НПК ще бъде опорочено.

Пропускайки да обсъди важни групи доказателства, обосновавайки изводи върху нестабилна и непроверена основа, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения в процеса на събиране и проверка на доказателствата. Въззивният съд е възприел изцяло незаконосъобразно изградените доказателствени изводи и от своя страна е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото представените от обвинението доказателства не са били надлежно интерпретирани. Непредприемайки необходимите действия да попълни делото с доказателства от значение за предмета на доказване и без да излиза от рамката на първоначалното обвинение да провери обстоятелствата по него, окръжният съд е засегнал процесуалната правилност на производството и нарушил нормите на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК.

Предвид изложеното въззивният съд е допуснал особено съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т 2 НПК, основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. Като последица, актът на Окръжен съд гр. Търговище следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Доколкото са установени съществени нарушения от процесуален характер, съставът на настоящата инстанция няма да обсъжда становището по искането на Главния прокурор за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 219/2016 г., като ОТМЕНЯ решение № 114/28.12.2016г. на Окръжен съд гр. Търговище, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :