Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                 Номер 138/16.07.       Година  2018                  Град Варна

                     

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                                        Наказателно отделение

На четиринадесети юни                             Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 161 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение № 19/23.04.18г. по ЧНД № 124/ 2018 г. на Окръжен съд гр. Разград, с което съдът заменил остатъка от наложеното на Е.Н.А. по НОХД № 440/2017 г. по описа на РС - Разград наказание „Пробация” с „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца и 15 дни, което на основание чл. 57 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

Въззивното производство е образувано по жалба на Е. А., в която счита, че определението на РОС е незаконосъобразно и явно несправедливо. Посочва, че действително е нарушавала пробационните мерки, но се налагало да се грижи за болен роднина и уведомявала пробационен служител. Счита, че е възможно някои от мерките да бъдат заменени и да продължи изтърпяването на същия вид наказание, както и да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК. Иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане или произнасяне на нов съдебен акт.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна счита, че жалбата е неоснователна.

Представителят на ПС гр. Разград поддържа предложението и счита жалбата за неоснователна.

 

При запознаване с материалите по делото и становищата на страните съставът на въззивната инстанция установи следното:

 По споразумение, одобрено от съда по НОХД №440/2017 г. РС Разград, А. признала за виновна за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и приела да й бъде наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, с периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа за срок от една година и шест месеца.

Наказанието било приведено в изпълнение на 23.06.2017г. С нейно участие е изготвен план за изпълнение на пробационните мерки, график за провеждане на срещи, отчетен картон и уведомление, осъдената е запозната със Заповед № БТ – 15/23.06.2017г. във връзка с изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото.

За допуснати нарушения при изпълнение на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес със Заповед № ЗН-42/02.11.2017г. й е било наложено наказанието по чл. 227 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС - „забележка“. Последвали нови нарушения – без да е налице каквато и да е основателна причина, поради което със Заповед № ЗН -1/09.01.2018г. й било наложено наказанието по чл. 227 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС – „писмено предупреждение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода“.

Последвали са системни нови нарушения на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес – пет неявявания през м. 01.2018г., три през м.02.18г. и четири през м.01.18г. В обясненията си А. посочвала като причина, че се е объркала, че е разсеяна, депресирана, изтъквала проблеми, свързани с употреба на наркотични вещества. Отказала да се явява на терапевтични беседи с психиатър. По отношение на мярката задължителни периодични срещи с пробационен служител А. се явявала, а от 100 часа „БТПО“ по третата пробационна мярка за срока от половината на наказанието отработила 21 часа.

На заседание на пробационния съвет от 23.03.2018 г. било взето решение да се предложи наложеното наказание пробация да се замени с „Лишаване от свобода”.

Съставът на РОС преценил като съществен аргумент, че А. била уведомена за правата и задълженията си като осъден, изготвен е план за изпълнение на пробационните мерки и график, с които е запозната. Започнала изтърпяване на наказанието пробация, но след това съзнателно, без основателна причина, не е изпълнявала наложеното наказание, въпреки провежданите беседи и наложените наказания. Отказала е съдействие, психологическо консултиране, подкрепа и съдействие от Център за обществена подкрепа „Жанета“, към които е насочена от РС „ИН“.

При запознаване с материалите по делото възизвната инстанция сподели извода на РОС, че са налице са предпоставките на чл. 43а НК за замяна на наказанието. Нарушенията на пробационните мерки са били осъществени без основателни причини, в хода на изтърпяване на наказанието не са настъпили очакваните положителни промени в поведението на осъденото лице. Системно са нарушавани изискванията за регистрация по настоящ адрес, постъпвали са откази да упражни труда в полза на обществото. Не се установява ресурс на личността, който да гарантира постигането на целите на наказанието при замяна на пробационна мярка с друга. Видно е, че наказанието пробация е изчерпило възможностите за поправително-превъзпитателно въздействие спрямо осъденото лице.

Правилно съдът е съобразил неизтърпяната част на наказанието в размер на  9 месеца и съобразно разпоредбата на закона – чл. 43а, т. 1 НК, постановил замяната й изцяло с наказание лишаване от свобода за срок 4 месеца и 15 дни.

Не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК, който е относим към случаите само на определяне на наказание по съответно обвинение, но не и към последваща замяна на наложено наказание пробация с лишаване от свобода.

Не се установяват и основания за отлагане по чл. 66 ал. 1 от НК на определеното при замяната наказание, тъй като А. е осъждана за престъпления по чл. 195 от НК и чл. 216 от НК по НОХД № 903/2016г. на РС гр. Разград, за които са й били наложени наказания лишаване от свобода, по чл. 23 от НК е било наложено общо от същия вид за срок от 6 месеца.

Въпреки, че деянието по чл. 195 от НК по НОХД № 440/2017г. на РС гр. Русе, за което й е било наложено наказанието пробация, е било в срока на отложеното по НОХД № 903/16г., и замяната му с лишаване от свобода налага привеждане в изпълнение на предходно отложеното, съставът на първоинстанционния съд е проявил максимална снизходителност и на основание чл. 69 ал. 2 от НК като е освободил А. от изтърпяването му.

При обсъждане  на предмета на настоящото производство съставът съобрази и указанията на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСНК.

 

С оглед на установеното възраженията по жалбата на осъденото лице са явяват неоснователни.

 

По изложените съображения и поради липса на основания за изменение и отмяна на разглеждания съдебен акт на основание чл. 452 ал. 1 от НПК и чл. 338 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

                     Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19 от 23.04.2018 г. по ЧНД № 124/18 г. на Окръжен съд гр. Разград.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ :