О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 196   Година  2019                  Град Варна

Варненският апелативен съд, Наказателно отделение

На  28 май две хиляди и деветнадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

ВЧНД № 163 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК и е образувано по жалба на адв.Ж.С.Ж., АК - Варна, в качеството си на пълномощник нa Х.Н.К. срещу определение № 302/08.04.2019 г., постановено от Окръжен съд - Варна по ЧНД № 287/2019 г., с което е било потвърдено Постановление от 22.01.2019 г., постановено от прокурор при ОП Варна, с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 301/2016 г. по описа на ОД на МВР – Варна, водено за престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 от НК

В жалбата се настоява за отмяната на обжалваното определение и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочат се доводи за необоснованост и неправилност на изводите на прокурора, че по отношение на жалбоподателя не била упражнена принуда при сключване на споразумението от 17.10.2013 г. между „Агро спектър” ООД и „Агро резерв” ООД. Твърди се, че липсва дължимия доказателствен анализ, както и не било ясно защо не се вярва на показанията на пострадалия. Твърди се, че спрямо личността на жалбоподателя била упражнена принуда на две места – в заведението „Камина” гр.Шумен и в офиса на „Агро резерв” ООД в гр.Варна. Иска се отмяна на атакуваното определение и на потвърденото с него постановление на прокурор при ВОП.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Наказателното производство по Досъдебно производство № 301 е образувано на 24.02.2016 г. с Постановление на прокурор при Районна прокуратура-Варна, срещу Виновното лице за престъпление по чл. 213а, ал.1 от НК.

На 18.01.2017 г. досъдебното производство е прието за наблюдение от ОП-Варна като е разследвано престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 НК срещу Виновното лице за това, че през 2013 г. в гр.Варна с цел да принуди Х. Н.К. да приеме имуществено задължение го заплашил с насилие, от което са причинени значителни имуществени вреди за Х. Н.К. и представляваното от него дружество ,,Агро-Спектър" ООД.

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Х.К. и Д.Ч.били съдружници от 2008 година в "Агро спектър" ООД, Варна. Към 2013г. дружеството изпитвало финансови затруднения и натрупало задължения към различни търговски дружества - „Агро резерв" ООД, „Агро сфера" ЕООД, „Бревис" и др. Част от задълженията Д.Ч.гарантирал и в качеството си на физическо лице. Постигнатите финансови резултати се разминавали с очакванията на съдружниците и по този повод взаимоотношенията им се изострили.

Д.Ч.решил да напусне съдружието и предложил на К. да му продаде дела си. К. се съгласил с неговото напускате, като заявил, че си е намерил нов съдружник. К. предложил той да поеме всичките дългове на св.Ч., а в замяна да не му плаща реалната стойност на дяловете му в "Агро спектър" ООД. Така на 02.10.2013г. било проведено общо събрание на дружеството "Агро спектър" ООД, на което съдружниците взели решение Д.Ч.да бъде освободен като управител и дружествения му дял да бъде изкупен от другия съдружник- Х.К., а поетите през годините от Ч. задължения в лично качество да се прехвърлят на Х.К.. Изрично в т.5 на Протокола от Общото събрание на съдружниците на „Агро спректър” ООД, проведено на 02.10.2013 г. е записано: „ С оглед на обстоятелството, че съдружника Д.И.Ч., ЕГН ********** е гарантирал в качеството си на физическо лице, търговски сделки сключени от дружеството в кръга на обикновената му дейност, към следните търговски дружества: „Агро сфера” ЕООД, „Агро резерв” ООД, „Бревис” ООД, „БГ Агро растителна защита” ЕООД, „Вита грейн БГ” АД както и други задължения, които е поел гарантиращи сключени търговски сделки, съдружниците вземат решение напускащият съдружник Д.И.Ч. да бъде освободен от тези свои задължения и същите да се поемат от съдружника Х.Н.К. ЕГН **********.”

През месец октомври 2013г. на неустановена дата с К. се свързал св. Е.А. по прякор „Б.", който поискал да се срещнат в гр.Шумен. На срещата, състояла се в заведението "Камина", К. бил придружен от свои приятели - свидетелите И.И.и Н.Ф.М.. Последните седнали на съседна маса в същото заведение. Малко след като К. и Асенов седнали на маса в заведението при тях дошъл св. Н.И.по прякор Шанца заедно с други неустановени мъже.

Н.И.уведомил К., че събира задълженията на дружеството "Агро резерв" ООД. Казал му, че бившият му съдружник Д.Ч.има задължения, които следва той да погаси и го накарал да подпише някакви документи, които се намирали в неустановен по делото автомобил. К. подписал лист хартия без да го прочете, тъй като се страхувал от И.и хората му, които според него се държали агресивно. Уговорили се К. да отиде в гр. Варна, за да се срещне с управителя на "Агро сфера" ООД - св. В.М., за да уточнят задълженията на представляваното от него дружество. В хода на разследването не е установено дали действително и какъв точно документ е подписал св. К., тъй като нито една от страните не е представила такъв подписан документ. К. заявява, че при този разговор Н. И.му казал, че трябва да отиде до гр.Варна, за да изясни отношенията си със св.В.М., иначе „щели да го пребият, ако не отидел доброволно  ще му пратят хора". Последните твърдения на св.К. не се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства. Разпитани са всички лица, присъствали на посочената среща и нито едно от тях не заявява, че е чуло заплахи или да е имало по някакъв начин осъществена принуда. Св.И.И., заявява, че след срещата св.К. отишъл при тях и бил притеснен и блед, споделил, че има финансови проблеми, но не им разказал повече подробности. Единствено св.Н.М.заявява, че на въпросния ден през 2013г. той бил заедно със св.И.в заведението „Камина" в гр.Шумен. На друга маса в заведението бил Х.К. и пет - шест лица, сред които „Б." и „Шванца". Заявява, че от мястото, където се намирал, добил впечатления, че на св.К. му оказват натиск, защото изглеждал уплашен, но не чул за какво се говори на масата, където се намирал св.К.. След известно време св.К. отишъл при тях изглеждал уплашен и споделил, че дължи пари на някакви хора, които го карали да подписва документ. Тези негови показания /в частта на оказаната принуда, без да е описана конкретно такава/ обаче са изолирани от целия останал доказателствен материал, включително и на седящия на една маса с него И.И., които изобщо не е имал подобни възприятия. На следващо място нормално е св.К. да им се стори притеснен при условие, че има не малки задължения към различни юридически лица и те желаят той да се разплати, а дружеството няма такава възможност. На следващо място напълно ирелевантно е какво точно се е случило на срещата в гр.Шумен, тъй като в крайна сметка там жалбоподателят К. не е поел никакво задължение, било то в писмена форма или устно обещание, нито пък е претърпял нещо противно на волята си.

Срещата между В.М. и Х.К. се състояла в гр. Варна на 17.10.2013г. До там К. отишъл с личния си автомобил, като бил придружаван от счетоводителя на дружеството - св.Е.Н., който знаел, че ще трябва да уточнят задълженията към „Агро резерв" ООД. Преди да тръгнат за гр. Варна К. му обяснил, че го притеснявали и трябвало да изчисти задължения на Ч., без да обяснява кой и как го притеснява.

По време на пътуването К. разговарял по телефона със свидетелите А.М.и М.М., за да ги помоли да присъстват на срещата, тъй като имали уговорка те да инвестират в управляваното от него дружество "Агро спектър" ЕООД.

Преди да отидат в офиса на св.М., Х.К. и Е.Н. се срещнали със свидетелите Д.Ч., А.М., М.М., Н.И.и още няколко неустановени мъже на бензиностанция ОМВ, находяща се в гр. Варна ул."Мир". К. твърди, че на тази среща бил заплашен от св.И., че трябва да се отиде в офиса на св.М., за да се разреши проблема между тях и че трябва да внимава. Такива заплахи останалите присъстващи свидетели не сочат да са възприели. Всички се отправили към офиса на св.М., находящ се в гр. Варна ул."Н. Вапцаров" № 3, ет.6. Ч. уведомил М., че е прехвърлил дела си в "Агро спектър" ЕООД на св. К., а в замяна той е поел задълженията му. Разговорът се провел в присъствието на св.Н.И., св.А.М., св.Х.К., св. Е.Н. и св. К.К. - финансов мениджър на „Агро резерв" ООД. М. обяснил, че е наясно с големите финансови задължения на „Агро спектър" ЕООД към неговото и към други търговски дружества, поради което той иска да се защити пред всички останали кредитори, като изкупи дълговете на дружеството, за да остане единствен кредитор. Представил справка от счетоводните регистри за суми, давани авансово на Д.Ч.на обща стойност 335850.17 хиляди лева и лихвите по нея. Свидетелите К., М. и Ч. започнали да обсъждат сумите по справката. Докато бил в стаята при тях, св. Е. Н.чул, че св.М. иска да сключат споразумение, с което да се защити, ако се появят други кредитори. Св.М. обещал на св.К., че с това споразумение ще го остави да работи и да се издължава поетапно.

Свидетелите Н.и Кръстева отишли в съседен офис, където прегледали подробно документите, предоставени от М.. Н.се запознал със справката за задължения на "Агро спектър" към „Агро резерв" ООД, и заявил, че подобни суми не са осчетоводявани от него в счетоводството на дружеството. За времето, през което бил в стаята, св.Н.чул Н.И.да казва, че трябва да се оправят взаимоотношенията, понеже и той имал финансов интерес от това. Заплахи в нито един момент не са отправяни, принуда не е била упражнявана според показанията на всички присъстващи лица.

Между дружествата на същия ден било постигнато съгласие за сключване на инкриминираното споразумение, по силата на което Х.К. поел задължение в качеството си на управител на дружеството "Агро спектър" ЕООД, "Енерджи ню па" ЕООД и като физическо лице да изплати на "Агро резерв" сумата от 335 848. 34 лв., представляваща неизплатена цена на доставен през 2011 г. слънчоглед и транспорт на пшеница. Бил уговорен срок за плащане до 17.11.2013 г. 

Подписите на физическите лица, представляващи дружествата, били положени в кантората на нотариус П.С., пред помощник-нотариус Жанета Василева, която извършила нотариалното заверяване, с което удостоверила, че подписите на лицата по споразумението са положени пред нея. Таксата била платена от жалбоподателя К., което е посочено в документа в деня на нотариалното удостоверяване и не помни да са присъствали други лица, освен тези по споразумението.

На 05.11.2013 г. един от кредиторите на „Агро спектър” ООД изкупил дълга на същото дружество към трето ЮЛ - „Агро резерв" ООД с управител В.М. изкупил дълга на „Агро спектър" ООД към „Агро сфера” ЕООД в размер на 228 901.44 лева по силата на цесия. На 06.11.2013 г. жалбоподателят бил уведомен за извършената цесия на неговия дълг.

На 05.11.2013 г. бил подписан и договор за особен залог на бъдеща продукция между „Агро спектър” ЕООД (залогодател) и „Агро резерв” ООД.

На 03.07.2014 г. „Арго резерв” ООД предприело действия по принудително изпълнение на договора за особен залог.

В ДП е изготвена СГЕ на копие на фактурата за платената нотариално такса /доколкото оригиналът не е установен/. От заключението на тази експертиза е видно, че подписът, положен срещу графа "съставил" в копие от фактура № 31798/17.10.2013г за платена нотариална такса относно удостоверяване на подписи на 17.10.2013г. по споразумение между „Агро резерв" ООД и „Агро спектър" ЕООД е копие на подпис, положен от Х.Н.К..

По делото е изготвена и ССЕ, от която се установява, че в счетоводството на "Агро спектър" ЕООД не е отразено задължението по споразумението от 17.10.2013г. към датата на подписването му, това е станало на 31.10.2014г. В счетоводството на "Агро резерв " ООД е установено първоначално счетоводно записване с документ №81/17.10.2013г. и с основание "споразумение/17.10.2013г". От "Агро резерв" ООД са били представени разходни касови ордери, издадени с дати от 2009г., но не са представени счетоводни регистри от 2009г., от които да е видно счетоводното отразяване на същите. Дружеството "Агро спектър" ЕООД е започнало към 31.10.2014г. да изплаща/прихваща/ задължението си по споразумение от 17.10.2013г. към "Агро резерв" ООД. Плащането е извършено въз основа на молба до ЧСИ. Към 29.02.2016г. задължението към "Агро резерв" ООД е определено в размер на 62 972.64лв. В счетоводството на Агро резерв" ООД няма данни за счетоводни записвания по изплащане на задължението на "Агро спектър " ЕООД към "Агро резерв" ООД в размер на 335 850.17 лв. В счетоводството на "Агро резерв" ООД е извършено прихващане на друго задължение на "Агро спектър " ЕООД , съгласно договор за цесия от 05.11.2013г. в размер на 205 689.46 лв. със задължението на "Агро резерв" ООД към "Агро спектър " ЕООД в размер на 272 875.70 лв.

Видно от изложеното по-горе и въззивната инстанция възприема за установена фактическа обстановка сходна на приетата от първата инстанция. На първо място единственият доказателствен източник, който съдържа твърдения за упражнена принуда са показанията на жалбоподателя Х.К.. Безспорно те могат да залегнат в основата на обвинителната теза, стига обаче да са достоверни и достатъчни. В настоящия случай, освен очевидната финансова заинтересованост на св.К. да оспорва валидността на изразената от него воля при сключването на инкриминираното споразумение, следва да се посочи и липсата на последователност в неговите твърдения. На първо място от приложените по делото документи се установява, че още при прекратяването на съдружието си със свид.Д.Ч., жалбоподателят е бил наясно, че съдружникът му има дългове като физическо лице към редица дружества, в т.ч. и „Агро резерв” ООД. Въпреки това той доброволно и съзнателно е взел решението да освободи Д.Ч.от тези дългове, като се е съгласил да ги поеме сам. В тази насока са и показанията на свид.Д.Ч.. Затова и нелогично е неговото твърдение, че бил изненадан от предявените претенции от „Агро резерв” ООД към него и към дружеството „Агро спектър” ООД. Фактът, че Х.К. е изкупил дяловете на Ч. в дружеството, възлизащи на 2500 лева, не променя горния факт на поемане на дълг. На следващо място непоследователни са и твърденията на К. за осъществената спрямо него принуда – в нито един момент той не конкретизира в какво точно се е изразявала тя, кое е лицето, което я е упражнило – дали св.Н.И., или св.М., дали е била насочена към неговата личност или членовете на неговото семейство, дали е била насочена към това да поеме определено задължение, или пък да предприеме някакво фактическо действие, напр. да отиде на среща с М. в гр.Варна. Единствената конкретика е за проведен телефонен разговор с М., които обаче е бил осъществен след датата на сключване на процесното споразумение, поради което и се явява ирелевантен. Затова и въззивната инстанция не може да удовлетвори искането на защитата да даде вяра на показанията на жалбоподателя и да игнорира всички други гласни доказателства. А те сочат, че на 17.10.2013 г. преди сключването на инкриминираното споразумение по отношение на личността на жалбоподателя Х.К. не е била упражнена принуда. Безспорно той е бил притеснен от размера на дълговете, които Д.Ч.е натрупал, което и обяснява първоначалното му нежелание да се обвърже с плащането им. Същевременно обаче разговорите са били водени в присъствието на множество лица, придружаващи и двете страни в преговорите – счетоводители, приятели, адвокат. Нещо повече Х.К. е положил подписа си върху процесното споразумение в нотариална кантора пред помощник нотариус Жанета Василева, пред която не е заявил за оказан натиск или принуда. Т.е. за него е съществувала възможността да не положи подписа си върху обвързващия го документ.

 При така събраната доказателствена маса се очертават от фактическа страна няколко безспорно установени факти, които са от съществено значение за решаване на въпроса налице ли е осъществен състав на престъпление против собствеността, а именно:

1.  02.10.2013 г. съдружието между Д.И.Ч. и жалбоподателя в ООД „Агро спектър” било прекратено, кот Д.Ч.бил освободен от задълженията, поети от него като физическо лице към „Агро резерв” ООД;

2.  на 17.10.2013 г. между двете дружества било постигнато споразумение за изплащане на задължение, поето от Диян Ч., възлизащо на 335 848. 34 лв., представляваща неизплатена цена на доставен през 2011 г. слънчоглед и транспорт на пшеница. Бил уговорен срок за плащане до 17.11.2013 г.; Солидарни длъжници при неизпълнение в срок ставали Х.К. и представляваното от него "Енерджи ню па" ЕООД;

3.  подписът си Х.К. положил в присъствието на помощник нотариус Жанета Василева;

4.  през юли 2014 г. „Агро резерв” ООД започнало принудително изпълнение на горното задължение.

Анализът на горните факти налага категоричен извод за липса на какъвто и да е състав на престъпление против собствеността. Касае се за поемане и неизпълнение на договорни отношения, така усложливо анализирани от жалбоподателя от тяхната гражданско-правна страна. Не всяко поемане на договорно задължение обаче съставлява престъпление против собствеността. Затова и първата инстанция, след като е направила дължимия правен анализ на обективните елементи на престъплението „изнудване” е достигнала до правилния извод за липсата на доказателства да е осъществен един от основните обективни признаци на престъпния състав, а именно принудата. Наказателното право криминализира престъпното мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си чрез използване на физическа или психическа принуда. Затова е необходимо деецът да упражни психическо или физическо въздействие, което да застраши изнудения с бъдещо деяние, което да е от естество да изложи живота, здравето, честта, имота на заплашения или друго лице на опасност. Принудата е средство, начин за мотивиране на лицето да извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост трябва да предхожда този акт. След като по делото не се установява Х.К. да е действал под принуда при сключването на инкриминираното споразумение, то всички поставени от жалбоподателя въпроси (дали сделките са реални, защо не били надлежно осчетоводени в счетоводните регистри на „Агро спектър” ООД и т.н.) следва да получат своите отговори извън наказателния процес, тъй като не са предмет на самостоятелна криминализация.

По изложените съображения настоящият състав на ВАпС се солидаризира с правните изводи на ОС-Варна и намира, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

      

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 302/08.04.2019 г., постановено от Окръжен съд - Варна по ЧНД № 287/2019 г.

Определението е окончателно.

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 

ЧЛЕНОВЕ: