МОТИВИ КЪМ НОВАТА ПРИСЪДА по  ВНОХД №164 по описа на Варненския Апелативен Съд за 2016 год.

 

Предмет на въззивното производство е присъда №2/03.02.2016г., по НОХД №124/2015г. от ОС - гр.Силистра, с която подсъдимият Г.Х.С. е бил признат ЗА НЕВИНОВЕН  и оправдан по възведеното му обвинение, за това, че до 30.04.2009г., в гр. Силистра не е подал Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която да обяви получените облагаеми доходи /по  чл.33, ал1. от ЗДДФЛ/ от продажби и замени на земеделски земи, по договори от 16.10.2008 – 311.49 лв.; от 19.12.2008 г. – 195 135.17 лв. и от 30.12.2008 г. – 39 151 лв., с което е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери – 11 729.64лв.,престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 от НК.

 

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в законоустановения срок е депозирал частен протест и допълнение към него. Наведени са оплаквания от първоинстанционния акт. В частност се твърди неправилно приложение на закона, доколкото при сторените изводи по отношение несъставомерност на деянието не кореспондират на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение.  

В срока указан от закона е постъпило възражение по частния протест от страна на защитника на подсъдимия – адв.Б.. Той развива доводи в насока правилно приложение на закона от страна на първоинстанционния съд като прави анализ на липсата на субективен елемент за осъществяване на инкриминираното деяние.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представител на ВАП, поддържа протеста. Като прави анализ на фактите по делото прокурорът счита присъдата за неправилна а вината на подсъдимия С. за безспорно установена. Моли протеста да бъде уважен, присъдата на първоинстанционния съд отменена и постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение, и му бъде наложено минималното предвидено в специалния текст наказание, изпълнението на което, да бъде отложено с изпитателен срок..

В съдебно заседание защитника на подсъдимия адв.Б. развива отново изложените във възражението доводи, като по същество моли присъдата на ОС Силистра да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият С. заявява, че не се счита виновен и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и въз основа на задължението си за цялостна проверка на постановената присъда, намери, че депозирания протест е основателен, като счете, че от събраните доказателства, може да се стори извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е възведено обвинение, като деянието му изпълва признаци състав по чл.255, ал.1, т.1 от НК. Заради това и настоящият въззивен състав отмени присъдата на ОСС, и постанови нова, с която призна подсъдимия С. за виновен в това, че до 30.04.2009г. в гр.Силистра не е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която да обяви получените облагаеми доходи /по чл.33, ал1. от ЗДДФЛ/ от продажби и замени на земеделски земи, по договори от 16.10.2008г. – 311.49лв.; от 19.12.2008г. – 195 135.17лв. и от 30.12.2008г. – 39 151лв., с което е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери – 11 729.64лв., поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 от НК /ред. бр.75 от 2006 г./ и чл.54 от НК и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

Мотивите за това решение на въззивния съд са следните:

 

Въз основа на събраните доказателства ВнАС прие за установено от фактическа страна следното:

 

В периода след 1989г. Г.С., заедно със съпругата си Б. С. започнали да закупуват земеделска земя. През 2008г. двамата упълномощили дъщеря си М. С. да ги представлява в тази деятелност, с цел да помага на баща си. По силата на това пълномощно те предоставили на дъщеря си широк кръг от права, в това число да извършва покупки на движими и недвижими имоти, и да се разпорежда с цялата им собственост, както намери за добре, вкл. и представителство пред Националната агенция по приходите и други институции. Пълномощното е било заверено на 02.07.2008 г. от Константин Костов, нотариус в съдебен район гр. Дулово. По силата на това пълномощно на 18.07.2008г. М. С. осъществила покупко-продажба в полза на родителите си, отразена в НА №143/18.07.2008г.. Чрез тази сделка те придобили право на собственост върху 305.505 дка земеделска земя на обща стойност 32 500лв., като част от тези земи с площ 20.247 дка. били закупени за сумата от 2153.90 лв..

На 16.10.2008г. посредством договор за покупко-продажба №88/16.10.08г., собствеността върху последните била прехвърлена от М. С. ***, представлявано от Самир Хюсеин за сумата от 2 500 лв..

През 2008г. подсъдимият решил да замени част от земеделските си земи с площ 540.240 дка, със земеделски земи, собственост на МЗХ. Тази замяната била извършена след разрешение от Министъра на земеделието и храните. Договорът за замяна на недвижими имоти №ОД – 001-010/19.12.2008г. и договорът за поправка към същия бил подписани от пълномощник на Министъра на земеделието и храните – Ерол Адем – Директор на ОД „ Земеделие“ Силистра и от подсъдимия С. и неговата съпруга  Б. С.. Съгласно визирания договор двамата предоставили на МЗХ земеделски земи с площ 540.240 дка на стойност 310 353 лв., от които само 93.542 дка придобити преди повече от 5 години и 446.698 дка, придобити предимно през 2008г., като в замяна получили 430.005 дка земеделски земи трета категория, на стойност 310 353 лв. със средна цена на декар 721.74 лв. в землището на с.Колобър, с.Правда и с.Грънчарово.

На 30.12.2008г. с НА №131 чрез пълномощника М. С. , подсъдимият и неговата съпруга продали на „Рьопке“ АД с представител св.Иван Г. 115,012 дка ЗЗ в землището на с. Колобър на обща стойност 126 513.20 лв. при средна продажна цена за декар 1 100 лв., като тези земи били придобити при сключването на договор за замяна на земеделски земи с МЗХ при средна цена за декар 721.745 лв.. Независимо, че на изповядване на сделката присъствала само дъщерята на подсъдимия, в качеството и на пълномощник, то самите параметри на същата били договорени предварително именно с подсъдимия /св. показания Ив.Г. л.64/.

С оглед на тези данни и видно от заключението на приетата по делото ССчЕ, подс.С. е следвало до 30.04.2009 г.  да декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. облагаем доход в размер на 117 296,33 лв. с дължим данък 11 729. 64 лв.

Това е така защото по силата на ЗДДФЛ, С. имал качество на местно физическо лице, задължено да декларира и внесе данъци за  придобити доходи от източници в Р България и чужбина. В тази връзка той е бил длъжен до 30.04.2009 г. да подаде годишна данъчна декларация  по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008г., в която да декларира придобити доходи, подлежащи на облагане със съответен данък. Както правилно е интерпретирала и първата инстанция, липсва спор по отношение факта, че придобитите доходи от посочените сделки със земеделски земи са подлежали на облагане с данък по ЗДДФЛ, тъй като не е спазен пет годишен период от придобиването и отчуждаването  на земите, визиран в чл. 13 от ЗДДФЛ.

 

При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд, анализирайки събраните в хода на наказателното производство доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, стигна до следните правни изводи:

В анализа на първоинстанционния съд и в частност при преценка за съставомерност на деянието, е възприето, че липсва у подсъдимия умисъл да осъществи състав на престъпление по чл.255 от НК на първо място поради обстоятелството, че упълномощил с широк кръг права дъщеря си М. и на второ по ради обстоятелството, че не са налице  доказателства, че сем. С. е разполагало само и единствено с процесните 540 дка земеделска земя, за да се твърди категорично, че подс. С. е знаел със сигурност, че през 2008 г. продава  земя, която е закупена през същата година и по този начин за него произтича задължение да декларира облагаем доход от осъществените сделки, което пък  да се счита като безспорно доказателство за наличен умисъл за извършване на престъпление по чл. 255 от НК. Изложените правни изводи не се споделят от състава на ВнАС.

 

На първо място следва да се стори анализ на състава на конкретното престъпление по чл.255, ал.1 от НК. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което по закон дължи данъци. Изпълнителното деяние на това престъпление има две форми:

- неподаване на данъчна декларация и неплащане на дължим данък в големи размери, което съгласно чл. 93, т. 14, пр.І НК значи данъкът да надхвърля 3000 лева; или

-подаване на лъжлива данъчна декларация, в която действителността се преиначава или скрива, и отново неплащане на дължим данък в големи размери. И двете форми на изпълнителното деяние разкриват наличието на двуактно престъпление. В своята първа форма – неподаване на декларация и неплащане, изпълнителното деяние е на типично двуактно престъпление, тъй като нито един от двата акта не съставлява сам по себе си някакво престъпление. Докато в своята втора форма – лъжливо деклариране и неплащане, изпълнителното деяние е на нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно, съставлява престъпление – по чл.313, ал.2 НК, а само вторият акт от изпълнителното деяние не е.

Във всички случаи, обаче деецът трябва да не плати свой данък в големи размери. Само при това положение ще има довършено престъпление. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е отрицателен по своето съдържание – непостъпване в държавния или общинския бюджет на дължим данък в големи размери. Съгласно чл.93, т.14, пр.І НК в големи размери е данъкът, който надхвърля само 3000 лева. Деянието следва да е извършено с пряк умисъл.

Тук следва да се обсъдят наведените оплаквания и доводи от страна на защитата както пред първата,така и пред настоящата инстанции. Основния довод е, че у подсъдимия не е било налице съзнание за дължимо поведение, доколкото не е бил напълно в течение със сключените от пълномощника сделки, и от там липсва умисъл за осъществяване на престъпния състав.

Що се касае до липсата на знание за сключените сделки, то са налице доказателства в противната насока. На първо място не се спори, че основната сделка/замяна земеделските земи с площ 540.240 дка, със земеделски земи, собственост на МЗХ/ е извършена лично от подсъдимия и неговата съпруга. Договорът за замяна на недвижими имоти №ОД – 001-010/19.12.2008г. и договорът за поправка към същия бил подписани от пълномощник на Министъра на земеделието и храните – Ерол Адем – Директор на ОД „ Земеделие“ Силистра и от подсъдимия С. и неговата съпруга Б. С.. Видно от свидетелските показания на св.Ив.Г. независимо, че последващата сделка на 30.12.2008г. с НА №131 е извършена чрез пълномощника М. С., самите параметри на същата били договорени предварително именно с подсъдимия /св. показания Ив.Г. л.64/. Тези доказателства са в противовес с обясненията на подсъдимия и с аргументите на защитата, че се касае за едва ли не бизнес на дъщерята на подсъдимия, който той подпомагал вкл. и чрез финансиране от собствения си бизнес. Самия мащаб на сделките и вложените средства говорят за личното участие на подсъдимия и участие на пълномощника по-скоро, като фигурант, нещо което е в унисон и с житейската логика.

На второ място макар по-бегло са сторени и разсъждения в насока, че по силата на пълномощното за упълномощения е възникнало задължение доколкото е следвало да представлява С. вкл. и пред НАП /л.100 гръб пр.п.абзац/. Безспорно е, че поначало субекти на данъчните престъпления са данъчно задължените съобразно съответните данъчни закони лица. При юридическите лица това са техните законни представители физически лица, вписани в търговския регистър. В редица житейски хипотези обаче е възможно фактическото водене на търговската дейност, данъчното й отразяване и отчитане (респ. изпълнение на функциите, присъщи на данъчно задълженото лице), да бъде извършвано от лице, различно от законния представител на дружеството, въз основа на възлагане, с оглед разпределение на работата (например при големи корпоративни образувания) или по силата на упълномощаване с общо или търговско пълномощно (например по чл. 26 от ТЗ). Следователно, представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не може да служи като единствено и достатъчно основание за определяне на субекта на данъчното престъпление или за автоматичното му отхвърляне. От решаващо значение е дали във фактически план деецът обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на изпълнително деяние по чл. 255 от НК е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат - избягване на установяването или плащането на данъчни задължения възприета в Решение № 15/24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2873/2011 г., II н. о. по повод пълномощник на ЕТ. Доказването на всички тези обстоятелства и извеждане на прекия умисъл на дееца е в тежест на обвинителната власт съобразно стандартите за справедливост на наказателен процес. В конкретния случай обаче довода на защитата е напълно несъстоятелен и е бил нееднократно обсъждан в актовете на ВКС, в насока липсата на каквато и да е възможност данъчно задължено лице изцяло да прехвърли другиму по силата на пълномощно свое законово задължение.

Третиран в мотивите на ОСС е и момента с липсата на възведено обвинени по отношение на съпругата на подсъдимия. В тази част мотивите следва да се игнорират доколкото последното обстоятелство е ирелевантно в настоящото производство. Не е предмет на обсъждане конституционно възложената компетентност на прокуратурата да повдига и поддържа обвинение по отношение на конкретните лица. Не би могло да се черпи основание в насока съставомерност на деянието от факта, че по отношение на друго лице за същото поведение прокурора не е възвел обвинение. За всеки от двамата съпрузи е било налице задължение за деклариране и заплащане на данък, и всеки носи отговорност да съответната ½ част, както е в конкретния случай.  

Що се касае до доводите за преценка на цялостното поведение на подсъдимия, като данъчно задължено лице, в това число търговец и от там липсата на умисъл за конкретното деяние, то същия е неоснователен. Действително липсват данни С. да е бил неизправен в качеството си на задължено лице по силата на други данъчни закони в процесния период по отношение на фиска . Това обаче по никакъв начин не препятства конкретното деяние. Касае се по скоро за обстоятелства, които следва да се преценяват при отмерване обществената опасност на дееца, отколкото на такива имащи значение за съставомерността на деянието. 

При тези съображения протеста е основателен. От обективна и субективна страна, подсъдимият С. е извършил престъпление по чл.255,ал.1,т.1 НК, като следва да понесе съответната отговорност.

При определяне вида и размера на съответното наказание съставът на ВнАС взе предвид следното.

Пред първоинстанционния съд държавния обвинител е поискал на подсъдимия да бъде наложено наказание над минималния към средния размер на предвиденото в специалната норма наказание Лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок. Поискано е и налагане на кумулативно предвиденото наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/лева.

 

Съдът намира така поисканото наказание за справедливо.

Касае се за неосъждано към момента на деянието физическо лице. Налице са за същото добри характеристични данни изводими включително от поведението му, като работодател и търговец. Ноторно известно е, че същият е бил виден общественик и политически деятел на парламентарно представена политическа сила. Към настоящия момент е изминал значителен период от време от довършване на деянието. Следва да се отбележи, че  наказателното производство е образувано и проведено в рамките на разумния срок по смисъла на чл.22 НПК, поради което изминалия период от време не би могло да бъде отчетено, като основание за намаляване на отговорността му в светлината приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Престъпното му поведение е за сравнително непродължителен период от време и е избегнал плащане на данък в големи размери, с което грубо е нарушил конституционно задължение и е въздействал отрицателно върху данъчната система. Смекчаващите обстоятелства по тяхната тежест и значение и съвкупната им оценка обосновават извода за типично общественоопасно деяние, а не за ниска степен на обществена опасност на извършеното, поради което не са налице основания за прилагане на правната възможност за определяне на наказанието на основание чл.55 НК. Установената фактическа обстановка и конкретното поведение на подсъдимия преди и по време на наказателното производство са основанието за извод, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходим по-продължителен срок на изпитание, и достатъчно наказание, като размер такова към минималния предвиден в по-благоприятната за дееца редакция на закона /р. бр.75 от 2006г./. Въз основа на изложеното съдът отмери, като отговарящо на целите на генералната и специална превенция наказание Лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и Глоба в размер от 1000/хиляда/лева.

 

Воден от горното, съдът постанови новата присъда.

 

                             

Председател :                                Членове:

 


П Р И С Ъ Д А

 

15      02.06.2016 г.,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненски апелативен съд, наказателно отделение, първи състав

На втори юни, две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

АСЕН ПОПОВ

Секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

Като разгледа докладвано от съдия ПОПОВ

ВНОХД № 164 по описа за 2016 година

 

 

На основание чл.336, ал. 1, т. 2 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 2/03.02.2016 година, постановена по  НОХД № 124/2015 година от Окръжен съд гр. Силистра и вместо това

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Х.С., роден на ***г***, български гражданин, с висше  образование, женен, реабилитиран, не работещ, с ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че до 30.04.2009 г. в гр.Силистра не е подал Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да обяви получените облагаеми доходи /по чл.33, ал1. от ЗДДФЛ/ от продажби и замени на земеделски земи, по договори от 16.10.2008 г. – 311.49 лв.; от 19.12.2008 г. – 195 135.17 лв. и от 30.12.2008г. – 39 151 лв., с което е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери – 11 729.64лв., поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 от НК /ред. бр.75 от 2006 г./ и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

               

                                                                                                                                                   2.