Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 133/27.6.2016г.,  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На двадесет и седми май     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:   Румяна Панталеева

Росица Тончева  

 

 

съдебен секретар П.П.

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 165 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 112/30.11.2015 г. по НОХД № 1225/14 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият П.П.И. е бил признат за виновен и осъден за две данъчни престъпления - по чл.257, ал.1 /Отм./, вр.чл.255, ал.1 /Отм./, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2, 4 и 7, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК съответно на една година и глоба от 2000 лева и на две години лишаване от свобода, като съобразно правилата в чл.23, ал.1 и ал.3 от НК му е било определено за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода -  за срок от две години, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открито тип, към което е било присъединено наказанието глоба от 2000 лева.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с измененото по реда на чл.287, ал.1 от НПК обвинение, че:

- за периода 14.02.-15.08.2005 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като управител на „Агрофермер 2000“ ЕООД, подсъдимият е избегнал плащането на данъчни задължения на търговското дружество в особено големи размери - 28 508.40 лева, като потвърдил неистина в подадени пред НАП Варна четири справки-декларации по ЗДДС за неизвършени  в действителност  доставки, и

- за периода 14.06.-11.2007 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като управител на същото търговско дружество, подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчните му задължения за шест данъчни периода, общо 442 944.45 лева - особено големи размери, като потвърдил неистина пред ТД НАП Варна за неизвършени доставки в шест справки-декларации по ЗДДС, приспаднал неследващ се данъчен кредит и не съхранил в законоустановените срокове по чл.42 от Закона за счетоводството счетоводни документи.

В съответствие с наказателната, е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на Държавата не внесените данъчни задължения с лихвите.

 

Въззивното производство е по жалба на адвокат Л.М.,***, като защитник на подсъдимия, с която иска въззивният съд да отмени обжалваната присъдата, като твърди, че не е доказано обвинението за липсата на доставки, а съдът е направил некореспондираща със събраните доказателства окончателна тяхна оценка. В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Представителят на въззивната прокуратура предлагат присъдата да бъде потвърдена.

Също така въззивното производство е второ по ред, като с предходно решение на тази инстанция делото вече е било връщано за ново разглеждане в първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения, при което важи забраната по чл.335, ал.3 от НПК, и макар настоящият състав на въззивния съд да споделя възраженията на жалбоподателя за липсата на доказателствен анализ и при повторното разглеждане на делото в първата инстанция, е задължен по закон да реши делото по същество, при уточнението, че не споделя възраженията за недоказаност на обвинението.

 При проверката се констатира, че наличните по делото доказателства са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и че са в обем, позволяващ правилното изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Относимите по предмета на делото фактически обстоятелства са:

 

До 28.01.2005 г. собственик на търговското дружество „Агрофермер 2000” ЕООД бил свидетелят Н.Х., който развивал земеделска дейност и бил регистриран по ЗДДС, но тъй като към този период имал затруднения, решил да го закрие. Тогава при него се явил подсъдимият И., с когото до този момент не се познавали, и изявил желание да закупи фирмата. От тази дата собствеността била прехвърлена на подсъдимия, който, в качеството си на представляващ, започнал да подава месечните справки-декларации, изисквани от ЗДДС - съгласно чл.100 от отменения на 01.01.2007 г. Закон, респ. чл.125 на сега действащия.

При извършени данъчни ревизии от НАП Варна, относими и към инкриминираните периоди, били направени констатации, че дружеството е включило в дневниците си за покупки, респ. в справките-декларации по ЗДДС, фактури, издадени от фирмите „Квинта” ООД, „Никкомерс”ЕООД, „ЕТ Флора 98-Н. А.”, „Коев 95”, „Рос-77” ЕООД, „Булметал Трейдинг” ЕООД, „Габи Комерс” ЕООД и „Катрин-СТ ЕООД, във връзка с които липсват доказателства за реално извършени сделки, в т. ч. първични документи, свързани с дейността на фирмата. Данъчната проверка, обхващаща период 01.10.2004 г. – 31.07.2005 г., приключила с Ревизионен акт 030003590/22.05.2008 г., а проверката досежно период 01.12.2006 г. – 31.10.2007 г. - с Ревизионен акт 031300376/28.05.2013 г.

На 25.11.2008 г. подсъдимият прехвърлил собствеността на „Агрофермер 2000” ЕООД срещу сумата от 500 лева на свой приятел - свидетелят Йонко Костадинов, след който момент дружеството не е обективирало извършването на търговска дейност, а междувременно било дерегистрирано по ЗДДС служебно, считано от 05.10.2007 г. С влязло в сила решение от 10.02.2012 г. по т.д. 2522/2011 г. на Окръжен съд Варна, била обявена неплатежоспособността на дружеството, считано от 18.10.2005 г.

 

При десет подадени от подсъдимия справки декларации разчитането било извършено въз основа на осчетоводяването на фактури, въз основа на които дружеството му било представено като получател на несъществуващи доставки, а именно:

 

I. Инкриминиран период 14.02.-15.08.2005 г.

 

1. Данъчен период месец януари 2005 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС /Отм./ - вх. № 0300-861377/14.02.2005 г., дружеството декларирало само 184.31 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС и по една фактура за закупени торове на стойност 332 000 лева от „Квинта“ ООД. При непризнаването на този разход действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество би било 16 032 лева. 

2. Данъчен период месец април 2005 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС /Отм./ - вх. № 0300-905452/16.05.2005 г., дружеството декларирало, че не дължи ДДС, като формирането на резултата станало възможно поради позоваването и на две фактури от „Квинта” ООД за получени „услуги” общо на стойност 41 700 лева. При непризнаването на тези разходи действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за същия период би било 8336.40 лева. 

3. Данъчен период месец май 2005г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС /Отм./ - вх. № 0300-911884/14.06.2005 г., дружеството декларирало само 1.60 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС и по фактура за закупена „стока” на стойност 19 192 лева от „Никкомерс“ ЕООД. При непризнаването на такъв разходен документ действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за периода би било 3840 лева. 

 4. Данъчен период месец юли 2005 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС /Отм./ - вх. № 0300-9246/15.08.2005 г., дружеството декларирало, че не дължи ДДС, като формирането на резултата станало възможно поради позоваването и на фактура за покупка на „стока” на стойност 1750 лева от  „ЕТ Флора 98-Н. А.“. При непризнаването на претендирания разход действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за същия период би било 300 лева.

 

Подсъдимият не разполага и при разследването не са намерени каквито и да е първични счетоводни документи, установяващи претендираните сделки с трите фирми, респ. данни за извършени плащания, нито са установени представители на тези фирми, офиси, обекти, или други лица за контакт.

При извършване на справка в публично достъпния отдалечен електронен достъп до дела на Варненски окръжен съд се установява, че с влязло в сила решение по т.д. № 575/2010 г. е обявена неплатежоспособността на „Квинта” ООД, считано от 31.12.2002 г., към който момент вече дружеството се е намирало в състояние на свръхзадлъжнялост, като в мотивите на това решение е записано, с позоваване на извършена по него ССЕ, че по данни от анализираните финансови отчети, търговската дейност на дружеството е била прекратена към 31.12.2004 г.  Двете лица, представлявали дружеството според данните от фирменото дело към периодите на издаване на инкриминираните фактури – В. И. Й. и Стефан И. Кирилов, не са намерени въпреки положените усилия за установяването им. Първият от тях бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 823/11 г. на ВОС по чл.257, ал.1 от НК /Отм./, със съподсъдим /също осъден/ Кирил И. Кирилов.

При извършване на електронни справки в Апис Регистър+, Търговския регистър и електронното деловодство на ВОС се установява, че „Никкомерс” ЕООД е дружество, регистрирано с решение на ВОС през 2002 г., след което липсват каквито и да било вписвания и отразявания, че собственикът му и управител Николай Иванчев Димитров /неустановено по делото лице/ има същото качество по общо девет фирмени дела, че притежаваните от него дружествата са били първоначално регистрирани по ЗДДС, а в последствие дерегистрирани служебно, както и че е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 1439/08 г. по чл.257, ал.1 /Отм./, вр.чл.26 от НК.

Към инкриминирания период собственик на „ЕТ Флора 98-Н. А.“ бил свидетелят Н.А., който, разпитан пред окръжния съд, е заявил, че е бил в търговски отношения с дружеството на подсъдимия, от което е купувал, и на което е продавал стоки, но това твърдение се опровергава от факта, че в дневниците за покупки и продажби не е отразена друга сделка, в който и да е друг период, извън инкриминираната фактура. Същият свидетел не помни конкретната сделка, както и не разполага с никакви документи, като заявява, че ги е предал при продажбата на фирмата на лицето М. И. П.. Свидетелят Н.А. е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 823/11 т. на ВОС по чл.257, ал.1 от НК /Отм./, за помагачество чрез подаване на справки-декларации с невярно отразен дължим ДДС, по което дело, съподсъдим /също осъден/ му е било лицето В. И. Й. – същият и съдружник в коментираната по-горе „Квинта” ООД. Свидетелят П., разпитан от съда, е заявил, което се установява и при справки в електронните регистри, че на негово име има много фирми, но той изобщо не се занимава с бизнес, и като ги е „купувал”, всъщност не той е плащал, а на него са му давали „по някой лев”.

Общият сбор на укрития чрез недеклариране на действителния данък върху добавената стойност за внасяне за целия първи период възлиза на 28 508.40 лева.

 

II. Инкриминиран период 14.06.-14.11.2007 г.

 

5. Данъчен период месец май 2007 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС -  вх. № 0300-0935545/14.06.2007 г., дружеството декларирало 0.70 лева данък за внасяне,  като във формирането на резултата участвал начислен ДДС и по:

- три фактури от „Коев - 95“ ЕООД, за покупка на „стока” и

- осем фактури от „РОС-77“ ЕООД, за покупка на „стока” или „услуга”,

при обща парична стойност 405 551.50 лева. При непризнаването на тези разходни документи действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за периода би било 81 111 лева. 

6. Данъчен период  месец юни 2007 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС - вх. № 0300-0953980/16.07.2007 г., дружеството декларирало, че не дължи ДДС, като формирането на такъв резултат станало възможно поради позоваването на 57 фактури от „Булметал Трейдинг“ ЕООД, всяка от тях за покупка на „стока” или „услуга”, всички общо за 910 301 лева. При непризнаването на тези разходни документи действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за същия период би било 181 159.60 лева. 

7. Данъчен период  месец юли 2007 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС - вх. № 0300-0964125/14.08.2007 г., дружеството декларирало 182.65 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС и по:

- 12 фактури от „Габи Комерс“ ЕООД, за доставка на „стока” или „услуга” и

- три фактури от „Катрин-СТ“ ЕООД с предмет „стока”, „услуга” и „аванс”,

като тяхната обща стойност възлизала на 842 777.50 лева. При непризнаването на тези разходни документи действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за този период би било 168 738.15 лева. 

8. Данъчен период  месец август 2007 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС - вх. № 0300-0974075/14.09.2007 г., дружеството декларирало, че не дължи ДДС, като формирането на такъв резултат станало възможно поради позоваването на две фактури от „Катрин-СТ“ ЕООД и една от „Габи Комерс“ ЕООД, общо за 3078.10 лева покупки на „стока”, „услуга” и „материали”. При непризнаването на тези разходни документи действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за периода би било 607 лева. 

9. Данъчен период  месец септември 2007 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС - вх. № 0300-0984918/15.10.2007 г., дружеството декларирало само 0.92 лева данък за внасяне, като във формирането на резултата участвал начислен ДДС по четири фактури от  „Габи Комерс“  ЕООД за покупки отново с неуточнен предмет и на обща стойност 55 645.40 лева. При непризнаването на тези разходни документи действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за този период би било 11 130 лева.

10. Данъчен период месец октомври 2007 г.

В подадената справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС - вх. № 0300-0993908/14.11.2007 г., дружеството декларирало само 0.67 лева данък за внасяне, като за формирането на този резултат се позовало и на фактура от „Катрин- СТ“ ЕООД за покупка на стока на стойност 990.15 лева. При непризнаването й действителното данъчно задължение по ЗДДС на инкриминираното дружество за периода би било 198.70 лева. 

 

За дружествата, представени като доставчици на подсъдимия, при извършените насрещни проверки в хода на данъчните производства и от събраните при разследването по делото доказателства, се установява, че:

- „Коев-95" ЕООД, гр.Велико Търново,  с представител лицето Иван Игнатов И., което не е установено от данъчния орган, нито в хода на разследването, а на посочения адрес за кореспонденция - чрез счетоводна къща „Прециз”, не е намерено и друго лице за контакт; при електронна справка в Апис Регистър+ се установява, че на името на същото лице има регистрирани 59 дружества; документално – третата фактура съответства като издадена на друга фирма, не на „Агрофермер 2000” ЕООД, а първите две първоначално са били отбелязани в дневника за продажбите през съответния месец, но още през следващия за всяка от тях е било отразено изготвянето на кредитно известие със същите стойности - същевременно обаче, същите тези две ДКИ не се откриват в съответните дневници на „Агрофермер 2000” през следващите периоди.

- „Рос-77" ЕООД, с вписан представител Б.Б. И., който се е оказал непознат на посочения адрес за контакт, съответно неустановен от данъчния орган, както и офис или обект на дружеството; документално – от името на дружеството не са били подавани документи пред данъчния орган за извършваните инкриминирани продажби; при призоваването в окръжния съд са събрани доказателства, че лицето Ботю И. е с неустановено местонахождение, и че на известния по делото адрес е живял само няколко месеца през 2001-2002 г. след излизане от психоболницата в с.Церова кория, показанията му, дадени на досъдебното производство, са били приобщени чрез прочитане, като от тях се установява, че има много фирми на негово име, които са му били прехвърляни срещу незначително възнаграждение, за които нищо не е заплащал и никакви документи не са му предоставяни.

- „Булметал Трейдинг" ЕООД, с вписан представляващ О. А. И., който не бил открит на посочения адрес от данъчния орган, нито били установени документи, свързани с предмета на проверката, респ. установяващи действително извършени доставки; лицето О. И., животновъд от с.Горско Косово, не е намерено на известния по делото адрес, поради което са били приобщени чрез прочитане показанията му, дадени на досъдебното производство, а от тях се установява, че е собственик на фирма формално, като дори не й знае името, че не притежава никакви документи и единствено е бил доведен пред нотариус в гр.Варна, за да положи подпис, срещу което е получил 1000 лева.

- „Габи Комерс" ЕООД, заличено поради изпадане в неплатежоспособност – т.д.119/10 г. на ВОС, от решението по което е видно, че данъчно задълженото лице не е подавало годишни данъчни декларации по ЗКПО за периода 2006 г. – 2009 г. и има непогасени публичноправни задължения – сумата 3 150 277.63 лв. – дължим ДДС, установен с ревизионен акт № 0300800371/14.07.2008 г. на ТД НАП Варна; при насрещните проверки не е бил установен представляващият го Д.В.Г., респ. не били събрани изискваните документи за установяване съществуването на основание за издаване на инкриминираните фактури, които били отразени в дневниците за продажби на това дружество.

- „Катрин СТ" ЕООД, заличено поради изпадане в неплатежоспособност – т.д.2151/11 г. на ВОС, със същия неустановен представляващ - Димитър Г., без налична счетоводна документация по делото, вкл. при липса на данни за отразяване на доставките в дневниците за продажби; установяването на въпросното лице Г. не е и било от пряк интерес за разследването, тъй като при справка в електронния регистър се установява, че то е придобило дружеството в последствие, докато към инкриминирания период негов собственик е бил свидетелят Й.Р.К. - същият приятел на подсъдимия, по-късно закупил от него  „Агрофермер 2000”, който свидетел е осъждан с три влезли в сила присъди на ВОС за същия вид данъчни престъпления, свързани с ДДС, като по НОХД № 1378/13 г. е признат за виновен за недеклариране на дължим от „Катрин СТ” ДДС в същия период  - юли-декември 2007 г.

 

Общият сбор на укрития чрез недеклариране на действителния данък върху добавената стойност за внасяне за целия втори период възлиза на 442 944.45 лева.

 

Така изложените факти се установяват безпротиворечиво от констатациите, направени по данъчните производства – ревизионни актове, ревизионни доклади, протоколи по насрещни проверки, подкрепени с показанията на свидетелката данъчна служителка Недялка Димова, еднообразните заключения по назначените съдебно счетоводни експертизи, показанията на цитираните свидетели, „контрагенти” на подсъдимия по документи, данните, извлечени при извършените за нуждите на въззивното производство електронни справки в публично достъпни регистри относно водени съдебни производства и извършени вписвания по Търговския закон. Не може да бъде споделено разбирането от въззивната жалба, че обвинението за липсата на доставки остава недоказано.

Пряко свързани с основания факт на доказване са обстоятелствата по извършване на процесните сделки и съществуването на инкриминираните фактури, и всички споменати тук доказателства касаят именно тях, като помежду им не съществува противоречие. Неправилно е твърдението на въззивника, че обясненията на подсъдимия не потвърждават извода за виновност, тъй като той е отказал да даде такива.

Безспорно е, че посочените в справките декларации фактури, заедно с други първични документи, даващи информация за посочените сделки, са търсени, но не са открити не само от разследващите органи, но и от данъчните служители в хода на провежданите данъчни ревизии, както в подсъдимия, така и в посочените от него дружества - съконтрахенти по отделните сделки, за които пък се извличат безспорни данни относно недобросъвестното им използване от неустановени по делото лица за неправомерни цели.

Предметът на доставките, посочените в дневниците за продажби от подсъдимия, е неясен - ”стока”, „услуга”, а както в наличните документи, така и в показанията на разпитаните свидетели, не се съдържа информация за осъществяването на такива сделки, за техния конкретен предмет, стойност или по въпроса за съществуването на описаните в справките декларации фактури, поради което единственият възможен извод е, че доставки не е имало, респективно че отразяването им е било единствено с цел да не бъдат платени дължими данъчни задължения. По делото няма и едно доказателство, установяващо дружеството „Агрофермер 2000” ЕООД да е разполагало с необходимите ресурси, позволяващи реализирането на обороти в декларираните мащаби, както и за разплащания, извършвани по какъвто и да е начин, а инкриминираните сделки са толкова много на брой и на такава висока стойност, че е житейски неоправдано да се приеме, ако са били реално извършени, да не останат документални или други следи за това.

 

По приложението на материалния закон

Въз основа на така установените факти, относно първия инкриминиран период, законосъобразно се извличат признаците на престъпния състав по чл.257, ал.1 от НК /Отм./, осъществен в условията на чл.26, ал.1 от НК – чрез четири еднородни отделни деяния, тъй като със съставянето на четирите справки-декларации за съответните данъчни периоди, и конкретно с вписването на данните от липсващите пет фактури - за сделки, с които е претендиран неоснователно данъчен кредит, подсъдимият е укрил данък върху добавената стойност в общ размер 28 508.40 лева. При така подадените от него справки декларации, ако не са били установени чрез данъчни ревизии действителните факти, а са били възприети тези, отразени в представените от него документи, той обективно не би платил действително дължимото данъчно задължение.

Въз основа на така установените факти, разгледани в последователност и взаимовръзка, относно втория инкриминиран период, законосъобразно се извличат признаците на престъпния състав по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2 и 7 от НК, осъществен в условията на чл.26, ал.1 от НК – чрез шест еднородни отделни деяния, тъй като със съставянето на шестте справки-декларации за съответните данъчни периоди, и конкретно с вписването на данните от липсващите деветдесет и една фактури - за сделки, въз основа на които е приспаднат неследващ се данъчен кредит в общ размер 443 668.73 лева, подсъдимият е избегнал установяването на действително дължимия данък добавена стойност, възлизащ общо на 442 944.45 лева, чието и плащане е избегнато с представянето на документите пред данъчния орган, като тази неправомерност е щяла да остане неотстранена, ако не е била извършена разпоредената от прокуратурата данъчна проверка.  

Единствено правилно е възражението на въззивника във връзка с приложението на квалифициращия елемент по т.4 – за осъществяване на изпълнителното деяние и чрез несъхраняване в законоустановените срокове на счетоводни документи. С това възражение се прави оплакване за нарушаване правото на защита – че за подсъдимия е останало неясно какви документи не е съхранил, което наистина е така, а ако се приеме, че прокурорът е добавил тази квалификация поради фактическата липса на счетоводна и друга документация, касаеща инкриминираните сделки, то такова обвинение се явява необосновано и незаконосъобразно и от обективна страна, тъй като от доказателствения анализ се налага извод, че такива документи изобщо не е имало, след като и такива сделки не е имало. Допуснатият порок е отстраним в тази инстанция с изменение на първоинстанционната присъда по реда на чл.337, ал.1, т.2, пр.2 от НПК.

Престъпленията са били осъществени и от субективна страна, при форма на вината "пряк умисъл", като подсъдимият е съзнавал, че вписва невярна информация в подадените справки-декларации и с това е целял да укрие данъчните си задължения, предмет на производството.

И за двете престъпления е бил налице квалифициращият признак „особено големи размери”, тъй като и двете суми са надвишавали многократно установената граница в разпоредбата на чл.93, т.12 от НК.

 

Въззивната жалба не съдържа възражения по справедливостта на присъдата, направени в условията на алтернативност, а при служебната проверка в тази част се констатира, че наказанията за двете отделни престъпления са определени в самия минимум на предвидените законови санкции, както и че липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно които тези минимални наказания да се явяват несъразмерно тежки. При високата степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена от обремененото му съдебно минало, вкл. с осъждания и за други данъчни престъпления, както и по чл.227б, ал.2 от НК, ниските наказания могат да бъдат обосновани единствено със значителната отдалеченост във времето на инкриминираната престъпна деятелност.

В окръжния съд правилно са приложени правилата от чл.23 НК, както и правилно е взето решение, че и необходимостта от поправяне на подсъдимия, и нуждите на генералната превенция налагат определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно. В подкрепа на това решение следва да бъде отбелязано и осъждането на подсъдимия по НОХД № 679/14 г. на ВОС, за което няма данни по настоящото дело, но при справка в електронното деловодство на Апелативен съд Варна се установява, че след проверка във всички инстанции присъдата е влязла в сила, а по нея подсъдимият е признат за виновен и осъден отново по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 16.04.2007 г. – 14.11.2008 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 1 074 225.75 лева, като управител и представляващ „Енергоинвест БГ“ ЕООД.  

 

Въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания и във връзка с присъденото обезщетение. При служебната проверка се установява, че съставът на окръжния съд е приел за съвместно разглеждане граждански иск за причинени на Държавата имуществени вреди в размер на 791 068.89 лева, който е уважил частично и е присъдил обезщетение от 471 452.85 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2013 г., без да изложи мотиви относно основанията за такова решение. Доколкото аритметичните сметки показват, че присъдената сума представлява общ сбор на инкриминираните след изменението на обвинението данъчни задължения сумарно за двете престъпления, в извършването на които подсъдимият е признат за виновен, и че всъщност тя изцяло съответства с интереса на ищеца, съгласно последващо писмено становище, изразено от името на Министъра на финансите в писмени бележки от 20.11.2015 г. /л.253-254 от делото във ВОС/,  не се констатират основания за промяна на присъдата в тази част.

 

По всички изложени до тук съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.2 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ ЧАСТИЧНО присъда № 112/30.11.2015 г. по НОХД № 1225/14 г. на Окръжен съд Варна, като признава подсъдимия П.П.И. за НЕВИНЕН по обвинението да е избегнал установяването и плащането на 442 944.45 лева дължим ДДС за периода 14.06.-14.11.2007 г. като не съхранил в сроковете по чл.42 от ЗС счетоводни документи и го ОПРАВДАВА за квалификацията по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.4 от НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: