Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  197/12.11.2018 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тринадесети септември

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: А. Помакова

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова НДВ № 166 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер В.З.Д. чрез упълномощения му защитник адв. Е.К. /СсАК/ за възобновяване на наказателно дело.

В молбата се иска на основание  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство и отменени постановените присъда по НОХД № 633/2016г на РС-Разград и решение на ОС-Разград, възоснова на които искателят Д. е бил признат за виновен и осъден. Твърди се, чеприсъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, довело до неправилното му осъждане, като се иска отмяна на присъдата и оправдаване поради липса на осъществен престъпен състав, при условията на алтернативност –отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинст. съд.

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна защитникът на осъдения Д. – адв. Е.К. /СсАК/ поддържа искането за възобновяване, доразвивайки доводите изложени в него с твърдения, че съдът е допуснал нарушения, свързани с анализа на доказателствата, което съставлява съществено процесуално нарушение; че не е налице изяснена и конкретизирана субективната страна на деянието; че наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на значимите за индивидуализацията обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване за неоснователно, аргументирайки подробно становището си.

 

Искателят Д. моли за отмяна на първоинстанционната присъда.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден /в частност от изрично упълномощен защитник/ за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната. По своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 251/19.05.2017г., постановена по НОХД № 633/2016г. Разградският районен съд е признал подсъдимия В.З.Д. за виновен в извършване на деяние наказуемо по  чл. 134, ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1  т. 1 от НК, за това, че на 26.05.2013г., в гр. Лозница, обл. Разград, като изпълняващ длъжността „технически ръководител, транспорт“ във „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем - подизпълнител на проект „Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр. Лозница”,в условията на независимо съпричиняване с И.Й.И.от гр. Разград, извършил действия по организация, ръководство и контрол на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява, поради обстоятелството, че не е назначен на длъжност и не притежава съответната специалност и образователно- квалификационна степен за длъжността „технически ръководител  на строително монтажни работи“ и в нарушение на: 

1. чл.163, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията: „Строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им”.

2. т.3.1 от Приложение №1 към чл.2,ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „ Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена”.

3. чл.49,т.5 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:........т.5 осигуряване на безопасен достъп до работните места”.

 

4. чл.16,т.3 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Строителят:.........т.3.предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”.

       

5. т.1.5 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Преди започване на земните работи техническият ръководител осигурява означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели на съществуващите  подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина”, разпоредил на Р.А.Р., С.М.К., Н.Х.Ш. и А.П.В., всички работници във „Викторио“ ЕООД- гр. Рудозем, да извършат дейности по строително - монтажни работи -да изкопаят изкоп по ул.“Христо Ковачев“ в гр. Лозница и да укрепят стените на този изкоп, с което по непредпазливост причинил на Р.А.Р. от гр. Лозница тежка телесна повреда и средна телесна повреда с шест медико-биологични признака, като в резултат на инцидента пострадалият е получил съчетана травма - глава, гърди и корем:

        1.Травма на главата - хематом на дясна орбита;

2.Тежка открита травма в лява гръдна половина -отворен пневмоторакс:

-открита разкъсно - контузна рана по средна мишнична линия с диаметър около 5-8см

-счупване на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво -оперативно отстранени фрагменти

-контузия и разкъсване на левия горен дял на белия дроб с последващо оперативно отстраняване

-натрупване на патологична колекция кръв и въздух в лява гръдна половина /хемопневмоторакс/

-клинични и лабораторни данни за дихателна недостатъчност.

          3.Травма на корема- подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант,

          - КТ данни за фрактури на ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия

-компресионни ателектази на паренхима на левите базални белодробни сегменти с притискане към хилуса на белия дроб

-поредна торакоцентеза вляво  /опертивен протокол №642/13.06.2013г./ с евакуация на въздух и около 300мл. леко замътнена жълтеникава течност, последвана от инсталиране на клапа

-довършваща лява пулмонектомия /оперативен протокол №649/17.06.2013г./-  клинични, рентгенологични и КТ данни за неразгъващ се ляв бял дроб, абсцедирала ателектаза и голяма бронхо - плеврална фистула

-постпулмонектомичен емпием вляво - операция на Ведер в осем сеанса

-пластика на гръдна стена вляво -транспозиция на десния прав коремен мускул в емпиемната кухина /оперативен протокол №561/15.07.2013г./, които увреждания са довели до

       

            1.Загуба на едното крило на белия дроб, поради оперативното отстраняване на остатъчната част от лявата половина на белия дроб, представляваща тежка телесна повреда

            2.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради проникващото в гръдната кухина нараняване, представляващо средна телесна повреда

   3.Трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупването  на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво и ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия, представляващо средна телесна повреда

           4.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилите се усложнения - подкожен емфизем в лява гръдна половина, излив в интерлоба в дясно, постоперативен хидропневмоторакс вляво и ателектаза в ляво белодробно поле /оперирана/,представляващо средна телесна повреда

           5.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради следоперативното натрупване на патологична колекция въздух и течност /хемопневмоторакс/,представляващо средна телесна повреда

           6.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилия се постпулмонектомичен емпием вляво, представляващо средна телесна повреда и

   7.Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул, представляващо средна телесна повреда

На основание чл. 54 от НК на подсъдимия Д. са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години, изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66 ал. 1 от НК  с изпитателен срок от 5 /пет/  години.

Налице е произнасяне досежно направените по делото разноски и веществените доказателства.

 

Пред въззивния съд по жалба на подс. Д. чрез упълномощените му защитници е било образувано ВНОХД № 227/17г, по което с решение № 101/30.11.2017г. състав на Окръжен съд Разград е изменил постановената първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното на подс. Д. наказание „лишаване от свобода“ от три години на две години, както и размера на изпитателния срок от 5 години на четири години; отменил е и наложената на основание чл. 67, ал.3 НК пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК  „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност четири пъти седмично за целия изпитателен срок; потвърдил е присъдата в останалите й части.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

 

На първо място, следва да се отбележи, че наведените доводи по същество и в детайли преповтарят допълнителните съображения към въззивната жалба /л.60-67/, възоснова на която е било образувано ВНОХД 227/17г. по описа на РОС. Едни и същи аргументи са били предявени в хода на въззивното производство с претендиране за необоснованост на съдебния акт на РРС, а в настоящото производство – с твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК. В настоящото производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. . В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото

В контекста на изложеното по-горе, по разглежданото дело подобни нарушения не се констатираха. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на двете редовни съдебни инстанции относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, РОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност /гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения по назначените експертизи, както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства/. След собствен прочит и верен анализ, въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд по фактите и по правото – досежно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред РРС. Мотивите на въззивното решение /а впрочем и на първоинст. съдебен акт/ дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Съобразявайки изложеното, съставът счете, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление по чл. 134 ал. 2 от НК - действията или бездействията могат да представляват осъществяване на престъплението от обективна страна, когато е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за съответната дейност, /която осъденото лице е нямало поначало право да осъществява/ и настъпилите увреждания. Безспорно е, че деянието е извършено по непредпазливост под формата на самонадеяност, каквито са били съображенията и на РОС. Съдържането на бланкетната нормата на чл. 134 от НК е била попълнена с конкретните виновно нарушени от осъд. Д. разпоредби на съответните нормативни актове, които нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Материалният закон е приложен правилно. Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /лицето не е осъдено за несъставомерно деяние/.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда по отношение на осъд. Д. и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

Претендирано алтернативно е и основание за явна несправедливост на наложеното наказание, като не са изложени никакви конкретни съображения по него. Проверката на състава установи, че при ревизията на присъдата РОС е констатирал явна несправедливост на определеното от първоинст. съд наказание в две насоки: 1. досежно размера на наказанието „лишаване от свобода“; 2. по отношение наложената пробационна мярка  по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК  „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност четири пъти седмично за целия изпитателен срок. Отчитайки наличието и на други смекчаващи отговорността обстоятелства /оказана от подс. Д. финансова помощ при лечението на постр., това, че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване на вредоносния резултат с друго лице, както и младата и активна възраст на подс./, РОС обосновано и законосъобразно е намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“, включително и на изпитателния срок по чл. 66 ал. 1 от НК, като е отменил изцяло пробационната мярка  по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, приемайки, че не се налага такава да бъде прилагана по отношение на подс. Д., т. к. поначало същата е предвидена от законодателя като възможност. При това положение принципа на законност и справедливост е бил възстановен, поради което е постигната съответност на санкцията спрямо извършеното деяние - с така коригираното наказание са гарантирани и интересите на обществото за постигане на предупредително – възпиращото въздействие спрямо членовете му.

 

Предвид изложеното съставът намери оплакването за съществено нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК, довело до явна несправедливост на наказанието за неоснователно.

 

С оглед на така изложените съображения, съставът на АС-Варна достигна до извода, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 227/2017г на ОС-Разград, направено от В.З.Д..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.