Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 131/20.6.2016г.,  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На двадесет и седми май            Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева       

 

 

съдебен секретар П.П.

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 167 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 109/05.12.2014 г. по НОХД № 982/2014 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият И.П.Т. е бил признат за невинен в извършването на две данъчни престъпления съответно по:

- чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.256 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК - за това, че през периода 04.01.-09.08.2006 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ „Томилимпекс” ЕООД, гр.Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо 113 229 лева, е водил счетоводна отчетност и използвал счетоводни документи с невярно съдържание, и

- чл.257, ал.1 /отм./ вр.чл.255, ал.1 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК – за това, че по същото време и място, отново в условията на продължавано престъпление и при същото качество, е избегнал плащане на същото ДДС, като при условията на посредствено извършителство с други лица е потвърдил неистина в 34 митнически декларации за внос, подадени пред Митница Варна.

 

Въззивното производство е образувано по протест от окръжната прокуратура, с който се твърди необоснованост и незаконосъобразно приложение на материалния закон, като се отправя искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения съгласно обвинителния акт. Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, но на различни основания и с различно искане, като въз основа на мотивите от постановеното решение при извършената касационна проверка на предходно въззивно решение по същото дело, предлага връщането му за ново разглеждане в първата инстанция.

 Защитата изразява становище, различно от това на представителя на обвинението, като счита мотивите по първоначалния протест за несъстоятелни, както и че липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съда, при което моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

 

За да постанови своето решение, след запознаване и проверка на всички материали по делото, настоящият състав на въззивния съд съобрази следното:

Проверявана присъда е била предмет и на предходно въззивно производство по ВНОХД № 130/2015 г., при което е била потвърдена. По протест на прокурора, постановеният тогава съдебен акт е бил проверен по касационен ред и е постановено решение № 379/11.04.2016 г., III н.о., чиято правилност, за разлика от страните по делото и в частност защитата, съдът е недопустимо да обсъжда в настоящото производство.

Това решение на ВКС, съгласно разпоредбите в чл.355, ал.1 от НПК, е задължително както относно стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото – за това и производството сега наново се развива във въззивния съд, така също и по въпросите за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. А на л.5, гърба, от решението на ВКС, /по номерацията на въззивното дело – л.8, гърба/, е посочено /и подробно аргументирано/, че при проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК съставът на окръжния съд е допуснал отклонение от процесуалните правила за разглеждане на производство по реда на Глава 27 от НПК, че това е довело до постановяване на незаконосъобразен краен съдебен акт, и че е налице необходимост решението на Варненския апелативен съд да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция. И това е така, защото посочените с решението процесуални нарушения са от такъв характер, че не могат да бъдат поправени в рамките на въззивното производство, тъй като настоящият съд, макар и инстанция по фактите, не е компетентен да изслушва страните по чл.371, т.1 от НПК, респ. да взима самостоятелно процесуални решения, гарантиращи законосъобразното протичане на съкратеното съдебно следствие в тази хипотеза. Отстраняването на изтъкнатите от състава на касационния съд процесуални нарушения е възможно единствено при ново първоинстанционно производство, но в настоящия случай съществува процесуална пречка за това, видно от данните за движението на делото /предходно въззивно решение по ВНОХД № 161/14 г./ и забраната по чл.335, ал.3 от НПК. Възникналият процесуален казус в конкретния случай е разрешим единствено поради констатираното при сегашната служебна проверка съществено нарушение на процесуални правила, отново от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, но допуснато на досъдебното производство, по отношение на който етап от процеса забраната не се простира, и което нарушение изисква отмяна на постановения и определен от ВКС както незаконосъобразен съдебен акт, като делото се върне в досъдебна фаза за отстраняването му.

 

Съгласно закона и непротиворечивата съдебна практика, без възможно най-пълното в определен етап от наказателното производство фактическо и юридическо формулиране на обвинението, правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не би могло да се счита гарантирано по начина, който има предвид Наказателно-процесуалният кодекс. Същевременно, пропуските в това отношение на органите на предварителното производство не могат да се запълват направо от съда, освен в изключителните случаи по чл.287 от НПК, което по това дело е неприложимо, защото обвинението не се нуждае от последващо изменение, а от начално безпорочно формулиране, каквото липсва.

 

При едни и същи факти прокурорът е приел, че е налице реална съвкупност от две престъпления, като за приложим закон, съгласно задължението си по чл.236, ал.3 от НПК, е посочил съответно чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.256 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.257, ал.1 /отм./ вр.чл.255, ал.1 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на несъществуващото вече престъпление по чл.257, ал.1 от НК – в относимата по време отменена редакция на този текст, е било укриване на данъчни задължения в особено големи размери – налице е еднообразна и последователна практика на ВКС по същия въпрос. Такова обвинение, за укриване на данъци, обаче, няма изписано в обвинителния акт, при което съществува противоречие, ограничаващо правото на защита, тъй като от една страна на И.Т. са вменени във вина две престъпления с един и същ предмет, всяко от което, съгласно посочената от прокурора правна квалификация, представлява самостоятелно укриване на една и съща сума, за която той е еднократно данъчно задължен, а от друга, чрез текстовото изписване, той е обвинен за други по своя характер две престъпления, като несъответствието е особено изразено в случая на обвинението по чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.256 /отм./, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което, въпреки позоваването на тази квалификация, обвинението с думи е формулирано за това, че с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС, подсъдимият Т. е водил счетоводна отчетност и използвал счетоводни документи с невярно съдържание – т.е. при изпълнително деяние „водене на счетоводна отчетност или ползване на счетоводни документи с невярно съдържание”, каквото всъщност е не посоченото, а престъплението в чистата хипотеза на отменения чл.256 от НК.

При така изготвения обвинителен акт и съобразно правната логика, според която едно и също данъчно задължение не може да бъде укрито два пъти, независимо, че укриването е извършено при условията и на двете деяния от нормите на отменените чл.255 и чл.256 от НК, остава неясно в какво прокуратурата обвинява подсъдимия Т. – дали все пак, игнорирайки тази правна логика, в две отделни и самостоятелни престъпления по чл.257 от НК /Отм./ - именно така, както са посочени материално правните норми, или в едно укриване на данъчни задължения и отделно в лъжливо документиране и счетоводна отчетност със съответната специална цел – само по чл.256 от НК /Отм./ - така, както е изписано с думи първото обвинение, при което обаче би се лишила от утежняващото квалифициращо обстоятелство „особено големи размери”.

 

Съществуващите в изготвения по този начин обвинителен акт противоречия и неясноти не могат да се считат за преодолени с факта на постановяването на оправдателната присъда, защото и в мотивите към нея те на са били отстранени, нещо повече, изобщо не са били предмет на обсъждане в никоя от множеството различни инстанции, ангажирани до момента с разглеждането и решаването на делото, производството по което продължава по протест с искане за постановяване на осъдителна присъда.

 

Допуснатите съществени процесуални нарушения и в двете фази на процеса, като по отношение на съдебната, извън посочените по-горе в настоящото решение, съставът на ВКС е констатирал и множество други, представляват отменително основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, респ. обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като част от тях, както беше посочено, са неотстраними във въззивната инстанция и същевременно могат да бъдат отстранени във фазата, в която са допуснати. Предвид обстоятелството, че правото на защита на подсъдимия е препятствано още при изготвяне на обвинителния акт, съгласно частта на Тълкувателно решение № 2/2002 г. за тежестта на процесуалните нарушения във връзка с него, новото разглеждане следва да започне от фазата действия на прокурора след завършване на разследването.

 

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 109/05.12.2014 г. по НОХД № 982/14 г. на Окръжен съд Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в Окръжна прокуратура Варна.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: