Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 129/14.06.2016 година, Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На трети юни, Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

 ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

      Росица Тончева

съдебен секретар П.П.

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 168 по описа на съда за 2016г., при произнасянето си взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано  по протест и жалби срещу присъда №25/24.02.2016 г. по НОХД № 1436/15 г. на Окръжен съд-Варна. С тази присъда подсъдимите В.Д., В.О. и Г.О. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 12.09.2013 г. в с. Невша, обл. Варна в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили М.С.И., чиято смърт настъпила на 17.09.2013 г.

Наказанията на тримата подсъдими са  в идентичен размер - от по дванадесет години лишаване от свобода, изпълними при първоначален строг режим в затвор.

С първоинстанционната присъда са решени също въпросите по приложението на чл.25 от НК, чл.68 от НК, гражданската отговорност на подсъдимите в следния смисъл:

-групирани са наказанията на подс.В.О. по НОХД №1436/15 година с наказания по НОХД № 388/2014 г. на РС-Провадия и НОХД № 434/2013 г. на РС-Провадия. Съвкупността е наказана с дванадесет години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затвор;

-на основание чл. 68 ал.1 от НК в изпълнение е приведена присъда по НОХД №348/12 година на РС Провадия, като подс.В.О. следва да изтърпи ефективно наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода;

- групирани са наказания на подс. Г.О.  по НОХД №1436/2015 година  и НОХД № 388/2014г. на РС-Провадия, НОХД № 531/2013 г. на РС-Провадия, НОХД № 434/2013 г. на РС-Провадия. Съвкупността е наказана с дванадесет години лишаване от свобода, изпълними при строг режим в затвор;

- групирани са наказания на подс. Г.О. по НОХД № 348/2012 г. по описа на РС-Провадия и по НОХД № 258/2013 г. по описа на РС-Провадия, като на подсъдимия е наложено наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

-на основание чл.68 ал.1 от НК в изпълнение е приведено  наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подс.Г.О. след групиране на наказанията по присъди по НОХД № 348/2012 г. на РС-Провадия и НОХД № 258/2013 г. на РС-Провадия.;

- подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на Е.М. сумата от 15 000 лв., на А.М.Р.  сумата от 10 000лв, на А.М.С. сумата от 10 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата  на увреждането – 12.09.2013 г. до окончателното им изплащане. Над присъдените обезщетения гражданските искове са отхвърлени като недоказани по размер;

-тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Е.М. сумата от 300 лв., представляваща сторени от нея съдебни разноски;

-тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно разноските по делото;

-решен е въпроса за веществените доказателства.

Въззивният протест е съсредоточен към правилността на първоинстанционната присъда  в частта, касаеща чл.25 от НК. Излагат се аргументи за незаконосъобразното прилагане на правилата за съвкупността по отношение на подсъдимите В.О. и Г.О.. С протеста се търси изменение на присъдата по чл.25 от НК, с конкретно формулиране на отделни групи съвкупности от престъпления.

Недоволни от първоинстанционната присъда са останали и тримата подсъдими.

С въззивна жалба на основание чл.318 ал.6 от НПК адв.Н. като защитник на подс.Д. атакува правилността на първоинстанционната присъда. В жалбата са въведени две оплаквания – по приложението на материалния закон и относно справедливостта на наказанието. Според защитника, деянието на подс.Д. не е  обществено опасно, т.к. е извършено в условията на неизбежна отбрана, алтернативно – при превишаване на нейните предели. В условията на евентуалност се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда в хипотезата на чл.337 ал.1 т.1 от НПК.

С лична въззивна жалба подс.Г.О. се оплаква от правилността на първоинстанционната присъда. В последователен порядък оспорва изводите за авторството на деянието, търси намаляване на наказанието или приложение на закон за по-леко  наказуемо престъпление. В допълнения към въззивната жалба, подс.Г.О. аргументира виждането си от необходимост, делото да се върне в досъдебната фаза за изясняване на умисъла. Сочи, че доказателствените източници по делото са противоречиви относно факта на деянието му, като те сами по себе си очертават оправдаването му по повдигнатото обвинение. Подсъдимият подчертава, че неговите действия са последващи умъртвителното деяние и не могат да причинят смъртния резултат.

Служебният защитникът на подс.Г.О. е депозирал молба,  с която се присъединява към аргументите във въззивната жалба на адв.Ж. /защитник на подс.В.О./ по основания за отмяна на присъдата по НОХД №1436/2015 година на Окръжен съд-Варна.

Служебният защитник адв.Ж. е депозирал въззивна жалба по чл.318 ал.6 от НПК. Твърди обективна несъставомерност на деянието на подс.В.О. и в логиката на доводите счита, че същият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативни са оплакванията от недостатъци в мотивната дейност на първоинстанционния съд и несправедливостта на наложеното наказание.

Подс.В.О. е  подал лична въззивна жалба, в която прави признание на вината си. Желае да се приложат правилата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Алтернативно поставя въпроса за намаляване на наложеното му наказание.

В пренията пред настоящата инстанция въззивният прокурор поддържа протеста изцяло. Счита жалбите на тримата подсъдими за неоснователни.

Повереникът на ч.обв. и гр.ищец М., частният обвинител и гр.ищец Р., както и гражданският ищец А.С. считат първоинстанционната присъда за правилна.

Пледоариите на защитниците на подс.Д. очертават тезата им за отмяна на първоинстанционната присъда поради нейната необоснованост и незаконосъобразност. Адв.Н. не намира доказателства, сочещи за участие на подс.Д. в умъртвителното деяние на инкриминираната дата, като в тази връзка е искането му за оправдаване на подс.Д. по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на гражданските искове срещу него. Защитникът обсъжда алтернативно института на неизбежната отбрана, както и вариант за изменение на атакуваната присъда чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.119 от НК.

Другият защитник на подс.Д. – адв.Д., концентрира доводите си около допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, отразили се върху изясняването на обективната истина. На тази база прави искане за отмяна на присъдата и връщането на делото в досъдебната фаза, алтернативно на първоинстанционния съд.

В лична защита подс.Д. се спира на преднамерено търсен конфликт от фамилията на св.Я. И.. Счита, че обективната истина по делото не е изяснена и желае връщане на делото за ново разглеждане.

Пледоарията на адв.Ж. е обвързана със съдържанието на въззивната жалба, която поддържа изцяло.

В лична защита подс.О. поддържа искането по въззивната жалба за приложение на правилата на съкратеното съдебно следствие.

Защитникът на подс.Г.О. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и незаконосъобразна.

В лична защита подс.Г.О. моли да бъде оправдан.   

В последната си дума подс.Д. не се признава за виновен, желае връща на делото за доразследване.

В последната си дума подс.В.О. съжалява за смъртта на пострадалия, заявява че не е искал да го убие, желае доразследване на делото.

В последната си дума подс.Г.О. изразява желанието си за доразследване на делото, т.к. не е извършил престъпление.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадените въззивни протест и жалби, след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимите В.Д., Г.О. и В.О. са предадени на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.

 Първоинстанционният съд в рамките на проведено съдебно следствие е извършил проверка на събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи  настоящата инстанция приема, че са установяват следните релевантни фактически положения:

 Тримата подсъдими са жители на с.Невша, Варненска област. В същото населено място живеело семейството на св.Я. И.. Между двете фамилии съществувала сериозна вражда, основана на съмнения у св.И. за полово посегателство срещу дъщеря му от  подс.Г.О..

На 12.09.2013 г. в дома на св.И. гостували пострадалият М. И. и св.Р.М.. В същия ден неговите синове - св.св. М. С. и С. С. пазарували в гр.Провадия. Придружавали се от св.Р.А.. До там и обратно към с.Невша пътували с влак. В гр.Провадия закупили два чувала хранителни продукти.

На гарата в гр.Провадия горепосочените трима свидетели срещнали подс.Г.О., придружаван от св.св.С. П. и В.М..

Всички се качили във влака, като пътували в различни купета. По пътя нямало каквато и да е комуникация между двете групи.

Гарата на село Невша била отдалечена на около два километра от населената му част. Това наложило св.М. С. да потърси по телефона баща си, с молба да ги посрещне с каруцата, за да пренесат хранителните продукти.

Св.П. също се обадила по телефона на мъжа си –подс.Д., с поръка да ги посрещне на гарата.

Така на 12.09.2013 година следобед на едно и също място се озовали подс.Д., синът му подс.В.О., св. Я. И., пострадалият М. И. и св.Р.М..  Двете групи пътували с каруци до гарата на с.Невша.

Първи на перона пристигнали подсъдимите Д. и В.О.. Непосредствено след спирането на влака,  между тях и св.св.М. и С. С.и започнал бой. Подсъдимите имали дървени тояги. Към биещите се присъединил подс.Г.О..

В това време пристигнали св.Я. И., М. И. и св.Р.М.. При открилата се гледка към боя, св.И. взел от каруцата дървена сопа. Св.И. се насочил към групата, в която се намирал св.М. С.. По последния подсъдимите нанасяли удари. В това време св.С. С. лежал на земята. Към него тръгнал пострадалият М. И., с намерение да  направи нужното за прекратяване на боя. Преди да стигне до свидетеля, пострадалият бил ударен от подс.Д. с дървена тояга в лявата част на главата. М. И. паднал на земята в близост до релсите и останал да лежи в това положение. Тогава подсъдимите Г. и В. О. бързо се озовали до пострадалия. Започнали да му нанасят удари с ритници и юмруци по тялото и главата. Блъскали главата му в  железопътните релси. Скоро след това боят приключил. Подсъдимите се качили в каруцата. Прибрали се към селото заедно със св.св.С. П. и В.М..

Пострадалият М. И. останал да лежи на земята. Бил неконтактен, неподвижен. Св.св.Я. И. и двамата му сина го транспортирали с каруцата в посока с.Невша. По пътя потърсили помощ на телефон 112. Чрез спешен медицински транспорт пострадалият и тримата придружаващи го свидетели били отведени в МБАЛ „Св. Анна" - Варна.  В болничното заведение М. И. постъпил в кома, с разкъсно-контузна рана на главата, счупване на черепа и мозъчни кръвоизливи. Въпреки проведената операция в спешен порядък, на 17.09.2013 г. около 12.50ч. той починал.

Относно причината за смъртта на М. И. доказателствено значение имат:

-СМЕ №170/2013 г., установяваща наличие на тежка черепно-мозъчна травма - състояние след импресионно счупване на черепа в лява теменно-слепоочна област, състояние след евакуация на хематоми над и под твърдата мозъчна обвивка, състояние след лепене на сагиталния синус и коагулиране на лява средна мозъчна артерия, обширни кръвоизливи   под   меките   мозъчни   обвивки,   вътремозъчен   хематом   в   ляво голямомозъчно полукълбо, тежка контузия на мозъка - мозъчен ствол и лява хемисфера, двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония, обширни кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето, ожулвания по главата, гръдния кош, оток на белите дробове, околосъдова фиброза и липоматоза на миокарда, венозен застой във вътрешните органи.

Според заключението на експертизата, причина за смъртта на М.С.И. е тежката черепно-мозъчна травма - многофрагментно счупване на черепа и тежка контузия на мозъка, развили се вътремозъчен хематом, хематоми под и над твърдата мозъчна обвивка, разкъсването на сагиталния синус и лява средна мозъчна артерия. Във връзка със смъртния резултат е развилата се двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония. Конкретизираните травматични увреждания са резултат на множество удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, получени приживе;

-СМЕ №375/2015 г. сочи, че травматичните увреждания на М.С.И. в лявата теменно-слепоочна област биха могли да бъдат получени при нанасяне на удари с твърди, тъпи предмети, респективно дървена тояга, реализирани със значителна сила в посока отгоре надолу и отляво надясно. Тези в дясната теменно-слепоочна област биха могли да бъдат получени при нанасяне на удари с или върху твърди, тъпи предмети в посока отдясно наляво, респективно при удари на главата в метални релси;

-СМЕ №395/2015 г. установява, че в дясното голямомозъчно полукълбо на пострадалия са налични контузионни огнища,и кръвонасядания в областта на дясната теменно-слепоочна област. Значително по-тежките травматични увреждания са локирани в лявата половина на главата - череп, твърда мозъчна обвивка и мозъчно тримата подсъдими.

-колективна СМЕ /НОХД, л.146 и следващи/, според чието заключение, причината за смъртта на М. И. е тежката черепно-мозъчна травма -  счупване на черепа,  контузия на мозъка, кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка, разкъсването на сагиталния синус и лявата средна мозъчна артерия. Според вещите лица първо, травматичните увреждания са в пряка причинно-следствено връзка със смъртния резултат и второ, налице са най-малко три удара, локирани в областта на лявата теменна област, в  дясната теменно слепоочна област и в областта на носа.

По делото са изготвени три СППЕ относно вменяемостта на тримата подсъдими.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимите В.Д. и Г.О. отричат авторството на деянието. В обясненията си подс.В.О. признава за нанесен удар с юмрук в областта на лицето на М. И..

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.3 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство установявайки следното:

По настоящето дело се очертават две безспорни фактически положения. Първото касае конфликта между фамилиите на подсъдимия и св.Я. И.. В тази връзка показания са депозирали св.св.Димитър А.. /НОХД, л.78 гръб/, Милен В.. /НОХД, л.79 гръб/, З.А. /НОХД, л.176/. Посочените лица са незаинтересовани. Чрез техните показания се установява чувствителността на взаимоотношенията между двете семейства и негативния заряд на срещите  между членовете им.

Вторият безспорен факт се очертава от кръга на лицата, пътували с влак на 12.09.2013 година.

Извън горните обстоятелства аналитичната дейност на първоинстанционния съд съвсем правилно се е съсредоточила във времето от пристигане на влака в с.Невша до края на възникналото сбиване. Според логическата диференциация на фактите, извършена от първоинстанционния съд, тогава подсъдимите сложили  началото на боя. 

Използваният подход за проверка достоверността на доказателствата и ДС чрез изследване на детайли от събитието е единствено възможния за правилното решаване на делото. Въззивният състав солидарно с първоинстанционния съд отбелязва, че по делото са налице противоречиви доказателствени източници, интерпретиращи фактите преднамерено според личната заинтересованост на разпитаните лица.

Така например относно инициативата за сбиването и конкретното участие на отделните лица в него, гласните ДС се групират по следния начин:

1.Показания на св.св.М. С.,  С. С., Р.А., Я. И., Р.М.:

Гласните ДС  в тази група се отличават с фактическо единство. Същото обаче не може да се определи като абсолютно поради наличието на известни нюанси във въведените чрез тях доказателства. Тези нюанси могат да се демонстрират чрез синтезиран преглед на съдържанието им:

 - според показанията на св.М. С. /НОХД, л.81/ и св. С. С. /НОХД, л.82/, на процесната дата  подс. Д. чакал със сопа в ръка на гарата в с.Невша. След спирането на влака подс.Д. се насочил към св.М. С.. Използвал момента докато последният отварял вратата и го ударил със сопата в областта на ръката и главата. В боя се включили и двамата братя О.. Тримата подсъдими се насочили към св.С. С.. В резултат от ударите той паднал и спукал главата си. Подс.В.Д. извадил нож, с който порязал крака на С..

В това време дошли св.Я. И., пострадалият М. И. и св.Р.М.. Пострадалият направил опит да вразуми участниците в сбиването.  Физическата агресия на тримата подсъдими първо се насочила към св.Я. И.. След това  подс.Д. ударил със сопата пострадалия И. по главата. М. И. паднал на земята. С общи усилия подсъдимите О. го дръпнали към релсите и започнали да удрят главата му в тях, да го ритат в областта на гърдите;

- показанията на св.Р.А. /НОХД, л.83/ са идентични с горепосочените относно действията на тримата подсъдими по отношение на пострадалия М. И.. Налице е фактологична отлика в сравнение със заявеното от св.св.М. и С. С.иотносно въоръжението на подс.в.Д., ударът с юмрук, нанесен от подс.В.О. в окото на св.М. С. и началният момент на включване на подс.Г.О. в боя.

Отделно внимание следва да се обърне на констатирано противоречие в показанията на свидетелката в частта, касаеща удари с главата на пострадалия в ЖП линията, реализирани от подсъдимите О.. Свидетелката  отрича да е възприела подобни удари, поддържайки показанията си от стадия на съдебното следствие. Следва да се признае, че в тази част гласното ДС е в дисонанс с показанията на св.св.М. и С. С.. Преценката за неговата достоверност е необходимо да се реализира и посредством съпоставка с установените травматични увреждания по тялото на пострадалия, следващи по-надолу в настоящето изложение;

-показания на св.св.Я. И. /НОХД, л.84/ и Р.М. /НОХД, л.177 гръб/, чрез които се потвърждава опита на пострадалия и св.И. да преустановят боя. Свидетелите сочат, че тримата подсъдими били въоръжени със сопи. Те са единни по факта, че пръв удар по главата на М. И. нанесъл подс.Д.. След падането на И., подс.Д. и подс.Г.О. продължили да го удрят. Според по-детайлните показания на св.Я. И., подс.В.О. се включил в боя по отношение на пострадалия след като паднал на земята. Удрял с ритници и юмрук.

2.Обяснения на тримата подсъдими, показания на св.св.П., М.:

Общото между гласните ДС в тази група е идентификацията на причината за възникналия побой – нападение от страна на фамилията на Я. И. над  подсъдимите.

За разлика от предходно обсъдените гласни ДС, при тази група логиката на фактите очертава следната градация:

-св.Я. И. и синовете му търсили преднамерен конфликт с подс.Д. /обяснения на подс.Д.  /НОХД, л.178, показания на св.П. – НОХД, л.80/;

- в следобедните часове на 12.09.2013 година св.св.М. и С. С.и  повикали баща си с цел саморазправа с другата фамилия /показания на св.П., НОХД л.80/;

-при спирането на влака в с.Невша, св.Я. И., пострадалият М. И. и св.Р.М. биели подс.Д. /показания на св.В.М., НОХД, л.176 гръб; обяснения на подс.О. и показания на св.П. от  съдебното следствие/;

-при спирането на влака св.С. С. съборил подс.Д. с ритник, след което в боя се включили св.М. С., св.Я. И. и пострадалия М. И. /обяснения на подс.Д. и обяснения на В.О. от статия на съдебното следствие/;

-подс.В.О. ударил  пострадалия И. с юмрук. Последният паднал и си ударил главата. Останалите двама подсъдими не са имали физически контакт с пострадалия /обяснения на тримата подсъдими, показания на св.П./.

Чрез гореизбрания начин за селекция на гласните ДС ясно се демонстрира дълбокото противоречие между тях. При това положение, логично би било да се потърси опора в независими доказателствени източници.

Този подход изисква на първо място обсъждане на показанията на св.св.А.., В.., С., И., А.. Прегледът на показанията на свидетелите най-общо установява следните обстоятелства:

Нито един от посочените не е очевидец на събитието от 12.09.2013 година. Доказателственият принос на показанията е в посока установяване отношенията между двете фамилии и състоянието на част от участниците в сбиването след неговия край.

В групата на незаинтересованите свидетели настоящата инстанция не поставя В.М. поради приятелските й отношения с подс.Г.О. и неговото семейство.

В показанията на св.З.А. /л.176 от НОХД/ се съдържат факти относно  първопричината за семейната вражда: „Имаха някакви дрязги от страна на Й. към Г., но подробности не мога да се сетя. Обвинението беше по повод на това, че Й. твърдеше, че Г.О., т.е че имаше нещо от рода на насилване, или принуждаване за сексуален контакт.” /л.176-177 от НОХД/.  

По-нататък свидетелката продължава: „Доколкото помня в деня на сбиването имах посещение от Я. И. и С. Я.в, които споменаваха, че вероятно предстои по-сериозен конфликт между тях и искаха да информират полицията за евентуално предстоящ проблем.” /НОХД, л.176 гръб/.

Сходни по смисъл са показанията на св.Г. С., чрез които се установява тревогата от конфликт у подс.В.Д. : „Него ден към два и половина дойде В. и каза, че искат да го бият и се е оплакал на кметицата…. Друг път не се е оплаквал от такива работи.” /НОХД, л.85/.

Горните фактически твърдения намират обобщение в показанията на полицейските служители св.св. А.. и В.. /л.78 гръб – л.90/. В тях се съдържат производни доказателства относно сбиването на 12.09.2013 година и преки доказателства за състоянието на св.Я. И., св.С. С., пострадалия М. И. непосредствено след деянието.

Чрез писмено доказателство - справка от РУП-Провадия /л.135-136 от НОХД/, се установяват обективни параметри от конфликта между двете семейства – органите на МВР не са имали конкретни оплаквания от тях за периода от месец януари до месец септември 2013 година /съобщения от 13.02 и 19.07.2013 година нямат отношение към обсъжданите факти/.

Горната фактическа обстановка позволява да се заключи, че на 12.09.2013 година двете семейства – това на подсъдимите и другото на св.Я. И. са имали притеснения от възможен конфликт.

Според въззивния съд, в обсъжданата насока е възможно да се постигне по-голяма конкретика чрез съпоставяне обясненията на подс.Д. с показанията на св.св.И.а и С. за времето преди деянието. В обясненията си подсъдимият заявява: „Сутринта като отидох на работа беше ми се отелила една кравичка, останах там да я пооправя.  Имам там едно доведено момиченце и я оставих да ги пасе близо до краварника. Дошли са Я. с на жена му братята М., който почина и брат му и синовете им, дошли там да ме бият и викали, крещели, казвали „Излизай що се криеш?”. Аз краварника чистих, пък лапето беше при кравите. Дойде лапето и ми каза, че ме търсили да ме убият с брадви и ножове били в ръцете си. Аз изчаках малко и те като се прибраха аз отидох при кравите. Обадих се на чорбаджията да се обади на кмета да дойдат. Дойде чорбаджията пита дали има нещо, аз викам, че няма.

На мен ми се обади жената С. въпросния ден и ми каза да ида на гарата да ги посрещна, не мога да конкретизирам часа. Каза „Ела да ни  посрещнеш, влака е в два и нещо.” /л.178, НОХД/

Общата пресечна точка между гласните ДС е сочения час – два, два и половина по обед на 12.09.2013 година. По това време подсъдимият Д. разказал на св.С. за заплахата срещу него, уточнявайки че идва от кметицата. В показанията на св.И.а не се съдържа факт за среща на процесната дата с подс.Д., т.е. в едната си част обясненията му са недостоверни. Към момента на разговора между Д. и С. обаче телефонното обаждане до подсъдимия от св.П. вече е било факт /в тази насока цитирани по-горе обяснения на подс.Д./.

В показанията си св.П. сочи: „Като дойдохме на гарата, тези дето станаха да се бият -  викаха им Печката и Беци, които са синове на С., ги видях на жп гарата на Провадия. Отидоха на центъра на бегом и си взеха два чувала картофи и брашно и се върнаха на същия влак, дето и ние ще се качим.” /л.80, НОХД/. Чрез метода на изключването и посредством показанията на св.М., св.М. С. и обясненията на подс.Г.О. /всички от стадия на съдебното следствие/ се установява, че влакът е тръгнал от гара Провадия към гара Невша около 15.00 часа, като по време на пътуването св.П. не е разговаряла по телефона с подс.Д.. Следователно показанията на св.П. за времето и мястото на телефонирането до подс.Д. са недостоверни. В действителност свидетелката се е обадила на подсъдимия Д. по-рано, като е видяла братята С.и на гарата в гр.Провадия. Тогава му е съобщила за тяхното присъствие на гарата в Провадия и предстоящото им пътуване заедно, предопределило в голяма степен следващите действия на подсъдимия, включително и разговора със св.С..  

Наличните факти в показанията на незаинтересовани свидетели, косвено и писмената справка от РУП Провадия позволяват формирането на горните доказателствени изводи. Ето защо за настоящата инстанция не съществува доказателствена необходимост да провежда нови съдебно-следствени действия, касаещи времето до 14.00-14.30 часа на 12.09.2013 година.

С изложената фактическа обстановка кореспондират обясненията на подс.В.О.: „Стана 11.50 часа прибирам се в къщи, баща ми впрегна коня, питах го къде отива, каза че ще посрещне майка ми на гарата. Казах, че ще отида с него. Заминахме на гарата, чакахме влака. Като пристигна влака аз бях до коня.” /л.178 гръб, л.179 от НОХД/.  

На пръв поглед прави впечатление посоченият от подсъдимия час Фиксирането му вероятно се дължи на грешка в спомена поради изминалия дълъг период от време. Съмнението за грешка се засилва от доказателствено установеното разстоянието между дома на подсъдимите и гарата /около три километра/ и началния час на тръгване на влака от гр.Провадия. Оформя се време от около три астрономични часа, в които ако се следват обясненията на подс.В.О. би трябвало той и баща му да са прекарали на гарата в с.Невша. Подобни доказателства не са събрани по делото.

Въззивната инстанция счита, че обясненията на подс.В.О. в предхождащата цитираната по-горе част са недостоверни. Те преповтарят версията на подс.Д. за съдържанието на разговора му със св.С., чиято истинност е отречена. Едновременно с това обясненията на подс.О. съдържат факти, които опровергават заявеното от подс.Д. за заканата към него в сутрешните часове и кореспондират с показанията на св.И.. Подсъдимият твърди, че за времето от 08.00ч. до 11.30ч. св.Я. И. работил в детската градина на селото, без да е бил пиян или въоръжен /отричащи твърдението на подс.Д./.

В заключение, коментираните доказателствени източници позволяват да се приеме, че на 12.09.2013 година подсъдимите Д. и В.О. са се озовали първи на ЖП гарата в с.Невша. 

По делото се съдържа на пръв поглед един незначителен факт, който обаче би могъл да има принос в изясняване на обективната истина.

Както вече се посочи по-горе в настоящето решение, св.св.С.и закупили два чувала с храна. При установеното разстояние между гарата и населената част на с.Невша е логична невъзможността тази храна да бъде пренесена на ръце от свидетелите. Категорично доказаното присъствие на св.Я. И. на гарата в с.Невша кореспондира с показанията на св.М. С. относно проведения телефонен разговор помежду им за нуждата от транспорт. В показанията на този свидетел се съдържа следното твърдение: „…имахме два чувала с брашно, но ние оставихме всичко във влака…” /л.81 от НОХД/. Подобно твърдение се намира и в показанията на св.А..: „…По техни данни са си били купили картофи и брашно и после като слезли на гарата, продуктите им заминали за Шумен…” /л.78 гръб, НОХД/. В тази част ДС е източник на косвени доказателства, които в случая консолидират преките такива.

Очевидно някаква причина е наложила свидетелите С.и да изоставят продуктите си във влака, като показанията на свидетелите С.и и св.А. я конкретизират – присъствието на подс.Д. със сопа в ръка на жп гарата в с.Невша.    

По описаната по-горе хронология /стр.7 и стр.8 от решението/, подс.Д. пръв реализирал нападение, като ударил св.М. С. със сопата по главата.  След това изкарал нож и с него нанесъл удар към крака на св.С. С.. Според показанията на св.А. и на св.М. С.в, подсъдимите Д. и В.О. удряли св.Ст.С. със сопи.

В тази част гласните ДС от условната първа група кореспондират с писмени доказателства и СМЕ /т.1, л.182 и сл. от д.пр., приобщена към доказателствената съвкупност от настоящата инстанция/. Според заключението на СМЕ, на 12.09.2013 година св.С. С. получил разкъсно-контузни рани на главата и бедрото, контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носни кости.

В аналитичната част на посочената СМЕ, вещото лице се е позовало на История на заболяване №14929 и епикриза /т.2, л.298-л.300 от д.пр./. Извън обсъжданите документи останало медицинско удостоверение №1009/2013 /т.1, л.98 от д.пр./. Според неговото съдържание при прегледа на св.Ст.С. се установили множество наранявания в следния порядък:

-по тила в дясно имало цепковидна рана с неравни ръбове и дължина около 2 см.;

-в лявата тилно-слепоочна област на главата имало рана с неправилна форма и размери около 2/1см, граничеща с ожулване около 4 см;

- в дясната теменно-слепоочна област имало цепковидна рана с дължина около 3см и гранично ожулване в неправилна овална форма с размери 483см;

-по задна повърхност на гръдния кош, вляво и вдясно от гръбнака се установили три ожулвания с неправилна форма и размери до 5/4см;

-по външна повърхност на дясното рамо и по външна повърхност на лявата мишница имало ивецисти кръвонасядания;

-в лява седалищна област се фиксирало ивицесто кръвонасядане с кос ход;

-по предна повърхност на дясно бедро, в средна трета имало ивицесто кръвонасядане с кос ход;

 -по предно-вътрешна повърхност на дясна подбедрица, в горна трета се намерила цепковидна рана с дължина около 1.5см.

В посоченото медицинско удостоверение е направено препращане към ИЗ №14929, взета предвид при изготвяне на СМЕ.

Фиксираните телесни увреждания по св.С. С. и тяхната характеристика, кореспондират с показанията на св.св.М.С. и Р.А. за начина на причиняването им – удари със сопи и един удар с нож, реализирани от подс.Д. и подс.В.О. /този подсъдим няма причастност към порезното нараняване/.

Окървавяване по свидетелите Я. И., С. С. и М. С. възприели св.св.А.. и Д във времето на краткото им качване в линейката.

Показанията на св.М. С. изясняват момента, в който по телефона потърсил баща си:”…Като пътувахме аз се обадих на баща ми по телефона, да дойде до гарата с каруцата, т.к. имахме два чувала с брашно…” /НОХД, л.81/. Показанията на св.М.С. в обсъжданата част кореспондират със заявеното от неговия брат. В еднопосочността на двата доказателстени източника настоящата въззивна инстанция намери основание да коригира фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд от една страна. От друга страна моментът на телефонния разговор позволява извод, че св.Я. И. и придружаващите го са пристигнали по-късно на жп гарата в сравнение с подс.Д. и подс.В.О.. В сходна смислова насока са показанията на св.Р.М. /л.177 гръб от НОХД/.

Изложеното обосновава решението на настоящия въззивен състав да третира като достоверни показанията, попадащи в условно определената първа доказателствена група, според която св.Я. И. и пострадалият М. И. пристигнали на гарата, когато сбиването вече било започнало.

Към доказателствената съвкупност по делото принадлежат ВД-та, предадени от подс.В.О. /т.2, л.328/ и иззети при оглед на местопроизшествие на 12.09.2013 година. Същите станали обект на медицинско изследване /СМЕ на ВД, т.1, л.194 от д.пр./.

Според приетото от първоинстанционния съд заключение  по СМЕ на ВД, наличие на кръв с човешки произход се установява по:

-дървена дръжка с дължина 101.5см;

-парче от дърво с кръгло сечение с дължина 46см и диаметър 3см;

-дъска с дължина 175см, широчина 14,5см и дебелина 2см;

-клон с дължина 1м, иззет при оглед на жп гарата в с.Невша;

-дъска с дължина 71см със закрепен червен светлоотразител.

Освен посочените по-горе ВД-та, подсъдимият предал на органите на разследването още части от дървен сап /две отделни ВД /, метална коса  и метална вила.  

Веществените доказателства и установените обективни находки при оглед на местопроизшествие /т.1, л.64/, а именно засъхнали червеникаво-кафеви капки в зоната на бетонна площадка между контейнер и релси, по стъпала в края на тази площадка, върху плочи, по западната стена на тоалетната и по бетонови стълби южно от тоалетната дават основание за следните два извода:

1.    В боя са участвали множество лица /акцент се слага върху ВД-та, по които са констатирани следи от човешка кръв/ ;

2.     Обстановката при самото сбиване е била динамична /от важно значение за извода са намерените и фиксирани кафеникави петна по протежение на целия гаров перон/.

Пред настоящата инстанция не стои дилема относно допустимостта на ВД въпреки някои процесуални пропуски. Същите имат безспорна връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, като по идентификацията им е налице непрекъсната доказателствена верига. Последната самостоятелно установява характеристиката и идентичността на ВД като материални факти с обстоятелствата по делото съобразно чл.13 ал.2 от НПК.

При това развитие на конфликта е напълно възможно подсъдимите и св.П. също да са получили телесни увреждания. Подобни възприятия са формирали св.св.Иван И. и Димитър А... Поради липсата на медицинска документация, постигането на по-голяма конкретика е невъзможно.

Каква е била ролята на пострадалия М. И. в сбиването? Както вече се посочи, той пристигнал на жп гарата заедно със св.И. и св.Р.М.. Това станало след началото на боя между фамилиите. Според гласните ДС от първата група, пострадалият се опитал да разтърве част от биещите се.

Единствено подс.В.О. твърди, че пострадалият И. нападнал баща му с мотика: „Оня дето почина идва с мотиката да удари баща ми и аз му се развиках и го ударих с юмрук. Нямах бухалка, нямах нищо. Той падна на земята, удари си главата, по едно време пак стана…” /л.179 от НОХД/.

Обясненията на подсъдимия в тази част са недостоверни, поради противоречието им с приобщените по делото ВД-та, сред които не се намира мотика. От друга страна, обсъжданите обяснения са в дисонанс с показанията от т.нар.”първа група” гласни ДС. На последно място, обясненията на подсъдимия се отричат и от гласните доказателства, посочени от подсъдимите Д. и Г.О.. По делото не се съдържа доказателство, което да уличава пострадалия И. в извършването на противоправно нападение.

За установяване причината за смъртта на М. И. са изготвени множество експертизи. Обосноваността на същите не е оспорвана от страните.

Според заключението на СМЕ /т.1, л.145 от д.пр./, смъртта на М. И. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма - многофрагментно счупване на черепа и тежка контузия на мозъка, развили се вътремозъчен хематом, хематоми под и над твърдата мозъчна обвивка, разкъсването на сагиталния синус и лява средна мозъчна артерия.

Заключението на СМЕ №375/2015г. /т.1, л.154 от д.пр./ диференцира травматичните увреждания в областта на главата на пострадалия, както по медико-биологична характеристика, така и по механизъм на причиняване. Локацията на увреждането  в лявата теменно-слепоочна област  е резултат от удари с твърди тъпи предмети, каквато би могла да бъде и дървена тояга. Вещото лице категоризира ударите като такива със значителна сила, в посока отгоре надолу и отляво надясно. Нараняванията в дясната теменно-слепоочна област са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети в посока отдясно наляво, респективно при удари на главата в метални релси.

По нататък, заключението на допълнителна СМЕ №395/2015 г. /т.1, л.163/ установява че в дясното голямомозъчно полукълбо на пострадалия са налични контузионни огнища, както и кръвонасядания в областта на дясната теменно-слепоочна област.Значително по-тежките травматични увреждания са локирани в лявата половина на главата - череп, твърда мозъчна обвивка и мозъчно тримата подсъдими.

Назначената от първоинстанционния съд колективна СМЕ /НОХД, л.146 и следващи/ не се конфронтира с предходните относно причината за смъртта на М. И.. Според вещите лица, налице са най-малко три удара в областта на лявата теменна област, в  дясната теменно слепоочна област и в областта на носа. В заключението изрично е посочено: „…Според свидетелските показания е имало един удар със сопа в ляво по главата, удар/и с ритници (по лицето) и удар/и на главата му в жп-релсите. Това е напълно възможно от медицинска и съдебномедицинска гледна точка. Смъртта е обусловена от сумарното въздействие на всички травми по главата. От тежестта на уврежданията… трябва да се заключи, че ударът в лявата теменна област на главата е най-тежък. По-вероятно е след нанасянето му И. да е изпаднал в пълно безсъзнателно състояние.” /л.154, л.155 от НОХД/.

Категоричността на съдебно-медицинските експертизи е необходима за преценка достоверността на гласните ДС от една страна, а от друга – за формиране на изводи по причинния процес на деянието и общественоопасната му последица. Без да се позволява преповтаряне на вече изложени факти  и ангажираните изводи по тях, настоящата въззивна инстанция счита за нужно да припомни накратко диференциацията на гласните ДС само в частта на съставомерното поведение:

1. Показания на св.М. С. /НОХД, л.81/ и св. С. С. /НОХД, л.82/:

- подс.Д. ударил със сопата пострадалия И. по главата. М. И. паднал на земята. С общи усилия подсъдимите О. го дръпнали към релсите и започнали да удрят главата му в тях, да го ритат в областта на гърдите;

2.Показанията на св.Р.А. /НОХД, л.83/:

- съдържащи противоречие относно реализирани удари с главата на пострадалия в ЖП линията;

3.Показания на св.св.Я. И. /НОХД, л.84/ и Р.М. /НОХД, л.177 гръб/:

- пръв удар по главата на М. И. нанесъл подс.Д.. След падането на И., подс.Д. и подс.Г.О. продължили да го удрят. Подс.В.О. се включил в боя по отношение на пострадалия след като паднал на земята. Удрял с ритници и юмрук.

4. Обяснения на подс.О.:

- ударил  пострадалия И. с юмрук. Последният паднал и си ударил главата;

5.Обяснения на подсъдимите Д. и Г.О., показания на св.П.:

-отричат физически контакт с пострадалия.

Съпоставянето на гласните доказателства със заключенията на СМЕ позволяват за пореден път с оценка за достоверност да се ползват доказателствени източници от т.нар. първа група. Очевидно е, че тежките наранявания по пострадалия И. не може да са причинени от негови близки. Констатирани са три и повече удари /при наслагване/ в зоната на главата, реализирани със значителна сила. Ударите са отделени от вещите лица по посока и начин на осъществяване.

Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.св.М. С., С. С. и Р.А. /т.1, л.84 от д.пр.,приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК/ кореспондират със заключението на комплексната СМЕ от стадия на първоинстанционното съдебно следствие. Показанията на първите двама свидетели са синхронни. Не така могат да се оценят показанията на св.А.. В съдебното следствие същата твърди: „…не съм сигурна за релсата- не съм видяла да му удрят главата в релсата. Видях как го дърпат, но не съм видяла как му удрят главата…” /НОХД, л.84/.

С оглед пълноценната проверка за достоверност на гласното ДС и въведените чрез него доказателствени факти, настоящата въззивна инстанция намира за необходимо да цитира показанията на св.А. от д.пр.: „.. Те се опитаха да спрат боя, но В. удари един път М., чичото на мъжа ми с една голяма сопа на главата. Тогава той падна на земята, като само дишаше. Очите му бяха отворени и се мъчеше да говори. Опитваше се да стане, но не можа. През това време другите продължаваха да се бият. Г. и В. хванаха главата на чичото на мъжа ми М. и удариха няколко пъти главата му в жп линията. След като му удариха главата няколко пъти в линията го оставиха на земята. М. беше неподвижен, със затворени очи и само дишаше…”./т.1, л.85/.

За изчерпателност, приобщените към доказателствената съвкупност показания на А. са депозирани в хипотезата на чл.223 от НПК и около седем месеца след деянието. Поддържането на теза за възможна внушаемост на свидетелката се опровергава от провеждането на нейния разпит пред съдия от първоинстанционен съд. Заявените обстоятелства от своя страна са изключително детайлни, кореспондиращи с показанията на св.св.М. и С. С.и, както и със заключението на СМЕ за аутопсия и комплексната СМЕ. Видно от тяхното съдържание, при проведения оглед по главата на пострадалия са били констатирани ивицести наранявания, които по характеристиката си и според заключението на комплексната СМЕ от стадия на съдебното следствие в първата инстанция позволяват заключение за възможното реализиране на удари с главата на пострадалия в жп релсите.

Извън изложеното, показанията на св.А. от д.пр. съдържат много детайлно описание на състоянието на пострадалия след първия удар, нанесен от подс.Д. и по време на последващите удари, реализирани от другите двама подсъдими. В тази си част те кореспондират със заключението на експертизите относно силата на удара в лявата теменно-слепоочна област и възможното изпадане на И. в безсъзнателно състояние след това.

При горните аргументи настоящата инстанция счита, че показанията на св.А. от д.пр. са достоверни, респективно подлежат на кредитиране.

На очертаната доказателствена група по обсъждания факт не противоречат показанията на св.Р.М.. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, приемайки че впечатленията на свидетеля са формирани според позицията, от която е наблюдавал сбиването – скрит, настрани от участниците. Изводите са в унисон с фактическото съдържание на гласното ДС, поради което и като правилни се споделят от настоящата инстанция.

С оглед приведените по-горе аргументи, не намира разбиране за състоятелност оплакването на защитата от необоснованост на първоинстанционната присъда. Законосъобразно при наличната доказателствена съвкупност, окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод за съставомерно поведение на тримата подсъдими по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.

В мотивите към присъдата съдът е разгледал състава на престъплението по чл.115 от НК по неговите съставомерни елементи, към които е отнесъл деянията на подсъдимите. Нанесените удари от подс.Д. със сопа в лявата теменно-слепоочна област и последвалите удари, реализирани от подсъдимите Г. и В. О. в областта на главата на пострадалия М. И. сумарно са довели до неговата смърт. Тя е настъпила  пет дни по-късно, като причинния процес между деянието на подсъдимите и съставомерната последица е категорично доказан.

Първоинстанционният съд счел, че деянието на подсъдимите е извършено при евентуален умисъл. Аргументирайки тезата си, той е изпаднал в собствено противоречие. Веднъж приел, че подсъдимите насочили ударите си към главата на пострадалия И., като тези удари се отличавали с голяма сила. След това посочил, че „….тримата съзнавали, че по този начин могат да причинят смъртта на пострадалия…” /л.196 от НОХД/. Накрая заключил: „….всеки от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е желаел или допускал от така съчетаната дейност да бъде причинена смъртта на пострадалия.” /л.196 от НОХД/.

В принципен план, отликата между двата елемента на умисъла е концентрирана във волевото отношение на дееца към обществено опасните последици. В П 2-1957-ПлВС изрично е посочено, че „…когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, е налице убийство, извършено при пряк умисъл”. Доказателствата по делото, установяват че подсъдимите са нанесли множество и значителни по сила удари в областта на главата на пострадалия. След първия удар от подс.Д. пострадалият паднал на земята, като според СМЕ и гласните доказателствени средства не бил контактен. Въпреки това подсъдимите Г.О. и В.О. продължили с физическото малтретиране на М. И., концентрирайки ударите си отново в зоната на главата. Медико-биологичните характеристики на получените от М. И. увреждания не оставят съмнение в интензитета на упражнената физическа сила. Касае се за поредица от удари, при осъществяването на които тримата подсъдими са съзнавали, че с оглед използваното оръдие – сопа, подлежащата настилка – метални релси, в които е удряна главата на пострадалия и вложената сила, закономерно ще настъпи смъртта на М. И. /Р 18-1971-ОСНК/. Посоченото с положителност установява наличието на пряк умисъл за извършване на убийство /в тази насока и при сходни факти е Р 240-2015-2 н.о./.

Първоинстанционният съд е мотивирал наличието на общ умисъл между съучастниците, като доказателствата по делото са категорични, че освен обективните елементи на престъплението, подсъдимите са съзнавали  и задружното си деяние за осъществяване на едно и също престъпление.

Доказателствата по делото не позволяват да се обсъжда приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.118 или чл.119 от НК. Няма основание също и за оправдаване на подсъдимите поради  липсата на обществена опасност на деянието им.

Институтът на неизбежната отбрана съдържа два основни елемента – нападение и защита. Нападението трябва да е противоправно  и започнало, но незавършено. В рамките на този фактически състав може да се обсъжда отбранително деяние. По-горе в настоящето решение бе посочено, че сбиването на 12.09.2013 година е провокирано от подс.Д.. В него са участвали още подсъдимите Г.О. и В.О., както и свидетелите М. С., С. С. и Я. И.. Действията на свидетелите М. С. и С. С. са защитни, продиктувани от реализираното нападение спрямо тях от подсъдимите Д. и В.О.. Към групата на биещите се присъединил и подс.Г.Д.. Действията на св.Я. И. са насочени към отбрана на синовете му. Пострадалият М. И. обаче не е участвал в сбиването, т.е. за противоправно нападение към подсъдимите от негова страна не може да се говори.

Доказателствата по делото не налагат извод за извършено убийство  от подсъдимите в състояние на силно раздразнение. За да се обсъжда подобна квалификация, би следвало да се установи провокативно поведение на пострадалия към дейците, в очертаните от диспозицията на чл.118 от НК граници – чрез насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Поведението на М. И. не притежава съставомерна характеристика, т.е. обсъждането на афектно убийство е лишено от основа. Тук изрично следва да се подчертае, че съдебното минало на пострадалия е ирелевантно за предмета на доказване. В гласните ДС по делото се съдържа факт, свързан с осъждане на М. И. за убийство. Не е необходимо изричното установяване на съдебната биография на пострадалия, т.к. тя няма отношение към състава на чл.115 от НК. На инкриминираната дата пострадалият само гостувал на свои роднини в с.Невша. Няма доказателства, свързващи присъствието му в населеното място и деянието на подсъдимите.

Наказанието на подсъдимите е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК. Първоинстанционният съд е приел наличие на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства в следния аспект:

-смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.Д., млада възраст на подсъдимите В.О. и Г.О., съжаление за вредоносния резултат;

-отегчаващи отговорността обстоятелства – предходни осъждания на подсъдимите О. и водеща роля на подс.Д. в  реализиране на умъртвителното деяние.

Настоящата въззивна инстанция не приема изцяло доводите на ВОС, очертавайки сама следните фактически положения по индивидуализацията на наказанията:

 На първо място степента на обществена опасност на деянието  е изключително висока предвид настъпилия необратим съставомерен резултат. Увредени са обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на личността и правото на живот. Самото деяние е извършено в светлата част на денонощието, без да намира причина в поведението на пострадалия. Интензивността на действията на подсъдимите по умъртвяване на М. И. не могат да се окачествят по количествено натрупване. Като индивидуална характеристика обаче, се касае до нанесени три и повече много силни удари в зоната на главата на пострадалия, които сумарно според заключението на комплексната СМЕ са причинили смъртта на И.. При това положение остава незащитима позицията на ВОС относно водещата роля на подс.Д. при извършване на престъплението.

Личността на подсъдимите разкрива различна степен на обществена опасност. Подс.Д. е инициатор на конфликта от 12.09.2013 година. Поведението му се отличава с агресия и предварителна подготовка предвид ползваната сопа. За личността на подсъдимия е характерно „…омаловажаване, себеоневиняване и оневиняване на чужда вина…” /т.2, СППЕ – л.225/. Подсъдимият е осъждан за  престъпления против собствеността, реабилитиран. В случая този факт не би могъл да се възприеме като негативна характеристика за подсъдимия поради отдалечеността на престъпленията спямо датата на процесното деяние. След 2001 година подс.Д. не е демонстрирал противообществено поведение. По делото е налице позитивна характеристика  за Д., доказателствено защитена чрез показанията на св.св.А.., Д, А. и С.. Установено е, че подс. Д. работи и се ползва с доверие сред обкръжаващия го кръг. Наличната фамилна вражда е засегнала честта на семейството на подсъдимия, като на практика това е и провокатора на неговото деяние от 12.09.2013 година.

Подсъдимите В.О. и Г.О. демонстрират висока степен на лична опасност. Двамата са осъждани, като  в четири случая са реализирали съвместна престъпна дейност против собствеността на различни граждани. Въпреки наложените наказания подсъдимите не демонстрират промяна в нагласите си и преосмисляне на собственото поведение с оглед обществените и законови порядки. На 12.09.2013 година подс.В.О. има относително значим принос в започването на конфликта. Той и подс.Д. са ползвали носени  сопи, с които са нападнали свидетелите С.и. В боя се включил и подс.Г.О.. Настоящата инстанция обаче концентрира вниманието си въху характеристиката на деянието на двамата подсъдими. То се е развило след като пострадалият И. се намирал на земята, изпадайки в безсъзнателно състояние – не можел да диша, отварял само устата си, лежал неподвижно. След като св.А. е възприела така обстойно положението на пострадалия, то същото е било достъпно за оценка и от двамата подсъдими. Според заключенията на СППЕ /т.2 от д.пр./, същите имат нормално развит интелект. В тази връзка умъртвителните им действия спрямо пострадалия разкриват една повишена агресивност и липса на самоконтрол.

Сред другите смекчаващи обстоятелства за двамата подсъдими по чл.54 ал.2 от НК следва да се има предвид семейното им положение  и младата възраст.

При горните съображения, индивидуализирането на наказание в еднакъв размер за тримата подсъдими е неправилно. Наказанието на подсъдимите В.О. и Г.О. би следвало да е ориентирано към средния размер на санкцията на чл.115 от НК, при всички положения над дванадесет години лишаване от свобода. Липсата на съответен протест не позволява на настоящия състав да реализира правомощието си по чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

Не е налице основание за намаляване наказанието на подс.Д., т.к. в подобна хипотеза би се стигнало до колизия с принципа по чл.35 ал.3 от НК.

Първоинстанционната присъда е в противоречие с материалния закон относно формирането и наказването на съвкупностите по чл.25 от НК за подсъдимите Г.О. и В.О., което прави протеста основателен.

Относно подс.Г.О.:

Подсъдимият е осъждан, както следва:

1.По НОХД №348/12 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 15.01.2012 година. Съдебният акт е вл.с. на 23.10.2012 година;

2.По НОХД №258/2013 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено в периода  началото на м.април-16.04.10 година. Съдебният акт е вл.с. на 04.07.2013 година;

3.По НОХД №434/13 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.т.4 и 5 от НК, извършено на 16.02.2013 година. Съдебният акт е вл.с. на 07.11.13 година;

4.По НОХД №531/13 година по описа на РС-Провадия, за престъпления по чл.191 ал.3 и чл.151 ал.1 от НК, извършени в периода м.01-20.02.2013 година. Съдебният акт е вл.с. на 01.10.2014 година;

5.По НОХД №388/14 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.195 ал.1 т.т.3, 5, 7 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода 01.12.2013 година-24.02.2014 година. Съдебният акт е вл.с. на 20.01.2015 година;

6.По НОХД №466/2014 година, за престъпление по чл.195 от НК, извършено в периода м.08.2013-07.04.2014 година. Съдебният акт е вл.с. на 20.02.2015 година по времето на висящото първоинстанционно съдебно производство по НОХД №1436/15 година на  ВОС.

При тези данни за съдимостта на подс.О. следва да се формират три самостоятелни групи съвкупности:

Първа група: включва наказания за престъпления, наложени по НОХД №№466/14г., 388/14г., 531/13г. и 1436/15г. /проверявана от настоящата въззивна инстанция/. Подс.О. следва да изтърпи най-тежкото наказание от наложените му – дванадесет години лишаване от свобода, изпълнимо при строг режим в затвор;

Втора група: престъпления по НОХД №№348/12г. и 258/13г., като на подсъдимият следва да се наложи по-тежкото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

 Налице са основанията за привеждане на това наказание в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК, т.к. в изпитателния му срок са извършени умишлени престъпленията посочени в „Първа група”, за които подс.О. е наказан с лишаване от свобода.

Наказанието по НОХД №434/13 година следва да се изтърпи отделно.

За формиране на съвкупностите настоящият въззивен състав взе предвид задължителните указания за съдилищата, дадени в т.9 от П 4-1965-ПлВС. Престъпленията по НОХД №№434/13 година и 388/14 година са в отношение на рецидив помежду си, поради което не могат да се накажат по правилата на съвкупността, както е сторил първоинстанционния съд. Най-благоприятното съчетание за осъдения е горепосоченото, при което Г.О. ще изтърпи сумарно наказание от тринадесет години и шест месеца лишаване от свобода, отделно наложеното наказание „Пробация” по НОХД №434/13 година.

Настоящата въззивна инстанция извърши групиране и на наказанието по НОХД №466/14 година, фигуриращо в актуалния бюлетин за съдимост на подс.Г.О., съобразно постулираното в ТР 3-2009-ОСНК.

За първоинстанционният съд е съществувало задължение, съобразно т.1 от П 4-1965-ПлВС да обсъди необходимостта от приложение на чл.24 от НК. По този въпрос няма изведени аргументи, но и поради липсата на протест за настоящата инстанция е в сила забраната за влошаване положението на подсъдимия.

Относно подс.В.О.:

Подсъдимият е осъждан, както следва:

1.По НОХД №348/12 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 15.01.2012 година. Съдебният акт е вл.с. на 23.10.2012 година;

2.По НОХД №434/13 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.т.4 и 5 от НК, извършено на 16.02.2013 година. Съдебният акт е вл.с. на 07.11.13 година;

3.По НОХД №388/14 година по описа на РС-Провадия, за престъпление по чл.195 ал.1 т.т.3, 5, 7 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода 01.12.2013 година-24.02.2014 година. Съдебният акт е вл.с. на 20.01.2015 година;

4.По НОХД №466/2014 година, за престъпление по чл.195 от НК, извършено в периода м.08.2013-07.04.2014 година. Съдебният акт е вл.с. на 20.02.2015 година по времето на висящото първоинстанционно съдебно производство по НОХД №1436/15 година на  ВОС.

При тези данни за съдимостта на подс. В.О. следва да се формира една група, която включва престъпленията по НОХД №№466/14г., 388/14г. и 1436/15г. /предмет на настоящата въззивна проверка/. Подс. В. О. следва да изтърпи най-тежкото наказание от наложените му – дванадесет години лишаване от свобода, изпълнимо при строг режим в затвор;

Наказанието по НОХД №348/12г. правилно е приведено в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК, т.к. в изпитателния му срок са извършени умишлени престъпленията, попадащи в горната съвкупност.

Наказанието по НОХД №434/13 година следва да се изтърпи отделно.

При формиране на съвкупността от престъпления за подс.В.О. настоящият въззивен състав се позова на т.9 от П 4-1965-ПлВС. Престъпленията по НОХД №№434/13 година и 388/14 година са в отношение на рецидив помежду си, поради което не могат да се накажат по правилата на съвкупността, както е сторил първоинстанционния съд.

По отношение на извършеното групиране на наказанието по НОХД №466/14 година и дължимото произнасяне по чл.24 от НК напълно валидни са изложените аргументи по същите въпроси, касаещи подс.Г.О..

При извършената проверка на първоинстанционната присъда не се установи основание за нейната отмяна поради процесуалната й незаконосъобразност. Основните оплаквания на страните са свързани с нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, като същите не намират разбиране за състоятелност.

Достигането до истината относно деянието и дееца е фактическата страна на непосредствената задача на наказателния процес. Същата се проектира чрез установяване на релевантни фактически обстоятелства от предмета на доказване. Процесуалното познание се осъществява не по принцип, а чрез фокусиране на вниманието върху важните белези на събитие. По делото конкретно се е реализирал пълноценен доказателствен процес, чрез установяване на следи от престъплението и боравенето с логически инструментариум за преминаването в отделните нива на процесуалното познание. Наличните преки доказателства, консолидирани  и чрез косвени такива, позволява формиране на решение по въпросите на чл.301 т.1-3 от НПК. Събирането на допълнителни доказателства, включително чрез разпита на заличения свидетел А.И. би довело до неоправдано забавяне на съдебното производство, като по този начин би се дискредитирала неговата разумна продължителност. Наличната доказателствена съвкупност позволява решаване на въпросите по деянието, вината и авторството при спазване на стандарта за доказване „извън разумното съмнение”. Връщането на наказателното производство в досъдебната му фаза би влязло в противоречие с основното начало по чл.7 от НПК. Съдебната фаза е централна в наказателния процес, в рамките на която страните при равни процесуални права и в условията на състезателност упражняват гарантирани им от закона права.

Търсенето на процесуални нарушения в процеса по събиране на гласни доказателства в досъдебната фаза от своя страна влиза в колизия с принципа на непосредствеността по чл.18 от НПК. Първоинстанционният съд е попълнил доказателствената съвкупност по делото чрез прочитане и приобщаване на конкретни гласни ДС, събрани в д.пр.  Обсъждането на други доказателствени източници, оставащи извън обхвата на събраните и проверени в стадия на съдебното следствие такива, не може да доведе до извод за процесуална незаконосъобразност. За ангажирането на подобен извод е необходимо установяването на процесуални нарушения, които да нарушават охранявани права на страните и да засягат основни принципи на наказателното производство /ТР 51-1964-ОСНК/, какъвто по делото не може да се направи.

Защитникът на подс.Д. оспорва допустимостта на гласни ДС, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК.  Касае се за показанията на св.С. П. и Р.А., депозирани в досъдебната фаза в процедура по чл.223 от НПК /т.1, л.84 и л.112 от д.пр./. Разпитът на двете свидетелки е проведен преди привличането на подсъдимите в качеството им на обвиняеми /постановления по чл.219 от НПК – т.1, л.12, л.36, л.51 от д.пр./. При това положение за органа на досъдебното производство не е съществувало задължение по чл.223 ал.2 от НПК към датата на разпит в условието на чл.223 ал.1 от НПК на свидетелките П. и А., т.е.  не може обосновано да се твърди нарушение на общо процесуално право на подсъдимите за участие в доказателствения процес при спазване на равенството на процесуалните оръжия в аспекта на чл.6 от ЕКЗПЧОС.

Страните поставят под съмнение законосъобразното формиране на вътрешното убеждение у първоинстанционния съд, проследимо чрез мотивната му дейност. Успешното обосноваване на подобна теза е невъзможно, т.к. мотивите към присъдата изпълват стандарта на чл.305 ал.3 от НПК. Съдебната практика еднозначно се обединява около разбирането, че въззивната инстанция не може да укорява първоинстанционния съд в слабости на доказателствения анализ, т.к. сама може да отстрани същите /Р 128-2009-2 н.о., Р 252-2013-2 н.о. и др./.

Без необходимост от задълбочаване, искането на подс.В.О. за връщане на делото в първоинстанционния стадий за съденето му в диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК е закъсняло.

Относно гражданските искове:

С първоинстанционната присъда са уважени три граждански иска, обезщетяващи неимуществени вреди от деянията. Те са в размер от 15000лв за Е.М. и от по 10000лв. за А.Р. и А.С.. При индивидуализация на обезщетенията и съблюдаване принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е отчел относимите факти, очертаващи отношенията между починалия, съпругата и децата му. Емоционалната връзка между тях е била далечна. Правилно ВОС е оценил измеримостта на загубата на родител/съпруг като тежка по принцип, но на фона на установените отношения между починалия и наследниците му - без твърде сериозни последици за емоционалната сфера. В тази насока присъдените обезщетения на гражданските ищци за претърпени неимуществени вреди от дeянието са справедливи.

По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се измени в частта на приложението на чл.25 от НК за подсъдимите Г.О. и В.О. и да се потвърди в останалата част. С оглед горното настоящият състав на апелативния съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 25/24.02.2016 г. по НОХД № 1436/15 г. на Окръжен съд-Варна, в частта относно приложението на чл.25 от НК, както следва:

На основание чл.25 ал.1 от НК ГРУПИРА наказанията, наложени на Г.В.О. по НОХД №№466/14г., 388/14г., 531/13г. и 1436/15г. , като НАЛАГА най-тежкото наказание – дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да се изпълни при строг режим в затвор.

Наказанието по НОХД №434/13 година да се изтърпи отделно.

На основание чл.25 ал.1 от НК ГРУПИРА наказанията, наложени на В.О. по НОХД №№466/14г., 388/14г. и 1436/15г., като НАЛАГА най-тежкото наказание – дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да се изпълни при строг режим в затвор.

Наказанието по НОХД №434/13 година да се изтърпи отделно.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: