Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 180

                         Варна  ,  20 декември  2013 година

 

                                В  името  на  народа

 

 

                 Варненският апелативен съд , наказателно отделение,в съдебно заседание на  петнадесети ноември две хиляди и тринадесета  година в състав :

                                                 Председател: Божидар Манев

                                                      Членове : Росица Лолова

                                                                      Живка Денева

 

при участието на секретаря Г.Н. и апелативния прокурор Ружа Големанова разгледа наказателно дело № 169 по описа за 2013 година , докладвано от съдия Б.Манев

 

 

Въззивното производство е образувано по протест на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен и по жалба на повереника на частните обвинители против присъда № 13/21.05.2013 по наказателно дело № 134/2013 на Шуменския окръжен съд.

В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на присъдата и се пледира за отмяната й и за постановяване на осъдителна присъда по отношение на оправдания подсъдим С.Х.. Протестът не се поддържа пред апелативния съд от варненския апелативен прокурор.

В жалбата и в допълнението към нея се излагат доводи за нарушение на материалния и на процесуалния закон , необоснованост и непълнота на доказателствата и се пледира алтернативно за отмяна на присъдата и за постановяване на осъдителна присъда или за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. След провеждане на съдебно следствие от апелативния съд повереникът на частните обвинители пледира приоритетно за връщане на делото за ново разглеждане от Шуменския окръжен съд.

 

Според защитника на подсъдимия С.Х. първоинстанционният съд е постановил  един изключително справедлив и правилен съдебен акт , с който е оправдал подсъдимия и този съдебен акт следва да бъде потвърден.

Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и също пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

 

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид:

С атакуваната присъда Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия С. С. Х. за невиновен в това на 11.11.11  по пътя  от Шумен за Русе при управление на лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.номер Н 2492 АР да е нарушил правилата за движение -  чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и да е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. ***, поради което го е оправдал по обвинението по чл.343 ал.1 б”в” от НК.

Приетата от съда фактическа обстановка , която е описана много подробно в Мотивите към присъдата  накратко е следната :

Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС от 1997 година. На 11.11.2011 след 18 часа той управлявал лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.номер Н 2492 АР по пътя от Шумен за Русе в района на село Струйно на къси светлини на фаровете. Прехвърчал сняг , премесен със слаб дъжд и пътното платно било влажно. На предната дясна седалка на автомобила седял св.М.М. , а на задната - племеницата му С..

По същото време в същия пътен участък  се придвижвал с велосипеда си пострадалият А. М..  Велосипедът бил тъмен на цвят и без светлини в предната и задната му част,а само със светлоотразители между спиците на предното колело.  Самият М. бил алкохолно повлиян ,поради което карал бавно и велосипедът му лъкатушил по платното.

Около 18,15 – 18,20 часа подсъдимият Х. се разминал с два леки автомобила , които се движили в насрещната лента за движение и малко преди разминаването с първия автомобил пред автомобила на подсъдимия  „се появил велосипедистът М., който завил неочаквано пред автомобила му,  като навлязъл от лентата за насрещно движение в лентата за движение на лекия автомобил”Сеат Толедо”

 

Последвал удар в предната част на автомобила ,след което подсъдимият успял да спре. Удареният велосипедист лежал на платното и при пристигането на екип на СМП лекарите установили , че е починал.

След подробно описание на фактическата обстановка окръжният съд е изложил съдържанието на назначените по делото съдебно -медицинска , химическа и съдебно- химико- токсикологична експертиза и три  автотехнически експертизи , като е коментирал по отделно съдържанието на  АТЕ и е направил извода  че смъртта на пострадалия М. е пряк резултат от коментираното ПТП.

При така приетата фактическа обстановка , според ОС „се открояват безспорни и спорни факти по делото” , а „спорният от фактическа страна въпрос е дали подсъдимият Х. следва да носи наказателна отговорност за причиненото ПТП”

 

Изводът на съда е , че обвинителната теза на прокурора не е доказана по безспорен начин в хода на съдебното следствие и подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност ,а основните аргументи в тази насока най-общо са следните :

 

- В заключенията на единичната и на комплексната АТЕ са посочени различни величини на установената скорост на движение на лекия автомобил”Сеат” – около 60 км/ч , според първата АТЕ и около 72 км/ч-според втората АТЕ. И при двете скорости на движение велосипедът е попадал в опасната зона за спиране и водачът не е имал възможност да предотврати ПТП , дори и да се приеме , че е действал без закъснение , „когато е забелязал опасността за движение”  Поради това ,посочва съдът  „причина за ПТП е внезапното навлизане на велосипедиста М. пред автомобила „Сеат” на разстояние, което е по-малко от опасната зона за установената скорост и за скорост , съобразено с дължината на осветената зона от 48 м”

- На подсъдимия са предявени обвинения за нарушаване на правилата за движение по чл.20 ал.2 и по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, но той не е допуснал посочените нарушения и се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В подкрепа на този извод се цитират решения на състави на Върховния касационен съд ,които най-общо са в смисъл,че един водач на МПС не носи наказателна отговорност когато е причинил съставомерни увреждания на други лица в опасната зона за движение на автомобила му.

- Пострадалият М. е управлявал велосипеда си в нарушение на правилата за движение по чл.5 ал.2 т.2 , ал.3 т.1 и по чл.80 от ЗДвП , затруднил е другите участници в движението и е станал причина за настъпването на ПТП , поради което „съдът приема , че за настъпване на резултата вината е изцяло на пострадалия”

- Основния проблем в производството е дали „избраната от подсъдимия скорост на управление на автомобила при конкретните пътни и атмосферни условия е съобразена по смисъла на чл.20 от ЗДвП” Безспорно е , посочва ОС , че скоростта на автомобила 60 -70 км/ч е била разрешена  и при безпроблемна пътна обстановка движението с такава скорост е правомерно. И , продължава съдът:  ”Установено е , че поначало избраната от подсъдимия скорост е била съобразена.  Той се е движил с по-ниска скорост от разрешената за този вид път и атмосферни условия. С аналогична скорост са се движили и другите участници в движението.В конкретната ситуация пострадалият не е могъл да бъде възприет като потенциална опасност за движението. При внезапно и косо навлизане в пътното платно…мястото на удара попада в опасната зона за спиране на автомобила.”Цитира се решение на състав на ВКС , според което „Появата на пострадалия край пътя извън града в тъмната част от денонощието и внезапното му навлизане на пътното платно ,не са от категорията обстоятелства  ,които подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди  ,за да избере скорост съобразно тях”

- След като цитира още едно решение на ВКС по транспортно дело окръжният съд прави категоричният извод,че „Скоростта на движение на подсъдимия е била съобразена с атмосферните условия ,състоянието на пътя и  и с конкретните условия на видимост. Същият е изпълнил задълженията си  и е предприел маневра спиране ,когато е възникнала опасността за движение”, поради което не е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2 от ЗДвП.

Направеният извод няма опора в коментираните от окръжния съд доказателства и обстоятелства , част от цитираните изводи са неправилни ,както  по принцип ,така  и в частност по отношение на конкретното обвинение , а ,за да се използват като аргумент за оправдателната присъда цитираните решения на ВКС следва да се посочи какво е отношението им към конкретното ПТП.

Следва да се уточни на първо място , че понятията „платно за движение” , пътно платно”  и „пътна лента” не са идентични и характеристиките им са изяснени с Допълнителната разпоредба на ППЗДвП – т.1 , т.2 и т.6. Поради това пострадалият не е навлязъл „косо в пътното платно” , както е приел съдът ,а е навлязъл в лентата за движение на автомобила от насрещната лента на същото платно.  А прецизното уточнение на това обстоятелство е от значение за неотносимостта на цитираното Р.479-2008 –І н.о. към настоящия казус  , тъй като за разлика от внезапното навлизане в платното от пострадалия в казуса по решението  на ВКС   велосипедистът М.  е бил на платното през цялото време и не е   навлизал в него от банкета!  И проблемът е могъл ли е и бил ли е длъжен подсъдимият да го забележи на платното и  от кой момент  , но  този проблем не е изяснен от окръжния съд  и във вр. с него липсват мотиви- основание за отмяна  по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК

В контекста на последното изречение следва да се посочи още ,че от значение за отговорността на подсъдимия е не дали е реагирал навреме ,когато е забелязал опасността за движението му   , както е приел ОС  , а дали е реагирал в момента , в който е бил длъжен и е могъл да възприеме тази опасност.

Следва да се посочи на второ място ,че от обстоятелството,   че пострадалият М. е нарушил правилата за движение и е станал причина за настъпването на ПТП по никакъв начин не следва задължителния извод ,направен от окръжния съд , че подсъдимият няма вина и за него деянието е случайно. Защото съпричиняването на съставомерния резултат от пострадалия не изключва поначало вината на подсъдимия , а има значение само  при обсъждането  на обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК и по чл.51 от ЗЗД.

По никакъв начин не подлежи на съмнение разбирането ,че един водач на МПС не носи отговорност за причиняване на съставомерен резултат по чл.343 от НК в опасната зона за спиране на автомобила си и за изясняването на това обстоятелство дори не е необходимо да се цитира обширната съдебна практика.  Проблемът , обаче е в това , че наказателната отговорност отпада само тогава , когато се касае до опасната зона на разрешена по чл.21 от ЗДвП или на съобразена по чл.20 ал.2 от ЗДвП скорост. И изводът  , че съставомерността на инкриминираното деяние зависи преди всичко от изясняването на този въпрос е правилен.

 

 

 Само че  съдът не го е изяснил в съответствие със задълженията си по чл.14 ал.1 от НПК.

И затова е  неправилен , неподкрепен от  доказателствата по делото  и несъобразен със заключението на комплексната   Автнотехническа експертиза   изводът  , че „Поначало избраната от подсъдимия скорост е била съобразена” , а още по-малко , че „Скоростта на движение на подсъдимия е била съобразена  с конкретните условия на видимост”

На подсъдимия Х. е повдигнато обвинение за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП ,според което скоростта на движение на един автомобил в тъмната част от денонощието следва да бъде съобразена преди всичко с „конкретните условия на видимост”.  По отношение на настоящия казус това означава ,че  скоростта следва да бъде такава , че да позволява на водача да спре в осветената от късите  светлини на фаровете част от платното пред автомобила , която осветена част е равна  като разстояние  на опасната му  зона за спиране.

 Според експертното заключение, което окръжният съд   е приел с протоколно   определение и,  следователно го  е кредитирал -  при установената скорост на движение на автомобила   ”Сеат Толедо”-   72 км/ч ,  опасната му зона за спиране е 66,40 м , а скоростта , с която би могъл да спре в осветената от късите светлини на фаровете опасна  зона от 48 метра   е 58,70 км/ч.

 

Именно последната скорост – 58,70 км/ч   е съобразената по принцип с изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП и с такава скорост поначало е следвало да управлява автомобила си подсъдимият Х., за да бъде в състояние да спре и да предотврати ПТП , ако в осветената част от платното пред автомобила възникне опасност.

И поради това „избраната”  от него скорост от 72 км/ч   не е била „съобразена”,  както неправилно е приел съдът , нито с „конкретните  условия на видимост” , свързани с преваляващия сняг, нито с движението на къси светлини на фаровете.

Поради това основният извод в Мотивите ,че подсъдимият Х.   не е допуснал никакви нарушения на правилата за движение ,тъй като се е движил със съобразена скорост и виновен за ПТП е само пострадалият  велосипедист  М. е неправилен.

А това прави присъдата необоснована.

 

Конкретният казус , обаче разкрива някои особености в сравнение с класическите случаи на пътно транспортни произшествия , извършени в тъмната част от денонощието , поради което цитираните многобройни решения на третата инстанция не могат да послужат като отправна точка за решаването на въпросите по чл.301 ал.1 т.1 от НПК.

Защото пострадалият велосипедист М. не се е намирал на пътното платно пред автомобила  в лентата  му за движение  , а е навлязъл в тази лента от лентата за насрещно движение отляво,  встрани по посока на движение на автомобила и на разстояние ,  по-малко от осветената напред от късите светлини зона от 48 метра , т.е. в опасната зона за движение на къси светлини на фаровете.

Това обстоятелство категорично би изключило вината на подсъдимия Х.   /  както е приел и окръжният съд  / ,ако според заключението на тройната АТЕ осветената зона вляво от автомобила по отношение на средната разделителна линия ,от която се е появил пострадалият не беше   по-малка – 33,60 метра. И при това положение , според експертите : „Ако се приеме , че скоростта на автомобила „Сеат Толедо” трябва да бъде съобразена с дължината на осветената зона от 33,60 метра ,каквато е тя за средната разделителна линия  , то   водачът е имал възможност да спре , ако се е движил със скорост до 46,50 км/ч.    За това условие причина за автопроизшествието  освен посочената по-горе би била и движение на автомобила с несъобразена скорост”

На основание чл.154 ал.1 от НПК това заключение не е задължително за съда , но когато не е съгласен с него – чл.154 ал.2 от НПК съдът е длъжен да се мотивира , което „е основно задължение както по отношение на фактите , така и по отношение на правните въпроси ,поставени при решаването на делото. Мотивите са средство , предоставено на страните да разберат решението на съда , а на контролната инстанция – да упражни контролните си правомощия” – Р-507-2012-ІІ н.о.

В конкретния случай този проблем ,  от разрешаването на който зависи изцяло  отговорността на подсъдимия е подминат  в Мотивите на първоинстанционния съд. Съдът не е изразил становище нито по поставения от експертизата въпрос дали скоростта на автомобила следва да бъде съобразена и с посочената осветеност от 33,60 метра , нито при положителен отговор - защо деянието отново е случайно по смисъла на чл.15 от НК.

 

 

Налице е поредно съществено нарушение по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК , което е абсолютно основание за отмяна на присъдата по чл.335 ал.2 от НПК,   тъй като въззивният съд не е в състояние да упражни   контролните си функции и да провери   защо при положение ,че в приетата от ОС тройна АТЕ съществува вариант за виновност на подсъдимия той е оправдан.

Апелативният  съд се опита все пак  да изясни проблема без да връща делото за ново разглеждане  и проведе съдебно следствие с повторен разпит на автотехническите експерти , за да изясни съществените неясноти ,както в писменото експертно заключение , така и в разясненията им по него.

Основният проблем в Експертизата , свързан с осветеността вляво по средната разделителна линия е следният :

- „За разстояние на осветеност 33,60 м –заявяват експертите- опасната зона за спиране на автомобила е 33,60 м” –Заключение л.207 , том втори от ДП

- „За момент на възникване на опасността приемаме момента ,  в който велосипедистът навлиза в осветената зона отляво и пресича  маркировъчната разделителна линия” – Заключение  л.196 ,  ДП,  том втори

Както , обаче личи от собствената им скица на л.200 от ДП  ,том втори  велосипедистът навлиза в осветената от фаровете зона в един момент , а пресича разделителната линия в друг , т.е. касае се до два отделни момента,  а не до един. А ако времето между навлизането в осветената зона и пресичането на разделителната линия е толкова малко ,че действително се касае практически до един и същи момент , възниква следващия проблем-  „Велосипедистът се е насочил към дясната половина на платното и е навлязъл в нея на разстояние около 30 м пред автомобила” – твърдят експертите- Заключение , л.197 от ДП,том втори.  Ако това би било така той е навлязъл в опасната зона и на тази „съобразена скорост” от 46,50 км/ч , т.е. деянието отново би било случайно.

Само че ,според същите експерти , ако се е движил с посочената скорост водачът е имал възможност да спре и да предотврати ПТП -  Заключение – л.207 от ДП, т.е. налице е нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП

И в писменото им  заключение и в поясненията по него , дадени пред двете инстанции са налице и противоречия и непоследователност , като например :

 

 

 

- Посочено е / в писменото заключение/,че отстоянието на автомобила, когато водачът е забелязал опасността  за движението е 26 метра Както вече бе посочено от значение е не кога водачът е забелязал опасността  ,а кога е бил длъжен да я забележи  и е важно дали двата момента съвпадат.  Отговор на този въпрос апелативният съд не намери в експертизата.

- Посочено е още  , че „На разстояние над 30-35 метра късите светлини осветяват само собствената лента” Приетото от експертите разстояние на видимост от 33,60 метра по отношение на разделителната линия ,обаче е „над 30 метра” и е съвсем близко до горната граница от 35 метра - следователно подсъдимият не би могъл да види навлизащия от насрещната лента велосипедист, защото светлините му не осветяват тази насрещна лента. Само че експертите са приели точно обратното   /вж. Скица към тройната АТЕ/  и на тази база правят извода ,че при скорост на движение от 46,50  км/ч подсъдимият е могъл да спре и да предотврати ПТП.   И се поставя въпросът  доколко е прецизно заключението им  и може ли наказателната му отговорност да бъде поставена в зависимост от посочените ориентировъчни  ,недостатъчно прецизни  и противоречащи си параметри?

- На изричен въпрос на председателя на първоинстанционния състав  – л.107 от НОХД № 134/2013   –кой е най-ранният момент , в който подсъдимият е могъл да забележи велосипеда /и от който момент М. е станал опасност за движението /  съдебно техническият експерт е отговорил дословно : „Именно на около 33,60 метра пред автомобила велосипедът е било възможно да бъде забелязан , защото в по-ранен момент той навлиза в осветената зона”   На въпрос,  обаче на председателя на въззивния състав кой е моментът на възникване на опасността, който е използван  като параметър във вашата експертиза , за да направите изчисленията си същият експерт отговоря следното : „Моментът на пресичане на маркировъчната линия  - на 30 метра”! – с.з.на Апелативния съд  от 5.11.2013 г

При това положение опитът на втората инстанция да намери отговор на подминатите от първоинстанционния съд въпроси и сам да изясни всички проблеми , свързани с отговорността на подсъдимия  се оказа безрезултатен.

 

 

 Съдът се солидаризира с разбирането на повереника на частните обвинители,  че са налице   ”изключително противоречиви съждения на вещите лица-един път в самата експертиза , втори път пред окръжния съд и трети път днес пред вас” и прие , че следва да върне делото на окръжния съд за ново разглеждане , каквото е алтернативното искане и в  жалбата му и в протеста.

Следва да се изяснят правилно всички поставени в настоящото решение проблеми и да се даде обоснован отговор на въпроса виновен ли е подсъдимият  Х. за причинената смърт на велосипедиста М. ,или ПТП действително е било за него случайно събитие.

 

Ако окръжният съд приеме , че може да изясни тези въпроси  в рамките на приетата от него комплексна АТЕ  следва да изясни всички нейни  противоречия и неясноти , което АС не можа да направи.  А,ако прецени,че е необходимо -  следва да назначи нова експертиза,която да даде ясни и недвусмислени отговори на всички релевантни въпроси.

 

С оглед всичко гореизложено и на основание чл.335 ал.2 във вр.с чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК Варненският апелативен съд

 

 

                Р     Е     Ш     И

 

ОТМЕНЯ присъдата от 21 май 2013 година по наказателно дело № 134/2013 година на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

 

 

                               Председател:

 

 

                                    Членове: