Р Е Ш Е Н И Е

 

117/28.07.2014г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският Апелативен Съд - наказателно отделение, на двадесет и седми юни, година две хиляди и четиринадесета в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 169/14г. по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда на Шуменски Окръжен съд, постановена на 28.03.2013г. по НОХД №37/2013г., с която подсъдимия Н.Д.С. е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК на РБ, за това, че:

 

1. През периода 21.11.2010г. - 21.03.2012г. в дома му в гр.Нови пазар, ул. „Мусала” № 14А, в цветарския му магазин на ул.”Княз Борис I” №2, и в собствения му лек автомобил „Фиат Уайлс” с рег.№Н7197АК, държал повече от три археологически обекти - общо 458 броя, неидентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, алт. втора, пр. второ, във вр. с алт. първа от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева;

2. През периода 21.11.2010г. - 21.03.2012г., в дома си, в гр. Нови пазар, противозаконно държал 1 бр. металдетектор марка „MINELAB EHPLORER II”, за който знаел, че е предназначен и послужил за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал. 7 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА,  което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК  е определено едно общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което било отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева.

 

Със същата присъда подсъдимият е осъден на сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Настоящото производство е образувано по жалба на процесуалния представител на подс. С., с оплакване за неправилност и несправедливост на първоинстанционня акт, постановен в нарушение на материалния закон и на проц. правила, излагайки доводи в тази насока. 

Въззивното производство пред АС – Варна е второ по ред, тъй като с решение №179/29.05.2014г. по КД № 2332/2013г. състав на ВКС е отменил решение №147/25.10.2013г. на АС – Варна по ВНОХД № 115/2013г., поради допуснати нарушения на проц. правила и върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се явяват лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който подържа жалбата на посочените основания, излагайки аргументи и в насока на допуснати съществени процесуални нарушения на досъд. пр-во, довели до ограничаване правата на подсъдимия, както и за  субективна несъставомерност на деянията, с оглед липсата на събрани доказателства.

        В последната си дума пред настоящата инстанция подс. С. заявява, че не чувства виновен и моли да бъде оправдан по възведените обвинения.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, настоящият състав на АС-Варна констатира, че както на досъдебното производство, така и във фазата на разглеждане на делото пред първоинст. съд са допуснати изложените по-долу съществени процесуални нарушения, всяко едно от тях поотделно водещо до отмяна на постановения първоинст. съдебен акт:

 

В ШОС е бил внесен обв. акт и образувано съдебно производство срещу подс. С. за деяния по чл. 278 ал.6, алт.2, пр.2, вр. алт.1 от НК и по чл.277а ал.7 от НК, за това, че за периода 21.11.2010г. - 21.03.2012г. държал в дома си, в магазина и колата си повече от три археологически обекта, както и 1 бр. металдетектор марка „MINELAB EHPLORER II”, за който знаел, че е предназначен и послужил за търсене на археологически обекти. Съответно делото е било насрочено и разгледано в две съдебни заседания. Последното е приключило на 27.03.2013г. и тогава съдът се е оттеглил на съвещание, обявявайки, че ще се произнесе с присъда на следващия ден - 28.03.2013г. Не е ясно обаче, дали приложената по делото присъда от 28.03.2013г е била обявена на 28.03.2013г. /или на друга дата/, т. к. за това не е бил съставен съответен протокол. Съдебната практика е константата, за това, че оттеглянето на съда на съвещание за постановяване на окончателен съдебен акт и неговото обявяване в съдебна зала са самостоятелни задължителни етапи на стадия на съдебното заседание. Когато денят на обявяването на присъдата не съвпада с деня на изслушване на пренията, както е в настоящия случай, следва да се състави нов протокол или да се продължи последния съставен такъв, но при всички положения, следва да се протоколира в него кои лица се явяват, за да се прецени дали са налице предпоставките за обявяването му. В протоколът още следва задължително да се впише и самото обявяване на присъдата, както и разясненията на председателя на състава относно реда и срока за обжалването й, след което да се подпише от председателя и секретаря /чл.311 ал.1 т.7 и ал.2 НПК/. В този смисъл е налице съществена непълнота относно възможността за установяване на обстоятелството, обявена ли е била публично присъдата на  28.03.2013г. , присъствали ли са всички страните и разяснен ли им е реда и срока за обжалването й. Липсата на протокол прави невъзможна проверката на съдопроизводствените действия, което е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст. съд от друг съдебен състав, на основание чл. чл.348,ал.3,т.2 пр. 2  от НПК.

Ревизирайки така постановения първоинст. съдебен акт, съставът на въззивния съд констатира на второ място, че същият е и необоснован, т. к. страда от липса на мотиви, а тази непълнота винаги ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. На практика, ШОС се е задоволил с преповтаряне на изложеното в ОА, без да направи опит за собствен анализ на доказателствената съвкупност, /макар, че пред него са бил направени многобройни възражения от фактически и правен аспект от защитата на подс. С./, с което незаконосъобразно е лишил страните от една инстанция.  Липсата на мотиви /означаваща също така и противоречиви, и несъдържащи задължителните законови реквизити мотиви/ е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата, съгласно чл.335, ал.2  от НПК. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 пр. 1  от НПК и също обуславя отмяна на  обжалвания първоинст. съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст. съд от друг съдебен състав.

На трето място, въззивната инстанция констатира /такъв довод поначало бе развит и от защитата на подс. С./, че още с изготвянето на ОА са допуснати неточности при формулирането на самото обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК с посочване общо на 458 бр. инкриминирани вещи, без обаче да бъде конкретизирано и изяснено, кои точно от тях представляват „археологически обекти” - въпрос от съществено значение по делото, тъй като това е предметът на престъплението. Видно от материалите по делото, повече от 100 бр. са посочени като обекти, които по същността си изобщо не представляват културни ценности и на практика следва да бъдат разграничени и изключени от обвинението по съответния ред, за да може подс. да разбере, в какво точно е обвинен и да  организира защитата си срещу това обвинение. Обвинението не е формулирано в достатъчно ясен и точен смисъл, като единственото, което е сторено е да бъдат изброени голям брой археологическите обекти. Първоинстационният съд не е констатирал по реда на чл. 248 ал. 2 т.3 от НПК така посоченото отстранимо съществено процесуално нарушение, допуснато на досъд. производство, /което впрочем е било обект на коментар и в решение № 179/29.05.2014г на ВКС на РБ по КД № 2332/13г/, довело до ограничаване на правото на защита на подс.  и е пренесъл същото в съдебната фаза на процеса. В стадия на въззивното производство обаче тези нарушения са неотстраними, поради което и единствената възможност за настоящата инстанция е по реда чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал.1 , т.1 от НПК да  отмени присъдата и да върне делото на прокурора за ново разглеждане.

 

При новото разглеждане /както на досъд. производство, така и пред първоинст. съд/ следва да се съобрази всичко изложено по-горе, както и доводите и оплакванията, направени във въззивната жалба на подсъдимия.

 

Водим от горното и на основание чл.335 ал. 1 т. 1 вр. чл. 334 т. 1 пр. 1 от НПК, настоящият състав на Варненски Апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъдата на Окръжен съд-Шумен, постановена на 28.03.2013г., по НОХД № 37/2013г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжна Прокуратура – Шумен.                                                                                                                                                      

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.