Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 128

 

14.06.2016 година, гр. Варна

 

 

 

Варненският Апелативен съд  - наказателно отделение, на тридесети май, година две хиляди и шестнадесета, в публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Г.Н.

в присъствието на прокурора  Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 169 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

 

Шуменският окръжен съд, с протоколно определение от 29.03.2016г., постановено по  ЧНД № 105/2016г. по описа на същия съд, по реда на чл. 306 ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 68 ал. 1 от НК е привел в изпълнение  наказание лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, наложено на осъденото лице Р.Р.И. с присъда № 386/08.07.2008г по НОХД № 5642/06г по описа на РС-Варна,       влязла в законна сила на 12.11.2008г, определяйки първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

 

С жалба до АС-Варна, осъд. И. чрез защитника си – адв. Г. А. изразява недоволство от така постановеното определение, като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Молбата е за отмяна на същото.

В с.з. пред състава на въззивната инстанция, жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и излага становище за неправилност на първоинст. съдебен акт, състоящ се основно в нарушение на правилото reformacio in pejus, като твърди, че само по реда на възобновяването може да се изправи този пропуск на съда, свързан с приложение на разпоредбата на чл. 68 от НК. Моли за отмяна на определението и прекратяване на делото поради недопустимост на ново производство при наличие вече на подобно произнасяне по реда на чл. 306 от ПНК.

 Представителят на АП-Варна намира жалбата за основателна, и моли за отмяна на така постановения съдебен акт от ШОС поради наличие вече на подобно произнасяне.

Пред настоящата инстанция жалб. моли за отмяна на постановеното определение от ШОС поради това, че му се влошава положението.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313, чл. 314 от НПК, съставът на Апелативен съд - Варна констатира, че  жалбата е основателна по следните съображения:

В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с осъжданията на жалб. И. за различни деяния, настоящата инстанция констатира следното:

 

С решение № 35/26.02.2016г, постановено по ВЧНД № 37/16г по реда на глава ХХІ от НПК – чл. 341 ал. 1 вр. чл. 338 от НПК, състав на АС-Варна е потвърдил изцяло определение на ШОС по ЧНД № 501/15г, постановено по реда на чл. 306 ал. 1  т. 1 от НПК, като е приел, че варианта от съвкупности по:- НОХД №№685/13г на РС-Русе  и по НОХД № 319/13г на РС-Девня, с налагане на най-тежкото наказание от шест месеца лишаване от свобода и по - НОХД №№103/15г на РС-Русе и 392/15г на ОС-Шумен  с налагане на едно наказание от две години лишаване от свобода са по-благоприятния вариант за осъд. И.. Коментирано е и присъединяването на наказанието глоба в размер на 2000 лева към втората съвкупност, както и режимът за изтърпяване на наказанията. Приел е, че наказанието по НОХД №265/12г. на РС-Провадия следва да се приведе в изпълнение, на основание чл. 68 ал. 1 от НК, тъй като деянията, за които И. е осъден по НОХД №№685/13г на РС-Русе  и по НОХД № 319/13г на РС-Девня са извършени в изпитателния. По реда на служебната проверка е констатирано, че извън обсега на произнасяне на първоинстанционния съд е останало наказанието на жалб. И., наложено му по НОХД № 5642/2006 година на РС-Варна с влязла в сила присъда на 12.11.2008: същият е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл.343В от НК на 28.01.2002 година. Наложеното му наказание е в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Изрично е отбелязано във въззивното решение, че отношение по това привеждане имат двете деяния - по чл.255 ал.3 и чл.308 от НК, за които И. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №392/15г на ОС-Шумен. Вместо да се произнесе в своя съдебен акт и да коригира този пропуск в определението на първоинст. съд, ревизиращият съ- АС-Варна е отбелязъл, че компетентен да се произнесе е ШОС в ново производство по реда на чл.306 ал.1 т.3 от НПК, с оглед гарантиране правото на осъдения на достъп до поне две редовни съдебни инстанции, потвърждавайки изцяло в крайна сметка ревизирания първоинст. съдебен акт.

 

С произнасяне на проверяваното в настоящото производство определение от 29.03.2016г, ШОС, на практика, се е произнесъл повторно по въпрос, който е бил поставен на обсъждане при предходното му произнасяне /по наложени наказания по известни му съдебни актове по НОХД № 5642/06г на РС-Варна и по НОХД №392/15г на ОС-Шумен, като наказанието по второто е и включено в съвкупността по чл. 25 от НК/, постановен е съдебен акт, който е бил проверен и потвърден, и съответно, е влязъл в сила.

В настоящото производство, въззивната инстанция е поставена в хипотезата, да се произнесе повторно по вече влязъл в сила съдебен акт и в нарушение на принципа  non bis in idem, което е недопустимо. Този пропуск може да бъде изправен по реда на глава ХХХІІІ от НПК, но не и чрез повторно произнасяне от първоинст. и въззивен съдилища.

 

Гореизложеното налага отмяна на така постановеното определение от 29.03.2016г на ШОС и прекратяване на настоящото производство поради недопустимост на същото, поради което на АС-Варна, в настоящия си състав   

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение от 29.03.2016г. на Окръжен съд Шумен, постановено по  ЧНД № 105/2016г. по описа на същия съд.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по ВЧНД № 169/16г на АС-Варна.

 

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.