Р Е Ш Е Н И Е

 

33

 

гр.Варна,   15.02.2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

 ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                      СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Искра Атанасова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №17/2017г. на Варненски апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното:

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №19/09.12.2016г. по нохд №105/2016г. на Търговищки окръжен съд , с която  подсъдимият К.И.С. е бил признат за невинен в това, че на 12.08.2015 год. около 21.00 часа на третокласен път ІІІ - 4802 км. 0.030, в близост до гробищният парк на гр. Омуртаг, при управление на микробус, м. „Фолксваген Каравел“ с рег. № Т 01 20 СТ с прикачена към него платформа с рег. №  Т 55 57 ЕЕ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП „ Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на В.Й.Д. на 22 години от гр. Омуртаг ,  поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 б. „в“  във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Търговищка окръжна прокуратура, в който се прави възражение за нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подсъдимия. Иска се от настоящата инстанция отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение.

Подадена е срещу присъдата и въззивна жалба от адв.С.Ч. в качеството му на повереник на частните обвинители Й.Й. и З.П.. В нея също се твърди нарушение на материалния закон, иска се от настоящата инстанция също отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура. Същият намира присъдата за правилна и законосъобразна и счита , че тя следва да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия С. също намира присъдата за обоснована, правилна и законосъобразна, поради което моли нейното потвърждаване.

Представителите на частните обвинители поддържат жалбата си изцяло. Молят за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид протеста и жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          И протестът, и въззивната жалба са неоснователни.

         

Установява се от фактическа страна по делото следното:

         

Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС от 1996 год., като притежава категории С, СЕ, D, А, П, В, АМ, ТКТ, ВЕ, DЕ.

          На 11.08.2015 год. подсъдимият тръгнал от Нидерландия към България със собствения си микробус марка „Фолксваген Каравел“ с рег. № Т 0120 СТ, с прикачена към него платформа с рег. № Т 5557 ЕЕ, и натоварен на нея лек автомобил марка „Пежо 206“. Заедно с него към България пътували брат му Р. С. и техният познат Б.А., а в Австрия към тях се присъединила и св. Й.Й., която трябвало да се прибере в гр. Сливен. Двамата братя се редували да управляват микробуса, като последно се сменили преди влизането в Румъния и управлението поел подс. С.. Около 20.30 часа на 12.08.2015 год. пристигнали в гр. Омуртаг. Там Р. С. и Б.А. слезли, а в микробуса се качили съпругата на подсъдимия Л.С.и дъщеря му А.И., за да са с него по пътя му до гр. Сливен, където трябвало да закара платформата и св. Й..

          По същото време пострадалата В.Д.на 22 години от гр. Омуртаг си тръгнала от старото сметище по черен път, който излизал на много близко разстояние след разклона за гробищния парк и в дясно спрямо посоката Омуртаг – Котел на третокласен път ІІІ -4802 км 0.030. Д.живеела в къщичка на територията на бившата база на „Вторични суровини“-гр. Омуртаг при лоши битови условия и се грижела и за по малкия си брат Н. И.. Посочената база се намира в началото на с.Великденче, общ.Омуртаг. За да изкарва прехраната си, тя ежедневно посещавала сметището. Д.понякога се държала странно – говорела си сама, понякога не познавала работещите на сметището. През 2013 год. след като родила дете била принудена да го остави за осиновяване. Била и на лечение в психиатрично отделение в гр. Търговище, откъдето била изписана на 08.02.2013 год. с диагноза „БАР – смесен тип - страхово депресивен синдром“. Предписано и било медикаментозно лечение, но поради липса на средства лекарства не били закупувани, не е водена на контролни прегледи от датата на изписване.

          Към 21.00 часа управляваната от подсъдимия композиция излязла от гр. Омуртаг. В пътният участък на третокласен път ІІІ -4802 км. 0.030, в района на разклона за гробищния парк на гр. Омуртаг, микробусът се движел с 62.3 км/ч, при която скорост опасната зона на спиране била 55,1 метра. По пътя нямало никакво движение - нито попътни ППС, нито насрещни. Платното за движение било двупосочно, с широчина 6.6 метра, прав участък с лек наклон на изкачване 8.7%. Времето било топло, асфалтът сух, видимостта била на около 150 метра. Микробусът бил технически изправен, изправни били както спирачната система, така и осветителната. Подсъдимият управлявал автомобила на дълги светлини. Когато превозното средство се намирало на разстояние около 27 метра преди мястото на удара, подсъдимия С. възприел пострадалата В.Д.на пътното платно. При така възникналата опасност за движението подсъдимият С. реагирал за аварийно спиране, като дори отклонил автомобила в ляво. Въпреки това между микробуса и пострадалата последвал удар - микробусът ударил с предната си дясна част дясното бедро на пострадалата, която била в крачка, и задния крак бил опорен и назад, след което тялото и се ударило в предния капак на микробуса, завъртяло се, и паднало по очи отдясно на банкета. Вследствие удара тялото на пострадалата било отхвърлено на около 25 метра напред от мястото на удара.

          След станалото произшествие, подсъдимия С. веднага се  обадил на тел. 112, запазил  произшествието, и след пристигането на Спешна помощ помогнал за натоварването на пострадалата в линейката. Пострадалата била жива и починала впоследствие в МБАЛ гр. Търговище в 01.15 часа на 13.08.2015 год.

          Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза пострадалата е получила съчетана гръдна и коремна травми, разкъсвания на белия и черния дроб, масивни кръвоизливи в гръдната и коремна кухини, счупване на дясната бедрена кост, множество охлузвания и кръвонасядания. Причината за смъртта на Д.е травматично хеморагичния шок, настъпил в следствие на разкъсване на белия и черния дроб, довели до бърза и масивна кръвозагуба. Следствие на тези наранявания смъртта е била неизбежна.

          От приетата съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че липсват данни за обостряне на психичното здраве, и индикации за тежка депресия, която да провокира повишена суицидна зареденост.

 

При така установените факти прави се от прокуратурата във въззивния протест едно основно възражение – за нарушение на закона допуснато с оправдаването на подсъдимия. В тази връзка прокурорът изразява несъгласие с част от заключението на вещите лица по автотехническите експертизи, както и с изводите на съда, основани на тези именно заключения. Отправя се искане до въззивния съд за назначаване евентуално на нова/повторна очевидно/ петорна комплексна експертиза. Идентично е и възражението във въззивната жалба, което е логично предвид съвпадението на процесуалните цели, които преследват държавното и частното обвинение – постигане на осъдителна присъда.

Следва на първо място да се отбележи, че проведеното въззивно съдебно следствие и назначената в неговите рамки повторна петорна комплексна експертиза не водят до промяна във възприетата от първоинстанционния съд фактология. Единствената разлика е в скоростта на движение на автомобилната композиция, и като последица от това – опасната зона на спиране. Определената скорост на движение при тройната експертиза е 63.9км/ч , а при петорната – 62.3км/ч , съответно опасната зона за спиране е 56 метра при първия вариант , и 55,1 метра – при втория.Тази разлика обаче е толкова незначителна, че въобще не е в състояние да доведе до промяна на крайните изводи на вещите лица. Поради това и в голямата си част отговорите на вещите лица по настоящата петорна експертиза и предходната тройна се припокриват. Всъщност до назначаването на повторна експертиза /и разширяване на нейния състав/ се стигна , поради невъзможността на вещите лица от тройната експертиза да отговорят на някои от въпросите, и по-специално на тези свързани с осветената зона на фаровете на превозното средство, а също така и проявено в значителна степен колебание по отношение уврежданията на пострадалата и механизма на отхвърлянето на тялото й вследствие на удара.

Именнно липсата на нови фактически положения въпреки проведеното въззивно съдебно следствие мотивира настоящия съдебен състав да възприеме и правните изводи на окръжния съд – т.е. в крайна сметка категорично да приеме, че липсват основания за постановяване на осъдителна присъда. В тази връзка и въззивният съд намира за наложително да отбележи кои от фактите по делото са безспорно и категорично установени, и кои – не. Защото именно невъзможността да бъдат установени факти от съществено значение за разкриване на обективната истина стои в основата на извода за липсата на виновно поведение у водача на превозното средство – подсъдимия С..

Какво се установява категорично и безспорно :

-         Скоростта на движение на автомобилната композиция /микробус с теглено от него ремарке, натоварено с лек автомобил/ - тя е 62.3км/ч , при която скорост опасната зона за спиране е 55.1 метра. Изчислената скорост на движение от състава на тройната експертиза е 63.9км/ч, съответно опасната зона при тази скорост – 56 метра. Настоящият състав приема разбира се скоростта , установена от вещите лица в състава на петорната експертиза, назначена от въззивния съд. Другата се споменава дотолкова, доколкото да се посочи, че съществени отлики между двете не са налице. Скоростта е изчислявана въз основа на обективни находки , фиксирани в протокола за оглед – оставени от превозното средство спирачни следи.

-         Движение на микробуса на дълги светлини. Видимостта на водача при това положение е на минимум 100 м пред автомобила. Светлинният сноп на дълги светлини има формата на конус, който напред се разширява под ъгъл 18 до 24 градуса. На разстояние 55 метра /колкото е опасната зона/ разширението вдясно е 8 метра. Това обаче не означава, че на това разстояние подсъдимия е имал видимост встрани от платното. Видно е от заключението и разпита на вещите лица в съдебно заседание, че преди ориентира и мястото на удара видимостта встрани от платното за движение е ограничена до метър. В тази насока са и показанията на пътния полицай, пристигнал на място непосредствено след инцидента – св.М.Й.. Същият твърди, че към момента на произшествието, на около метър встрани от платното, на банкета е имало висока трева.

-         От показанията на св.З.З.– водач на булдозер на сметището на гр.Омуртаг , става ясно, че на 12.08.2015г. пострадалата Д.си е тръгнала от сметището около 21.00 часа, все още било светло. Поела по черния път, който според св.М.Й. /пътен полицай/ излиза до пътен знак „Стоп“ в края на общински път 4802, свързващ Омуртаг с главния път 48 Омуртаг-Котел.Представлява У-образно кръстовище, добре видимо на фотоалбума към огледа, както и на фотоснимки, изготвени от вещите лица - л.169 и 170 от внохд №17/17г.

-         Местоживеенето на пострадалата Д.. Както се спомена и по-напред тя обитавала къщичка заедно с брат си на територията на бившите „Вторични суровини“. Бившето предприятие „Вторични суровини“ се намира на пътя за с.Великденче, няколкостотин метра след кръстовището, което пък се намира на път 4802 след ресторант „Акациите“. След кръстовището за с.Великденче се продължава по път 4802 към отбивката за градското гробище, където и е станало транспортното произшествие.Изложената информация е общодостъпна в Интернет на различни карти на България /напр. Google maps/. Т.е. ако пострадалата Д.се е прибирала от сметището към дома се би следвало да се движи от Котел към Омуртаг, противоположно на посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, иначе казано – с лице към него, срещу него.

-         Мястото на удара и местоположението на тялото на пострадалата след него. Мястото на удара /по отношение на него няма разминаване между експертите от двете експертизи/ се намира : - по дължината на пътя – около ориентира; - по ширината на пътя – на около 1м вляво от десния край на платното за движение /спрямо посоката на движение на автомобила/. Тялото на пострадалата е било отхвърлено вследствие на удара на около 25.1 метра напред – по посока движението на автомобила.

-         Разположението на тялото на пострадалата спрямо превозното средство към момента на удара, както и механизмът на удара. Предвид деформациите по автомобила, и най-вече съобразно получените от пострадалата телесни увреждания /установени при аутопсията и последвалите експертизи, и фигуративно посочени в заключението по последната от тях/ вещите лица са категорични, че към момента на удара пострадалата В.Д.е била в изправено положение и с гръб към превозното средство. След съприкосновението между дясното бедро и най-издадената част на автомобила-бронята, тялото първоначално пада назад към предния капак и впоследствие е отхвърлено напред по посока на движението. Наличието на увреждане само по дясното бедро отзад доказва, че в момента на механичното въздействие левият крак е бил по-напред спрямо десния, или вдигнат в процес на придвижване. Т.е. десният крак е бил опорен.

 

Това са категорично установените по делото факти и по тях и не се спори. Въпреки положените обаче и от въззивния съд усилия  начинът на появата на пострадалата върху пътното платно не бе установен. А това е основен въпрос от предмета на доказване в настоящото производство, тъй като неговият отговор обуславя и фактическия момент на възникване на опасността за движението. Разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП задължава водачите на ППС при възникване на опасност за движението да намалят скоростта или да спрат. Принципно въпросът кога възниква опасност за движението при пешеходците е отдавна намерил своя отговор в теорията и практиката – тогава, когато пешеходецът навлезе в платното за движение или с поведението си ясно и недвусмислено демонстрира че ще навлезе в него, или се намира на място, което не е обичайно предписано и предопределено за пешеходци от правилата за движение. В настоящия случай с оглед доказателствения по делото материал са възможни три варианта на движение на пострадалата пешеходка /пресичане на платното отляво – надясно по посоката на движение на автомобила се изключва, поради липсата на каквито и да било данни в тази насока/:

1-ви вариант - навлизане на пострадалата пешеходка от десния банкет /по посока движение на автомобила/ на платното за движение. В случая опасността за движението възниква именно от този момент – когато с поведението се пешеходецът демонстрира, че ще навлезе на платното. От този момент до настъпване на удара според вещите лица са изминали 4 секунди – навлизане от банкета на пътното платно, изминаване на около 1м по платното за движение, обръщане по посока на часовниковата стрелка за да застане с гръб към автомобила, изнасяне на левия крак напред. За това време съобразно скоростта на движение на автомобила той би изминал разстояние от 69,2 метра. Т.е. към момента на насочване на пешеходката към платното на пътя автомобилът се е намирал на 69,2 метра от мястото на удара. Опасната му зона е 55,1 метра, при което 69,2 >55,1 метра, т.е. подсъдимият е бил в състояние да спре преди мястото на удара.

2-ри вариант - движение на пешеходката по платното за движение попътно пред автомобила. При това положение тя винаги представлява опасност за движението. При движение с включени дълги светлини подс.С. е имал време най-малко 5,78 секунди да види пешеходеца – това е време равно на разстоянието от 100м колкото е минималната осветеност на снопа дълги светлини. Т.е. водачът е следвало да забележи пешеходката от такова именно разстояние – 100 метра. 100м>55,1м/опасната зона за спиране/, което означава, че водачът е имал техническата и обективна възможност да спре преди мястото на удара.

3-ти вариант – пешеходката навлиза в платното за движение, но от ръба на платното /а не от банкета - както е първи вариант/. От стъпването и навлизането на платното за движение /който е и моментът на възникване на опасността за движението/ до момента на удара са изминали най-малко 3 секунди. За това време с установената скорост лекият автомобил би изминал разстояние от 51,9 метра. Т.е. към момента на възникване на опасността автомобилът се е намирал на 51,9 метра от мястото на удара. 51,9 < 55,1/опасната зона/ , което означава, че водачът не е имал обективната възможност да спре преди мястото на удара, преди настъпването на удара.

Очевидно е от изложеното, че при първите два варианта подсъдимият е имал възможност да предотврати удара. Очевидно е обаче също така, че липсват доказателства, които да установяват начина на движение на пешеходката и момента на навлизането й на платното за движение. Единствените такива са обясненията на подс.С. и показанията на съпругата му св.Л.С.. И двамата са категорични, че автомобилът се е движел на дълги светлини, и че са чули удар отляво, като преди това нищо не са видели. Което не отговаря напълно на истината – от заключението на вещите лица се установява, че автомобилът е започнал спиране след мястото на удара, но С. е забелязал опасността и е реагирал на нея около 27 метра преди мястото на удара/това разстояние е равно на времето за реакция на водача/. Този факт обаче сам по себе си не е в състояние да хвърли светлина върху прежде обсъждания въпрос – как и кога пострадалата Д.е навлязла на пътя. Бе споменато по-напред, че Д.ако се е прибирала от сметището към дома си  би следвало да се движи в посока към Омуртаг, срещу автомобила на подсъдимия. Защо се е движила в обратна посока, т.е. към Котел и обратно към сметището, попътно на автомобила, е въпрос, който в рамките на наказателното производство не намери своя отговор. От обясненията на С. и показанията на съпругата му би могъл да се изключи вторият от посочените три варианта на движение на пешеходката. Но пък не могат еднозначно да бъдат изключени вариант 1 или вариант 3, т.е. и двата остават евентуално възможни. При единият от тях обаче пострадалата попада в опасната зона, а при другия – не. А при наличието на два възможни варианта, при единият от които ще е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК/вариант 3/, а при другият /вариант 1/– виновно нарушаване на правилото на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП от страна на подсъдимия, и при невъзможност категорично да бъде отхвърлен всеки един от тях, то подсъдимият правилно е бил оправдан от окръжния съд по предявеното му обвинение. При наличните доказателства обвинението не може да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин – каквото е изискването на разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, което пък е достатъчно основание подсъдимото лице да бъде оправдано. Затова и в този си вид атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва и да бъде потвърдена. Липсват каквито и да било доказателствени основания за уважаване на протеста и жалбата на частните обвинители.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №19/09.12.2016г. по нохд №105/2016г. на Търговищки окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :