Р Е Ш Е Н И Е

 

41

 

11.03.2015 година Град Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесети февруари, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СТАНЧО САВОВ

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД № 171/14г. по описа на съда за 2014г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК.

 

Разградският Окръжен съд, с  присъда № 22 по НОХД № 191/12г. по описа на същия съд, постановена на 16.04.2014г. е признал подсъдимия К.Г.Т.  за НЕВИНЕН в това, че на 12.07.2010г. в гр.Разград запалил лек автомобил „Мерцедес Р 280 ЦДИ” с рег.№ В 7775 РВ на значителна стойност - 71 370 лв, собственост на „Интершоу Велев” ООД - гр.Варна, като е имало опасност пожара да се разпростре и върху други леки автомобили и са последвали значителни вреди на обща стойност 71 370 лв, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по възведеното обвинение по чл.330, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на Окръжен прокурор при ОП - Разград, в който се оспорва изцяло правилността, обосноваността и законосъобразността на така постановената присъда, като се предлага на въззивния съд същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Т. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение. Така подаденият протест е допълнен със съображения, в които се излагат доводи за доказаност на извършеното от подс. престъпление.

 

В с.з. пред състав на Варненския Апелативен съд подс. Тoдоров не се явява лично, но се представлява от редовно упълномощен защитник отпреди – Г.А. – ВАК. 

Представителят на АП – Варна поддържа протеста на РОП, излагайки мотиви в посока доказаност авторството на деянието. Предлага на ВАС да признае подс. за виновен и да му бъде наложено наказание между минималния и среден размер, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата на подс. моли присъдата на РОС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна и намира, че косвените доказателства, налични по делото не обосновават извод за формиране на наказателна отговорност за подсъдимия.  Аргументите са изцяло в тази насока.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК констатира следното:

Протестът на Окръжния прокурор при РОП е неоснователен по следните съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

 

Към 12.07.2010г. св.М. ***. Към този период, същият управлявал лек автомобил „Мерцедес Р 280 ЦДИ” с рег.№ В 7775 РВ, собственост на „Интершоу Велев” ООД гр.Варна, но реално закупен от свидетеля. Обикновено автомобилът бил паркирван пред входа на блока.

На 11.07.2010г. вечерта автомобилът бил паркиран на обичайното му място пред входа на блока. Непосредствено до него, на около метър, бил паркиран л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ РР 8478 АН, собственост на св.С.С., след което последователно и автомобилите, управлявани от св.Февзиев /Фолксваген Кади с рег.№ РР 3020 АТ/ и св.П.П. /Форд Турнео с рег.№ СА 4800 ВМ/. Около 03.00 ч. на 12.07.2010 година, св.С.С., чиято спалня била на първия етаж на блока и гледала към паркинга, се събудил от миризмата на дим. Погледнал през прозореца и забелязал, че автомобилът, управляван от св.Я. гори. Незабавно излязъл и предприел действия по изместването на собствения си автомобил - Фолксваген Голф, тъй като той бил с газова уредба. Свидетелят забелязал, че Мерцедеса гори, като имало дупка на десния прозорец до шофьорската седалка и вътре същите били в пламъци. Веднага подал сигнал  тел.112 и междувременно започнал да гаси пожара, като носил легени с вода. След второто-третото му слизане с пълни легени, гръмнали прозорците /предното панорамно стъкло и страничните/. Пристигнали пожарен автомобил / в 03.21 ч/ , а впоследствие и полицейски такива, като огънят бил окончателно потушен в 03.30ч.

При извършения оглед на местопроизшествието били описани пораженията върху автомобила и били направени фотоснимки. В близост до паркинга били намерени и иззети 2 бр.пластмасови бутилки от 0,500 мл от минерална вода “Горна баня”. Според св.М. същите миришели на бензин.

Впоследствие служители на МВР предприети действия по издирване на извършителя. Така било установено, че на бензиностанция „Лукойл”, в близост до КАТ-Разград /РУ-Разград/ същата вечер едно момче заредило две шишенца от минерална вода с бензин А 98. Св.Н.Г., работник в бензиностанцията и на смяна на 11.07.2010г.,  около 23-23.20ч. обслужил подс.Г., който напълнил с бензин А 98 две бутилки от минерална вода от по 0,500 мл, едната с етикет “Горна Баня” , а другата без етикет и му издал фискален бон за сумата от 2.33 лв., в който бил отразен точен час - 23.21ч. Подсъдимият  заявил, че ще си засича колата ВАЗ. На свидетелят не му направило впечатление този факт, тъй като подсъдимият ходил и др. път да пълни бензин в туби и шишета. Бил редовен клиент и  идвал на бензиностанцията с две коли - едната БМВ, а другата- ВАЗ. Въпросната вечер бил с такси, управлявано от св.К., който също забелязал шишетата, както и че подсъдимият освен тях носел и две свещи за автомобил, за да си прави експеримент с тях, да им слага дивтунги. И двамата свидетели - Г. и К., в хода на разследването са дали описание и впоследствие разпознали подсъдимия. След като напълнил бутилките подсъдимият помолил таксиметровия шофьор да го откара до бл. „Росица”/ където живеел/ и пристигнал там около 23.30ч. Въпреки проведените оперативни мероприятия първоначално подс. не бил открит, което наложило същият да бъде обявен за издирване с телеграма № 31765/12.07.2010г.

На по – късен етап, отново през м.юли, св.Й.П. се обадил на св.Ц.Х. - работещ в Криминална полиция при РУ-Разград, и му заявил, че на жилищната кооперация /”Темида”/, в която живеел има монтирани камери. Обяснил, че едната била насочена към паркинга, където бил запален процесния автомобил и предложил да бъдат прегледани записите. При гледането им присъствали и свидетелите Б.М., Т.Т. и А.А.. Според показанията на свидетелите П., Т. и А. на записите за времето  02.45-03.00ч. се виждало преминаването на мотопед /скутер/ с едно лице покрай кооперацията, след което завил към паркинга, бавил се около 5-6 минути, и после тръгвал в обратна посока. Веднага след това се виждало ярка светлина от запалването на автомобила, а впоследствие и идването на пожарната кола. Според св.Х. и св.М. на мотопеда били двама души, като единият от тях слязъл в района на паркинга. Според свидетелите /с изключение на св.Х./ действията били последователни,  ставало дума за един файл и точно за този период, като според четиримата свидетели имало връзка между мотоциклетиста и запалването на пожара. Св.Х. е възприел, че му били показани три различни файла, като между действията на моториста и запалването на пожара нямало връзка, тъй като имало голяма разлика във времето и според него няма начин джипът да е запален от мотоциклетиста. Поради тази причина св.Х. не иззел процесиите записи.

На 19.11.2010г. подс.Т. е установен в МБАЛ - РАЗГРАД, където бил хоспитализиран в Хирургично отделение с диагноза “комоцио церебри”. На 22.11.2010г. същият е бил освидетелстван

 

ВАС констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една точна и правилна фактическа обстановка. На база на събраните доказателства – най-вече гласните такива - свидетелски показания, съпоставяйки ги със заключенията по назначените химическа, пожаро-техническа експертиза техническа на видеозапис и съдебно – медицинска, СПП експертизи, съдът резонно е приел, че авторството на деянието в лицето на подс.Т. не е доказано безспорно и несъмнено. Констатирани са единствено косвени доказателства, които обаче не са онази верига от доказателства според константната съдебна практика, която в своята цялост да води до еднозначния извод за вината на подсъдимото лице и да изключва всички останали версии за авторство на деянието.

От направения газ - хроматографски анализ на веществените доказателства във връзка с изготвената химическа експертиза на пластмасови бутилки с вместимост 0,5 литра, се установява, че в иззетите обекти не се доказва съвпадение за наличие на обичайните запалителни смеси /бензин, дизелово гориво, диетиловетер, терпентин, разредител АМВ, ксилол, толуол, корисилин, нитроцелулозен разредител/. Експертът е уточнил, че посочените вещества са бързо летливи и за около час се изпаряват, ако не са запазени затворени в херметически съдове.

Иззетите бутилки, открити на местопроизшествието, са били предадени в полиетиленови опаковки, изследвани са дълго време след инцидента, като вещото лице не знае как са съхранявани за времето от 12.07. - 04.08.2010г.

Съгласно заключението на пожаро-техническа експертиза, огнището на пожара е било в зоната на предна дясна седалка на автомобила и арматурното табло срещу нея. Причината за възникване на пожара е внесен отвън огнеизточник. Развитието и разпространението горенето предполага използването на катализатор за предизвикване на пожара. Най-вероятно се касае за изливане на леснозапалима или горима течност върху дясна седалка и арматурно табло. Не се установява пожарът  да е възникнал в следствие на късо съединение в електрическата инсталация на автомобила. Не може да се направи категоричен извод за опасността пожарът да се разпростре върху съседни имоти. В допълнително заключение вещото лице е пояснило, че може с категоричност да се твърди, че пожара е представлявал опасност за намиращите се в близост до него автомобили и в рамките до 5 минути той е могъл да се прехвърли към съседния автомобил. В разглеждания случай пожарът не е обхванал напълно горящия автомобил, което е дало възможност да бъдат преместени намиращите се до него автомобили.

Съгласно заключението на оценъчна авто-техническа експертиза, стойността щетите нанесени на л.а.”Мерцедес Р 280 ЦДИ” възлиза на 71 370 лв.

Изготвена е видео техническа експертиза на видеозапис на компактдиск от охранителните камери монтирани на Първа инвестиционна банка АД гр.Разград, съгласно която записът е заснет на 12.07.2010г. Последният е с ниска разделителна способност и не може да се определи кои са лицата, заснети на видеофайла.

От изготвената СМЕ, във връзка с освидетелстването на подс. Т. се установява, че същият е имал: 1. видими травматични увреждания - охлузване по лицевата повърхност на средната трета на лява подбедрица; 2. белези от претърпени травми: - ръбец с кафеникава пигментация и дължина 10см, косо отгоре/надолу и отвън/навътре върху левия голям гръден мускул - нехомогенно пигментирани участъци на кожата по вътрешния кант на най-долната част лявата мишница 2/1 см, върху дланната ос на показалеца на дясната ръка 2,5/0,8см и в горната трета на лицева и вътрешностранична повърхност на същата мишница с обща площ 20/14см; 3. черепно-мозъчна травма с диагноза: сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. Описаното охлузване на лявата подбедрица било резултат от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет, при което се свлича повърхностния кожен слой и по своя вид отговаря да е с давност 3-4 дена. Нехомогенно пигментираните участъци по горните крайници не били болестни, а в резултат от регенерацията на кожата вследствие на действие на висока температура, с давност повече от 1-2 месеца, без да може да се определи категорично. Не е установен неврологичен дефицит. Експертът е приел, че здравословното състояние на К.Т. не  е възпрепятствало нормалното провеждане на наказателното производство.

Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза състоянието на подс. към момента на изследване /22.11.2010г./ не е възпрепятствало възможността му да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Той е могъл да възприема правилно фактите, които са имали значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

При анализа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, правилно прървоинстанионният съд е констатирал, че безспорно непосредствено преди инцидента със запалването на л.а., на 11.07.2010г. около 11.30ч, именно подс. Т. е закупил и напълнил 1 литър бензин в две пластмасови бутилки, едната с етикет, а другата без / установено от показанията на св. Г./. Намерените и иззети впоследствие от местопроизшествието 2 бр. бутилки обаче са с етикет, а от извършения газ - хроматографски анализ на веществените доказателства не се доказва съвпадение за наличие на обичайните запалителни смеси. Т.е. резонно първостепенният съд е достигнал до извода, че не може категорично да се приеме, че има идентичност между веществените доказателства - 2 бр.пластмасови бутилки, послужили за извършване на инкриминираното деяние и тези, в които подс. е напълнил бензин.

Пред настоящата инстанция бе назначена и изслушана допълнителна СМЕ, която да даде отговор на въпросите, свързани с механизма на получаване на уврежданията, констатирани при освидетелстването на подс. Т., на какво се дължат те и с каква давност са същите. За разлика от първата СМЕ, при допълнителната такава, извършена и с участието на специалист пластичен хирург, вещите лица са определили давност за претърпяната травма от 3 до 6 месеца и по този начин са разширили обхвата на първоначално посочения период.

Предвид това допълнително заключение, дори и действително да се приеме, че пораженията, констатирани върху тялото на подс. са получени именно при осъществяване на изпълнителното деяние, за което подс. е бил предаден на съд, то само по себе си, като косвено доказателство не е достатъчно, за да обоснове извода за неговата вина.

По делото не се събраха и категорични доказателства, за точното местонахождение на подс. по време на инцидента. В тази връзка АС – Варна назначи СТЕ, която да установи кои са клетките, обслужвали телефона на подсъдимия К.Г.Т. и на св.А.В.А. в процесната нощ - на 12.07.2010 година. В с.з. пред настоящия състав ВЛ поясни, че на представената детайлна скица са изобразени четири базови станции, като в една от тях има поне по три мобилни клетки, покриващи 360º в периметър, а другите в по-малък периметър, по точно насочен само към града. Самите мобилни клетки имат обозначения, но информацията за тях може да се получи само в рамките до една година след съответния разговор – предвид изминалия дълъг период /повече от 4 години/ в този случай „Теленор България” не е предоставила необходимата информация, поради което и не може да се установи коя е клетката обслужила разговорите между св. А. и подс. Т.. ВЛ поясни още, че не може да се определи точно в коя клетка е говорил подс.Т., за да се локалириза местонахождението му, като той може да е бил навсякъде в обозначените в зелено и черно зони, покриващи реално половината град. Именно установяването на местонахождението му в деня на инцидента е обстоятелство от съществено значение за разкриването на обективната истина и липсата на данни досежно този факт разколебава за пореден път версията на държавното обвинение, касателно съпричастността на подс. към инкриминирания инцидент.

Свидетелските показания във връзка с прегледаните записи от камерите, находящи се около дома на св. П., също не могат да обосноват извод за вината на подс. Т., предвид обстоятелството, че същите не са приобщени от органите на д.п. като ВД по делото.  Правилно първостепенният съд не е дал кредит именно тези показания, защото не е ясно дали свидетелите са възприели едни и същи обстоятелства относими към времето на инцидента и авторът на деянието. Съмнение остава и във връзка с факта дали се касае за един или няколко файла, тъй като записите на са приложени като ВД по делото, както и липсва съответна експертиза с отговор на въпроси, изискващи специални знания при идентификацията на лица и обекти.

Приложените ВДС, във връзка с експлоатираните СРС също не обосновават съпричастност на подс. към инцидента. От тях се  установява единствено обстоятелството, че след изчезването на подс.Т., св.П. е предоставял пари на приятелката на подс.Т. - М.К..  Версията на св.П., че познава бащата на подс.Т.- Г.Г. от дълги години и че е бил загрижен, тъй като той е щял да започва работа при него, което в действителност е станало на по – късен етап, е възможна и в конкретния случай не води до непротиворечив извод.

Предвид на всичко изложено по – горе, Апелативната въззивна инстанция констатира, че не са събрани доказателства за вината и съпричастността на подс. Т. към инкриминираното деяние, извършено на 12.07.2010г. в гр.Разград, при което е запален лек автомобил „Мерцедес Р 280 ЦДИ” с рег.№ В 7775 РВ на значителна стойност - 71 370 лв, собственост на „Интершоу Велев” ООД - гр.Варна. Наличните косвени доказателства, не подкрепят тезата на държавния обвинител и преценени в тяхната съвкупност, не са достатъчни за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице.  Императивна е разпоредбата на закона, че присъдата не може да почива на предположения, а събраните косвени доказателства не са единни и непротиворечиви, нито водят до един единствен извод относно виновността на подсъдимия.

ВАС намира, че в конкретния случай и при постановения оправдателен диспозитив от първостепенния съд, е напълно излишно обсъждането на квалифициращите обстоятелства досежно „опасността пожара да се разпростре и върху други леки автомобили”. В конкретния случай липсват доказателства, които да обосновават обективната и субективна съставомерност на престъплението, ангажиращи наказателна отговорност за подс. Т..

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на РОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 191/12г. по описа на същия съд, постановена на 16.04.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.