Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                №217

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

                            Гр.Варна 28.12.2015 г.

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                         СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

След като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД № 171 по описа за 2015 година

 

         Производството по делото е образувано по протест от ОП-Варна и по жалба на адв.Б.Ж., защитник на подс.Л.М., против присъда по НОХД №892/2015 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 12.05.2015 г., с която подс.Л.М. е бил признат за виновен и на основание чл.282 ал.2 пр.1 вр. ал.11 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от четири години.

         На основание чл.304 от НПК е признал подс.М. за невинен за разликата във вменените му значителни вредни последици до сумата от 383 800 лв, като е оправдан по това обвинение.

         На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е групирал настоящата присъда с наказанието наложено с присъда по НОХД №1331/2008 г. по описа на ВОС, като е определено на подсъдимия най тежкото от наказанията в размер на две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години.

         Съдът е осъдил подс.М. да заплати направените разноски по делото.

         Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ОП-Варна, като с подадения протест се възразява срещу присъдата в частта относно размера на наложеното наказание, като се иска да бъдат наложени наказания на подсъдимия, поискани от представителят на обвинението пред първата инстанция.

         Недоволен от така постановената присъда е останал и подс.М., като чрез защитата си адв.Б.Ж. е подал бланкетна жалба с която се сочи, че присъдата е постановена в нарушения на съществени процесуални правила, присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и наказанието е явно несправедливо. Допълнителни доводи ще бъдат сочени след изготвяне на мотивите.

         В с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, представителят на АП-Варна поддържа подадения протест, като изразява становище, че присъдата на първоинстанционният съд следва да бъде изменена в частта относно размера на наложеното наказание, като то бъде определено в първоначалния такъв, поискан от прокурора при разглеждане на делото от първата инстанция.

         В с.з. защитата на подс.М. изрази становище, че присъдата е постановена в нарушение на процесуални правила, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. Посочени бяха поредица от съществени процесуални нарушения, като на първо място липсата на мотиви и др.

         Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на протестираната и обжалвана присъда изцяло, на основание чл.313 от НПК и чл.314 от НПК, счита че не следва да обсъжда установената и изложена фактическа обстановка в мотивите на първата инстанция, тъй като присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуални правила и същата следва да бъде отменена по следните съображения:

          В мотивите си първоинстанционният съд е посочил в какво точно е бил обвинен подс.М. с обвинителния акт, внесен от ОП-Варна, след което е изложил фактическата обстановка, но при обсъждане на доказателствата по делото съдът не е обсъдил и посочил, с кое свое действие или бездействие, подс.М. е нарушил задълженията си по реда на ГПК. Не са посочени съответните текстове от ГПК, с които нарушавайки ги подсъдимия е осъществил състава на престъпление по чл.282 от НК.

         В мотивите на съда е посочено, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл.323 ал.1 от ГПК. Признат е бил за виновен за неизпълнение на служебни задължения по този текст, но не е посочено с кое свое поведение - действие или бездействие е нарушен този текст от ГПК.

         Подсъдимият е бил признат за виновен за извършено нарушение по чл.323 ал.3 от ГПК-Съобразно този текст, молбата си взискателят е длъжен да укаже начинът на изпълнение, защо това е вменено в нарушение на съдия изпълнител не е обсъдено, като не се посочва точно с какво свое действие било нарушено задължението на подсъдимия. Не е обсъдено защо този текст от ГПК, след като не вменява задължение на съдията изпълнител за да изпадне той в неизпълнение е бил признат за виновен за извършено нарушение, осъществяващо състава на чл.282 от НК.

         Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен за неизпълнение задълженията се визирани в чл.100 ал.2 от ГПК- Ищецът, ако не отстрани в определения срок нередовностите в исковата си молба, заедно с приложенията към нея се връщат на същия, ако адресът не е известен се оставят в деловодството на съда. Не е обсъдено с кое свое бездействие подсъдимия е нарушил този текст от ГПК. Това липсва в мотивите. 

         Как съдът е направил извод, че са осъществени поредица от нарушения с действие или бездействие от съдия изпълнител, след като не е са посочени в мотивите кои точно норми от ГПК, вменени му в негово задължение не са изпълнени. За да бъде осъществен състава на чл.282 от НПК следва да е налице – „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения…”, но тези служебни задължения са обвързани с определени правила, регламентирани в норми уреждащи това, в настоящият случай-ГПК.

         Предвид гореизложеното съдът счита, че правото на защита на подсъдимия е било накърнено, тъй като той е лишен да узнае, точно с нарушението на кои норми е осъществил деяние, съставомерно по чл.282 от НК.

         В мотивите на съда са налице и противоречия в излагане на самата фактология по делото и това е довело до противоречия и в последващото обсъждане, което води до липса на мотиви и също е основание за отмяна на съдебния акт.

           Предвид гореизложеното съдът счита, че присъдата на ВОС следва да бъде отменена и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, поради което и на основание чл.334 т.1 пр.2 от НПК  вр. чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, предвид на което АС-Варна

                                         

                                              Р Е Ш И Е

 

         ОТМЕНЯ присъда на Варненски окръжен съд по НОХД №892/2014 г., постановена на 12.05.2015 г.

         ВРЪЩА делото за ново разглеждане на съдия съд от друг съдебен състав.

         Решението е окончателно, не подлежи на жалба и протест.

 

          

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: