Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       109/18 юли           Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На четвърти юли                                Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 173 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 13 по НОХД № 79/14г. на ДОС, постановена на 28.04.2014 г., с която подсъдимите Т.И.Г. и Н.И.Г. били признати за виновни по обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК им били наложени наказания лишаване от свобода за срок от по осемнадесет години, намалени с по една трета до подлежащ на изтърпяване размер от по дванадесет години при първоначален строг режим в затвор/затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимите били осъдени да заплатят на С.Г.Д. сумата от 100 000 лв. като обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, и сумата от 471 лв. – обезщетение за причинени ведно със законните лихви от датата на увреждането. Съдът възложил на подсъдимите да заплатят разноските по делото и дължимата държавна такса върху уважените граждански искове. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано за разглеждане на подадени срещу присъдата жалби от повереника на частния обвинител и граждански ищец, от служебния защитник и от двамата подсъдими.

С въззивната жалба на повереника се иска заплащането на разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец в размер на 3 500лв., както и лихвите по присъдената сума от датата на увреждането до окончателното изплащане. В с.з. жалбата се поддържа, като повереникът счита, че съдът правилно е разгледал и уважил гражданските искове, но е пропуснал да присъди дължимата лихва, както и направените разноски в съответствие с Наредба №1. По отношение на жалбата на подсъдимите изразява становище, че следва да бъде оставена без уважение.

В жалбата на защитника на подсъдимите се излага становище, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, като са изложени конкретни аргументи само относно определените наказания и гражданския иск. Счита се, че съдът не е отчел тежкото материално и социално положение на подсъдимите, признанието на вината и съдействието за разкриване на обективната истина, дълбокото съжаление за извършеното деяние и отсъствието на други наказателни производства срещу тях. Защитникът намира, че целите на наказанието биха били постигнати с определянето на минималния предвиден в закона размер на 15 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета. По отношение на гражданския иск моли да бъде отхвърлен като изцяло недоказан по размер. В с.з. жалбата за изменение на присъдата се поддържа, като защитникът сочи, че относно гражданския иск не е налице по делото медицинска документация или свидетелски показания, които да изясняват състоянието на пострадалия преди или след инцидента.

В саморъчната си жалба подс. Т.Г. сочи, че по делото не се касае за опит за убийство, а за сплашване и връзване. Твърди, че не е целял да убива, което е видно от протоколите по ДП, но е разтълкувано лошо, за да се отегчи вината му. Намира, че наложеното наказание е прекалено тежко и целите по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати и с наказание към минимума – което също е за продължителен период от време. Допълва, че така определената от ДОС присъда е твърде тежка с оглед социалния му статус и възраст и би оказала негативно въздействие за в бъдеще – тъй като след дванадесет години безвъзвратно ще е загубен шансът да се социализира, да бъде конкурентно способен, да намери работа и да води законосъобразен и общоприемлив начин на живот. Моли да бъде постановено решение, с което присъдата да бъде изменена и наказанието да бъде намалено към минимума, определен за съответното деяние.

В жалбата на подс. Н.Г. се сочи, че Т.Г. е нямал за цел да убие потърпевшия, а да го сплаши – факт, който моли да бъде приет от въззивния съд. Пострадалият бил вързан, за да не осуети кражбата. Ако целта е била да го убие, не е имало нищо, което да му попречи. Не са искали да лишат някого от живот, защото и те са хора, които са били принудени от системата да откраднат, за което дълбоко съжалява. Признава вината си, но счита, че дванадесет години на съкратена процедура е крайно завишено и целите по чл. 36 от НК не биха били постигнати. След изтърпяването на този размер, според подсъдимия, той не би бил конкурентно способен и ще е трудно да се ресоциализира към живот. Моли за изменение на наказанието в по-леко, като се вземе предвид жалбата и разкаянието, с което ще живее до края на живота си.

В с.з. пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбите на подсъдимите.

Представителят на въззивната прокуратура намира, че наложените на подсъдимите наказания са справедливи и съответни на извършеното. Счита жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец за основателна.

В последната си дума подс. Т.Г. моли да се намали присъдата, тъй като са нямали намерение да убиват пострадалия както е тълкувал ДОС.

В последната си дума подс. Н.Г. иска присъдата да бъде намалена, признава вината си. Сочи, че минали на съкратена процедура, но им дали голяма присъда, не искали да убият, а да сплашат.

 

         Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото съгласно чл. 314 от НПК счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК – чл. 372 т. 2 от НПК. Подсъдимите направили самопризнания, които съдът след дължимата преценка ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подсъдимите, така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от ОС гр. Добрич е формулирана фактическата обстановка по делото, приета и от настоящата инстанция:

На 16.06.2013г. свид. Д. пасял животните си - 18 овце, 9 агнета и 32 говеда, на пасище в землището на с.Калина, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич.

Към 11:30ч. до него се приближила каруца, в която били подсъдимите братята - Т.Г. и Н.Г. и племенникът им свид. С. И. – на 7 години. Попитали го дали не е виждал черна крава, твърдейки, че са я изгубили. Свидетелят отвърнал, че не е виждал такава крава, при което те продължили в посока с.Василево.

След около час подсъдимите и детето се върнали на пасището и приближили до свид. Д.. Подсъдимите слезли от каруцата, а свид. И. останал на нея, за да държи коня за поводите. Подс. Т.Г. питал пострадалия защо ги лъже, като е заклал кравата в гората и да дойде да види къде е.

Свид. Д. се уплашил от подсъдимите, пуснал овчарската си тояга и побягнал в посока с. Калина. С нож в ръка към него се насочил подсъдимият Т.Г.. Подс. Н.Г. взел от земята овчарската тояга, успял да го настигне и удари в десния глезен, при което пострадалият паднал на земята. Подс. Т.Г. измъкнал от джоба на свид. Д. мобилния му телефонен апарат марка „Нокия 23-30” С-2 и го взел. Подсъдимите се нахвърлили върху пострадалия, въпреки молбите му да го пуснат. Свидетелят, притискан от подсъдимите на земята, се разплакал. Подс. Н.Г. вързал ръцете му отпред, а подс. Т.Г. – краката, със сезал, а след това вързали ръце и крака заедно.

Подс. Н.Г. взел камък и започнал да удря пострадалия по лицето, по главата и по тялото. Свид. Д. се опитвал да се предпази, молел да го пуснат, лицето му било разкървавено от ударите, трудно дишал. Подс. Т.Г. с ножа намушкал пострадалия по краката – в ляво бедро и дясна подбедрица, вследствие на което свид. Д. изпитал силни болки. Подс. Н.Г. постоянно повтарял на пострадалия да мълчи.

Подс. Т.Г. скъсал дрехите на свидетеля, отрязал презрамките на гащеризона му и ги подал на подс. Н.Г.. Подс. Н.Г. увил плат и сезал, направил примка, поставил я около врата на свидетеля и започнал със сила да я затяга и да го души. Пострадалият не можел да си поеме въздух, започнал да хърка.

Подсъдимите си казали нещо, при което подс. Н.Г. неволно леко разхлабил примката. Свид. Д. се възползвал, подпъхнал ръцете си под нея и по този начин успял да си поеме въздух. Свидетелят казал на подсъдимите, че кравите сигурно са влезли в пшеницата на арендатора Гочев и той всеки момент ще дойде на място, за да се скара и ще ги види какво правят с него. Подсъдимите си разменили реплики, неразбираеми за пострадалия, след което подс. Н.Г. отпуснал примката около врата му.

Подс. Т.Г. взел брезентовата раница и галошите на пострадалия. Двамата подсъдими взели и две от овцете на пострадалия - една с тегло 80 кг. и една с тегло 70 кг. и ги сложили в каруцата.

Свид. Д. опитал да се развърже, като си мислел, че са си тръгнали. Тогава подс. Н.Г. отишъл отново до него, допрял ножа до врата му и му казал, че ще го заколи и ще го хвърли в кладенците. В този момент бил извикан от подс. Т.Г., при което двамата подсъдими и свид. С. И. заедно с каруцата и коня се отправили в посока с.Калина.

Свид. Д. изчакал и когато се убедил, че са тръгнали, започнал да къса със зъби сезаловото въже и да разхлабва допълнително стягащия го плат, за да освободи ръцете си. Когато се развързал, свидетелят отишъл незабавно в полицията.

На път към своето село подсъдимите оставили овцете в гората. След като подсъдимите и свид.И. се прибрали в дома си в с. Спасово, скрили отнетия от пострадалия телефон, както и ножа, с който му нанесли удари, в едно вързопче в изхвърлен на двора стар дюшек. Казали на свид. Д. Д., да не пипа там и да не казва затова на никой. След това подсъдимите заминали. /Укривали се продължително време, докато в резултат на проведено общодържавно издирване били задържани на 08.08.13г./

Свид. Д.Д. разбрала от внука си - свид. С. И., че тримата са ходили в гората, че синовете й нападнали непознат човек, вързали го и му отнели овце, както и че във вързопчето е ножът, с който подсъдимите наранили пострадалия. Въпреки това, когато на 16.06.13г. дошла полиция да търси подсъдимите, свидетелката от страх не казала нищо. При посещението на следващия ден на полицаите в дома й, тя им разказала каквото знае. При извършеното претърсване и изземване били иззети нож с пластмасова дръжка и телефонен апарат „Нокия” с кафяв панел и без СИМ карта.

При извършения на 16.06.2013г. оглед на местопроизшествието били намерени и иззети 4 броя найлонов канап-сезал с червеникаво кафява засъхнала течност по тях, както и два броя парчета плат светъл цвят с червеникаво кафява засъхнала течност по тях. С протокол за доброволно предаване пострадалия предал на разследващите дънковия гащеризон, с който бил облечен при нападението срещу него от двамата подсъдими на 16.06.2013г. При изследването била установена човешка кръв от кръвногруповата принадлежност на пострадалия.

На 20.06.2013г. при извършен оглед в гориста местност, намираща се в землището на с.Спасово, общ.Генерал Тошево на около 2,9 км от края на селото били намерени овцете със завързани крака, от които едната била мъртва.

При извършените разпознавания на вещи пострадалият разпознал ножа като този, с който бил прободен на 16.06.2013г., а телефона - като телефонът, който му бил отнет.

При извършените след задържането на подсъдимите на 08.08.13г. разпознавания на лица пострадалият разпознал подсъдимите Н.И.Г. и Т.И.Г. като лицата, които го нападнали и ограбили.

В хода на разследването по делото били назначени множество експертизи.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза на живо лице на пострадалия С.Д. били причинени множество травматични увреждания - дъговидни ожулвания в областта на шията /с дължина 4-7см и ширина 0,6 см/; кръвонасядане на горния клепач на лявото око и лявата скула, разкъсно-контузни рани по устните, кръвонасядане на дясното рамо /с дм 15см/, дясна мишница /10-5см/, десен лакът и на лява гласна връзка; множество ожулвания и драскотини по лявата половина на гърба, поясната област и задна повърхност на лява ръка /с дължина 3-15см/, ожулвания по лява гривнена става /с дължина 6-8см, ширина 0,5-0,6см/, разкъсно-контузна рана на дясна глезенна става /с дължина 3см с неравни кръвонаседнали ръбове/; прободно-порезни рани на лявото бедро /с дължина около 2 см/ и дясна подбедрица /с дължина около 1, 5см/. Установените прободно-порезни рани са резултат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб, уврежданията, заемащи обширни площи от крайниците и гърба, както и по лицето са резултат на множество силни удари с твърди, тъпи предмети, уврежданията по лява гривнена става биха могли да се получат от връзване със сезал.

Съгласно заключението на вещите лица по тройната съдебно­медицинска експертиза на пострадалия е била нанесена комбинирана и съчетана травма. Контузно-разкъсните рани по устните и кръвонасяданията по лицето са нанесени в жизненоважна област на човешкото тяло-главата, но със средна по степен сила и сами по себе си не биха могли да обусловят настъпването на смърт. Уврежданията, причинени от нанесени удари с твърди, тъпи предмети и от действието на предмет с остър връх и режещ ръб не са в жизненоважни области и не са засегнали жизненоважни органи и центрове на пострадалия. Притискането със странгулиращ предмет в областта на шията е увреждане в жизненоважна област на тялото, като описаните дъговидни ожулвания в долната трета на шията вляво и установеното кръвонасядане на лява гласна връзка са резултата на загърляне в областта на шията.

Загърлянето е вид странгулация /асфикция от притискане на шията/ при която примката на шията се затяга от приложената механична сила от чужди ръце, като в конкретния случай загърлянето е било извършено с примка от мек материал /сезал или презрамка от гащеризон/, като приложената сила е била значителна, съдейки по болките при преглъщане и кръвонасядането на лявата гласна връзка. Вещите лица сочат, че при страгулациите разстройството на здравето или смъртта настъпват по сходен механизъм вследствие на нарушаване кръвообращението на главен мозък, нарушение на дишането, нервно рефлекторни смущения, настъпващи от механичното притискане на нервни стволове в областта на шията. Извършеното загърляне на пострадалия Д. е представлявало реална опасност на живота му, тъй като във всеки един момент е можела да настъпи смърт по нервно-рефлекторен път или по останалите два механизма, като е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, а ненастъпването на смъртен изход е резултат от отслабване и прекратяване на натиска в областта на шията. По време на извършване на загърлянето и прободно-порезните рани пострадалият е бил в съзнание и е изпитвал чувство на силна болка и страдание, разбирал какво се извършва с него и несъмнено изпитвал реален страх от евентуално настъпване на смъртта.

Установените оток, кръвонасядания и разкъсно контузии рани по лигавицата и полулигавицата на устните,  оток и кръвонасядането на лява скула, горния клепач на ляво око, хематомът на меки черепни обвивки, кръвонасядането на дясното рамо, дясна мишница, десния лакът, разкъсно-контузна рана на десния глезен са резултат на нанесени удари с твърди, тъпи предмети, каквито биха могли да бъдат юмруци, крак, камък и дървена тояга. Уврежданията в областта на лицето и хематомът на меките черепни обвивки на пострадалия са в резултат на нанесени удари с юмруци и ритници. Кръвонасяданията на дясната мишница и разкъсно-контузната рана на десен глезен са резултат от удари с предмет с цилиндрична форма и отговарят да са получени от нанесени удари с дървена тояга. Установените множество драскотини по гърба на пострадалия са резултат от действието на твърди, ръбести предмети и е възможно са се получат от провлачване на тялото. Дъговидните ожулвания в областта на лява гривнена става са резултат на многократно пристягане със сезал и извършени движения от страна на пострадалия, прободно порезните рани на лявото бедро и дясна подбедрица са резултат от действите на предмет с остър връх и режещ ръб и биха могли да се получат с приобщения като веществено доказателство нож. Дъговидните ожулвания в областта на шията са резултат от пристягане на шията със странгулиращ предмет, какъвто би могъл да бъде сезал, презрамки от гащеризон.

Съгласно заключението, местоположението на уврежданията по пострадалия и техния брой дават основание на експертите да приемат, че уврежданията са причинени в легнало положение на пострадалия, най- вероятно от повече от едно лице, като нанесените удари с или върху твърди тъпи предмети са не по-малко от 10 на брой и към тях следва да се прибавят двата удар с нож в областта на долните крайници. Налице са увреждания, характерни за връзване ръцете със сезал, както и душене в областта на шията със странгулиращ предмет.

Съдебно-психиатричната експертиза за пострадалия С.Д. установява, че е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Към момента на освидетелстването - 27.12.2013г. пострадалият Д. е преживял масивна психотравма и са налице данни за Посттравматично стресово разстройство, като това състояние ангажира преимуществено емоциите и адаптацията му, без нарушаване на интелекта, мисленето и възприятно-представната дейност.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия Т.Г. интелектуалното му развитие е на гранично ниво, като към момента на инкриминираното деяние същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия Н.Г. интелектуалното му развитие е на гранично ниво, като към момента на инкриминираното деяние същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

Съгласно заключението на вещото лице по оценителната експертиза стойността на вещите възлиза на 471.00лв.

Подсъдимият Т.И.Г. е осъждан многократно при налагани наказания ефективно лишаване от свобода, включително и лишаване от свобода за повече от една година. Всички осъждания са за тежки умишлени престъпления от общ характер. Наказанието лишаване от свобода за срок от две години, определено като общо по ЧНД № 338/09г. на ГТРС е било изтърпяно на 01.04.2011г., а това по НОХД № 120/12г. на РС гр. Каварна за престъпление по чл.196 от НК – лишаване от свобода за срок от три месеца – на 10.10.2012г. С определение по НОХД № 87/2013г. в сила от 06.06.13г. на подс. Т.Г. за деяние по чл. 196 от НК било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца /изтърпяно в по-голямата му част в хода на ДП по настоящото дело/.

Подсъдимият Н.И.Г. е осъждан многократно, като само по едно от осъжданията наказанието е глоба, а по всички останали лишаване от свобода /с приложения и на чл.68 ал.1 от НК/, включително и лишаване от свобода за повече от една година. По НОХД № 51/2010г. на ГТРС за деяние по чл. 196 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, било приведено по чл. 68 от НК и друго наказание, които подсъдимият изтърпял в периода 13.04.2010г. до 19.03.2012г.

Изложената обстановка съответства на отразените в обвинителния акт фактически положения, направените от подсъдимите признания по тях и покрива съществените елементи в хронологията на събитията, поради което се споделя и от настоящия състав. Извежда се след анализ на подкрепящите самопризнанията доказателствата – събрани чрез показанията на свид. С.Д., С. И., Д.Д., С.Г., В. Г., Д. Г., писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване,  за разпознаване на лица и на вещи, протоколи за изземване, експертните заключенията, веществените доказателства, които съдът е преценил като съответни с правилата по НПК и формиращи безпротиворечива съвкупност.

По същество тази фактическа обстановка не се оспорва от страните и в хода на въззивното производство. Не се навеждат аргументи за непълнота или пороци при формирането й. Единственото възражение на подсъдимите относно коментара на доказателствата касае – неправилното разтълкуване от първоинстанционния съд на целта им спрямо пострадалия – не да отнемат живота му, а да го сплашат. Подс. Н. Г. моли този факт да бъде приет от апелативния съд.

Депозираните признания от подсъдимите в с.з. пред ДОС обхващат описаните в обвинителния акт фактически положения и изразяват доброволно формираната им позиция спрямо внесеното обвинение и процедурата, по която да премине съдебната фаза.

Видно от задължителните указания на Тълкувателното решение № 1/2009г., след провеждане на съкратено съдебно следствие в първата инстанция – Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.”

Съставът съобразява съдържанието на внесения обвинителен акт и установява фактически положения като – „Н. Г. … направил примка… и я поставил около врата на пострадалия и започнал със сила да затяга примката и да го души. Пострадалият се задушил, не можел да си поеме въздух и хъркал…”. Налице е съдебномедицинската интерпретация на установени по пострадалия увреждания – „дъговидни ожулвания в долна трета на шията вляво и… кръвонасядане на лява гласна връзка са в резултат на загърляне в областта на шията… вид странгулация.”. Изрично е посочено, че „при странгулациите разстройството на здравето и смъртта настъпват по сроден механизъм… извършеното загърляне на пострадалия Д. е представлявало опасност за живота му, тъй като във всеки един момент би могла да настъпи смърт…”.

Следователно, параметрите на изразеното признание по чл. 371 т. 2 от НПК от подсъдимите включват техните действия, с които реално е било възможно причиняването на смъртта на свид. Д..

При установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК и в ТР 1/09г. на ВКС, ОСНК, правни предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да обсъжда обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приема положения, несъвместими с признатите факти. Друг е въпросът по какъв начин се установява целта на предприетите действия, който предстои съставът да обсъди при излагане на правните си изводи.

Проверката на процеса по събиране и анализ на доказателствата от първоинстанционния съд, при отчитане на становищата на страните в с.з, подкрепя изводите за изяснена по законосъобразен и несъмнен начин фактическа основа на делото.

 

ІІ. От правна страна.

 

С разглежданата присъдата съставът на ДОС признал за виновни подсъдимите /с индивидуални диспозитиви/ в това че на 16.06.2013г. в землището на с.Калина, община Генерал Тошево, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - един брой домашно животно-овца с тегло 80кг на стойност 220.00лв., един брой домашно животно- овца с тегло 70кг на стойност 200.00лв., мобилен телефонен апарат марка „Нокия 23-30” С-2 на стойност 30.00лв., СИМ-карта на мобилен оператор „Глобул” на стойност 12.00лв., чифт гумени мъжки обувки тип „галоши” на стойност 5.00лв. и брезентова раница на стойност 4.00лв., всичко на обща стойност 471.00лв. от владението на С.Г.Д., без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, и грабежът е придружен с опит за убийство. Съдът приел, че действайки по описания начин всеки от подсъдимите осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.199, ал.2, т.2 предл. 2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. /Не е необходимо допълнително обвързване на квалификацията и с чл. 29 от НК, доколкото в съставомерните признаци наличието на опасен рецидив – при съобразяване и със сроковете по чл. 30 ал. 1 от НК, присъства чрез посочването на чл. 199 ал. 1 т.4 от НК./.

Отделните правни характеристики на състава са обсъдени от първоинстанционния съд.

Грабежът, като сложно съставно престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт от дееца, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Когато грабежът е придружен с убийство или опит за убийство – по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, се запазват характеристиките му като съставно престъпление. Изпълнителното му деяние се състои от две действия – принуда, която в случая прераства в действия по умъртвяване на пострадалия, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Убийството, респ. опитът за убийство, изпълнява служебна роля по отношение отнемането на вещта, което е основно. Посредством действия, годни да причинят смъртта, деецът сломява съпротивата на пострадалия и улеснява последващото отнемане на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца. От общото към частното съставът установи следното:

В действията на подсъдимите спрямо пострадалия се установяват както словесни заплахи, така и физическо застрашаване и увреждане на телесната му неприкосновеност. Съпротивата на свид. Д. е била сломявана методично чрез първоначалните удари, връзването му и последващо засилване на интензитета на силата – достигнало до упражняване на значителна сила за душене на пострадалия. Комбинацията между серия удари в главата на вързания човек, пронизване с нож и душене, съпроводена от изрични словесни закани, обективира намеренията на подсъдимите да постигнат престъпната си цел чрез лишаване от живот на владелеца на вещите.

Категорично твърденията на подсъдимите, че не са искали да го убиват, а само да го сплашат - не могат да бъдат кредитирани и се отчитат като защитна теза. Постигане на “сплашването” на пострадалия е било факт още с връщането на подсъдимите на пасището. Тогава свид. Д. се е уплашил от тях и побягнал. Подсъдимите от своя страна са го настигнали, върнали назад, обездвижили и продължили с ескалиращо насилие – до момента на създадената непрекъсната опасност за живота му. Престъпната цел се извлича от оставените в обективната действителност следи – сред които са ожулванията и подлежащите кръвонасядания в областта на шията, свидетелстващи за значителна и продължително упражнена сила и реална опасност от настъпване на смъртта.

Двамата подсъдими са действали като съизвършители. Качествата на личността им позволяват пълноценно възприемане на случващото се и възможност да контролират и ръководят постъпките си. Предварително взетото решение да отнемат животните и вещите на свидетеля, е включвало и използването на сила спрямо него – осигурен е бил нож, преследван е бил с неговата тояга, повален, бит, вързан и т.н.

Не е налице ексцес на умисъла от страна на подс. Н.Г. сам да предприеме действия по умъртвяване на пострадалия. Подс. Т.Г. е дал на брат си парчета плат, с които да увие ръцете си, за да не се врязва в дланите му примката, която е стягал на врата на пострадалия. Подс. Н.Г. е душил свид. Д. възприемайки недостига на въздух, хриповете и съпътстващите мускулни движения на тялото му. Безспорно се обосновава извод за общност на умисъла по посока на причиняване на смърт и активни действия, предприети от всеки от тях за реализирането му. Проектирана в съзнанието им е била обективната връзка между действията по окончателното сломяване на съпротивата и улесняването по този начин на отнемането на вещите.

В мотивите към присъдата е прието, че убийството е останало във фазата на опита, по независещи от подсъдимите причини. В жалбата си до настоящата инстанция подс. Н.Г. счита, че ако брат му е искал да убие пострадалия, нищо не му е пречело да го направи.

Фактите по делото недвусмислено сочат, че докато подс. Н.Г. е стягал примката около врата на пострадалия, подсъдимите са възприемали тежкото състояние на пострадалия, издаваните от него хрипове. Отслабване на силата на хвата, в хода на разговор помежду им, е дало шанс на свид. Д. да поеме въздух и мобилизирайки комбинативността си да им противопостави възможността да бъдат разкрити всеки момент от арендатора на близките посеви. Подсъдимите са разбрали, че е налице непосредствена вероятност да бъдат възприети до пострадалия и разкрити. Това ги е мотивирало да прекъснат с упражняваното интензивно насилие, да вземат вещите и да побързат с изтеглянето си, като последната закана за убийство срещу пострадалия с нож опрян в гърлото е била отправена от подс. Н. Г..

Не се касае до отказ по собствени подбуди - изследването на подбудите на дееца да не довърши замисленото престъпление и приложението на чл. 18 ал. 3 от НК са задълбочено изследвани и в съдебната практика – напр. Р № 57/17.04.72г. на ІІ н.о., Р № 40/78г. на І н.о. на ВС – като отдалечеността във времето и различните фактически положения не осуетяват възможността съставът да ги споделя като решаващ извод. Убийството е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимите причини – физическите възможности и интелектуалните качества на пострадалия и страхът на подсъдимите, че могат да бъдат заварени на местопрестъплението.

От друга страна, деянието по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. 2 от НК е довършено. Налице са всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна. В отсъствие на конкретни възражения от страните, не се налага допълнителен коментар на правните съображения по делото.

 

ІІІ. Относно наложеното на подсъдимите наказание.

Основните възражения по жалбите на защитата и на подсъдимите са насочени към преценка на справедливостта на наложеното наказание.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законовата забрана дори и да бъде определено наказанието доживотен затвор без замяна - да не бъде наложено, по чл. 58 А ал. 2 от НК.

Предвид законовата привилегия, следващото по тежест предвидено в чл. 199 ал. 2 от НК наказание доживотен затвор, подлежи на замяна по чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК с лишаване от свобода в пределите между 15 и 30 години.

В мотивите към разглежданата присъда не са изложени съображения за изборът на най-лекото предвидено от закона като вид наказание – лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години. Посочено е, че е налице превес на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, не е констатирано нито едно смекчаващо обстоятелство.

В отсъствие на протест или жалба от страна на частния обвинител безпредметно е обсъждането на увеличаване на наказанието. Но следва да се подчертае, че първоинстанционният съд е проявил достатъчна снизходителност и не са налице основания за допълнително смекчаване на положението на всеки от двамата подсъдими. Определеното наказание е лишаване от свобода в размер на осемнадесет години - около средния, при незначителен превес на относителната тежест на отегчаващите обстоятелства. Приложението на принципа на законоустановеност и правилото на чл. 58 А ал. 1 от НК са довели до намаляването на така определеното наказание с една трета до размер от дванадесет години. Не се претендира ревизиране на решението на първоинстанционния съд за режима и мястото на изтърпяване.

Пред настоящата инстанция защитата сочи обстоятелства, за които счита, че обосновават намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум от 15 години, респ. налагането за изтърпяване на лишаване от свобода за срок от 10 години.

Семейното и социално положение на подсъдимите – изяснено от тях в попълнените декларации по ДП – л. 57 за подс. Т.Г. и л. 70 – за подс. Н.Г., не е смекчаващо обстоятелство. Видно е, че и двамата имат съпруги, а подс. Т. Г. и дете. По делото са разпитани техни родственици – майка, сестра и двама братя, които имат същия социален статут – безработни, принадлежат към същата етническа общност, но водят напълно законосъобразен начин на живот. СППЕ за подсъдимите е установила интелектуално развитие на личността на всеки от двамата подсъдими на гранично ниво, като социалният им опит е в състояние ефективно да послужи за изработване на представи за “добро” и “зло”. Произходът и личностните качества на подсъдимите позволяват самостоятелно физическо и интелектуално съществуване, дължимо поведение в съответствие с обществените норми и ценности, респективно и поемане на съответната отговорност за постъпките. Поради изложеното съставът намира, че семейното и социално положение на подсъдимите не влияе върху параметрите на наказателната им отговорност. При характеристичните данни, събрани от полицейски служител, така и чрез показанията на родствениците – се обосновава извод, че подсъдимите са направили своя личен избор за престъпен начин на живот, който среща неодобрението и на близката им социална среда.

Счита се, че признанията и съдействието към разследването от страна на подсъдимите следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. По силата на законовата процедура такова отчитане е налице. Допълнително значение като смекчаващо отговорността обстоятелства самопризнанието би имало само – “Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи…” – ТР №1/09г. на ВКС.

След извършване на деянието подсъдимите са се укрили и са били издирвани продължително време. В този период са били извършени съществените процесуално-следствени действия и са били събрани категорични доказателства. След повдигане на обвиненията от 08.08.13г. обясненията им са били декларативни, като са признали вината си, изразили са съжаление към извършеното. В качеството на обвиняем в рамките само на две изречения подс. Н.Г. е посочил конкретни факти - че са попаднали случайно на този човек, нападнали го с цел да му вземат овцете. На 05.02.2014г. в протоколите за разпит и двамата са посочили, че не са искали да причинят това на човека, признали са вината си и са поискали съкратена процедура. Други обяснения по отделни елементи на предмета на доказване подсъдимите не са давали.

С потвърждаването на твърдо установени факти, чрез пълноценната съвкупност от доказателства, събрани преди задържането им, не може да бъде създадена основа за облекчаване на наказателната отговорност на подсъдимите спрямо тежкия престъпен резултат. Не е налице основание да се счита, че пълно самопризнание от тях в хода на ДП изобщо е формулирано, още по-малко да е съдействало за разкриване на обективната истина и да се търси оценката му като смекчаващо отговорността обстоятелство.

В хода на наказателното производство подсъдимите са изразили съжаление за извършеното. Това обстоятелство, въпреки, че не е било изрично констатирано от първоинстанционния съд като смекчаващо, очевидно е послужило за балансиране на множеството отегчаващи и е довело до снижаване на санкцията.

С оглед на изложеното съставът намира, че наложеното на подсъдимите наказание – при еднакви значими по чл. 54 от НК обстоятелства, е резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация. В този период на изолация от обществото подсъдимите ще бъдат обект на интензивна работа в условията на мястото за понасяне на наказанието. Изтърпените досега наказания не са изиграли поправителен ефект върху личността на всеки от тях. Неправилно формираната ценностна система и трайното обвързване с престъпен начин на живот са индикиращи специално внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие.

Становището, че след изтърпяване на такова по размер наказание, подсъдимите нямат да бъдат конкурентно способни и няма да имат никакъв шанс да се ресоциализират е несъстоятелно. В резултат на съпровождащите лишаването от свобода социална дейност и възпитателна работа по чл. 152 от ЗИНЗС подсъдимите ще бъдат подпомогнати за постигане на необходимите личностни промени и изграждане на конкретни умения и способности за правилен начин на живот. Основна част от индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ал. 1 от ЗИНЗС са дейностите и програмите за ресоциализацията на подсъдимите. При гарантирания от закона комплекс от права, които имат осъдените лица, в рамките на изтърпяване на наказанието подсъдимите могат да полагат труд, да поддържат своите социални връзки, да продължат образованието си.

Не се споделя и становището на защитника, че така определеното наказание има репресивна, а не превантивна цел. Не е налице несъответствие между обема на наказателна принуда спрямо потребностите на личността на всеки от двамата подсъдими. От друга страна, целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършеното, тежестта на престъпния резултат и съпоставката на проявата на подсъдимите спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. С така наложеното наказание се постига справедливо отражение на наказанието спрямо подсъдимите и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.

Не се установяват основания за изменение на присъдата в тази част.

 

ІV. По отношение на гражданските искове.

Според повереника на частния обвинител исковете са правилно разгледани и уважени от първоинстанционния съд, но следва да се присъдят и дължимите по тях лихви.

Защитникът от своя страна намира, че искът за неимуществени вреди е изцяло недоказан по размер.

При проверката на присъдата в гражданско-осъдителната част съставът констатира следното:

1. Възражението, че в присъдата съдът е пропуснал да постанови заплащането на дължимата законна лихва от деня на увреждането е напълно необосновано. Видно и от диспозитива и от мотивите на присъдата – законната лихва върху главницата по всеки от двата иска е била присъдена.

Искането в този смисъл до настоящата инстанция се явява резултат от очевидна грешка и е лишено от основание.

В частта на присъдата, в която е постановено заплащането на законната лихва върху главниците по гражданските искове не се налага изменение. Прецизното изчисление на дължимата лихва е в съответствие с размера на обезщетенията и е предмет на друго производство.

 

2. Искът за обезщетение на причинени с деянието на подсъдимите неимуществени вреди по отношение на гражданския ищец е бил уважен изцяло. По основанието на иска – чл. 45 от ЗЗД, не се спори, доколкото е налице признаването на вината на подсъдимите в деяние, от което в причинна връзка са последвали вреди с такъв характер за свид. Д..

Несъстоятелни са възраженията на защитата, че не са налице никакви доказателства – съдебномедицински експертизи, свидетелски показания, които да бъдат свързани с размера на дължимото обезщетение. По делото са налице две съдебномедицински експертизи, съдебно-психиатрична експертиза, както и показанията на свид. Р. Д., Ст. И. и на самия пострадал – съвкупност, която разкрива обсега на понесените от свид. Д. вреди с неимуществен характер. За преценката на болките и страданията е налице необходимата доказателствена основа, а формулирането на подходящ паричен еквивалент се извършва по критериите на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.

При определяне обема на претърпените болки и страдания, следва се съобразят данните от съдебномедицинските експертизи, които установяват множеството причинени на пострадалия телесни увреждания в различни области на тялото и с различна тежест по отношение на цялостната му личност. По време на извършване на загърлянето, съставляващо разстройство на здравето временно опасно за живота, и причиняването на прободно порезните рани пострадалият понасял силна болка и страдание, осъзнавал извършваното с него и несъмнено изпитвал реален страх от евентуалното настъпване на смъртта си. Другите травматични увреждания, голяма част причинени със значителна сила, обхванали главата, тялото крайниците на пострадалия, са обусловили усещането за интензивно натрупване на физическата болка до степен да обхване цялостно пострадалия. Към тези преки болки следва да бъдат добавени неотделимите психически страдания съпътствали хронологията на активните действия на подсъдимите. При идването на подсъдимите за втори път при него и с оглед отправените застрашителни реплики, пострадалият се е уплашил и побягнал. Бил настигнат, съборен със силни удари, вързан като животно, плачел и молел да го пуснат, нанесени му били удари с камък, с нож, дрехите му били късани и рязани, изпитвал страх от възможната смърт, бил обиждан, унизен. Тази концентрация на засягане на психическата сфера на личността, дълбоките негативни усещания и възприемане на собствената му безпомощност обективира тежестта на причинените на пострадалия травми. Настъпила е промяна в обичайния контакт с близките му – свид. Р. Д. подробно обяснява кога пострадалият е позволил на семейството му да го види след деянието, за да ги предпази от съприживяване на неговото състояние. Масивната психотравма е последвана от посттравматично стресово разстройство, установено и шест месеца след престъплението. Претърпените болки и страдания във връзка с последвалото усложнение на психичното състояние на пострадалия също подлежат на обезщетяване.

Анализът на относимия към параметрите на обезщетението начин на понасяне от пострадалия на неимуществени вреди налага да се отчетат следните обстоятелства:

Към момента на причиняването им свид. Д. е бил в началото на възраст, оценявана от обществото като зряла и свързана с умения да се преработят негативните преживявания качествено по посока на приоритетите на личността. Съответно е и пълноценното физическо възстановяване, необременено от допълнителни здравословни увреждания, за каквото съобщава и съпругата му в разпита си от 25.09.2013г.

Ресурсите на личността му – интелект, мислене, възприятно-представна дейност не са били увредени и са подпомогнали емоционалното му възстановяване и преодоляване последиците от стреса. В тази посока съществен принос има и подкрепата на близките на пострадалия.

Не са налице постоянни и неотменни поражения върху здравето и психическата пълноценност на пострадалия, които да доведат до намаляване на трудоспособността и да засегнат фатално другите житейски функции на личността му.

С оглед преценката на изложеното съставът приема, че тежестта, обхвата на болките и страданията и начина на понасянето им, отнесени към критериите на справедливостта налагат намаляване на присъденото обезщетение до размер от 60 000лв. Този размер е обективно съответен на отражението на деянието на подсъдимите върху физическото и психическото здраве на пострадалия, процеса на възстановяването му и на трайно приеманото в съдебната практика досежно присъдени обезщетения при сходни фактически рамки на деликт. В останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.

 

3. Уважавайки в пълен размер иска за обезщетение на имуществени вреди, причинени на пострадалия от деянието на подсъдимите, и разпореждайки се вещественото доказателство мобилен телефон “Нокиа 23-30” С-2 след влизане на присъдата в сила да бъде върнат на свид. Д., първоинстанционният съд не е преценил, че по този начин ищецът ще получи и паричната равностойност и самия телефонен апарат.

Доколкото не са налице основания да се счита, че в резултат на отнемането от подсъдимите и последвалото съхранение на вещественото доказателство са настъпили увреждания, които да го лишат напълно от възможност да служи на собственика си по предназначение, е необходимо е размерът на уважения иск да бъде намален с равностойността на телефона – 30лв.

 

4. Съответно на посочените основания за изменение на главниците по уважените искове е необходимо да се намали дължимата от подсъдимите държавна такса до сумата от 2417, 64лв.

 

V. По отношение искането на повереника за възстановяване разноските на частния обвинител и граждански ищец.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие – л. 62 от НОХД № 79/2014г. на ДОС, за своето процесуално представителство частният обвинител и граждански ищец е направил разноски в размер на 3500лв. Постъпило е искане от повереника за присъждането им на подсъдимите.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК след като подсъдимите са признати за виновни, то следва и да заплатят на пострадалия, направените от него разноски за участието му в производството като граждански ищец и частен обвинител. Претендираната сума за представителство е съобразена с минималните възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г. /в последната редакция от 28.03.2014г. актуална към момента на сключване на договора и проведеното с.з./ – а именно - чл. 13 ал. 1 т. 6 и ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредбата. Всеки от подсъдимите следва да заплати на пострадалия сума от по 1750лв. за възстановяване на направените от него разходи.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 3 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 13 на Окръжен съд гр. Добрич, по НОХД № 79/2014 г., постановена на 28.04.2014 г., като

 

НАМАЛЯВА размерите на присъдените обезщетения за причинени с деянието на подсъдимите вреди на С.Г.Д. както следва:

-                             за неимуществени вреди от 100 000лв. на 60 000лв., като в останалата част отхвърля предявения граждански иск като недоказан;

-                             за имуществени вреди – от 471 лв. на 441лв., като в останалата част отхвърля предявения граждански иск като неоснователен.

 

НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимите държавна такса върху уважените граждански искове от 4018, 84лв. на 2417, 64лв.

 

ОСЪЖДА подс. Т.И.Г. да заплати на С.Г.Д. сумата от 1750лв., за възстановяване на направените от него разноски за процесуално представителство в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

 

ОСЪЖДА подс. Н.И.Г. да заплати на С.Г.Д. сумата от 1750лв., за възстановяване на направените от него разноски за процесуално представителство в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :