Р Е Ш Е Н И Е

                             № 174/18.09.2018

 

           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открита съдебно заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                           СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

Разгледа докладваното от съдия Живка Денева

ВНОХД № 173 по описа за 2018 година

 

 

Производствата по делото е образувано по протест от ОП-Шумен, против присъда на ОС-Шумен, по жалба на подс.В.Г.Л., чрез адв.Г.Г. *** и по жалба на адв.Н.Б.-САК и адв.А.Б.-Сак, повереници на гражданския ответник- „Автомагистрали Черно море“ АД, против присъда на Ос-Шумен, с която е бил признат за виновен подс.В.Л.   в това, че на 21.09.2016 г. в гр. Шумен по бул. Симеон Велики срещу „Земеделски институт” в посока ул. Дедеагач, при управление на МПС – т. автомобил „Фият Скудо” с рег. № Н 62 33 ВН, собственост на „Автомагистрали  Черно море” АД гр. Шумен, нарушил правилата за движение – чл. 21 ал. 1 от ЗДП, като управлявал автомобила със скорост от 60. 80 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.Л.В., ЕГН ********** от гр. Шумен, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на Ж.Л.В., която по същото време и място нарушила чл. 113 ал. 1 т. 1 и чл. 114 от ЗДП, поради което и на осн. чл. 343 ал. 1 б. “ в “ във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание-  3 години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение да е управлявал МПС със скорост над 60. 80 км/ч до 66. 6 км/ч.

На осн. чл. 66 ал. 1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 5 години.

На осн. чл. 343г от НК, съдът е наложил наказание на подс. В.Г.Л.- лишаване от право да управлява МПС за срок от  1 година и 2 месеца.

Осъдил е подс. В.Г.Л. и „Автомагистрали - Черно море” АД с ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. Алеко Константинов № 8 представлявано от изп. директор Д.Х.Д. да заплатят солидарно на Б.Р.З., ЕГН ********** ***. Драгомиров № 15 бл. 19 вх. 1 ет. 3 ап. 7сумата от 65 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

Осъдил е подс. В.Г.Л. и „Автомагистрали - Черно море” АД с ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. Алеко Константинов № 8 представлявано от изп. директор Д.Х.Д. да заплатят солидарно на Р.З.В., ЕГН ********** ***. Драгомиров № 15 бл. 19 вх. 1 ет. 3 ап. 7сумата от 60 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

Съдът е осъдил подс.Л. и гр.ответници  да заплатят солидарно направените разноски по делото, както и д.т. върху уважените гр.искове.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал ОП от ОП-Шумен, като с подадения протест се предлага да бъде изменена присъдата на ОС-Шумен в частта, с която на подс.Л. на основание чл.343Г от НК е наложено наказание-лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца като бъде увеличено за срок от четири години.

С подадената жалба от защитата на подс.Л. се иска, същия да бъде признат за невиновен и оправдан, както в наказателната част на присъдата, така също и в гр.осъдителната й.

С жалбата си частния ответник, моли съда да признае за невиновен подс.Л. и оправдан, както и да бъдат отхвърлени предявените гр.искове.                

В с.з. представителят на АП-Варна поддържа подадения протест и моли той да бъде уважен.

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подс.Л. поддържа подадената жалба и прави възражения, които ще бъдат разгледани в мотивите на съда.

В с.з. повереника на частния ответник поддържа жалбата и моли настоящата инстанция да признае подсъдимия за невиновен и отхвърли предявените гр.искове.

Съдът след като се запозна с всички материали по делото, прие за установено следното:

Подс. В.Г.Л. бил правоспособен водач на МПС – категории – В, А, М, В1 от 23.04.2003 г. От много години работел в „Автомагистрали - Черно море“ АД гр. Шумен, като диспечер транспортни средства. Във връзка с изпълнение на служебните му задължения на същия било възлагано със заповед от работодателя да управлява и служебни МПС.

На 21.09.2016г. подс. Л. бил на работа, наложило се да управлява т. а. „Фиат Скудо", рег. № Н 62 33 ВН. Потеглил от гараж на автомобилите, на работодателя си, находящ се в район на гр. Шумен преди Земеделски институт. Налагало се да отиде до офиса на дружеството, намиращ се в централната част на града. Управлявайки този автомобил след 8. 00 ч. в гр. Шумен по бул. „Симеон Велики“ той се движел от посока от гр. Варна, към кръстовището с ул. Дедеагач в гр. Шумен, в северното платно на булеварда. Приближавайки изхода на Земеделски институт гр. Шумен, който се намирал в лявата страна на булеварда, съобразно посоката на движение на подсъдимия. Управлявал автомобила със скорост 60. 80 км/ч.

През 2016 г. пострадалата Ж.Л.В. живеела със семейството си в гр. Шумен. Работела в  Земеделски институт гр. Шумен. На 20.09.2016 г. споделила пред съпруга и сина си, че на следващия ден преди работно време щяла да бере ненапълно узрели орехи от орехови дървета срещу Земеделския институт в гр. Шумен. На 21.09.2016 г. сутринта преди 08.00 ч., пострадалата Величкова пристигнала до Земеделски институт гр. Шумен, като пресякла бул. С. Велики и отишла при орехови дървета намиращи се край пътя в дясно в посока от гр. Варна за центъра на гр. Шумен. Със себе си носела черна найлонова торбичка, в която поставяла набраните от нея орехи, както и слушалки и мобилен телефон.

        Подс. Л. приближавал изхода на Земеделски институт гр. Шумен, времето било облачно, но с нормална видимост на дневна светлина. Пътното платно на бул. „Симеон Велики“ било двупосочно, с по две ленти във всяка от двете посоки. Асфалтът в този участък на пътя бил гладък, а пътят - без завои. Пътната настилка била мокра. Пътното платно, състоящо се в този участък от две ленти за еднопосочно движение с надлъжна маркировка било с обща ширина от 7. 5 метра. На булеварда от северната му страна, срещу входа на Земеделски институт гр. Шумен била разположена автобусна спирка. Преди участъка на пътно – транспортното произшествие били поставени знаци за наличие на пешеходна пътека и автобусна спирка. На автобусната спирка от към северното платно, това което е в посоката на движение на подс. Л., имало уширение на платното за автобусната спирка. На пътното платно между автобусната спирка и входа на Земеделски институт имало пешеходна пътека. В дясно, извън пътното платно, по посока на движение на подсъдимия, след автобусната спирка в затревен участък се намирало орехово дърво, част от клоните на което били и надвиснали и над самото пътно платно.

Около 8. 15ч. пострадалата Величкова се намирала на затревения участък от тротоара, находящ се вдясно по посоката на движение подс. Л. в близост до ореховото дърво от което беряла орехи. В един момент пострадалата, както се намирала до ореховото дърво, внезапно тръгнала тичайки към пътното платно, за да го пресича, в посока входа на Земеделски институт гр. Шумен, на около 19 м. след пешеходната пътека. В този момент тя била възприета от подс. Л.. Последния, за да избегне удар с пострадалата, аварийно употребил спирачки, като същевременно насочил автомобила на ляво. Не зависимо от това последвал удар между предната дясна част на автомобила управляван от подс. Л. и лявата страна на пострадалата. От удара пострадалата паднала на асфалта, като изпуснала носената от нея найлонова торба пълна с орехи. След удара, автомобила на подсъдимия продължил още малко напред и спрял, вследствие употребените спирачки. В този момент по тротоара на бул. С. Велики от страната на Земеделски институт гр. Шумен вървяла св. М.В.М. в посока от гр. Шумен – към гр. Варна. Тя преди настъпване на ПТП с периферното си зрение, бегло възприела присъствието на човек до ореховото дърво от другата страна на булеварда.

След като автомобила на подс. Л. спрял, последния слязъл от него и отишъл при пострадалата. Там дошла и св. Маркова. Подс. Л. се опитал да се свърже с тел. 112 за помощ, но не успял. Тогава се обадил от мобилния си телефон на св. М.Х.Й., като съобщил за станалото ПТП и че не могъл да се свърже с тел. 112 и помолил св. Й. тя да се обади на тел. 112 за бърза помощ. Последната се свързала с тел. 112 и съобщила за произшествието. През това време св. Ж.В.Д.се обадил по телефона на подс. Л., като последния съобщил и на него за ПТП. Св. Димитров също се обадил на тел. 112 за помощ. Св. Й. и Димитров отишли на мястото на ПТП. При пристигане на линейката, подс. Л. решил да помогне при качването на пострадалата на носилка и след това в линейката, но бил спрян от св. Й., тъй като бил в шок и треперел. Пострадалата била откарана в ЦСМП гр. Шумен и въпреки оказаната и медицинска помощ, тя починала на 28.09.2016 г. вследствие на причинените и при ПТП телесни увреждания.

По делото са приложени изследвания относно употребата на алкохол и упойващи вещества, както на подсъдимия, така и на пострадалата, резултата от които е отрицателни.

От заключението на СМЕ на живо лице се установило, че подс. Л. има нормална зрителна острота на дясното око и практическа слепота на лявото око. Периферното зрение на дясното око е нормално, а на лявото – липсва. Съобразно  НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории издадена от министъра на здравеопазването, под. Л. има право да притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категории В1, В и В+Е три години след придобиване на функционално едноочие, което при подсъдимия е настъпило през 1983 г.

        Против присъдата на ОС-Шумен е подаден протест, с който се предлага да бъде изменена присъдата в частта, в която е наложено наказание-лишаване от право да управлява МПС подсъдимия в размер на една година и два месеца, като се увеличи на четири години, тъй като наложеното наказание – лишаване от свобода е в размер на три години. Излагат се съображения с оглед съдебната практика, че наказанието-лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде по малко по размер от това определено на основание чл.343 от НК.

          Протеста е основателен и следва същия да бъде уважен, като присъдата в посочената й част следва да бъде изменена, а наложеното наказание-лишаване от право да управлява МПС бъде увеличено в размер на четири години, но имайки предвид гореизложеното, че подс.Л. е с липсващо зрение на ляво око, то би следвало, по отношение на него да важи горе цитираната наредба.

          Присъдата е обжалвана от гражданския ответник в гражданско осъдителната част. Излагат се съображения, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че подс.Л. в момента на възникване на ПТП е изпълнявал служебните си задължения. Възражението е неоснователно, тъй като от разпита в с.з. на св.Мариана Й. е видно, че подс.Л. се е обадил след започване на работния ден. От същия разпит е видно, че в автомобила е имало оборудване, което се е наложило да го разтоварят, тъй като същото е било необходимо за процеса на работа. От тези обстоятелства следва извод, че подс.Л. е бил в процес на започнал работен ден и в служебния му автомобил са се намирали инструменти, необходими за извършване на работния процес в дружеството. Твърдението на гр. ответници, че само договора сам по себе си не е доказателство, че подсъдимия е бил в процес на работа се опровергава от горните обстоятелства, тъй като са налице в тази насока доказателствата, посочени по горе.

        Възражението, че в автомобила, управляван от подсъдимия се е намирал товар, който не е бил взет предвид при разследването, настоящата инстанция счита, че не е от значение за правния извод, тъй като товарния автомобил е бил управляван от подсъдимия със скорост от 60.80 км/ч. Водачът на каквото и да е превозно средство е длъжен да съобрази скоростта си на движение и с товара, който е в самото МПС.

         Водачът на МПС не може да се ползва от оневиняващото действие на опасната зона, тъй като това действие може да се приложи само, ако поведението на водача е било правомерно и ако опасността е възникнала в границите на опасната зона.  

         Възраженията на гр.ответници, относно местонахождението на пострадалата преди и по време на удара от МПС, следва ли и защо не е прието от съда, че е налице оказал помощ на пострадалата от страна на подсъдимия, както и относно размера на наложеното наказание и приложението на разпоредбата на чл.55 от НК са идентични с част от тези направени от защитата на подсъдимия и ще бъдат обсъдени впоследствие.

          Съдът е възприел изцяло заключението на повторната тройна АТЕ, като последната е разработила два варианта-при суха пъна настилка и при мокра такава, какъв би бил резултата при така станалото ПТП. В мотивите на съдебния акт са посочени конкретни доказателства, поради каква причина е прието, че ПТП е станало при мокра пътна настилка. В тази насока са налице гласни доказателства, като съдът е обсъдил кои от тях приема, а други не. По делото в тази насока са налице и писмени доказателства, а именно: От писмо на Национален институт по метеорология и хидрология – Хидрометеорологична обсерватория гр. Шумен, се установява, че на 21.09.2016 г. че за времето от 07. 00 ч. до 08. 50 ч. е валял дъжд в района на гр. Шумен.

В протокола за оглед на местопроизшествие е посочено, че огледа е започнал в 09.20 часа, „при следните условия“- /от протокола/: „ръми лек дъжд, в светлата част на денонощието, отлична видимост“.

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подсъдимия направи възражения, които са неоснователни по следните съображения:

Твърдението, че в мотивите на първата инстанция не е посочено в коя лента за движение се е движел подс.Л., то веднага на това възражение следва да се противопостави снимковия материал от фотоалбума, неразделна част от огледния протокол на местопроизшествие- на снимка 2078 е видно, че спирачната следа на от лява задна гума започва от дясната лента на движение, посока движение на автомобила. На снимка 2079 е видно, че спирачната следа от задна дясна гума започва също от дясната лента за движение, посока движението на автомобила. От последната снимка е видно, че от лявата следа на автомобила е началния момент на задействане на спирачната система, обозначена с №2 при извършване на огледа. От спирачния път на автомобила е видно, че подсъдимия се е движел в дясната лента за движение и при възникналата опасност, той е задействал спирачната система и е отклонил автомобила с цел да избегне удара, но това не се е случило.

От показанията на служителите на спешна медицинска помощ- св.Д.П.и Д. И. /от ДП-стр.54-56/ е видно, че пострадалата е носела в себе си транзисторно устройство със слушалки, но то е било раздробено и частите му са се намирали на пътното платно, а така също и слушалките към него. За последните се твърди, че са били на ушите й-от показанията на св.П. и около врата й- от показанията на св.И.. Този факт не би могло да бъде отречен, но дали по време на прекосяване на пътното платно тя е слушала нещо от музикалното устройство не би могло да се установи. Това обстоятелство след като не е установено, то следва да се вземе предвид в полза на подсъдимия, но това не би променило крайния извод, а се явява част от неправомерното поведение на пострадалата и би следвало да се тълкува към съпричиняването от нейна страна, за настъпилия  резултат от ПТП. От мотивите на първата инстанция е видно, че съдът е отчел, че е налице неправомерно поведение на пресичащата пешеходка, като изрично е изложил, че е налице нарушение от нейна страна на разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.114 от ЗДП.

Възражението, че не е уточнено къде се е намирала пострадалата-пред ореховото дърво, в страни, зад него е неоснователно. Изрично съдът в мотивите си е изложил, че опасността за движението на подс.Л. е възникнала в момента в който пострадалата е тръгнала от дървото към пътното платно. В подкрепа на това са показанията на св.М.В.М., тъй като тя единствена преди и по време на инцидента е била в зона, в която е възприела с периферното си зрение присъствието на човек под ореховото дърво. Тази свидетелка е била разпитана в с.з. на 28.09.2017 г. при разглеждане на делото и след като е бил предявен снимковия материал, тя е посочила, че възприетата фигура се е намирала под ореховото дърво, фиксирано на снимки №5,6 и на снимка № 2075, следва извод, че е имало видимост към нея.

От посочените изображения на снимките е видно, че около посоченото дърво е налице видимост, тъй като не са налице храсти, а е затревен участък. На снимка №2075 се забелязва човешка фигура при извършване на огледа на МП. Клоните на ореховото дърво закриват тялото на човешка фигура до кръста, но не, изцяло. По тази логика, извода е, че пострадалата е следвало да се съобрази, че преди да стъпи на пътното платно е трябвало да спре преди бордюра и да се огледа дали не идва автомобил, и тогава да предприеме пресичане. Това обстоятелство също е отчетено от първата инстанция и е взето предвид, като неправомерно поведение на пострадалата, нарушавайки, по горе посочените разпоредби от ЗДП.

Възражението на защитата, че съда не е приел, че е налице оказване на спешна помощ на пострадалата от подсъдимия е неоснователно, тъй като на практика намерението му не е било осъществено и то е останало във фазата на намерението, а реална помощ не е била осъществена. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на ОС-Шумен и позоваването на съдебната практика на ВКС на РБ. От последната е видно, в цитираните решения в мотивите на първата инстанция, че призоваването на дееца към други лица да се обадят на тел.112, не представлява действие по оказване помощ на пострадалия. Подс.Л. не е имал наранявания, които физически да го препятстват да окаже помощ на пострадалата. След като намерението му не е прераснало в активни действия обективно насочени към оказване на помощ, то не запълва съдържанието на състава на чл.343а от НК.

 Възражението, че на основание чл.166 от НПК, както органите на ДП, така и съда не е уважил направеното искане за провеждане на следствен експеримент е неоснователно по следните съображения:

В разпоредбата на чл.166 от НПК е регламентирано, че съдът и органите на ДП могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.

Във фазата на ДП, обвиняемият Л. не е давал обяснения, разпитан е само като свидетел, поради и което следствен експеримент, ако е бил допуснат, то той би бил в нарушение на разпоредбата от НПК.

При разглеждане на делото от съда в с.з. и приключване на същото страните са изразили становище, че нямат други искания и са дали съгласие, делото да бъде приключено при така събраните от органите на ДП и съда доказателства.  Искане за провеждане на следствен експеримент не е направено. Такова е поискано при предявяване на делото, но основателно е било отказано, тъй като обвиняемият Л. не е давал обяснения на фаза ДП.

Възражението, че във фазата на ДП спрямо обвиняемото лице е било вменено обвинение за транспортно престъпление, като не е била посочена в диспозитива скорост на движение, на управляваното от Л. МПС е неоснователно по следните съображения:

В протокола за привличане на обвиняем не е била посочена скоростта на движение на автомобила, който е управляван от подсъдимия, но в диспозитива на обвинението е посочено нарушение на ЗДП –чл.21 от ЗДП, което съдържание е изписано текстово и е очевидно, че Л. е обвинен в това да е допуснал ПТП при превишаване на скоростта за движение, определена от закона в населено место.

В обвинителния акт както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на същия е видно, че е посочена скоростта на движение на обвиняемия. В последствие по преценка на съда е била назначена нова АТЕ, при която е установена друга скорост на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, която е по ниска и това обстоятелство се явява в полза на подсъдимия. Вземайки предвид това обстоятелство, ОС-Шумен с присъдата си е оправдал подс.Л. за първоначално установената скорост на движение, която е по висока.

Посоченото нарушения от защитата на подсъдимия не е съществено такова, тъй като в обвинителния акт и в обстоятелствената част, а така и в диспозитива е посочена скорост на движение на автомобила управляван от подсъдимия.

 Предвид гореизложеното следва извод, че подс.Л. е осъществил състава на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, поради това, че:

 

  1.Опасността за движението за подс. Л. е възникнала в момента в който пострадалата е тръгнала от дървото към пътното платно.

   2.Това е моментът, от който подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме пострадалата, т. е. обективните възможности да възприеме пострадалата, а не неговите субективни възприятия. Това е началният момент, от който възникнала опасността за движението.

3.В този момент той се е намирал на отстояние 48. 15 метра от мястото на удара, като е имал видимост към пострадалата в този момент от 60 м. Подс. Л. е имал обективната възможност да възприеме пострадалата в момента в който тя е тръгнала от дървото.

4. При движение със скорост от 60. 80 км/ч. на управлявания от него автомобил, той не е могъл да спре в границите на отстоянието от 48. 15 м., тъй като опасната зона е от 48. 40 метра и да предотврати удара.

5.Подсъдимия е могъл да предотврати удара с пострадалата, само ако в този момент се е движел с разрешената максимална скорост от 50 км/ч. при която опасната зона за спиране е 35. 90 м. и тогава той би спрял преди мястото на удара при аварийно спиране.

Предвид изложеното по горе, съдът намира, че твърдението на защитата на подсъдимия, относно извършеното, че е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК е неоснователно.

В разпоредбата на чл.15 от НК се сочи, че „Не е виновно извършено деянието, което дееца не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние/“.

Подс.Л. е бил водач на МПС и е бил длъжен да управлява МПС със позволена скорост, предвидена за населено место-50 км/ч, тъй като в близост на местопроизшествието е налице предприятие в което са работели много хора, а така също в близост до ПТП е налице и автобусна спирка, както и пешеходна пътека. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат предвидени от Л. и същия е бил длъжен да се съобрази с тях, като управлява лекия автомобил с позволената скорост, в този участък от пътя. Той е бил длъжен да предвиди евентуалната опасност, както и ако тя настъпи да бъдат предотвратени общественоопасните последици, а това не е било сторено от него.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът е отчел отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и е определил размер на наказанието под средния такъв, предвиден в законовата норма за това престъпление. Наказанието е определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, тъй като многобройни такива не са налице и правилно не е била приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Правилно е било прието, че така наложеното наказание следва да не се търпи ефективно и на основание чл.66 ал.1 от НК същото е отложено с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343Г от НК, съдът е наложил наказание –лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година и два месеца. Така наложеното наказание не отговаря на изискванията на приетата многобройна практика на ВКС, същото не би могло да бъде в по нисък размер от наложеното наказание-лишаване от свобода. В тази част присъдата следва да бъде изменена, като настоящата инстанция счита, че протеста на ОС-Шумен следва да бъде уважен.

Гражданските искове са били уважени в справедлив размер, тъй като първоначално предявените такива са били в размер от по 100 000 лева за всеки един от тях. Макар, че в мотивите си относно определения по нисък размер на уважените гр.искове, съдът не е изложил мотиви, то е явно, че за да не уважи в пълен размер предявените такива, следва извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалата.

        Водим от горното и на основание чл.334 т.4 от НПК вр. чл.337 ал.2 т.1 от НПК и чл.338 от НПК

 

 

                                              Р   Е   Ш   И

 

 

         ИЗМЕНЯ присъда №8 по НОХД №198/2017 г. на ОС-Шумен, постановена на 30.03.2018 г. в частта, с която на основание чл.343Г от НК на подс.В.Г.Л. е наложено наказание-лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, като го  УВУЛИЧАВА в размер на ЧЕТИРИ години.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

          Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: