Р Е Ш Е Н И Е

 

160/19.11.2014г.

 

град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение, на втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав :

 

                                                            

                                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                           СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                                                             

 

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №175 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 9/09.05.2014 година по НОХД №30/2014г.  Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия Д.Т.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 23-24 юни 2013 година в село Мадара, обл. Шумен, отвлякъл А.И.М. *** – престъпление по чл.142 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Със същата присъда подс. Т. е оправдан да е извършил по отношение на М. и престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 от НК. Със съдебния акт е бил уважен частично предявеният от М. граждански иск, като подс. Т. е бил осъден да й заплати сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата, като над тази сума гражданския иск е отхвърлен като неоснователен.      В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

          Въззивното производство пред Варненски Апелативен Съд е образувано по:

- протест на Шуменска окръжна прокуратура, с който първоинстанционната присъда се атакува като неправилна и постановена в нарушение на материалния закон досежно оправдателния диапозитив за престъплението по чл. чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 от НК. Предлага се подс. Т. да бъде осъден и за това деяние. В останалата й част – присъдата се атакува като явно несправедлива, с искане за увеличение на наложеното наказание, респ. да бъде уважен изцяло и предявения граждански иск. Постъпило е допълнително писмено изложение в тази връзка.

- два броя бланкетни жалби на подс. Т., който чрез процесуалния си представител обжалва присъдата като незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Към въззивната инстанция се отправя искане за постановяване на нова оправдателна присъда,  алтернативно/с втората жалба/ - намаляване размера на наложеното наказание.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от преди защитник. Защитата на подсъдимия Т. счита, че изводите до които е достигнал първостепенния съд, не се подкрепят от доказателствата по делото. Акцентира, че свидетелските показания, приобщени и кредитирани от съда следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като проведените разпити са незаконосъобразни. Молбата е за отмяна на присъдата,и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно - за намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа протеста единствено досежно необходимостта от увеличаване размера на наложеното наказание за престъплението по чл.142 ал.1 НК и излага доводи в тази насока. Не поддържа протеста в частта му , в която се иска отмяна на оправдателната част на присъдата за престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден и по така предявеното му обвинение.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител моли гражданския иск да бъде уважен в пълен размер – придържа се към протеста в тази му част,тъй като въззивна жалба от негова страна не е подадена. 

         В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Т.  заявява, че желае да бъде оправдан. 

 

Варненски апелативен съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата - с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че протеста и жалбата са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Шуменският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Пострадалата А.М. (тогава на 19 години) и подс. Т. се познавали от месец април 2013г. и били в интимни отношения. По този повод М. напуснала дома на родителите си в с.Марково. Тогава подсъдимият й осигурил квартира в село Мадара в дома на свид.С.Х., за да бъде А. по-близо до него и за да я контролира какво прави. Обикновено се срещали в къщата за гости на подсъдимия, находяща се в село Мадара, Шуменска област. Там подсъдимият живеел със съпругата си – св.И. И. и трите си деца, които обитавали по-малка къща в същия двор. Подсъдимият представял св.М. като приятелка на св. К. С..

В началото на месец юни 2013г. пострадалата заявила на подсъдимия, че връзката им не може да продължава, че вече не иска да има нищо общо с него.  Въпреки това, той продължил да я търси, често я взимал с колата си и я возил или до гората на село Марково или в дома му, за да интимничат.

На 23.06.2013г. пострадалата М. ***. Около 20-21 часа в дома й пристигнали подсъдимият Т. и св. К. С.. Тримата заедно отишли в къщата за гости в село Мадара. Приготвили вечеря, на която присъствала и съпругата на подсъдимия - св.И.. Към 23.00 часа последната се оттеглила, като заявила, че ще си ляга. Подсъдимият, св. С. и пострадалата св. М. останали до басейна в двора, пред къщата за гости. Тогава подсъдимият започнал да се заяжда с пострадалата и да се държи грубо с нея, като употребявал нецензурни думи и в един момент я хвърлил в басейна. След като пострадалата излязла от там, подсъдимият й  казал да се съблече по бельо и изискал от нея да заема пози и започнал да й прави снимки пред басейна. След това й наредил да отиде да се изкъпе и да го чака в спалнята в къщата за гости. Когато М. изразявала несъгласието си със заявеното от Т., той й нанасял удари с шамари по лицето. Обяснил й, че тази нощ ще спи и с него и с К.. По-късно, когато пострадалата излязла от банята, св. С. се качил в спалнята на къщата и двамата правили секс. След като приключили, св.С. напуснал стаята, за да се обади по телефона, а пострадалата останала в леглото. Около пет минути след това при нея влязъл подсъдимият и я попитал иска ли „да му направи свирка”. Когато получил отказ, той се ядосал и започнал да й бие шамари, след което я завлякъл до автомобила, който управлявал - „Рено 11” с ДК № В 57-67 КХ, и насила я вкарал в багажника. Качил се на шофьорското място, като казал на св. С. да се качи при него, хвърлил в купето мокрите й дрехи и обувки, и се насочил към гората на с.Марково. В гората пристигнали около 03.00ч на 24.06.2013г. Тогава подсъдимият извадил пострадалата от заключения багажник, събул си късите панталони и й  казал „хайде да ми направиш свирка…”. При отказа й последвали шамари и обиди. Пострадалата се опитала да избяга, но била настигната от подсъдимият, който започнал отново да й бие шамари, а словесните опити на св. С. да го спре останали безуспешни. Когато разбрал, че пострадалата няма да изпълни това, което той искал от нея, подсъдимият я вкарал в купето на задната седалка. След това дръпнал хавлията й, с която била завита, защото „била негова” и тя започнала да облича мокрите си дрехи.

Около 04.25ч. тримата потеглили към с.Мадара, където отишли в квартирата на пострадалата. Там последната се преоблякла. След това отново се върнали в къщата за гости. Св. И. видяла, че пострадалата е с подуто лице и на въпроса кой я е бил, св. М. посочила подсъдимия. Той отвел пострадалата в спалнята, казал й да се приготви, тъй като той и св. С. щели да правят секс с нея. Тъй като я обвинил, че заради нея не могъл да си допуши цигарата, той слязъл до долния етаж. Използвайки момента, че го няма, пострадалата скочила от терасата на втория етаж. Избягала в селото, ходила по черен път, но не се чувствала добре и не знаела къде се намира. Решила да отиде до кварталния полицай, за да съобщи за случилото се, но не успяла, защото подсъдимият я застигнал с автомобила си, в който бил и св. С.. Отвели я до квартирата й в село Мадара, където подсъдимият отново й ударил няколко шамара, от които пострадалата усетила силна болка в ухото. В момента когато напуснали квартирата св.С.М., движейки се по улицата, забелязал как подсъдимият и св. С. дърпали пострадалата към колата. Попитал ги какво правят, а подсъдимият отговорил, че няма проблеми. Св. М. познавал св.С.. На въпроса на св. М. дали пострадалата иска да отиде с него, последната отговорила положително и тръгнала с него към центъра. Когато пострадалата и св. М. стигнали до сладкарницата на селото, подсъдимият пристигнал с колата си и започнал да се заяжда със св. М.. По-късно през деня пострадалата се тъжила в Полицията.

Според заключението на извършената съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства - иззети 2 бр. косми (обект № 1), намерени при претърсване и изземване на 24.06.2013 г. на л.а. "Рено" с per. № В 5767 КХ, същите представляват човешки косми от глава, като единият от тях има пълно съвпадение по признака пигмент и неговия нюанс с космите от главата на А.И.М..

От заключението на изготвената по делото СПЕ на А.И.М., се установява, че същата към момента на съдебното производство и извършеното освидетелстване не страда от умствена недоразвитост или от психично заболяване в смисъла на психоза. Интелектът й е в границите на нормата (към долната граница). Личността й е структурирана първосигнално с белези на инфантилност и незрялост в емоционално-волевата сфера, наивност и доверчивост. Притежава приемливи базисни умения за справяне в ситуации с ниска сложност от елементарно житейски тип, за такива със средна и висока – разчита на подкрепата на семейството. Има добри умения за общуване, но в поведението си е своенравна, импулсивна, с пермисивен приятелски кръг, склонна да демонстрира и отстоява своята позиция на живот и интереси, но рядко преминава границата на толерантност. Психологическото изследване очертава профила на личността на М. като невротичен с водещ пик по скала Ну/хистерия/, следван от скала депресия и шизоидия. Регистриран е висок фактор А, което говори за лошо саморазбиране, неувереност в собствените възможности, под влияние на стрес лесно изпада в силна тревога, безспокойство и неуправност; тенденция към отбягване решаването на житейски задачи, изразена зависимост. В ситуации на стрес блокира наличните годности по тревожно-импулсивен механизъм. Неувереност и липса на здрав смисъл. Преживеният опит не я обучава. Към момента на освидетелстването е била в състояние на Адапционна тревожно-депресивна реакция, диагноза от областта на граничната психиатрия, протичаща с високо ниво на тревожност, снижение на прага на поносимост и издръжливост, умерен деприсивитет в рамките на личностова криза, социално отдръпване, която е в пряка причинно-следствена връзка с деянието. Към момента на деянието освидетелстваната е била в състояние на остра стресова реакция. И към двата момента А.М. е била в състояние, което й е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно заключението на СПЕ на Д.Т. е видно, че същият не страда от умствена недоразвитост и психични заболявания по смисъла на чл.33 от НК. Интелектът му е в границите на нормата. В личностовата сфера се установяват акценти в рамките на акцентуирана личност, без да са покрити критериите за личностово разстройство. Експертите са стигнали до заключението, че личността на подсъдимия се очертава като нестабилна – осв. е неспокоен, сензитивен, възбудим, непостоянен, променлив в настроенията си. Осв. е чувствителен към собствената позиция и ощетяване, но е манипулативен и емоционално хладен към околните, склонен е емоционално да надстроява своите преживявания и оценки, да минимализира провалите си и изтласква вината вън от себе си, когато защитава интересите си или преживява загуба. Несъзнаваните психологически защити (омаловажаване, проекция, отричане и рационализация), с които си служи осв. имат за цел да намалят регистрираното вътрешно напрежение и тревожност. Високопарният и псевдофилософски стил на изказване в отделни моменти свидетелстват за своеобразието и акцентуацията на личността, за различието от стандартния тип реакция и поведение, а ироничните забележки и подмятания, използваният сарказъм, са израз на скрита вътрешна агресия, вербализирана по такъв начин. В ежедневни и екстремални ситуации Д.Т. е формално любезен към общия проблем, той е по-скоро дистанциран, отколкото истински вчувстващ се. Проецира се директна и индиректна агресия. В ситуация на „затруднения” поведението на освидетелствания е непоследователно, има експлозивни реакции с агресивни действия от типа на възмездяване и наказание. Към момента на деянието Т. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване към средна степен, в неговата възбудна разновидност. Бил е в състояние да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на СПЕ по отношение на свидетеля К. Ивелинов С., същият е със запазени годности за участие в наказателния процес, да дава достоверни показания, ако желае.

Видно от заключението на СМЕ на А.И.М. са били нанесени на 23/24.06.2013 г. следните травматични увреждания: кръвонасядания по предната и задната страна на дясната ушна мида с лек оток; кръвонасядане с лек оток зад лясната ушна мида; кръвонасядане и охлузване в областта на дясната скула с палпаторна болка; кръвонасядане под долния клепач на лявото око; кръвонасядане по предната страна на лявата ушна мида, палпаторна болка зад лявата ушна мида; лек оток на ограничена площ в гривнената област на лявата ръка; лек оток по гърба на лявата ктика под трети пръст; палпаторна болка по задната страна на десния хълбок; травматична руптура на тъпанчевата мембрана на лявото ухо; звукопроводно намаление на слуха за лявото ухо в степен на социално адекватен слух – 15 дб. Според експерта травматичната руптура на тъпанчевата мембрана на лявото ухо е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания са причинила на А.М. болка и страдание.

Въззивната инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд както в осъдителната, така и в оправдателната част, макар мотивите в аналитичната им част да не са особено задълбочени. Същите съдържат изводи по достоверността на показанията на свидетелите по делото, писмените доказателства, както и защо се игнорират част от обясненията на подсъдимия. В своя анализ съдът изрично е посочил, че не дава вяра на св.С.С., тъй като същите са противоречиви на събраните по делото други гласни доказателства, а именно показанията на М., К. С. и И.. Тук следва да се отбележи виждането на въззивния съд, че показанията на свидетелката М. следва да се кредитират с доверие, тъй като пострадалата неизменно и непроменяно в хода на проведеното наказателно производство е депозирала единни и подробни показания, в които е пресъздавала събитията последователно. Заявеното от нея се потвърждава от показанията на св.И. И. и св.С.М., които са възприели нейното състояние непосредствено след деянието. В хода на проведеното съдебно производство е било установено по безспорен начин, че Т. и М. са установили близка интимна връзка, неодобрявана от нейните родители. Това е станало повод А.М. да напусне дома на родителите си и да се установи да живее на квартира в село Мадара, осигурена от Т.. В този период М. се е поставила изцяло в зависимост от подсъдимия, който й е осигурявал подслон и прехрана в замяна на нейното пълно подчинение. Същевременно пострадалата е прикривала истинския характер на връзката си с Т. от неговата съпруга – св.И. И.. В тези сложни взаимоотношения въззивникът и гражданската ищца са били „подпомагани” от св.К. С., който се е представял за приятел на А.М. отново в изпълнение на желанието на въззивника. Всичко това, съчетано и с младата възраст на пострадалата, както и с особеностите на нейната незряла личност, дава и своя емоционален отпечатък върху нейния разказ, което обаче не изключва неговата достоверност – още повече, че А.М. признава и неблагоприятни за нея самата факти, като връзката си с женен по-възрастен мъж, обстоятелството, че е правила секс и със св.К. С. през инкриминираната нощ. Нейните твърдения се потвърждават и от обективните находки на травматичните увреждания по тялото й, установени и от СМЕ, както и от иззетите от багажника на автомобила на подсъдимия веществени доказателства – косъм и мокра хавлия, за който косъм е направено заключение, че има пълно съвпадение на признака пигмент и неговия нюанс с космите от главата на А.М.. За състоянието й сутринта на 24.06.2013 г. свидетелстват и показанията на свид.С.М., който освен това е възприел и продължаващото агресивно поведение  на подсъдимия Д.Т. . Няма никакво основание да не се даде вяра на показанията на пострадала – в тази насока и заключението на вещите лица по съдебнопсихиатричната експертиза.

При така приетите за установени от фактическа страна обстоятелства правилни са изводите на ШОС за липса на обективна страна на престъпление против половата неприкосновеност, осъществено от подсъдимия Д.Т. спрямо А.М. на 23/24.06.2013 г., тъй като в нито един момент подсъдимият лично не е предприел каквито й да било действия, които да могат да бъдат квалифицирани като съвкупление. През инкриминираната нощ подсъдимият е осъществявал принуда – физическа и психическа, спрямо личността на пострадалата, която обаче е целяла не задоволяване на сексуални желания на подсъдимия, а на желанието му за доминация и пълното подчинение на личността й. Изразените от подсъдимия намерения за някакъв сексуален акт с пострадалата са имали чисто вербален характер, без обаче да прерастнат в някакви реални действия по осъществяване на полов акт, било то чрез съвкупление или без такова. В този аспект е показателно поведението на подсъдимия, които след осъществения полов акт между свидетелката и св.С., когато сам влиза в стаята и сяда върху голата пострадала, въпреки заявеното от него намерение „да я чука” продължава единствено да й бие шамари. Единствен св.К. С. се е възползвал от пострадалата М., чиято съпротива е била вече сломена от страна на подсъдимия, като е осъществил полово сношение с нея, за което обаче не е било повдигнато обвинение срещу нито един от двамата извършители. По аналогичен начин са се развили събитията и в гората, когато след като е била транспортирана против волята й в багажника на л.а., подсъдимият Т. е заявил на пострадалата, че „сега ще му прави свирки”. Отказът на А.М. обаче бил достатъчен, за да не се стигне до вербално изявеното му желание. Това мотивира въззивната инстанция да приеме, че от обективна страна не са били осъществени от подсъдимия и действия за възбуждане или задоволяване на негови полови желания без съвкупление с А.М.. За умисъла на Т. са показателни и думите му, изречени пред пострадалата, и цитирани впоследствие от нея при проведените разпити : „това ми е удоволствие, аз се кефя да ти удрям шамари”, „то е едно на ръка, че ще ти посегна/да я удари/,това ми доставя удоволствие” – очевидна извратеност и налагане на физически тормоз, което обаче не може да бъде окачествено като опит за изнасилване или блудство. За последните подсъдимият е имал достатъчно време и възможност /предвид състоянието на пострадалата и мястото , където са се намирали/, но въпреки това не е прибегнал към осъществяването им – очевидно не това е била целта му.

При формирането на волята на съда не са установявят пороци и превратно тълкуване на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал извод за съставомерно поведение на подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна, по чл.142, ал.1 от НК, който въззивният съд споделя като правилен – направен в съответствие с материалния закон.

 

По отношение на жалбата на подсъдимия:

При  изложената по-горе фактология подсъдимият и неговият защитник намират, че присъдата е неправилна. Възражения се развиват в две насоки: - несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна; - несправедливост на наложеното наказание – алтернативно.

Възраженията, касаещи несъставомерност на деянието, са неоснователни по следните причини:

По делото е безспорно установено, че подсъдимият е транспортирал пострадалата в пространството, противно на волята й, като е използвал сила и заплаха. Съдържанието на волята на пострадалата е изводимо не само от нейните показания, но и от тези на св.С., а също и от заключенията на СМЕ. В подкрепа на този извод са и последващите действия на пострадалата, която непосредствено след деянието е потърсила съдействието, както на св.С.М., така и на органите на МВР. От заключението на СПЕ на А.М. е видно, че в резултат на преживяното тя е изпаднала в психично разстройство, което е създало психологичен дискомфорт при ежедневното й функциониране и адаптацията й в продължение на известен период от време. Защитата прави принципни възражения за достоверността на показанията на свид.А.М., които бяха вече обсъдени и отхвърлени по-горе. От субективна страна деянието на Д.Т. също е съставомерно, защото предприемайки действия по въздействие върху психиката и физиката на пострадалата и сломяването на волята й, след което натоварвайки я против желанието й в багажника на лекия си автомобил и транспортирайки я в гората, същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действията на Т. няма как да бъдат квалифицирани другояче освен като такива покриващи състава на престъплението, визирано в текста на чл.142 ал.1 НК.

По възражението за несправедливост на наложеното наказание – то се съдържа с обратен знак както в жалбата, така и в протеста.  Съдът го намира за неоснователно и то по следните причини:  Като смекчаващи вината обстоятелства окръжният съд е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни. Последното е доста спорно – предвид кадровата справка на подсъдимия от МВР. От нея е видно, че той е бил полицейски служител за времето от 2000г. до 2006г., когато е напуснал по собствено желание. За този период от време са му наложени няколко дисциплинарни наказания, но все пак сравнително леки – предупреждения и порицания. Съдът не е взел предвид въпросното писмено доказателство като се мотивирал, че то касае период от време много преди деянието,        което несъмнено е така. Допълнително обаче следва да бъдат отчетени и други доказателства в тази насока/и невзети предвид от първостепенния съд/. Очевидно е като цяло, че подсъдимият е личност с твърде противоречиви качества – проявяващ агресия към жените , с които живее, а от друга страна - отнасящ се с изключителна грижа и любов към трите си деца. Категорични доказателства за това се съдържат в докладите от социалните служби , приобщени като доказателства в хода на съдебното производство – л.74 и сл. и л.152 и сл. от нохд №30/2014г. Факт е също така, че от месец 08.2013г. съпругата на Т. – И. И. е напуснала семейството си, и той се грижи сам за трите си деца. И очевидно добре се справя с бащинството – такива са впечатленията и на учителите на децата. Именно и поради тези обстоятелства съдът не намира за законоуместно да увеличи наложеното на Т. наказание – макар и то да е определено на минимума, предвиден от текста на чл.142 ал.1 НК – три години лишаване от свобода. В никакъв случай не се налага обаче и неговото намаляне – липсват по делото доказателства , които да сочат на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, щото да бъде определено наказание под най-ниския праг при условията на чл.55 НК. При наличните за това материалноправни предпоставки, правилно се явява и приложението на чл.66 ал.1 НК – макар и съдът да не е изложил съображения в подкрепа на това си решение. Правилно – защото за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не  е наложително той да изтърпи наказанието – предвид посочените по-горе обстоятелства. И тъй като присъдата е единство между диспозитив и мотиви, то очевидна е волята на съда – да отложи наказанието по реда на чл.66 ал.1 НК, а не то да бъде изтърпяно ефективно /въпреки, че съдът е определил и режим за изтърпяване на наказанието/. Последното обаче е достатъчен повод да се обърне внимание на Шуменски окръжен съд /като единствен последовател в съдебния район на Апелативния съд на тази порочна практика/ , че  при отлагане на наказанието по реда на чл.66 НК  е абсолютно ненужно да бъде определян и първоначален режим  на изтърпяване на наказанието. Дори и някога да бъде приведено отложеното наказание в изпълнение, то режимът следва да бъде определен от съда, приложил разпоредбата на чл.68 ал.1 НК, а не от този, отложил наказанието – по аргумент от разпоредбите на чл.301 ал.1 т.т.5,6 и 8 НПК и чл.306 ал.1 т.3 НПК. Стореното от съда е неправилно, но не съставлява и съществен процесуален пропуск, който да обуслови отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане – поради изложения вече довод, че така или иначе волята на съда е очевидна.

Не съставлява процесуално нарушение и друго твърдяно от защитата такова – че разпитите пред съдия на св.М. и св.К. С. в хода на досъдебното производство били извършени в нарушение на процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.3 НПК разпитът на свидетел пред съдия се провежда по правилата на съдебното следствие. Последното от своя страна предполага изготвяне на съдебен протокол, в който протокол се отразява извършеното действие , както и лицата участвали в него. Самият съдебен протокол се подписва само от съдията и съдебния секретар – чл.311 ал.2 НПК. В настоящия случай са изготвени съдебни протоколи, в които е отразено кои лица са взели участие в съдебното заседание , кое лице се разпитва, протоколите са подписани от съдията и съдебния секретар. Не са допуснати нарушения, напротив – при извършените разпити е спазен процесуалния закон, включително и при приобщаването им в хода на съдебното производство по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК /макар, че е посочено че основанието е чл.281 ал.4 НПК – последното е относимо само за показанията на св.С.М.,но пък съдът не го е посочил, който пропуск не е фатален-щом са били налични основанията за това/. Спазени са процесуалните изисквания и при извършеното претърсване и  изземване от автомобила на подсъдимия – то е сторено в присъствието на поемните лица, които са потвърдили и пред съда, че веществените доказателства – косъм и мокра хавлия са иззети именно от багажника на автомобила, което от своя страна още веднъж идва да подкрепи казаното от пострадалата. В тази връзка не може да се възприеме тезата на защитата, че косъмът може да е от друго лице, или пък макар и оставен от М. това да е станало при друго нейно возене в автомобила, защото подобна теза не държи сметка за другите по делото доказателства, които са в подкрепа именно на показанията на пострадалата.  Що се касае за възражението, че св.Г.А. бил заличен от списъка за призоваване – показанията му не биха допринесли по никакъв начин за изясняване на обективната истина по делото, поради което и правилно съдът се е отказал от него.

Поради изложеното настоящият съд намира присъдата за правилна и законосъобразна, и като такава и следва да бъде потвърдена, включително и в нейната гражданска част. Определеният размер  на обезщетението за претърпените от М. неимуществени вреди се явява справедлив – като отговарящ на обществения критерий за справедливост и на практиката на съдилищата в тази насока/макар и да не са изложени съображения за това/. Не се налага неговото увеличаване – пострадалата е била отвлечена за сравнително недълъг период от време /няколко часа/. Като елемент от принудата са й нанесени няколко телесни повреди – все леки по смисъла на закона /съгласно назначената СМЕ/ , поради което и присъденото й обезщетение се явява съразмерно на търпените от нея болки и страдания, и като такова – в състояние да ги овъзмезди/разбира се доколкото това е възможно/.

По тези съображения, и предвид липсата на основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, Варненски апелативен съд на основание чл.338 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 9/09.05.2014 година, постановена по НОХД №30/2014г. по описа на Шуменски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване и протест при ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИКА Ж. ДЕНЕВА по ВНОХД 175-14:

 

Считам, че присъдата на ОС - Шумен е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Изготвения първоинстанционен съдебен акт страда от необоснованост и тотална липса на анализ на доказателствената съвкупност, от което не може да се установи по какъв начин са сформирани и правните изводи на съда. Тъй като мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства, то липсата им в съществена степен ограничава правото на защита на подсъдимия, защото предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения за които е предаден на съд, както и съображенията за приемане или отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. 

По конкретното дело единственото, което е сторил първоинстанционният съд е преповтаряне на  фактологията, изложена в ОА / дори на л.1 от мотивите подс. е записан с името Д./ и декларативно изброяване на заключенията по назначените експертизи. Това не би било нарушение, ако е последвал задължителния анализ на събраните доказателства, въз основа на които е установена фактологията по делото, но такъв в действителност липсва и единственият обективиран извод, който може да се прочете в мотивите на съда е, че: „ШОС призна подс. Т. за виновен, в това, че на 23/24 юни през 2013 година в село Мадара, обл. Шумен отвлякъл А. М. ***….” От изложението на съда не може по никакъв начин да се установи въз основа на какви доказателства е установена вината на подс., защото липсва правен анализ на същите, както и отговор, защо ги кредитира, респ. отхвърля.  Няма отговор и на многобройните възражения на защитата на подс., който в с.з. е акцентирал върху множество въпроси, свързани както с прецизността на самото обвинение, така и с начина на провеждане на разпитите на пострадалата и на свидетелите по време на досъдебната фаза.

Липсват мотиви още и по отношение на индивидуализираното наказание на подсъдимия и не става ясно какви са съображенията на съда за определянето му в минималния размер на законовата рамка, поради което и не може да се прецени дали същото в действителност е явно несправедливо, каквото е оплакването, както на държавното обвинение, така и на подсъдимия.

Съдът е допуснал и друго нарушение, пораждащо съмнение каква е била действителната му воля: в диспозитива на присъдата на осн. чл. 61 т.3 от ЗИНЗС е определен „общ режим” на изтърпяване на наказанието, определено на подсъдимия, а на осн. чл.66 ал.1 от НК, същото е отложено с изпитателен срок от пет години. Тази неяснота, съчетана с липсата на мотиви по отношение индивидуализацията на наказателната санкция, е съществена, тъй като не може по категоричен начин да се установи дали волята на съда е за ефективно изтърпяване на наложеното наказание или за условно осъждане на подсъдимия ???

Липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата съгласно чл.354, ал.3, т.2 от НПК. Поради изложеното присъдата на ШОС следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като в противен случай страните биха били лишени незаконосъобразно от една съдебна инстанция по фактите.

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ: