Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 216

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

                                         ГР.Варна 28.12.2015 г.

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

                                                                    

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

        

         Секретар С.Д.

         Прокурор С. ЯКИМОВА

         Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

         ВНОХД № 175 по описа за 2015 г.

 

Производството по делото е образувано по жалби на адв.П.П. от ШАК, защитник на подс.Б.А.П. и по жалба на адв. С.С. от ШАК, защитник на подс.К.К.К.,*** г., постановена на 05.05.2015 г., с която подс.К.К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.2,6 и 7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.55 ал.1 и 3 вр. чл.2 ал.2 от НК, като е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес със срок от една година и първоначална периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

За подс.Б.П. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.2, 6 и 7 от НК вр. чл.20 ал.4 от НК вр. чл.55 ал.1 и 3 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК, като е наложено наказание „пробация” със същите пробационни мерки идентични с тези на първия подсъдими.

         Осъдил е двамата подсъдими да заплатят направените разноски по делото.

         Недоволни от така постановената присъда са останали и двамата подсъдима, като в жалбата на подс.Б.П. се сочи, че постановената присъда противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Моли настоящата инстанция да отмени постановената присъда и вместо това да се произнесе с такава, с която неговия подзащитен  да бъде признат за невинен и оправдан.

         В подадената жалба от адв.С., защитник на подс.К. се сочи, че съдебният е необоснован и незаконосъобразен. Моли настоящата инстанция да се произнесе с решение, с което да бъде оправдан К..

         В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция, защитата на подс.Б.П., явявайки се лично поддържа депозираната жалба пред настоящата инстанция и изразява становище, че желае делото да се разгледа в отсъствие на адвоката П.. Моли настоящата инстанция да бъде признат за невинен и оправдан.

         В с. з. подс.К.К. се явява лично и с адв.С., поддържа жалбата, а така също и представеното писменото писмено изложение в последствие, като моли настоящата инстанция да отмени съдебния акт поради драстични процесуални нарушения и върне делото за ново разглеждане или да се произнесе с друг съдебен акт поискан с жалбата.

         В последната си дума подс.П. моли за оправдателна присъда.

         В последната си дума подс.К. също моли за оправдателна присъда.

         По делото е установена следната фактическа обстановка от първоинстанционният съд, което се приема изцяло и от настоящата инстанция:

 

През 2007 г. подсъдимият К.К.К., заедно с брат си м. К.К., бил управител на „Кръстеви” ООД – Шумен. Основната дейност на дружеството била събарянето на стари сгради. В края на годината, подсъдимият решил да представи в счетоводството фактури с невярно съдържание, по които ООД е получател на стоки и услуги, с цел да декларира ДДС за възстановяване. Свързал се с подсъдимия Б.А.П., който по това време работел на трудов договор като експерт търговия при ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.” гр. Шумен и разполагал с фактури на търговеца. Подс. П. изготвил и предал на подс. К. следните фактури:  - фактура № 0…27/03.12.2007г. с данъчна основа 15000.00 лв., ДДС- 3000.00 лв. за каменно брашно с доставчик фирма ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.“ гр. Шумен; фактура № 0…28/07.12.2007г. с данъчна основа 5000.00 лв., ДДС- 1000.00 лв. за каменно брашно с доставчик фирма ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.“ гр. Шумен; фактура № 0…29/15.12.2007г. с данъчна основа 13200.00 лв., ДДС- 2640.00 лв. за фракция с доставчик фирма ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.“ гр. Шумен; фактура № 0…31/20.12.2007г. с данъчна основа 6000.00 лв., ДДС – 1200.00 лв. за пясък с доставчик фирма ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.“ гр. Шумен; фактура № 0…32/27.12.2007г. с данъчна основа 9000.00 лв., ДДС- 1800.00 лв.- за транспорт за извозване на инертни материали с доставчик фирма ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.“ гр. Шумен. Подс. К. предал фактурите на св. С.Н.К., която била упълномощена да води счетоводството на „Кръстеви” ООД – Шумен и тя ги включила в справката – декларация по ЗДДС за месец декември на 2007 г. Уведомила подс. К. за финансовия резултат за месеца и след неговото одобрение подала справката по електронен път в НАП – Шумен, където била заведена с вх. № ДДС 2700- 0925390/11.01.2008 г. Според декларираните данни дружеството управлявано от К. следвало да се ползва от данъчен кредит в размер на 10 271.50 лв. Сумата, която следвало да се възстанови като платен ДДС по петте фактури издадени от ЕТ „ВИМ – И.И. – М.И.“ гр. Шумен била в размер на 9640 лв.

         През месец юни 2008 г. със заповед на началник сектор „Контрол” при ТД на НАП – Шумен била извършена ревизия на  „Кръстеви” ООД – Шумен по задълженията по данък върху добавената стойност за периода от 18.07.2007 г. до 31.03.2008 г. Със  съставения ревизионен акт било отказано правото на данъчен кредит в размер на 9640.00 лв. Мотивите за това били подробно описани в ревизионния доклад, където е посочено, че при извършените проверки в информационния масив на НАП е установено, че за периода доставчика е подал справки – декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби с нулеви данни. Няма извършвани покупки и продажби към който и да е контрагент. При извършената насрещна проверка, доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения, включително доказателства за извършване на доставката, както и за счетоводната отчетност във връзка с нея, транспорта, наличието на дълготрайни активи, доказателства за придобиването им или договори за наем. От ревизираното лице също не са представени съпроводителни документи за доставката по процесните фактури, които са били изискани с искане изх. № 7071/24.06.2008 г. въз основа на тези данни било прието, че в конкретния случай са издадени фактури без да са налице сделки и няма данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, което да бъде предмет на облагане с ДДС. Подс. К. не направил възражение срещу ревизионния доклад и не обжалвал ревизионния акт.

         Горната фактическа обстановка е установена въз основа на цялостния доказателствен материал по делото, както на събраните  писмените доказателства по делото, така и на гласните такива.

         Подадените жалби от защитата на подсъдимите са неоснователни по следните съображения:

         За подс. П., защитата в жалбата е посочила, че по делото са налице доказателства за оправдаване на подсъдимия в извършителство на престъпление по ЗДДС, но не е посочил точно кои доказателства водят до този извод. В същата се е позовал на изтекла давност на процесните фактури, както и за липса на субективна страна на извършеното престъпление. Подс.Б.П. работел на трудов договор като експерт търговия при ЕТ „ВИМ-И.И.-М.И.” гр.Шумен, като такъв той разполагал с фактури на търговеца. Същия съставил пет фактури за доставка на каменно брашно, фракция, пясък и транспорт. Безспорен е факта, че подс.П. е собственик на кариерата, а св.М.И. само формално е притежавал предприятието на едноличния търговец. Свидетелят в показанията си е заявил, че подсъдимия е осъществявал сделките и оформял документите по тях, а тай бил само негов шофьор. В тази насока по делото са налице и други безспорни доказателства, че именно П. е съставил тези фактури, тъй като съдържанието в същите и подписа положен в тях са изписани от самия него-графична експертиза. Фактурите са документи с невярно съдържание, но този факт не ги прави неистински документи, тъй като са изготвени и подписани от подс.П.. Извън всякаква логика е, че той е съставил тези фактури, а не се е интересувал за осъществяване на сделките по тях. Подс.П. е бил собственик на тези стоки и е бил заинтересован да разбере има ли плащане от купувача, защото това са негови приходи. Всичко това опровергава тезата за липса на субективен елемент от страна на подс.П. относно осъществяване на престъпление по чл.255 от НК. Той не е посочил своето име като съставител на фактурите, въпреки че това влизало в служебните му задължения-сключване на сделки и издаване на фактури. Подписът в печата на ЕТ не е на св.М.И., а на подс.П.. В процесните фактури не е налице изписан допълнителен текст на друго лице, както датата на която е осъществено плащането, а така също и кога е взета стоката. Безспорен е факта по делото, че тези фактури са били използвани от подс.К.К.. Това е така, тъй като по делото са налице безспорни доказателства, че тези сделки фигуриращи във въпросните фактури не са били осъществени. Това е видно и от резултата на извършената проверка от ТД на НАП-Шумен на „Кръстеви” ООД, собственост на подс.К., въз основа на която е бил издаден ревизионен акт, с който е отказан данъчен кредит в размер на 9640.00 лева. От извършената проверка в НАП е станало ясно, че за посочения период доставчика е подал справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби с нулеви данни. Не са налице покупки и продажби към който и да е контрагент. При извършена насрещна проверка, доставчика не представил доказателства от значение за извършване на доставките.

         Предвид гореизложеното не е възможно да се направи извод, че подс.П. е бил в абсолютно неведение относно издадените от него документи /фактури/, че в същност са издадени без да са извършени сделки по тях и не би могло да е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, което да бъде предмет на облагане с ДДС.

         Относно възражението за изтекла давност на съставените фактури от подс.П., следва да се посочи, че по делото не е налице обвинение за документно престъпление и съответно осъждане, защото използваните фактури са елемент от изпълнителното деяние на данъчното престъпление, за което са били осъдени двамата подсъдими.    

         Предвид гореизложеното съдът счита, че подс.П. е осъществил състава на чл.255 от НК врц чл.20 ал.4 от НК, както от обективна страна, в качеството на помагач, а така също и от субективна страна, с оглед гореизложените доводи.

         Направените възражения от защитата на подс.К., както в депозираната жалба, така и в с.з. са неоснователни по следните съображения:

         Твърдението, че съдебният акт на първоинстанционният съд не отговаря на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК е неоснователно, тъй като по делото са налице подробни, обосновани мотиви и изцяло съобразени със събраните доказателства по делото.

         В мотивите на съда не само са изброени доказателствата въз основа на които съдът е изложил фактическата обстановка, но е направил подробен анализ на всички писмени и гласни такива.

          Възражението, че показанията на св.С.К. са противоречиви е неоснователно. Дадените от същата показания както на ДП, така и в с.з. в цялостният им смисъл са в една и съща насока. Наложило се е уточнение и поради тази причина тя последно е дала такива в с.з. на 07.01.2015 г. Факта, че се е наложило уточняване и довнасяне на яснота, относно нейната дейност извършвана във фирмата на подс.К.. Това не би могло да се окачестви като противоречие, тъй като показанията й, не противоречат на останалите доказателства по делото.

         От протокола от с.з. проведено на 07.01.2015 г. - „ Г-н К. знае, какви фактури има, какви покупки какви продажби. В момента преди да бъде пусната информацията към НАП той знае всичко, знае си резултата, знае си покупките, знае си продажбите, знае какъв е финансовия резултат за месеца и тогава пускам. Не може да ми каже, че след това, аз го запознавам, това е лудост.”

         Счетоводството във фирмата е водено категорично от св.К., която не е била на постоянен трудов договор, а е извършвала само външно счетоводно обслужване. Тя е уведомявала за всичко подс.К., а нейната дейност не е имала решаващо значение за фирмата, а се е свеждало само до обработка на информацията съдържаща се в счетоводните документи .

         Възражението относно, че не е установено кога и как са предадени процесните фактури на св.К. е неоснователно.  В с.з. от горепосочената дата тя заявява следното – „ И за двете фирми „Металтранс” и „Кръстеви” ООД фактурите носеха Кръстеви.”

         Това, че св.К. няма ясен спомен кой е предал въпросните документи е действително без значение, тъй като тя не е извършвала нито едно действие във връзка с дейността си, без знанието на подс.К..

         Факта, от кого са били предадени процесните фактури на К. не променя нищо относно доказаността на извършеното от подс.К. данъчно престъпление.

         Относно твърдението за това, че фактурите са неистински документи, същото е неоснователно, което съдът обсъди в мотивите си по горе. Издадените такива се изготвени и подписани от подс.П., а подс.К. се е възползвал от тях.

          Възражението относно квалификацията на деянието по чл.255 ал.1 т.2 т.6 и 7 от НК : В този текст съществуват две хипотези – „ Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения”. В предходна редакция на НК тези две хипотези са били в две отделни разпоредби, а към момента на извършване на деянието са налични вече две хипотези в чл.255 от НК. 

         Във въпросната фирма са били извършени поредица от продажби, в резултат на което е била реализирана печалба, а за да има баланс между покупките и продажбите би следвало да са налице и покупки. В резултат на баланса между продажбите и покупките се формира дължимия данък за фирмата. Точно това е извършил подс.К., а именно-тъй като не е съществувал баланс между продажбите и покупките във фирмата, подсъдимият К. се е възползвал от въпросните фактури по които не са били извършени никакви сделки и по този начин е избегнал установяване на данъчно задължение, а не е налице втората хипотеза „избегнал плащане”, тъй като не извършено такова.

         По същество подсъдимият е целял избягване установяване на данъчни задължения към бюджета на държавата, чрез използване на въпросните фактури по които не са били извършени сделки. Този факт е безспорно доказан от извършената ревизия на фирмата на К. и отразен в съставения в последствие РА, който К. не е обжалвал.

         Размера на установеното данъчно задължение е посочен в приетата от съда  ССчЕ и въз основа на съставения РА, което правилно е прието от ОСШ, както и от настоящата инстанция.

         Вида и размера на наложените наказания са определени от ШОС справедливо, след като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне на наказанията е приложен по-благоприятен закон, действащ към момента на извършване на деянието. С оглед изминалия дълъг времеви интервал от извършване на деянието съдът правилно е приложел и разпоредбата на чл.55 от НК.

         При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт, поради и което присъдата на ОС-Шумен следва да бъде потвърдена.

        

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

                                             Р Е Ш И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 по НОХД №320/2014 г., постановена на 0505.2015 г. по отписа на Окръжен съд-Шумен.   

         Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: