Р Е Ш Е Н И Е

 

133

 

 

 Град Варна, 26.09.2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На единадесети септември   

Година две хиляди и четиринадесета 

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 176 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 33 по НОХД № 1495/09г. по описа на същия съд, постановена на 15.04.2014г. е признал подсъдимия Г.И.К. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.02.2008г. в гр.Девня, Варн. обл. в качеството си на ръководител Суровинни мелници и индустриално почистване към Девня Цимент АД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност -товарно - разтоварна дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на чл.  71   т.1 , чл. 165 ал. 1 и чл. 168 ал. 1 от Наредба №7/1999г /редакция към 08.10.2004г/  за  минимални  изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и чл.7 ал.3 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд и по непредпазливост причинил смъртта на Х.В.Х., настъпила на 25.04.2008г.,  поради което и на основание чл.123, ал.1 и чл. 55 ал. 1 т. 2 б”Б” пр. 1 от НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и  задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда подс. К. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалба на подс. Г. К., който оспорва изцяло правилността на така постановената присъда, като навежда доводи за невиновност предвид вменените му задължения в качеството му на ръководител „Суровинни мелници и индустриално почистване” към „Девня Цимент”- АД и доколкото той, като представител на възложителя на работата, не носи отговорност,  прави искане за отмяната й и постановяване на нова, с която да бъде оправдан. Настоящата инстанция разглежда за втори път това наказателно производство, т. к. с решение на АС-Варна по ВНОХД № 296/13г е била отменена присъдата на ОС-Варна и делото е било върнато за ново разглеждане на първоинст. съд по отношение на подс. К..

В с. з. пред състав на Варненския Апелативен съд подс. К. се защитава сам, като поддържа изцяло подробната си жалба и моли да бъде оправдан. В последната си дума пред настоящата инстанция моли да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира аргументите на подсъдимия за безпочвени и моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

Въззивният съд, след като прецени доводите на подс. К., изложени в жалбата и становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание  чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. К. е неоснователна по следните съображения:

Възоснова на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното:  Подс. Г.К. от дълги години работел в „Девня-Цимент”, като съгласно допълнително споразумение № 533/31.03.2006г. към трудовия си договор /т.2 л.3 от ДП /  заемал длъжността „Ръководител отдел Суровинни Мелници и Шлам”. Отговорник почистване в „Девня Цимент” АД - Девня. В съответствие с приложената по делото длъжностна характеристика /л. 33, т.2/, като основно задължение на подс. било вменено да организира и контролира работата в Цех „Суровинни мелници”,   да организира и следи работата по индустриалното почистване на завода и съоръженията и да организира и ръководи работата на служителите на външни фирми за почистване. В основните му задължения и отговорности влизали  следните задълженията: да участва в изготвянето на ежедневните графици за вътрешен транспорт ; да организира, разпределя и контролира дейността по индустриалното почистване на завода, да разпределя задачите на работниците от външни фирми за почистване. Подс. К. бил подчинен на св. А.Каменски - ръководител производство  за дейността в цеха, на Ръководител  поддръжка  и на Директор завод – Клод Компаре.  Съгласно длъжностната му характеристика той бил длъжен да съобщава за възникнали проблеми в производството на  Ръководител „Производство” , на Ръководител „Поддръжка”  - при проблеми в ел. и механична поддръжка на Цеха  и на  Директор завод-Клод Компаре  по отношение на индустриалното почистване . Подс. К. бил запознат с тези си задължения срещу положен лично от него подпис на 06.02.2007г.

На територията на Завод „Девня Цимент”, стопанисван от „Девня Цимент” АД - гр. Девня и за нуждите на производството бил  израден  цех „Суровинен", който извършвал производствени дейности - при непрекъснато въртящи се мелници, между тях  се събирала рядка „каша" от производството на суровини, която каша се почиствала по различни начини, за да не се задръсти производствения участък /халето в цеха/ – на ръка, с лопати,  с фадрома при по- голямо количество от нея, с малка товарачна машина -бобкат, която събира суровината, изтекла от мелниците и смесена с пепел за по-голяма гъстота, след което се изнасяла извън цеха, както и с фадрома  от външната страна на цеха, която  е подпомогната допълнително при товаренето на боклука от работници, които събирали отпадъците с лопати. За осъществяване на дейността по това индустриално почистване, включително и на Цех „Суровинен” били сключени договори с външни фирми - подизпълнители. Част от тях извършвали почистване около производствените халета, а други -вътре в тях.  С някои от външните фирми нямало сключени писмени договори за извършване на определена работа или дейност измежду които фирма  ”Авангард” на св.Д.К. .

Съгласно договор № 46/2003г. /т.2 л.56 от ДП/ между "Прима Виста - П" ЕООД - гр.Варна като доставчик, и „Люляка” АД /също собственост на „Италчименте груп” АД, така както и „Девня Цимент”/ със седалище гр. Девня като клиент, бил уреден добивът, товаренето и транспорта на материали от кариери на територията на гр. Девня, и експлоатация на участъци „Хидрофол" и „Мергелно". Изпълнителят се задължавал да взема всички мерки, предвидени в трудовото законодателство по опазване на здравето на работниците и безопасността на труда и да задължава работниците  си да спазват тези правила. Един от работниците на  тази фирма бил св. А.  /по отношение на него е налице влязла в сила присъдата с решение на АС-Варна/ . Той управлявал челен товарач -фадрома "Komatsu" модел WA 250 PZ - 5, собственост на фирма "Прима Виста - П" ООД - гр.Варна /т.2, л. 39 от ДП/. В последната към м. 02.2008г. действала одобрена от управителя „Инструкция за безопасност на труда при работа с колесен трактор, комбиниран с багер и автотоварач /фадрома/”т.6 л.9 от ДП/. При работа работниците имали задължение освен всичко останало и да не започват товарене, ако водачът и спътниците му не са се отстранили на безопасно място. Освен тази фирма, „Девня Цимент” АД ангажирала за нуждите на индустриалното почистване на Циментовия завод ЕТ „Клийнтекс - Иво Костов" - София. С Договор №2/14.01.2008г. /т. 2, л. 73 от ДП/ между „Девня Цимент" АД като възложител и ЕТ „Клийнтекс -Иво Костов" - София представлявани от св. Иво Костов, като изпълнител, било уредено изпълнителят да извършва услуги по индустриално общо почистване на съоръженията, инсталациите и производствените площадки, собственост на възложителя, на база на направени поръчки от страна на последния. било предвидено услугите да се извършват ръчно от персонал на изпълнителя. По идентичен начин било предвидено изпълнителят да взема всички мерки за опазване здравето на персонала, за безопасността на труда, както и да задължи персонала да спазва тези мерки и правила. Между ЕТ „Клийнтекс - Иво Костов" и „Кю Кю Ес България" ЕООД със същия собственик св.Иво Костов бил сключен договор за съвместна дейност, като заетите в двете фирми работници изпълнявали задълженията по договорните отношения с „Девня Цимент" АД, на територията на Циментов завод.

С трудови договори от м. 02.2008г. св. Димитър В. и Х.Х. били назначени на длъжност „общ работник" в „Кю Кю Ес България" ЕООД – Перник, с управител св.Иво Костов, като за място на работа в договорите им била посочена територията на „Девня Цимент" АД - гр. Девня. Съгласно длъжностните им характеристики, в задълженията на общия работник влизало измитане на подови площи от бетон; товарене и извозване на инертни материали с лопата и количка; измитане и почистване на прилежащи площи, открити и закрити складове, площадки и др.; събиране и ръчно товарене с лопата на отпадъци от прилежащи зони, открити площадки в челни товарачи -фадроми. Те преминали начален и  периодичен инструктаж по БХТПО и инструктаж на работното място, документирани в съответните инструктажни книги /т. 1 л. 77 и сл. от ДП/. Индустриалното почистване се извършвало след сутрешната оперативка, на която подс. К. разпределял задачите по почистване на завода на външните фирми и после следял за тяхното изпълнение. За да бъдат онагледени задачите, преди това той заедно с управителя Клод Компаре или само последния, правели снимков материал на територията на завода, които снимки на сутринта били раздавани на работниците. По този начин, освен че ставало ясно каква точно е задачата и какво е извършено за деня, можело да се следи и за отчитането на работата, с оглед изготвяне на  необходимата документация и  заплащането на положения труд и работа.

Известно време преди инкриминираната дата  -  февруари 2008година на източната стена на цех Суровинен, която представлявала бетонни панели с укрепване, паднал един от бетонните панели и по този начин образувал отвор към вътрешността на цеха. Тази дупка била запълнена с  тухли- единички, със зазиждане, без никакво друго укрепване. Падналият панел, останал отвън и на св. А. било разпоредено от К. да вдигне с фадромата панела и да го подпре на новоизградената стена от тухли- единички, отново без никакво укрепване, за да не  се вижда отдолу стената. В Цех „Суровинни мелници” почистването от производствената каша се извършвало отвътре или с голяма фадрома или малка фадрома – бобкат, а района отвън- с фадрома, както и работници с лопати, които също изгребвали част от боклука, който товарели в глеблото на фадромата, оттам – в камиони, извозвани извън територията на завода. Отвътре в района около самите мелници, където било невъзможно за се загребе с кофата на машината, почистването се извършвало на ръка, с лопати от общите работници на фирмите-субконтрактори, както и с малка машина - бобкат. Поради  възникналия проблем със стената, иззидана с тухли-единички от източния край, подс. К. забранил  на св. В.-подизпълнител от фирма ”Авангард” , който почиствал с бобкат отвътре цеха, да  доближава при почистването на цеха от кашата до стената. Това напомнял и св.Д. К. на св.В., като му обяснявал, че трябва да приближава на не повече от десет метра от стената. Същото се отнасяло и до фадромата на св.А..

        На 26.02.2008г. подс. К. разпределил задачите на служителите от външните фирми на оперативка, на която присъствали  св. Калина Иванова - хигиенист- бригадир на ЕТ „Клийнтекс - Иво Костов". Тя заедно със служителя Р.В. и подс. К. преди това  били обходили маршрута за почистване предходния ден, и били запознати в детайли с отделните обектите. На тях К. не е обяснявал за предпазните мерки, които трябва да се вземат от работниците при почистване на източната част на цех Суровинен около подпрения панел. Св. К. Иванова разпределила от своя страна работниците по обектите, като св. Димитър В. и Х.Х. /пострадал/  трябвало да товарят отпадъци с лопати в камиони. Фадромата, управлявана от св. А., обирал отпадъците и да ги товарел в камиони на други външни фирми, които ги извозвали извън територията на завода. Тримата работели заедно в района на цех Суровинен. Около 10.00ч. св. А., св. В. и Х., откъдето трябвало да оберат отпадъци, струпани пред подпрения  на тухлената стена бетонен панел, подпрян и неукрепен към стената. Св. А. трябвало с греблото на фадромата да загребе част от отпадъците, а после те с лопати да доизчистят остатъка и да го напълнят в кофата на фадромата. След като започнал да събира основното количество отпадъци от площадката срещу панела, А. с кофата на фадромата закачил бетонния панел, който се разклатил и затова  фадромиста го върнал на мястото му, пак чрез кофата на фадромата. Решил, че е останал в първоначалното си положение и затова другите двама- Д. и Х. продължили работата си с лопатите по товаренето на боклука, като застанали от двете страни на кофата.  Неукрепеният панел започнал да пада към фадромата, ударил в рамото св. В., който успял да отскочи  и паднал настрани, затискайки  Х.Х. към кофата на фадромата. Св.А. се опитал да извърти кофата на фадромата и успял да освободи затиснатото тяло на Х.Х. от панела. Последният бил още в съзнание. Намиращите се на място работници оказали първа помощ на пострадалия и повикали линейка на ЦСМП - Девня, с която пострадалият бил откаран в МБАЛ "Св. Анна"- гр.Варна, с тежки увреждания. По - късно, на 25.04.2008г. Х.Х. починал в болницата.

Причина за смъртта му е тежката комбинирана травма, масивен ретроперитонеален хематом, като в хода на своето развитие тежката коремна и гръдна травми са се усложнили с развитие на гнойно - фибринозна бронхопневмония, гнойно - фибринозен перитонит, които са и непосредствена причина за смъртта и са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата на 26.02.2008г. травма.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на показанията на свидетелите- Калинка Иванова, Иво Костов, Т.Т.,Димитър В., Валентин В.,  Стефко А.- разпитан като свидетел на основание чл. 118 ал.1 т.1 пр.2 от НПК,   Д.К., Ц.Г., М.Д., И.А., Р.А., Ю.А., М.Й., С.С., Р.В., А.К., както и приобщените по по реда на чл. 281 от НПК свидетелски показания  на  Т.Т., В.В., Д.К., М.Д., Р. И., Ст.А.- в качеството му на обвиняем от ДП, Хр.Х. /починал/, Р.Г. /починал/- всички депозирани пред предходен съдебен състав; заключения на съдебно-медицинската на д-р М., д-р Р., прочетени на основание чл. 280 ал.4 от НПК и съдебно – техническата на на в.л. инж. И. И.; писмените доказателства– протокол за оглед, фотоалбум, свидетелство за съдимост, трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор; длъжностна характеристика; акт за смърт, удостоверение за наследници и други от ДП и събраните от предходния състав на ОС, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са кредитирани изцяло.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактическа обстановка ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него /обяснения и свидетелски показания/, съпоставяйки ги с писмените доказателства и със заключенията по СМЕ и СТЕ /първоначална и допълнителни такива/. Така изложените доводи се споделят изцяло от състава на АС-Варна. Правилно ВОС е достигнал до извода, че всички допуснати нарушения на разпоредбите на Наредба №7/1999г /редакция към 08.10.2004г/  и на Закона за здравословни и безопасни условия на
труд от страна на подс. К. са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на постр. Х..

Основното възражение, което подс. прави и пред настоящата инстанция, /както и пред пъвоинст. съд/ се базира на виждането му, че той като възложител, наел работници за извършване на подобна дейност, представляваща източник на повишена опасност, не носи отговорност за случващото се работната площадка, т. к. за това  отговарят единствено външните фирми като конкретен работодател. Това му схващане не се споделя. От показанията на свидетелите К. и И., А., В. и К. се установява начина на определяне на работните площадки и конкретните задачи за деня както и на останалите лица, които пряко са отговаряли за охраната безопасността на труда, а също и вътрешните документи по организация и разпределение на отговорностите по безопасност на труда. Именно подсъдимият е лицето, което е било задължено да разпределя задачите, като посочва и работните места на работниците, същият е имал задължения и във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, във връзка с извършвани товаро-разтоварни дейности, наличието на субконтрактори на работни площадки на неговия работодател и техните задължения, конкретната му отговорност за  извършения ремонт на падналата стена и неукрепения панел, който е паднал върху работника вследствие на въздействието на греблото на фадромата. Отново  подс. К. е следвало да локализира създалия се проблем, да сигнализира за това и от друга страна- да не допуска извършване на работни  процеси около тази стена, които да застрашават живота или здравето на работници.

От заключенията по съдебно – техническата и допълнителните такива експертизи, както и направените разяснения в с. з. от  в.л. инж.И. И. от СНТЛ по Фрактодиагностика и съдебна техника към ТУ – Варна се установява по безспорен начин причините и механизма на падане на бетонния панел. Възоснова на писмените и гласни доказателства, както и фотоалумите се установява, в. л. приема, че преди въздействието на греблото на фадромата, панелът е контактувал с тухлената стена само по дължината на горния ръб; в централната зона на тухлената стена преди машинното въздействие е съществувала техническа неизправност от тип "пукнатина / разлом", като същата е била маскирана външно от стоманобетонния панел, като стената и стоманобетонния панел преди механичното въздействие на греблото на фадромата са били в техническа неизправност от тип отклонение от  перпендикуляра /наличие на външен наклон/ спрямо равнината на фундамента и терена. Пред първоинст. съд вещото лице изрично е пояснило, че в двете конструкции преди въздействието от греблото, в механичната система стена/панел са създадени условия за падане и разрушаване. Причината за началните разрушения в тухлената стена е влажно-мократа производствена каша, която се е намирала на пода в цех "Суровинни мелници" и която е понижила носещата способност на тухлените редове в стената, като се е образувала пробойна в последната и същата се е деформирала с външен наклон преди деня на машинно въздействие. Като причината за следващите разрушения непосредствено преди настъпване на злополуката в. л. посочва кратковременното премахване на поставената допълнителна опора - стоманобетонен панел, чрез греблото на  фадрома "Komatsu". Причината за падането на панела е поставянето му в положение върху неустойчиви опори: неустойчивост следствие на опора върху видимо незабележима, но разрушаваща се с увеличение на наклона тухлена стена; неустойчивост в зоната на контакт с терена следствие на неравност в опората. Механизмът на произшествието е технически неизправна, с наличие на разрушителни повреди и външен наклон тухлена стена и поставена допълнителна опора /укрепване/ на стената - стоманобетонен панел в неустойчиво равновесно положение на източната страна на цеха. Премахването на панела чрез греблото на фадромата, активизиране на нови огнища на разрушаване в основата на тухлената стена, увеличаване на външния й наклон, механичното поставяне /връщане/ на панела върху неустойчива, неравна опора към терена и неустойчива горна опора към стената /изменение на първоначалния наклон на панела към стената/, което е довело до "травматичен капан" за постр.Х.. Вещото лице е изключило като  причина за падане на панела натиск - ударен върху тухлената стена от греблото на малката фадрома - бобкат, работела преди инцидента в Цех „Суровинни мелници". Запознаването на вещото лице с нови доказателства – снимков метириал /направени на 29.02.2008г/ от разследването на трудовата злополука в „Девня-Цимент” АД , както и свидетелските показания, депозирани пред съда, не е внесло промени в така представеното от него заключение. Вещото лице е пояснило, че допълнително представения снимков материал  с протокола за оглед е с високо качество, но е идентичен със снимките, направени в деня на произшествието /при разследване на трудовата злополука от съотв. длъжностни лица/, макар и да са с по-ниска резолюция и няма изменения, които да доведат до промяна  в изводите по първоначалната експертиза.

От писмените доказателства по делото /доклад за извършена експертна оценка на сгради и земя, изготвен през януари 2007 г. от лицензиран оценител- л.38 и сл, т. 6 от ДП/ се установява, че стената на цех „Суровинен" е била първоначално изградена от стоманобетонни сглобяеми елементи – греди, колони, стенни панели тип СП, както и остъкляване и покрив от стоманена конструкция, покрит с ламарина. С течение на времето обаче и поради спецификата на производствената дейност отвътре в цеха стените  поддавали от образувалата се влажна каша. Бетонния панел на една от стените на цеха паднал и това наложило изграждането му отново. От показанията на разпитани по делото свидетели /Ц. Г., В., К., , А., А./ е установено, че по указания на подс. К. е била изградена стената от тухли-единички, без да се съблюдават основни изисквания за безопасност, както и за строителство при определени видове производствени процеси. Като дългогодишен служител подс. К. е бил наясно, че изискванията за сградата- построена първоначално от стоманобетонни панели, и за да служи за тези производствени процеси, не може да се достроява, ремонтира и префасонира по начин, който да наруши стабилитета на сградата и да стане опасен за работниците. Падналия от стената панел, по негови указания бил вдигнат с фадромата от св. А. и подпрян на стената. По този начин се закривала изцяло новоизградената стена, панелът изглеждал относително устойчив, а само отвътре в цеха се виждало, че има поставени иззидани тухли, без никакъв фундамент и укрепване, вместо здраво закрепен бетонен панел, който да може да изпълнява функцията на стабилна стена. Самият подс. К. нееднократно е разпореждал на св. В. лично и чрез прекия му ръководител К., да не доближава въпросната стена, работейки от вътрешната страна на цеха с бобкат.

 

Направените фактически изводи и доказателствен анализ от ВОС се споделят изцяло от състава на въззивната инстанция. Правилно първоинст. съд е достигнал до извода, че подс. К., като длъжностно лице, комуто са вменени определени задължения е бил длъжен да не нарушава определени технологични изисквания, свързани с експлоатацията на сградата или съоръженията в нея,  не се е съобразил с нормативното изискване работните места на открито да се  изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падащи предмети, както и при  създаване   на организация на работа, избор на технологични процеси и на работно оборудване и при неговото адаптиране и използване да осигури спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при работа. Наред с това, като е знаел за тази промяна в конструкцията на халето, е трябвало да запознае работниците, независимо на чия фирма са- подизпълнител или работници на завода, с всички опасности,   произтичащи   от  работното  оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на: работната им площадка; местата, свързани с изпълнението на тяхната работа. Не е спазил и изискването на  работните  места да се  създават условия  за  опазване  на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност,   а   всички   неизправности,   които   могат   да   засегнат безопасността   и   здравето   на   работещите,   се   отстраняват  във възможния най-кратък срок. Нарушението на тези правила обуславя извода за наличие на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, предвид това, че той е притежавал необходимата квалификация, респ. необходимите знания, както и опит в тази дейност, но не са е съобразил с тях и като последица- с правилата за упражняване на тази дейност. На работната площадка е извършвана товаро-разтоварна дейност от работник, допуснат от подс. К. на това място и вследствие на неспазване на правилата за безопасност на труда  е настъпил инкриминирания резултат. Товаро-разтоварната дейност  безспорно е и източник на повишена опасност, поради естеството си – рискова за живота и здравето на хора, същевременно изисква и специални знания и умения,  нужни не само  поради естеството й, но и поради необходимостта от избягване на възможни опасности за други лица.

Направените от първоинст. съд правни изводи са също правилни и обосновани – подс. К. е осъществил от обективина и субективна страна състава на чл. 123 ал. 1 от НК, т. к. поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност -товарно - разтоварна дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на чл.  71   т.1 , чл. 165 ал. 1 и чл. 168 ал. 1 от Наредба №7/1999г /редакция към 08.10.2004г/  за  минимални  изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и чл.7 ал.3 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд и по непредпазливост причинил смъртта на Х.В.Х., настъпила на 25.04.2008г. Причина за смъртта на постр. Х.В.Х. е тежката комбинирана травма, масивен ретроперитонеален хематом, като в хода на своето развитие тежката коремна и гръдна травми са се усложнили с развитие на гнойно - фибринозна бронхопневмония, гнойно - фибринозен перитонит, които са и непосредствена причина за смъртта и са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата на 26.02.2008г. травма.

 

Деянието е извършено непредпазливо, при форма -  небрежност.

Субект на престъплението, /в светлината на ППл на ВС №2/79г/ е пълънолетно вменяемо физическо лице /подс. К./, нормативно задължено да организира, ръководи или контролира занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В случая  това е както подс. К., така и прекия изпълнител / св. Ст.А., вече осъден за деяние по по чл. 123 от НК/.

 

Схващането на първоинс. съд, че въпросите досежно търкуването на договорите между „Девня Цимент” - АД и подизпълнителите във връзка със задълженията на подс. К.  и ръководителите на останалите фирми, че са изцяло от компетентността и в правомощията на съда и не могат да бъдат предмет на обсъждане от в. л. в експертиза, се споделя изцяло от настоящата инстанция на въззивния съд.

 

Първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Г.К. с приложението на чл.55 ал. 1 т. 2 б. Б пр.1 от НК - пробация при следните пробационни мерки: на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА;  на основание чл.42 А, ал.2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА . Следва да се отбележи, че така определеното наказание се явява справедливо: преди всичко абсолютно правилно съдът се е съобразил, с принципа „reformatio in pejus”, предвид повторното разглеждане на делото от първоинст. съд по отношение на подс. К., в резултат на връщането му от АС-Варна по жалба на подсъдимите поради отмяна на присъдата в частта, досежно подс. К.. /със същата присъда е бил осъден и св. Стефко А., по отношение на когото присъдата е влязла в сила/.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК или такива, които да налагат изменение на присъдата.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 на Окръжен съд –Варна по НОХД № 1495/09г. по описа на същия съд, постановена на 15.04.2014г

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.