М О Т И В И

 

към присъда № 8 по ВНОХД № 176 по описа за 2015 год. на Варненския апелативен съд

 

Настоящото съдебно производство второ по ред въззивно производство, тъй като с Решение № 180/20.12.2013г. по ВНОХД № 169/2013 г. по описа на ВАпС е била отмена постановената оправдателна присъда № 13/21.05.2013 г. по НОХД № 134/2013г. по описа на ШОС.

Настоящото произнасяне е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e инициирано по протест на прокурор при ОП Шумен и въззивна жалба на частните обвинители М.А.М., Н.А.А., като законен представител на Ф.А.М., П.А.М. срещу Присъда №9 от 30.04.2015г. по НОХД №4/2014г. по описа на Окръжен съд-гр.Шумен.

С атакувания съдебен акт подсъдимият С.С.Х., ЕГН ********** е бил признат за НЕВИНОВЕН, в това на 11.11.2011г., около 18,20-18,30 часа, по път I-2 /Русе-Варна/ в посока от гр. Шумен към гр. Русе, на километър 108 + 048, при управляване на МПС - лек автомобил „Сеат”, модел „Толедо” с рег. № Н 2492 АР, да е нарушил правилата за движение по пътищата:

- не изпълнил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия - слаб снеговалеж, със състоянието на  пътя – мокър асфалт, и с конкретните условия на видимост - при  настъпил мрак, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, когато възникнала опасност за движението;

-не изпълнил задължението си по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства,

а именно, управлявал автомобила със скорост от около 72 км/ч, при която скорост движейки се на къси светлини по прав и неосветен участък на пътя е имал възможност да спре, ако възприеме препятствието /навлизащият в неговата лента за движение велосипедист/ на не по-малко от 66,40м. пред автомобила, а е следвало да управлява автомобила със скорост не по-висока от 46,50 км/ч, при която е имал възможност да спре в осветената зона пред автомобила, а именно на разстояние 33,60 метра и да предотврати удара,

в резултат на които нарушения на правилата за движение, да е допуснал ПТП с  велосипедиста А.М.М. - на 40 години от с.Мадара, и по непредпазливост да е причинил смъртта му, като деянието да е извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, който по същото време по път I-2 /Русе-Варна/, на километър 108 + 048, при управляване на велосипед под въздействието на алкохол с концентрация 3,295 mg/ml /етилов алкохол в кръвта/, установена по надлежният ред с химическа експертиза, също нарушил правилата за движение по пътищата:

-по чл.80 от ЗДвП, а именно не изпълнил задължението си да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а се е движил в лявата част платното и се насочил към дясната половина на платното и навлязъл в нея на разстояние около 30 метра пред автомобила;

-по чл.5 ал.2 т.2 предложение първо от ЗДвП, а именно не е изпълнил задължението си с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението;

-по чл.5 ал.3 т.1 предложение първо от ЗДвП, а именно не изпълнил задължението си да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, поради което го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Съдът се е произнесъл по възлагането на сторените по делото разноски в размер на 1130.50 лева, направени от ОД на МВР по досъдебното производство, и съдебните разноски  в размер на 5878.79 лева, като е постановил те да остават за сметка на Държавата.

 ШОС е постановил и веществените доказателства по делото: седалка и велосипед със скорости, червен на цвят с изкривени  капли – след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. 

В протеста се навеждат оплаквания за необоснованост на някои от фактическите изводи на ШОС и за неправилно приложение на материалното право, свързано с игнориране на доказани много сериозни и груби нарушения на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил. В допълнение  към протеста се развиват пространни доводи, с които се изразява несъгласие с изводите на съда, който въпреки, че не е определил в мотивите си деянието на подс.Х. като „случайно деяние“, на практика се е позовал именно на чл.15 от НК. Прокурорът обаче счита, че в конкретния случай по настоящото дело позовавенето на „случайно деяние” е напълно необосновано и юридически неправилно. Твърди се, че ШОС в разрез със заключението на петорната експертиза е приел на л.7 абз.втори в мотивите си, че избраната от подс.Х. скорост не била висока и е била съобразена с конкретните пътни условия - движение в тъмната част на денонощието,на мокър асфалт, при валеж от дъжд примесен със сняг. Прокурорът намира този извод за неправилен - избраната скорост от 67 - 70 км/час не може да бъде разглеждана като съобразена, нито с неблагоприятни пътни условия, нито пък е позволявала спиране в рамките на осветената от фаровете зона. При конкретния случай за осветеност от 50 метра на левия фар, технически съобразената скорост е била 55,6 км/час.

Прокурорът отделя специално внимание и на несъгласието си с разсъжденията на съда по отношение отказа му да кредитара заключението на петорната АТЕ за предотвратимост на произшествието, ако водачът се движил с 39,5 км/ч. Прокурорът изразява пълното си несъгласие с довода на ШОС, че движение с такава скорост било забранено от чл.22 от ЗДвП, а опитът да се мотивира по този начин оправдателната присъда, намира за несъстоятелен.

На следващо място прокурорът оспорва правилността на извода на ШОС, изложен на на л.8 в мотивите, че пострадалият бил излязъл пред автомобила от място и по начин, който не би могъл да бъде предвиден от подсъдимия, т.е. велосипедистът не бил предвидимо препятствие на пътя. Прокурорът сочи, че за разлика от навлезлия внезапно пешеходец на пътното платно в цитираното от ШОС Решение №479/2008г., по настоящото дело велосипедистът е бил в средата на пътното платно. Безспорно велосипедистът се е движил в нарушение на правилата по ЗДвП, но е представлявал участник в движението, с които е следвало другите да се съобразяват. Подс.С.Х. не е възприел своевременно опасността на пътя - велосипедист в средата на пътното платно, и поради това не е реагирал своевременно според предписанията на Закона в чл.20 ал.2 от ЗДвП - да намали скоростта и при необходимост да спре когато възникне опасност за движението,т.е.,че е нарушил правилата за движение и това нарушение е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото след него ПТП. Според прокурора причините, за да не види подс.С.Х. и да възприеме своевременно велосипедиста като опасност за движението, могат да са поне няколко в диапазона от отвличане на вниманието до заслепяване. Независимо в каква степен е бил заслепен, подс.С. Х. е бил длъжен незабавно на намали скоростта и при необходимост да спре - чл.77 от ЗДвП . Той обаче не намалил скоростта и не спрял своевременно. Това е още едно нарушение на правилата за движение, което изключва случайното деяние в конкретния казус.

В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с искане по чл.334 т.2 от НПК.чл.335 ал.З от НПК и чл.336 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Присъда №9 от 30.04.2015г. по НОХД №4/2014г. по описа на Окръжен съд-гр.Шумен, и постановяване на нова присъда, с която да бъде осъден оправдания подсъдим С.СЕБАИДИН Х. *** по обвинението му от първата инстанция чл.343 ал.1,буква „в” от НК.

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста, като изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда. Счита, че ако пострадалият велосипедист М. се беше движил в крайно дясно на неговата лента за движение, имайки предвид посоката му на движение, то той би попаднал в осветената от фаровете на л.а. на подсъдимия зона от 75 м. и тогава би бил извън опасната зона за спиране. Прокурорът от ВАпП излага виждането си, че технически съобразена скорост 39.5 км/ч, посочена от заклчението на петорната СТЕ, е изчислена с оглед фактологията по делото и касае един, единствен участник в движението на инкриминираната дата и на инкриминираното място, а той е пострадалият А. М.. Прокурорът обаче коментирайки неправомерно поведение на пострадалия велосипедист, достига до извод, че той не може да бъде разглеждан като предвидимо препятствие по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което да ангажира задължението на подсъдимия да спре. В този смисъл пледира за потвърждаване на постановената оправдателна.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба и наведените в нея опаквания за неправилно приложение на материалния закон с атакуваната присъда. Не се оспорва наличието на виновно поведение от страна на пострадалия, но навежда доводи, че за да намери приложение нормата на чл.15 от НК, приложена от ШОС, то подсъдимият трябва да е изпълнил всички свои задължения като вода на МПС, а в конкретния случай той безспорно е нарушил правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да осъди оправдания подсъдим по предявеното му на първа инстанция обвинение.

Защитникът на подс.Х. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение поради неоснователността на съдържащите се в тях твърдения и искания и също така сочи, че първоинстанционната присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като тя е законосъобразна.

В последната си дума подс.Х. изразява желанието си да бъде признат за невинен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест и жалба са процесуални допустими - подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват като основателни.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият С.С.Х. е предаден на съд по обвинение по чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП за това, че на 11.11.2011 г. около 18,20 – 18,30 часа , по път І – 2 / Русе – Варна/, в посока от гр. Шумен към гр. Русе, на километър 108 + 048, при управление на л. а. „Сеат Толедо”, с рег. № Н 24 92 АР, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, в резултат на които нарушения на правилата за движение допуснал ПТП с велосипедиста А.М.М. на 40 години от с. Мадара и по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, който също нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 80 и чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗДП.

Подсъдимият С.С.Х. бил правоспособен водач на МПС от 17.09.1997 г. и притежавал свидетелство за правоуправление за категории „В”, „С” и „М”, впоследствие придобил и категории „Т” и „Е”.  Като водач бил наказван два пъти за нарушения на ЗДП и му били наложени административни наказания глоба. В края на 2011 г. притежавал лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № Н 24 92 АР.

Вечерта на 11.11.2011 г. (петък) св. М.М.М. – братовчед на подсъдимия, го помолил да го закара заедно с племенницата му С. до с. Тервел, обл. Шумен. От гр. Шумен тръгнали около 17.30 ч. с личния автомобил на подсъдимия „Сеат Толедо” с рег. № Н 24 92 АР, управляван от него. Св. М. седял на предната седалка до шофьора, а момичето било на задната седалка. Движели се по пътя Русе – Варна, в посока от гр. Шумен към гр. Русе. Вече било тъмно, валял дъжд примесен със слаб сняг. Подсъдимият управлявал автомобила с включени къси светлини, чистачките работели на бавни обороти. Автомобилът бил оборудван с асиметрични къси светлини, които остевятали вдясно от левия фар на 75 м. пред л.а., а вляво от левия фар – на 50 м., за да не пречи на водачите на насрещните автомобили.

Пострадалият А.М.М. живеел в с. Мадара, Шуменска област. Работел като строител на обекти в гр. Шумен. Обикновено се придвижвал до града с велосипед. Сутринта на 11.11.2011 г. М. *** по работа. Бил облечен с червено яке и черно долнище на анцуг. Карал червен велосипед със скорости, който нямал фар и заден светлоотразител, но имал два светлоотразители между спиците на предното колело и на педалите. Преди обед се отбил в дома на брат си – св. К. М., по-късно и при друга своя сродница – св. С.С., като и на двете места консумирал алкохол. През деня М. пил алкохол и в заведения в гр. Шумен, а привечер с велосипеда се отправил към с. Струйно, Шуменска област, където в този момент се намирало семейството му. Пострадалият управлявал велосипеда си в лявата лента на път път І – 2 в посока от Шумен към Русе със скорост от 12 км./ч. Около 18.00 часа, на около 500 м. след разклона за гр. Търговище, пострадалият се разминал с товарен автомобил, управляван от св. Н.Н. в посока Русе Варна. На свидетеля му направило впечатление, че велосипедистът се движи срещу него, в неговата лента, почти плътно до банкета, но доста „уклончиво” - колелото криволичело. Малко по късно, около 18.15 ч. пострадалият решил да се върне в своята лента за движение и навлязъл със същата скорост под ъгъл от 20 градуса спрямо надлъжната ос на пътя в дясната пътна лента за движение.

 Междувременно около 18.15 – 18.20 часа подсъдимият преминал разклона за гр.Търговище и продължил по главния път, посока гр. Разград.  В неговата лента за движение нямало други автомобили. На около 500 м. след разклона, излизайки от ляв завой, подсъдимият се движел със скорост от 67.11 км/ч. по прав участък от пътя с лек наклон нагоре (2%), когато забелязал в лентата за насрещно движение два автомобила, движещи се на дистанция един от друг – л.а. „Опел Вектра”, управляван от св.М.Н. и втори л.а. с водач св.Д.В.. Малко преди разминаването с първия автомобил, подсъдимият забелязал в дясно пред автомобила си попътно движещия се велосипедист. Подсъдимият Х. задействал спирачките, когато бил на 37.7 м. от мястото на последвалия удара, но настъпил сблъсък между предната броня на л.а. и задното колело на велосипеда, в дясната пътна лента на 1.9 м. вляво от десния край на платното за движение. Подсъдимият и св. М. веднага слезли от колата и отишли да видят какво е състоянието на пострадалия. Видели, че той лежи зад автомобила, напречно на пътното платно, краката му били в банкета, а по надолу извън пътя бил и велосипеда. Малко след местопроизшествието спрели и водачите на насрещно движещите се автомобили. Св. Д.В., който управлявал втория автомобил отишъл на място и се обадил по мобилния си телефон за линейка. Подсъдимият от своя телефон подал сигнал на телефон 112, съобщил за ПТП и поискал да изпратят на място полиция. Полицейските служители и лекарският екип пристигнали почти едновременно на местопроизшествието. Лекарите установили смъртта на М..

Фактическата обстановка, приета от съда е безспорно установена от показанията на разпитаните от първата инстанция по делото свидетели М.Н., Н.Н., Г.Г., Д.В., К. М., М.А., С.С., обясненията на подсъдимия, изготвените протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и експертизи.

 При извършения технически оглед на лекия автомобил „Сеат Толедо” с рег. № Н 2492АР в сектор "ПП-КАТ" при ОД на МВР  гр. Шумен е установено, че спирачната система, ходовата част и окачването, както и кормилното управление на автомобила са в  изправност. Установено е, че по осветителната система има повреди, а именно, че вследствие на удара не работи габаритна и дълга светлина на преден десен фар и е счупено стъклото на преден десен пътепоказател. По купето е установено, че са  деформирани: тавана, 2 бр. предни колонки, преден капак и преден десен калник; счупени са предно обзорно стъкло и предна декоративна решетка. Тези деформации и повреди съвпадат с описаните при огледа на автомобила на местопроизшествието. За всички тези деформации, при техническия оглед е дадено становище, че са вследствие на удара при ПТП.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №106/2011 година /л.68-л.71/. При огледа  и аутопсията на трупа на   А. М. са установени следните травматични увреждания: Тежка черепно-мозъчна травма; многофрагментно счупване на костите на черепния свод и  основа  с деформиране на черепа  в дясната челно-слепоочна област; кръвонасядане на меките черепни обвивки; субарахноидален кръвоизлив; точковидни кръвоизливи сред мозъчното вещество; размачкване и кръвопропиване на част от малкия мозък с контузни полета; охлузвания  и кръвонасядания на челото; охлузване  на дясно рамо, по гърба на ІІ, ІІІ и ІV пръст на дясна ръка, дясна китка, десен лакът; охлузване  вдясно на поясната област и хълбок; охлузване по външната страна на десен хълбок;  охлузвания, множествени, на дясна подбедрица, лява подбедрица; охлузване на ляво бедро, по гърба на ІІІ пръст на лява ръка; счупване в средната трета на големия пищял на десния крак с широка част откъм външната страна на подбедрицата – бампер-фрактура; счупване на малкия пищял на десния крак в близост до колянната област; кръвонасядане около местата на счупванията; леко набръчкана капсула на слезката. Заключението на експертизата е, че причината за смъртта  на А. М. е тежката черепно-мозъчна травма. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, травматичните увреждания може да се получат при ПТП. Може да се приеме, че първоначалният удар е бил в дясната половина на тялото.

От извършената и приета по делото химическа експертиза №102/18.11.2011 година – л. 91, при изследването по метода на “Видмарк” на кръвната проба, взета от подсъдимия не е  установено наличие на алкохол.

Видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза № 105/19.11.2011 година /л.96/ при изследването  на кръвната проба и урината взети при аутопсията от трупа на пострадалия е установено следното: При изследването по метода на “Видмарк”, в кръвта на пострадалия, към момента на настъпване на смъртта му на 11.11.2011 година е установено наличие на алкохол в размер на 2,93 промила, а в урината му е установено наличие на алкохол в размер на 3,62 промила.

От приетата съдебно химикотоксикологична експертиза по метода на газовата хроматография № 3 от 24.02.2012 година в кръвта на А.  М. към момента  на настъпване на смъртта му  на 11.11.2011 година е  установено наличие на етилов алкохол в размер на 3,295 промила, а в урината му е установено наличие на етилов алкохол в размер на 3,060 промила. Експертът дава заключение, че това съответствува на трета степен на алкохолна интоксикация или тежка степен на алкохолно опиване – в границите от токсична към летална.

Изложените фактически положения въззивният съд приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: дадените на етапа на съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и становища на вещите лица, както и прочетените на основание чл. 282 НПК заключения по назначените експертизи в досъдебното и съдебното производство; прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие от 11.11.2011г., фотоалбум, скица на местопроизшествието, протоколи за доброволно предаване и отговорно пазене на вещи, протоколи за оглед на труп, за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, автобиография, удостоверения за наследници, справка за нарушения по ЗДвП, протоколи за химически експертизи.

Горната фактическа обстановка е безспорна между страните по делото и се установява от гласните доказателства по делото и заключението на петорната автотехническа експертиза, което се кредитира като обективно, компетентно и мотивирано дадено. Заключението на именно тази експертиза е дало обоснован и убедителен отговор на всички относими въпроси, включени в предмета на доказване по това производство съгласно чл.102 НПК. В този смисъл и оплакванията на прокурора за необоснованост на атакуваната присъда и за допуснати процесуални нарушения по повод установяване на обективната истина по делото, допуснати от първата инстанция, не се споделят от този въззивен състав.

За пълно, ясно, обосновано и правилно и въззивният съд намира именно заключението на назначената в хода на съдебното производство от първата инстанция заключение по коментираната петорна АТЕ. Безспорно е установено, че скоростта на движение на лекия автомобил „Сеат Толедо” непосредствено преди удара е била около 67.11 км/ч, а дължината на опасната му зона за спиране – около 65.3 м. При включени асиметрични къси светлини, в дясно светлината осветявала пътното платно на разстояние от 75 м. пред автомобила, а в ляво – на 50 м, за да не се пречи на водачите на насрещните автомобили. По ширината на пътя светлинният сноп осветява на разстояние 4 м вдясно и вляво от оптичната ос на всеки фар. Технически съобразената скорост, която би позволила на водача да спре в рамките на осветената зона с дължина 50 м е 55.6 км/ч, а в рамките на осветената зона с дължина 75 км/ч – 73.8 км/ч. Скоростта на велосипедиста преди и в момента на удара била около 12 км/ч. Ъгълът,  под който той навлизал в лентата за движение бил 20 градуса. Когато подсъдимият възприел велосипедиста и предприел аварийно спиране, автомобилът се намирал на разстояние 37.7 м от мястото на удара, което се изминава за 2.02 секунди. Когато водачът на автомобила възприел велосипедиста, той се намирал на 6.7 м от мястото на удара и попадал в зоната на осветеност от фаровете на автомобила в напречна и надлъжна посока. Водачът на автомобила възприел опасността своевременно, при наличната си скорост на движение не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, защото велосипедистът попада в опасната зона за спиране. Скоростта, при която лекият автомобил би спрял преди мястото на удара, при своевременно възприемане на опасността от водача, е 45.3 км/ч. В конкретния случай обаче вещите лица приемат, че наличието на насрещно движещи се автомобили в тъмната част на денонощието с включени фарове е намалило разстоянието на реалната видимост до 31.4 м., което от своя страна променя съобразената скорост на 39.5 км./ч. В съдебно заседание ескпертите безапелационно са потвръдили своите изводи, давайки обоснован и мотириван отговор на всички въпроси, поставени от страните.

При тези обстоятелства напълно необоснован е изводът на първата инстанция за липсва на виновно поведение на подсъдимия Х.. Като водач на МПС за него е съществувало задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП при избора си на скорост да се съобрази с конкретните пътни, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Скоростта на движение е трябвало да бъде избрана от подсъдимия така, щото да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие. Подсъдимият в качеството си на водач е не само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление извън населено място, в тъмната част на денонощието, при валеж на дъжд, примесен със суграшица, при относително интензивен трафик (типичен за петък вечер) както от насрещно движещи се, така и от попътно движещи се МПС, безусловно съдържа индикации за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост и осторожност, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква интензивно движение. А в конкретния случай на пътя е имало и велосипедист, които по принцип е уязвим участник в движението по смисъла на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Наличието на светлоотразители в спиците на предното колело е позволявало благодарение на разсеяната светлина на фаровете той да се възприеме от водача, когато попадне в в осветената от левия фар зона – 4 м. вляво от лявата страна на автомобила или на 50 м. пред автомобила. Подсъдимият обаче е управлявал л.а. със скорост, която не му е позволявала да спре в рамките на тази осветеност. Това негово поведение е виновно и съобразно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.9 на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК: „Ако при движение нощно време със съобразена скорост на светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл. 15 НК. Ако обаче разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението, попадането в удължената опасна зона за спиране на моторното превозно средство е виновно нарушение на правилото на чл. 120 ППЗДвП и причина за настъпване на произшествие, която предварително е поставена от водача.”

Наличието на насрещно движещи се автомобили безспорно е намалило тази видимост допълнително и е усложнила ситуацията, като това обстоятелство също е следвало да бъде отчетено от водача на МПС и е ангажирало задължението му да съобрази поведението си с всички тези фактори и да предприеме действия, гарантиращи безопасността на всички участници в движението, т.е. да намали скоростта на движение на л.а. до такава, позволяваща му да спре в рамките на намалената видимост. Убедеността на подсъдимия, че не застрашава други участници в движението, е била субективна и е подлежала на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той е бил длъжен да реагира. Затова е не може да бъде споделено виждането на ШОС, че избраната от подс.Х. скорост не била висока и дори била съобразена с конкретните пътни условия – движение в тъмната част на денонощието, на мокър асфалт, при валеж от дъжд примесен със сняг. Този извод ШОС е направил в пълно противоречие с фактите по делото – подсъдимият е управлявал със скорост, която дори не му е позволявала да спре в рамките на 50 метровата остветеност от левия фар, още по-малко тази скорост (67.11км./ч.) е позволявала спиране при настъпилото допълнително намаляване на видимостта при разминаването с насрещно движещ се л.а. с включени къси светлини. Категорично не може да бъде споделено становището на ШОС, че посочената от експертите по АТЕ като съобразена с конкретната пътна ситуация скорост от 39.5 км/ч била забранена от ЗДвП. Безспорно нормата на чл. 22 (1) от ЗДвП поставя в задължание на водачите на ППС да не да се движат с твърде ниска скорост, като обаче са поставени две условия -  това движение с ниска скорост да е без основателна причина или когато по този начин се пречи на движението на другите пътни превозни средства. Очевидно опазването на безопастността на друг участник в движението съставлява именно такава основателна причина за движение с ниска скорост, като същевремнно е осигурявала и спазването на задълженията от страна на водача, произтичащи от нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В аналогичен казус, разгледан по Решение № 512 от 8.ХII.1986 г. по н. д. № 487/86 г., III н. о. ВКС е посочил следното: „От фактическа страна окръжният съд е приел, че подсъдимият е управлявал лек автомобил на къси светлини със скорост около 70 км/час. При разминаване с насрещно превозно средство той е бил заслепен и не е могъл да възприеме движещия се в дясната част на попътната лента колоездач. В резултат на последвалия удар в задната част на велосипеда на пострадалия са били причинени увреждания, които довели до неговата смърт. Подсъдимият като водач на лек автомобил е нарушил чл. 120 ППЗДвП във връзка с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Скоростта на моторното превозно средство е била несъобразена със светлините на фаровете и водачът не е имал възможност да преустанови движението или да вземе мерки за безопасно движение. Неговата опасна зона за спиране е била далеч по-голяма от осветеното разстояние пред него. Освен това поради предстоящото разминаване с насрещно моторно превозно средство видимостта е била затруднена от насрещните светлини. При това положение ударът на велосипедиста е бил неизбежно и непреодолимо обстоятелство, с което подсъдимият не се е съобразил, поради което виновно е причинил смъртта на велосипедиста”.

В обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това, като по този начин подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да осигури безопасността на другите участници в движението. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г., II н. о. Именно допуснато от подсъдимия неправомерно поведение – нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което е и в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат, не дава основание за изключване на вината му при условията на чл.15 НК. Както се е произнасял многократно ВКС /не само с посочените по-горе Решения, но и с тези, цитирани в допълнението на протеста/, случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.

Пропускът на подсъдимия да забележи своевременно велосипедиста се дължи основно на неправилната негова оценка на пътната ситуация, намалената видимост и интензивния трофик, довела и до неадекватен избор на скорост.

По делото е безспорно, че е налице значителен принос за настъпването на вредоносния резултат и от страна на загиналия велосипедист. Пострадалият М. е управлявал велосипед без фар и без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието, което безспорно е намалявало неговата разпознаваемост. Същевременно обаче между спиците на предното колело на велосипеда и на педалите му е имало светлоотразители, които според експертите са позволявали той да бъде забелязан на разсеяната светлина на фаровете, даже преди да попадне в осветената от левия фар зона – на 4 м вляво и на 50 м пред автомобила. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че велосипедистът е бил видян от други двама водача – свид.Маргарита Неделчева и св.Николай Николов, както и от пътника в л.а., управляван от подс.Х. – св.Мехрим М., който е реагирал първи на появата му.

Безспорно пострадалият не се движел в най-дясната част на своята лента за движение, а в насрещната лента и едва при приближаването на автомобила, управляван от св. Недялкова, предприел навлизане в своята лента на 37.7 м. преди мястото на удара.

Безспорно е установено по делото, че пострадалият М., преди да потегли с велосипеда си, е употребил голямо количество алкохол и по време на произшествието е бил в състояние на тежка степен на обикновено алкохолно опиване. Безспорно това негово пияното състояние е повлияло на движенията и реакциите му, като ги е забавило, нарушило е координацията му, както и на съзнанието и е обусловило неправилното възприемане ситуацията на пътя и възможността за своевременна и логична реакция. Това негово състояние обаче не освобождава другите участници в движението от задължението им да опазват неговата безопастност, здраве и живот. Описаното поведение на велосипедиста М. също съставлява нарушение на правилата за движение, установени в чл. 80 от ЗДП, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП и чл. 79, т.3 и 4 от ЗДП, и също се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Горното от своя страна обуславя извода на настоящата инстанция, че настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от неправомерно поведение и на двамата водачи на пътни превозни средства и съществува релевантна връзка между деянията им и смъртта на велосипедиста.

Поради изложеното въззивният съд счита, че след правилното установяване на фактическата обстановка и след преценката на релевантните по делото доказателства се налага друг правен извод – за обективна и субективна съставомерност на деянието осъществено от С.С. Х., ЕГН ********** по предявеното му на първата инстанция обвинение по чл.343, ал.1, б.„В " от НК, поради което и го призна за виновен в това, че на 11.11.2011 година около 18:20-18:30 часа, по път I-2 /Русе-Варна/ в посока от град Шумен към град Русе, на километър 108 + 048, при управляване на МПС - лек автомобил „Сеат”, модел „Толедо” с рег. № Н 2492 АР, нарушил правилата за движение по пътищата - по чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и допуснал ПТП с велосипедиста А.М.М., като по непредпазливост причинил смъртта му.

От субективна страна деянието е било извършено при форма на вина – небрежност по см. на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение, визирани в ЗДвП, и е могъл да ги предвиди, предвид дългогодишния му опит като водач на МПС, още повече в конкретната усложнена пътна ситуация, при която изначално изборът му на скорост на движение не е бил съобразен с осветената зона на фаровете на л.а., с което сам се е поставил в невъзможност да спре при възникналата опасност.

Горното от своя страна мотивира въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. чл.336, ал.1, т.2 от НПК като отмени проверяваната първоинстанционна присъда и постанови нова, с която ангажира неговата наказателна онговорност за осъщественото престъпление против транспорта.

Настоящият състав на ВАпС при определяне на съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия съобрази следното:

С оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия следните обстоятелства - чисто съдебно минало, изразено съжаление за случилото се, добри характеристични данни. Горното сочи, че обществената опасност на личността на дееца е ниска. Безспорно осъщественото от подсъдимия деяние, субсумиращо престъпния състав по чл.343, ал.1, б. В от НК, е със завишена степен на обществена опасност. В тази връзка бяха направени законодателни промени през последните години, като бяха завишавани санкциите в отговор на високия социален резонанс на този вид противоправни посегателства. С изменението на НК от 2012 г. - ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., законодателят в хипотезата на чл.343, ал.1 б.В НК при смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", придвиди наказание лишаване от свобода от две до шест години. Старата редакцията на същата норма, действала към момента на деянието – 11.11.2011 г., предвиждаше наказание лишаване от свобода до шест години. Постанявеното на специален минимум на възможния размер на наказанието, при запазване на специалния максимум, сочи на извод, че сегадействащата разпоредба е по-неблагоприятна за дееца, тъй като предвижда по-тежка наказуемост на деянието, поради което и на основание чл.2, ал.2 от НК следва да намери приложение нормата в старата й редакция.

Доколкото с оглед на тежкия резултат – смърт на едно лице, на деянието на подсъдимия е придадена квалификация по по-тежко наказуемия текст на ал.1, б.В на чл.343 от НК, то този резултат не може да бъде ценен като обстоятелство, допълнително отегчаващо наказателната отговорност на дееца. Горното мотивира въззивният съд да приеме, че по делото не е налице нито едно обстоятелство, което да сочи на отегчаване на отговорността на подс.Х.. Напротив налице са единствено смекчаващи такива. В тази насока не може да не бъде отчетен значителния принос на загиналия велосипедист, участвал в пътния инцидент – както вече бе коментирано по-горе велосипедистът А. М. е допуснал три нарушения на задълженията си на водач на ППС – управлявал е велосипед без изискуемите по чл.79 ЗДвП устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, движел се е нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, и е бил в тежко състояние на обикновено алкохолно опиване. Това сочи на съпричиняване на настъпилия тежък резултат, оценено от тази инстанция на минимум 50%. Като смекчаващо отговорността обстоятество тази инстанция цени и изминалия значителен период от време – близо четири години, от момента на осъществяване на наказанието до момента на ангажиране на наказателната отговорност на подс.Х.. Това забавяне не може да бъде обвързано с каквото и да било виновно поведение на подсъдмия, чието процесуално поведение в хода на цялото наказателно производство е било добросъвестно. Макар горните обстоятелства, обуславящи смекчаване отговорността на подс.Х., да са многобройни, те обаче не навеждат на извод, че е най-лекото наказание, предвидено в закона би се явило несъразмерно тежко. В случая евентуална замяна на наказание „Лишаване от свобода” без специален минимум с наказание „Пробация” би противоречала на постигане на справедливостта с оглед настъпилия тежък резултат – смърт на едно лице. Очевидно такова е и актуалното разбиране на законодателя, обвързал наказанието „Лишаване от свобода” със специален минимум още през 2012 г.

Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че съответното наказание на стореното следва да бъде определено при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над минимума, предвиден в санкцията на специалната норма чл.343, ал.1, б.В (в редакцията ДВ, бр. 75 от 2006 г) – именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Едновременно с това фактическите данни за личността на подсъдимия Х., неочертаващи извод за формирани престъпни навици, въпреки еднократното игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането му от обществото, за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на 36 годишен мъж, липсата на изрични лоши характеристични данни, продължаващата реализация в живота обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, въззивният съд отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен срок от три години.

 

Съобразявайки и императивната разпоредба на чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия комулативно и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от шест месеца.

 

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

По реда на служебната проверка настоящият състав на въззивната инстанция не констатира други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна или изменяване на първоинстанционната присъда.

 

 По изложените съображения възивният съд постанови нова присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.


П Р И С Ъ Д А

8

 

16.07.2015 година, гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД      НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ШЕСТНАДЕСЕТИ ЮЛИ    ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

секретар С.Д.

прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА

като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА

ВНОХД № 176 по описа за 2015 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 9 от 30.04.2015 година по НОХД № 4/2014 година на Окръжен съд - Шумен, с която подсъдимият С.С.Х. е бил признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.Х.роден на ХХХХХХ година в град Шумен, български гражданин, с основно образование, работи като обслужващ бензиностанция „ОМВ България” - гр. Шумен, с постоянен и настоящ адрес в гр. Шумен, ХХХХХХХ, женен, не осъждан, ЕГН ХХХХ за

 

 

 ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.11.2011 година около 18:20-18:30 часа, по път I-2 /Русе-Варна/ в посока от град Шумен към град Русе, на километър 108 + 048, при управляване на МПС - лек автомобил „Сеат”, модел „Толедо” с рег. № Н 2492 АР, нарушил правилата за движение по пътищата - по чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и допуснал ПТП с велосипедиста А.М.М., като по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” /изм./, във вр. чл.342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.343г НК, вр с чл.37, ал.1, т.1 от НК ЛИШАВА подсъдимия  от правото да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 1130.50 лв. по сметка на ОД на МВР - Шумен, както и съдебните разноски в размер на 5878.79 лева по сметка на ШОС в полза на Държавния бюджет.

 

Веществените доказателства по делото: седалка и велосипед със скорости, червен на цвят с изкривени капли – след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                      2.