Р Е Ш Е Н И Е

                        №125

13.06.2016г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.а

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

   прокурора И. Николов,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №176 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Силистренски окръжен прокурор против присъдата на Силистренския окръжен съд от 07.03.2016г.,постановена по нохд № 208/14г. с която подсъдимият И.И.Д. е признат за невиновен и е оправдан за деяние по  чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК.

В протеста се сочат основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон като се прави  искане въззивната инстанция да отмени присъдата и постанови осъдителна такава като на наложи на подсъдимия Д. справедливо наказание при приложение чл.55 НК. В допълнителните съображения към протеста се излагат подробни съображения, защо прокуратурата счита, че има нарушения на разпоредбите на чл.25 ал.1, чл.35 ал.2 ЗДвП и чл.22 вр.чл.10 ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС издадена от М-ра на РРБ.

Пълномощникът на частното обвинение поддържа подадения протест.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззивният протест е  подаден в срок и е допустим.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 07.03.2016г. по нохд № 208/2014г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия И.И.Д. за невиновен в това, на 04.04.2014г. по път ІІІ-235 в района на км.35+500, при управление на колесен трактор „John Deere” с рег. № СС05123, с прикачена към него сеялка да е нарушил чл.25 ал.1, чл.35 ал.2 ЗДвП и чл.22 вр.чл.10 ал.1 Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извън габаритни и/или тежки ППС издадена от М-ра на РРБ и по непредпазливост да е причинил смъртта на Й П. ***, починал на 05.04.2014г., като след деяние е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и го е оправдал по обвинението му по чл.343а ал.1 б.”б”  вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Подсъдимият Д. е правоспособен водач от 1986г. На 04.04.2014г., около 8,45ч., в изпълнение на служебните си задължения се предвижвал по пътя от с.Зафирово към с.Сокол Силистр. Обл. К трактор с рег.№СС 05123 и прикачена сеялка с брана. Общата дължина на композицията била 16м., а височината на сеялката 4,90м. Движил се по третокласен път ІІІ-235. За да стигне до нивата, която следвало да обработва, трябвало да завие надясно като излезе от пътното платно и поеме по черен път. Отбивката представлявала циментово заустие над канавката по продължението на пътя. Пътят бил прав с надлъжен наклон за изкачване от 0,8% и ширина 6.00м., двупосочен, с по една лента в двете посоки, разделени с единична прекъсната линия, с настилка от асфалтобетон суха и в добро състояние. От двете страни на пътя имало банкет и след него отводнителни канавки.

Преди да предприеме маневра завиване надясно подс. Д. подал десен мигач и включил оранжева премигваща светлина, разположена от лявата страна над кабината. Убедил се, че няма преминаващи МПС и започнал да се изнася наляво в лентата за насрещно движение за да може композицията безпроблемно да завие вдясно. След като тракторът и сеялката се намирали изцяло в лявата лента, подс. Д. започнал завиване надясно с цел напускане на пътното платно и поемане по черния път като се движел с около 10км/ч. Непосредствено преди да напусне платното, подс. Д. чул шум от спирачки и почувствал удар в предното дясно колело на трактора. Видял сив автомобил да отскача в резултат на удара и спрял вдясно от пътя през заустването и канавката. Веднага отишъл до автомобила и като видял че водача му е окървавен се обадил на тел.112. Пострадалият бил откаран в болница в гр.Силистра, но въпреки оказаната му мед. помощ починал на следващия ден в резултат на получените телесни увреждания, несъвместими с живота, подробно описани в СМЕ.

От изслушаните САТЕ и извършеният следствен експеримент се установява по безспорен и категоричен начин, че при започване на маневрата завиване надясно, л.а. „Мицубиши Каризма” управляван от постр. Й Г. се е намирал на 487,49ч. от мястото на удара и не е могло да бъде забелязан от подс. Д.. Същият е могъл да забележи фаровете на л.а. от 230,50м. , а целия автомобил – от 211,80м.

Установено е и, че след като започне маневрата на завиване както наляво така и надясно, водачът няма възможност непрекъснато да наблюдава пътя зад себе си, поради отклоняване на надлъжната ос на композицията спрямо оста на пътя. В момента, когато композицията е започнала завиване надясно, водачът е могъл да наблюдава движението зад себе си с обръщане глава надясно. В този момент л.а. се е намирал на 94,88м. от мястото на удара и е могъл да бъде забелязан. В този момент предният десен ъгъл на трактора е отстоял на 3,85м. от десния ръб на платното. Ако в този момент подсъдимият Д. е предприел спиране при скоростта си на движение от около 10км/ч би се установил в покой, заемайки 4,42м. от пътното платно, цялото от 6.00м. При това положение би останало свободно пространство от 1,58м., недостатъчно за да премине лекия автомобил с ширина 1,75м. безпрепятствено.

От друга страна, лекият автомобил се е движил с около 97км/ч, при ограничение от 70км/ч. Установено е и че спирачната му система е била с намалена ефективност. Забелязвайки опасността, постр. Г. е предприел спиране, когато се е намирал на около 104,5м. от мястото на удара. Ако автомобилът е бил технически изправен и се е движил с разрешената скорост би спрял след 57,3м. При скоростта, с която се е движил автомобила пак би спрял преди мястото на удара, ако спирачната му система и е била изправна. В случая, обаче дължината на опасната му зона е 141,48м. очевидно недостатъчна за предотвратяване на удара. Правилно съдът е приел, че ако водачът на л.а. „Мицубиши” е реагирал своевременно, удара би бил предотвратен. Препятствието по пътя му е било видимо от достатъчно голямо разстояние. Били са ясни намеренията на водача на композицията да извърши завой надясно и в това време същия се е намирал на разстояние, значително надвишаващо опасната зона за спиране на л.а. Освен това е установено, че първоначалният удар на л.а. е бил в бордюра на т.нар. заустване и едва след това – в дясната предна гума на трактора.

По протеста:

В протеста се излагат съображения, че водачът на композицията е следвало през цялото време на извършване на маневрата да следи дали не препятства преминаващи ППС, както насрещно движещи се, така и попътни.

Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДвП „преди да започне маневрата /водачът/, трябва да се убеди, че няма на създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него,или преминават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”. Това е така и защото след като вече се е убедил, че не застрашава никого,  подал е необходимите за това сигнали и е започнал маневрата, другите участници в движението следва да се съобразяват с него. В конкретния случай, при започване на маневрата, подс. Д. се е убедил, че не застрашава никого, по пътя и в двете посоки, не е имало преминаващи МПС. Започнал е маневрата, като е подал необходимите за това сигнали, изнесъл се е наляво, а след това е заел и почти цялото платно по ширина. В този момент останалите ППС следва да се съобразяват с препятствието по пътя си като направят всичко зависещо от тях да намалят скоростта или спрат.

От изложеното е видно, че не е налице нарушение на чл.25 ал.1 ЗДвП от страна на подс. Д.. При започване на маневрата завой надясно обективно е било невъзможно да се възприеме л.а. „Мицубиши” управлявано от постр. Г. като опасност.

Не е налице и нарушение на чл.35 ал.2 ЗДвП, изискващ всеки водач на ППС имаш радиус на завиване по-голям от радиуса на завоя, да пропусне преминаващите от дясната му страна ППС. Както вече се посочи, при започване на маневрата видими попътно движещи се ППС не е имало. В момента когато подсъдимият е могъл да наблюдава през страничното стъкло пътя назад, л.а. „Мицубиши” се е намирал на 94,88м. от мястото на удара. Ако с този момент подсъдимият е предприел спиране, то композицията би заела почти цялото пътно платно по ширина, оставяйки недостатъчно разстояние за безпрепятствено преминаване на л.а.””Мицубиши”.

По отношение твърдяното нарушение на чл.22 вр.чл.10 ал.1 от Наредба №11, същата няма отношение към казуса, тъй като третира преминаване на извънгабаритни автомобили под пътни съоръжения, електропроводи, телеграфни, телефонни и пр. съоръжения над пътя и не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Предвид горното въззивната инстанция намира протеста за неоснователен, а присъдата на СОС като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 07.03.16г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд № 208/14г. по отношение на подсъдимия И.И.Д. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.