Р Е Ш Е Н И Е

 

154

 

10.11.2014 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на десети октомври, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

   ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 177 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Силистренският окръжен съд, с присъда №4 по НОХД № 29/2014г. по описа на същия съд, постановена на 19.03.2014г. е признал подс. М.Н.Н. за ВИНОВНА в това, че на 17.09.201Зг., около 16.00ч. по път П-21 Русе-Силистра, в района към км.44+800, при управление на МПС л.а. марка „Шкода” с рег.№ СС 5544РВ нарушила правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Георги Руменов Х. *** и тежка телесна повреда на П.Х. ***, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.”б’вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК и чл.36 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК М.Н.Н. е лишена от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати:

- на гражданските  ищци  А.Д.Х. и  Георги Руменов Х. сумата от по 120 000/сто и двадесет хиляди/лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане, като над тези суми исковете са отхвърлени, като неоснователни .

- на гражданския ищец П.Х.И. сумата от 50 000/петдесет хиляди/лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания, ведно със законната лихва от от деня на увредата до окончателното й изплащане, като над тази сума искът е отхвърлен, като неоснователен.

Подсъдимата е осъдена да заплати д.т. върху така уважените гр. искове, както и разноски в размер на 934,70/деветстотин тридесет и четири лева и 70ст./лв., в полза на  Окръжен съд гр.Силистра; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

 Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби:

- на подс. Н., чрез пр. й представител, който обжалва присъдата единствено в гражданско – осъдителната й част предвид завишените размери на присъдените обезщетения на гр. ищци;

- на ч.обвинители и гр. ищци Р.Х., А.Х. и П.И. /3бр. бланкетни/, с идентични  оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Исканията са за увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимата, което да бъде изтърпяно ефективно и уважаване на гр. искове в пълен размер;

 

В съдебно заседание  пред АС – Варна подсъдимата Н., редовно призована не се явява, но се представяла от редовно упълномощен от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира, че определеното на подсъдимата наказание е справедливо. От друга страна, позовавайки се на съдебната практика в присъждането на обезщетения намира, че по отношение на ч.обвинител и гр. ищец П.И. същото е справедливо определено, а по отношение на др. двама -  Р.Х. и А.Х. завишено.

Повереникът на частните обвинители и гр.ищци поддържа въззивните жалби с искане за завишаване на наложеното наказание на подсъдимата и увеличаване размера на присъдените обезщетения. Предлага жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подс. се солидаризира със становището на държавния обвинител, излага аргументи в тази насока и моли да бъдат намалени присъдените обезщетения.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбите са неоснователни по следните съображения:

 

Съдебното производство пред СОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, защото подсъдимата е направила подобно искане заявявайки, че признава всички факти и обстоятелства, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В тази връзка първоинстанционният съд е установил надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подс.Н. била правоспособен водач на МПС от 2012г. , категория „В”. На 17.09.2013г. управлявала л.а. „Шкода Октавия” с рег.№ СС5544РВ, собственост на нейния баща, в посока от гр.Русе - гр.Силистра. В същото време от гр.Силистра към гр.Русе се движил лекотоварен автомобил „Пежо Партнер” с per. № С01776АХм, управляван от пострадалия Х., а на предната дясна седалка до него пътувал и постаравалия И..

Между 15.30-16.00 часа автомобилите движещи се в срещуположна посока приближили района на км.44+800 по път II-21 Русе-Силистра. Атмосферните условия и видимостта били отлични. В посока към гр.Силистра бил поставен пътен знак „В34” за движещите се в посока към гр.Русе.

След подминаване на разклона за с.Старо село, пострадалите след десен завой навлезли в прав пътен участък. В този момент срещу тях се движил автомобила, управляван от подс.Н.. В един момент св.И. видял, че автомобилът й е навлязъл в тяхната лента за движение и се насочил към тях. Пострадалият Х. се опитал да избегне удара, насочвайки автомобила си на дясно към банкета, но последвал удар. На местопроизшествието пристигнал веднага св.С., пътувал след пострадалия Х..

След пристигането на медицински екип  била констатирана смъртта на Х., починал на място, а пострадалия И. бил откаран в болницата в гр.Тутракан, а по- късно е преместен в болницата в гр.Русе.

 

 АС-Варна установи, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Правилно първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на пр. ред, предвиден в НПК. За да обоснове правните си изводи съдът се е позовал и на експертните заключения, приобщени от съда като компетентно изготвени. 

Според приетата от съда СМЕ непосредствената причина за смъртта на пострадалия Х. е тежка коремна травма с получени несъвместими с живота механични увреждания, довели до бърз и масивен кръвоизлив в коремната кухина, с развитие на остра следкръвоизливна анемия. Другият постр. - И. получил сътресение на мозъка, счупване на единадесето ребро в ляво, разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване, наличие на кръв в корема, както  и др. увреждания, сред които загубата на слезката е било най-тежкото нараняване, съставляващо тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 НК.

Назначената тройна автотехническа експертиза е приела, като механизъм за нстъпилото ПТП неправомерното навлизане на л.а. „Шкода Октавия” в лентата за насрещно движение и отсъствието на действия от страна на водача за предотвратяване на сблъсъка. Произшествието е било предотвратимо, ако подсъдимата управлявала автомобила си без да напуска своята лента за движение.

От химическите изследвания се установява, че в кръвта на пострадалия Х. и подсъдимата Н. не се установява наличие на алкохол.

За да постанови осъдителна присъда, първостепенният съд е приел, че  допуснатите нарушения от подсъдимата на ЗДвП и ППЗДП, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на постр. Х. и тежката телесна повреда на постр. И.. Подсъдимата в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е загубила контрол над автомобила си и неправомерно е навлязла в лентата за насрещно движение. Същата не е спазила задължението си да контролира непрекъснато автомобила, а  неправомерното й поведение е било единствено в резултат на фактори, като заспиване или разсейване, върху които тя не е противодействала и така сама се е поставила в невъзможност да предотврати вредоносния резултат. Нарушавайки още разпоредбите на чл.63, ал.2, т. 1 от ППЗДП и на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП същата неправомерно е пресякла единичната непрекъсната линия и се е озовала в насрещното движение, където в този момент са се движили пострадалите лица. Няма обективни причини за предприемането на тези маневри от страна на подсъдимата, довели до навлизането й в насрещната лента за движение и реализирането на ПТП. Именно с тези си действия същата е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.”б’вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание: СОС е  определил наказателна репресия за подсъдимата предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства /чистото съдебно минало, липсата на противообществени прояви, млада възраст, трудова ангажираност, изразеното съжаление, процесуалното поведение, спомогнало за установяване на фактическата обстановка/ над  отегчаващите такива, /груби нарушения на правилата на ЗДвП и ППЗДП довели до смъртта на едно лице и тежка телесна повреда на др./

ВАС прецени, че така индивидуализираното наказание предвид констатираните по-горе обстоятелства, а именно малко над предвидения от закона минимум, е напълно адекватно и справедливо и не следва да бъде коригирано. Спазена е и императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, предвид проведената процедура и правилно съдът е редуцирал наказанието на подсъдимата на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Настоящият състав споделя и друг извод на СОС, а именно, че наказанието си подсъдимата не следва да търпи ефективно, предвид чистото й съдебно минало, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложеното наказание на подс. е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок съразмерен с определеното наказание, АС – Варна намира също за справедливо и не намери основание този срок също да бъде коригиран.

Относно присъдените обезщетения: В своите мотиви първоинстанционният съд се е обосновал подробно относно присъдените обезщетения за всеки един от гр. ищци. За да присъди справедливи парични обезщетения за Р.Х. и А.Х. във връзка с претърпените болки и страдания от смъртта на родственика им, съдът е изследвал каква е била близостта между тях и доколко е засегната емоционалната им сфера. Предвид събраните гласни доказателства в тази насока, съдът е определил и справедливи обезщетения, които са несъмнено доказани по основание и размер и ВАС намира, че същите не следва да бъдат коригирани нито чрез редуциране нито чрез завишаване.

Относно постр. И., първостепенният съд също е изложил убедителни мотиви за присъденото обезщетение, анализирайки събраните доказателства относно здравословното му състояние непосредствено след инцидента. Така определената парична сума във формата на обезщетение е съответна с критерия за справедливост и също не следва да бъде коригирана.

Предвид на изложеното настоящия състав на ВАС прецени, че жалбите на подсъдимата,  на ч.обвинители и гр. ищци са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд неправилно е осъдил подсъдимата да заплати в полза на СОС направените по делото разноски. Според задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №4/2014г. на ОСНК на ВКС разноските, направени в различните фази на процеса, следва да бъдат разграничени и присъдени на този, който ги е направил - когато разноските са направени в съдебната фаза на процеса, следва да се присъждат на първостепенния разпоредител с бюджета на съдебната власт и това е ВСС; когато са направени на досъдебното производство и не от орган на съдебната власт - в полза на държавата. Видно от материалите по делото в съдебната фаза не са направени разноски от органите на съдебната власт и присъдата следва да бъде изменена в този аспект, като подсъдимата следва да бъде осъдена да ги заплати в полза на държавата.

Други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата не бяха констатирани.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т. 2 пр. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №4 на Силистренски окръжен съд по НОХД 29/2014г., постановена на 19.03.2014г. в наказателно – осъдителната й част като осъжда М.Н.Н. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА сумата от 934,70лв. /70ст./, представляваща направени разноски по делото на досъдебната фаза в процеса.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.