Р Е Ш Е Н И Е

                   № 150

14.06.2017 г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми юни Две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 секретар Петранка Паскалева

прокурора Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №179 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на Й.Й.П., чрез защитника му адв. К., осъден  по нохд № 469/2014г. по описа на РС-Разград за възобновяване поради допуснати съществени процесуални нарушения и ограничаване на процесуалните му права във фазата на съдебното производство. Твърди се, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда на база на противоречиви и непълни доказателства, след превратно тълкуване и игнориране на основна част от тези доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон, както и липса на мотиви по направените възражения.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъденият П. не се явява и се представлява от упълномощен защитник, като се излагат доводи за несъставомерност на деянието по на чл. 131 ал.1 т.4 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и се поддържа направеното искане подсъдимия да бъде оправдан по възведеното му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдения П., АС- Варна прие за установено следното:

              Подсъдимият Й.П. бил осъден с присъда № 192/ 31.03.2015г. на РС-Разград по НОХД № 469/2014г. за деяние по чл. 131 ал.1 т.4 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

              Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на гр. ищец Т.Д.сумата от 6000.00 /шест хиляди/лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и направените по делото разноски.

              С решение № 65/24.11.2016г. по ВНОХД №217/2016 г. ОС-Разград е потвърдил изцяло обжалваната присъда.

Подадената молба за възобновяване на производство по НОХД № 469/2014г. по описа на РС-Разград с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правата на осъденото лице в съдебната фаза на процеса, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ на база на противоречиви свидетелски показания, доказателствен дефицит поради необсъждане разпитите на свидетелите, вкл. и на пострадалите, допълнени от процесуалния представител с оплакване за несъставомерност на деянието по смисъла на чл. 131 ал.1 от НК.

 Съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

         На първо място довода за непълнота на доказателствата по делото, обективиран в оплакването на искателя досежно постановения съдебен акт не се споделя от настоящия състав. Очевидно аргумента касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно такава празнота на фактите по делото не е налице. Липсва и твърдяната непълнота на доказателствения материал по делото, касаеща оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства и преди всичко на показанията на двамата пострадали, кредитирайки онази част от тях, която кореспондира на цялостната доказателствена съвкупност с подробна мотивировка. Техните показания не са изолирани, а напротив, подкрепени са и от други гласни доказателства по делото.  Съдът е положил усилия да събере всички възможни доказателства и направените изводи въз основа на тези доказателства са единствените възможни. Обясненията на подс. П. са изолирани и не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства и правилно са преценени като защитна теза. Установено е било, че някой се е опитвал да събира железа в имота стопанисван от подсъдимия, но няма никакви данни, че това е бил постр. Ибрямов. Установено е, че нито постр. Ибрямов, нито някой друг се е нахвърлял върху подс. П.. Това и няма как да стане, при условие, че подс. П. е пристигнал на място придружен от други лица. Установено е, че въпросната кирка е дадена на постр. И.от постр. Д., за да може с нейна помощ да изравя железа от насипите, намиращи се срещу изкупвателния пункт. Той е бил заварен именно при тази си дейност от подс. П. и придружаващите го. Веднага подс. П. отнел кирката от пострадалия И.и със сапа й започнал да му нанася редица удари причинявайки му установените телесни наранявания. Установено е и в кой момент се появява постр. Д., както и последващите действия на подс. П. по отношение на него. С упрека, че изкупува крадено желязо, подс. П. му нанася удар с дръжката на въпросната кирка по лицето като продължил да му нанася удари с крак също в лицето, след като постр. Д.приклекнал от болка. Особено показателно е отношението на подс. П. към пострадалия Д., който след пристигането на свид. „разрешил“ на постр. Д.да отиде да се измие, при условие, че бъде придружен от свид. Т.. Това поведение не кореспондира по никакъв начин с описаната от подс. П. фактическа обстановка. В тази посока е и обстоятелството, че в пункта за изкупуване не са намерени твърдяните за откраднати платна от ограда. В този смисъл са и показанията на полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента поради подадения сигнал за кражба, които са кредитирани, като достоверни и взаимодопълващи се, синхронизиращи на цялата доказателствена съвкупност.  Освен това по никакъв начин не са били нарушени правата на осъдения, който активно е упражнил своите процесуални права в съдебното производство пред първостепенния съд и активно е взел участие чрез реплики и задаване на въпроси по време на съдебното следствие.

Не се споделя и довода за несъставомерност на деянието по см. на чл.131 ал.1 от НК, тъй като  АС – Варна констатира, че материалният закон е бил приложен правилно на база на така установените фактически положения. Събрани са многобройни доказателства за вината на подс. П. и е налице обективна и субективна съставомерност, досежно възведеното обвинение, за което подсъдимия е бил предаден на съд и респективно осъден. Правилен е извода на съда за неучастието на другия подсъдим Маринов, за когото има събрани достатъчно доказателства кога е пристигнал на мястото на инцидента, както и за участието на друго неустановено лице при нанесения побой върху постр. Ибрямов.

Няма никакво отношение към деянието, извършено от подс. П., твърдението че пострадалите били участвали в кражба. Освен, че няма никакви доказателства за това, дори да са извършили такова деяние, това с нищо не оправдава действията на подс. П., още повече, че същия вече е бил сигнализирал органите на реда за евентуалната кражба.  Налице са причинени средни телесни повреди на две лица.

Внушението, че белезите по лицето на подс. П. са от нападение от страна на пострадалите е неубедително. По несъмнен начин е установена тяхната давност, както и факта, че свид. Станев забелязал подутина по лявото око на подс.П., намазано с крем. На въпроса му от къде е увреждането подсъдимия отвърнал, че е паднал при каране на ски. Едва ли подс.П. разнася със себе си крем навсякъде, за да може веднага след удара, получен според обясненията му от нападението срещу него, да намаже мястото.

Не е вярно твърдението, че съдът не бил отговорил на направените възражения от страна на защитата. Окръжният съд, в решението си е изложил съображения защо счита, че е налице деяние по чл.131, при наличие на пряк умисъл и че липсват основания за наличие на случайно деяние или да действия извършени в състояние на афект или неизбежна отбрана. Дали подс. П. е бил ядосан от това, че някой се е опитвал да краде вещи от стопанисвания от него имот няма никакво отношение към пострадалите И. и Д.. Те с нищо не са го предизвикали за да се твърди, че по отношение на тях е налице неизбежна отбрана или състояние на афект.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения Й.П. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й.Й.П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 65/24.11.2016г., постановено по ВНОХД№217/16г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 469/2014г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                           2.