Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 143/31.10.         Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                     Наказателно отделение

На двадесет и седми септември             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: П. Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 179 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 6, постановена на 14.03.2019 г. по НОХД № 417/18 на Окръжен съд гр. Разград, с която подсъдимият В.З.Г. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК, за което по чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ от НК му било наложено наказание „пробация“ при пробационни мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1 и 2 от НК за срок от по шест месеца. Съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението и се разпоредил с останалите веществени доказателства.

         Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Г., който счита присъдата за неправилна – незаконосъобразна и необоснована. Иска се отмяната й и постановяването на нова, с която подс. Г. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.  

В хода на въззивното производство бе поставена допълнителна задача на вещите лица, изготвили първоначалната КСАНОЕ, по която бе представено заключение. Вещите лица бяха изслушани по видеоконферентен път.

След проведеното въззивно следствие представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява резерви по отношение на наказанието, но в отсъствие на протест счита, че постановената присъда следва да бъде потвърдена. Обсъжда събраните доказателства, относимата нормативна база. Преценява като ирелевантно намерението на подсъдимия спрямо тези обекти, подчертава, че в страната има установен ред, по който те следва да бъдат идентифицирани. Извеждането на такива обекти ги откъсва от контекста на мястото на намиране и ги обезценява, поради което е регламентирана и тяхната защита. Допълва, че компетентността на вещите лица по отношение на част от изследваните обекти е несъмнена, като неяснотата е била уточнена при въззивното следствие. Моли за потвърждаване на присъдата.

         В хода на пренията пред настоящата въззивна инстанция жалбата се поддържа от встъпилия защитник на подсъдимия – адв. Ч.. Защитникът намира, че в етапа на досъдебното и в проведеното първоинстанционно съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като повдигнатото обвинение не е конкретизирано и не е посочено към коя редакция на чл. 146 от ЗКН се счита, че е извършеното престъпление, с което съществено е нарушено правото на защита на подсъдимия. Посочва, че към датата, за която е повдигнато обвинение – 30.03.2011г., в редакцията на чл. 146 от ЗКН липсва думата „идентификация“, понятие, въведено с ДВ бр. 54 от 15.07.2011г. Понятието „държател“ по смисъла на ЗКН е установено едва след ДВ бр. 16 от 26.02.2016г. С оглед на изложеното се счита, че деянието е несъставомерно по чл. 278 ал. 6 , тъй като нормата е бланкетна и борави с понятия, легално дефинирани в ЗКН, Наредба № 3/03.12.2009г. Позовава се и на Решение № 7/29.09.2009г. по КД № 11, с което Конституционният съд обявява за противоконституционен Параграф 5 ал. 2 и 3 от ПЗРЗКН на редакцията от ДВ бр. 19/2009г. Обобщава, че подс. Г. не е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, още по-малко виновно. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановено нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, тъй като обвинението е несъставомерно и попада в хипотезата на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от НК. Алтернативно, с оглед становището за съществено нарушаване на правото на защита, моли делото да бъде върнато на етапа на досъдебното производство за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

В личната си защита в хода на пренията подс. Г. изразява намерението си да създаде подвижни витрини, в които да изложи обектите в училища, за да получават децата допълнителна информация с образователна цел. Посочва, че е създал контакти с музеи, цех, който да ги изработи, преподаватели, но било неосъществимо. Твърди, че обектите са събирани през целия му живот, след обира в дома му, подарил ценните обекти, а останалите искал да подари на полицията, за да се направи идентификация и да не могат да бъдат подменени в музея, но те отказали. Събирал реплики или имитации, защото не можел да живее без стари неща. Помагал на полицията от различни градове, участвал при разкриване на най-големия обир на Търновския музей. При изземването не получил опис на взетите обекти. Всички монети били болни, поради което ги държал на дъжда. Не бил предлагал за продажба обекти. Не искал да прави кътове и музеи и да предизвика децата да правят обири, а да се направят подвижни витрини с обикновени неща – от и с какво са яли, от какво са пили.

В последната си дума подс. Г. счита, че не е виновен.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314-316 от НПК.

С оглед събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения, съставът съобрази следното:

По възражението за съществено процесуално нарушение на правото на защита.

Защитникът счита, че обвинението, повдигнато на подс. Г. не е конкретизирано и не е съдържа уточнение на редакцията на чл. 146 от ЗКН, за която се счита, че е извършеното престъпление, което му е попречило да разбере в какво точно е обвинен, довело до засягане на правото на защита и явяващо се съществено процесуално нарушение.

Съставът установи, че на 10.12.2018г., в хода на ДП № 35/18г. на ОСО ОП-Разград, по отношение на В.Г. е било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК – т. 2, л. 11-15 от ДП. В банкетната диспозиция на обвинението били включени норми от Закона за културното наследство (ЗКН) и Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. Препис от постановлението бил връчен на обв. Г. на основание чл. 219 ал. 4 изр. 2 от НПК. В проведения веднага след повдигането на обвинение разпит, в присъствието на упълномощен защитник адв. Н. Г., обв. Г. е посочил: „Разбрах в какво съм обвинен, разбирам обвинението. Не считам себе си за виновен…“.

В същия вид обвинението било отразено и в диспозитива на внесения на 17.12.2018г. обвинителен акт. В проведеното на 07.02.2019г. адв. Г. заел позиция, че не е установил да са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Съдът също не установил такива. Определението в частта по чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК не било обжалвано по чл. 249 ал. 3 от НПК.

В следващото заседание от 14.03.2019г. подс. Г. дал подробни обяснения, коментирал отделни елементи на внесеното обвинение – предмети, стойност, автентичност. След проведеното тайно съвещание съдът постановил осъдителна присъда, като отразил в диспозитива така внесеното и поддържано обвинение. В мотивите към присъдата са изложени съображения в подкрепа на взетото решение.

С оглед на изложеното, въззивната инстанция намери, че:

На основание чл. 248 ал. 3 от НПК възражението на адв. Ч. в настоящия етап на производството е недопустимо, тъй като твърдяното от него съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК не е било поставено на обсъждане в разпоредително заседание.

На следващо място, възражението е и неоснователно. Повдигнатото в ДП, внесено, поддържано от прокурора и прието от съда, обвинение е индивидуализирано в максимална степен. Проверката на състава установи, че в обвинителния акт и словесно са отразени основни елементи от съдържанието на посочени в диспозитивната част норми на ЗКН (в редакция от 28.12.2010 г.) и Наредбата (непроменяна след обнародването й на 18.12.2009г.), относими към датата на деянието – 30.03.2011г. Не са налице процесуални изисквания за задължително отразяване в контекста на диспозитива на редакцията на специалния материален закон, попълващ нормата на НК, тъй като е приложим общият принцип за посочване на законът, който е бил в сила към момента на извършване на инкриминираната дейност.

Изложението на съставомерните признаци, относимите текстове на специалните ЗКН и Наредба, фактическо детайлизиране на обвинението в основните процесуални документи е било разбрано от лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана и неговия защитник в ДП и първоинстанционното производство. Подс. Г. не е декларирал да е затруднен да разбере обвинението, напротив – заявил е, че го разбира, и пълноценно упражнява личната си защита срещу него и пред настоящата инстанция.

По тези съображения съставът не установи основание да счете, че в ДП и първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено процесуално нарушение на правото на защита на подс. Г., което на да обоснове отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. За прецизност следва да бъде посочено, че искането на защитата за връщане на делото на ДП е незаконосъобразно предвид промяната в чл. 335 ал. 1 от НПК и отсъствие на лимитираните предпоставки за подобно произнасяне.

По обема, същината и обосноваността на обвинението и анализа на адв. Ч. на нормите на ЗКН, запълващи състава на чл. 278 ал. 6 от НК, и становището му за обективна несъставомерност на извършеното, съставът ще изложи изводите си от фактическа и правна страна.

От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред. Проверени са били доказателствата, събрани на ДП, приобщени са били и нови, изслушано било експертното заключение. В настоящата въззивна фаза бе поставена допълнителна задача на вещите лица, които установиха и отстраниха неточности по първоначалното си заключение. При преценка на съвкупността съставът прие следната

Фактическа обстановка:

         С Постановление от 06.04.2010г. на Софийска градска прокуратура по преписка № 4-5085/2010г., било образувано ДП № 170/2010г. по описа на ГД"БОП" гр.София срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.321 ал.2 от НК - участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл.277, чл.278 и чл.278а от НК. На 25.03.2011г. в Софийски градски съд било внесено искане по реда на чл.161 ал.1 от НПК - да бъде разрешено извършването на претърсване и изземване  в жилище в гр.Разград, ул.Варшава № 13, ползвано от В.З.Г. - едно от 44-те лица, за които разследващите извели обосновано предположение, че притежават движими културни ценности и технически средства за намирането им, имащи пряко отношение към воденото производство.

Подс. В.Г. от детските си години започнал да проявява интерес и да събира различни вещи, по които има следи за миналото, като впоследствие станал и член на различни нумизматични дружества. Посещавал сбирките им в различни градове, където били и излагани за продан такива обекти. Имал намерение с предмети от колекциите си да създаде подвижни витрини, които да изложи в училищата в гр.Разград.

През 2011г., подс. Г. ***. В дома си, находящ се на ул.Варшава № 13, съхранявал множество придобити през годините предмети, сред които имало и археологически обекти по смисъла на ЗКН. Бил запознат с влязлото през 2009г. в РБългария в сила законодателство, съобразно което придобитите археологически обекти следвало да се идентифицират и регистрират по съответния за това ред, но не изпълнил задължението си да ги обяви в законовите срокове.  

С определение от 25.03.2011г. на Софийски градски съд по ЧНД № С - 213/2011 г. по описа на съда - 25 -ти наказателен състав, съдът разрешил да бъде извършено претърсване и изземване на адреса на подс. Г.. С Постановление от 27.03.2011г. на разследващ полицай при Отдел 10 на ГД "БОП" гр.София възложил на разследващ полицай при ТЗ"БОП" и ОД"МВР" гр. Разград извършването на разрешеното от съда процесуално следствено действие.

В изпълнение на възложеното, на 30.03.2011г. в гр.Разград, в периода 07.05ч. – 10.45ч., в присъствието на поемните лица - свид. И.И. и свид. Д.Д., разследващ полицай при ОД на МВР гр.Разград, пристъпил към извършването на претърсване и изземване в дома на подсъдимия, в гр.Разград, ул. „Варшава“ № 13. Поканен да предаде доброволно относимите към разследването вещи, в хода на процесуално-следственото действие, подс. Г. предал, съответно били описани в протокола за претърсване и изземване следните предмети: От секция в салона на къщата – гривна от силно корозирал метал с овална форма и диаметър 5, 5 см, и парче силно корозира метал с неправилна форма, в най-дългата си част 7 см. От приспособено за спалня помещение предал 15 бр. жетони от силно корозирал метал, 3 бр. силно корозирали метални предмета с форма на старинна лампа, 7 бр. чинии с диаметър 22 см; плътен метал с овална форма с диаметър 9 см; метал с неправилна форма с диаметър 7 см; 1 бр. метална глава на бик; 1 бр. парче метално, наподобяващо напръстник; метално парче – жена, 2 бр.; 11 броя гривни; 1 бр. чаша; 2 бр. боздугана; 2 бр. метални парчета-облик на мъж; 2 бр. копия; 1 бр. метална корозирала фигура на мъж в цял ръст; 14бр. корозирал метал, с овална форма с диаметър 2 см; 2 бр. комплекта пафти-метални, корозирали; 1 бр. гълъб; 4 бр. керамични лампи; 1 бр. кон; 1 бр. метална обувка; 9 бр. квадратни метални плочки; 5 бр. метални парчета с неправилна форма; 1 бр. корозирал метал с облик на жена; 2 бр. метални орела; 1 бр. кукумявка; 1 бр. пантера; 1бр. лъв; 1бр. агне; 1 бр. метален облик на жена; 2 бр. метал с форма на кирка; 1 бр. маска на мъж; 6 бр. женски тела; 2 бр. гълъби; 17бр. метални фалоси с различни размери; 59 метални корозирали кръста; 4 бр. метални предмета с неправилна форма; 1бр. женски накит; 1 бр. корозирала метална пръчка с дължина 19см; 62 бр. значки; 1 бр. метална мъжка глава с дължина 21 см; 49 метални корозирали монети; 9бр. каменни овални предмета; 2бр. корозирали метални монети; 1 бр. метален пищов; 8 бр. монети с надпис 50ст. От пристройка извън къщата подс. Г. предал 232 бр. стрели от корозирал метал; 80бр. фибули; 105 стрели; 31бр. корозирали метални предмети с неправилна форма; 15бр. монети корозирали; 1 бр. стъклено шишенце с коркова тапа с надпис „Константин Асен“-преполовена монета. От друга спалня в къщата предал 12бр. кутии цигари без бандерол. При претърсването не били намерени други вещи, интересуващи наказателното производство. Подсъдимият предал доброволно и преносим компютър „Тошиба“, със зарядно. Присъстващите лица не направили искания, бележки и възражения, а подс. Г. вписал като обяснения: „Всички предадени от мен предмети са събирани от мен в продължение на 25 години  или от дете. Набавял съм ги като съм ги купувал от градове в цяла България и съм се опитвал да консервирам/реставрирам някои от тях.“. Препис от протокола бил връчен на подсъдимия. Действието по разследването било придружено с изготвяне на фотоснимки, приложени във фотоалбум, в т. 1, л. 21-22 от ДП.

В хода на разследването по ДП № 170/2014г. била назначена комплексна съдебна археологическа, нумизматична и оценителна експертиза (КСАНОЕ), изготвена от екип вещи лица от Националния исторически музей гр. София. В обема от възложени за изследване предмети били включени иззетите при проведените по делото множество претърсвания на различни адреси и лица. В част първа от експертизата вещите лица обхванали веществените доказателства, иззети от адреси от 1 до 10, като за „Адрес№1“ анализирали тези, иззети от жилището на подсъдимия. Веществените доказателства били разделени на две групи: А) Археологически, етнографски и други материали, съдържаща 131 обекта, и Б) Нумизматични материали, съдържаща 62 обекта. При описанието на отделните обекти - единични или групови, вещите лица излагали описание, състояние, давали оценка на автентичността и дали представлява археологическа движима културна ценност, посочвали и броя на предметите в съответния обект, както и стойността на обекта (при груповите обекти формирана като умножение на единичната цена по броя предмети). Заключението, изготвено на 19.06.2018г., обобщило, че на адреса на подсъдимия са намерени общо 825 броя веществени доказателства на стойност 14 850лв. От тях движими археологически културни ценности по смисъла на ЗКН били 502 броя на стойност 9 885лв. Движимите етнографски културни ценности по смисъла на ЗКН били 12 броя на стойност 305лв. Предметите и монетите, които не представляват движими културни ценности по смисъла на ЗКН били 311 броя на стойност 4 660лв.

Разследването по ДП № 170/2010г. на основание чл. 194 ал. 1 т. 4 от НПК с постановление от 04.07.2013г. било възложено на СО-СГП, заведено като сл.дело № 215/2013г. С постановление от 10.10.2018г. прокурор при СГП разделил материалите, свързани с действията на подс. Г. и ги изпратил за продължаване на разследването на Окръжна прокуратура гр. Разград. Материалите били приети по компетентност и било проведено ДП № 35/18г. по описа на ОСО ОП гр. Разград, включено в настоящото наказателно производство.

Заключението по КСАНОЕ било потвърдено от вещите лица в хода на изслушването им пред първоинстанционния съд. В хода на въззивното производство, съставът им възложи допълнителна задача по прецизиране на броя на видовете веществени доказателства. Допълнението на вещите лица касае само веществените доказателства, иззети от дома на подсъдимия и фигурира в два екземпляра по въззивните материали – получен по електронна поща, и подписан пред съдията от СГС при явяването им за изслушване по видеоконферентен път, изпратен по служебната поща след заседанието. В хода на проведеното съдебно следствие експертите обясниха, че са установили аритметична грешка в обобщителните изчисления по първоначалната експертиза. Поддържат, че веществените доказателства, иззети от дома на подсъдимия са 822бр. на стойност 15 150лв., движими археологически културни ценности по смисъла на ЗКН са 500 броя на стойност 10 145лв. Движимите етнографски културни ценности по смисъла на ЗКН са 7 броя (обекти №58, 59 и 65 по част А) на стойност 65лв. Предметите и монетите, които не представляват движими културни ценности по смисъла на ЗКН са 315 броя на стойност 4940лв.

Обсъждане на доказателствата по делото.

         Изложената фактическа  обстановка въззивният състав прие за установена въз основа на доказателствата, извлечени от обясненията на подсъдимия (в частта с доказателствено значение), показанията на разпитаните свидетели И. и Д., писмените доказателствени средства и доказателства, веществените доказателства, интерпретирани в заключението и корекциите по допълнението по КСАНОЕ. Всички в съвкупността си формират единна, безпротиворечива и взаимнодопълваща се съвкупност. Пестеливи, но ясни и недвусмислени съображения са изложени от първоинстанционния съд при анализа на доказателствата. Задълбочената проверка, извършена от въззивния състав, откроява необходимост от следните допълнения:

1.Обясненията на подсъдимия имат двойнствена природа – като източник на доказателства и като средство за упражняване на личната му защита.

Подс. Г. депозира обстойни обяснения, с които по същество не отрича, че е знаел за промените в законодателството, редът и сроковете за идентифициране и регистриране на археологическите обекти, компетентните затова структури. Не оспорва, че държал трайно предметите, намерени в дома му. В тази част обясненията му имат сериозно доказателствено значение, което допълва фактите и обстоятелствата, изяснени и от други източници – основно самите веществени доказателства (брой, видове, места на съхранение), характеристиките им (корозирал метал, калцирана пръст, принадлежност към колективна находка), експертната им интерпретация.

Едновременно с това, заявява, че не се чувства виновен за извършеното, счита, че стойността на обектите е по-ниска с оглед характера и състоянието им, а при нова експертиза броят им би намалял с 10-20, като по този начин активно излага своята защита. При 500 предмета със съществуващ статут на археологически обекти по ЗКН, с оценка в съответствие на утвърдените в практиката на експертите критерии (разяснени и в с.з. пред въззивния съд), хипотетично твърдение за неправилни изводи на вещите лица е напълно необосновано. Като средство на защита съдът прецени и твърденията му за пречки да бъдат изготвени образователните витрини с вещи от държаните от него. Установено е, че 315 броя предмета, намерени в дома му нямат значението на движими културни ценности по ЗКН, и в съответствие с желанието на подсъдимия не биха мотивирали децата да извършат „обири“. Тези предмети не подлежат на идентификация и регистрация, съответно не е била налице необходимост от провеждане на сложна и скъпа процедура, предхождаща тяхното публично показване. Съставът отчете нелогичността на тези твърдения, които обаче нямат пряко отношение към предмета на доказване по делото.

Подсъдимият твърди, че при извършеното претърсване не му е бил връчен „опис“ на иззетите вещи, с който се запознал едва при предявяване на материалите по делото. Видно е, че за извършеното процесуално-следствено действие е бил съставен протокол, препис от който му е бил връчен срещу подпис. В този момент предметите са били иззети в съответствие с приетото от състава в настоящото решение по силата на данните от протокола от 30.03.2011г. С постановлението на разследващия от 12.06.2013г. на вещи лица от НИМ са били предадени иззетите от всички 46 адреса веществени доказателства, вкл. и от този на подс. Г.. С постановление от 20.04.2018г. с цел ускоряване на работата по изследването им, са били назначени допълнително експерти. В заключението от 19.06.2018г. вещите лица П., М. и Д. са отразили констатациите си по всички 822 предмета, иззети от дома на подс. Г.. Този експертен източник съдържа подробни изводи, след проведен оглед от вещите лица, обсъждане, определяне на стойност на всеки обект в част А) и Б) на изследването. Приобщавайки заверено за вярност с оригинала копие на експертизата, като част от разделените материали, запознаването на подсъдимия и защитника му е било възможно именно към момента на предявяване на разследването. Не се установяват нарушения на предвидения в НПК процесуален ред и гаранции за упражняване на правото на защита на подсъдимия.

2.Съставът на въззивната инстанция отдели решаващо внимание към веществените доказателства, иззети от дома на подс. Г. и тяхното експертно изследване.

А.С корекциите по допълнителната задача на КСАНОЕ бяха отстранени единствено аритметични грешки в обобщителните изводи на основното заключение. Налице е промяна само в последния извод на вещите лица на стр. 21 и 22. Поради това и съставът приема, че в дома на подс. Г. са били намерени 822 предмета, от които 500 археологически на стойност 10 145лв. и 7 етнографски движими културни ценности на стойност 65лв., описани подробно в основното заключение.

Б.Незабелязан/некоментиран до момента от ръководно-решаващите органи в досъдебната и съдебна фаза, е фактът, че при изготвяне на заверено за вярност с оригинала копие на експертизата в подготовка на разделяните от първоначалното дело материали, е пропуснат л. 20. Съпоставката на страниците в заверения екземпляр в т. 1, л. 57 и л. 58, с тези приобщени във въззивното производство – получен по електронна поща, а впоследствие и подписан към момента на явяването на вещите лица пред СГС за видеоконферентния им разпит, установява, че на л. 20 от заключението е довършено описанието на обект 41 и са изложени обекти до 52, чието описание приключва на л. 21.

Последица от този пропуск е несъобразяването като автентични и представляващи движима археологическа културна ценност на обектите в част Б) „нумизматични материали“: № 41. монета, медна, късно римска, фолис на императрица Галерия Валерия (293-311г.); № 42. Монета, медна, ранновизантийска, фолис на император Маврикий Тиберия (582-602г.); № 43. Монета, медна, византийска, фолис на император Василий І със сина му Константин (868-879г.); № 44. Половинка от монета, медна, българска, средновековна, на цар Константин Асен (1257-1277г.), счупена на две части и поставена в стъклено шишенце с надпис „Константин Асен, преполовена монета…“ Тези обекти са били оценени от вещите лица като принадлежащи към групата от 500 бр. движими археологически културни ценности по смисъла на ЗКН, но не са обхванати в обема на факти по обвинението срещу подсъдимия.

Веществените доказателства, описани на л. 20 от КСАНОЕ като обекти 45 до 52 (отразени в заключението общо 40 монети), не представляват движима културна ценност по ЗКН и са част от групата от 315 броя предмети без такова значение.

         В.Друг обект, автентична археологическа движима културна ценност по ЗКН, посочен в част А) на КСАНОЕ „археологически, етнографски и други материали“ – обект 25 – „Вотивна пръчка, бронзова отливка ...“, също е останал извън обема на обвинението. Този обект е сред посочените от вещите лица 500бр. движими археологически културни ценности по смисъла на ЗКН.

         Г. Стойността на описаните от вещите лица, но невключени в обвинението, движими археологически културни ценности по смисъла на ЗКН, с оглед съответните цени на обекти №№: 25 (част А) и 41, 42, 43, 44 (част Б), възлиза на общо 210лв. Тази стойност е включена в посочената обща за всички предмети с такова значение сума от 10 145лв. Следователно, само стойността на включените в рамката на обвинението движими археологически културни ценности по смисъла на ЗКН, възлиза на 9 935лв.

         Д. В обвинителния акт и мотивите към присъдата не е била констатирана грешката на вещите лица, съответно е било посочено, че от намерените у подс. Г., общо 502 бр. на стойност  9 885 лв. представляват движими археологически културни ценности.

След отстраняване на неточностите, и при отчитане на невключените в обвинението 5 обекта, се установява завишаване с 50 лв. (9 935лв.) в сравнение със стойността, отразена по обвинителния акт и мотивите на присъдата (9 885 лв.).

Е. С оглед на изложените съображения, съставът прие, че на 30.03.2011г. подс. Г. е предал на разследващите 500 бр. движими археологически културни ценности, от които 495 бр. са били включени в обвинението срещу него, а именно:

7 броя съдове, медни, оформени като познатите от периода на българското Възраждане „широкополи сахани";

16 броя Фибули от типа „с подвито краче" от различни варианти, железни; 12 броя Фибули, луковични, бронзови; с някои липси по някои от тях (4 бр.) - липсват иглите; на една долният край на иглодържателят е отчупен и липсва;

10 броя Фибули, железни, „Т"-образни;

27 броя Фибули, двуделни с дъговидно извити плоски лъкове и извити лъкове; иглите на 23 от тях са с пружинни механизми, а на 4— са прихванати с шарнири;

1 брой Фибула, желязна, тракийска;

4 броя Фибули, коленчати, различни варианти; бронзови; пружинни;

6 броя Фибули, бронзови; от различни типове — 3 бр. „Т"-образии, 1 бр. — с подвито краче, 1 бр. с плосък лък с едно декоративно напречно ребро и уширена горна повърхност на иглодържателя, 1 бр. с пружина, развиваща се от стеснения заден край на лъка;

4 броя Фибули, железни; от различни типове;

9 броя ключове, железни; римски и късноантични;

2 броя половинки, вероятно от едно нагръдно реликварийно кръстче (кръстовиден енколпион); бронзови отливки; на едното лице в нисък релеф е представено Разпятието, а на другото — Богородица с молитвено вдигнати ръце (Оранта);

1 брой камбанка, бронзова;

1 брой пръстен, железен;

1 брой пръстенче, бронзово;

1 брой стъклено накитно мънисто, отлято от червено стъкло;

1 брой връх на стрела, железен, с листовиден контур;

5 броя върхове на стрели, изковани като издължен триръб връх, железни;

3 броя върхове на стрели, желязо, масивно острие с форма на силно издължена четиристенна пирамида;

7 броя върхове на стрели, тип „лястовича опашка";

1 брой бръснач- желязо;

5 броя точила за бръснач („масати") - желязо;

1 брой връх на „птича" стрела;

1 брой инструмент за пробиване или маркиране;

1 брой инструмент от желязна сплав с кръгло сечение, изтъняващо към върха;

20 броя върхове на стрели, двустенни от желязо;

35 броя върхове на стрели, желязо, ковани, триъгълен връх.

8 броя върхове на сгрели, желязо, ковани, триъгълни остриета, които преминават в конусовидни втулки;

3 броя върхове на копия- 2 бр. с ромбовидна форма и един с триъгълна форма;

12 броя върхове на стрели, желязо, ковани, елипсовидни остриета,които премина ват в шипове с кръгли сечения;

14 броя върхове на стрели, желязо, ковани, триръби;

1 брой връх на стрела, желязо, кован, триръб;

13 броя върхове на стрели тип „лястовича опашка", желязо, ковани;

4 броя върхове на стрели тип „птичи" желязо, ковани, дълги рамена, заоблени върхове, които продължават в шипове;

1 брой връх на копие, желязо, ковано, масивно, тежко, листовидно, с елипсовидно сечение;

27 броя върхове на стрели, желязо, ковани, двустенни;

14 броя Върхове на стрели, желязо, ковани, двустенни.Сечението на острието е елипсовидно.Остриетата са с ромбовидна форма, с равни страни. Шийките преминават в шипове с кръгло сечение (13 бр.) или във втулка (1 бр.) с различни дължини;

22 броя върхове на стрели с триъгълно острие, желязо, ковани, двустенни;

15 броя върхове на стрели с елипсовидно острие, желязо, ковани;

9 броя върхове за стрели с елипсовидно острие,желязо, ковани, като 2 завършват с втулки, 7 с шипове;

80 броя върхове на стрели с елипсовидно острие, желязо, ковани;

17 броя върхове на четириръби стрели;

8 броя върхове на стрели, листовидни, издължени, тънки;

1 брой Остен;

6 броя инструменти, железни, ковани, остриета с връх на - четиристенна издължена пирамида. Завършват с шипове;

1 брой инструмент- желязо, кован. Острие с връх на четиристенна издължена пирамида, завършва с втулка;

1 брой Фрагмент от бронзов предмет - дясна предна лапа на коткоподобно животно,отливка, бронз;

1 брой апликация, бронз, отливка, с издължена ромбовидна форма, размери: дължина 6,6 см, широчина 2,8 см;

1 брой апликация, бронз, на шарнир за окачване, размери: дължина 4,8 см,широчина 1,7 см;

1 брой кръстче, олово, с кръгло ухо за окачване;

1 брой Фибула, „тракийски тип", бронз, двуспирална;

1 брой инструмент за пробиване или маркиране, желязо, четириръба основа на острието,четириръбоострие,конусовиден издължен шип;

1 брой инструмент, желязо с кръгло сечение, изтъняващо към върха. Плосък широк край, украсен с вдлъбнатина от двете страни;

1 брой монета, сребърна, македонска, тетрадрахма с името на македонския цар Филип II (359-336 г. пр. Хр.);

1 брой монета, сребърна, македонска, тетрадрахма с името на македонския цар Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.);

1 брой монета, сребърна, тетрадрахма с името на македонския цар Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.);

5 броя монети, бронзови, македонски, с имет о на македонския цар Филип II (359-336 г. пр. Хр.);

4 броя монети, бронзови, македонски, с името на македонския цар Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.);

1 брой монета, бронзова, старогръцка, на град Маронея (IV в. пр.Хр.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Комод (177-192 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Септимий Север (193-211 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Гета (209-212 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Макрин (217-218 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Макрин (217-218 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Макрин (217-218 г.), с изображение на императора в квадрига;

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Елагабал (218-222 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Елагабал (218-222 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Елагабал (218-222 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Никополис ад Иструм при император Гордиан III (238-244 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Комод (177-192 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Каракала с императрица Юлия Домна (211-217 г;

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Макрин със сина му Диадумениан (217-218 г.),

3 броя монети, бронзови, римски, отсечени в град Марцианопол, при император Елагабал (218-222 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Елагабал (218-222 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Север Александър (222-235 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Север Александър (222-235 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Марцианопол при император Север Александър и императрица Юлия Меза (222-235 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Томи при император Гордиан III и императрица Транквилина (238-244 г. );

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Томи при император Гордиан III и императрица Транквилина (238-244 г. );

2 броя монети, бронзови, римски, отсечени в град Томи при император Филип II със Сарапис (244-249 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Калатия при император Филип I Араб (244-249 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Истрия при императрица, чието име не личи (първата половина на III в.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Одесос при императрица Юлия Домна (193-217 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Одесос при император Елагабал (218-222 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Одесос при император Гордиан III със Сарапис (238-244 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Сердика при императрица Юлия Домна (193-217 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Августа Траяна при император Каракала (198-217 г. );

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Адрианопол при император Гордиан III (238-244 г. );

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Адрианопол при император Гордиан III (238-244 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Адрианопол при император Гордиан III (238-244 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Анхиалопри император Гордиан III и императрица Транквилина (238-244г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Деултум при император Максим цезар (235-238 г.);

1 брой монета, бронзова, римска, отсечена в град Лаодикея ад Маре в Сирия при император Траян 1(98—117 г.)

Тези обекти са включени във фактическата рамка на обвинението, като тяхната стойност възлиза на 9 935лв. Настоящата инстанция не разполага с правомощията да измени обвинението в съответствие с обективно установеното предаване от подсъдимия на още пет със същото значение.

Ж. По отношение на движимите етнографски културни ценности, корекцията в броя и стойността им доведе до намаляване, съответно от 12 броя на стойност 305 лв. до 7бр. на стойност 65лв.

С оглед уточненията по допълнителния въпрос и изслушването на вещите лица от въззивната инстанция, като такива ценности следва да бъдат приети посочените в част А) обекти: №58.1 брой глава от лула, керамична, турска; с двустранни отчупвания; №59. 2 броя главички за лули, бронзови, турски; и № 65. 4 броя пръстени бронзови, различни типове.

Тези ценности са били включени във фактическата рамка и диспозитива на обвинението срещу подсъдимия.

        

Съобразявайки изложеното, съставът обобщава, че постигнатите от първоинстанционния съд изводи по фактическата обстановка и анализа на доказателствата са правилни по основните елементи на предмета на доказване. В съответствие с процесуалните изисквания за обективност и възможностите въззивната инстанция да събира нови доказателства и да установява нови фактически положения, бяха уточнени коментираните в настоящото решение релевантни по делото факти и обстоятелства. Съставът счита, че по делото са налице необходимите и достатъчни писмени, веществени и гласни доказателствени средства, убедителна и компетентна експертна интерпретация, които формират стабилна фактическа съвкупност, основа за постигане на законосъобразни правни изводи.

От правна страна.

С оглед разгледаното от съда обвинение срещу подсъдимия в мотивите към присъда са били формулирани съответни правни изводи. Проверката от настоящия състав, служебно и по наведените от защитника на жалбоподателя възражения установи следното:

Съдът признал за виновен подс. Г. в това че на 30.03.2011г. в гр.Разград, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите на чл.7 ал.1 и чл.10 от Закона за културното наследство - които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по реда на Глава VI, Раздел II „Идентификация и регистрация" от Закона за културното наследство, чл.96 ал.1, ал.2 и ал.3, чл.98 ал.1, ал.2 и ал.3, чл.107 ал.1 и ал.2 и по реда на Раздел II „Идентификация на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата: чл. 8 ал. 1 и ал.3, т.3, б."б", чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал.1, ал.2 и ал.3, чл. 12 ал.1, ал.2, ал.3,ал.4, ал.5 и ал. 6, чл.13, ал.1 ал.2 и ал.3, чл.14 ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 15 ал.1, ал. 2 и ал.3, чл. 16, ал.1, ал.2, ал.3 и ал. 4, чл. 17, ал.1, ал.2, ал.4, ал.6, ал.7 и ал.8, чл.18, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал. 5 и по реда на Раздел ІII „Регистър на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности: чл. 20, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5; чл. 21, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5; чл.22, ал. 1,ал.2 и ал.3, чл.23, ал.1, ал.2 и ал.3 и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4 ал. 1, ал.2 и ал.3 от същата Наредба във връзка с разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКН, във връзка с § 6, ал.1, ал.2 и ал.3 и във връзка с § 7, ал. 1, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5 и ал. 6, от ПЗР на ЗКН. В диспозитива на присъдата били включени като предмет на деянието движимите археологически (495бр.) и етнографски (7бр.) културни ценности, подробно отразени и коментирани от фактическа страна в настоящото решение. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 278, ал. 6,  предл. 3 от НК.

         Съставът прецени, че до момента в актовете на ръководно-решаващите органи - на ДП и на първоинстанционното съдебно производство не са били обсъждани текстовете на правните норми, запълващи бланкета по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК. С оглед пълнота на гаранциите за правото на защита на подсъдимото лице, възраженията на защитника му и прецизност на съображенията от правна страна, счете за необходимо да изложи следното:

1.Действащият към момента на извършване на деянието – 30.03.2011г., специален ЗКН е бил в редакция, последно променяна от 28.12.2010 г.

Нормите на ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности са инкорпорирани в обвинението, за да:

1)дефинират обектите – „археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за културното наследство“…,

Чл. 146. (1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.

„представляващи движими културни ценности, по смисъла на разпоредбите на чл.7 ал.1 и чл.10 от Закона за културното наследство“ –

Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 {недвижимото културно наследство} и 42 {нематериалното културно наследство}, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.

2) насочат към правилата за идентифициране и регистриране и предвидения за това ред по ЗКН и Наредбата, Раздел ІІ и ІІІ:

ЗКН:

Чл. 96. (1) Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.

(2) Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища.

(3) Идентификация на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея. В комисията се включват трима музейни специалисти и най-малко един външен за музея експерт от съответната област, вписан в регистъра по ал. 4, както и лице, вписано в регистъра по чл. 165.

Чл. 98. (1) За резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В експертното заключение комисията посочва, че:

1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или

2. вещта съответства на изискванията за културна ценност;

3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.

(2) Експертното заключение се съобщава на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в 7-дневен срок от подписването му.

(3) Въз основа на експертното заключение по ал. 1, т. 1 и 2 директорът на музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита от музея, директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната книга.

Чл. 107. (1) Редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на културата.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване.

Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на културата:

чл. 8 ал. 1 „Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по тематичен обхват музей съгласно приложение № 1“ и ал.3, т.3 „физически и юридически лица, в т. ч. частни музеи и музеи със смесено участие:“, б."б" – „за движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които те са установили фактическа власт.“,

чл. 10, ал. 3 – „Физическите и юридическите лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване.“,

чл. 11 (1) Със заявление по чл. 9 и 10 може да се поиска идентификация на две и повече вещи, когато те могат да се определят като културни ценности с една и съща класификация по чл. 52 и 53 ЗКН.

(2) Заедно със заявлението за идентифициране лицата по чл. 10, ал. 1 могат да подадат искане за издаване на сертификат за износ при условията и по реда на наредбата по чл. 130, ал. 4 ЗКН.

(3) Към заявленията по чл. 9 и 10 се прилагат три цветни снимки на електронен носител на вещта с размер 8 на 12 см. Ако заявените за идентификация вещи са повече от една, снимките са на всяка вещ поотделно.

чл. 12 (1) Заявленията за идентификация се завеждат в деловодството на съответния музей в отделен дневник за входяща и изходяща кореспонденция и се извършва проверка на подадените документи от длъжностно лице, определено със заповед на директора на съответния музей.

(2) Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 установи непълноти или несъответствия в подадената документация, уведомява писмено заявителя за това. В срок до 14 дни от датата на уведомлението заявителят може да представи към заявлението допълнително документи или друга информация или писмени обяснения по констатираните непълноти и несъответствия.

(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, заявлението се оставя без разглеждане.

(4) Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 1 и 2 е редовно, поканва заявителя да сключи писмен договор с музея. В договора се уреждат сроковете, мястото и другите условия, както и заплащането на разходите по извършването на идентификацията. При сключването на договора се заплащат предвидените в него разходи по идентификацията. Заплатените разходи се използват от музея само за собствени нужди.

(5) Когато въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 се установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 3 е редовно, директорът на музея издава на заявителя удостоверение по образец съгласно приложение № 8, че е изпълнил задълженията си по § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКН.

(6) Идентификацията на културни ценности се извършва в музея, а когато той не разполага с необходимите материални условия за това - в друга научна или културна организация или висше училище. По предложение на заявителя в договора по ал. 4 може да бъде определено и друго място за извършване на идентификацията, когато:

1. размерът или състоянието на вещта не позволява да бъде преместена;

2. преместването засяга или може да навреди на нейната сигурност.ал.1,

чл.13, (1) Длъжностното лице по чл. 12, ал. 1 оформя отделно досие за всяко постъпило в музея искане за идентификация, което отговаря на изискванията по чл. 9 - 11. Досие се оформя и в случаите по чл. 8, ал. 2.

(2) В досието се съхраняват оригиналът или съответно копие от следните документи:

1. заявлението за идентификация с приложените към него документи;

2. заповедта за назначаване на комисията по чл. 14, ал. 1;

3. експертното заключение по чл. 98, ал. 1 ЗКН;

4. удостоверението за културна ценност по чл. 98, ал. 3 ЗКН;

5. предложението на директора на музея до министъра на културата за предоставяне на статут "национално богатство", ако има такова;

6. заповедта на министъра на културата по чл. 100, ал. 4 или експертното становище по чл. 100, ал. 2, т. 2 ЗКН;

7. други документи, относими към културната ценност.

(3) Досиетата се съхраняват в научния архив на музея.,

чл.14 (1) Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, в състава на която задължително се включват:

1. трима музейни специалисти;

2. най-малко един външен за музея експерт в съответната област, вписан в регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН;

3. лице, вписано в регистъра по чл. 165 ЗКН.

(2) Когато музеен специалист по ал. 1, т. 1 не е служител в музея, извършващ идентификацията, отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.

(3) Външни експерти по ал. 1, т. 2 в състава на комисията могат да бъдат само лица, които съгласно регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН имат право да извършват идентификация на културни ценности в съответната област. Отношенията между външните за музея експерти и музея се уреждат с писмен договор.

(4) Лицето по ал. 1, т. 3 в състава на комисията трябва да има право съгласно регистъра по чл. 165 ЗКН да извършва дейности по консервация и реставрация на културни ценности със съответната класификация по чл. 52 и 53 ЗКН. Когато лицето с право да извършва дейности по консервация и реставрация на културни ценности не е служител в музея, отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.,

чл. 15 (1) В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелство по чл. 8, ал. 2, постъпването на заявление или неговото допълване по реда на чл. 12, ал. 2, съответно от сключването на договора по чл. 12, ал. 4, директорът на музея издава заповед за назначаване на комисия, която да извърши идентификацията. За председател на комисията се назначава един от музейните специалисти, който заема най-високата длъжност като служител на музея.

(2) В заповедта за назначаване на комисия се посочват вещта или вещите - предмет на идентификацията, мястото, графикът и другите условия, свързани с работата на комисията, както и срокът за изготвяне на експертното заключение.

(3) Срокът, посочен в заповедта, може да бъде удължен по мотивирано предложение на комисията, ако в процеса на работа тя установи, че състоянието на вещта или нейна характеристика налагат това. Заявителят се уведомява за удължаването на срока.,

чл. 16 (1) Заседанието на комисията се свиква от нейния председател и се счита за редовно, когато присъства целият й състав.

(2) Заявителят представя вещта в деня на първото заседание на комисията, ако друго не е уговорено между него и музея.

(3) Комисията приема решения с мнозинство от две трети.

(4) За всяко заседание се води протокол, в който се вписват приетите от комисията решения.

чл. 17 (1) За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение по образец съгласно приложение № 9.

(2) В експертното заключение комисията посочва, че:

1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или

2. вещта съответства на изискванията за културна ценност;

3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.

(3) В експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията посочва и класификацията на културната ценност според принадлежността й към определен исторически период съгласно чл. 52 ЗКН и според научната и културната област, към която се отнася, съгласно чл. 53 от същия закон.

(4) В експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията дава оценка за принадлежността на културната ценност към съответната категория по приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата.

(6) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 с експертното заключение се предлагат и съответни предписания за съхранението на културната ценност.

(7) Експертното заключение се счита за прието в частта по ал. 2, ако е подписано от всички нейни членове. За експертното заключение в частта по ал. 3, 4, 5 и 6 се прилага съответно чл. 16, ал. 3. Изразените при гласуването в частта по ал. 3, 4, 5 и 6 особени мнения се оформят в писмен вид като неразделна част от експертното заключение.

(8) Експертните заключения се изготвят и подписват всяко в три еднообразни екземпляра, номерират с поредни номера за всяка календарна година и се подпечатват с печата на съответния музей.

чл.18, (1) Експертното заключение се съобщава на заявителя в 7-дневен срок от подписването му, като същевременно заявителите по чл. 10, ал. 1 се поканват да заплатят в срока по ал. 3 държавната такса за издаване на удостоверение. Заявител не заплаща държавна такса, ако в същия срок поиска вписване на културната ценност в Регистъра на движимите културни ценности.

(2) Въз основа на експертното заключение директорът на музея издава:

1. удостоверение по образец съгласно приложение № 10 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1;

2. удостоверение по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 2;

3. удостоверение по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 3 след експертно заключение на Специализирания експертен съвет по чл. 99 ЗКН, че културната ценност не отговаря на критериите за национално богатство.

(3) Удостоверението по ал. 2, т. 1 и 2 се издава в едномесечен срок от подписването на експертното заключение, а удостоверението по ал. 2, т. 3 - в едномесечен срок от съобщаването на експертното заключение на Специализирания експертен съвет. За издаденото удостоверение заявителят се уведомява в 3-дневен срок.

(4) Към удостоверението по ал. 2, т. 2 и 3 се прилага и предписание за съхранение на културна ценност.

(5) Директорът на музея не издава удостоверение по ал. 2, ако има данни да се предположи, че вещта - обект на идентификация, е незаконно придобита. В тези случаи той уведомява органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.

чл. 20 (1) Регистърът на движими културни ценности се води в Министерството на културата.

(2) Регистърът представлява единна електронна база от данни, която се поддържа от дирекция "Културно наследство" на Министерството на културата и от националните и регионалните музеи съгласно приложение № 1.

(3) Министърът на културата определя служителите в дирекция " Културно наследство", а директорите на националните и регионалните музеи - съответните музейни служители, които имат право да извършват вписване в регистъра.

(4) Техническата и програмната поддръжка на електронната база от данни се осъществява от дирекция "Културно наследство".

(5) Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на магнитен и хартиен носител.

чл. 21 (1) Вписването в регистъра на отделна културна ценност или колекция - национално богатство, се извършва от дирекция "Културно наследство", а във всички останали случаи по чл. 7 - от музея, извършил идентификацията.

(2) Дирекция "Културно наследство" и всеки национален и регионален музей съгласно приложение № 1 получават партида, където извършват вписванията.

(3) Всяка партида има партиден номер, който за дирекция "Културно наследство" е едно, а за националните и регионалните музеи е посочен в приложение № 1.

(4) При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за съответната година, годината на вписването, партидния номер на партидата, в която то се извършва, и номера на категорията по приложение № 12.

(5) При промяна на статута на културната ценност или колекцията партидният номер не се променя.

чл.22 (1) Вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане на:

1. министъра на културата - за културна ценност или колекция, която е национално богатство;

2. директора на музея, извършил идентификацията - извън случаите по т. 1, за:

а) културна ценност или колекция, която е държавна или общинска собственост;

б) колекция, която е собственост на физическо или юридическо лице;

в) културна ценност по § 5, ал. 1 ЗКН.

(2) Извън случаите по ал. 1 всяко физическо или юридическо лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление.

(3) В 3-дневен срок от разпореждането по ал. 1 или подаване на заявлението по ал. 2 служителите в дирекция "Културно наследство" и съответните музейни служители по чл. 20, ал. 3 извършват вписването на културната ценност или колекцията.

чл.23 (1) В регистъра се вписват следните обстоятелства:

1. наименованието и класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи данни за нея съгласно чл. 17, ал. 4 и 5;

2. данни за музея, извършил идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в инвентарната книга;

3. за културна ценност или колекция - национално богатство: номер и дата на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство;

4. индивидуализиращи данни за собственика и държателя на културната ценност или колекцията.

(2) В 7-дневен срок от настъпването на промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност или колекция нейният приобретател или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми Министерството на културата или съответния музей за отразяване на обстоятелството в регистъра.

(3) Вписването на данни по ал. 1, т. 4 и ал. 2 не води до промяна на собствеността и мястото на съхранение на културната ценност или колекцията.

3) уточнят предписаните задължения, неизпълнени от подсъдимия, по

Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности по „чл. 4. (1) На идентификация по реда на тази наредба подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна ценност.

(2) На задължителна идентификация подлежат движими вещи по ал. 1, които са държавна или общинска собственост. В случаите по чл. 94, ал. 2 ЗКН идентификация може да се извърши и без да е налице придобивното основание по чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността.

(3) На задължителна идентификация подлежат и движими вещи по ал. 1 - движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН.

обвързани с три параграфа от ПЗР на ЗКН (редакция от 28.12.2010 г.)

§ 5. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5. Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по изречение първо, с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава на лицето удостоверение за изпълнение на задълженията му по изречение първо и второ. В тези случаи се прилага чл. 101.

§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация.

(2) Идентификацията и регистрацията на обектите по ал. 1 се извършват от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра на културата и получили удостоверение за това. Към искането за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация.

(3) Искането се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се прилагат декларация, в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване, както и снимков материал. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Председателят на нумизматичното дружество издава на лицето удостоверение за изпълнение на задължението по изречение първо.

    § 7. (1) Идентификацията и регистрацията на вещите по § 6, ал. 1 се извършват от комисия, определена от общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното дружество. В комисията се включват трима експерти с висше образование, които имат не по-малко от 5 години членство в дружество.

(2) За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение, подписано от всички членове. Членовете нямат право да разгласяват информацията, станала им известна във връзка с идентификацията.

(3) Когато при идентификацията се установи, че за вещта са налице данни за съответствие и с критериите за национално богатство по чл. 54, комисията прави предложение до министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство по реда на чл. 99.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите по ал. 3, когато се предостави статут на национално богатство, се прилага § 5, ал. 5 и 6.

(5) Идентифицираните монети и монетовидни предмети се регистрират в нумизматичното дружество, извършило идентификацията.

(6) Отношенията между лицата по § 6, ал. 1 и нумизматичното дружество се уреждат с писмен договор.

         Защитникът сочи, че при изследване на промените в ЗКН, може да бъде достигнато до извод за несъставомерност на извършеното от подсъдимия, тъй като понятията „идентификация“, „държател“ са въведени по-късно в ЗКН и не са били част от регламента към 30.03.2011г.

Съставът установи, че след извършване на деянието, законодателят е въвел промени в ЗКН. Обсъждането на включените в обвинението на подсъдимия норми сочи, че с ДВ бр. 54/2011г. е променена дефиницията за „археологически обекти“ по чл. 146 ал. 1 от ЗКН, като е добавена само думата „основни“, свързана с източниците на информация, позволявайки по този начин освен теренните проучвания да бъдат ползвани и други източници. Нормите на чл. 96 ал. 1 – ал. 3 от ЗКН също са били изменени, последно с ДВ бр. 1/2019г. като е била прецизирана формулировката за идентификация на движимите културни ценности и реда на извършването й от компетентните музеи и комисия. Тези промени не могат да повлияят върху обема на ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия тъй като не изключват дефинирането на откритите в дома на подсъдимия 495 обекти, за които е реално обвинен, като археологически, нито необходимостта от идентификацията им. Независимо от по-късни изменения, специалният закон, попълващ състава на бланкетното обвинение по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК е действалият по време на извършването му. В този смисъл е трайното разбиране на съдебната практика при правоприлагането на бланкетните наказателноправни норми.

Останалите правни норми от ЗКН, посочени в обвинението срещу подс. Г., не са били променени след разглежданата и относима към момента на извършване на деянието редакция на ЗКН към 28.12.2010г. А Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности не е била изменяна или допълвана след обнародването й на 18.12.2009г.

         Позоваването от защитата на Решение № 7 от 29.09.2009 г. на КС по к. д. № 11/2009 г. е неотносимо, доколкото с него е обявен за противоконституционен параграф 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19 от 2009 г.), които текстове никога не са били включени в обема на обвинението спрямо подс. Г.. Едно от задълженията, отнесени към наказателната му отговорност е по ал. 1 на §5 от ПЗР на ЗКН.

Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние „държал“ и характеристиките на археологическите обекти, да не са „идентифицирани и регистрирани по съответния ред“ са елементи на състава на чл. 278 ал. 6 от НК, който е бил в сила към 30.03.2011г.

Понятието „държател“ е изследвано в съдебната практика с оглед наказателноправното му съдържание. Напр. „владелец, държател, колекционер, продавач, купувач на културна ценност“, са изследвани с еднакъв знак в Решение № 249 от 5.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 892/2017 г., I н. о.; за обема на упражняваната фактическа власт, без да е необходимо установяване на придобивен способ, време и цел на държането е относимо Решение № 133 от 24.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 472/2017 г., I н. о. В разглежданото наказателно производство е установено дългогодишно държане на археологически обекти, с трайна фактическа власт от подс. Г. спрямо иззетите от дома му инкриминарин археологически обекти. Подсъдимият не е съобразил поведението си с нормите на § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН, да се възползва от периода за уреждане на заварените положения и да запази притежание на археологически обекти при спазването на определения ред за идентификация и регистриране на държаните стотици предмети. Деянието е формално, на просто извършване.

С оглед на всичко изложено дотук неоснователно е претендираното прилагане на по-благоприятен материален закон по чл. 2 ал. 1 и 2 от НК. Не се установява и влияние на установения специален ред по ЗКН, опровергаващо обективната съставомерност на деянието по чл. 278, ал.6 предл. 3 от НК. Съставът споделя становището по Решение № 582 от 7.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 605/2010 г., III н. о.: „…в съответствие с ПП-1-83, т. 2, б. "в" на ВС РБ, … чл. 2, ал. 2 от НК е приложим само в случаите, когато бъдат изменени наказателните норми, но не и когато са изменени правилата, които запълват бланкетната наказателна норма. За отговорността на дееца има значение единствено правилото, което е действало по време на извършване на деянието.“.

         2.При дължимото прецизиране на изводите по предмета на обвинението, съставът установи, че е налице неправилна индивидуализация, като в обхвата са включени движимите етнографски културни ценности по ЗСН.

При съобразяване понятийното съдържание на различните категории вещи, обект на защита от ЗКН, се установява, че общото понятие е културна ценност, като в приложното му поле попада като част от общото и археологическия обект - арг.чл. 53, т.1 от ЗКН, с легална дефиниция в нормата на чл. 146 от ЗКН. По този начин са изключени от приложното поле на археологическите обекти, етнографските културни ценности – по чл. 53 т. 2 от ЗКН – „етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;“.

В случая, поведението на подс. Г. спрямо общо 7те предмета - „1 брой глава от лула, керамична, турска; с двустранни отчупвания; 2 броя главички за лули, бронзови, турски; 4 броя пръстени бронзови, различни типове“, не е обявено от закона за наказуемо по чл. 278, ал.6 от НК.

Тъй като опредметено са включени в общото обвинение на дееца заедно с държаните археологически обекти, но не покриват признаците на такива, присъдата в тази част следва да се измени и деецът бъде частично оправдан по отношение на етнографските културни ценности, общо 7 бр. на стойност 65лв.

Като последица, тези предмети следва да му бъдат върнати, тъй като попадат извън приложното поле на отнемането по смисъла на чл. 278, ал.7 от НК, тъй като не са предмет на предявеното обвинение.

Сходни изводи са възприети и Решение № 413 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1350/2014 г., II н. о., с което е потвърдено Решение № 269 от 11.07.2014 г. на САС по в. н. о. х. д. № 434/2014 г.; Решение № 269 от 11.07.2014 г. на САС по в. н. о. х. д. № 434/2014 г. Решение № 173/07.02.2017г. на ВКС, І н.о., с което е оставено в сила Решение № 159/08.07.2016г. по ВНОХД № 101/2016г. на ВАпС

3.Съдът обсъди и изключването по чл. 5. т. 2 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. от идентификация по въвеждания с нея ред на археологически обекти - монети и монетовидни предмети, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизането в сила на ЗКН. Това не променя извода за съставомерност на извършеното от подс. Г. спрямо обектите в част Б) нумизматична на КСАНОЕ, доколкото по § 6 и §7 от ПЗР на ЗКН за монетите е предвиден специален ред на идентификация и регистрация.

В същия смисъл е и трайната съдебна практика по сходни факти и отправени към съда възражения, напр. Решение № 73 от 1.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 233/2016 г., II н. о., Решение № 133 от 24.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 472/2017 г., I н. о., Решение № 249 от 5.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 892/2017 г., I н. о., Решение № 76/23.07.2019г., на ВКС, ІІІ н.о.   

4.Стойността на неправомерно държаните археологически обекти не е съставомерен признак по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК. Споделя се тезата по Решение № 249 от 5.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 892/2017 г., I н. о. е посочено „… пазарната стойност на процесните културни ценности и археологически обекти, … за това престъпление е само с ориентировъчен характер, като водещи са изводите на експертите за тяхната научна и историческа значимост за минала човешка дейност в земите ни.„.

В диспозитива на разглежданата присъда не е посочена стойност на предмета на деянието. Изложено от фактическа страна беше установяването на процесуален пропуск в ДП, довел до изключване на 5 от предадените от подс. Г. археологически обекта от обвинението срещу него. Съобразявайки този факт и отстраняването на аритметичните грешки по заключението, съставът констатира, че стойността на обхванатите в обвинението археологически обекти надхвърля с 50 лв. приетата в обстоятелствената част на обвинителния акт стойност от 9885лв.

От друга страна обаче, прецизирането на етнографските културни ценности – 7бр., възлизащи на 65лв., които следва да отпаднат от обвинението, балансира незначителното увеличаване на оценката на съставомерните археологически обекти. Обобщено, уточненията по проведеното въззивно следствие досежно ориентировъчния критерий „стойност“ не водят до отегчаване на наказателната отговорност на подс. Г..

5. Изразено бе становище от защитника на подс. Г. за субективна несъставомерност на извършеното, разгледано и отхвърлено от състава на въззивната инстанция по следните съображения:

За съществуването на субективните признаци на престъпния състав следва да бъде преценявано по обективните проявления на представите, целите и взетите от дееца решения в хода на извършване на деянието.

Релевантните по делото доказателства разкриват фактическо, неправомерно упражнявано владение върху археологически обекти, подлежащи на идентификация и регистрация по установен законов ред, при автономно формирана воля и трайност на обективните действия. Подсъдимият сочи, че е знаел за настъпилите промени и стъпките, които следва да предприеме, за да уреди статута на притежаваните от него ценни археологически предмети. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и в това няма никакво съмнение с оглед неговите занимания като колекционер, нумизмат, активен член на формираната по сродни интереси общност. Той е бил задължен да предприеме действия по идентификация и регистрация на държаните от него предмети съгласно §5 и § 6 от ДР на ЗКН и в Наредба № Н - 3 /03.12.2009 г., но не го е сторил по свое решение. Мотивацията да пренебрегне дължимото поведение му с оглед „сложната и скъпа“ процедура по регистрация, не омаловажава извършеното. Напротив, подчертава съзнателния избор, който подсъдимият е направил между правомерно и неправомерно поведение. Цялостното съдържание и проявление на умисъла на дееца се установяват чрез неговото познание, поведение и обективно установени факти. Към 30.03.2011г. в различни помещение на дома си в гр. Разград подс. Г. упражнявал фактическа власт върху 500 археологически движими културни ценности, 495 от които предмет на обвинението, съзнавал е, че същите са продукт на човешка дейност от минали епохи и представляват археологични обекти. С оглед личните му интереси и познания, надграждани с годините, предприетите системни грижи спрямо обектите (напр. посоченото от него лекуване на монетите), подсъдимият е могъл да оцени кои от всички притежавани от него предмети имат и кои нямат автентичност и археологическа значимост. Израз на тази оценка е отношението му към предметите от колекциите му и изявлението, че в образователните витрини е планирал да постави такива с невисока стойност. По тези съображения съставът счете, че осъществяваното държане обективира прекия умисъл на подс. Г. да извърши конкретното престъпление.

С оглед  на изложените съображения съставът счете, че не е било допуснато нарушение на материалния закон с постановяване на разглежданата присъда и деянието, за което е постановено осъждане на подсъдимия е било извършено. В израз на съображенията на съда относно етнографските ценности, подсъдимият следва да бъде частично оправдан с приложението на закон за същото наказуемо престъпление.

        

Относно наложеното наказание.

         Въззивната жалба не сочи явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание, такова оплакване не е депозирано и пред настоящата инстанция. Според прокурора, наказанието е снизходително, но в отсъствие на протест следва да бъде счетено за правилно определено.

Съставът извърши проверка и в тази част на присъдата, като установи, че в съответствие с правилния подход към излагането на съображенията по определяне на наказанието съставът на РОС мотивирал прилагането на принципите на законоустановеност и индивидуализация. Наказанието е определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от НК, тъй като съдът установил едно отегчаващо обстоятелство – броя на предметите, и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определил наказанието пробация в обхват от задължителните пробационни мерки в минимален срок и ангажираност на лицето. Наказанието е определено при замяна на предвиденото в чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК лишаване от свобода с единствената алтернатива по чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от НК, пробация.

Съставът отчита отсъствието на съображения в присъдата и мотивите към нея по отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба от 3 до 15 хиляди лева, както и относно факултативните наказания конфискация до една втора от имуществото на подсъдимия и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. Приложеният от първоинстанционния съд подход към индивидуализацията принципно позволява по чл. 55 ал. 3 от НК да не бъде наложено предвиденото по-леко наказание, но са дължими мотиви обосноваващи волята на съда да освободи подсъдимия от това наказание. Действително семейното, социалното и здравословното състояние на подсъдимия следва да бъдат преценени като смекчаващи ангажирането на наказателната му отговорност. Безспорно е и, че от момента на извършване на деянието до провеждане на въззивното производство са изминали повече от 8 години, като изключителната продължителност на досъдебната фаза не е свързана с процесуалното поведение на подс. Г.. От друга страна обаче, ориентировъчният за степента на обществената опасност на деянието критерий – стойност на обектите, разкрива едни завишени материални възможности, влагани системно, за удовлетворяване на колекционерските интереси на подсъдимия. В отсъствие на протест въззивната инстанция може само да отбележи, че наказанието, определено спрямо подс. Г. е значително по-снизходително при съпоставка с налаганите по делата за престъпления от същия вид, известни от практиката на ВКС, напр. Решение № 76 от 23.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 193/2019 г., III н. о., Решение № 128 от 23.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 447/2019 г., II н. о., Решение № 149 от 26.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 591/2019 г., II н. о., явяващо се и относителна компенсация за неприключване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ.

Относно разпореждането с веществените доказателства.

На основание чл. 278, ал. 7 от НК първоинстанционният съд отнел в полза на Държавата вещите, предмет на престъплението, който бил формиран от 495 археологически и 7 етнографски движими културни ценности.

По отношение на веществените доказателства, предмети и монети,  общо 311 на брой,  намиращи се на съхранение в НИМ гр.София, извън посочените като предмет на престъплението, съдът постановил връщането им на подсъдимия. 

Предвид уточненията от фактическа и съображенията от правна страна в настоящото решение съставът счете следното:

1.     Предметите и монетите, които не представляват движими културни ценности по смисъла на ЗКН общо 315 броя, както и 7 броя етнографски движими културни ценности следва да бъдат върнати на подсъдимия. В тази част присъдата следва да бъде изменена.

2.     По отношение на невключените в обвинението археологически движими културни ценности, археологически обекти по чл. 146 ал. 1 от ЗКН, конкретизирани по заключението на КСАНОЕ:

В част А)„археологически, етнографски и други материали“ –

№ 25 – Вотивна пръчка, бронзова отливка…

В част Б) „нумизматични материали“ –

№ 41. монета, медна, късно римска, фолис на императрица Галерия Валерия (293-311г.)

№ 42. Монета, медна, ранновизантийска, фолис на император Маврикий Тиберия (582-602г.)

№ 43. Монета, медна, византийска, фолис на император Василий І със сина му Константин (868-879г.)

№ 44. Половинка от монета, медна, българска, средновековна, на цар Константин Асен (1257-1277г.), счупена на две части и поставена в стъклено шишенце с надпис „Константин Асен, преполовена монета…“,

установени в държане на подс. Г. в нарушение на реда за идентификация и регистрация, съставът констатира, че са останали извън произнасянето от първоинстанционния съд по веществените доказателства. По арг. на Решение № 582 от 7.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 605/2010 г., III н. о., спрямо тях следва да бъде приложен чл. 53 ал. 2 б. „А“ от НК и да бъдат отнети в полза на Държавата. „При липса на идентификация и регистрация, те винаги са публична държавна собственост, чието държане представлява престъпление.“ - в Решение № 73 от 1.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 233/2016 г., II н. о.

Допълване на произнасянето по веществените доказателства с прилагане на чл. 53 от НК е извън правомощията на въззивната инстанция по чл. 337 от НПК, натоварена с проверка на елементите, включени в съдържанието на постановената присъда.

Необходимо е провеждането на самостоятелно производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, в което първоинстанционният съд да изрази позиция по пропуснатите 5 археологически обекта. По този начин и страните биха получили възможност да обосноват тезите си в открито съдебно заседание, както и да инициират инстанционен контрол по чл. 306 ал. 3 от НПК по реда на гл. ХХІ от НПК.

3.     В частта на разпореждането с 1 брой преносим компютър “Тошиба“, разглежданата присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отмяна или изменение.

Пред въззивната инстанция бе допусната допълнителна задача на вещите лица по КСАНОЕ, като съдът определи възнаграждение на всеки от тях по 120лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК тези разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия.

 

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         ИЗМЕНЯ присъда № 6 от 14.03.2019г. по НОХД № 417 по описа на Окръжен съд гр. Разград за 2018 година, както следва:

 

ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление и на основание чл. 304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА подс. В.З.Г. В ЧАСТТА по обвинението за извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК по отношение на  етнографските движими културни ценности:

         1 брой глава от лула, керамична, турска; с двустранни отчупвания; 2 броя главички за лули, бронзови, турски; 4 броя пръстени бронзови, различни типове.

        

ОТМЕНЯ отнемането в полза на Държавата като предмет на престъплението по чл. 278 ал. 6 предл. 3 от НК на посочените етнографски културни ценности по чл. 278 ал. 7 от НК.

        

ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата и настоящото решение в сила предметите и монетите, които не представляват движими културни ценности по смисъла на ЗКН - общо 315 броя, както и горепосочените 7 броя етнографски движими културни ценности ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на подсъдимия.

 

         ОСЪЖДА подс. Г. да заплати в полза на ВСС на РБ по сметка на Апелативен съд гр. Варна сумата от 360лв.

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                          членове :