Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 72/07.04.                  Година  2016                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На осемнадесети март                Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

  

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 18 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството пред въззивния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат М.М.,***, като защитник на осъдения М.В.М., за възобновяване на ВНОХД № 412/2015 г. по описа на Окръжен съд Разград, отмяна на потвърдената с него присъда по НОХД № 380/2015 г. на Районен съд Разград и признаване на подсъдимия за невинен, а алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на размера на наложеното наказание и за прилагане на чл.66 от НК.

С присъда № 422/29.09.2015 г. по НОХД № 380/15 г. на Районен съд Разград, потвърдена при въззивната проверка, осъденият М.М. е бил признат за виновен в изнасилването на седемнадесет годишната М.Г., и на основание чл.152, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.54 от НК му е било наложено наказание три години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

От фактическа страна с влезлите в сила съдебни актове е било прието за установено, че подсъдимият и пострадалата се познавали, предварително, като той проявявал публично интерес към нея чрез интимничене и закачки в присъствието на нейни приятели, както и във виртуална кореспонденция, поддържана и от нейна страна. На 02.07.2014 г. късно вечерта, придружена от три други момчета, по негова покана М.Г. отишла до дома на подсъдимия, а после само двамата влезли в къщата му, където той явно демонстрирал намеренията си за интимен контакт, които и осъществил, въпреки проявеното от Г. нежелание.

 

Искането за възобновяване е частично основателно.

Изтъкнатите в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон доводи всъщност се отнасят до обосноваността на присъдата, която не подлежи на проверка в пределите на настоящия извънреден способ за контрол, в рамките на който са приложими правилата за касационната проверка.

Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи събирането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства, които са били обсъдени подробно както в мотивите към присъдата, така и в решението на ОС Разград, като и двете инстанции са изложили съображения кои от тях кредитират и кои не, поради което не биха могли да бъдат упрекнати в нарушение на процесуалните норми, регламентиращи тази дейност - чл.13, чл.14, чл.107, чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК.

При това положение несъгласието на защитата с фактическите изводи на инстанциите, оправомощени от закона да събират доказателства, при извършена доказателствена дейност по събиране и оценка на доказателствата, която не нарушава процесуални правила, не може да се вмести в касационното основание "съществено нарушение на процесуалните правила" по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не би могло да се твърди, поради това, че защитата приема друга фактическа обстановка, че е налице съществено нарушение на процесуални норми. Касае се до довод за необоснованост на въззивния съдебен акт, който не е касационно основание по чл.348 от НПК, поради което и съгласно чл.426 от НПК той не може да бъде разглеждан в това производство и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по него.

Приетите за установени обстоятелства от Районен и Окръжен съд Разград правилно са били подведени под нормата на чл.152, ал.2, т.1, вр.ал.1,т.2 от НК. При така установените факти по делото, които въззивният съд е възприел, се констатира, че изводите му за наличие на доказаност на всички елементи от обективния състав на престъплението не противоречат на материалния закон.

Фктическите и правни изводи на въззивния съд са верни. Те почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници - показанията на свидетелите М.Г., Владислав Николов, Виктор Петков, Радко Радков и Дани Станчев /по отношение на последните четирима – дадените от тях на досъдебното производство/, съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на пострадалата М.Г., съдебно-психиатричното й и психологично изследване, както и съдържанието на установената с писмени доказателства кореспонденция между осъдения и пострадалата – както във виртуалното пространство, така и чрез SMS известия. Съпоставени и разгледани в съвкупност, доказателствата не подкрепят защитната теза на осъдения, че половият акт между него и пострадалата е бил доброволен. Съставомерното му поведение в инкриминираното време се установява безспорно от цялата доказателствена съвкупност, която е еднопосочна по отношение на фактите, включени в предмета на доказване, като правилно инстанциите не са дали кредит на доверие на неговите обяснения, които са изолирани и без друга доказателствена подкрепа. Приетата фактология е неоспорима с оглед категоричността на изводите при освидетелстването на Г., които утвърждават нейните показания и се допълват от разказаното от свидетелите именно в хода на предварителното разследване, поради което е неоснователно твърдението в искането за възобновяване за противоречивост на доказателствата и наличието на групи свидетели, даващи разнопосочни показания. Не е допуснато процесуално нарушение от инстанциите по фактите, когато са кредитирали показанията от досъдебната фаза, защото и двата съдебни състава са обсъждали подробно и задълбочено доводите на защитата относно тези показания и са изложили убедителни и аргументирани съображения, поради което липсва необходимост от поредното им повтаряне в настоящето решение. С оглед на това настоящият състав на Апелативния съд не констатира да е налице което и да е от сочените в искането за възобновяване нарушения, обуславящи намесата на тази инстанция чрез отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов, с който делото да бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан.

 

Оплакванията за несправедливост на наказанието са основателни.

При излагане на своите аргументи във връзка с дължимия отговор по направеното и пред него аналогично възражение, за да обоснове виждането си, че наказанието не следва да бъде намалено по размер, респ. изтърпяването му отложено по реда на чл.66 от НК, въззивният съд неправилно е посочил, че обществената опасност на конкретното деяние е особено висока, както и най-вече е отдал неоправдан превес на генералната превенция над индивидуалната, посочвайки изрично включително, че намаляването на наказанието би било акт на социална несправедливост в малкото общество на село Юпер, тъй като е безспорно, че житейското решение на осъдения да остане да живее и работи в района на родното си село не може да влече неблагоприятни последици за него в претендирания смисъл. Също така е незаконосъобразно да се отчита като премия за него, имаща значение за степента на отговорността му, но отново в неблагоприятен смисъл, процесуалното поведение на разследващите органи и взетите от тях решения във връзка с повдигнатото обвинение.

Сравнено с други престъпления от същия вид, конкретното деяние не се характеризира с отличаваща се завишена степен на обществена опасност. Този си извод окръжният съд неправилно е обосновал с твърдение за продължителна и интензивна принуда, защото такова твърдение е в противоречие с изложението му по фактите и конкретно възприетото, че половият акт е продължил няколко минути, с описаните действия, в които се е изразила принудата, при което не е посочено да е нанесен дори и един единствен удар, а само събаряне на леглото и притискане с тяло, както и с обстоятелството, че след това осъденият не е спрял пострадалата да си тръгне. Фактът, че по същото време приятелите на пострадалата са я изчаквали пред къщата, не придава на деянието характеристиката „демонстративност”, приписана му от окръжния съд, като е установено безспорно, че те са чули отвътре само разговори на висок глас, но не и призив за помощ от страна на пострадалата.

 В своето решение въззивният съд е изброил изрично редицата установени и безспорно налични смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства – младата му възраст /двадесет и три годишен/, с чисто съдебно минало, с множество отличия в ученическа възраст като състезател по академично гребане, понастоящем земеделски производител, започнал задочно обучение за висше образование по специалността аграрна икономика, с отлична характеристика от кмета на селото. Очевидно е, че се касае за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК не би било законосъобразно единствено защото в настоящия случай, с оглед характеристиките на конкретното деяние, не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание, което е три години, ще е несъразмерно тежко и несъответно на извършено. Това наказание обаче е достатъчно и ще способства за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция, като с оглед на критериите по чл.66, ал.1 от НК, сред които законодателят акцентира преди всичко на поправянето на осъдения, няма обстоятелства по делото, които да налагат ефективното му изтърпяване.

Така изложените констатирани пороци в решението на Окръжен съд Разград, засягащи произнасянето му по възраженията пред него за несправедливост на наложеното в първата инстанция наказание, са поправими чрез възобновяване на въззивното производство и изменение в неговите рамки на постановената първоинстанционна присъда в частта й по чл.301, ал.1, т.3 и т.5 от НПК, поради което и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 412/2015 г. на Окръжен съд Разград и ИЗМЕНЯ присъда № 422/29.09.2015 г. по НОХД № 380/15 г. на Районен съд Разград, като намалява наказанието на М.В.М. на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ПЕТ ГОДИНИ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: