ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 30/30.01.           Година  2018                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и шести януари                Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангелина Лазарова

                            ЧЛЕНОВЕ: Мария М.Николина Дамянова

 

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 18 по описа на съда за 2018 г.,

    за да се произнесе взе предвид

 

Предмет на въззивното производство е определение № 19 по ЧНД № 1472/2017 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 08.01.2018 г., с което съдът се произнесъл по жалба на адв. Т. Я., в качеството на процесуален представител на С.А.А., и потвърдил постановление на Окръжна прокуратура гр. Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3061/2017г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР гр. Варна.

Въззивното производство е образувано по жалба отново на адв. Т. Я.. Счита се, че в определението не са били обсъдени задълбочено отправените срещу постановлението на прокурора възражения, ценени са били показанията на заинтересовани свидетели, вместо да са били отчетени тежестта и вида на получените от свид. А. и Е. наранявания. Не се споделят изводите за действия, извършени в условия на неизбежна отбрана, като данните по огледните протоколи не могат да изяснят кога и от кого са били причинени повредите по врати и прозорци. Според жалбоподателят не са налице категорични доказателства за мястото, на което е станала размяната на удари между лицата – пред или в къщата. С оглед неизясняването на фактическата обстановка се иска отмяната на постановеното определение и връщане на материалите по делото за продължаване на разследването с указания за разпит на всички свидетели, а при необходимост и провеждане на очни ставки.

 

За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени следното:

 

В постановлението си от 15.11.2017г. прокурор от ВОП, след като се е запознал с материалите по делото, преценил, че от доказателствата се установява, че на 08.04.2017г. свид. Т.Е. ударил с брадва в главата свид. С. А., като действията му следва да се квалифицират като неизбежна отбрана по чл. 12 от НК, тъй като било налице непосредствено и противоправно нападение от страна на братята свид. А. – С. и Желязко. Предвид начина и средствата, с които са били атакувани, според прокурора, не е налице превишаване на пределите на отбраната.  Поради което и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК прекратил наказателното производство.

Сезиран с жалба на пострадалия свид. С. А., чрез процесуален представител, ВОС потвърдил фактическите и правни изводи на прокурора и потвърдил изцяло постановлението.

 

Постановлението на прокурора и определението на съда съдържат изводи по фактите, свързани с поведението на участвалите в инцидента и възприетото от очевидците, които предвид доказателствената основа на делото към момента, са необосновани, а отправените от жалбоподателя възражения са основателни. Непрецизирани са съществени моменти от фактическата обстановка. Съображенията в този смисъл:

 

1. И в двата разглеждани акта е прието, че в дома на свид. А. и Е. е била свид. М.М. Това обстоятелство не е било възприето от водещия разследването. Спорно е въобще дали в дома на свид. А. и Е. е имало още някой в момента на появата на братята А. с колове, респ. кои са очевидците на последвалите действия.

Свид. Т.Е. сочи – „В къщата бяхме аз, баща ми и дядо ми.“.

Свид. А. – „Тогава аз, сина ми и бащата на жена ми се затворихме в стаята…“. Същият свидетел твърди, че жена му – М.М е припаднала още при първата им среща, когато свид. С. А. излязъл от колата си /в която била и неговата жена/ с един кол, като „Едно момче Д., който ми е комшия взе жена ми на ръце и я занесе у тях.“.

Свид. Е.М.– дядото на свид. Т. Е. – в показанията си твърди, че е бил в своята къща, над тази, в която се е случил инцидентът. Той е разбрал за действията на братята А. от жена си – „Аз не излязох навън и не съм станал свидетел на случилото се, понеже не ми беше добре и отново имах проблеми със сърцето.“. В противоречие с това – лице с име Е.М.е участвал в разговор с 112 – като е сочил, че има убийство.

Свид. М.има изключително противоречиви показания – описва действия на братята А. - като да им е била очевидец до момента, в който синът й бил ударен с бухалка - „Той в първия момент падна на пода в стаята, но бързо успя да се свести и уплашен избяга навън. Вътре остана само съпруга ми Борко. В този момент на мен ми прилоша и аз припаднах. Не разбрах какво се е случило след това. Като дойдох на себе си тогава видях, че се намирам в къщата на съседката ми Елмаз. След това разбрах, че сина й Д. ме бил изкарал от нас и на ръце ме занесъл до дома им.“. Свестила се, излязла и видяла роднините на братята пред дома си, ударили я и тя избягала в дома на свид. Тодоров „Тогава от мобилния си телефон подадох сигнал, за да уведомя за случващото се и да потърся помощ от полицията.“. Следователно тези обаждания са били след приключване на активните действия на братята и към момента на идването роднините им на мястото. Тези показания – са в пълно противоречие с казаното от свид. А., Е., А. – че тя не е била в стаята. От друга страна са в противоречие с показанията на съседката Е.А и сина й – М.Т/Д., Т./, които изобщо не сочат, М.да е припадала и да са й помагали, да е била в дома им. На трето място, тези показания са в противоречие и с дадената от нея информация на 112. Твърденията й са били, че синът й е удрян с брадва по главата и е убит.

В тази част постановлението на прокурора и определението на съда са необосновани – чрез показанията на свид. М.се установява, че тя е видяла, че синът й бързо се е свестил, а обаждането й до 112 е било в доста по-късен момент, като подадената от нея информация е невярна – синът й не е бил убит, нито удрян с брадва. От друга страна показанията на свид. А., Е. сочат, че тя не е присъствала в стаята към момента на размяната на ударите. Съседите, в които би трябвало да бъде припадналата свид. М.– отричат да е била там въобще.

Тези съществени противоречия следва да бъдат отстранени чрез средствата на НПК – допълнителни разпити, уточняване, съпоставяне в очни ставки.

В протокола за оглед на веществени доказателства е направен опит да се отрази съдържанието на съобщенията до телефонната централа 112, подадени от свидетели на части от случилото се. Видно е, че протоколът преразказва обобщено казаното. Изготвянето на писмен източник, пълно отразяващ отделните съобщения бе подпомогнал изследването на фактическата обстановка и проверката на депозираните в хода на разследването свидетелски показания.

 

2. Действията по нападение и отбрана не са уточнени в степента, необходима за определяне на правната им оценка. Не е извършена съпоставка между нестабилните гласни доказателства с изследваните съответно обективни доказателствени източници и тяхната експертна интерпретация.

В двата разглеждани акта е прието, че свид. Ж.А. и С.А. успели да разбият входната врата и влезли в къщата, носейки дървени колове в ръцете си. През това време, обитателите на къщата се скрили в една от стаите, залоствайки й вратата. Двамата братя успели да преодолеят и нея, счупвайки с коловете стъклата й, като по този начин влезли в стаята и започнали да нанасят удари с дървените пръчки на свид. Б.А. и сина му – свид. Т.Е.. В резултат на нанесените удари, в един момент, свид. Е. паднал на земята. Същият – свид. Е., успял да стане, като взел намираща се в стаята брадва, а баща му - защитавайки се от нападателите, взел една метална тръба, която използвал за ръжен. С брадвата свид.Е. нанесъл удар в областта на главата на св.С.А., а брат му – свид. Ж.А. ударил по рамото. От удара свид. С.А. паднал на земята, а брат му излязъл навън, като бил последван от свид.А. и Е..

Тези констатации са изолирани от всички източници и експертни заключения:

Показанията на свид. А. – „Те влязоха в стаята, Н. държеше кол, но се подхлъзна на балатума. Аз като пуснах вратата, в ъгъла имаше брадва и я взех и след като Н. влезе аз го ударих по главата с брадвата, но не знам дали с острото или с тъпото. Не знам колко пъти го ударих, мисля че един път го ударих. Н. падна, не видях кръв. Тогава видях как брата на Н. удря сина ми Т.с кол по главата. Аз вече бях оставил брадвата и взех една тръба, която е сива и я ползваме за маша на печката, с нея ударих „Ч.“ по главата. Аз издърпах сина си от „Ч.“ и той ме хвана за якето и ме дърпаше навън от къщата, като се клатеше. Като излязохме навън нито аз, нито сина ми сме го удряли. „Ч.“ ме пусна, качи се на колата на Н. и тръгна с нея. През това време Н. лежеше в къщата не съм го гледал в какво състояние е…“.

Свид. Е. – „Н. и брат му счупиха прозорците на вътрешната врата и успяха да влязат. „Ч.“ ме удари със сопа по главата и аз паднах, въртеше ми се главата, но видях, че баща ми и Н. се сбиха. През това време „Ч.“ ме удряше по гърба и ръцете с които се пазех, удряше ме със сопа. После баща ми ме издърпа навън, а „Ч.“ запали колата на Н. и замина. Н. остана в къщата, видях го на земята, но не знам какво му беше състоянието.“.

Според свид. С. А. и двамата свид. А. и Е. са го удряли с брадви.

Свид. Ж. А. – в първите си показания твърди, че е намерил брат си на земята с много кръв около главата му, като описва действия от свид. А. с дебела черна сопа и свид. Е. – с брадва – спрямо брат му и срещу самия него. Във вторите си показания – заявява, че се е приближил и видял брат си на земята, като свид. А. и Е. са го нападнали и удряли, съответно със сопа и брадва.

Доколкото гласните източници са взаимнопротиворечиви и са от участвали в инцидента лица, необходимо е било да бъдат внимателно проверени чрез преките доказателства – травмите и средствата, с които са били причинени.

При описване на фактическата обстановка в двата разглеждани акта е възприет един удар с брадва от свид. А. спрямо свид. С. А.. Това е несъвместимо с установените множество тежки травми, отразени в заключенията на СМЕ – също отразени в определението на ВОС. Изцяло извън вниманието на решаващите е останало значението на травмите на свид. Ж. А.. Липсва и надлежна съпоставка между травмите на „отбраняващите се“ с тези на „нападателите“. Не е отчетен фактът, че кръв от свид. С. А. е намерена върху три от използваните „оръжия“ – брадва, метална тръба и дърво – 91см, което разкрива аргумент, че е бил удрян/в съприкосновение с тях.

При тази нестабилна доказателствена съвкупност, основно поради характера и заинтересоваността на гласните доказателства, от изключително значение е използването на специалните знания от областта на медицината.

Необходимо е да бъде назначена допълнителна СМЕ, която да разгледа получените от всеки от четиримата участници травматични увреждания и да уточни:

-броят на нанесените им удари, като засегнатите от удари области да бъдат посочени по схема;

-позицията на удряния и удрящия – като се съобразят и всички други доказателства, за да се достигне до ясен механизъм на причиняване на травмите. Ако вдействителност свид. С. А. е паднал още при влизането си в стаята, тъй като се е подхлъзнал, той не е нанесъл удар никому, а първият удар е бил спрямо него с брадвата от свид. А.; имало ли е промяна на позата му, в която са му били нанесени останалите удари с брадва от свид. Е. и тръба от свид. А.. В какво разположение са били нанесени ударите спрямо свид. Ж. А. – видно е, че в гърба му има посечна рана, в същата позиция ли е била нанесена и другата посечна рана по лявата мишница, едновременно ли са били причинени и другите увреждания. По острието на брадвата има ДНК на две лица, което потвърждава показанията на свид. А., а и констатациите на СМЕ за характера на травмите. В този дял вещото лице, а при необходимост би могло да се разшири състава на експертизата, следва да разгледа и травматичните увреждания на свид. А. и Е. – в каква позиция или в динамика са били, когато са им били нанесени, от удар или от последващо падане са били последица.;

-какви са били възможностите на лицата след причинените им увреждания – могли ли са да се движат и нанасят други удари, били ли са в съзнание – в тази насока има противоречие между показанията на свид. С. Тодоров и Али Ахмед, които сочат, че свид. С. А. е бил в безсъзнание, и свид. Сашко А. – който сочи, че помогнал на свид. С. А. да се изправи и го придружил до колата – възприето напълно и в актовете на прокурора и съда.

Тези допълнителни въпроси, ведно с прецизиране на гласните източници, биха подпомогнали постигането на яснота – съществувало ли е непосредствено нападение от страна на свид. А. спрямо А. и Е., или то е било прекратено. В обстановката са действали четири лица, като е възможно позициите на нападнати и отбраняващи да са се променили. Удари по изпаднал в безсъзнание човек на пода и в гърба на оттеглящ се, не сочат на непосредствено застрашаване от тяхна страна на чужди права и телесна неприкосновеност, напротив тяхното нападение е било явно преустановено. Мотивацията на новите „нападащи“ безспорно е повлияна от предходното поведение на прекъсналите иницииращото нападение. „Разграничителен критерий между неизбежна отбрана и силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, е моментът на извършване на деянието. Когато нападението е прекратено, деянието на нападнатия следва да се оцени само като извършено в състояние на силно раздразнение.“ - Решение № 188 от 28.IV.1982 г. по н. д. № 187/82 г., I н. о.

 

Доказателствата по настоящото наказателно производство не позволяват безспорни и категорични изводи по прилагането на материалния закон. Фактите по делото не са изследвани в пълен обем, поради което обективно е невъзможно да се даде отговор за правната им оценка. При приобщаване по делото на указаните в настоящото определение заключение на допълнителна СМЕ, провеждане на процесуално-следствени действия по проверка на събраните по делото гласни доказателствени средства и извършване на други относими към предмета на доказване, прокурорът би могъл в съответствие с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК да упражни правомощията си по чл. 242 ал. 1 от НПК.

Поради което и въззивната инстанция намери, че постановеното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъдат отменени като необосновани.

По изложените съображения и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 19, постановено на 08.01.2018 г., на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 1472 по описа на същия съд за 2017г. и постановление от 15.11.2017г. на прокурор от ОП гр. Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3061/17г. по описа на ІV РПУ на ОД на МВР.

 

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията по обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: