Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 192/18.08.           Година  2016                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                           Наказателно отделение

На петнадесети юли                      Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева

Асен Попов

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Попов

ВНОХД № 180 по описа на съда за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производство пред въззивната инстанция е второ по ред, след Решение на ВКС №52/18.04.2016г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, в стадия на съдебното заседание.

Въззивното производство пред ВнАС е образувано по жалби от И.Р.П., чрез защитника му, адв.П.Недков, В.Л.Г., чрез защитникът му адв.Ат.Друмев, срещу присъда по НОХД №151/13г. на Добричкия окръжен съд, както и от М.Х.А., чрез пълномощникът й, адв. Р.Н., граждански ищец и частен обвинител, против същата присъда от 22.07.2013г., с която  подсъдимите П. и Г. са признати за виновни, че всеки от тях на 29.08.2011г. в землището на с.Камен бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, умишлено нанесъл на Ц. М.Х. *** тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно  общо  разстройство на здравето, опасно за живота, обусловено от тежка закрита черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки, както и двустранна огнищна бронхопневмония, развила се в резултат на контузия на десен бял дроб, в следствие на което по непредпазливост  причинил  смъртта  му, която е настъпила на 08.09.2011г. в  гр.Варна – престъпление по чл.124 ал.1 предл.І-во във връзка с чл.128 ,ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК и са им наложени наказания от по три години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години. Осъдени са да заплатят сумата от 130 000лв. на М.Х.А., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлен иска в останалата му част. Подсъдимите са осъдени да заплатят и съответните държавни такси и разноските по делото.

 

Оплакванията в жалбите на подсъдимите са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда, и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна, съответно отхвърляне на гражданския иск. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложените наказания, и на размера на присъденото обезщетение.

От своя страна в жалбата на частния обвинител и граждански ищец се излагат съображения за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се и пълно уважаване на поисканото обезщетение. Прави се искане за изменение на присъдата в наказателната и част, като наложеното наказание лишаване от свобода бъде изтърпяно ефективно и се уважи иска в пълния му размер.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и предлага присъдата на ДОС да бъде изменена в синхрон със дадените указания на ВКС в наказателната и част, като се постанови ефективно изтърпяване на наказанията.

Частният обвинител представляван от адв.Н. също изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Пледира за потвърждаване на присъдата в гражданската част. Моли делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура Добрич за повдигане на обвинение за извършено от подсъдимите убийство.

Защитата на подсъдимите представена от адв.Ю.Г. прави доказателствено искане с оглед указанията на ВКС за липса на достатъчна преценка за индивидуализиране на наказанията да бъде дадена възможност чрез разпит на трима свидетели да бъдат събрани още характеристични данни. По същество намира за неоснователни доводите, че ВнАС е обвързан изцяло с указанията на ВКС по отношение на вида и размера на наказанията. Пледира невиновност на подсъдимите.

В дадената му последна дума подс.П. моли да бъде оправдан.

В дадената му последна дума подс.Г. счита , че наказанието което му е определено е достатъчно.

 

Жалбите са подадени  в срок и са допустими.

 

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните, новосъбраните гласни доказателства чрез разпит на св.Ж., Р. и Х. и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК , както и с оглед задължителния характер на мотивите на ВКС по отношение приложението на закона, изчерпателно изнесени в Решение №52 намира за установено от фактическа страна следното:

За периода 26-ти и 29-ти август 2011г., в землището на с.Камен бряг се провеждал международен техно - фестивал. За целта били изградени няколко сцени и палатков лагер, в който се настанили множество младежи, които слушали музика денонощно. Подсъдимите П. и Г. били с компания в палатковия лагер на около 200м. от сцените. В съседство с техните палатки била разположена и палатката на пострадалия Ц. Х.. Той бил заедно с две момичета – приятелката му св.Б. В. и нейната приятелка Д.Х.. На 27-ми август В. имала рожден ден, който бил подобаващо отпразнуван от тримата. Танцували, слушали музика и пиели алкохолни напитки денонощно. На 28.08 пострадалият се снабдил с цигара марихуана, която тримата изпушили. На следващия ден двете момичета отишли до магазин в селото, а Х. и негов познат – св.Р.Стоименов, отишли до гр.Каварна. От там пострадалият купил бутилка от 700мл. мастика. След като се върнали на фестивала около обяд, двамата слезли по скалите до морето, където имало много хора от различни компании. Там били и свидетелите св.Хр.П., св.А.М. и св.Т. М. от компанията на подсъдимите. Х. споделил с някои от младежите мастиката и кисело мляко. Времето било много горещо – над 30 градуса, а повечето от младежите не били спали от няколко нощи. В един момент към тях се присъединили и свидетелките В. и приятелката и Х., постояли известно време и решили да се върнат при палатките, като извикали Х. да ги придружи. Той тръгнал след тях с полупразната бутилка мастика. Бил притеснен тъй като отношенията му с В. не били добри. При палатките, тя му заявила, че си тръгва към Бургас, а от там към София и започнала да прибира багажа си. След като не успял да я убеди да остане, той започнал да прибира палатката и й предложил да я вземе, след което тръгнал нанякъде из лагера и оставил двете момичета без дори да се сбогува. Впоследствие двете момичета напуснали лагера и на автостоп се оправили към Бургас. Св.В. и св.Д. споделят, че поведението на постр. Х. не било адекватно, не говорел ясно, като отдала това на изпития алкохол. Реагирал бурно на решението на приятелката му да замине и да остави. Посегнал да я удари, хващал я за ръцете. В един момент Х. тръгнал да се връща към палатката си, като пътят му минавал покрай палатките на компанията на подсъдимите П. и Г.. Те били опънали тента, седели под нея, слушали музика и закусвали. Всички били облечени спортно и носели гуменки или кецове. Пострадалият бил в лошо настроение от раздялата с приятелката си, преуморен от безсъние, неадекватен от приетия алкохол и марихуана, прегрял, поради горещото време. Говорел си на глас и псувал безадресно докато се предвижвал между палатките. Седнал до палатката си, но в един момент започнал да хвърля предмети, които попаднали в посоката на палатките на компанията на двамата подсъдими. Те не му обърнали внимание и тогава пострадалият хвърлил към тях камък, който паднал в близост. Момчетата от компанията станали и започнали да се оглеждат от къде е дошъл камъка като постр. Х. се развикал „Аз, бе! Какво стана- много ли сте големи”, напсувал и тръгнал към тях с явното намерение да се кара. Подсъдимите и св.Хр.П. го попитали какъв му е проблема, а в отговор Х. ги напсувал. Момчетата го избутали с ръце към палатката му. Пострадалият за момент се успокоил, замълчал, но след известно време отново започнал да вика към тях и да ги обижда, питал ги какви са, че да му казват какво да прави, че ще ги убие, ще ги запали и отново се насочил към тях. В това време св.К. Й., чувайки говор на висок глас, излязъл от палатката си и видял постр.Х., който едва се държал на краката си, неадекватен, прегрял, видимо пиян да се приближава като крещи – „ще ви избия, ще ви запаля, ще ви изгоня” и пр. Й., заедно със св.П. и други младежи от компанията тръгнали да умиротворяват пострадалия като го хванали за ръцете и го избутали настрани. Х. успявал да се отскубне и отново се връщал към тентата. Седящите там видимо се изнервили като подс. П. се изправил срещу Х., двамата се сдърпали и си разменили удари с ръце. Св.П. успял да ги раздели, а подс.Г. избутал пострадалият към палатката му. Последния продължил да сипе обиди и нарекъл подс. Г. „шибаняк”. С всеки изминал момент ставал все по агресивен. Взел голям камък и го хвърлил към подсъдимите. Те станали и тръгнали към Х., който се насочил към подс. Г. и замахнал да го удари по лицето. Г. се обърнал за да си свали очилата, а подс.П. се хвърлил срещу пострадалия, хванал с ръце през кръста и започнал със сила да го бута към палатката му. Останалите от компанията били около тях. Въпреки опитите на П. да го избута към палатката му, Х. повече озверявал, дърпал се, отскубвал се и крещял обиди. Тогава подс.П. хванал ръцете на пострадалия Х. и като го обездвижил, съборил го на земята, а подс.Г. му хванал краката, за да не рита. Така го задържали около 5-6 минути, като според св.Й. пострадалият бил вече видимо изморен, било му тежко и искал да си полегне:  „лято, слънце, употреба на алкохол, както и факта, че човека бил 30 кг. и с много проблеми”. Отправяните обиди били разнообразни, но не били насочени конкретно към някого. След като обездвижения пострадал притихнал, другите момчета ги разделили, а св.Хр.П. извикал на приятелите си да пуснат пострадалия, за да „миряса” и успял да го избута отново до палатката му. След няколко минути обаче Х. отново след като отпочинал се насочил към тентата, където седели подсъдимите и се хвърлил върху палатката, която споделяли св.А.М. и се.И.Васов, и която в това време била празна. Падайки върху нея, той счупил една рейка като за трети път подсъдимите и св.Хр.П. се нахвърлили върху него, като го хванали и започнали да го бутат, за да го изтласкат оттам. Тъй като Х. се съпротивлявал, те го съборили на земята, сборичкали се с него като си разменили удари. Подс.Г. блъснал Х. към земята и го ритнал с крак в задните части, а П. заедно с П. му държали ръцете за да не буйства. Пострадалият успял да стане, като продължавайки да вика срещу двамата подсъдими, замахнал и към св.М., която била наблизо, но не успял да я удари. В същия момент подсъдимите и св.П. отново се нахвърлили срещу него, като с удари, бутане и дърпане успели да го отдалечат на около 4 - 5м.. Някой от присъстващите казал, че ще е добре да извикат полиция и свидетелките А.М. и Т.М. тръгнали към вишката на полицаите. Очевидно унизен и обиден, за пореден път, пострадалият станал от мястото си и се насочил към компанията на подсъдимите. Той хвърлил по тях плик с храна от които във въздуха полетели хляб и сирене. В този момент, за четвърти път подсъдимите П. и Г. и св.П., както и други от тяхната компания, скочили срещу пострадалия. Подсъдимият П. пръв се втурнал към него, хванал го през кръста и силно го блъснал на земята, като двамата се сбили. П. нанасял удари с ръце в главата и тялото на пострадалия, който се защитавал. В същото време и подс.Г., обут с гуменки, започнал да рита падналия пострадал Х. безразборно. Св.Христо П. също го ритнал един-два пъти, но бързо се изтеглил настрани. В един момент подс.П., обут с кецове, успял да се изправи като силно и с яд, ритнал с крак пострадалия в главата, от което от носа му потекла кръв. Х. се пазел с ръце и се извивал, като двамата продължили да го ритат, където намерят - в главата и навсякъде по тялото, като си сменяли местата, за да им е по-удобно. Пострадалият се гърчел на земята, говорейки откъслечно се претърколил няколко метра в посока на палатката си. Веднъж или два пъти пострадалият се опитал да стане, но биещите го подсъдими го поваляли на земята с крака. Така, пострадалия бил „заведен” до своята палатка и превит от болка, останал да се търкаля на земята, а подсъдимите, като видели, че той не станал повече, се оттеглили към тентата си.

След около половин час двете свидетелки М. и М. се върнали на мястото придружени от полицейските служители св.Ц.З. и св.Н.М.. Когато пристигнали последните видели разпъната една голяма тента в дясно на пътя и малко по-навътре една палатка, която била съборена, а в нея лежало момче. Момичетата им казали, че момчето, което лежи в палатката е събаряло техните палатките, и ги целило с камъни или някакви други предмети. Никой не споменал да е имало побой. На мястото били само двете момичета, които ги извикали и към 4 или 5 момчета, но не били превъзбудени. Дори първоначално те не искали да обясняват, какво се е случило, не им се говорело, но после казали, че момчето е съборило палатката, целило ги с предмети, но са се оправили помежду си, били познати, приятели и го били сложили да си легне. Буквалните им думи били - „Ние решихме проблема. Сложихме го да легне.”.  Св.З., от своя страна заявява, че около 15:00ч. при него и св.М. дошли две момичета, които им съобщили, че едно момче ги закачало, притеснявало ги е и, че искали съдействие от тях. Било на 29.08.2011г. около 15:00ч., като е категоричен, че било около този час, понеже като се прибрал вечерта в къщи, си нахвърлил някои записки. При пристигане на мястото забелязал, че има две палатки, едната по- малка, другата по-голяма, и точно до самите палатки имало опъната тента. Под тентата свирела музика, а 4-5 момчета играели под нея. Двамата подсъдими били между момчетата, които играели под тентата. Компанията била весела, пиели си, играели, но не били видимо пияни. Св.З. попитал момичетата, къде е момчето, което ги е притеснявало, и те му го показали - на около 10 метра от тентата. Видял едно момче да лежи на тревата и на 2.-3м. от него палатка, която не била опъната като другите, а била съборена. Момичетата казали, че това било момчето което ги притеснявало. З. отишъл при него и видял, че спи. Побутнал го 7-8 пъти, в един момент момчето се отърсило, надигнало се, напсувало го и се изсекнало. Имало малко кръв под носа, като кръвта била засъхнала. Момчето останало седнало, като си сложило ръцете на коленете. З. опитал да му се представи и да му поиска документи за самоличност, за да установи самоличността му, но момчето въобще не реагирало, „все едно не бил там, нещо си мърморело, псувало и показвало нещо в посока към палатките”. Още веднъж се опитал да поиска документите му за самоличност, но той го напсувал още веднъж, станал и залитайки тръгнал към съборената палатка, която явно била неговата. Момчето стигнало до палатката, завряло си главата вътре, а с другата й част се завило и отново заспало. Св.З. попитал момчетата от къде е тази кръв по момчето, на което те  отвърнали, че най-вероятно се е самонаранил, понеже скочил върху палатката я съборил цялата и явно от там се е самонаранил. След като момчето си легнало, св.З. казал на компанията, че ще бъдат на същото място, и ако се налага да им се обадят отново, след което двамата полицаи се върнали на вишката. З. преценил, че момчето, като поспи няколко часа няма да се държи по този начин. Младежите под тентата видимо не били пияни. Разговаряли си нормално и никой нищо не споменал за бой. Около десет минути след тръгването на полицейските служители, пострадалият станал, започнал хаотично да си събира вещите и палатката и клатушкайки се, тръгнал към сцените. Подсъдимите, както и свидетелите П., Й. и М., го проследили с поглед, докато той не се изгубил сред камионите, като се олюлявал и падал няколко пъти, сочейки с ръце към тях. В близост до една от сцените, пострадалият припаднал и бил намерен в безпомощно състояние от чужд френскоговорящ гражданин, който в 16:09ч., телефонирал на номер 112. Тъй като не се представил, същият останал неизвестен за разследването. Случайно преминаващия покрай мястото св.А.Р., като видял, че пострадалият е паднал и неконтактен, също преценил нуждата от помощ, като в 16:17 часа, телефонирал на номер 112.

На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ -“Каварна. Дежурният лекар, св. д-р В. М., установила, че пострадалия Х. е в безсъзнание, легнал по гръб, с прибрани до тялото ръце и крака, с изпъната шия; облечен с къси, тъмни шорти и гол до кръста; едното му бедро  до коляното било зацапано от нещо като туш или мастило; нямал видими наранявания и синини, нито по лицето, нито по ръцете и краката, но бил в кома и без никакви рефлекси. Тя го огледала за счупвания на крайниците и по най-бързия начин го качили в линейката, като включила кислород и система с „Манитол”, за да се намали отокът на мозъка. Първоначално пациентът бил отведен в ЦСМП - Каварна, а след това, в 18:30 часа в ЦСМП - Добрич. По пътя за гр.Добрич в линейката, от устата на пострадалият започнала да излиза секреция - бяла, пенеста и слузеста, която постепенно се засилила, поради което св. д-р М.а започнала за аспирира през цялото време, докато го предала на екипа в ЦСМП  гр.Добрич. На колегите си, д-р М. обяснила, че пострадалият бил намерен в това състояние както и, че не му била взета алкохол на проба. В МБАЛ - Добрич на пострадалия бил направен скенер, медицински изследвания и му била взета кръвна проба. След преценка на лекуващия екип, в 23:30 часа той бил приведен в МБАЛ „Св.Анна” - Варна, където по спешност от 01:15часа до 04:00часа на 30.08.2011г. му била направена неврохирургична операция. Хирурзите отстранили хематом под твърдата мозъчна обвивка, но въпреки положените медицински грижи, и без да дойде в съзнание, на 08.09.2011г., в 09:00часа, Х. починал.

Съгласно заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, приети от съда се установява следното:

Според протокол №1240/01.09.2011г. за Химическа експертиза /том 1   стр.137 д.п./ за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, в кръвта на пострадалия Х. са били установени 0,28 промила алкохол към момента на вземане на кръвната проба в 20,00ч. на 29.08.2011г. в МБАЛ - Добрич. Съгласно заключението на изготвената Съдебно - химическа експертиза №1—39/2011г. /том 2. стр.159- 160 д.п./ в пробата кръв се установили наличие на следи от метамфетамини и марихуана.

От заключението на изготвената Съдебно-медицинска  експертиза / т.2 стр.140 - 146 д.п./ (КСМЕ) се установяват следните телесни увреждания по трупа: контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, вторични следтравмени изменения в областта на мозъчните ядра, оток на мозъка, кръвонасядания на меките черепни обвивки, контузия на десния бял дроб, счупвания на 5-то и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра двустранна огнищна бронхопневмония, оток на белите дробове, кръвонасядания и ожулвания по лицето, тялото и крайниците, тубулна и гломерулна некроза, мускатов черен дроб, начална дребнокапчеста мастна дегенерация на черния дроб, състояние след ендотрахеална интубация, инжекционни бодове от медицински манипулации на обичайните места. Причина за смъртта на Х. е черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на, мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. За настъпването на смъртта е имала значение и развилата се двустранна огнищна бронхопневмония, в причинно-следствена връзка с контузията на десния бял дроб и продължителното залежаване. Експертите заключават, че травматичните увреждания са в резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети. Черепно - мозъчната травма е в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на дясното слепоочие, дясната очница, дясната теменно – тилна област и лява теменна област на главата, вкл. от удари с ритници и юмруци. Счупванията на ребра двустранно и контузията на десния бял дроб са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети със сравнително ограничена площ на удрящата повърхност, вкл. удари с ритници и юмруци реализирани в областта на гръдния кош. Кръвонасяданията и ожулванията по задната повърхност на двете лакътни стави са в резултат на удари и тангенциално действие /триене/ с или върху твърди тъпи предмети с подчертан ръб или груба повърхност, и биха могли да се получат при падане и удари в подлежащата настилка или околни предмети. Кръвонасяданията по задната повърхност на дясната предмишница и дясната гривнена става са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, с ограничена удряща повърхност, вкл. ритници и юмруци, и носят характеристиката на т.нар. „защитни наранявания". Множеството пръснати линейни и точковидни ожулвания по горните и долни крайници са в резултат от тангенциално действие /триене/ с или върху твърди тъпи предмети с подчертан ръб или връх, вкл. клонки, храсти и др.. Всички описани от експертите травматични увреждания са прижизнени. Експертите установяват наличие на пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта. Поради множеството травматични увреждания, ангажиращи множество анатомични области на главата, тялото и крайниците, експертите не могат по медицински път да определят с категоричност положението, в което се е намирал пострадалия, в момента на получаване на травмите. Вещите лица заключават още, че след получаване на травматичните увреждания, през т.нар. „светъл период" на черепно-мозъчната травма, пострадалият би могъл да се придвижва, да говори, да възприема околната действителност. Установеното съдържание на 0,28 промила етилов алкохол в кръвта му /взета на. 29.08.2011г. в 20,004./ свидетелства, че той бил употребил алкохол в предходните часове, без към този момент да е бил алкохолно повлиян.

Според заключението на Съдебно-медицинската експертиза №1а /2012г. /том 2 стр.227-247 д.п./, от аутопсия на пострадалия е установена съчетана травма; черепно-мозъчна травма с контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, вторични следтравмени изменения в областта на мозъчните ядра, оток на мозъка, кръвонасядания на меките черепни обвивки; контузия на гръдния кош, счупвания на 5-то и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра, контузия на десен бял дроб, двустранна огнищна бронхопневмония, оток на белите дробове; кръвонасядания и ожулвания по лицето, тялото и крайниците. Установени били и болестни усложнения, като пряка последица от травмите. Според вещите лица най - тежка е била черепно-мозъчната травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки. Тези увреждания са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тази опасност за живота се е реализирала въпреки приложената високоспециализирана медицинска помощ. По главата, тялото и крайниците на пострадалия били нанесени множество удари, като най-сериозни били тези, в областта на главата, Именно ударите в областта на главата, в своята съвкупност са причинили много тежка и опасна за живота черепно-мозъчна травма - уврежданията по мозъка и мозъчните обвивки, и вътречерепните кръвоизливи, които непосредствено са довели до настъпването на смъртта. Ударите, съобразно кръвонасяданията по главата са били не по-малко от четири, нанесени в лява теменно-тилна област, в дясна теменно-тилна област, в дясна слепоочна област и около дясна очница. В тези области има добре изразени кръвонасядания на кожата и подлежащите меки тъкани, което показва, че всеки от нанесените там удари бил със значителна сила. Всички механични увреждания по главата, тялото и крайниците на пострадалия били получени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети, и е по вероятно да са причинени при удари с юмруци, ритници, при дърпане и събаряне върху земната повърхност, вкл. и падане от собствен ръст поради залитане, търкаляне и други. Експертизата не е могла да направи строго диференциране, но приема, че от медицинска гледна точка може да се твърди, че ударите причинили смъртта, били нанесени с по- голяма сила и били в такива области, че не могат да се получат от падане от собствен ръст, като е напълно възможно, получените увреждания да бъдат причинени от удари, така както са описани в протоколите за разпит. Експертите заявяват, че силата на нанесените удари е била значителна и се определяла, както от енергията на удрящия, така и от емоционалната мотивация за това, като е възможно да бъдат нанесени с ръце и крака. Според обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, инцидентът бил на няколко етапа /три-четири/, като последният бил най-тежък. Посоката на ударите била различна - отпред, отзад и странично, в динамиката на събитието. По време на получаване на травмите пострадалият би могъл да бъде в различно положение - както прав, така и легнал. По медицински път не би могло да се определи последователността на нанасянето на ударите. Според експертите, в областта на главата били нанесени не по-малко от четири отделни удара. По тялото и крайниците са нанесени поне пет-шест удара, имайки предвид двустранните счупвания на ребра, контузията на белите дробове и кръвонасяданията по горните крайници. Установено е още, че част от уврежданията по крайниците, най-вече ожулванията, са причинени при удари, нанесени с тангенциално действие на твърди тъпи предмети под ъгъл или при падане и удряне върху различни предмети на земната повърхност. Около час-час и половина след побоя, при пристигането на лекаря от Спешния екип, пострадалият бил в пълна мозъчна кома. Според експертите на 29.08.2011г. в 20:00часа, била взета кръв от пострадалия и по газхроматографския метод било установено наличие на 0,28 промила етилов алкохол в кръвта му, ведно с метамфетамини и марихуана. Но предвид това, че според наличните данни инцидентът бил поне три-четири часа преди вземане на-кръвните проби и ако се приемело, че алкохолната концентрация спадала с около 0,15 промила на час, то към момента на инцидента пострадалият бил с около 0,88 промила етилов алкохол в кръвта. Тази концентрация съответства на лека степен на алкохолно опиване или отговаряла на употребата на около 100-150мл. концентриран алкохол /ракия, мастика, водка/. Вещите лица изтъкнали, че комбинацията          от въздействието на метамфетамини с марихуана и алкохол би могла да обясни неадекватното и агресивно поведение на пострадалия в случай, че такова е било налице. На пострадалия била оказана своевременна медицинска помощ от първоначалното обаждане на тел.112, приемането му в болницата в гр.Добрич до привеждането му в МБАЛ „Св.Анна"- гр.Варна. От съдебномедицинска гледна точка лечението му в двете болнични заведения било адекватно и в пълен обем. Но черепно- мозъчната травма била много тежка, развили са се и възпалителни усложнения в белите дробове и остра бъбречна недостатъчност, които не са могли да бъдат преодолени и смъртният изход не би могъл да бъде избегнат поради тежестта на травмите. Изтеклото време, в конкретния случай, не било решаващо за крайния изход, който бил определен от тежестта на мозъчните увремедания и особено от наличието на кръвоизлив в мозъчния ствол. Поставените диагнози в болничните заведения били точни и правилни, оперативните действия били извършени в спешен ред, всички действия на медицински екипи били своевременни и професионални. Настъпилите усложнения в хода на лечението, които са в причинна връзка с основните травми /черепномозъчна и гръдна/ са направили състоянието на пациента необратимо, независимо от медицинските действия. Извършената операция била осъществена по стандартите за добра медицинска практика. Настъпилите усложнения /полиорганна недостатъчност/ в хода на лечението били в пряка причинна връзка с основните травми /ЧМТ травма и гръдна травма/.

Съгласно заключението на Съдебно-медицинската експертиза от 12.11.2012.Г., /том 4 стр.465-466 д.п./, към момента на извършване на деянието Г. е имал късогледство и късоглед астигматизъм, нарастващо с възрастта и е носел очила от детството си. Вещото лице посочило, че към датата на прегледа (12.11.2012г.), късогледството било във висока степен, а именно 7,5 диоптъра сфера, и - 2,5 цилиндъра на 19 градуса на дясното око и -6,26 диоптъра сфера и -1,75 цилиндъра на лявото око. Тези стойности били налице и към датата на деянието, т.к. късогледството нараствало до около двадесетата година от живота, след което не настъпвали драстични промени. По информация на освидетелствания, той носил корекционни очила от - 3 диоптъра сфера и -2,75 диоптъра сфера, които вещото лице приело, че били със значително по-нисък диоптър от необходимото, счупени при деянието, но към датата на прегледа носел очила с - 4,5 диоптъра сфера. След сваляне на очилата зрението на подсъдимия е било по-лошо, но обхващало непосредствената близост.

Съгласно заключението на Съдебно психиатричната и психологична експертиза /том 4, стр.439 - 441 д.п./, към датата на извършване на деянието П. не е бил в състояние на физиологичен афект. Подсъдимият бил психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него, и да ръководи постъпките си. В този смисъл е и задочната съдебна психолого - психиатрична експертиза от 17.02.2014г. за същия подсъдим, изготвена от психиатър и кл. психолог от УМБАЛ - Плевен (т.2 л.529 - 546 н.о.х.д.), според която към момента на деянието, същият не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение...”; не е налице и „силно раздразнение”.

Съгласно заключението на Съдебно психиатричната и психологична експертиза /т.4, стр.452-454 д.п./ към датата на извършване на деянието Г. не бил в състояние на физиологичен афект. Бил психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Същият извод е направила и задочната съдебна психолого - психиатрична експертиза допусната и за подс.Г., изготвена от психиатър и кл. психолог от УМБАЛ - Плевен, (т.2 л.549 - 565 н.о.х.д.), която е заключила, че и този подсъдим, към момента на деянието не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение...”; не е налице и „силно раздразнение”;

Комплексната съдебномедицинска и съдебна психолого-психиатрична експертиза по материали от съдебно дело от 25.02.2014г. /т.2 л.490 - 524 н.о.х.д./, изготвена от токсиколог, психиатър и кл. психолог установява, че посмъртно освидетелствания Х. много вероятно е бил с налудно разстройство, възникнало остро след комбинирана употреба на метамфетамини, марихуана и алкохол; с груби агресивни прояви - вербални и физически, с нарушена адаптация и изразена абнормност; с непредсказуеми и ирационални изблиците на гняв, без възможност за адекватен контрол над импулсите; поведението му било психотично мотивирано. В деня на инцидента пострадалият демонстрирал поведение, несъответно на обичайното за собствената личност, неприемливо за околните и неотговарящо на критериите за нормалност и адекватност. В съдебно заседание от 10.03.2014г. вещите лица заявяват, че са изготвили психологически портрет на Х., който го характеризира като художествена личност без агресивни прояви в миналото и при употреба на алкохол, както и с данни, че е употребявал канабиноиди. Химическата експертиза доказва следи от марихуана и метамфетамини. Поведението на пострадалия надхвърляло рамките на пияния човек, било дезорганизирано, без връзка с факторите на средата, експониран в сетивни измами, параноидно е тълкувал факти и събития, а агресията му била безспорна и не целенасочена. Според в.л., Х. е отключил постпсихотично разстройство, като допринасящи фактори за него могат да бъдат марихуаната в комбинация с алкохол, метамфетамините или и трите заедно. Вещите лица са категорични, че поведението на пострадалия е било неадекватно, психотично мотивирано и автохонно, т.е. откъснато без връзка с реалността. Х. е бил с трайна личностова дезориентация, в резултат на личностната дисхармония. т.е. с личностно разстройство, като самите негови близки /брат му/ го определят като личност със странни на моменти интереси. Искал е да живее здравословно в определени граници, в същото време е употребявал психоактивно вешество - марихуана. Това е дало основание на експертите да приемат, че пострадалият е бил с остро възникнало психотично разстройство. В заключение в.л. правят извода, че психотично мотивираното поведение на Х. е резултат от приетите вещества, алкохол и опиати, емоционалния фактор свързан с приятелката му, както и други обстоятелства като телесна маса /ниска/, глад, безсъние, сипна музика, промяна на мястото, дълго пътуване.

Съгласно заключението на комплексната техническа и преводаческа експертиза, изготвена от експерт на частна практика М.Н. и преводач от френски Мирослава Ангелова (КТПЕ), с тел.112 са проведени общо шест разговора, както следва: от мястото на произшествието - два, първият в 16:19:10ч., а вторият в 16:22:15ч.; останалите разговори са към „Бърза помощ”, Полиция и последният в 17:43:30 /том 3, стр.278/. Първото телефонно обаждане било регистрирано на 29.08.2011г в 16:09часа /стр.284-287/ от френски говорящ гражданин, съобщил за лице в безпомощно състояние и второто - на 29.08.2012г в 16:17часа /стр.290/ от св.А.Р., съобщил за лице в безпомощно състояние и посочил мястото, където то се намира. Същото е видно и от писмо изх. № 1097/07.09.2011г. на Дирекция НС-112 МВР, РЦ 112 - Варна /том 3 стр. 275 д.п./ като за нуждите на разследването, били предоставени аудио-записи и електронни картони.

Заключението на допълнителна комплексна експертиза (т.2 л.406 - 422 н.о.х.д.), описва подробно номерата на телефоните и текста, който се съдържа в разговорите между „Бърза помощ” и полицията. Експертът пояснява, че текста „отдолу на плажа, под скалите, там където е било технопартито, ще изчакат пристигането на екипа” не е част от разговор, а било кратко пояснение в електронния фиш. Добавянето било по-скоро за по-голяма информация, т.е. това в нито един от разговорите като текст не съществувало и е направено от оператора на тел. 112, като пояснение в електронния фиш.

Изложената фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин, след анализ на всички събрани доказателства. Сторен още от първата инстанция анализ на гласните доказателства - обясненията на подсъдимите, които са били дадени в основния и допълнителните разпити, както и тези пред съда; показанията на свидетелите, които са били депозирани в хода на съдебното следствие, и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.283 НПК чрез прочитане и приемане, показанията на св.А.М. и св.Хр.П., които са били дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, имащи значение за изхода му, които са били приобщени в съдебно заседание от 22.07.2014г. чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК; писмени веществени доказателства; а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал, като експертните заключения, които са приети след изслушването на вещите лица в съдебно заседание. Свидетелските показания се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от съдебните експертизи, приобщени по реда на чл.283 НПК. Тези доказателства от досъдебната и съдебната фаза на процеса, естествено макар и да имат известни разминавания, не си противоречат и в пълна степен са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него, както и механизма на извършването му и формата на вината, характера и размера на вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на подсъдимите, включително и относно семейното и имущественото им положение. По реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК са приобщени чрез прочитане показанията на св.Христо П., дадени от него в качеството му на свидетел по досъдебното производство, като е изключил тези дадени в друго качество.

С оглед произнасянето на ВКС в цитираното по-горе решение, проверката и произнасянето на настоящата инстанция до голяма степен се изчерпва с преценка на предпоставките за определяне размера и способа за изтърпяване на наложеното на подсъдимите наказание „Лишаване от свобода“. Това е така, защото отговорите на всички оплаквания от страна на защитата, както по отношение на авторството, наличието на съпричиняване, допуснати процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, доводи за наличие на привилегирован състав на престъплението и в частност неизбежна отбрана и състояние на физиологичен афект, са дадени по един категоричен начин в мотивите на решението. Изводите на Върховния съд, при липса на различни фактически положения, не биха могли да бъдат преразгледани и имат задължителен характер и за настоящата инстанция. Действително в заседанието пред настоящия състав на съда бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Д.Х., за които защитата в лицето на адв.Ю.Г. навежда твърдения, че са изключително важни доказателствени източници, доколкото свидетелката не е била разпитвана до момента по делото. На практика свидетелката с показанията си просто потвърждава с пренебрежимо малки нюанси вече изяснената фактическа обстановка по делото, и не внася никакви нови факти, които да се отразят на изводите на съда. От своя страна работодателят на подс.П. – св.Ж. дава показания, че подсъдимия е изпълнителен и коректен към него и колегите си. Свидетелката Р. като майка на приятелката на подс.Г. заявява, че той е възпитано и балансирано момче. И двамата свидетели допълват и без това отчетените, като добри характеристичните данни за двамата подсъдими.

            Дори да не бе налично подобно произнасяне то настоящия състав на ВнАС също споделя мотивите на първата инстанция по повод доводите на защитата и в частност:

По отношение авторството на деянието. В хода на производството и пред настоящата инстанция защитата въвежда доводи за възможност травмите да са били нанесени на пострадалия след отдалечаването му от подсъдимите и преди да бъде намерен. В тази насока се изтъква и обстоятелството, че първото обаждане към т.112 е било от френски говорещ човек, чиято самоличност не е установена. Изказва се съмнение, че именно това лице или други чужденци биха могли да имат общо с телесните увреди на Х., тъй като той именно от там закупил наркотично вещество. Тези доводи обаче не срещат подкрепа от останалите събрани по делото доказателства. На първо място те са в противовес със показанията на свидетелите от компанията на подсъдимите, дадени на ДП. Така например показанията на св.М., която в показанията си от 29.08.11г. и пред съдия от 30.08.11г., е разкрила по-грубо отношение на двамата подсъдими към пострадалия като описва кой от тях къде и как е ритнал постр. Х. и показанията на св.Хр.П., който заявява, „че малко са го понаритали” и че целта им била с ритници да го закарат до неговата палатка. Категорично е установено е, че инцидента се е развил в един продължителен период от време – в рамките на около час и половина, между 13,15ч и 14,40ч. На четири пъти се е налагало пострадалия да бъде „отстраняван” от компанията на подсъдимите. Фаталния резултат се е получил при четвъртото спречкване. Състоянието на подсъдимия след побоя е било възприето и от полицейските служители. Основни са и заключенията на СМЕ посочващи механизма на получаване на уврежданията. По главата, тялото и крайниците на постр. Х. са били нанесени множество удари, като най-сериозни са тези в областта на главата. Причинени са от удари с или върху твърди, тъпи предмети и е възможно да са причинени при удари с юмруци, ритници, при дърпане, събаряне върху земната повърхност. Нанесени са със значителна сила и не могат да се получат при падане от собствен ръст. Посоката на ударите е различна – отпред, отзад и странично и пострадалия би могъл да бъде в различна позиция – прав, легнал. Изпадането в състояние на кома в по-късен момент е в резултат не само на хематом, а на комплексната ЧМТ, която е причинена от наслагването на множество удари. Пострадалия не е имал открити наранявания, които да визуализират неговото състояние. Именно това състояние и установения времеви отрязък компроментират наведените от защитата доводи. Х. се е отдалечил от мястото на инцидента, по посока на сцените, малко преди 16ч., като липсват доказателства той да е имал съприкосновение с други лица. Установеното му състояние към момента на отдалечаването и времето на обаждането в 16.19ч. правят пренебрежимо малка възможността да е налице друго лице което да е нанесло поредица удари в същите области на тялото и очевидно за много кратко време, без повод, доколкото пострадалия не е бил в състояние да осъществи какъвто и да вербален контакт.

            По отношение института на неизбежната отбрана и физиологичния афект.

Липсва фактологична обосновка за развиване на коя да е от привилегированите хипотези. На първо място липсва противоправно нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК от страна на пострадалия. Всички доказателства са в насока на неориентирана, хаотична агресия предимно вербална. Действително има данни за посягане или дори сборичкване, но данните за състоянието на пострадалия са в насока, че същия не е имал физическата възможност да проведе нападение такова, че да застраши живота и здравето на подсъдимите или останалите присъствали. В тази връзка е и заключението на КСППЕ на пострадалия Ц. Х., според което поведението му било налудно, а при подобно поведение липсва съзнание за противоправност и за вина. т.е за обществена опасност на деянието по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. От тук и липсата на престъпно нападение обосновава и липсата на неизбежна отбрана. По отношение състоянието на афект са налице заключения, където експертите заключават, че към момента на деянието, всеки от двамата подсъдими не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил е състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение...”; не е налице и силно раздразнение”; могли са да разбират свойството и значението на извършеното от тях, както и да ръководят постъпките си, както и правилно да възприемат, запаметяват и понастоящем да възпроизвеждат факти и събития от значение за настоящото наказателно производство. Съгласно заключенията на КСМЕ и ППЕ, подсъдимите не са изпитвали „страх и смущение”, които да мотивират действията им.

Що се касае до жалбата на частния обвинител, и в частност доводите за осъществен състав на престъпление по чл.115 от НК тя се явява също неоснователна. Отсъства правна възможност за осъждане на подсъдимите по  неповдигнато и непредявено обвинение. Отсъства и възможност при липса на допуснати нарушения производството да бъде върнато на прокурора за предявяване на друго обвимнение. Извън това, от доказателствата по делото се установява, че липсва умисъл със съвместно усилия подсъдимите да умъртвят пострадалия, както и да са желаели или да са се съгласявали с този резултат. От друга страна обаче, те са могли и били длъжни да предполагат, че ще настъпят такива общественоопасни последици, с оглед интензитета на ударите, част от които в главата на пострадалия, където са разположени жизненоважни органи и при увреждането, на които би се стигнало до непредвидими тежки вредни последици, вкл. би могло да настъпи смъртта му.

 

По отношение размера на полагащите се на двамата подсъдими наказанията и режима на изтърпяването им.

На първо място съставът на ВнАС споделя доводите на защитата, че въпреки решението на ВКС следва и на база новосъбраните доказателства – гласни посредством разпит на работодателят на подсъдимия П.- св.Ж. и майката на приятелката на подс.Г. – св.Р., да стори анализ и да се произнесе самостоятелно на база отношението между смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства за всеки от двамата подсъдими. И това е така и с оглед на практиката на ВКС, в частност Решение №178/09.04.2013г. по н.д.№288/2013г. / III н.о. с докладчик с-я Вероника Имова/. Съгласно мотивите на ВКС, „указанията на по-горната инстанция относно индивидуализацията на наказанието обвързват решаващия съд единствено с правилното привеждане на фактическите данни за определящите отговорността на дееца обстоятелства, при правилна оценка на тяхното съотношение към критериите в чл.54 от НК… Тези указания не могат да ограничават пределите на свободното съдийско вътрешно убеждение по установените факти… Следователно, решаващия съд е суверенен при оценката на определящите отговорността на обвиняемото лице обстоятелства.” Това е така и с оглед обстоятелството, че в противен случай настоящия състав би следвало автоматично да увеличи наказанията на двамата подсъдими и да постанови ефективното им изтърпяване, без значение от собствения прочит и преценка на доказателствата. В тази връзка и на база събраните по делото доказателства съставът на ВнАС намери следното.    

По делото са установени следните обстоятелства, с пряко отражение върху санкционната част на присъдата

На първо място по отношение смекчаващите отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими. Въпреки, че следва за всеки да бъдат отчетени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в конкретния случай същите са в почти пълна степен аналогични. Действително налице е била разлика в интензитета на реакция на двамата по отношение на Х., но това касае първите три конфликта. При фаталния четвърти, действията и на двамата, като интензитет, и количество на ударите е съпоставима, и в еднаква степен допринесла за съставомерния резултат. Касае се за неосъждани млади мъже, занимаващи се с информационни технологии и електроника, с отлични характеристични данни, както по месторабота така и по данни от останалите свидетели - техни познати. Липсват данни за техни противообществени прояви или висящи наказателни производства. Никой от тях и по непосредствено впечатление на съдебния състав не би могъл да бъде определен, като силен физически, независимо от едрото телосложение на подсъдимия П.. Подсъдимият Г. от своя страна буди по скоро съчувствие с външния си вид/много слаб, дребен, с очила с висок диоптър/ и е изключено да  представлява физическа заплаха, дори за ученик от прогимназията с нормално телосложение. Налага се извода,че се касае за представители на обществото, за които случилото се категорично е инцидентна проява, и които не представляват обществена заплаха.

Що се касае до поведението на пострадалия, действително същото не би могло да се приеме за същинско съпричиняване, макар да има данни за това , че Х. е влизал във физическа разправа с подсъдимите/сборичкал се с П., посегнал да удари св.М./ Поведението му е било крайно провокативното и дразнещо, не само за подсъдимите, но и за околните, но не може да се приравни с физическото съпричиняване от жертвата при нанесените й от подсъдимите телесни повреди, довели до леталния й изход. Следва обаче същото да се цени, като смекчаващо за отговорността на подсъдимите обстоятелство. Поведението на Х. следва да се прецени и в още една насока. Първоинстанционният съд е приел, че непосредствено след деянието подсъдимите и другите лица от компанията им са продължили да слушат музика и да танцуват, независимо, че на десетина метра от тях е лежал пострадалия с нанесена от тях тежка телесна повреда. Това е дало повод на съда да направи извод, че подсъдимите не са изразили никакво съжаление. Тук следва да се обърне внимание отново на приетата фактическа обстановка. Пострадалият многократно въпреки физическото му отблъскване е подновявал опитите за стълкновение с подсъдимите и тяхната компания. Действията макар и предимно вербални обаче не бива и съвсем да се подценяват, доколкото не следва да се пренебрегва и хвърления камък с немалък размер, който би могъл сериозно да нарани околните. Очевидно вследствие на психичното си състояние /психотично мотивираното поведение - резултат от приетите вещества, алкохол и опиати, емоционалния фактор свързан с приятелката му, както и други обстоятелства като телесна маса /ниска/, глад, безсъние, сипна музика, промяна на мястото, дълго пътуване/същия е бил с висок праг на болката и мотивиран да излее цялата си душевна болка и страдание върху най-близко намиращите се до него хора. Именно обаче тези му многократни физически възстановявания и подновяване на агресията, очевидно са били възприети от подсъдимите и останалите присъстващи, като липса на особено тежки наранявания, което за съжаление е мотивирало П. и Г. при четвъртия по ред инцидент да нанесат смъртоносен, неадекватен на ситуацията побой на Х.. Обстоятелството, че същия освен разкървавения нос не е давал признаци за тежки наранявания, са накарали останалите да подценят неговото състояние, а не коравосърдечност и незаинтересованост за живота му. Не на последно място, макар да са могли и да са били длъжни да предвидят последиците от деянието си, подсъдимите при липса на подобен социален опит, очевидно са подценили последиците от вида и броя на нанесените от тях удари върху Х.. Това по никакъв начин не ги оневинява и не променя характера на стореното, но не би могло и да се квалифицира, като отегчаващо наказателната им отговорност обстоятелство, с оглед проявление на незаинтересованост за последиците от извършеното.

Следва, като отегчаващо отговорността обстоятелство да се цени и за двамата, упоритостта в нанасянето на ударите, значителна им сила и тяхната многобройност.

Като се отчетат така изброените обстоятелства в съвкупност, се очертава превес на смекчаващите отговорността, при което се налага извод, че наложеното наказание от три години лишаване от свобода за всеки от подсъдимите, не е определено в нарушение на условието по чл.35, ал.3 от НК. От друга страна не може да не бъде отчетен изключително тежкия резултат, а от там и висока обществена опасност на деянието.Последното, както правилно очевидно е счел и окръжния съд, прави неприложим института на чл.55 от НК, доколкото наказанието лишаване от свобода е наложено в минималния предвиден в специалната норма размер.

Що се касае до отлагане изтърпяването на наложеното наказание съставът на ВнАС намери следното.

Налице са мотиви в първоинстанционния акт в тази насока, с които настоящия състав е съгласен.

Прилагането на условно осъждане се отнася до справедливостта на наказанието, свързано е с обществената опасност на деянието и дееца. Съдът следва да съобрази дали за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на всеки от подсъдимите, за да се превъзпита той към спазване на законите и добрите нрави, е наложително да изтърпи ефективно наказанието три години лишаване от свобода при първоначален общ режим. И това е така защото наказанието е не само съответното възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените в закона цели. Не могат да бъдат възприети съображения за доминиращото значение на генералната превенция, при приоритетното значение, което законът отдава на личната такава. От друга страна, за да се приложи институтът на "условното осъждане", следва да бъде направена констатация, че по този начин може да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Не би могло да се възприеме, че случилото се е характерното особено в последно време грубо погазване на обществените отношения гарантиращи телесната неприкосновеност и живота на гражданите. Следва да се даде отговор на въпросът, дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимите, те да изтърпят ефективно наложеното им наказания. За да се откаже приложението на чл.66 НК, следва да се акцентира върху високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, вероятно и с оглед актуалността на този вид престъпления. По този начин обаче се поставя на преден плана, единствено генералната превенция на наказанието. Както не веднъж е посочвал ВКС справедливостта на наказанието е основен принцип в нашето наказателно право. То е такова, когато съдейства за осъществяване и на индивидуалната му превенция. То е и средство за постигане на посочените в чл.36 НК цели. При решаване на въпроса за приложение на чл.66 НК, следва да се вземат предвид и двете му цели. Те не са откъснати една от друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се разглежда, като средство за осъществяване на общата такава.

Отделно от изложеното ВнАС не намира за основателни възраженията на представителя на частното обвинение. Действията описани от него именно са били отчетени и квалифицирани надлежно, като покриват квалификацията дадена на деянието по чл.124, ал.1 предл.І-во във връзка с чл.128 ал.1 от НК, като по този нечин е недопустимо да се отчитат и като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.

Не на последно място и с оглед най-вече целите на генералната превенция и зачестилата практика на граждански протести и други форми на опити за вмешателство в дейността на съдилищата, следва да се отчете и следното. Ноторен факт са статистическите данни за броя на жертвите на насилие, включително с фатален изход в Р.България. Същевременно обаче основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо. Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета на делото, но създаващи определени негативни внушения. Съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно...... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на ....... гледане на неговото дело...... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". За безпристрастността на съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност.

Имайки предвид всички обективни данни по делото за извършеното престъпление, положителните данни за личността на двамата подсъдими, може да се направи изводът, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието им, за да се превъзпитат към спазване на законите и добрите нрави не е наложително да изтърпят ефективно наложеното наказание от три години лишаване от свобода. Поради това настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение в наказателно осъдителната му част следва да бъде потвърдено, включително с приложение разпоредбите на чл.66 НК.

 

По отношение на предявения граждански иск.

 

Размера на обезщетението за претърпените неимуществени щети е определен по справедливост при установена причинно-следствена връзка между деянието и причинения резултат. Определеният размер е съобразен с нормата на чл.52 ЗЗД. При определянето му ДОС е отчел, причинените на гражданската ищца болки и страдания от загубата на сина й. Изначално невъзможно е да се оцени непрежалимата загуба, изживяваната скръб от преждевременната кончина на дете, изгубената от майката материална и духовна опора, внимание, грижи, синовна подкрепа, обич, приятелство и радост от съжителството със сина си. Следва обаче това да се стори по справедливост и не без отчитане, и на поведението на пострадалия, безусловно допринесло за настъпването на фаталния резултат. С оглед първоначално претендирания размер и изнесените доводи, ВнАС счита определения с присъдата размер на обезщетение за справедлив.

            Както е отчетено и при предходното разглеждане, ДОС е допуснал противоречие между постановената присъда и изразеното в мотивите в частта за гражданския иск. Това противоречие може да бъде преодоляно от въззивната инстанция. С присъдата си, окръжният съд е осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят сумата от 130 000лв. обезщетение за претърпени от гр. ищец неимуществени вреди, докато в мотивите си, на л.39 е приел че всеки от тях следва да заплати по 65 000лв., съобразно степента на вината си. Тъй като деянието не е извършено при съучастие, присъдата обезщетение следва да бъде разделено между двамата подсъдими, а не следва да бъде плащано солидарно. В този смисъл и присъдата следва да бъде изменена.

Поради изложеното и на основание чл.337, ал.3 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 22.07.2014г. на Добричкия окръжен съд, постановена по НОХД №151/2013г. по отношение на подсъдимите И.Р.П. с ЕГН ********** и В.Л.Г. с ЕГН ********** в гражданско-осъдителната й част, като осъжда всеки от подсъдимите да заплати на М.  Х.А. с ЕГН ********** по 65 000лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 29.08.2011г..

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: