РЕШЕНИЕ

 

№ 150/25.07.     Година 2018                   Град Варна

Варненски апелативен съд,                                      Наказателно отделение

На деветнадесети юли                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: Росица Тончева

Членове:Десислава Сапунджиева

Мая Нанкинска

 

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска ВНОХД №180 по описа на съда за 2018 година, при произнасянето си взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано на основание чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на Й.Д.Г. срещу присъда по НОХД № 15/2018 година по описа на Окръжен съд – Шумен, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.343, ал.3, б.Б, вр.ал.1, б.“в“ от НК, за това, че на 21.10.2016 год., около 12.00 часа на път I-2 Русе – Варна, на километър 102 + 409, в близост до с. Развигорово, Шуменска област, при управление на лек автомобил „Опел Корса”, с Рег. № ЕН 0579 КА, нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Стефка Миткова Радева и на А.Обрешков Т., като му е наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Решен е въпроса с разноските по делото и веществените доказателства.

В подадената срещу първоинстанционната присъда жалба се развиват съображения относно допуснати процесуални нарушения и несправедливост на наказанието, като се твърди, че са налице условията за прилагане на чл.55 НК, както и института на условното осъждане. В съдебно заседание се поддържан последните две възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за неоснователност на въззивната жалба, досежно приложението на чл.55 НК. Счита, че неправилно е определен режимът на изтърпяване на наказанието, тъй като в случая са налице предпоставки за условното осъждане на лицата.

Частните обвинители и техните повереници изразяват становище за частична основателност на жалбата, като смятат, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпява наложеното му наказание ефективно.

 

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел следното:

Подсъдимият Й.Г. ***. Към 2016 год. той поддържал интимни отношения с пострадалата Стефка Радева. Последната притежавала л.а.Опел Корса с ДК№ ЕН 0579 КА. Двамата пътували често с автомобила, като на по-далечни разстояния той бил управляван преимуществено от подсъдимия.

На 21.10.2016 год. подсъдимият и Радева тръгнали с посочения автомобил към гр. Варна, като Г. управлявал автомобила, а жената се возела до него на предната дясна седалка. Движели се по път І – 2 Русе Варна, и се намирали на километър 102 + 409. Около 12.00 часа стигнали в близост до с. Развигорово, обл. Шумен. В този участък от пътя движението било двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки. Лентите били разделени с бяла непрекъсната линия, без неравности, а денят – слънчев и с много добра видимост. Асфалтът бил сух.

Подсъдимият се движил в дясната лента по посока на движението си.

По същото време, по същия път от гр. Шумен към гр. Разград, в противоположна посока, се движел л. а. „Рено Туинго“, рег. № РР 05 53 АР, който бил управляван от св.О.Т.. На дясната предна седалка до водача пътувал баща му - пострадалия А.Т..

Когато двата автомобила се намирали на разстояние около 83 метра един от друг, автомобилът управляван от подсъдимият навлязъл в насрещната лента за движение без видима причина за това. Последвал челен удар, в дясната част, между двата автомобила.

Вследствие на удара лекият автомобил Опел Корса“ се завъртял със задната си част на 75 градуса по посока на часовниковата стрелка и се ударил със задната си лява част в мантинелата, разположена в северната част, извън пътното платно.

Лекият автомобил „Рено Туинго“ също се завъртял със задната си част на 90 градуса по посока на часовниковата стрелка. Двата автомобила се изместили назад и спрели.

Мястото на удара било в дясната лента по посока от гр. Шумен към гр. Русе, т. е. в лентата за движение на л. а. „Рено Туинго“, управляван от св. Т.. Ударът  станал на разстояние 1.4 метра от осевата линия и на 2.2 метра от дясната граница на пътя.

Непосредствено след удара при катастрофиралите автомобилите спрели и други преминаващи автомобили, за да окажат помощ на пострадалите. Подсъдимият бил в съзнание, излязъл сам от автомобила и викал за помощ. Няколко мъже извадили пострадалата Радева и я сложили на одеяло зад автомобила. Тя не давала признаци на живот, а малко по- късно случайно преминаващи мъж и жена, работещи в спешна помощ, установили, че е починала. Същите лица оказали помощ на пострадалия А.Т., който бил изваден от колата и се оплаквал от болки в дясната ръка, врата и главата. Скоро на мястото пристигнали линейки и всички пострадали били откарани в болница в гр. Шумен. Въпреки оказаната медицинска помощ, вечерта на същия ден А.Т. починал.

От заключението на назначената по делото АТЕ се установява, че скоростта на л. а. Опел Корса” към момента на удара е била 59.6 км. ч., а тази на л. а. „Рено Туинго“ към момента на удара била 55.62 км. ч. Опасната зона за спиране на втория автомобил, при посочената скорост е 40.96 метра. В момента на навлизане на л. а. Опел Корса“ в насрещната лента, същият се е намирал на 42.93м. от мястото на удара, а л. а. „Рено Туинго“ се е намирал на 40 м. от мястото на удара.

Вещите лице приемат, че причина за настъпването на ПТП-то са неправилните действия на водача на л. а. Опел Корса“, който изгубил  управление и без видима причина  навлязъл в лентата за насрещно движение в опасната зона за спиране на л. а. „Рено Туинго“. По отношение на св.Т. вещите лица приемат, че е нямал техническата възможност да избегне удара чрез аварийно спиране или отклоняване на МПС, защото подсъдимият навлязъл в опасната зона за спиране. Наличието на стоманена мантинела от дясната страна на пътя не е позволило на свидетеля да извърши спасителна маневра.

От заключението на изготвената по делото СМЕ е установено, че в резултат на ПТП на пострадалата Стефка Миткова Радева била причинена гръдна травма – разкъсване на възходящата част на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина около 2000 мл., счупване на ребра в ляво от ІІ до VІІ по средна ключична линия. Травма на гръбначен стълб – прекъсване на гръбначния стълб на ниво VІ – VІІ шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък в тази област. Повърхностни ожулвания на лицето, разкъсно-контузни рани в лява слепоочно тилна област на главата и по долна устна с избиване нарезците на долната челюст в ляво и дясно, ожулвания на лява ръка, кръвонасядания по коленете на двата крака и предните повърхности на двете подбедрици.

Причина за смъртта на Радева е несъвместима с живота травма – травматично разкъсване на аортата с последваща остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Съществува пряка причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта.

От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на А.Т. е установена травма на гръбначен стълб – луксация /изкълчване/ и разместване на ниво І – ІІ шиен прешлен с контузия и кръвоизлив в гръбначния мозък в тази област. Гръдна травма – счупване на лява ключична кост и ребра в ляво от І до V по средна ключична линия. Установена е кръвниста течност – около 1700 мл. в гръдната кухина. Констатирани са повърхностни ожулвания на главата, шията по дясната ръка, кръвонасядания и контузно – разкъсни рани по пестниците на двете ръце, кръвонасядания по коленета на двата крака и предните повърхности на двете подбедрици. Налични туморни възли в черен дроб, бял дроб, ляв бъбрек и кости. Смъртта на Т. се дължала на контузия на гръбначния мозък  в шиен отдел, довел в своето развитие до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход. Съществува пряка – причинно следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт.

Извършена била и съдебно – медицинската експертиза по писмени данни, която не установява пряка връзка между сроковете на хоспитализация и лечение на пострадалия Т. /предвид установеното при него злокачествено заболяване/ и неблагоприятния изход.

От заключението на назначената по делото СХЕ се установява, че и  при двамата водачи на МПС не е установена концентрация на алкохол към момента на произшествието.

 

Горните факти, освен признати от Й.Г., почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база, първоинстанционният съд е  направил законосъобразни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието на Г. по чл.343, ал.3, б.Б, вр. ал.1, б.“в“ от НК. Обосноваността на самопризнанието следва от наличната доказателствена съвкупност в досъдебното производство, очертана чрез  протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, показания на св.Терзиев, О.Т., Р., Д.Т., С.-Т., Ибрям, Иванова заключения на СМЕ, СХЕ и заключение на АТЕ.

Доколкото на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от настоящата инстанция изцяло.

На процесната дата подс.Г. не контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал, в резултат на което е нарушил разпоредбата от ЗДП, която забранява навлизане в лентата за насрещно движение при пътно платно с две ленти за движение, освен ако не изпреварва или заобикаля препятствие на пътя. В този смисъл начина на движение, избран от подс.Г. не е бил адекватен на конкретните пътни условия, изгубил е контрол над него и е навлязал внезапно в лентата за движение на насрещния автомобил, когато вече е бил на разстояние по- малко от опасната зона за спиране на св.О.Т., с което именно е станал причина за последвалото ПТП и последиците от него.

Изводът относно нарушението на двете материалноправни норми от специалния ЗДП почива на събраните по делото гласни доказателствени източници, които фактически и логически кореспондират протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключение на АТЕ.

Заключението на СМЕ установява, множество травматични увреждани по  двамата пострадали и механизма на причиняване. Тежестта и множеството на причинените увреждания са довели до несъвместима с живота травма на пострадалата Радева – травматично разкъсване на аортата с последваща остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

Тежестта на причинената травма на пострадалия Т. - контузия на гръбначния мозък  в шиен отдел, довел в своето развитие до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход е довела до смъртта му.

И при двамата пострадали съществува пряка причинно следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт.

В пледоарията си по същество пред първата инстанция и във въззивната жалба, защитникът на подс.Г. е направил оспорване на част от доказателствата, събрани в досъдебното производство, касаещи авторството на деянието. Настоящият състав на съда намира тези възражения за неоснователни.

Съдът съобрази Тълкувателно Решение № 1 от 2009 г. на Общото събрание на наказателна колегия на ВКС, както и абсолютно трайната практика в тази насока, крайният момент, до който могат да бъдат оттегляни изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от същия закон. След като делото е започнало при тази диференцирана процедура, какъвто е настоящият случай, то защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите факти така, както са отразени в обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, то същият не е следвало да инициира такава процедура, а неговият защитник съответно да го уведоми за основанията за това и съответно делото да се проведе по общия ред.

В настоящия случай подс.Г. е изразил доброволно пред съдебния състав съгласието си за протичане на съдебното следствие по реда на чл.372, т.2 НПК, след като подробно са му били разяснени правата и последиците от неговото решение, поради което и след това негово изявление и изявлението на защитника, който го представлява в този процес, е постановено определението на съда по чл. 372, ал. 4 от НПК.

Недопустимо е пред въззивната инстанция да бъдат правени възражения по отношение на факти и обстоятелства, установени по реда на НПК в досъдебното производство и признати за такива от подсъдимия във фазата на съдебното разглеждане на делото. В жалбата си защитникът на подсъдимият е изложил множество доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд, които според защитата е тълкувал превратно събраните по делото доказателства, дал е тежест на едни от тях, като други изцяло е игнорирал и не е събрал необходимите доказателства, доказващи вината на подсъдимия.

Настоящият състав на съда намира всички тези възражения за неоснователни. Видно от материалите по делото производството пред първоинстанционния съд е протекло в едно заседание, в което в разпоредителното заседание всички страни в производството са взели отношение по въпросите по чл.248 НПК като не е направено нито едно възражение за допуснати процесуални нарушения на ДП, за нарушени права на някоя страна или за събиране на нови доказателства. След това производството е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК след изричното изявление за това на подсъдимия и неговия защитник. По време на съдебното следствие също не са били направени искания за събиране на доказателства. В пледоарията по съществото на делото защитникът на подсъдимият е казал следното: "От всички събрани по делото доказателства се налага извода, че доверителят ми е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по....", т.е. също не са направени каквито и да било възражения относно несъставомерността на деянието или вината на подсъдимия. Изложени са подробни доводи относно вида и размера на наказанието и наличието на обстоятелства, допускащи приложението на чл.55 НК.

Като съобрази горните обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения при събирането, приобщаването и оценката на доказателства, които да са довели до каквито и да било пороци в атакувания съдебен акт. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси, обсъдил е събраните по делото доказателства, изложил е доводи защо ги цени.

Всичко изложено до момента, мотивира настоящият състав на съда да приеме, че направеното самопризнание от страна на подс.Г. е било подкрепено от събраните по делото доказателства и законосъобразно е пристъпено към разглеждане на делото по реда на чл.372, т.2 НПК, като не са налице основания да се приеме, че не е установено по категоричен начин авторството на деянието или вината на подсъдимия.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон. Поведението на подсъдимия се отнася към състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.Б, вр. ал.1, б.“в“ от НК.

Във въззивната жалба е изложено становище, че неправилно първоинстанционният съд не е приел наличие на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалата Радева.

Настоящият състав на съда намира това възражение за основателно. По делото е установено по категоричен начин, че пострадалата Радева не е била с предпазен колан, с което безспорно е допуснала също нарушение на правилата за движение по пътищата. За да е налице съпричиняване е необходимо допуснатото от пострадалия нарушение да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Такава причинна връзка в случая е налице, но това не води до различни изводи относно вината на подсъдимия от вече изложените.

Пред настоящата инстанция се претендира се явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като според защитата са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Също така се излагат доводи за прилагането на института на условното осъждане.

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия Г. в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК. Приел е, че отговорността му се смекчава от съжалението за извършеното и трудовата му заетост. Посочените обстоятелства са вярно каталогизирани и оценени от първоинстанционния съд  на плоскостта на правилата за индивидуализация на наказанието. Настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат отразени и данните за тежкото здравословно състояние на подсъдимия също като смекчаващи отговорността обстоятелства. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че Г. е приложил доказателства за здравословното си състояние единствено за да се оневини и е приел това като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като такова е прието и лаконичното обяснение на подсъдимия за случилите се събития, което също не следва да бъде ценено в негова вреда. Подсъдимият е разказал това, което си е спомнял от събитията и липсата на по-точен спомен не може да бъде отежняващо обстоятелство за него. Множеството нарушения на ЗДП правилно са били преценени като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като те разкриват водач на ППС с трайно утвърдено поведение за не спазване на правилата за движение по пътищата. Към тях следва да се добави моралната укоримост на престъплението, към която имат отношение подбудите и други субективни характеристики на деянието. Касае се за непредпазливо престъпление, което също следва да бъде взето предвид при определяне на вида и размера на наложеното наказание.

Наказанието на подсъдимия е определено към специалния минимум на чл.343,ал.3, б.Б, вр.ал.1, б.в от НК, в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразно обстоятелството, че производството по делото е проведено по реда на чл.371, т.2 НПК и е задължително приложението на чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание от 4 години и 6 месеца "лишаване от свобода" правилно е намалено с 1/3 и подсъдимият следва да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години. По отношение на кумулативното наказание "лишаване от право да управлява МПС" съдът правилно е отчел множеството наказания по ЗДП и е определил неговия размер на 4 години. Въззивната инстанция намира така определеното наказание за справедливо, съобразно чл.35, ал.3 и чл.36 от НК.

Във въззивната жалба е направено искане както за приложението на чл.55 НК, тъй като са налице многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства, така и за приложението на института на условното осъждане. По отношение на направеното искане за приложение на чл.55 НК, настоящият състав на съда го намира за неоснователно. За да бъде приложена тази разпоредба на закона е необходимо по делото да са установени многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелства. По делото са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не са многобройни по смисъла на закона и сред тях не е налице изключително такова, поради което искането за приложението на чл.55 НК се явява неоснователно.

По отношение на начина на изтърпяване на наказанието, съдът предени следното:

Настоящият състав на съда намира, че неправилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е определено при първоначален общ режим. Съдът прецени личността на подсъдимия и преди всичко данните за неговото тежко здравословно състояние и намира, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Налице са материално-правните предпоставки за приложението на чл.66, ал.НК, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане на института на условното осъждане. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Вярно е, че по отношение на подсъдимия са налице наказания по ЗДП, но същите имат значение за определяне на размера на наказанието "лишаване от право да управлява МПС". Всичко това доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоят в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на Г., като в случая настоящият състав на съда намира, че размерът на условното осъждане следва да е над минимално предвидения в закона, а именно 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

В случая съдът намира, че така определените наказания биха осъществили цените специалната и генералната превенция.

В съдебно заседание е направено искане от страна на процесуалния представител на частните обвинители да им бъдат присъдени разноските, направени от тях пред първата инстанция. Това искане следва да бъде отправено пред първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.306 НПК, тъй като в противен случай ако се произнесе по него настоящата инстанция страните биха били лишени от произнасяне на едно съдебна инстанция.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

    Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.3 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда по НОХД № 15/2018 година по описа на Окръжен съд – Шумен като на осн.чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание на подс.Й.Д.Г. с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                          2.