Р Е Ш Е Н И Е

 

  240

 

гр.Варна,   16.11. 2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  шестнадесети септември  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Я.Я.

              ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                             СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №181/2016г. на АС-Варна

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

         

Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.И.А. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице А.Т.А. за възобновяване на производството по нохд №2709/2014г. на  Варненски районен съд. Навеждат се доводи : - за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на осъденото лице ; - и за нарушение на материалния закон. Формулирани по този начин възраженията на искателя са относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и ал.3 т.1  НПК. В крайна сметка се иска възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъда №223/01.06.2015г. по нохд №270982014г. на Варненски районен съд и връщане делото за ново разглеждане, алтернативно – оправдаване на осъденото лице.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

          Осъденото лице и защитникът му редовно призовани не се явяват, съответно – не изразяват становище.

Варненски апелативен съд, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните,  в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на твърденията за наличие на основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и ал.3 т.1  НПК.  Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е и ОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №223/01.06.2015г. по нохд №2709/2014г.  Варненски районен съд е признал А.Т.А.  за виновен в това, че на 19.11.2011г. в гр.Търговище противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „БМВ“ , модел Х 1 2,0d, с рег. № А 4666 КС, на стойност 49 000 лева, който владеел на основание сключено на 04.11.2011г. в гр.Бургас споразумение за заместване на страна по договор за лизинг №3873/01.02.2010г., собственост на „Алианц Лизинг България“АД – клон Бургас, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на осъденото лице.

С решение №336/21.12.2015г. по внохд №1179/2015г. Варненски окръжен съд е потвърдил изцяло посочената присъда. И тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила от датата на постановяването му.

          При така изложеното релевират се пред настоящата инстанция основанията за възобновяване, предвидени в разпоредбата на чл.348 ал.1 т.1 и 2 вр. ал.2 и ал.3 т.1 НПК като на първо място се твърди наличие на съществено процесуално нарушение. Според процесуалния представител на осъденото лице то се изразява в отклонение от принципите , залегнали в разпоредбите на чл.13 и 14 НПК, довело до ограничаване правата на осъдения А., и се състои в отказа на първата и втората инстанция да бъдат разпитани в качеството на свидетели две лица /от които едното-разпитано на досъдебното производство, и което според защитата представлява ключов по делото свидетел/. Формулирано по този начин, възражението на защитата е основателно, и то по следните съображения :

Приетите от двете инстанции фактически констатации, неоспорени от нито една от страните, сочат категорично, че осъденият А.А. чрез „Стефко 2002“ООД, на което бил представляващ и управител ведно със св.Я.П., встъпил в договор за лизинг на лек автомобил „БМВ“, модел Х 1 2,0d, с рег. № А 4666 КС. Автомобилът А. видял в автокъща „Акациите“ в гр.Варна, собственост на негов познат – св.Р.К., където бил оставен от предишния лизингополучател. Самото встъпване в договора за лизинг станало  по силата на  споразумение за заместване , сключено на 04.07.2011г.  в гр.Бургас между лизингодателя „Алианц Лизинг България“АД-клон Бургас, заместваната страна – физическото лице М.Н., и „Стефко 2002“ООД представлявано от А.А.. Впоследствие, поради финансови затруднения, А. решил да остави автомобила отново в автокъщата на св.К. – да процедират по начина, по който самият той встъпил в лизинга. Тъй като харесал там друг автомобил, предложил на К. да обяви за продажба лекият автомобил „БМВ Х 1“. Разбрали се вноската от него, която ще бъде заплатена да задържи като продажна цена, а лицето, което получи автомобила да продължи да заплаща лизинговите вноски, като впоследствие бъдат уредени отношенията и с лизингодателя. По този начин било сключено споразумение за заместване на страна – на 19.10.2011г. между „Стефко 2002“ООД , представлявано от А.-от една страна, и лицето А.В.Г.. Последният предал сумата от 10 000 евро на св.К., който му предал автомобила и документите. Споразумението било изготвено в офиса на фирмата на А., и подписано от него в присъствието на съдружника му Я.П. на бензиностанция „ОМV“ в гр.Търговище, където двамата се срещнали с А.Г.. След подписване на въпросното споразумение Г. платил две месечни вноски, след което спрял да плаща. При така приетите от решаващите съдилища факти/изложени тук съвсем сбито/, то формално от обективна страна е осъществен  съставът на престъплението, визирано в текста на чл.206 НК – действията на разпореждане с чужда вещ са безспорно установени, както безспорен е и фактът за липсата на съгласие за това разпореждане от страна на собственика на автомобила – лизинговата компания. Но на възражението за нарушение на материалния закон настоящата инстанция няма да се спира – защото намира, че е налице съществено процесуално нарушение, наличието на което понастоящем обезмисля обсъждането и на този въпрос. Все пак следва да се обърне внимание, че в  Решение № 444 от 5.11.2013 г. на ВКС на РБ по н. д. № 1525/2013 г., III н. о., е разгледан и обсъден случай напълно идентичен с настоящия, при което е прието, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Изводът за субективна съставомерност на касационна инстанция обаче е направен с оглед факти, характеризиращи действията на дееца, които в настоящия казус не са налични. Доказателствената съвкупност в рамките на настоящото наказателно производство, имаща отношение към субективната страна на деянието, хвърля силно съмнение върху наличието й. Въпрос,   към който и първостепенният, и въззивният съд са подходили формално, поради което и в крайна сметка са постановили своите актове в условията на доказателствена недостатъчност. За умисъла на дееца известно е, че се съди по неговите действия. В настоящия случай за разлика от типичните случаи на обсебване  А. след предаване автомобила на третото лице не е правил никакви опити да се укрие. Нещо повече – след неплащане на третата месечна вноска от страна на В., на 23.12.2011г. сам е подал жалба до прокуратурата. От разпита на св.Я.Я. и от представената от него документация става ясно, че по договора за лизинг са платени 37 от общо 48 месечни вноски. А. е заплатил 20 от тях – встъпил е в договора на 04.07.2011г. и е започнал да плаща след 16-та вноска. Плащал е до 37-та включително – тя е платена през месец март 2013г. Т.е. почти година и половина след разпореждането му с автомобила той е продължил да плаща лизинговите вноски. При наличието на тези факти разпитът на лицето А.В. е бил наложителен. Защото през цялото време А. е твърдял, че са имали уговорка с въпросното лице то да уреди отношенията си с лизингодателя, която уговорка е и изрична клауза от споразумението. За пореден път следва да се обърне внимание, че този факт не е от значение за обективната, но пък е от значение за субективната страна на деянието. Възможно е деянието да е извършено с умисъл, не може обаче категорично да се изключи възможността да е извършено и поради доверчивост, наивност и т.н. – с оглед включената в споразумението от 19.11.2011г. под т.6 клауза, което пък изключва умисъла. Още по-наложителен става този разпит с оглед наличните противоречия – между показанията на А.В., разпитан накратко и по делегация на досъдебното производство-от една страна, и от друга – заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза. От последното става ясно, че ръкописният текст, цифрите и подписът в Споразумението за заместване на страна /предадено доброволно от А. и намиращо се в оригинал на л.137 от д.п./ са   изпълнени от лицето А.Г. В.. В единствения си разпит на досъдебното производство В. е отрекъл да е ходил във Варна, да познава лицето А., да е закупувал какъвто и да било автомобил. Това е дало основание на защитата при предявяването на разследването да направи искане за втори разпит на В., и за провеждане на очна ставка между него и А.. Искането е оставено без уважение с мотива, че всички свидетели са разпитани подробно /което по отношение на св.В. не отговаря на истината/. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са правени многократни неуспешни опити да бъде призовано лицето А.В.. След отговор от страна на служители на съдебна охрана в гр.София, че лицето е в дома си но не отваря на никого, съдът вероятно притиснат от времето и воден от желанието си да приключи делото, заличил В. от списъка за призоваване – въпреки изразеното становище от страна и на прокурора и на адвоката на подсъдимия, че държат на разпита на този свидетел. С подадената срещу присъдата въззивна жалба защитникът на подсъдимия отново направил искане за разпит на А.В. и на лицето Г.Д. – технически сътрудник в офиса на „Стефко 2002“ООД, която била изготвила въпросното споразумение. Окръжният съд се произнесъл в съдебно заседание /а не своевременно с определение по реда на чл.327 НПК/ като отхвърлил искането с неясни мотиви - „тъй като първата инстанция ясно е посочила липсата на разпит на посочените свидетели …, тъй като същите не биха допринесли за разкриване на обективната истина. Още повече, че не може да бъде открито едното от лицата“.

С оглед изложеното апелативният съд счита, че делото е приключило при наличен доказателствен дефицит. Неглижирането в конкретния случай на исканията на защитата на осъденото лице както от първата, така и от въззивната инстанция /които искания според настоящия съдебен състав са били основателни/ представлява нарушаване принципите, залегнали в разпоредбите на чл.13 и 14 НПК. На свой ред това нарушение е довело и до проявена едностранчивост, с което пък е нарушена и разпоредбата на чл.107 ал.2 и 3 НПК. В своята съвкупност тези нарушения са рефлектирали негативно върху процесуалните права на осъдения и като краен резултат са довели до съществено ограничаване правото му на защита. Което пък съобразено на плоскостта на чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 НПК представлява основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивния съдебен акт. На въззивния – защото делото следва да се върне именно на въззивния съд доколкото е втора първа инстанция както по фактите , така и по правото. Той е и инстанцията , която при отказ да разпита исканите от защитата лица, е следвало да направи внимателна преценка  на действията на подсъдимото лице – и от обективна, и от субективна страна. И ако за обективната съставомерност на конкретното деяние са изложени съображения от въззивния съд, то не може да се твърди същото и за субективната – за нея няма и ред във въззивното решение. След връщане на делото следва да бъдат разпитани в качеството на свидетели лицата Г.Д. и А.В.. По отношение на последния следва да се направи един последен сериозен опит да бъде редовно призован и доведен в съдебна зала/вкл. и чрез обявяване за издирване/ за да бъде разпитан подробно, като при необходимост се проведе и очна ставка между него и А.. Всичко това с цел да се хвърли светлина върху субективната страна на деянието. Едва след това делото би могло да бъде решено обективно, всестранно и пълно.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че е допуснато от редовните инстанционни съдилища особено съществено процесуално нарушение, което се явява основание за възобновяване. Поради това следва наказателното производство да бъде възобновено, а въззивното решение отменено, и делото върнато на Варненски окръжен съд за отстраняване на доказателствения дефицит чрез разпит на посочените свидетели.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд  на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд №1179/2015г. на Варненски окръжен съд.

ОТМЕНЯ решение №356/21.12.2015г. по внохд №1179/2015г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

 

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :