Р Е Ш Е Н И Е

                   № 131

07.10.2013г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Живка Денева

 

секретар С.Д.

прокурора Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №182 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби от П.А.В., чрез защитника му, адв. В.Д. и от Д.Й.Д., чрез защитника му, адв. Л.П., подсъдими на нохд № 338/12г. на Шуменския окръжен съд, както и от А.В.П., Г.Х.К. и В.Х.П., чрез пълномощника им адв. В.Гадева – граждански ищци, против присъдата по  същото дело от 17.05.2013г. на ШОС, с която двамата подсъдими В. и Д. са признати за виновни по обвинението им по чл.123 ал.1 и им е наложено наказание от по една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от по три години, като са оправдани по част от обвинението. Осъдени са да заплатят всеки по 4000лв. на А.П. и по 2000лв. на В.П. и Г.К., като исковете в останалата им част са отхвърлени. Осъдени са да заплатят и съответните такси и разноски.

В жалбите на подсъдимите се изразява становище за необоснованост на атакуваната присъда в осъдителната й част, нарушение на материалния закон и явна несправедливост.  Прави се искане за отменянето й в тази част  и постановяване на оправдателна такава, като и отхвърляне на гражданските искове.

В жалбата на гр. Ищци и частни обвинители се прави искане за увеличение на наложеното наказание както и уважаване на предявените искове в пълен размер. В с.з. пълномощникът на гр. ищци заявява, че оттегля жалбата си в частта относно гражданските искове и моли съдебното производство в тази част да бъде прекратено. В пледоарията си по същество прави отказ от иска.

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага присъдата на ШОС да бъде потвърдена в наказателно-осъдителната част.

Защитата на подсъдимите изразява становище за неоснователност на жалбата на гражданските ищци и частни обвинители в наказателно-осъдителната й част и моли  същата да бъде оставена без уважение.

Жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.05.13г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимите Д.Й.Д. и П.А.В.  за виновни в това, че на 14.09.2010г. в с.Климент, общ. Каолиново, обл. Шумен,първия в качеството си на управител на „ДИО”ООД гр.Мартен, обл. Русе, а втория в качеството му на ръководител в отдел строителство, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност СМР, представляваща източник на повишена опасност, при условията на независимо извършителство, първият като нарушил разпоредбите на чл.275 ал.1 КТ, чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ и чл.16 т.1 б.”б” и „в” от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, а втория – нарушил разпоредбите на чл.26 т.1,т.8 б.”а” и чл.24 ал.1 от Наредба №2 и т.1 от раздел І и т.4 от раздел ІІ от длъжностната си характеристика, по непредпазливост причинили смъртта на ХР.Г. П. и им  е наложил наказания по чл.123 ал.1 вр.чл.54 НК от по една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от по три години на всеки един от тях. Осъдил ги е да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители А.П. – по 4000лв. и на В.П. и Г.К. – по 2000лв. като исковете в останалата им част е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Осъдил е двамата подсъдими да заплатят съответните такси и направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено, че на 01.09.10г. с договор, „ДИО”ООД, с управител подс. Д. и ръководител отдел строителство – подс. В. започнали извършването на СРР в с.Каолиново в обект на „Продуктагро” ООД гр.Русе. В анекс към договора изрично се предвиждало изпълнителя да отговаря за спазването на нормативната база уреждаща здравословните и безопасни условия на труд в обекта. При започване на работите, подс. В. провел встъпителен инструктаж срещу подпис на трима от строителните работници, работещи на трудов договор – свид. К., Я. и Н.. На обекта работел още и свид. М. с трудов договор и постр. П. – без трудов договор но нает със знанието и съгласието на двамата подсъдими. Същия не притежавал и нужната квалификация, знания и умения, но бил нает като общ работник. На всички работници били раздадени работни облекла и лични предпазни средства – каски и ръкавици. Тъй като на обекта не бил упражняван необходимия контрол редовно, често се случвало работниците да не използват личните си предпазни средства както и да употребяват алкохол.

След проведения инструктаж на 11.09.10г. подс. В. поставил задачи за следващите няколко дни и напуснал обекта, поради други ангажименти. На 14.09.10г. работниците били без предпазни каски и без ръкавици, а докато си почивали употребили и алкохол, включително и постр. П.. В един момент работниците започнали да събарят преградна стена като събаряли от долу нагоре. Около 17ч. свид. Н. и постр. П. разчиствали натрупаните тухли, като от тавана все още не били съборени последните редове като висели без да бъдат подпрени. В един момент част от висящите тухли се отделили и паднали пред пострадалия, последния залитнал назад, изгубил равновесие и паднал по гръб върху купчината съборени тухли, удряйки главата си в теменната област. В резултат на удара пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма несъвместима с живота.

По повод трудовата злополука била извършена проверка от Дирекция”ИТ” Шумен като било обявено съществуването на фактическо трудово правоотношение между пострадалия П. и „ДИО”ООД, независимо от липсата на трудов договор.

От заключенията на СТЕ се установява, че при разрушаването на тухлената стена не са били спазени установените правила за техническа безопасност.

От СМЕ се установява, че непосредствената причина за смъртта на постр. П. е черепно-мозъчна травма, причинена от нанасянето на един удар с посока отгоре-надолу, косо отзад-напред със счупване на черепния свод и основа, кръвонасядане на меките черепни обвивки в теменната област на главата.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. По нея няма спор. Установено е, че на обекта, при извършената проверка от служители на ДОИТ Шумен, непосредствено след инцидента, не е установена нито една каска, установено е, че няколко месеца преди инцидента на фирмата са били издадени аналогични предписания, част от които са били изпълнени от подсъдимите, но формално. Фирмата е имала няколко обекта по едно и също време, поради което нито един от двамата подсъдими не е могъл да упражнява ефикасен контрол навсякъде, по всяко време.

Безспорно е, че пострадалия е бил във фактическо трудово правоотношение с фирмата изпълнител. Налице са били всички критерии за това, а и по този въпрос има произнасяне на ВАС по влязло в сила решение. Правилно и обосновано съдът е приел, че подс. В. е изпълнявал длъжността технически ръководител на обекта – той е поставял задачите, а соченият за бригадир свид. В. Върбанов е бил ръководител на групата на ел.техниците, а не на строителните работници. Извършилите проверката служители на ОИТ – свидетелите Събев и Веселинов също са възприели както фактически, така и по документи, че технически ръководител е именно подс. В.. Безспорно е установено, че при извършването на поставената задача – събаряне на преградна стена са били допуснати нарушения на установените правила за техническа безопасност – работниците са били без предпазни каски, на обекта се е употребявало алкохол, събарянето на стената е започнало от пода към тавана.

От всички доказателства се установява, че двамата подсъдими, независимо един от друг, чрез бездействие, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност са нарушили съответните разпоредби относно здравословните и безопасни условия на труд и по непредпазливост са причинили, под формата на независимо съпричинителство смъртта на ХР.Г. П..

По конкретно подс. Д. е нарушил разпоредбите на чл.275 ал.1 КТ като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд. В качеството си на управител на „ДИО”ООД и работодател е бил длъжен да осигури такива условия, така че опасностите за здравето и живота на работниците да бъдат ограничени или намалени и като не е сторил това е създал условия за настъпване на трудови злополуки. Нарушил е и разпоредбите на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ като не е осигурил ефективен контрол за извършване на СРР без риск за здравето, както и на чл.16 т.1 б.”б” и „в” от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР като не осигурил комплексни ЗБУТ на работещите при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи и изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия нао строителната площадка по видове СМР.

Подс. В. от своя страна, в качеството си на ръководител в отдел „строителство”, е нарушил разпоредбите на чл.26т.1 и т.8 б.”а” от Наредба №2/22.03.04г. като не изпълнил и не контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ, не контролирал планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури, като с това е предподставил настъпването на трудови злополуки. Нарушил е и разпоредбите на чл.24 ал.2 от същата наредба,съгласно които техн. ръководител е длъжен да отстранява работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво състояние. Нарушил е и т.1 от раздел І иш т.4 от раздел ІІ на трудовата си характеристика като ръководител на отдел „строителство” като не е осъществявал непосредствено оперативно, техническо и административно ръководство на строителния обект и не е упражнявал контрол на строителната площадка, като отсъствайки от обекта сам се е поставил в невъзможност на упражнява такъв контрол.

Налице са нарушения на цитираните норми от двамата подсъдими и съвкупността от тези им нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Немарливостта се изразява в липсата на активност и адекватност при изпълнение на преките им служебни задължения, произтичащи от цитираната нормативна уредба. Последица от това е неправилния начин на събаряне на преградната стена, присъствието на мястото на работници без лични предпазни средства, някои и в нетрезво състояние и съответно последвалия инцидент - трудова злополука с фатален край.

По възраженията на подсъдимите:

На първо място се твърди, че присъдата е постановена при нарушения на материалния закон. В допълнителните съображения към жалбата на подс. Д. се твърди, че съдът не е посочил формата на изпълнителното деяние. Това не отговаря на истината, тъй като на няколко места в мотивите е отразено, че деянието е осъществено чрез бездействие – неспазени нормативни изисквания, неосъществен контрол и пр.

На второ място се твърди, че е налице обикновена непредпазливост по чл.134 НК, а не по чл.123 НК, тъй като се касаело до частно наето лице да свърши определена работа, а не до наличие на трудово правоотношение.

В този смисъл практиката на ВКС е последователна и непротиворечива – в пост.2/79г., изменено с пост.7/87г. на Пленума на ВС и в последващи решения на ВКС е прието категорично, че субекти на престъплението по чл.123 НК могат да бъдат лица, които при настъпването на трудовата злополука не са били на работа в предприятието, ако не е прекъсната причинно-следствената връзка между поведението и настъпилия резултат. Освен това налице е фактическо трудово правоотношение дори когато няма сключен трудов договор, ако работника фактически изпълнява такива дейности със съгласието на работодателя. По отношение на задълженията на техническия ръководител, практиката също е безпротиворечива, че дори когато няма изрично назначен технически ръководител, щом някой фактически изпълнява тази длъжност, то това ангажира неговата отговорност. В случая дори няма спор какви са били задълженията на подс. В., тъй като те са залегнали и в длъжностната му характеристика.

Защитата възразява и за това,че не бил уточнен механизма за настъпване на смъртта на пострадалия. Това възражение също е неоснователно. Механизма е изяснен напълно и е подкрепен от изводите на СМЕ, където подробно се описват всички наранявания, както и механизма на получаването им. Обстоятелството, че от обекта не е иззета тухла със следи от кръв по нея не поставя под съмнение изводите на съда относно механизма на злополуката. Смъртта е настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма със счупване на черепния свод и основа, причинено от един единствен удар с посока отгоре-надолу, косо отзад-напред, със отслояване на предния ръб на раната в посока към челната област на главата. Контузната рана е причинена от тъпоръбест предмет с добре очертан прав ръб. При механизъм на притискане, разтягане и разкъсване на тъканите. Това изключва категорично твърдението на защитата за възможен удар с тухла по главата от друго лице – т.е. убийство. Не е налице и случайно падане върху струпаните тухли поради алкохолно опиване, тъй като свидетелите са категорични, че част от висящите тухли от събаряната стена са се срутили пред пострадалия.

Дали пострадалия е събарял стената или е разчиствал падналите под нея тухли е без значение, тъй като нарушенията са други, а и никой от свидетелите не твърди, че пострадалия е събарял стената.

Защитата твърди, че злополуката е станала след края на работното време, че свид. В.Върбанов бил обявил край на работното време в 14ч. На първо място свид. Върбанов няма никакви ръководни функции и не би могъл да обяви „край на работното време”. На второ място дейност на обекта е извършвана фактически и забрана за това не е имало. Напротив била е поставена задача за деня, която е следвало да бъде изпълнена. Да се твърди, че извън работно време, по собствена инициатива, без съответно нареждане постр. П. е решил да извършва някакви дейности на обекта е най-малкото несериозно. Очевидно това не е било така, тъй като всички работници са били на обекта и са извършвали някакви дейности.

Не са налице и нарушения на процесуалния закон, твърдяни от защитата на подс. Д.. Съдът е обсъдил всички доказателства, изложил е съображения по всички повдигнати въпроси и е направил своите обосновани изводи. Присъдата не почива на предположения, както се твърди в жалбата – изложени са всички факти и обстоятелства, обсъдени са гласните доказателства и всички те съвкупно обосновават виновното поведение на двамата подсъдими. Описани са подробно нарушенията които са извършени от тях, за останалите възведени нарушения съдът е приел, че те не са налице и е оправдал подсъдимите по тях./в тази част присъдата не е обжалвана/.

По отношение размера на наложените наказания – същите са определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства в определения законов минимум като съдът е преценил, че така определени наказанията не следва да бъдат изтърпявани ефективно. Съдът е изложил подробни аргументи относно вида и размера на наказанието, които се споделят напълно и от тази инстанция. Съдът е правилно е отчел и съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед целите на наказанието така определено, то е достатъчно да въздейства възпиращо и предупреждаващо както на подсъдимите, така и на останалите членове на обществото.

В този смисъл жалбите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

По отношение жалбата на гр.ищци и частни обвинители – същите правят отказ от иска и в гражданско-осъдителната част присъдата следва да бъде отменена. По отношение искането за завишаване на определеното наказание на подсъдимите настоящата инстанция счита, че жалбата също е неоснователна. Не са налице основания за завишаване на наказанията, поради изложените по-горе съображения.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.334 т.3 и чл.336 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 17.05.2013г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №338/2012г. като ОТМЕНЯВА същата в гражданско-осъдителната част с която подсъдимите П.А.В. и Д.Й.Д. са осъдени да заплатят на А.В.П. по 4000лв. и на В.Х.П. и Г.Х.К. – по 2000лв. обезщетения за причинени неимуществени вреди, поради отказ от иска от тяхна страна, както и в частта, с която са осъдени да заплатят държавна такса върху уважените части от исковете в размер по 320лв.

 ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.