Р Е Ш Е Н И Е

 

132/25.9.2014г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На единадесети септември   

Година две хиляди и четиринадесета  

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 182 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Разградският окръжен съд, с  присъда № 33 по НОХД № 63/14г. по описа на същия съд, постановена на 23.05.2014г. е признал подсъдимата Г. М. С. ЗА ВИНОВНА в извършване на деяние, наказуемо по чл.255, ал.З, в.в. с ал.1, т.1, пр.1 и пр.2, в.в. с чл.26 ал.1 от НК за това, че за времето от 01.01.2007г. до 30.04.2011г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като не е подала годишна данъчна декларация, изискуема се по чл.41 от Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ отм./ -  за 2006г. данъчни задължения в размер на 18 744,23 лв. и годишни данъчни декларации, изискуеми  по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, както следва: за 2007г. данъчни задължения в размер на 9 614,86 лв., за 2008г. данъчни задължения в размер на 4 887, 23 лв., за 2009г. данъчни задължения в размер на 4 725,39 лв., за 2010г. данъчни задължения в размер на 4 962,12 лв., като общо данъчните задължения са в особено големи размери - 42 933,83 лв., поради което и на основание чл.58а, ал.4, вр. чл. 55 ал.1, т.1 от НК е наложил наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда е осъдил подс. С. да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С., която чрез защитника си оспорва изцяло правилността на така постановената присъда, като навежда доводи за несъставомерност на деянието и прави искане за отмяната й и постановяване на нова, с която да бъде оправдана

В с. з. пред състав на Варненския Апелативен съд подс. и нейния защитник поддържат изцяло жалбата, доразвивайки подробно доводите си.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира аргументите на защитата на подсъдимия за безпочвени и моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

 

След преценка на изложените доводи, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Съдебното производство пред РОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. подсъдимата е направила подобно искане и е заявила, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2.съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК, приключвайки първоинст. съдебно производство с присъда, като в мотивите към нея е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, преповтаряйки я изцяло и безкритично, без да направи фактически и най-вече правен анализ на стореното от подс. С.. При определяне на наказанието е приложил разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, без да конкретизира обаче, защо приема наличието на предпоставките на чл. 55 от НК – съответно дали се касае за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Ревизирайки настоящия съдебен акт в светлината на ТР на ВКС № 2/2002 г., т. т. 2-4,  съставът на въззивния съд констатира, че не следва да разглежда по същество наведените от жалб. доводи в жалбата, т. к. е налице допуснато съществено нарушение на процесуални правила още при провеждане на досъдебното производство: С така внесения обвинителен акт, респ. проведеното досъдебно производство, а също и по време на първоинстационното производство, не са били установени всички фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието. За да се ангажира наказателната отговорност на лице, а впоследствие и за да се произнесе съдът по обвинението, формулирано в обвинителния акт, това обвинение трябва да бъде направено по начин, който да поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него (чл. 102 от НПК). Поради това е абсолютно задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В случая, именно тези факти липсват в обвинителния акт, с който е сезиран съдът. От неговото съдържание се установява презумптивния характер на обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК. В обстоятелствената му част, извън изброяването на получени от подсъдимата С. парични преводи в табличен вид, цитиране на нормативната база и твърдението, че през инкриминирания период подсъдимата не е попълнила декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006г и по чл. 50 от ЗДДФЛ, за 2007, 2008, 2009 и 2010г г., не са посочени факти, изпълващи съдържанието на нормата на чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 26, ал. 1, от НК, а именно- произходът на доходите, от което да следва облагането им по силата на закона, като елемент от обективния и субективния състав на това престъпление. Обвинителният акт не съдържа факти, които да сочат именно подсъдимата като данъчнозадължено лице по смисъла на ЗОДФЛ(отм.) и ЗДДФЛ, относно получените от нея парични средства.

Така констатираните нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса и при изготвяне на обвинителния акт са ограничили правата на обвиняемото лице и са предпоставяли връщането на делото на прокурора за отстраняването им още от фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в с. з. – чл. 248 ал. 2 от НПК. Искането на подс. за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК чрез признаване фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, както и че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива, не може да попълни този пропуск или да го санира, т. к. преди всичко обв. акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. При визираната процедура, в очертаната от чл.371, т.2 от НПК алтернатива, допустимата защита на осъденото лице остава ограничена в рамките на признатите факти по обвинителния акт. В техния обсег могат да се противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с наказателната отговорност. В тези предели е лимитирано излагането на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; предлагане на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав, и за правната квалификация, лимитирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на доводи за наказателна неотговорност, погасителна давност и за индивидуализация на санкциите. Това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията, описана в прокурорския акт.

Липсата на ясна, точна и подробна фактология, на базата на която да се формулират и правните изводи във връзка със засегнатите обществени отношения, съотв. нормативната уредба, засягаща субекта и обекта на посегателство, изключва възможността подсъдимата да организира своята защита, съответно да се извърши проверка и от по-горните инстанции. В стадия на въззивното производство тези нарушения са неотстраними и съответно не може да се сформират изводи за наличието или липсата на съставомерните признаци на деянието, предмет а обвинението, най-малкото защото страните в процеса биха се лишили от една съдебна инстанция по фактите, поради което и единствената възможност за настоящата инстанция е по реда чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал.1 , т.1 от НПК да  отмени присъдата и да върне делото на прокурора за ново разглеждане.

 

Водим от горното и на основание чл.334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК, настоящият състав на Варненския Апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 33 на Окръжен съд-Разгред по НОХД № 63/14г. по описа на същия съд, постановена на 23.05.2014г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжна прокуратура-Разград.

          

                                                                                                                                                       

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                2.