Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 139/15.10.                  Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На осемнадесети септември            Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

Секретар С.Д.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 183 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 47 по НОХД № 505/2014г. на Варненски Окръжен съд, постановена на 28.05.2014г., с която подсъдимият С.Т.П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 304 А от НК, за което му било наложено за изтърпяване наказание, определено по чл. 58 А ал. 1 от НК в размер на лишаване от свобода за срок една година и глоба в размер на 1000лв., и за престъпление по чл. 343 В ал.2 вр. ал. 1 от НК, като било постановено за изтърпяване по реда на чл. 58 А ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдът приложил чл. 23 от НК и наложил най-тежкото от така определените, към което присъединил и наказанието глоба. Определен бил строг първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при позоваване на правилата на ЗИНЗС. По чл.307а от НК отнет в полза на Държавата бил предметът на престъплението по чл. 304 А от НК. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия – адв. С.В.. Счита се, че съдът неправилно е определил наказанието по реда на чл. 58 А ал. 1 от НК, като е следвало да отчете тежкото семейно и имуществено положение на подсъдимия, критичното отношение към деянието, самопризнанията и съдействието за разкриване на обективната истина и да приложи чл. 55 от НК. В този смисъл е искането въззивната инстанция, като се определи наказание пробация, при алтернативност шест месеца лишаване от свобода при условията на чл. 23 от НК, което да бъде намалено с една трета.

Упълномощеният пред настоящата инстанция защитник поддържа жалбата. Счита че предвид тежкото семейно положение – степен на инвалидност на двете деца на подсъдимия, който единствен се грижи за тях, доброто му процесуално поведение, признанието и съжалението за постъпката, наказанието следва да бъде намалено с една втора и се определят съответно лишаване от свобода за срок от шест месеца, и от четири месеца, като по чл. 23 от НК се наложи най-тежкото – лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че от значение за наказанието на подсъдимия са следните обстоятелства – многократната съдимост, предходни ефективно изтърпени наказания, спецификата на извършените престъпления по настоящото дело, отчетените от съда при определяне на наказанието смекчаващи обстоятелства и наличието на отегчаващи. Намира, че определеното наказание е в съответствие с целите по чл. 36 от НК и моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. П. заявява, че съжалява за извършеното, разбира какво е направил и моли за намаляване на наказанието.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

  Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият е направил самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. П., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от ВОС е формулирана фактическата основа на делото, като съществените за предмета на доказване елементи са следните:

 

Подс. С.Т.П. притежавал свидетелство за управление на МПС за придобита категория „В" - № 4264486, издадено на 13.02.1997 г., валидно до 28.08.2005 г. Поради допуснати множество нарушения на ЗДвП, неколкократно бил лишаван от правото да управлява МПС за различни периоди. Загубил правоспособността си /с отнемането на всички контролни точки/ считано от 12.07.2007 г., но продължил да управлява МПС въпреки наложените му по административен път санкции и наказанията по проведени срещу него наказателни производства за престъпления по чл. 343 В от НК.

На 02.08.2013 г. в гр. Шумен управлявал МПС - л.а. „Фолксваген Пасат" с per. № В 33 52 КН, нарушил ЗДвП и причинил ПТП. За това бил наказан по административен ред с глоби по наказателно постановление № 1858/13г. от 15.08.13 г. на началника на с-р „ПП” при ОД на МВР - гр. Шумен, което му било връчено на 05.12.2013 г. и влязло в сила на  13.12.2013 г.

На 21.12.2013 г. около 17 часа подс. П. управлявал МПС -л.а. „Опел Кадет" с регистрационен номер В 49 04 КХ. Около 17:15 ч. се движел с него криволичейки по ул. „Девня" в гр. Варна в посока към с. Езерово. Свид. К.Й.Д. и С.Г.Г., младши авто-контрольори в сектор „Пътна полиция" на ОД на МВР – Варна, били в този район изпълнявайки задълженията си по контрол на автомобилния транспорт на територията на Първо и Трето РУП като автопатрул  655  със  служебен /полицейски/  автомобил  „Опел  Астра"  с регистрационен номер В 34 05 НС. Свид. Д. бил до пътното платно и наблюдавал движението. Забелязал автомобила, управляван от подс. П. и подал сигнал със стоп-палка да спре.

Подсъдимият не се подчинил, а продължил като увеличил скоростта на движение. Свид. Д. се качил в полицейския автомобил, включил звуков и светлинен сигнал и последвали подсъдимия по ул. Девня. Преминали през кръговото кръстовище на ул. „Ат. Москов" с ул. „Девня". След бензиностанцията „Виница" подс. П. навлязъл в колона от товарни автомобили, при което полицейският автомобил се изравнил с него и свид. Д. отново му подал сигнал да спре.

Подс. П. спрял автомобила в отбивка, като свид. Г. веднага излязъл от полицейската кола и отишъл при него, последван от колегата си. Поискали подсъдимият да им представи документите си. П. излязъл от автомобила, при което те усетили, че миришел на алкохол. Когато говорел фъфлел. Представил изискваните документи, с изключение на СУМПС. При проверката, която извършили, свид. Д. и Г. установили, че подс. П. е неправоспособен и управлява л.а. собственост на Г.М.Н.. Уведомили го, че ще бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, но той категорично отказал пробата.

Свидетелите обяснили, че ще му бъде съставен АУАН тъй като не спрял на подаден сигнал, управлявал МПС без да има правоспособност за това и отказва да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта. Казали му да изчака съставянето на актовете в л.а. и отишли в полицейския автомобил, където започнали да ги попълват. Докато пишели, подсъдимият се доближил до прозореца на предната дясна врата, където на седалката бил свид. Г., и им казал да не правят глупости, да престанат да пишат. След това хвърлил в купето сгънати една в друга на руло банкноти: една с номинал от 20 лв., с. БН № 9412874, три с номинал от 10 лв. съответно с. БА № 9540657, с. БЕ № 6453285 и с. ББ № 8624750 и една с номинал от 5 лв. - с. БВ № 4511000 с думите да ги вземат, да се почерпят, да забравят за всичко и всички да си ходят. Парите паднали върху акта, който свид. Г. пишел. Той ги отместил, при което те паднали на арматурното табло пред скоростния лост. Веднага свид. Г. уведомил дежурния по КАТ.

Свидетелите продължили съставянето на актовете за допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП - № 338454/21.12.2013 г. за нарушението на чл.174, ал.3 ЗДвП и № 911196/21.12.2013 г. - за нарушенията на чл.103 и чл.150 от ЗДвП. Когато му ги представили, П. отказал да ги подпише с мотив, че изтърпявал пробационни мерки в момента, продължавайки да ги моли да го пуснат и да скъсат актовете.

В около 19:50 часа П. бил откаран в МБАЛ Св.” Анна Варна" АД, но отказал да даде кръв, за да бъде тестван за наличие на алкохол. По външните симптоми лекарят отбелязал, че имал субклинична фаза на степен на алкохолно повлияване.

При извършения оглед на местопроизшествие в полицейския автомобил до скоростния лост били фиксирани чрез описване и фотографиране, и иззети банкнотите: една с номинал от 20 лв., с. БН № 9412874, три с номинал от 10 лв. съответно с. БА № 9540657, с. БЕ № 6453285 и с. ББ № 8624750 и една с номинал от 5 лв. - с. БВ № 4511000, за които било установено че са истински.

Към материалите по делото били приложени справки за съдимостта и за административните нарушения и наказания на подсъдимия.

 

         Безспорно установената фактическа обстановка е обоснована върху доказателствените източници – свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, без възражения е приета и от страните по делото. Не са установени противоречия и непълноти, които да осуетяват цялостната преценка върху фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съвкупността от взаимнодопълващи се доказателства съдът е кредитирал в пълнота, като е обсъдил и самопризнанията на подсъдимия. Настоящата инстанция не установи нарушения в процеса на събиране и проверка на доказателствата и изцяло подкрепя изводите на решаващия съд.

 

ІІ. От правна страна

В съответствие с релевантните по делото доказателства Окръжният съд признал за виновен подс. П. в това, че на 21.12.2013 г. в гр. Варна, дал подкуп - сумата от 55 лева на полицейски орган - К.Й.Д. и С.Г.Г. - младши автоконтрольори в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, за да не извършат действия по служба - да не му съставят АУАН № 338454/21.12.2013 г. за нарушение по чл.174, ал.З ЗДвП и АУАН № 911196/21.12.2013 г. за нарушение по чл.103 и чл.150 от ЗДвП, с което осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 304 А от НК. Съдът признал за виновен подсъдимия и по второто обвинение – в това че на 21.12.2013 г. в гр. Варна, управлявал МПС - л.а."Опел Кадет" с peг.номер В 4904 КХ, собственост на Г.М.Н., без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - Наказателно постановление № 1858/15.08.2013 г. на Началника на сектор "ПП" ОДМВР-Шумен, влязло в законна сила на 13.12.2013 г., като с действията си осъществил признаците на състава по чл. 343 В ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

         В мотивите на разглежданата присъда, съдът изложил подробните си съображения по съответстващата на фактическата основа правна оценка. Разгледани са всички съществени елементи на престъпните състави, обсъдени са значимите паралелни нормативни актове, по силата на които свидетелите притежават изискуемото качество от обективна страна по чл. 304 А от НК. Изложени са изводи и по второто деяние – по чл. 343 В ал. 2 вр. ал. 1 от НК, безспорно очертани от установеното за липсата на правоспособност и последният административен акт, поставящ хронологично началото на предвидения от обективна страна период – в който престъплението от този вид може да бъде извършено. Субективната страна на двата състава е несъмнена, проявена е в предприетите при пряк умисъл действия от подсъдимия – който е предвиждал и искал настъпването на различните, свързани с отделните волеви действия престъпни последици.

         Страните не претендират друг прочит от правна страна на установените фактически положения. Проверката на изложените от ВОС съображения, след съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния закон в сходни по предмет наказателни производства, позволява категоричното потвърждаване на изводите и от състава на въззивната инстанция.

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Възраженията по жалбата, доразвити от защитника на подсъдимия в хода на настоящия етап на производството, са насочени единствено към преценка на справедливостта на наложеното наказание.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата съдебна процедура по чл. 373 ал. 2 от НПК е свързана с привилегирования състав на чл. 58 А от НК. С оглед предвидените в закона санкции за извършените от подс. П. деяния – то в обсега на внимание на съда са разпоредбите на чл. 58 А ал. 1 от НК и чл. 58 А ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

Следващият елемент от оценъчната дейност на съда по посока търсенето на справедливо и съответно на извършеното престъпление наказание, е преценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Категорично ВОС е преценил като смекчаващи, наведените и пред настоящата инстанция, обстоятелства - родителски ангажимент по отношение на три деца, две от които с пожизнена намалена възможност за социална адаптация. /Съобразяването на доказателствата по делото установява, че след момента на освидетелстването на децата, подсъдимият е извършил множество престъпления от общ характер, изтърпявал е наказания лишаване от свобода ефективно и в хода на полицейската проверка е съобщил на свид. Д., че жена му и децата му живеят в Германия – независимо от това семейното положение съставлява обстоятелство от значение за личността и отговорността на подсъдимия./ В мотивите са изложени и отегчаващи отговорността. Аргументирано е виждане за степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия. Съдът не е открил многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, поради което е отхвърлил принципно съществуващата възможност за заместване или определяне под минимума на предвиденото в закона наказание с приложението на чл. 55 от НК. Съдът е отмерил по чл.304а НК наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което намалил с една трета по чл. 58 А ал. 1 от НК и постановил за изтърпяване лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000 лева. За деянието по чл.343в, ал.2 от НК и чл.54 от НК определил наказание от една година лишаване от свобода, което намалил с една трета и наложил за изтърпяване на подсъдимия наказанието в размер на осем месеца.

Счита се от защитата, че съжалението и критичната оценка към извършеното, самопризнанието и съдействието за разкриване на обективната истина следва да бъдат отчетени като допълнителни смекчаващи, които обосновават прилагането на чл. 55 от НК. Становището не се приема от състава поради следните съображения:

Видно е, че в хода на предприетата спрямо подс. П. полицейска проверка – той първоначално е направил опит да се отклони, впоследствие отказал да се подложи на изследвания за наличие на алкохол, отказал да подпише актовете за административни нарушения. Последващо в хода на ДП – видно от протоколите за разпит пред разследващите – отказал да дава обяснения, като само декларирал, че е виновен. На тази основа – не би могло да се направи извод, че е съдействал за разкриване на обективната истина и че самопризнанието му е имало съществено значение в хода на разследването /с оглед критериите по тълкувателната и цялостната практика на ВКС на РБ относно случаите, в които самопризнанието може да бъде счетено като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство/.

Действително подс. П. изразява съжаление и критично отношение към извършеното, но то няма характер на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. По относителната си тежест не може да бъде противопоставено на допълнително отчитаните от състава на въззивната инстанция отегчаващи обстоятелства – допуснати паралелни тежки административни нарушения /отказ да спре на стоп палка, управление на л.а. повлиян от алкохол в субклинична степен/, извършване на деянието веднага след изтичане на установения по ЧНД № 524/13г. на ВОС изпитателен срок по УПО, изключително обременено досие като водач на МПС – статистически предвид наложените му наказания за нарушения  по ЗДвП по административен ред  към момента на деянието е с отрицателно натрупване на контролни точки –“-164”. Видно е, че на 21.12.13г. поредицата административни нарушения е прераснала в действия по осъществяване на два престъпни състава. Хронологията в действията на подсъдимия, мотивацията му да се справи с проблемната ситуация е с подчертан интензитет. Правилно представителят на въззивната прокуратура отчита значението на връзката между отделните деяния и отношението й към определяне на съответстващото наказание.

Следователно не са налице нито многобройни, нито изключителни по характера си смекчаващи обстоятелства, които да обосноват извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното и да се поставят в основата на прилагането на чл. 55 от НК, респ. не е налице основание за обсъждане по чл. 58 А ал. 4 от НК. Предложението на защитата се явява необосновано и не може да бъде уважено.

Предвид изложените съображения настоящият състав на съда намира, че определените и наложени с присъдата наказания спрямо подс. П. не са явно несправедливи. Всяко от тях е израз на обмислен баланс с оглед целите по чл. 36 от НК и се явява необходимо и достатъчно както за постигане на убедителни положителни промени в личността на подсъдимия, така и за общата превенция спрямо обществото. Категорично се споделят обстойните съображения в мотивите на присъдата. Не е налице основание за проява на по-голяма снизходителност. От водещо значение е изолацията на подсъдимия от обществото в период, който да позволи коригиране на отношението към спазване на законовия ред и затвърждаване на постигнатите при индивидуалната работа резултати, ведно с придобиване на собствени умения за съобразен с общоприетите ценности начин на живот. С оглед изключителната обществената критичност към  подобни прояви така определената санкция има своето пряко отражение при постигане на целта за предупреждаване и възпиране в широк кръг.

По правилата на законоустановената правна техника по чл. 23 от НК е определеното общо подлежащо за изтърпяване наказание. С оглед предходната съдимост на подс. П. специалните норми на чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС налагат спрямо него да бъде определен първоначален строг режим, правилно отчетено от ВОС.

 

Преценката на ВОС, формулирана в останалите диспозитиви на присъдата е законосъобразна и безспорна.

При служебната проверка на присъдата не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

Потвърждава присъда № 47 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 505/2014 г., постановена на 28.05.2014 г.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

 

председател :                                   членове :