Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    106/29.07.2019година            Град  Варна

 

                   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд     наказателно отделение                            

На петнадесети юли  две хиляди и деветнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА МАРКОВА

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

              

 

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Стефка Якимова

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД       номер 183    по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

    Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

    Образувано е по  въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д.Г.Г. и жалби от поверениците на частните обвинители и граждански ищци А.Т.Х., А.А.С. и А.Т.Х. – адв.А.А. и адв.Н.И. против присъда № 14 от 07.04.2017 г. по НОХД № 242/2016 год. по описа на Окръжен съд – Шумен.

    Във въззивната жалба на подс.Г. се развиват оплаквания за неправилност на изводите на първата инстанция за авторството на деянието.Сочат се аргументи, че присъдата не е основана на обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото, липсва анализ на показанията на свидетелите А.С., А. и А.Х., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и депозирани по НОХД № 158/2014г. и №320/15г. на ШОС, като същите са възприети безкритично за достоверни, въпреки тяхната противоречивост относно факта за извършената манипулация, причинила смъртоносната травма и какво е било здравословното състояние на починалия преди масажа. Развиват се твърдения, че неправилно ОС Шумен е отказал да обоснове изводите си върху особеното мнение на доц.Г., което според защитата категорично изключва наличието на причинно-следствена връзка между травмата на врата и настъпилата по-късно смърт.

    Развиват се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с превратно тълкуване на гласните доказателствени източници и не обсъждане на заключенията на СМЕ, назначени от други състави на първата инстанция, при предходните разглеждания на делото в ШОС. Навеждат се доводи за допуснато нарушение по чл. 6 /1/ ЕКПЧОС, тъй като делото не било разгледано и решено от независим и безпристрастен съд, а подсъдимия е бил лишен от справедлив процес.

    Въззивната инстанция е сезирана с искане да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло, както и да отхвърли изцяло предявените граждански искове. В условията на евентуалност се претендира за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, или изменение на първоинстанционната присъда, с намаляване на наложените наказания и изпитателен срок до законоустановените минимуми, респективно приложение на чл. 55 НК.

    В жалбите на частните обвинители и граждански ищци се оспорва единствено размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който според въззивниците е изключително занижен и не отговаря на принципа за справедливост. Иска се изменение на атакувания съдебен акт и увеличаване размера на обезщетението до неговия пълен размер.В наказателната част същите претендират присъдата да бъде оставена в сила.

    С атакувания съдебен акт Д.Г.Г., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 18.03.2013 г. в дома си в гр.Шумен, на ул. „Генерал Паренсов” № 14, в качеството си на рехабилитатор-масажист, по непредпазливост причинил смъртта, настъпила на 02.04.2013 г. в гр.Варна, на Т.Х.С. с ЕГН ********** ***, чрез действия представляващи „мануална терапия", спадащи към правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия лекар - специалист „Физикална и рехабилитационна медицина" и представляваща източник на повишена опасност, които нямал право да упражнява, поради липса на образователна квалификационна степен „Магистър" по професионално направление „Медицина", с което нарушил т.3 от Раздел VII „Медицинска /лечебна дейност" от Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина", в която е регламентирано, че „Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари -специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва: 3.1. мануална диагностика и терапия: мекотъканни техники /включително постизометрична релаксация-ПИР", мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване", поради което и на основание чл.123, ал.2, вр. чл.123, ал.1 от НК и чл.54 от НК, ШОС му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен  срок от 4 /четири/ години.

    Съдът е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимия Д.Г.Г. ЕГН **********, като го е осъдил да заплати на гражданските ищци: А.Т.Х., ЕГН ********** и на А.Т.Х., ЕГН **********  сумата от по 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като е счел, че е недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати на А.А.С., ЕГН ********** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като недоказан.

     В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

    В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия Г.. Счита, че всички обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира, че изслушаните от въззивната инстанция вещи лица категорично опровергават тезата на защитата за липса на причинно-следствена връзка между травмата и смъртта на Т.С.. Изразява становище за справедливост на определеното от първата инстанция наказание. По отношение на въззивната жалба на гражданските ищци, изразява становище за основателност, тъй като присъдените обезщетения за смъртта на Т.С. са изключително занижени.

   Частните обвинители и граждански ищци поддържат оплакванията си на основанията, изложени в жалбите им. По отношение на жалбата на защитата на подс.Г. изразяват аргументирано становище за нейната пълна неоснователност.

   В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се съображения за липса на субективен състав на престъплението, както и наличието на случайно деяние.

   В личната си защита, възз.Г. твърди, че не е извършвал втори масаж и  е невинен.

   В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде изцяло оправдан.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни оплакванията на защитата, а тези на гражданските ищци-за частично основателни по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Подсъдимият Д.Г.Г. е завършил Полувисш медицински институт гр.Плевен през 1978 г.  и притежава диплома № 6710/02.02.1978 г. за средно медицинско образование – специалност  "рехабилитатор- масажист”.

След дипломирането си, подс.Г. започнал работа като рехабилитатор при различни работодатели: МФД, Футболен клуб Шумен, МЦРСМ ЕООД Шумен, МБАЛ Шумен АД. От 07.01.2008г. подсъдимия работел като рехабилитатор в "ДКЦ 1– Шумен” ЕООД. Междувременно завършил и квалификационни курсове по спортен масаж и възстановяване, магнитотерапия и лазер-терапия.

Подсъдимият бил известен в гр.Шумен като масажист и извършвал масажи срещу заплащане на различни граждани и в дома си в гр.Шумен на ул. "Ген.Паренсов” №14.

През месец март 2013г. пострадалият Т.Х.С. *** работел като багерист на обект в с.Хитрино, обл.Шумен. Негов работодател бил "Техно строй Г. г.” ЕООД гр.Смядово, представлявано от св. Г. г..

Вечерта на 15.03.2013г.,след работа, пострадалият Т.С. се прибрал  в дома си и се оплакал на своята съпруга- св.А.С., че е настинал, както и че вратът му е схванат и го боли.

На 16.03.2013 г. сутринта, постр.Т.С. отишъл на работа, но поради силни болки във врата и ограничения на движенията му, същият не можел да изпълнява работата си на багерист. Около 09.00 часа се обадил по телефона на съпругата си, като и` казал, че отива на преглед в спешно отделение по настояване на работодателя си- св. Г. г.. В 09.30ч. пострадалият бил прегледан в "Спешно приемно отделение" на МБАЛ – Шумен, където му била поставена диагноза "Плексит – G54 /увреждания на нервни коренчета и плексуси/. Поставена му била инжекционно една ампула  Dexofen и в 10,00 ч. бил освободен амбулаторно /справка от "МБАЛ – Шумен" АД, л.39 т.І от ДП/. След прегледа и манипулацията подсъдимия се прибрал в дома си. 

В следобедните часове на същия ден – 16.03.2013 г., свид.Г. г. посетил пострадалия С.. Обяснил му, че иска да го заведе на масаж при свой познат – подс.Д.Г., за който знаел, че може да му помогне.  Двамата потеглили с лекия автомобил на свид.г. към град Шумен. На место те установили, че подс.Г. не се намира в дома си и не отговарял на изписания там телефонен номер. След като не успели да се свържат с подсъдимия, св.г.  предложил на пострадалия да го заведе при една жена от с.Веселиново, обл.Шумен, която лекувала с камъни. Постр.С. се съгласил и св.г. го откарал до дома на св.Е. Г. в с.Веселиново. Св.Г. ги приела и разпитала пострадалия за неговите оплаквания. Той й обяснил, че врата му е схванат и много го боли. Св.Г. установила, че С.  не бил в състояние да си вдигне ръцете по-нагоре от гърдите, тъй като изпитвал силни болки.  Свидетелката го попитала дали е търсил медицинска помощ и пострадалият й обяснил, че е ходил в Бърза помощ, където му били сложили инжекция, но не знаел каква. Св. Г. поискала и рентгенова снимка. След като пострадалия казал, че такава не му е правена, свидетелката заявила, че без снимка не може да направи много. Попитала дали и друг път е имал подобни болки и схващания. С. обяснил, че преди три години му се случило същото и че се оправил като страдал четири- пет дни. Тъй като постр.С. не можел да легне поради болки, той седнал на стол и се навел към масата. В това негово положение, св. Г. извършила леки масажни движения с палците на двете си ръце по мускулатурата около прешлените, започвайки от долната част на гърба и стигайки до рамената. Тя затоплила  малки кръгли камъчета в топла вода и ги прекарала по гърба на пострадалия, като по този начин искала да загрее мускулатурата му. Докато се провеждал масажа, двамата разговаряли и пострадалия се оплакал на свидетелката  че го втриса. Последната установила, че постр.С.  няма температура. По време на разговорите и проведения масаж  присъствал и свид.г.. След края на масажа, св.г. й платил 25 лева и заедно с пострадалия си тръгнали. Преди това св.Г. посъветвала С. да си направи рентгенова снимка. Когато постр.С. се прибрал в дома си, той споделил на съпругата си, че не чувства никакво подобрение след процедурата при св.Г..

На следващия ден- 17.03.2013г./неделя/ постр. Т.С. отново изпитвал болки в областта на врата и потърсил свид.Н.Ч. от с.Друмево, която работела като медицинска сестра при личния лекар на пострадалия– д-р В.. Св.Ч. го посетила в дома му и му поставила една мускулна инжекция "Волтарен". Пострадалият `и споделил, че е ходил на масаж. Свид.Ч. го посъветвала повече да не ходи по масажи, а да посети личния си лекар д-р В., за да му предпише медикаменти за облекчаване на състоянието. Същият ден- след обяд, св.Г. г. отново посетил пострадалия, за да го заведе на масаж при подс.Г. ***. Този път намерили подсъдимия в дома му на ул. "Ген.Паренсов" № 14.  Свид.г. дал 72 лева на пострадалия, за да плати за масажа. Свид. г. не се качил до жилището на подс.Г., а изчакал С. в автомобила.

Подсъдимият Г. приел пострадалия и му направил масаж в легнало положение. След края на масажа, подсъдимият накарал пострадалия  да погледне към изображение на Буда и няколкократно му извъртял главата в противоположната посока. След като приключила процедурата, пострадалият С. оставил парите, които получил от св.Г.– сумата от 72 лв. Пострадалият се качил в автомобила на свид.г. и му разказал за процедурата с Буда, споделил и че се чувства по-добре. Пострадалият С. изразил и учудването си, че масажът е толкова скъп. Междувременно, още докато пътували, подсъдимият се обадил по телефона на свид.г. и му казал, че дадените му пари са много и се разбрали пострадалият да отиде на още един масаж, за който няма да плаща. Вечерта Т.С. обяснил на съпругата си, че Г. му направил масаж и му препоръчал вечерта да сложи на гърба си мед със щипка сол, покрити с намачкан вестник, като престои с тях час и половина.  Двамата съпрузи изпълнили препоръката на Г..

На 18.03.2013г. пострадалият Т.С. отново не отишъл на работа, тъй като схващането в областта на шията и плешките продължавало. Същият ден сутринта, той посетил здравната служба в селото, където намерил само медицинската сестра-св.Н.Ч.. Последната му инжектирала мускулно една ампула "Волтарен" и една ампула "Дексаметазон", като му казала да посети и на следващия ден здравната служба, за да му постави същите медикаменти, тъй като те ще облекчат болката. На излизане пострадалият срещнал д-р В., но не се върнал в здравната служба за преглед, а се прибрал в дома си. По пътя му се обадил по телефона свид.г., който го уведомил, че е уговорил втори масаж при подс.Г. и че ще дойде следобед да го транспортира до Шумен. Постр.С. се чувствал по-добре след поставянето на медикаментите и първоначално се колебаел дали да ходи на втори масаж, но в крайна сметка се съгласил. Заявил на св. г., че той ще отиде сам с колата си до Шумен. Около 16,00 часа, постр.Т.С. потеглил с лекия си автомобил от с.Друмево за гр.Шумен. Посетил подс.Г. в дома му, за да му направи втори масаж. По време на процедурата, подс.Г. силно и рязко дръпнал главата на пострадалия напред и назад. Непосредствено след това, постр. С. почувствал, че все едно са го залели с вряла вода и казал това на подсъдимия. Пострадалият почувствал силна болка във врата и затруднение в движението на крайниците. Въпреки това се качил в автомобила си и решил да се отбие до автомобилния сервиз, в който работел сина му – свид. А.Т.Х.. При разговори си с него, пострадалия му споделил, че се връща от втори масаж и не се чувства добре, като трудно се движи. Разказал му, че масажиста му е издърпал главата, след което почувствал все едно, че е залят с вряла вода. Пострадалият казал на сина си, че ще отиде до тях, за да види внучето си.  Посетил жилището на сина си, в което била снаха му – свид.С. Х. и неговото внуче. Пострадалият видимо не бил добре, движенията му били сковани, с големи усилия успял  да събуе обувките си. Той споделил на снаха си, че не се чувства добре след масажа, като отново описал действията  на масажиста- дърпане главата силно назад и неговото усещане, че са го залели с вряла вода. Тъй като изпитвал силни болки, той решил да се прибира в дома си в с.Друмево.  По време на пътуването, пострадалия  усетил позиви за уриниране, но  разбрал, че не може да направи това. След като се прибрал в дома си с големи усилия, пострадалия разказал на съпругата си – св. С. за случилото се при подс.Г.. Споделил `и, че не може да уринира, въпреки че имал позиви за изхождане по малка нужда и коремът му е надут. Съпругата му приготвила супа, но съпругът и́ не можел да преглъща.

Поради влошаването на състоянието му и невъзможността да уринира, пострадалия потърсил помощ при личния си лекар - д-р В., като на 19.03.2013 г. посетил кабинета му в гр.Шумен. Същият се оплакал от силни болки и скованост на шията, кръста и невъзможност да уринира. Пострадалият разказал на лекаря къде и при кого е ходил на масаж, както и това, че медицинската сестра му е поставяла инжекции. Обяснил какво се е случило при втория масаж, както и за рязкото дръпване на главата от подс.Г. и неговото усещането, че е залят с вряла вода. Споделил, че след това почувствал скованост и изтръпване на ръцете и невъзможност да уринира. При прегледа, доктор В. установил скованост и силна болка при натиск в областта на шийните прешлени и кръстцови прешлени. Той му поставил уринарен катетър, направил му обезболяващи инжекции и му изписал обезболяващи лекарства и антибиотик. При слизането си от колата пред неговия дом, постр. Т.С. паднал на земята. Свид.А.С. му помогнала да се изправи. Вечерта той споделил на съпругата си, че когато си мие ръцете на мивката има усещането, че от водата го удря ток. Въпреки поставения катетър пострадалият отново не бил в състояние да уринира.

На следващия ден– 20.03.2013г., поради прогресиращите затруднения в движенията на краката му, пострадалият не успял да излезе от санитарното помещение, намиращо се в двора на къщата им. Съпругата му го намерила паднал в тоалетната и му помогнала да стане и да се прибере в къщата. Тогава същата се обадила за помощ на по-големия си син - свид.А.Х.. Последният се обадил на д-р В. и му съобщил, че баща му не е добре. Д-р В. посетил пострадалия в дома му и след преглед констатирал, че пострадалият е със затруднена походка, а сковаността във врата, тялото и крайниците му са по-силно изразени. Т.С. не бил в състояние да вдигне ръцете си, за да му покаже къде са локализирани болките му. С. споделил, че въпреки катетъра не може да уринира, казал му, че сам си го е махал и поставял. Това навело д-р В. на предположението, че невъзможността за уриниране се дължи на увреждане на гръбначния мозък. Лекарят поставил на пострадалия инжекционно обезболяващи медикаменти и написал направление за преглед и консултация със специалисти в Спешно отделение в болницата в гр.Шумен, тъй като пострадалия имал прекъсване в здравните вноски. А.Х. закарал баща си в болницата в гр.Шумен. Там пристигнал  от гр.Варна и по-малкия  син на семейството– свид.А.Х.. В отделението пристигнал и свид.Г. г., който заплатил дължимите от работодателя здравни вноски на пострадалия.

В спешно отделение на МБАЛ – Шумен, постр.Т.Х. бил прегледан и консултиран от специалист – невролог, направена му била компютърна томография /скенер/. От проведената компютърна томография на шийни прешлени се установява, че на ниво С3-С4 е налице междинен дисков пролакс, сагитален размер 4,9 мм с компресия на миелона. На ниво С4-С-5 – по-малък медиален дисков пролакс с размер 3,6 мм. Остеохондроза на нива С3-4-5-6-7. Задноръбови остеофити от телата С4, С5, С6. Няма данни за фрактури или листеза на цервекалните прешлени. Вероятна диагноза: Компресия на миелона от неизвестен произход. 

Предвид констатациите от скенера на шийните прешлени, бил проведен и консулт с д-р С.С. – неврохирург. Последният обяснил на близките на пострадалия, че пациентът не може да бъде лекуван в болницата в гр.Шумен, в която нямало възможности за специализирано лечение и им препоръчал лечение в отделение по неврохирургия  на МБАЛ "Св.Анна" гр.Варна.  Той се свързал по телефона с д-р К. от същата болница и уговорили приемането на пациента за лечение. Д-р С.предложил пострадалия да бъде транспортиран с линейка, но близките му заявили, че те ще го закарат до болницата. Д-р Стоянов поставил имобилизираща яка на врата на пострадалия.

На 21.03.2013 г. сутринта, пострадалият бил закаран в МБАЛ "Св.Анна" - Варна от сина му - св.А.Х..  Там бил приет на лечение в неврохирургичното отделение на същата болница. При приемането му в болницата, д-р К. снел следната анамнеза на Т.Х., която отразил в история на заболяването: "Преди 2 седмици получил болки във врата. Направен му е масаж на врата и веднага след това получил слабост в краката и трудно ходене по нужда". Обективното състояние на пациента при приемането му, отразено от д-р К. в история на заболяването и в епикризата на МБАЛ "Св.Анна" - Варна е следното: "Соматичен статус в норма. Чисто дишане. Ритмична сърдечна дейност. Неврологично- квадрипаретичен синдром. Хипестезия от Тн 2 дистално. Намалена мускулна сила в четирите крайника. СНР липсваща на двете ръце. Липсващи коремни рефлекси. Тазови резервоари с ретенция".

На 22.03.2013 г. било планирано ЯМР изследване на пострадалия. Същото не било извършено, тъй като за провеждането му е било необходимо пациентът да остане неподвижен в легнало положение известно време, а пострадалия Т.С. не можел да лежи по гръб, поради силните болки. Изследването било отложено, за да се обсъди възможността за упояване на пациента. Същата вечер, по съвет на д-р К., свид.А.С. си тръгнала от болницата за гр.Шумен. По пътя `и се обадил пострадалия като споделил, че се чувства зле. Поради лошата телефонна връзка, тя му казала, че ще му се обади като пристигне. След като пристигнала се опитала да се свърже с него, но той не отговарял на обажданията й. След многократни позвънявания, на телефона на Т.С. се обадила жена, която  била придружител на другия болен в болничната стая и я уведомила, че след заминаване й пострадалия е вдигнал висока температура, че дежурната сестра му поставила обезболяващи медикаменти, дала му течен аналгин и той заспал. А.С. се обадила на сина си – свид.А.Х. и го помолила да отиде да види баща си. Тъй като било късно, свид.А.Х. отишъл да го посети на 23.03.2013 г. сутринта. Постр.С. бил в съзнание, стенел от болка, погледът му бил странен, устните напукани и повтарял името на съпругата си. Цялото денонощие изкарал спейки.

На 24.03.2013 г. сутринта постр. Т.С. бил намерен от сина си– свид.А.Х., неконтактен, с изваден катетър. Лекарите отчели изпадане в коматозно състояние и фебрилитет /телесната му температура била 39 градуса/, поради което бил преместен в ОАРИЛ на същата болница. Там пострадалия бил поставен на апаратно дишане, включена му е била система за венозно вливане и му направили други изследвания, в т.ч. и лумбална пункция.

На 25.03.2013 г. съпругата на пострадалия и сина му– свид.А.Х. посетили отделението по ОАРИЛ и разговаряли с д-р К.. Той им съобщил, че състоянието на пациента се влошава.  След това те влезли в залата за свиждане и разговаряли и с д-р Т.П.- дежурен реаниматор.  Свид. А.Х. се свързал с негов познат лекар от УМБАЛ "Света Марина" Варна– доц. д-р Ш..  Разказал му за здравословното състояние на баща си и го помолил за съдействие.

На 26.03.2013 г. доц. д-р Ш. се обадил на свид.А.Х. и му казал, че състоянието на баща му е сериозно и трябва да се направи ЯМР, като му съдействал да се проведе това изследване в Центъра по образна диагностика, кабинет по магнитно-резонансна томография при УМБАЛ "Св.Марина" ЕАД, гр.Варна. Свид.Р.Г.– лекар, специалист по образна диагностика извършил магнитно резонансно изследване № 875 от 26.03.2013г., в което отразил следното заключение: "Епидурален хематом в късен субакутен стадий от нивото на с1-С6 срединно и вдясно парасагитално. На нива С5,С6 хематомът се разполага срединно, притиска дуралния сак и миелона. Хематомът притиска дуралния сак, коренчетата и нервите вдясно на нива С1-С2, С2-С3, С3-С4, С4-С5, С5-С6. Шийна миелопатия с5,С6. Костно-мозъчен едем в телата на С5,С6. Дегенеративни костно-ставни промени на нива С3-С7 спондилоза и остеохондроза Modic ІІ.  Нива С3-С4, С-4-С5, С5-С6, С6-С7 – има дегенеративни промени – цервикоартроза,   bulging на дисковете с придружаващи ръбови остеофити, с компресия на дуралния сак, изразена стеноза на неврофорамените, като на нива С4-С5, С5-С6, стенозата е по-тежка вдясно".

Магнитното резонансното изследване било предадено на лекуващите лекари на пострадалия в МБАЛ "Св.Анна" - Варна. След като се запознал с него, д-р К.  уведомил двамата му сина, че в гръбначния мозък на пострадалия има кръв, болният развивал инфекция и ще го лекуват с антибиотици. Въпреки предприетото лечение, състоянието на пострадалия не се подобрило и той починал в болницата в гр.Варна на 02.04.2013 г.

В болницата била извършена аутопсия на тялото на пострадалия от св. д-р Виктор С.– съдебен медик. От представеното съдебно-медицинско заключение от аутопсия № 58/2013 г. е видно, че "при огледа и аутопсията на трупа на Т.Х.С. на 02.04.2013 г. в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ "Св.Анна- Варна" АД се установи: сепсис- гноен лептоменингит с единични огнища и в областта на мозъчната кора – менингоенцефалит с тромбозиране на малкокалибрени мозъчни съдове, вторични кръвоизливи в мозъчното вещество, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит, гнойно възпаление на шийната мускулатура в дясно; разъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени; разкъсван на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени, притискащ гръбначния мозък на ниво 5-ти – 6-ти шийни прешлени; оток на гръбначния мозък на ниво 5-ти- 6 ти шийни прешлени; оток на главния мозък; оток на белите дробове; дегенеративни костно-ставни промени и остеофити /т.н. "шипове"/ по хода на гръбначния стълб, вкл. в областта на шийните прешлени; коронаро- и аортосклероза, начална склероза на мозъчните съдове".Като причината за смъртта на Т.Х.С.   в заключението на съдебен лекар е посочено:" травматичното увреждане в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяващо се в разкъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени, притискащ гръбначния мозък на ниво 5-ти – 6-ти шийни прешлени, като това травматично увреждане е довело до квадрипареза /частична парализа/ на четирите крайника, загуба на контрол на тазовите резервоари, усложнило се в протичането си със сепсис – тежко общо гнойно възпаление с гноен лептоменингит, менингоенцефалит, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит".Като механизъм на полученото травматично увреждане е описан:"Травмата на шийния отдел на гръбначния стълб е резултат на рязко, форсирано разгъване на шията /придвижване на главата назад/ довело до разкъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени. Гнойното възпаление на шийната мускулатура в дясно, вероятно се е развило на базата на кръвоизлив в същата област, предизвикан по същото време и начин както останалите травми в областта на гръбначния стълб."

Д-р Виктор С.съставил и съобщение за смърт № 166/02.04.2013 г., в което посочил като причина за смъртта "Сепсис, огнищна бронхопневмония, перикардит, предизвикани от Травматична фрактура на междупрешленен диск С5-С6".

По делото е приложено пълно копие на история на заболяването на Т.Х.С., предадено от МБАЛ "Св.Анна- Варна" АД. От наличните медицински документи /температурен лист/ се установява, че през първите дни на престоя си в болницата от 21.03.2013 г. до 23.03.2013 г. пострадалия не е имал повишаване на телесната си температура. От приложените резултати от микробиологични изследвания № 58/ 26.03.2013 г.; № 203/26.03.2013 г. и № 8/27.03.2013 г. не се изолират микроорганизми. От проведеното на 24.03.2013 г.  изследване КТ: главен мозък и С1-С4 се установява: "главен мозък: вижда се зона с по-висока плътност в ляво темпорално пристено с вид на хематом и малки кръвни колекции в моз. сулкуси в ляво. Не се вижда мозъчен едем. Няма фрактури на черепните кости.  С- прешлени не се виждат фрактури. Спондилозни промени."

В хода на досъдебното производство е назначена Комисийна съдебномедицинска експертиза № 169/ 2013 г., изготвена от доц.д-р П.Л., доц. Д-р Й.П., и д-р Вержния С.. От  заключението на същата е видно, че "причината за смъртта на Т.Х.С. е дихателна и сърдечна недостатъчност, провокирана от развилия се сепсис с тежко общо гнойно възпаление, с гноен лептоменингит, менингоенцефалит, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит.В подкрепа на това заключение е клиничната картина на заболяването, динамиката в лабораторните изследвания и аутопсионната находка. Най-вероятния източник на инфекцията е абсцедиралият кръвоизлив в шийната мускулатура, при наличието на стафилококус ауреус, установен при микробиологичните изследвания. Комбинацията от изброените заболявания е с крайно лоша прогноза и успешното им лечение най-често е невъзможно, независимо от прилаганите антибиотици. Травмата на гръбначния стълб и притискането на гръбначния мозък също би могло да доведе до опасност за живота и смърт в резултат на възходящ оток, когато той обхване и структурите на моста и малкия мозък с центровете на дишане и сърдечна дейност.

 "Травматичните увреждания в областта на шията, причинени при проведения масаж са пусков механизъм и причина за настъпилите усложнения, довели до смъртта на С.".Тази причинна връзка се определя от наличието на кръвоизлив в гръбначномозъчния канал, довел до компресия на гръбначния мозък и от кръвоизлива в шийната мускулатура вдясно /с развито впоследствие гнойно възпаление, което заедно със залежаването на пациента/ е източник на възпалителните изменения – сепсиса в органите."

В хода на съдебното следствие по НОХД №158/14 и по НОХД№320/2015г. са назначени и изслушани  две идентични съдебно-медицински експертизи, изготвени от: доц. Д-р Р.П.,д-р Т.Х. и д-р Р.Х., които са дали следното заключение: "Причина за смъртта на С. е с травматична генеза. Тежката шийна травма, изразяваща се в разкъсване на предната надлъжна връзка и междупрешленния диск между пети и шести шийни прешлени, кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка от първи до шести шийни прешлени с компресия на гръбначния мозък на ниво пети и шести шийни прешлени е довела до квадрипареза/частична парализа/ на четирите крайника и загуба на контрол на тазовите резервоари. Като усложнение на шийната травма се е развила генерализирана бактериална инфекция-сепсис, морфологично манифестирана с тежки възпалителни изменения в жизненоважни органи.Травматичните увреждания на гръбначния стълб в комбинация с развилите се възпалителни усложнения и последващо залежаване са довели до непреодолима полиорганна недостатъчност, обусловила настъпване на смъртния изход.В генезата на смъртта безспорна роля е изиграл и възходящия мозъчен оток".

Експертизата е описала и механизма на настъпилото травматично увреждане:"в резултат на хиперекстензия /рязко разгъване на шията в посока отпред-назад/, се е получило разкъсване на надлъжната връзка, междупрешленния диск в същата зона и последвалия епидурален кръвоизлив".

Въззивната инстанция назначи повторно посочената експертиза и изслуша вещите лица в хода на въззивното съдебно следствие.По този начин същата беше приобщена към доказателствената съвкупност, в изпълнение на дадените указания на ВКС.В с.з. вещите лица заявиха, че поддържат своето експертно заключение.

В хода на съдебното следствие по НОХД № 242/2016 г.е била назначена повторна петорна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, възложена на вещите лица: доц. д-р М.Г. специалист по съдебна медицина и деонтология, доц.д-р Р.П. – специалист по неврохирургия, д-р Р.Х.-  специалист по съдебна медицина и деонтология, д-р Тунай Х. – специалист по неврология и д-р В.З. – специалист по инфекциозни болести. Заключението на тази експертиза е подписано с особено мнение от доц. д-р М.Г..

 От заключението на мнозинството членове на повторната съдебномедицинска експертиза по писмени данни е видно, че:  

"Травматични увреждания са описани при извършения ЯМР от 26.03.2013 г - подостър епидурален хематом от първи до шести шийни прешлени и в заключение от аутопсията- разкъсване на предна надлъжна връзка между пети и шести шийни прешлени, както и на междупрешленния диск на същото ниво.Разкъсването на предната надлъжна връзка може да бъде получено единствено при силно рязко изтегляне на главата назад спрямо тялото. Описаният на ЯМР от 26.03.2016 г. епидурален хематом отговаря като последица на разкъсването на надлъжната връзка и междупрешленния диск. Механизмът на получаване на увреждането е еднократно рязко отвеждане на шията назад.

Травмата в областта на шията представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като в конкретния случай тази опасност е била реализирана.

Установеното травматично увреждане в областта на шията е настъпило еднократно и последвалите усложнения са в причинно-следствена връзка с него.

Полиорганната недостатъчност, като последица на травмата в шийния отдел на гръбначния стълб, възпалителните усложнения и последвалото залежаване са  причина за настъпилия смъртен изход. В генезата на смъртта роля е изиграл и възходящият мозъчен оток.Травматичните увреждания на гръбначния стълб в комбинация с развилите се възпалителни усложнения (сепсис) и прогресиращ мозъчен оток са до смъртта на пациента, т.е налице е причинно следствена връзка.

В конкретния случай не могат  да се посочат конкретни медицински пропуски и неправилни медицински действия, които да са в непосредствена причинно-следствена връзка със смъртта на болния.

Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка между първи и шести шиен прешлен установен от ЯМР е в подостра фаза, т.е. между една и три седмици от момента на травмата

На третия ден от постъпването на пациента в болницата е установена бактериална пневмония и последващо развитие на сепсис.

Травмата е създала предразполагащи фактори за развитие на възпалението.

Внезапното усещане за "заливането с вряла вода" е характерно за дразнене на мозъчните обвивки и нервните коренчета при настъпване на кръвоизлив.

Изтръпването на крайниците и задръжката на тазовите резервоари са признаци, които са вследствие увреда на гръбначния мозък. Липсват документални данни за инфекция на главния и гръбначния мозък, поради което приемаме че изтръпването на крайниците и задръжката на урина се дължат на отока на гръбначния мозък в следствие на травматичните изменения".

В особеното си мнения,  доц. д-р Г.  застъпва становище, че:

1.Не приема заключението на съдебния лекар, извършил аутопсията, тъй като липсва "основния документ от извършена аутопсия – съдебномедицицинска експертиза /аутопсия/ или патологоанатомичен протокол и липсата на хистологични материали от слезка, стомах, гръбначен мозък пълен срез, с дура и обвивки на гръбначния мозък, миокард и др.Има пълно разминаване от вписаните диагнози по т.н. съдебномедицинско заключение и микроскопската находка.

2.В състава на експертизата не е включен специалист по образна диагностика, с опит в комютърната томография и особено ядрено-магнитния резонанс.

4.В медицинската документация и от последното изследване на шийната област на пациента І ЯМР е вписано, че се установява епидурален хематом. Категорично такъв липсва в т.н. съдебномедицинско заключение и в хистологичните материали.

Като причина за смъртта на пострадалия С. д-р Г. сочи: "Касае се за тежка гнойна абсцедираща бронхопневмония, на фона на тежък радикулит, лекуван нетрадиционно и вкл. в домашни условия".  Същата приема, че е възможно да е причинена травма – дискова херния, но тя "категорично не е пряка и непосредствена причина за смъртта на С.. Това личи и от времето, изминало до смъртния изход и направените масажи и цялата клинична картина, която е в синхрон с наблюдаваните процеси при болния и в клинични условия. Няма категорично данни за притискане на миелона.Основание за тези изводи и дава извършеното хистологично изследване, при което е констатирано наличие на лимфоцитарен лептоменингит, което сочи на вирусна инфекция."

Въззивната инстанция проведе съдебно следствие, на което изслуша вещите лица, изготвили експертизи  при първото разглеждане по делото и назначената и приета петорна експертиза по делото, предмет на въззивната проверка.Поради напускане на страната на вещото лице д-р П. член на тройната експертиза, изготвена на ДП и неговия отказ да бъде разпитан отново, настоящия състав не можа да изслуша вещите лица и да констатира на какво се дължат направените от тях уточнения и изменения в експертизата, направени в съдебно заседание.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Първият спорен момент е състоянието на пострадалия Т.С. преди 18.03.2013г.

По делото е приложена етапна епикриза от личния лекар на пострадалия Т.С. на л.69 от ДП. Същата е с дата 22.04.2013г., т.е. 26 дни преди 18.03.2013г. Видно от епикризата, пациента се е оплаквал от повтарящи се и продължаващи от около седмица две болки в кръсцовата област, скованост в кръста, затруднено навеждне и изправяне, скованост на врата, слабост на дясната ръка, скованост на врата с болки след пренатоварване от физическа работа. След консултиране с невролог е поставена диагноза: радикулит, сколиоза и дископатия на нервните коренчета в поясен и шиен отдел на гръбначния стълб. Болките са отзвучавали след проведен инжекционен курс на лечение за около 3 до 5 дни с "Волтарен" и "Дексаметазан". Разпитан в с.з. д-В. сочи, че пострадалия го е посетил отново във връзка с оплаквания от болки във врата/вж показания на св. в с.з. на л.84 от том1 на НОХД №242/16г./. Пред него постр.С. е споделил, че болките във врата датират "поне от една седмица". Пациентът му е разказал за посещението си при масажист и поставените инжекции от медицинската сестра. На въпроси дали е съобщил за други оплаквания свидетелят е заявил:"Не е споделял да е вдигал температура, да е получавал втрисане". Споменал е само проблем в уринирането, за което лекарят му е поставил катетър.

За състоянието на пострадалия преди 18.03.13г. сочи и медицинската сестра св.Н.Ч.. В с.з. същата заявява, че когато му е поставила първата инжекция, пострадалия е споделил с нея, че оплакванията му продължават "няколко дена. Не си спомням точно, дали седмица каза". По реда на чл.281,ал.1т.1 от НПК са били приобщени показанията, дадени от свидетелката по НОХД №158/2014г.л.50: "Каза ми,че имал проблем с движението на врата, но не си спомням точно, но не бяха от един-два дни, може би от седмица".

Св.Е. Г., извършила първия масаж сочи, че пострадалия казал, че му е студено. "Той ми е казал че има изпотяване и втрисане".

От приобщението показания на св.С.С.-невролог по НОХД№320/15г. на л.185: свидетелят заявил, че пострадалия: "Каза, че бил настинал преди това".

Анамнеза на др-К. МБАЛ "Св.Ана" Варнал/л.14 от том 2 на ДП/:"преди 2 седмици поучил болки във врата, направен му е масаж и след това получил слабост и трудно ходене по нужда".

Епикриза /л.16 том2 от ДП/"Снета анамнеза по данни на близките: две седмици преди постъпването получил болки в шията.Една седмица преди постъпването ходил на масаж при "чакръкчия" по време на масажа получил сила болка, последвана от слабост за крайниците и трудно ходене по нужда".

Св. А.С.-съпруга на пострадалия в показанията си сочи, че на 15.03.2013г. вечерта се е върнал в къщи с оплаквания, че "целия се е схванал." Нямаше му нищо, но той се върна вечерта от работа, понеже багера му е стар и ми каза: Жена, да ми приготвиш малко парцали, течение става в кариерата там, да запуша дупките.В петък вечерта беше се схванал тук на гърба, от тук нагоре /свидетелката показва от плешките нагоре към врата"/вж показания на л.137,том1 от НОХД№242/16/. На въпрос на съда дали пострадалия е имал симптоми като при настинка- температура, главоболия и др., свидетелката е отговорила, че пострадалия е нямал такива оплаквания.

Св.А.Х. сочи в с.з., че баща му е бил настинал:"Проблема бил че е настинал.За настинка била цялата работа....настинката както и при мен се случи и при баща ми схващат ни се плешките...след това разбрах, че е настинал в багера, защото имало счупен прозорец". В показанията, дадени по ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4, във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК свидетелят отново говори за настинка, получена от течение в багера, в резултат на която получил схващане във врата.

В с.з. пред въззивната инстанция в.л.П. заявява, че инфекцията е настъпила СЛЕД травматичните увреждания, след залежаването на пострадалия.

Вещите лица от изготвената в хода на въззивното съдебно следствие арбитражна експертиза, правят извода, за "възможно локален възпалителен процес в областта на врата преди да отиде на масаж при Митко Г."/вж арбитражна експертиза/. В съдебно заседание  уточняват, че от показанията на разпитаните свидетели се установява възпалителен процес:"този човек го е тресяло, имал е температура, вижда се, че този човек е бил болен, боли го врата". Ето защо, вещите лица сочат за наличие на локален възпалителен процес, в областта на врата на пострадалия.В резултат на приложената по отношение на същия терапия, при постъпването му в болница вече няма данни за такъв генерализиран възпалителен процес. Пострадалият постъпва без температура и поддържа това състояние три дни.В с.з.вещото лице доц.Р. разяснява и разликата между инфекция и въпалителен процес. "Възпалението е общ процес, докато инфекцията е локален процес, дори не е процес, а причинител.Тогава възпалителния процес е този, на който реагира организма". Ето защо вещите лица считат, че при оплакванията си преди манипулацията на подсъдимия, пострадалия е имал симптоми на възпалителен процес, в областта на шията. Едва след масажа, при приемането му в болницата в гр.Варна, завишеното ниво на левкоцити сочи за наличие на инфекция".

От изложеното, съдът приема за установено, че пострадалия се е оплаквал от болки в областта на плешките и шията, които според неговите субективни представи се дължали на настинка. Същите са датирали седмица преди посещението му при подсъдимия. Пострадалият е имал локален възпалителен процес в областта на шията, преди манипулацията на подсъдимия.

Второто възражение се отнася до начина на извършената от подсъдимия манипулация в областта на врата. Действително, по отношение на същата са налице разнородни вторични гласни доказателства-показания на свидетели-една част близки до пострадалия,други- като медицинската сестра и лекари, на които С. е разказал за проведената процедура. Това е причина и за разликата в техните показания, тъй като свидетелите не са присъствали на самата процедура, а само пресъздават разказаното от постр.С. в различни периоди.

На първо място показания в тази насока дава неговата съпруга св. А.С..В с.з. тя описва случилото се по следния начин:"Направил му масаж. Казал му да седне, казал му така да си сложи ръцете /свидетелката показва сключени отпред ръце/, напред го дърпал, после назад, главата му дръпнал напред и назад. Дръпнал му главата напред и после назад. Каза ми:"Направо сякаш ме заля с една кофа гореща вода".В с.з. са приобщени показанията и`, дадени по НОХД № 158/14г. в частта: "Накрая му казал: Седни на масата. Накарал го да скръсти ръцете си отпред и си сложил крака на ръцето му и го натиснал силно, като му навел главата напред". В с.з. свидетелкта пояснява, че казала само напред, тъй като така я посъветвал следователя по ДП./вж показания на л.133,том1 от делото/.

Св. А.Х.-по-големия син на пострадалия описва манипулацията по следния начин: "Първо ме масажира. След това му казал да седне и след това му казал да се отпусне и след като се отпуснал той ме дръпна и ме натисна и след натискането усетил че сякаш ми сипаха вряла вода от врата надолу. Целия усетил силно парене...Накарал го е да се отпусне, завъртял го е и го е натиснал... След този масаж получил тази топлина, че няма сили в краката и в ръцете...за болки във врата  каза".Свидетелят беше разпитан и пред въззивната инстанция. Поради липса на спомен относно конкретните посоки на въздействие върху тялото на пострадалия със съгласие на страните настоящия състав прочете и приобщи показанията на свидетеля, дадени на 19.06.2013г., намиращи се в т.1,л.51 от ДП в тази им част, на осн. чл.281,ал.5, вр. ал.1,т.2 от НПК. Видно от същите, свидетеля е заявил, че "На 19.03.2013г. като дойде баща ми при мен в гаража ми каза, че се връща от второто си ходене при Митко на масаж. Отишъл при Митко сам с колата си. Каза че този ден 19.03.2013г., когато Митко го е масажирал, след масажа баща ми е лежал на маса и Митко го е накарал да се отпусне. Каза му е да се обърне настрани и тогава го е дръпнал рязко назад. При това дръпване, баща ми усетил, че все едно са го заляли с вряща вода".

За манипулацията, извършена от подсъдимия свидетелства и другия син на пострадалия-св.А.Х. /вж показания на л.150 от делото/. "Обясни ми че е ходил на масаж, там му направили нещо, баща ми каза:"Дръпна ми главата назад".Това бяха думите на баща ми. В с.з. са приобщени показанията на свидетеля, дадени по НОХД №158/2014г., поради констатиране на противоречие. Там свидетеля е описал манипулацията по следния начин: "По думите на баща ми знам, че си е свил ръцете на гърдите, господин Г. си сложил крака на ръцете върху гърдите му  и му е дръпнал врата. Седнал е бил и масажиста  му  е дръпнал врата напред. Аз първия път помислих, че е било дърпането назад, но като разговаряхме по-точно и научих, че го е дръпнал напред".В съдебно заседание свидетеля заявява, че поддържа казаното в съдебно заседание и в ДП, а именно, че главата е дърпана назад: "На досъдебното съм го потвърдил това нещо, че е назад...На досъдебното производство каквото съм казал, всичко е вярно".

Другият свидетел, който пресъздава казаното от пострадалия е неговия работодател –св.Г. г./вж показанията на свидетеля, дадени в с.з. на л.100,том 1 от делото/."Някъде в средата на м.март, той ми беше казал, че не се чувства добре. Има някакви болки в гърба, между плешките". Свидетелят му купил лекарства."Водихме разговор за това, че той е посещавал Спешната помощ....На следващия ден потърсихме Митко….два дни след второто ходене при Митко му звъннах и той не беше добре-той се оплакваше, пищеше дори вика:"Умирам от болка.Нито до тоалетната не мога да отида, нито нищо.Нещо стана"…"Пищеше, викаше, охкаше...Той се чувстваше много зле след втория масаж и пищеше и викаше че  не се чувства добре, много е зле, големи болки...Всичко което съм чул, съм го чул от Т.". По делото са приобщени показанията на свидетеля, дадени по НОХД/158/14-л.53."Това са негови думи:Каза, че му е изщракал врата, наляво, надясно да се завърти Неговите дума бяха: "Наляво надясно врата щрак, щрак". В показанията си, дадени по ДП, приобщени в с.з., свидетеля е посочил: "Митко масажиста го карал да гледа Буда и  му обръщал главата на другата страна…В спешното каза, че е в това състояние и започнал да се влошава след втория масаж. В спешното думите на Т. бяха:"Тоз ми еба мамата", изпукал му врата. Масажиста нещо му изчаткал врата". След констатиране на противоречията, свидетелят е заявил в съдебно заседание, че е вярно това, което е казал на досъдебното производство.

Св.С.С.-неврохирург-л.118 от делото.В с.з. са приобщени показанията му дадени на ДП, л.87.Свидетелят заявява, че "При провеждане на масажа "му изчаткал врата", след което "Все едно го е полял с гореща вода", и след това престанал да усеща краката и ръцете си".

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че при извършената манипулация от подсъдимия е упражнена интервенция в областта на шията/главата/ на пострадалия, като същата е въртяна в посока настрани-наляво и надясно, напред и назад, при която се е чуло "изпукване", "изщракване" и пострадалия е описал усещане  че е "залят с гореща водал", като усетил и слабост в четирите крайника.

Всички свидетели по категоричен и непротиворечив начин преразказват за усещанията на С. след проведената манипулация. Пострадалият се е почувствал като "залят с вряла вода", започнал да се движи затруднено,  спрял да уринира,   докато си мие ръцете усещал, че го "удря ток". Неговите близки родственици описват състоянието му непосредствено след масажа, както и прогресивно настъпилите негативни промени в неговото състояние. Наблюдение върху състоянието на С. са имали и свидетели – лекари, пред които той отново е разказал за масажа и извършеното изтегляне на главата му, доколкото му е позволявало влошаващото му се състояние. Свид.В.Х.В. прегледал  постр.С. на 19.03.2013 г. е установил скованост и силна болка при натиск в областта на шийните прешлени и кръстцови прешлени. Същият му поставил уринарен катетър, направил му обезболяващи инжекции, тъй като С. не можел да уринира, изписал обезболяващи лекарства и антибиотик. Свид.В. посетил пострадалия С. и на 20.03.2013 г.  в дома му и установил влошаване на състоянието му, поради което го насочил към спешния център в гр. Шумен. Още на 20.03.2013 г. С. посетил центъра за спешна медицинска помощ в Шумен, където бил прегледан от неврохирурга д-р Стоянов. В разпита си пред ШОС свид.Стоянов е потвърдил съмненията си за травматично увреждане на врата на С.. За това говори и факта, че изрично е накарал сина на С. да купи имолибизиращата яка, която поставил на врата на пострадалия.

На следващо място защитата твърди недоказаност на авторството на деянието, тъй като подсъдимият отрича да е извършил втори масаж на пострадалия, а гласните доказателства в противната насока били противоречиви и изхождали от близки родственици на С..

Фактът на проведения от подс.Г. втори масажна 18.03.2013 г., се установява непротиворечиво от множество гласни доказателства. Действително, значителна част от тях изхождат от близките на пострадалия – съпругата му, синовете му, снаха му, но това априори не изключва тяхната достоверност. Същите са последователни в своите показания, давани на досъдебното производство и при трикратното разглеждане на делото на първа инстанция. Твърденията на свидетелите са, че пострадалия  Т.С. в следобеда на 18.03.2013 г. е посетил дома на подс.Д.Г. *** за втори път. Техните показания се подкрепят и от заявеното от свид.Г. г., уговорил и втория масаж. Същият е разбрал лично от пострадалия, че е ходил втори път при подсъдимия на масаж и неговите усещания и състоянието на същия след масажа, посочени по-горе.

Това обстоятелство се потвържвана и от показанията на св.В. В.-личен лекар на пострадалия. Същият заявява,че състоянието му се е влошило след второто посещения при масажиста "Каза, че е при втория масаж, да това вече съм сигурен...Да пъти е ходил при Митко"/вж показатия на л.24-25 от делото/..

В изпълнение указанията на ВКС, съдът приобщи изготвените по НОХД №320/15г. и НОХД №158/2014г. на ШОС идентични експертизи.

По отношение механизма за настъпилата смърт на пострадалия,вещите лица дават еднопосочни заключения. Изготвената в хода на ДП тройна СМЕ, сочи като причина за смъртта на пострадалия: дихателна и сърдечна недостатъчност, провокирана от развилия се сепсис с тежко общо гнойно възпаление, с гноен лептоменингит, менингоенцефалит, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит. Най-вероятния източник на инфекцията е абсцедиралият кръвоизлив в шийната мускулатура, при наличието на стафилококус ауреус, установен при микробиологичните изследвания. Травмата на гръбначния стълб и притискането на гръбначния мозък също би могло да доведе до опасност за живота и смърт в резултат на възходящ оток, когато той обхване и структурите на моста и малкия мозък с центровете на дишане и сърдечна дейност.

 Травматичните увреждания в областта на шията, причинени при проведения масаж са пусков механизъм и причина за настъпилите усложнения, довели до смъртта на С.. Тази причинна връзка се определя от наличието на кръвоизлив в гръбначномозъчния канал, довел до компресия на гръбначния мозък и от кръвоизлива в шийната мускулатура вдясно /с развито впоследствие гнойно възпаление, което заедно със залежаването на пациента/ е източник на възпалителните изменения – сепсиса в органите./"

Вещите лица изготвили тройната СМЕ по НОХД№158/14г. и по НОХД №320/15г. описват  като причина за смъртта на пострадалия С. "травматична генеза". Същите констатират настъпилите травматични увреждания, кръвоизлива над твърдата мозъчна обвивка  с компресия на гръбначния мозък на ниво пети и шести шийни прешлени, довела до квадрипареза /частична парализа/ на четирите крайника и загуба на контрол на тазовите резервоари. "Като усложнение на шийната травма се е развила генерализирана бактериална инфекция-сепсис, морфологично манифестирана с тежки възпалителни изменения в жизненоважни органи. Травматичните увреждания на гръбначния стълб в комбинация с развилите се възпалителни усложнения и последващо залежаване са довели до непреодолима полиорганна недостатъчност, обусловила настъпване на смъртния изход.В генезата на смъртта безспорна роля е изиграл и възходящия мозъчен оток".

Експертизата е описала и механизма на настъпилото травматично увреждане:"в резултат на хиперекстензия /рязко разгъване на шията в посока отпред-назад/, като при това разгъване се е получило разкъсване на надлъжната връзка, междупрешленния диск в същата зона и последвалия епидурален кръвоизлив".

Вещите лица по петорната СМЕ поддържат заключението си в с.з., ведно с особеното мнение на доц.Г..Механизма на настъпилата смърт те разкриват по следния начин: "Травматичните увреждания на гръбначния стълб в комбинация с развилите се възпалителни усложнения (сепсис) и прогресиращ мозъчен оток са довели до смъртта на пациента, т.е налице е причинно следствена връзка."

В с.з. в.л. З. обобщава изготвеното заключение на мнозинството.Същата счита, че по делото няма  данни пострадалия да е имал прояви на някаква инфекция. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след постъпването му в МБАЛ "СВ.Анна" гр.Варна, три дни той е бил без температура, не е имал възпалителни промени и възпалителна активност. Влошаване на неговото състояние е настъпило след намесата в шийната област, като преди това пострадалия е бил с предшестваща хронична обструктивна белодробна болест. "Увреждането на шийния отдел, промяната в неврологичния статус, вследствие прогресиращия мозъчен оток, от шийния отдел нагоре към главния мозък е довело до нарушена вентилация на белия дроб, развитие на хипостатична пневмония, развитие на ендогенна инфекция и впоследствие тежка обща инфекция-сепсис"./вж поясняния на в.л. на л.180, том2 от делото/.

Д-р Г. поддържа изразеното от нея особено мнение като счита, че не е налице "сепсис", а причината за смъртта на пострадалия е тежка гройна абсцедираща бронхопневмония на фона на тежък радикулит, като причинената травма при масажа категорично не е в пряка връзка и непосредствена причина за смъртта на С.. В.л. стъпва на  резултатите от извършеното хистологично изследване, при което е констатирано наличие на лимфоцитарен лептоменингит, което сочи на наличие на вирусна инфекция /вж обяснения на в.л.на л.99 от делото/.

 Разпита на вещите лица по петорната СМЕ изготвена от в.л. Р.П., Т.Х. и Р.Х.  пред въззивната инстанция е извършен по реда на чл.139,ал.9 от НПК. В.л. П. заявява, че възпалителните усложнения следват травмата, като първичното увреждане е травматичното."Впоследствие след залежаването се развиват възпалителните увреждания, които са довели до смъртта.Става сума за причинно-следствена връзка-травма, след която следва залежаване и възпалителни усложнения"/вж пояснения на вещите лица в с.з. на л.131-132 от делото/.

 При разпита на вещите лица от петорната повторна СМЕ по НОХД№242/16г. на ШОС, изготвена от  М.Г.,Р.П., Т.Х., Р.Х. и В.З. в проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция се поддържа заключението, заедно с особеното мнение на в.л.Г.. Мнозинството от експертния състав приема, че усложненията настъпват след влошаване състоянието, вследствие на фрактурата и на скъсване на лигаментите /вж посения на в.л.Х. в с.з. на л.135 от делото/.

 Вещите лица по всички назначени и изслушани експертизи приобщени към доказателствената съвкупност по делото са категорични по отношение констатираните травматични увреждания изразяващи се в "разкъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени; разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени, притискащ гръбначния мозък на ниво 5-ти – 6-ти шийни прешлени. Данни за тези травматични увреждания се съдържат в извършеното магнитно резонансно изследване/ЯМР/ №875/26.03.2013г. в Център по образна диагностика на УМБАЛ "Св.Марина"-Варна,данни в ИЗ №4710 на Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ "Св.Анна"Варна, както и в съдебно медицинското заключение от аутопсия №58/2013г. По отношение на заключението, същото има характер на писмено доказателство, изготвено от компетентно лице-съдебен лекар, в рамките на своята компетентност, поради което същото следва да се цени наред с всички останали писмени доказателства.

На следващо място вещите лица са кагегорични и досежно механизма на причиняване на посоченото телесно увреждане: "в резултат на хиперекстензия /рязко разгъване на шията в посока отпред-назад/, като при това разгъване се е получило разкъсване на надлъжната връзка, междупрешленния диск в същата зона и последвалия епидурален кръвоизлив".

Непосредствената причина за смъртта на С. също е установена от заключението на аутопсията. Същата се дължи на дихателна и сърдечна недостатъчност, провокирана от развилия се сепсис с тежко общо гнойно възпаление, с гноен лептоменингит, менингоенцефалит, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит.

 

Спорна остава причинно следствената връзка между полученото травматично увреждане и настъпилите впоследствие усложнения довели до смъртта н пострадалия С..

С оглед наличето на особено мрение от в.л.Г. от последната петорна повторна СМЕ и с оглед дадените указания от ВКС, беше назначена арбитражна СМЕ, изговена от седем вещи лица.

 Видно от заключението на същата, вещите лица са категорични по отношение установените и от предходните експеризи на първо място ШИЙНА ТРАВМА, изразяваща се в разкъсване на междупрешленен диск 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсване на преден надлъжен лигамент в същата област и кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка на ниво 1-ви-6-ти шийни прешлени и на следващо място установените от аутопсията и извършените хистологични изследвания наличие на СЕПСИС, изразен в гноен менингоенцефалит, гноен перикардит, двустранна огнищна фибринозно-гнойна бронхопневмония,абсцедиращ интерстициален нефрит и гнойно възпаление на шийна мускулатура в дясно. Шийната травма е предизвикана от проведени от подсъдимия масаж. Същата е усложнила хода на болестния процес, завършил със смъртта на пострадалия. Вещите лица са категорични, че е налице причинно-следствена връзка между масажа и причината за смъртта. "Разкъсването на предния надлъжен лигамент и на междупрешленен диск 5-ти-6-ти шийни гръбначни прешлени е тежка шийна травма, която впооследствие се е усложнила със сепсис и ангажиране на почти всички органи и системи"/вж експертиза/.В с.з. вещите лица разясняват по достъпен начин това "усложняване". В.л.д-р Д. описва прекъсването на лигамента и увреждането на междупрешления диск като отваряне на врата, която дава достъп на наличното локално възпаление до гръбначния и главния мозък. "Отваря се врата. Простичко казано, до момента на тази травма, тази врата е заключена и затова казваме, че този възпалителен процес бе се развил с някакви темпове, но той няма да причини кой знае какви тежки поражения върху целия организъм. Докато тази шийна травма, която е тежка, е отворила тази входна врата и се е развила тази инфекция"./вж обяснения сна в.л. Д. в с.з./. Нерядко се срещат шийни травми, които дават тежки неврологични увреждания, но не се развива сепсис.Образно проф.Калев обяснява този процес като спукан цирей. "Представете си един спукан цирей, той се спува и това възпаление се разнася".Вещите лица разясняват, че не винаги такъв локален възпалителен процес протича с температура."Понякога се случва някои пациенти да са с тежки сепсиси, но да нямат температура". Това опровергава и мнението на в.л.З. от предходната петорна експертиза, която поради липса на температура счита, че не е имало възпалителен процес.

 По отношение на причинната връзка вещите лица са категорични, че самият възпалителен процес, който е предхождал масажа, НЕ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО ЛЕТАЛЕН ИЗХОД.Подсъдимият не е дооценил състоянието на пострадалия и не се е запознал с неговото здравословно състояние, преди да предпиеме манипулация в областта на врата. "Г. е следвало да поиска медицинска документация, за да се ориентира по отношение настоящото здравословно състояние, но такива данни по делото няма...От друга страна, този тип мануална терапия не е допустимо да се прави от лица, които не са завършили магистратура, защото областта е много рискова, специално за живота на човека, а именно шийните прешлени". Д-р Т. пояснява, че мануалната терапия се базира на мануални прийоми и похвати с точни указания по отношение посока на изпълнение, сила, която се използва, диагностика, която е изключително важна. При нея натиска и посоката са изключително точно дозирани, освен това се изисква предварително пълно информиране за състоянието на пациента, необходими образни изследвания, ако има и най-малкото съмнение за проблем в шията. Ето защо, мануалната терапия е раздел от медицинската наука, тя спада към високоспециалиницаната дейност и е предназначена да се изпълнява само от лекари със специалност/вж обяснявания на в.л.Т. в с.з./.

Вещите лица заявиха категорично в съдебно заседание, че няма разминаване в заключенията на всички изготвени по делото експертизи. Единственото изключение в тази насока е депозираното особено мнение на в.л.Г.. По отношение на същото, вещите лица от настоящата експертиза заявяват пълно несъгласие, което аргументират по следния начин .

На първо място в.л.Г. отрича наличие на протокол от аутопсия, поради и което и не възприема закючението на съдебния лекар. По отношение на това писмено доказателство настоящия състав изрази своето становище по-горе, поради което намира, че това твърдение е неоснователно.Всички вещи лица са категорични, че изготвения документ от аутопсия, съдържа всички медицински данни, необходими за направените заключения.

На следащо място, д-р Г. категорично отрича установения от ЯМР епидурален хематом, както в съдебно-медицинското заключение, така и в хистологичните материали. Това нейно твърдение беше оборено от вещите лица от арбитражната експертиза в с.з. Вещото лице професор Б.-специалист по образна диагностика заявява, че ЯМР е последният от образните методи, който е в експлоатация .Същият е сложен и понякога самите специалисти се затрудняват в неговото разчитане. Ето защо, вещото лице приема разчитането на ЯМР от др.Г. като "несериозно". Магнитния резонанс е качествено проведен и същият категорично показва наличие на кръв/епидурален хематом/."Това се базира на физични и химични феномени.В кръвта има хемоглобин.Този хемоглобин извън еритроцитите търпи промяна в определени дни и часове.Така че тези химически характеристики имат своя образ и ние не може да сбъркаме хемоглобина с друга субстанция"./во обяснения на в.л.Б. в с.з./.

На трето място д-р Г. не приема гнойно-възпалителни изменения в другите органи, вкл. и мозъка, извън белите дробове. Същата счита, че няма взета хистология от шийната област. Това твърдение е категорично опровергано от вещите лица. Същите потвърдиха, че са изследвали отново предоставените им хистологични материали. От  приложените снимки от аутопсия са установили, че наличния хистологичен препарат-меки тъкани е взет "близо до мястото на травмата"/вж обснения на в.л. проф.Г. в с.з./. В експертизата вещите лица подобно са описали техните констатации от проведените изследвания на хистологичните препарати, а именно наличието на възпалителни огнища в другите органи, респ. наличието на сепсис. Предоставеният от съдебния лекар снимков материал от аутопсията за първи път пред въззивната инстанция, също е подпомогнал вещите лица в техните изводи.

В с.з. беше разяснено и наличието на стафилококус ауреус, който е изолиран от гърлен секрет. С наличието  на тази бактерия, в.л. Г. обоснована наличето на инфекция. Вещите лица от арбитражната експертиза поясняват, че тази бактерия е "инфект", който по принцип би могъл да провокира такъв тип промени в организма. В конкретния случай обаче, същия е изолиран от гърлен секрет. Това са бактерии, които нормално се съдържат в секретите. Установено е по делото, че същият не се е намирал в кръвта на пострадалия, поради което и не би могъл да причини сепсис.

Арбитражната експериза не споделя и механизма на настъпилите усложнения, описани от в.л.Зарева по предходната петорна експертиза.Вещите лица считат, че не е налице хипостатична пневмония,още по-малко вирусна, а генерализиран възпалителен процес, с увреждане на бъбреци, бял дроб и мозък."Така, както е описала д-р З., се очаква този мозъчен и белодробен оток да се е появил веднага след травмата. Това означава, че пациента трябваше да почине на место. Мозъчния оток е механизма, по който в 90% от сучаите настъпва смърт"/вж обяснения на д-р Д./.По отношение приетата от д-р З. липса на възпалителен процес, водейки се от липса на температура, бяха изложени съображения по-горе.

Целта на т.нар.арбитражна експертиза, според доктрината и съдебната практика, е да прецени различните становища по предишните експертни заключения и да даде отговор доколко използваните от вещите лица методи и средства са били подходящи и съотстветстващи на съвременните специални знания в областта, да преодолее съществуващите противоречия в тях и да разреши възникналия наручен спор/вж Решение №432 от 30.12.2015г. на ВКС по н.д.№1426/15 на трето н.о. на ВКС/.Или процесуалната роля на арбитражната експертиза е по оценяване на научната достоверност на използваните експертни методики на изследване.В конкретния случай настоящия сътав намира, че изготвените експертни заключения по делото имат еднопосочен характер, като същите са в противоречие единсвено с изразеното особено мнение на в.л. Г. в повторната петорна експертиза, изготвена по проверяваното дело, което беше опровергано от арбитражната експертиза. Според  вещите лица, д-р Г. се е произнесла по въпроси, които не са от нейната компетентност, като неаргументирано е отрекла налични медицински факти. Д-р Д. пояснява в с.з., че специалността съдебна медицина макар и близка до патоанатомията се различава в голяма степен. "По- голям опит при преценка на болестните процеси имат колегите от патоанатомията.Ние рядко си позволяваме без да извършим консулт с тях да даваме заключение.Аз не бих се наел пред проф.Г. да твърдя една или друга теза, за разлика от д-р Г.. Тя разчита на собствените си знания и по ЯМР и по патохистология, което не ни е точно по специалностите.Затова правим експертизите заедно".

Видно от депозираното заключение на арбитражната експертиза и поясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, се оборват научно застъпените в особеното мнение констатации от в.л. Г..Тези изводи са базирани както на извършените повторни изследвания на предоставения хистологичен материал, така и на снимките от аутопсията, приобщени надлежно по делото, с които предходните експертизи не са разполагали. Вещите лица научно оборват заключението на в.л.Г., за липсата на епидурален хематом, за разминаване  на констатациите по съдебно-медицинското заключение и микроскопската находка,че в другите органи освен белите дробове няма гнойно-възпалителни изменения, включително и мозъка, както и за липса на данни за притискане наа миелона. Еднопосочен е извода само досежно наличието на възпалителен процес преди причиняване на трамата, на фона на тежки дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб.

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че изводите на д-р Г. за причината на смъртта/ тежка гнойна абсцедираща бронхопневмония, която няма причинна връзка с травматичното увреждане/ не следва да бъдат кредитирани.

Арбитражната експертиза подкрепя становището на останалите експертизи, че диагностицирането и лечението на пострадалия С. е било проведено правилно от мадицинските лица в различните етапи, като вещите лица не са констатирали пропуски, които могат да се свържат с настъпилия летален изход.

 

По въпроса за причинната връзка.Този въпрос е правен, поради което независимо, че вещите лица по всички експертизи са дали положителен отговор, такава връзка следва да бъде обоснована и от съдебния състав.

Съгласно теорията, причинна връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно с характера на развиващия се процес  престъпния резултат не би настъпил. Или деянието е едно от необходимите условия за настъпването на резултата. Такава връзка съществува, щом като деянието е елемент на казуалния комплекс, който предизвиква резултата/вж учебник на Иван Ненов, кн.2,л.30/. Обществено опасното деяние е необходимо условие, без което този резултат  по такъв начин не би настъпил.

  По делото по безспорен начин беше установено, че пострадалия Т.Х. първоначално е имал "увреден терен- изразена спондлоартроза на ниво С-5-С6 и възможно локален възпалителен процес в областта на врата преди масажа". Проведения от подсъдимия масаж е предизвикал разкъсване  на междупрешленен диск  5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени и преден лигамент, разкъсване на прилежащи венозни съдове и пълзящ епидурален хематом по цялото протежение на шийния гръбнак. По този начин предизвиканата от масажа шийна травма е ОТВОРИЛА ВХОДНА ВРАТА ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ВЪЗПАЛЕНИЕТО ОТ ШИЙНИЯ ОТДЕЛ КЪМ ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК ДО ГЛАВНИЯ МОЗЪК, като по този начин е УСЛОЖНИЛА хода на болестния процес,завършил със смъртта на Х.. Нито първоначалното локално  възпаление, нито причинената травма могат поотделно да предизвикат противоправния резултат-смъртта на пострадалия. "Това усложнено и своеобразно казуално развитие е израз на всеобщата връзка и взаимна зависимост между явленията.Тези въздействия с нищо не засягат причинната връзка между всеки от тях и последвалия общественоопасен резултат. В такива случаи причинната връзка между деянието и резултата съществува и не се прекъсва".

  От изложените съображения може да се направи категоричен извод за наличие на причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА.

Действията на подсъдимия са свързани с рязко, форсирано разгъване на шията /придвижване на главата назад/ и се различава съществено от масажните техники, които се ограничават до мануално въздействие само върху меките тъкани и мускули. Съобразно приобщеното по делото заключение на допълнителна съдебномедицинска експертиза с вещо лице доц. д-р П.Л., това действие представлява  "прилагане на техники на мануална терапия, тъй като обектът на въздействие на мануалната терапия са както меките тъкани и мускулите, а така също и костите и ставите."

   Д.Г. притежава  диплома № 6710/78 г.за придобита специалност "рехабилитатор – масажист”.

Медицинската рехабилитация включва дейности по "идентификация на уврежданията, медицинската и функционална диагностика, кинезетерапия, физикална терапия, хидротерапия, трудотерапия, психотерапия и психологическа консултации, ортопедично снабдяване и др.". Извършването на мануално-терапевтични действия е извън компетентността на подобна степен на образование и на такава специалност – кинезитерапия /вж Наредба №4/06.04.2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността "кинезитерапия”/ или рехабилитация.

Съществуват и конкретни медицински изисквания при прилагане на мануална терапия:

1.Мануалната терапия се извършва от лекар-специалист, докато масажът от рехабилитатор /масажист/.

2.Мануалната терапия задължително трябва да е назначена или препоръчана от специалист.

3.Преди да се извърши процедура, трябва да се определи неврологичния статус, да се проведат изследвания и направят снимки. При нужда се извършват магнитен резонанс, скенер и др., за да изключат противопоказания.

4.Не трябва да се провеждат процедури в периода на остра болка, а само след настъпване на периода на ремисия.

5.Противопоказани за мануална терапия са: дискова херния /абсолютно противопоказана/; остеопороза; възпалителни процеси на ставите и т.н.

Всички тези изисквания определят т.н. "добра медицинска практика”, която в случая е нарушена.

    В конкретния случай, подсъдимия е извършил манипулацията, без познаване на здравното състояние на пациента, който е бил с "дегенеративни костно- ставни промени на гръбначния стълб  и по специално в областта на шийния отдел, които предполагат възможност за по-висока ранимост”.

Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина” регулира дейностите, представляващи "мануална терапия", поради което същите спадат към правно регламентираните. Мануалната терапия е посочена сред високоспециализираните дейности в раздел Раздел VІІ "Медицинска /лечебна дейност”, т.ІІІ, като "мекотъканни техники /включително постизометрична релаксация- ПИР”, мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване”. Изрично е посочено, е нейното упражняване  се осъществява от лекари –специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, каквато правоспособност подсъдимият Г. не притежава. Медицинската дейност по дефиниция представлява източник на повишена опасност, тъй като и  най-малката проява на незнание, невнимание или немарливост може да доведе до непоправими последици за пациента. Изложеното обуславя и квалификацията на неговото деяние като такова по ал.2 на чл.123 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

    Подсъдимият Г. е рехабилитатор-масажист с дълъг стаж и практика, поради което ясно е съзнавал характера на извършеното от него рязко, форсирано издърпване на главата на С. и възможните рискове. В своите обясняния пред въззивната инстанция подсъдимия описва състоянието на пострадалия преди масажа:"Когато дойде човекът за масаж беше изпотен, вдървен-така да се каже, трудно вървеше, схванат, вървеше сковано, не можеше да си движи главата, трудно легна на масажната маса". Това негово състояние обективно е било възприето от подсъдимия. Последният сочи, че пострадалия го е информирал за това, че е настинал, тъй като работил на две смени без почивка/вж обяснения на подсъдимия на л. 133 от въззивното дело/. Въпреки, че е възприел неговото влошено здравословно състояние, без да поиска медицинска документация /снимки, изследвания и др./, подсъдимия е извършил такава манипулация и макар да не е целял настъпването на съставомерния резултат, той е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Изложеното сочи, че подсъдимият е действал непредпазливо – при форма на вината небрежност.В този смисъл неоснователно се твърди от защитника липса на субективен елемент от състава на престълението.

     В пледоарията си пред въззивната инстанция защитника на подсъдимия счита, че са налице предпоставките на чл.15 от НК, тъй като се касае за случайно деяние. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. В случая е установено, че подсъдимия е изпълнил дейности, представляващи "мануална терапия", които същия е нямал право да прилага. Като специалист рехабилитатор-масажист, същият е съзнавал, че  предприетото от него се различава съществено от масажните техники, които се ограничават до мануално въздействие само върху меките тъкани и мускули, като е упражнил  въздействие и върху и костите и ставите в шийния отдел.Същият е съзнавал, че осъществената манипулация носи риск за здравето на пациента, но въпреки всичко е предприел нейното извършване, в резултат на което е настъпил престъпния резултат. Случайно деяние би било налице, ако подсъдимия беше изпълнил действия, които попадат в неговата компетентност на масажист, но въпреки това, поради съпътстващ фактор, който той не е бил длъжен или не е могъл да предвиди, е настъпила смъртта на пациента. Тези предпоставки в случая не са налице.

 

По възражението за явна несправедливост на наложеното наказание.

    При индивидуализацията на наказанието първоинстанционния съд е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера му. Като смегчаващи е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че деянието е инцидентна проява в практиката му на рехабилитатор. Въззивната инстанция не се съгласява с приетото като смегчаващо обстоятелство забавяне хоспитализацията на пострадалия в болничното заведение. Видно от всички изготвени експертизи, вещите лица не са установили пропуски в диагностиката и лечението, които са провеждани от медицински лица в различните етапи на проведеното лечение.

Настоящият състав намира, че следва да бъде отчетена и продължителността на наказателното производство, макар "разумния срок" по чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ да не е превишен. Същият се преценява във всеки конкретен случай, като "само забавяния по вина на държавата могат до доведат до извода, че изискваните за разумен срок не е било спазено"/ вж Решение от 13.07.1983г. на ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Щ./. От привличане на подсъдимия към наказателна отговорност са изминали повече от пет години/ 20.03.2014г/. От този момент той е започнал да търпи ограниченията и неблагоприятните последици, произтичащи от това процесуално качество, поради което и преценката дали продължителността на наказателното производство съответства на изискванията на ЕКПЧ следва да се извършва съобразно този момент. Подсъдимият е имал безупречно процесуално поведение и не е ставал причина за неоправдано забавяне на процеса. В същото време делото е със значителна фактическа и правна сложност, свързана с изготвяне на пет съдебно-медицински експертизи. В конкретния случай нито разследващите органи, нито съдилищата, разгледали делото, могат да бъдат упрекнати за бездействие и несвоевременно извършване на необходимите процесуални действия. Въпреки това, наказателния процес е продължил повече от пет години. Същото следва да рефлектира и при индивидуализация на наказанието в посока неговото намаляване.

По делото не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.С оглед характеристиката на личността на подсъдимия настоящия състав приема, че  неговата лична обществена опасност е ниска. В същото време, не би могла да се игнорира завишената степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК. Ето защо, апелативната инстанция намира, че липсва основание за допълнително смекчаване на наложеното наказание, поради което искането му в тази насока не може да бъде уважено. Неоснователно е искането за приложение на чл. 55 НК, тъй като кумулативните предпоставки на този текст не са налице. От една страна, отчетените смекчаващи обстоятелства не носят белезите на "многобройност", като нито едно от тях не е "изключително" по смисъла на чл. 55 НК. От друга страна, предвид степента на обществена опасност на инкриминираното деяние, най-лекото, предвидено в закона наказание, не е несъразмерно тежко на извършеното. По тези съображения, определеното наказание при условията на чл. 54 НК е в съответствие с критерия за справедливост, а оплакването на подсъдимия за допуснато нарушение при определяне размера на наказанието е неоснователно и не може да бъде споделено.

Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната превенция  и преимуществено за поправяне на подсъдимия не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде постегнал с отлагане на изтърпяване на наложеното наказание за по-дълъг изпитателен срок,в който дееца следва да се въздържа от престъпно поведение и да коригира същото към спазване на правилата. Да отмени отлагане на изтърпяването на наказанието, означава съдът да постави акцент върху генералната превенция, което не е смисъла на чл.66 от НК. Действително вредоносния резултат е тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство,загубвайки съпруг и баща, който е бил опора в семейството. Преценката за личната опасност на дееца обаче не може да се основата единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В същото време, изолирането на подсъдимия от обществото не би постигнало целите на наказанието. Деянието остава изолиран случай в живота му, а водения срещу него наказателен процес и ангажиране на наказателната му отговорност е изиграл своят поправителен ефект. Смисълът на отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се поправи и превъзпита дееца. За да има една санкция предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самия деец. В противен случай би се стигало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава самия деец, като го изолира от обществото. Ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" за  срок от четири. В този срок подсъдимият е длъжен да се въздържа от престъпно поведение и да коригира поведението към спазване на закона.

 

По възражението за занижен размер на определениете обезщетения на пострадалите.

 

Настоящият състав намира, че е допуснато нарушение на материалния закон, във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, което следва да бъде присъдено на неговата съпруга и двамата му сина. По делото няма спор относно основателността на претенцията за вреди, доколкото са налице основанията на чл. 45 от ЗЗД, като единствено оплакването е за несправедливост на присъденото обезщетение.

Като пряка и непосредствена последица от противоправното и виновно деяние на подсъдимия, за гражданските ищци са настъпили неимуществени вреди - страдания и негативни емоции от загубата на близък човек. Видно от свидетелските показания на съпругата и синовете на пострадалия, това деяние е променило целият им живот. Пострадалият е бил глава на семейството, като неговите членове са били в изключително близки отношения. Имайки предвид, че пострадалия и неговата съпруга са живеели сами, те са разчитали изцяло един на друг, търсейки морална и материална подкрепа. Съпругата е боледувала дълго от онкологично заболяване, поради което същата била изцяло на издлъжка на своя съпруг. Смъртта на последния е лишило съпругата от близък до нея човек, от неговата материална и духовна подкрепа.

От свидетелките показания на съпругата се установяват и претърпените от синовете и` душевни страдания от загубата на баща. Гр. ищец А.Х. е преживял много тежко загубата на своя баща. Връзката между двамата е била като между приятели, които са общували всеки ден. В с.з. той е заявил:"Той не ми беше само баща, той ми беше по-голям брат". След смъртта на пострадалия, Х. е посещавал ежедневно гробищата и е лежал на гроба  на своя баща. Същият е станал груб, избухлив и гневен. По настояване на неговата майка е било предприето медикаментозно лечение от психиатър за преодоляване на загубата. По-малкият син-св.А.Х. е живеел в гр.Варна,като се виждал със своя баща на 2-3 седмици, но са се чували ежедневно. Същият непосредствено е наблюдавал влошаване състоянието на баща си в болницата в гр.Варна. В този момент свидетеля е чакал своето първо дете. Две седмици след смъртта на баща му  се е родила и неговата дъщеря. Поради дълбоката мъка, същият не е могъл да изживее пълноценно този момент.  "Не знаех да се радвам ли или не".

Пострадалият е бил изключително жизнен и работлив човек. Същият бил добър съпруг и баща, отдал целият си живот на семейството. Тези обстоятелства не са били съобразени от първоинстанционния съд в своята пълнота, което е рефлектирало върху определения размер на обезщетението. Въззивата инстанция намира, че справедливо обезщетение ще получат гражданските ищци, при пълно уважаване на предявените искове от по 50 000лв.

Изложевното дава оснавание на съда да измени проверяваната присъда само в гражданско-осъдителната и` част,респ. и определените държавни такси върху уважения граждански иск, като в останалата `и част присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на осн. чл.337,ал.3 и чл.338 от НПК въззивния съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №14 от 07.04.2017г., постановена по НОХД№242/2016г. на Окръжен съд гр.Шумен в нейната гражданско-осъдителна част, като:

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на А.А.С., ЕГН **********  от 20000лв. на 50000/петдесет хиляди лева/лв..

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на А.Т.Х., ЕГН ********** от 10000лв. на 50000/петдесет хиляди лева/лв..

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на А.Т.Х., ЕГН ********** от 10000лв. на 50000/петдесет хиляди лева/лв..

УВЕЛИЧАВА размера на определената държавна такса върху уважените граждански искове на 6000лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и` част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВКС, в петнадесет дневен срок от съобщаване на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                  2.