П Р И С Ъ Д А

12

 

04.05.2016 г., гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на четвърти май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.Я.

 

        ЧЛЕНОВЕ: А. ЛАЗАРОВА

 

        СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

секретар С.Д.

прокурор АСЯ П. и СТЕФКА ЯКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Св. Колева

ВНОХД № 184 по описа за 2015 г. 

 

І. На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК, ОТМЕНЯ присъда № 29 от 20.12.2012 г. постановена по НОХД № 303/2011 г. по описа на Шуменски окръжен съд,  в ЧАСТТА, с която подс. Р.Г.С., ЕГН **********, е признат за виновен по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК, с пострадал Р. А. Р., в частта на произнасянето по чл.23 от НК, както и в гражданско-осъдителната част, като вместо това

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подс.Р.С. за НЕВИНЕН в това през периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до неустановена дата на месец юни 2009 г. в гр. София, гр. Самоков и в района на хижа „Вада" /обл. Софийска/, в съучастие като помагач с Г.В.В. /подбудител/, П.В.С. /подбудител/ и В.П.К. /подбудител и помагач/, Г. Т. Г. и Я.Х.П. /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено да е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р. А. Р. / обещал е помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03.07.2009г. от Владимир П. ***, като деянието е извършено по начин опасен за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г. Т. Г., В.П.Ф., Д. В.Г. и Г. Ц.Н., както и други неустановени до момента лица, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, чл. 20 ал. 4 от НК.

ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната част, с която подсъдимия Р.С. е осъден да заплати солидарно с подсъдимите П.С., Г.В., В.К. и Я.П. обезщетение в размер на 250 000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието на гр.ищца В.Д.М.-Р. и ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на подс.Р.С..

ОТМЕНЯ присъдата в гражданско- осъдителната част, с която подсъдимия Р.С. е осъден да заплати солидарно с подсъдимите П.С., Г.В., В.К. и Я.П. обезщетение в размер на 400 000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието на гр.ищца Р.Р.Р., действаща със съгласието на майка си В.Д.М.-Р. и ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на подс.Р.С..

ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подс.Р.С. е осъден да заплати държавна такса в размер на 5 200 лева и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

 

II. На основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК ИЗМЕНЯ присъдата в наказателно-осъдителната й част по отношение на подсъдимия Я.П. по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК с пострадал Р. А. Р.

1.     като прилага закон за същото престъпление и приема, че деянието е съставомерно по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК и го ОПРАВДАВА по отношение на квалифициращия признак „користна цел” по смисъла на т.7 на ал.1 на чл.116 НК;

2.     намалява срока на наказанието „Лишаване от свобода” на основание чл.58 б.”б” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ на ДЕСЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК групира така наложеното на подс.Я.П. наказание с това, наложено му с влязлата в сила присъда по НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС, като му налага за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор или ЗОЗТ на основание чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите П.С., Г.В., В.К. и Я.П. да заплатят поравно сторените във въззивната инстанция разноски в размер на 739.99 лева в полза на ВСС по сметка на ВАпС.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.Я.П. да заплати сторените във въззивната инстанция разноски за СМЕ в размер на 943.92 лева в полза на ВСС по сметка на ВАпС

 

III. Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.

 


М О Т И В И

към присъда № 12, постановена по ВНОХД № 184 по описа на Варненския апелативен съд за 2015г.

 

Настоящото въззивно производство е второ по ред пред Варненския апелативен съд, тъй като с Решение № 493 от 15 юни 2015 година състав на Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение е отменил частично Присъда № 1/27.02.2014 год., постановена по ВНОХД № 194/2013 г. по описа на ВАпС.

Предмет на въззивното производство е присъда №29/20.12.2012г. по НОХД № 303/2011г. на Окръжен съд – Шумен във връзка с възведените по отношение на подсъдимите П.В.С., В.П.К., Я.Х.П., Г.В.В. и Р.Г.С. обвинения за извършени деяния по НК както следва:

 

Подс. П.С. е признат за ВИНОВЕН както следва:

1. по чл. 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК за това, че през периода от неустановена дата на месец август 2008г. до 25.03.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново и гр. Луковит, в съучастие като подбудител с Г.В.В. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на П.И.Л., както и чрез обещаване на материална облага/ В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., като убийството е извършено на 25.03.2009г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново и деянието е извършено с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му определил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, а на осн. чл. 304 от НПК го оправдал да е извършил престъплението в качеството на помагач и в съучастие с подсъдимите Г.В.В. и П.С.А. в качеството им на помагачи, както и че деянието е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина;

2. по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, вр. чл.20, ал.3 от НК за това, че през периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 03.07.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново, гр. Шумен, гр. Пловдив и гр. Луковит в съучастие като подбудител с Г.В.В. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С. като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено е склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Р.А.Р., както и чрез обещаване на материална облага/ В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., като убийството е извършено на 03.07.2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен и деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му е определил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, а на осн. чл. 304 от НПК го оправдал да е извършил престъплението през периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до неустановена дата от началото на 2009 г., както и че е извършил деянието като помагач и в съучастие с подс. П.С.А. като помагач, както и че деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина;

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил за изтърпяване от подс. П.В.С. най-тежкото наказание измежду така определените -  ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, което да изтърпи при първоначален специален режим;

Подс. В.К. е признат за ВИНОВЕН както следва:

1. по чл. 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл.115, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК за това, че през периода от неустановена дата на месец август 2008г. до 25.03.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново и гр. Луковит, в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване на материална облага/ В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л. и умишлено е улеснил извършването на престъплението / дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 25.03.2009г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново и деянието е извършено с користна цел, предумишлено и от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му е наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА. На основание чл. 304 от НПК първостепенният съд го оправдал да е извършил деянието в съучастие с подсъдимите Г.В.В., П.В.С. и П.С.А., като помагачи, както и да е набавил средства за деянието, да е дал материална облага, както и деянието да е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина.

          2. по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК за това, че през периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 03.07.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново, гр. Шумен, гр. Пловдив, гр. Луковит и в района на хижа „Вада” /общ. Самоков/, в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С., като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване на материална облага/ В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., и умишлено е улеснил извършването на престъплението / дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 03.07.2009г. от В.П.Ф. в гр. Шумен и деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина - чрез огнестрелно оръжие, с користна цел, предумишлено и от лице, действащ в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му е наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА. На основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначалното обвинение, деянието да е извършено в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата от началото на 2009г., както и в съучастие с подсъдимите П.В.С. и П.С.А., като помагачи и да е дал материална облага, да е набавил средства за извършване на деянието, както и деянието да е извършено със средство, опасно за живота на мнозина;

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил за изтърпяване от подс. В.К. най-тежкото наказание измежду така определените - ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, което да изтърпи при първоначален специален режим;

          Подс. Я.П. е признат за ВИНОВЕН по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 4 от НК за това, че през периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 03.07.2009г. в гр. София, гр. Самоков и в района на хижа „Вада” /общ. Самоков/, в съучастие като помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител и В.П.К. като подбудител и помагач, Г.Т.Г. и Р.Г.С. като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р. /обещал помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03.07.2009г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, по начин, опасен за живота на мнозина, с користна цел, предумишлено и от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл.54 от НК ШОС му определил наказание СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“. На основание чл.304 от НПК го оправдал да е извършил деянието през периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата от началото на 2009 г., в съучастие с подсъдимите П.В.С. и П.С.А. като помагачи, да е набавил средства и оръжие, да е дал съвети и разяснения за извършване на престъплението, както и деянието да е извършено със средство, опасно за живота на мнозина;

На основание чл. 23 ал. 1 от НК ШОС е групирал това наказание с други, определени му по влезлите в сила части на присъдата и е наложил на подсъдимия Я.П. за изтърпяване най-тежкото от тях - СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

На основание. чл. 59 от НК ШОС е зачел времето през което подсъдимият П. е бил задържан, считано от 25.08.2010г.

Подс. Г.В. е признат за ЗА ВИНОВЕН както следва:

1. по чл. 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. с чл. 20 ал. 3 от НК тъй като през периода от неустановена дата на месец август 2008г. до 25.03.2009г. в гр. София, гр. Велико Търново и гр. Луковит в съучастие като подбудител с П.В.С. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви П.И.Л., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., като убийството е извършено на 25.03.2009г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново, с користна цел, предумишлено и от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му е определил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА. На основание чл. 304 от НПК го оправдал да е извършил деянието в качеството на помагач, в съучастие с подсъдимите П.В.С. и П.С.А., като помагачи и деянието да е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина;

2. по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во т. 7, т. 9 и т.10, вр. чл. 115, вр. чл.20, ал.3 от НК тъй като през периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 03.07.2009г. в гр.София, гр. Велико Търново, гр. Шумен и гр.Луковит в съучастие като подбудител с П.В.С. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С. като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви Р.А.Р., след което П.В.С. на свой ред умишлено склонил В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., като убийството е извършено на 03.07.2009г. от В.П.Ф. в гр.Шумен и деянието е извършено по начин опасен за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, предумишлено и от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му е определил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА. На основание чл. 304 от НПК го оправдал деянието да е извършено през периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата от началото на 2009г., в съучастие с подсъдимите П.В.С. и П.С.А., като помагачи, както и че деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина;

На основание чл.23 ал.1 от НК ШОС групирал определените на подс.Г.В. наказания и наложил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, което да изтърпи при специален режим в затвор от закрит тип.

На основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединил изцяло наложената глоба в размер на 8000 лв. и конфискация на част от имуществото на подсъдимия: 96 щатски долара, 15 991 лева, 97 000 евро, 5 канадски долара, 5 английски лири и 20 рубли.

       Подс. Р.С. е признат за ЗА ВИНОВЕН по чл. 116 ал.1 т.6 предл. 1-во т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 4 от НК, тъй като през периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 03.07.2009г. в гр. София, гр. Самоков и в района на хижа „Вада” /общ.Самоков/ в съучастие, като помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител, В.П.К., като подбудител и помагач, Г.Т.Г. и Я.Х.П. като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р. /обещал е помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03.07.2009г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина - чрез употреба на огнестрелно оръжие, с користна цел, предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 54 от НК ШОС му определил наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал да е извършил деянието през периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата от началото на 2009 г., в съучастие с подсъдимите П.В.С. и П.С.А., като помагачи, както и да е набавил средства и оръжие, да е давал съвети и разяснения за извършване на престъплението и деянието да е извършено със средство, опасно за живота на мнозина.

На основание чл. 23 ал.1 от НК ШОС групирал определените с атакуваната присъда наказания на подсъдимия С., като му наложил за изтърпяване най-тежкото от тях – ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл. 59 от НК е зачел времето през което подсъдимият е бил задържан, считано от 25. 08. 2010 г.

Със същата присъда ШОС е ангажирал и гражданската отговорност подсъдимите както следва:

- 1. Осъдил е П.В.С., Г.В.В. и В.П.К. да заплатят солидарно на А.Б.Л., сумата от 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.03.2009г., като искът е отхвърлен над този размер като недоказан, а срещу подс. П.С.А. като неоснователен;

- 2. Осъдил е П.В.С., Г.В.В. и В.П.К., да заплатят солидарно на М.П.Л., сумата от 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25. 03. 2009г., като над този размер искът е отхвърлен като недоказан, а срещу подс. П.С.А., като неоснователен;

- 3. Осъдил е П.В.С., Г.В.В. и В.П.К., да заплатят солидарно на И.П.Л., сумата от 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.03.2009г., като над този размер искът е отхвърлен като недоказан, а срещу подс. П.С.А., като неоснователен;

- 4. Осъдил е П.В.С., Г.В.В., В.П.К., Я.Х.П. и Р.Г.С. да заплатят солидарно на В.Д.М.-Р. сумата от 250 000лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.07.2009г., като над този размер искът е отхвърлен, като недоказан, а срещу подс. П.С.А., като неоснователен;

- 5. Осъдил е П.В.С., Г.В.В., В.П.К., Я.Х.П. и Р.Г.С., да заплатят солидарно на Р.Р.Р., действаща със съгласието на майка си В.Д.М.-Р., сумата от 400 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.07.2009г., като е отхвърлил искът над този размер като недоказан, а срещу подс. П.С.А. като неоснователен;

С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски, държавна такса върху уважените граждански искове; налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

С въззивна присъда № 1 от 27.02.2014 год., постановена по ВНОХД № 194/2013 г. по описа на ВАпС атакуваната присъда на ШОС е била изменена както следва:

1. по отношение на подс. В.П.К. в частта, с която е признат за виновен да е извършил деяние по чл.116, ал.1, т. 7, 9 и 10 вр. чл.115, вр. чл. 20, ал. 3 и 4  от НК с пострадал П.И.Л. ВАпС е постановил оправдателен диспозитив деянието да е извършено за времето от неустановена дата на м. август 2008 г. до началото на м. март 2009г.;

 

2. по отношение на подс. Я.Х.П. в частта, с която е признат за виновен да е извършил деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК с пострадал Р.А.Р. ВАпС е постановил оправдателен диспозитив деянието да е извършено за времето от неустановена дата от началото на 2009 г. до неустановена дата на месец юни 2009 г.;

 

3. по отношение на подс. Р.Г.С. присъдата на първата инстанция е била изменена, в частта с която е признат за виновен да е извършил деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК с пострадал Р.А.Р. от неустановена дата от началото на 2009 г. до неустановена дата на месец юни 2009 г., като е бил оправдан за този период на престъпна дейност;

Предметните предели на настоящото второ по ред въззивно произнасяне са определени с Решение № 483/15.06.2015 г. по кд № 1559/2014 г. на ВКС, III но, с което е отменена частично присъда № 1 от 27.02.2014год. по внохд № 194/2013год. на Варненския апелативен съд, в частта, с която присъда № 29 от 20.12.2012 на ШОС по НОХД № 303/2011г., е изменена в наказателно- и гражданско-осъдителните части, както следва: по отношение на подсъдимите П.С., В.К., Г.В., Я.П. и Р.С. по осъждането по чл.116 от НК с пострадали П.Л. и Р.Р. /за Я.П. и Р.С./; в частта на групиранията по реда на чл. 23, ал. 1 от НК; присъдата е била отменена и в гражданско-осъдителната й част, с която били уважени предявените от А.Л., М.Л. и И.Л. граждански искове срещу подс. П. С., В. К., Г. В. и П. А. за причинени с деянието по чл. 116 ал. 1 от НК неимуществени вреди и по присъдените държавни такси; както и е било отменено осъждането по предявените от В. М.-Р. и Р. Р. срещу подс. П. С., Г. В., В. К., Я. П., П. А. и Р. С. граждански искове за причинени с деянието по чл. 116 ал. 1 от НК неимуществени вреди и по присъдените държавни такси. ВКС е върнал делото за ново разглеждане в отменените й части от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд за изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК указания. В останалите части обжалваната и протестирана присъда е била оставена в сила, т.е. оправдателните диспозитиви са влезли в сила и не могат да бъдат ревизирани.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано:

-                            ПО ПРОТЕСТ на прокурор при ОП – Шумен, с оплакване за неправилност на присъдата в частта, с която подсъдимите са признати за невинни за някои от деянията, както и в някои санкционни части;

 

-                            ПО ЖАЛБИ НА:

1. Подс. В.К. чрез  адв. Розалина Апостолова – САК: обжалва в цялост присъдата на ШОС, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна; нарушен материален закон; допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подс. К.; несправедливо наказание; Искането е за оправдателна присъда или алтернативно връщане на делото за отстраняване на пр. нарушения или намаляване размера на наложеното наказание;

 

2. Подс. Г.В. чрез адв. Карен Бейлерян – ВАК и адв. Лъчезар Таков - САК :

а/ по жалбата на Бейлерян / бланкетна/: обжалва присъдата на ШОС, като неправилна и необоснована, както и гр. искове, като неоснователни и недоказани. Молбата е за оправдателна присъда и за отхвърляне на гр. искове;

б/ по жалбата на адв. Таков: обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на закона, при съществени нарушения на пр. правила и несправедлива по отношение на наложеното наказание; Излага се и становище за допуснати съществени нарушения, сред които - незаконен състав (коментира се предубеденост), негодни доказателства (допуснати нарушения при събирането им), неизяснени обстоятелства по делото. Твърди се, че липсва извършено престъпление от подс. В.

Молбата е за оправдаване на подзащитния му или алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд.

 

4. Подс. П.С. чрез адв. Н. Беров – САК и адв. Ивайло Н. – САК:

а/ жалбата на Беров: оспорва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на пр. правила. Твърди се, че е допуснато нарушение на Закона при изготвянето на ОА ( това са съображения изложени пред I- та инстанция, с искане за прекратяване на съдебното производство). Акцентира се върху разминаването между възведеното обвинение и осъдителния диспозитив по отношение ролята на подс. в извършване на деянията. Изтъква се липсата на преки доказателства за участието на подс. в престъпленията, както и че не са изяснени всички факти. От друга страна се твърди, че съдът е допуснал и следните нарушения: отказал на подсъдимите да си водят бележки по време на процеса, назначил резервни защитници при отсъствие по уважителни причини на упълномощените такива, назначил един и същ защитник на няколко подсъдими, отхвърлил доказателствени искания без мотиви и др. Конституирането на гр. ищци също било в нарушение на закона. Молбата е за отмяна и връщане делото на специализираната прокуратура за отстраняване на проц. нарушения, допуснати на д.п. Поддържат се док. искания, направени пред I-та инст., за изясняване на делото от фактическа страна;

б/ жалбата на Н.: също обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на проц. правила и при липса на годни доказателства. ШОС се бил позовал на „достоверни” св. показания, посочени от обвинението; оспорва се местонахождение на подс. С. извън страната във връзка с приетото от съда, че подс. извършил престъпления на територията на гр. Луковит и гр. Пловдив за визираните с присъдата периоди. Като съществено проц. нарушение се сочи обстоятелството, че подс. С. бил защитаван от защитници на останалите подс., при противоречиви техни интереси. Молбата е за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или връщане на делото на друг съдебен състав на първоинстанционния съд.   

5. Подс. Я.П. чрез адв.Асен Асенов – САК: обжалва присъдата на ШОС, като необоснована, незаконосъобразна, несправедлива и постановена при съществени нарушения на проц. правила. Не били събрани категорични доказателства за участието на този подс. в престъпленията, за които е осъден. Налице бил непрецизен анализ на доказателствения материал, а и липсвали такива, че подс. бил помагач в убийството на пострадалия Р. (преди и след 03.07.2009г.).; излага се становище за допуснати проц. нарушения, като:  нарушено право на защита; неоснователно отхвърлени доказ. искания; приобщаване на свид. показания, без да е направен опит за издирване на съответния свидетел; Молбата е за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно - връщане делото на ШОП за отстраняване на допуснати съществените процесуални нарушения.

 

6. Подс. Р.С. чрез адв. Д. Марковски – САК и адв. Анатоли Дочев/ резервен защитник/ – ШАК:

а/ по жалбата на адв. Марковски (бланкетна): обжалва присъдата на ШОС като необоснована, неправилна, постановена при съществени нарушения на проц. правила. Липсвали доказателства, че подс. е помогнал на физическите убийци на постр. Р. Р., както и знание у подс. за намерението на Ф. и Г. Молбата е за постановяване оправдателна присъда;

б/ по жалбата на адв. Дочев: обжалва присъдата по отношение на осъдителните диспозитиви (вкл. гр. искове и разноски); Твърди се, че ОА не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК – не било посочено времето, мястото и начина на извършване на престъплението; налице било разминаване м/у обстоятелствената  част и диспозитива на ОА; допуснато било нарушение на правото на защита; присъдата била постановена от незаконен състав; обвинението не било доказано по несъмнен начин. Молбата е за отмяна на присъдата и връщане на делото на ШОП или на ШОС и алтернативно-  за постановяване на  оправдателна присъда;

 

Гр.ищци и ч.обвинители А.Л., М.Л., И.Л., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Блажев- САК, редовно упълномощен от преди.

Гр.ищец В. М.-Р. и Р.Р.Р., чрез законен представител В.Д.М.- Р., редовно уведомени за образуваното въззивно производство и неговия предмет, не се явяват и не се представляват, поради което и не са изразили становище по съществото на делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимите се явяват и се представляват от редовно упълномощени защитници от преди:

- за подс. К. се явяват адв. Н. и адв. Апостолова АК - София;

- за подс. В. се явяват адв. Бейлерян от АК - Варна  и адв. Таков от АК – София; като резервен защитник присъства адв. Д. от АК – Варна;

- за подс. С. се явява адв. Н. от АК – София, редовно упълномощен от преди; като резервен защитник присъства адв. Пачкова от АК – Варна;

- за подс. П. се явява адв. Гълъбова от АК - София, редовно упълномощена от преди; като резервен защитник присъства адв. Лефтеров от АК – Шумен;

- за подс. С. се явява адв. Железов от АК – Варна, служебен защитник;  като резервен защитник присъства адв. Анатоли Дочев от АК – Шумен.

 

Представителите на държавното обвинение поддържат протеста на изложените в него основания:

 1. За убийството на П.Л., в частта с която подсъдимите Г.В. и П.С. са признати за невиновни в качеството им на „помагачи” за това деяние. Излагат се аргументи за установената предварителна дейност по подготовка, свързана с проучване на обичайните навици на адв. П.Л., насочена към успешно изпълнение на престъплението. В тази връзка се коментират  и анализират две основни групи доказателствени източници, водещи според държавното обвинение до безспорен извод за участието на подсъдимите не само в качеството им на „подбудители” в това убийство, но и в качеството им на „помагачи”;

2. За убийството на Р.Р. досежно частта, с която подс. П.С. е признат за невиновен като „помагач”. Твърди се, че при правилно установени факти първоинстанционният съд е направил неправилна правна оценка, тъй като действията на подс.С. по предоставяне на необходимата информация и даване на съвети и разяснения във връзка с това убийство били проява на „интелектуално помагачество”;

3. За явна несправедливост на наложеното наказание по отношение на подс. Я.П. досежно участието му в убийството на Р.Р. предвид високата обществената опасност на деянието и на дееца, както и данните за подбудите и мотивите за извършването му. Предложението е за налагане на наказание „доживотен затвор без право на замяна”.

 

Повереникът на гр.ищци и ч.обвинители А.Л., М.Л., И.Л. - адв. Блажев - САК, счита, че присъдата в частта, с която подсъдимите П.С. и Г.В. са признати за невиновни да са действали като „помагачи” в убийството на П.Л. е правилна и моли да бъде потвърдена. Твърди, че в протеста няма ангажирани доказателства, за това, че те действително са извършили помагаческа дейност.

Защитникът на подс.В. – адв. Таков – САК, моли доверителя му да бъде оправдан, поради недоказаност на възведеното му обвинение. Излагат се аргументи за предубеденост на състава на първоинстанционния съд при постановяване на осъдителното решение, както и за неяснота на мотивите, неотговарящи на  съдържанието на събраните по делото доказателства. Оспорва се още аналитичната  дейност на ШОС, като в тази връзка се акцентира върху проведените оперативни беседи, разколебаващи достоверността на показанията на разпитаните свидетели. Твърди се още, че ШОС необосновано е приел, че мотивът на подс. В. за извършване на двете убийства е бил да спечели пари, изграждайки становището си върху една доказателствена непълнота. Акцентира се върху кредитираните от първостепенния съд показания на полицейските служители, които следвало да се преценяват изключително внимателно. Излага становище за манипулиране на голяма част от свидетелите, на чиито показания е базиран осъдителния диспозитив на ШОС, които във всеки разпит пресъздавали все нови моменти, а по правилата на НПК следвало да изложат всичко, което им е известно, но не на части. Защитникът твърди още, че видно и от събраните гласни доказателства от настоящия състав на въззивната инстанция, се установява безспорно липсата на мотив на подс. В.  за извършване на процесните убийства. Молбата е за отмяна на атакуваната с въззивната жалба присъда и оправдаването на подсъдимия В.

Защитникът на подс. В. - адв. Бейлерян – ВАК, акцентира върху данните от свидетелските показания, събрани в настоящото производство; по отношение на свидетеля Ц. намира, че неговите показания не би следвало да бъдат ценени, т.к. той попадал в хипотезата на чл.118, ал.2 от НПК. Излага оплаквания в насока незаконосъобразното разделяне и обединяване на дела; по отношение квалификацията по възведените обвинения изразява становище за недопустимост на многостепенна конструкция досежно „подбуждането”, като съучастническа дейност. Обсъжда детайлно квалификациите по възведените обвинения на подс. В. и аргументира по отделно несъставомерността на деянията, вкл. и по т.10 на чл.116 от НК, а именно, че било извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на ОПГ. Счита, че по делото не са събрани никакви доказателства за съпричастността на подзащитния му към инкриминираните деяния и моли той да бъде оправдан изцяло.

Защитникът на подс.С. - адв. Н. коментира показанията на основните свидетели, въз основа на които е изградена обвинителната теза и счита, че има много неизяснени факти, което препятства организирането на защитната линия на подзащитния му. Акцентира върху процесуалните нарушения, допуснати както на досъдебната фаза, така и при първоинстанционното разглеждане на делото, свързани с проведените разпити на свидетели, както и с неясната роля на съдията, взел участие в беседа; твърди се, че въпреки наличните  доказателства по делото за пътуванията на подс. П.С. и за отсъствието му от територията на Р. България, същият незаконосъобразно е обвинен за процесните деяния; коментира липсата на конкретизация по време и място за извършване на престъпленията и счита, че ШОС е постановил своя съдебен акт при липсата на относими доказателства за съпричастността на подс. С. към тях. Молбата е за оправдателен съдебен акт.

Защитникът на подс. П.адв. Гълъбова – САК, излага доводи досежно обвинението срещу подзащитния й, касаещо изпълнителното деяние – „обещал помощ след деянието”. В тази връзка се коментира пространно разминаването в ОА и приетото от ШОС в мотивите на съдебния акт, където версията за самото „обещаване” е различна, както и обстоятелствата кога и как се е случило това. Твърди още, че по делото няма ангажирани  доказателства за съпричастността на подс. П. към убийството на Р.Р., нито пък такива за осъществени контакти между подсъдимия и членовете на ОПГ или с други подсъдими извън тази престъпна група. Изтъква обстоятелството, че свидетелките показания от които се извеждат изводи за престъпната деятелност на Я.П. по обвинението по чл.116 от НК са на анонимен свид.№ 4, В. Г., Н. С. и подс. Р. С. и всички те касаят действията на Я.П. след 03.07.09г., т.е. след извършване на инкриминираното деяние. Поставя акцент още върху фигурата на анонимния свидетел, означен едновременно с № № 4 и 10 и процесуалната недопустимост едно и също лице да присъства с два различни номера по делото, както и незаконосъобразното лишаване  на защитата да зададе своите въпроси към този свидетел, който след един определен момент е следвало да бъде разпитан явно. Излага становище за негодност на св. показания на подс. Р.С. Намира, че не са налице доказателства, ангажиращи нак. отговорност на доверителя й за това, да е „обещал да даде помощ преди извършване на деянието” и  в тази връзка моли за оправдателна присъда.

Служебният защитник на подс. С. - адв.Железов поддържа така депозираните въззивни жалби от адв. Марковски и Дочев на основанията изложени в тях досежно не влязлата в сила част от присъдата на ШОС, с която подс. С. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.7, т.9 и т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК. Счита, че първоинстанционната присъда е необоснована, неправилна, немотивирана и постановена в нарушение на процесуалните правила, както и постановена при превратно тълкуване на доказателствата. Твърди, че основните свидетели, даващи показания за деянието на подзащитния му са „контролирани”, чиито показания не следва да бъдат ценени, като развива доводи в тази насока. Заявява, че няма никакви доказателства за вината на подс.С. Акцентира върху предубедеността на първоинстанционния съдебен състав, който неоснователно не си е направил отвод.

Резервният защитник на подс. С.адв. Дочев – ШАК, поддържа своята жалба, акцентирайки върху допуснатите съществени пр. нарушения от страна на ШОП, вкл. разминаването в ОА между обстоятелствена част и диспозитив. Твърди, че от обв.акт не ставало ясно кога и на кого подзащитният му е давал съвети, което възпрепятствало организирането на защитата на подсъдимия. Поради това обв.акт не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като не бил уточнен начинът на извършване на изпълнителното деяние, изразяващо се в „помагачество”. От друга страна намира, че присъдата досежно обвинението на доверителя му се базира единствено на показанията на тайния свидетел, които следва да бъдат изключени поради допуснати съществени пр. нарушения, върху които поставя акцент. Молбата е за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия С. поради липса на доказателства.

Подс. В., възползвайки се от правото си на лична защита коментира пространно свидетелските показания, въз основа на които е формирано обвинението му и излага своите съждения.

Подс. П., възползвайки се от правото си на лична защита, заявява, че се присъединява към тезата, развита от адв. Гълъбова и няма какво повече да добави.

Подс. С. се присъединява към доводите, изложени от защитниците си в пледоариите и моли за оправдателна присъда.

Подс. С., възползвайки се от правото си на лична защита, заявява, че така внесеният обв.акт е „незаконен” и че няма нито едно доказателство, свързващо го с престъпленията, за които е обвинен. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не ставало ясно в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства, за да организира правилно защитата си. Обсъжда отделните деяния, за които е осъден и излага становище за приобщаване и кредитиране на компрометирани свидетелски показания, които анализира поотделно. Молбата му е за оправдателна присъда.

Защитникът на подс. К. – адв. Апостолова – САК, заявява, че първоинстанционната присъда страда от липса на мотиви, а  доказателствения анализ на съда, представлявал единствено преразказ на свидетелските показния на Б. Д., Л.Ц. и Г.П. От мотивната дейност на съда не ставало ясно защо е приета именно тази фактическа обстановка, въз основа на кои доказателствени източници е установена и защо съдът кредитира или не показанията на съответния свидетел. От друга страна ШОС неоснователно игнорирал обясненията на подсъдимите с мотив за защитна позиция, без да ги съпостави с др. доказателствените източници. Прави анализ на свидетелските показания и коментира неправилните изводи на съда в тази насока. Твърди, че правото на защита на подс. К. е било нарушено и той не е могъл да го упражни адекватно, тъй като в обв. акт нямало посочени конкретни действия на К. представляващи съучастническа форма на „подбудителство” и „помагачество”. Оспорва се процесуалната годност на разпознаването извършено от свид. С. на подс.К., т.к. било извършено по снимки, а не на живо.

Акцентира върху неучастието на подсъдимия при разпита на св.Б. на д.п., което незаконосъобразно го е лишило от възможността да оспори тези свидетелски показания; незаконно използване на оперативни беседи, като доказателствен източник, при заобикаляне на закона; В заключение обобщава, че първоинстанционният съдебен акт бил постановен в нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК, състоящ се от недопустими предположения и недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинителната теза.

Подс. К., възползвайки се от правото си на лична защита, заявява, че подкрепя становището на защитата си, счита се за невинен и моли да бъде оправдан изцяло.

В съдебното заседание, проведено на 28.04.2016г., повереникът на гражданските ищци и частни обвинители: А.Л., М.Л. и И.Л., адв. Блажев от АК – София, моли въззивните жалби на подсъдимите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на ШОС да бъде потвърдена в частта, в която подсъдимите П.С., Г.В. и В.К. са признати за виновни в извършване на убийството на адв. П.Л. Счита, че присъдата е постановена в съответствие със закона и процесуалните правила и е справедлива. Излага доводи в тази насока.

В последната си дума, подсъдимите вземат следните становища:

- Подс. В. твърди, че не е извършил процесните деяния и моли да бъде оправдан;

- Подс. С., моли съда да прецени доказателствата по делото и да постанови акта си;

- Подс. К. твърди, че не е извършил престъпленията и моли да бъде оправдан;

- Подс. П.  моли за справедливост;

- Подс. С. заявява, че не се счита за виновен и моли да бъде оправдан;

 

Варненският Апелативен Съд, след проведеното  въззивно съдебно следствие, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и 314 НПК, намира за установено следното:

 

По отношение на постановените оправдателни диспозитиви от първоинстанционния и въззивния съд във връзка с възведените обвинения,  поради липсата на въззивни жалби и протест досежно тях, и поради потвърждаването от касационната инстанция на оправдателните части на въззивната присъда, същите са влезли в сила, като следа:

1. За подс. С.:

- за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК с пострадал П.Л., в частта, че е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина.

- за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК с пострадал Р.Р., в частта, че е извършено в съучастие с подс. П.А. и по начин и със средство, опасни за живота на мнозина;

 

2. За подс. К.:

- за деянието по 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК с пострадал П.И.Л., в частта, че е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина и в частта на оправдателния въззивен диспозитив деянието да е извършено за времето от неустановена дата на м. август 2008 г. до началото на м. март 2009г.;

- за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во т.7, т. 9 и т. 10, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК с пострадал Р.А.Р., за това че е дал материална облага и че деянието е извършено със средство, опасно за живота на мнозина;

3. За подс. П.:

- за деянието по чл.116 ал.1 т.6 предл. 1-во, т.7, т.9 и т.10, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4 от НК с пострадал Р.Р., в частта, че е извършено по начин и със средство, опасно за живота на мнозина, както и в частта на въззивния оправдателен диспозитив деянието да е осъществено за времето от неустановена дата от началото на 2009 г. до неустановена дата на месец юни 2009 г;

4. За подс. В.:

- за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10, вр.чл.115, вр.чл.20 ал.3 от НК с пострадал П.Л., в частта, че е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина;

- за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 от НК с пострадал Р.Р., в частта, че е извършено в съучастие с подс. П.А. и по начин и със средство, опасни за живота на мнозина;

6. За подс. С.:

-  за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.4 от НК с пострадал Р.Р., в частта, че е извършено в съучастие с подс. П.А. и по начин и със средство, опасни за живота на мнозина, както и деянието да е извършено от неустановена дата от началото на 2009 г. до неустановена дата на месец юни 2009 г., като е бил оправдан за този период на престъпна дейност;

 

Първоинстанционният съд е провел обстойно съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. От своя страна въззивната инстанция проведе също въззивно следствие в изпълнение на задължителните указания на ВКС и на суверенното си право да установи фактите по чл.102 от НПК. В резултат на това ВАпС намира за установени следните релевантни факти:

Подс.Г.В. живеел в гр. В. Търново. След 1990г. развивал успешен бизнес до задържането му по настоящото дело през м. октомври 2010г. Занимавал се с различна дейност в областта на хотелиерство, ресторантьорство, игрални зали, строителство, закупуване и продажба на недвижими имоти, отдавал и парични средства в заем срещу лихва на различни лица. Притежавал чрез свои търговски дружества хотел „Премиер” в гр. В. Търново, комплекс „Извора” в с. Арбанаси, парк – хотел „Дряново” в гр. Дряново и други. Държал под наем магазини, паркинги, дискотеки. Бил едноличен собственик през годините на капитала на „Европа Палас” ЕООД, „Бинго Ниш” ЕООД, „Поликомерс СГ” ЕООД, „Валекс ВВ” ЕООД, участвал като съдружник или управител и в други търговски дружества. Ползвал се с влияние и авторитет в гр. В. Търново, имал близки контакти с представители на политически партии, държавни органи и обществени организации. Бил спортен деятел – занимавал се с учредяване и ръководство на спортни клубове, спонсорирал част от тези клубове, както и спортни и обществени мероприятия. Проявявал интерес към спорта сумо, от където се познавал и с подс. П. В. С. Имал офис в Четвърти корпус на бившето военно училище в гр. В. Търново на ул. “Х. Ботев” № 19, където осъществявал дейността си. Този офис се състоял от две помещения – външно и вътрешно. Във външната час били работните места на св. Р.Д., Х.Г., св. А.Д. /майка на св. Р. Д./ и други служители. „Вътрешното” помещение било същинския офис, ползван лично от подс. В.

През 1995г. при подс. В. започнал работа свид. П.С.А., като бил назначен по трудов договор в „Поликомерс СГ” ЕООД и осъществявал различни дейности, възложени му от подс. В., ползвал се с доверието му. През 2006 г. бил прекратен трудовият му договор, но А. продължил да осъществява различни дейности, свързани с обслужването на управляваните от подс.В. търговски обекти, както и да изпълнява възложени му куриерски услуги.

През 1995 г. била учредена „Тракия Банк” АД гр. Пловдив. В надзорния съвет на същата били св. Г.С.С., Г.И.Т., Я.Т. и св.Т. В. – брат на подс.Г.В. Акционер в банката бил и техния баща. Банката имала 23 клона и няколко офиса на територията на цялата страна и развивала успешна дейност. През 1997 г. Е.К. отправил предложение за закупуване на „Тракия Банк”, което било отхвърлено от членовете на надзорния съвет на банката. В края на 1997г. било образувано наказателно производство срещу Г. С., Г. Т. и Т. В. от Окръжна прокуратура гр. Пловдив. По този повод те били задържани с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за период от около 2 месеца. Задържането на членовете на надзорния съвет на банката повлияло негативно на имиджа на банката, което от своя страна довело до неблагоприятни последици за банката – отлив на клиенти и влошаване на финансовото състояние. След тяхното освобождаване отново било отправено предложение от страна на Е.К. за закупуване на банката. Общото събрание на акционерите на банка „Тракия банк“ АД взело този път решение акциите на същата да бъдат продадени на дружествата, посочени от Е.К. Това били „Контракт холдинг къмпани” ООД, Кооперация „Хотово”, „Евро кей консулт” ООД,  „Амазония” ООД, „А И Г” ЕООД и Фондация „Български спорт”, управлявани или представлявани от Е.К. В изпълнение на това решение на 06.01.98 г. били сключени няколко договора между акционерите на „Тракия банк“ и юридическите лица, представлявани от Е.К. Купувачите поели задължението да прехвърлят на бившите акционери на „Тракия Банк” всички недвижими имоти, които били собственост на банката, или паричните  средства, които биха получили от продажбата им. Освен това купувачите трябвало да върнат цесия на вземане на „Тракия Банк” АД от „Видия В” на стойност 1 млн. неденоминирани лева. На 07.01.98г. с договор за продажба на част от акциите на „Тракия Банк”, М. С. - съпруга на свидетеля Г. С., лично и като пълномощник на част от акционерите, прехвърлила част от акциите на банката, на „Евро кея консулт”, представлявана от Е.К. Също на 07.01.98г. св. Г. С., лично и като представител на част от акционерите в „Тракия Банк”, продал на Кооперация „Хотово”, друга част от акциите. Пак с договор от 07.01.98г. А. Т. /съпруга на св. Г. Т./, лично и в качеството и на пълномощник на част от акционерите на „Тракия Банк”, прехвърлила част от акциите на банката на Фондация „Български спорт”, представлявана от Е.К. След като К. придобил всички акции на банката, той променил името на същата от „Тракия Банк” на „Росексим Банк”. От сметките на А. Т. и М. С. в „Росексим Банк”, по които били преведени част от парите за прехвърлените акции, по нареждане на Е.К. била изтеглена част от тези пари. Също така К. чрез представляваните и управлявани от него дружества не изпълнил задължението си да прехвърли на бившите акционери на „Тракия Банк” АД недвижимите имоти или тяхната равностойност, както и да върне цесията на „Видия В”. По- късно св. С. и Т., както и други акционери, поискали от К. да изпълни тези си задължения, но той отказал. Тъй като С. и Т. се опасявали, че К. може отново да предприеме някакви репресивни мерки срещу тях, те не потърсили защита на правата си по съдебен ред. След прехвърлянето на собствеността името на банката било за втори път променено от „Росексим Банк” на „ДЗИ Банк”.

През 2003г. като финансов консултант на подс.В. започнал работа и св. Р.М. Д. Освен, че консултирал подс. В. по финансови въпроси, св. Д. отговарял и за някои от инвестиционните проекти, бил управител и представител на някои дружества. Подс. В. имал голямо доверие на св. Д. - последният го придружавал при бизнес срещи, при срещи с адвокати и др. Бил запознат с цялата търговска дейност на В. и го подпомагал активно със съвети. Като главен счетоводител работела и майката на св.Р.Д. – А.Д.

Тъй като разполагал със свободни парични средства от търговската си дейност, подс.В. предоставял на нуждаещи се лица в заем пари, срещу лихва и по този начин реализирал допълнителни доходи. Лихварска дейност той осъществявал през периода от 2000 г. – 2009 г. в гр. Велико Търново – установено с влязлата в сила част на присъдата по НОХД № 303/2011 г. на ШОС.

В този период, през 2007г. свид. А. се срещнал със св. П.М. Л., който си търсел работа. Свид. А. му съдействал да започне работа при подс. В. като го отвел в офиса на „Поликомерс СГ” ЕООД за среща с подс. В. Последният възложил на св. Л. да посещава длъжници, закъснели с връщане на отпуснати от В. кредити и да ги приканва да връщат дължимите суми. Въпреки че подс.В. бил наясно, че св. Л. бил осъждан и е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”, той го наел на работа. Възлагането станало устно, писмен трудов договор не бил изготвен. По отношение на заплащането уговорката била Л. да получава процент от върнатите от длъжниците суми. Сам подс. В. посочвал на св. Л. кои длъжници да посещава, за да ги приканва да връщат дълга си, като същевременно предоставил право на св. Л. да събира съответните вноски и да ги предава в офиса. За изпълнение на възложената работа, подс. В. предоставил на св. Л. да ползва л.а. „Нисан Съни“. В изпълнение на възложеното му от подс.В., свид.Л. посещавал длъжници със забавени плащания и събирал вземанията на работодателя си, като обаче в част от случаите не отчел събраното на подс. В. Понякога св. Л. отправял заплахи към длъжниците или членове на семействата им, за да ги мотивира да върнат дължимите суми.

През 2006г. пострадалият П.Л. упражнявал адвокатска професия в гр. В. Търново - имал кантора в центъра на града на ул. “В. Левски”, в близост до сградата Районен съд В.Търново и клон на Обединена българска банка. Към този момент работел съвместно със св. П.В.Л. – адвокат от гр. Варна, св. А.М. – адвокат,  и  св. Г. Д. Г. - технически сътрудник.

Пострадалият Л. живеел със съпругата си – св. А. Б. Л., в гр. В. Търново на бул. “България” № 40. Имал собствен гараж на ул. “Елин Пелин” между № 32 и 34, където държал управлявания от него по това време лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ВТ 49 94 ВА. Домът и гаража на пострадалия Л. отстояли на около 150 м един от друг, а кантората била на 2 мин. с кола.

Тъй като Л. и св. Л. имали много дела, свързани с действия на съдебен изпълнител, пострадалият Л. наел помещение, което оборудвал като кантора на частен съдебен изпълнител. Предоставил кантората на частен съдебен изпълнител св. С.В.К. и тя започнала работа през м. декември 2006г. Пострадалият Л. се познавал и с подс. В., на когото през 2006 г. оказвал юридически услуги.

Пострадалият Р.Р. се познавал със свид.Ю.К. – брат на Е.К., собственик на „ДЗИ Банк“ АД. Р.Р. имал договорни отношения с „ДЗИ Банк” АД още от м. декември 2005г., по силата на които можел да извършва проучвания, да води преговори с търговски дружества, ЕТ, общини, кметства, нестопански организации и ФЛ на територията на Р. България в полза на банката. Бил едноличен собственик на „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД, „Р.Р. Консултинг” ЕООД и други дружества; имал семейство – съпруга - св. В. Р. и дете – Р.Р.Р. Притежавал жилище в гр. София, но през последните години на живота си преимуществено живеел в гр.Шумен. Там той развивал и бизнес – едно от дружествата му притежавало хотелски комплекс „Бохеми” в гр. Шумен, кв. “Дивдядово”. В този комплекс били жилището и офиса на Р. Счетоводството на търговските дружества на Р. се водело от св. С. С. С., с когото били в близки приятелски отношения. При Р. работел и св. М. Т. В., с когото също бил в добри приятелски отношения и с когото често пътувал извън Шумен. Сред приятелите на Р. бил и св. В. Неделчев В.

На 26 октомври 2005г. Е.К. бил застрелян и собствеността на „ДЗИ Банк” преминала в ръцете на съпругата му В.К.

През 2006г. медиите в страната огласили информация, че са започнали преговори между „Юробанк И Еф Джи” и „ДЗИ Банк” АД, за продажбата на последната. Обявената пазарна стойност на “ДЗИ Банк” АД била 440 млн. лв., продадена по-късно за 158 млн.евро. Тази информация мотивирала подс.В. да предприеме действия – правни и неформални, за да реализира старите претенции на семейството си за собствеността на „ДЗИ банк“ АД. В изпълнение на това решение през периода м. юли – септември 2006г. той осъществил срещи със свидетелите С. и Т. и им обяснил виждането си да се възползват от предстоящата продажба на „ДЗИ Банк”, за да потърсят правата си по неизпълнените стари договори с К. Уверил свидетелите, че има финансовите възможности и неформални контакти с лица, приближени до В.К., посредством които да постигне обезщетяване. В резултат получил принципното им съгласие и затова се обърнал за юридическа помощ към адвокатите - пострадалия П.Л. и св. П.В.Л. След като двамата адвокати се запознали с документацията, заявили на подс. В., че продажбата на „Тракия Банк” АД била недействителна, тъй като прехвърлянето на акциите било извършено в нарушение на действащото законодателство - не били издадени акции на „Тракия Банк” към момента на продажбата, не било искано и разрешение от БНБ за прехвърляне на повече от 5 % от акциите. Адвокатите посъветвали подс.В. да претендира по съдебен ред обявяване на нищожност на прехвърлянето на акциите на „Тракия Банк”, т.е. да претендира собствеността на 54% от акциите на „ДЗИ Банк”, респективно тяхната равностойност. Подс. В. възприел предложената му стратегия, в която видял реална възможност да се обогати. Уговорил среща със св. С. и Т. Първата им среща се състояла през м.октомври 2006 год. в гр. Пловдив, на която присъствали освен С., Т., техните съпруги и техен адвокат – Молдованска, подс. В. и адвокатите Л. и Л., брата на подс. В. и св. Р.Д. Осъществени били още няколко срещи. При тези разговори не било договорено да се иска обявяване за нищожни на договорите за продажба на акциите на „Тракия Банк” на дружествата на К., тъй като С. и Т. били консултирани от техни адвокати, че за подобно искане била изтекла давността, такова искане би било свързано с големи съдебни такси, които при неблагоприятно развитие на делата, ще бъдат присъдени да се плащат от бившите акционери на „Тракия Банк”. При проведените срещи подс. В. уговорил свидетелите С. и Т., че по извънсъдебен път и без да става обществено достояние, чрез своите контакти ще води преговори за обезщетяване на бившите акционери. Св. С. и Т. се съгласили с предложението на подс. В., като изрично настояли да не се водят съдебни дела, а всичко да стане по пътя на преговорите и извънсъдебно споразумение с представители на К. В разрез с устните им договорки, обаче на Г.В. били предоставени права да води всякакви съдебни спорове от тяхно име, както в страната, така и в чужбина.

След даденото принципно съгласие за преговори, се пристъпило към обсъждане параметрите на обезщетението, което ще се претендира от К. Според С. и Т. за непрехвърлените недвижими имоти, непрехвърлената цесия на „Видия В”, както и изтеглените от сметките на Т. и С. пари, следвало да се претендира при преговорите сумата от 2 млн. – 2. 5 млн. евро. При обсъждане съдържанието на пълномощните,  които бившите акционери на „Тракия Банк” следвало да дадат на подс. В., за да води преговори, той настоял, подкрепен от адвокатите Л. и Л., да му бъдат дадени широки правомощия, както за водене на преговори, така и за завеждане на всякакви дела в съдилищата в страната и чужбина. С. и Т. не били съгласни да дадат такива пълномощия, но подс. В. ги убедил, че с такива права, ще да има по-голяма тежест пред К. при водене на преговорите. Двамата свидетели упълномощили подс. В. и поели ангажимент такива пълномощни да подпишат и други акционери на „Тракия Банк”, над които те имат влияние. Било уточнено, че всички разходи при водене на преговорите и делата ще бъдат за сметка на подс. В. След като се споразумели за параметрите на претенцията, съдържанието и обхвата на представителната власт, на 25.10.2006г. било подписано споразумение между С., Т., Т. В. от една страна и „Европа Палас” ЕООД, управлявано и представлявано от подс. В. В него била отразена постигнатата договорка „Европа Палас” ЕООД да извърши от свое име и за своя сметка всякакви действия – фактически и юридически за реализиране правата на бившите акционери на „Тракия Банк” като завежда каквито намери за добре искови производства срещу когото и когато реши, включително и срещу „ДЗИ Банк”, като заплаща всякакви разноски, такси и обезпечения лично и за своя сметка, включително и за реализиране правата на бившите акционери относно сумата от 209 000 лв. от „ДЗИ Банк”, сумата от 450 000 долара и няколко недвижими имота; установили общ паричен, финансов и имуществен интерес в размер на 2. 5 млн. евро; уговорили и в какво процентно отношение ще се разпределят тези 2.5 млн. евро при тяхното получаване, а също, че ако бъде получена по- голяма сума от тези 2. 5 млн. евро, то същата ще остане единствено и само за „Европа Палас” ЕООД, заради направените от него разноски. Последно уговорили, че при неполучаване на каквато и да е част от тези 2. 5 млн. евро, то страните не си дължат една на друга каквито и да било плащания, неустойки, обезщетения за вреди и пропуснати ползи, като направените разходи, независимо в какъв размер са те, като същите остават само и единствено за сметка на „Европа Палас” ЕООД. Така през м. октомври 2006г. голяма част от бившите акционери, включително С., Т. и техните съпруги подписали и предали на подс.В. пълномощни, които имали нотариална заверка на подписите, с които го упълномощили като физическо лице да води от тяхно име преговори с представители на К. за обезщетяване на акционерите. Същевременно били подписани от тези акционери договори, с които те прехвърлили правата си, произтичащи от „Тракия Банк” на „Европа Палас” ЕООД. Подписалите договори и издали пълномощни представлявали собствениците на 54. 53% от акциите на „Тракия Банк”.

След като се снабдил с пълномощни от бившите акционери на „Тракия банк“ АД подс. В., чрез пострадалия Л. и св. Л. предприел действия за обявяване нищожността на сделките по прехвърляне акциите на „Тракия Банк” АД на дружествата на К. За целта било депозирано искане пред РС – Г. Оряховица за обезпечаване на бъдещи  искове срещу „ДЗИ Банк” АД. На 06.12.06г. била издадена обезпечителна заповед, с която съдът допуснал обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.19 от ЗБ и по чл.26 от ЗЗД с искане за прогласяване на нищожност на прехвърлянето на акциите, с цена на бъдещ иск в размер на 27 милиона 265 хиляди лева, чрез налагане на запор на 50 млн. акции от капитала на „ДЗИ Банк” АД, както и обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, собственост на „ДЗИ Банк” АД. Бил определен девет месечен срок за предявяване на исковете.

На 08.12.2006 г. по настояване на адв.П.Л. подс.В. му изплатил част от хонорара в размер на 84 000 лв. Свидетелката А.Д. издала разходен касов ордер, който бил представен за подпис на Л. от придружилия В. св.Р.Д. Адв.Л. отказал да го подпише тогава, тъй като плащането било частично и обещал да издаде оправдателен документ при получаването на остатъка от 40 000 лв.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед св. Косева на 11.12.06г. наложила запор върху 50 млн. акции на „ДЗИ Банк” АД, както и възбрана върху имоти. На 11.12.06 г. връчила запорното съобщение на Централния депозитар, който обаче отказал да впише наложения запор на акциите.

На 14.12.2006г. чрез покупко- продажба на Българската фондова борса, ЗПАД „ДЗИ” гр. София, „Ривиера” АД гр. Варна и „Галоуей” ООД гр. София чрез инвестиционен посредник „Булброкърс” АД гр. София продали на „Eurobank EFG Holding” 74. 26% от акциите с право на глас на „ДЗИ Банк” АД.

Било образувано и второ обезпечително производство в РС – Г. Оряховица, по което с определение от 15.12.2006г. било допуснато обезпечение на бъдещи искове в размер на 57 375 906 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на „ДЗИ Банк”, „Галоуей” ООД и  Българска фондова борса.

 Предприетите действия срещу „ДЗИ Банк“ АД породили широк медиен отзвук. След завеждане на обезпечителните производства в РС – Г. Оряховица в кантората на Л. била осъществена среща, на която последният запознал св. Л. с пострадалия Р.Р. Представил го като човек с влияние, който би могъл да им бъде полезен във връзка с решаването на казуса „Тракия Банк”. При тази среща Р.Р. заявил, че се познава с хора, близки до К., и може да съдейства. Л. и Л. запознали Р.Р. с подс. Г. В., като при проведените допълнителни срещи присъствал и св. Р.Д. Р.Р. заявил възможността си да им съдейства за сключване на извънсъдебно споразумение с К., след което двамата с подс. В. се договорили, че за това съдействие Р. Р. следва да получи за себе си 70 % от спечеленото, а 30 % да прехвърли или заплати на подс. В. На 19.12.2006г. бил подписан договор между подс. В. като пълномощник на група акционери и „Европа Палас” ЕООД и Р.Р. като представител на „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД. По силата на този договор подс. В. прехвърлил на „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД всички права на упълномощилите го акционери, произтичащи от членственото правоотношение и участие в „Тракия Банк” АД, свързано и изразяващо се в притежаваните 54. 53 % обикновени безналични поименни акции с право на глас от капитала на дружеството; „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД поело задължението да  заплати на подс. В. 30 % от акциите, които ще придобие в „ДЗИ Банк” АД, изчислен към 15.12.2006г.; 30 % от извоювания материален /паричен/ интерес и 30 % от дивидентите, които би получил евентуално в качеството си на акционер в „ДЗИ Банк”. Подс. В. заверил нотариално подписа си на този договор и го изпратил на пострадалия Р. Тъй като не възнамерявал да изпълни поетите с този договор задължения, подс.В. в деня преди подписване на този договор с Р., на 18.12.2006г., се възползвал от предоставените му пълномощия и прехвърлил на себе си - „Европа Палас” ЕООД, всички права произтичащи от членствените им правоотношения и участие в „ДЗИ Банк” АД гр.София, изразяващо се в притежаваните 54. 53 % обикновени безналични поименни акции с право на глас от капитала на дружеството срещу задължение купувача да заплати сумата в размер на 120 000 лв. както и всички разноски направени до момента по заведените от продавачите граждански и изпълнителни дела срещу „ДЗИ Банк” и акционерите на банката, както и за всички други съдебни разноски или адвокатски хонорари. След подписване на този договор той заверил нотариално подписите в него – и за купувач и за продавач. Не съобщил за този договор, нито на пострадалия Р., нито на бившите акционери на „Тракия Банк”.

Подс. В., действайки чрез адвокатите Л. и Л., завел обезпечителни производства и в други районни съдилища по обезпечаване на същите искове. Определенията на РС – Г. Оряховица, с които били допуснати обезпечения на бъдещи искове били обжалвани пред горните съдилища и били отменени през м. януари 2007г. от Окръжен съд гр.В. Търново. В пресата продължило широкото негативно отразяване на наложените безпрецедентни запори на акциите и банковите сметки на „ДЗИ Банк” АД. Св. С. и Т. не одобрявали поетата от подс. В. стратегия с образуването на тези обезпечителни производства, те били притеснени спрямо тях да не бъдат заведени насрещни претенции от страна на „ДЗИ Банк” АД. При срещи с подс. В., св. С. изразил своето несъгласие. Тогава подс. В. му показал договора с пострадалия Р.Р., в качеството му на представител на „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД, с който договор прехвърлял цялото вземане на акционерите със задължение Р. да предостави 30 % от спечеленото от К. на бившите акционери. Св. Т. категорично изразил несъгласието си с тези действия на В. Това той сподели както на Л. и Л., така и на подс. В. И двамата свидетели С. и Т. започнали да търсят начин да прекратят пълномощията на В. Уведомили го устно за оттегляне на дадените му пълномощия. Впоследствие били изготвени и писмени уведомления за оттегляне на тези пълномощия, но не успели да ги връчат на подс. В. по надлежния ред.

След завеждане на първите обезпечителни производства през м.декември 2006 г. Р.Р. се свързал със свид.Ю.К. – брат на Е.К., с когото се познавал от години. Двамата се срещнали в гр.София и разговаряли в л.а. „Инфинити“ на Р. Тогава Р. обяснил на свид.К., че е упълномощен от лицата, които в момента правят запорите, както и „че може да реши въпроса, знае как да го реши, ще бъде много по-евтино отколкото се коментират нещата“. Поискал да му се уреди среща с В.К. Р.Р. обяснил, че за около 7 000 000 лева може да се решат всичките въпроси, за да може госпожа В.К. да си продаде банката.

На следващия ден свид.Ю.К. провел разговор с г-жа В.К. Казал й, „че има конкретно предложение, че има представител на тези хора и че тези хора искат да направят среща с нея и да се споразумеят за 7 000 000 лева“. В.К. обаче категорично отхвърлила предложението за помощ, като заявила, че това не е негова работа и други хора решават проблема. След това св.Ю.К. се обадил на Р.Р. и му казал, че не може да „му бъде полезен в това взаимоотношение, други хора са тези, към които трябва да се обърне“.

 В същия този период от време – след налагането на първите запори, двамата адвокати Л. и Л. започнали да получават по телефона предупреждения и заплахи по повод работата си по казуса „Тракия Банк”, тъй като щели да имат проблеми. След поредица подобни предупреждения, пострадалият Л. взел решение да се откаже от по нататъшна работа по този казус. Още повече, че към този момент Л. преценил, че предприетата атака срещу „ДЗИ Банк” АД няма да доведе до търсения от тях резултат, предвид отмяната на допуснати обезпечения. По този повод между пострадалия Л. и св. Л. възникнали противоречия. В тази връзка пострадалия Л. споделил със съпругата си – св. А.Л., че иска да се откаже от по нататъшната си работа по казуса „Тракия Банк”, тъй като от него искали невъзможни неща. През м. март 2007г. Л. върнал на В. документите по този казус и заявил, че повече няма да работи по него, през същия месец прекъснал и отношенията си със св. Л. Последният наел друга кантора и продължил да работи за подс.В. По късно Л. изгонил от кантората и св. А. М., която продължила да работи със св. Л. по казуса „Тракия Банк”. През този период Л. поискал от В. да му изплати и остатъка от уговорения хонорар от 40 000 лева. Това било сторено на 06.04.2007 г., когато подс.В. и св.Р.Д. занесли в кантората му тази сума. Тогава отново поискали адв.Л. да подпише издадените разходни касови ордери от „Поликомерс СГ” ЕООД, но той отказал – виж ордери, приложени в картонена папка 2, подпапка 4, л.59 и л.60.

След прехвърлянето на акциите на „ДЗИ Банк” АД на „Юробанк И Еф Джи”, и излизането на адв.Л. от юридическия екип на подс.В. и отлива на доверие от страна на групата акционери около св.С. и Г., по съвет на адв.П. Л. било решено да заведат иск срещу купувача на „ДЗИ банк“ АД „Юробанк И Еф Джи” по седалището му в Херцогство Люксембург.

В този период /март-април 2007 г./ подс. В., възползвайки се от предоставените му пълномощия на представляващ 36 бивши акционери на „Тракия Банк” сключил договор за правна помощ само със св. Л. Като дата на подписване била посочена 11.11.2006г., а място гр. Варна. По силата на този договор св. Л. следвало да консултира, да изготвя правни становища и да води лично или чрез всички или част от бившите акционери съдебни дела в Р. България и/или чужбина срещу „Галуъей България” ООД, „Ривиера” АД и „Eurobank EFG Holding”, както и срещу всички други физически или юридически лица, нарушили имуществените или членствените права на възложителите относно акционерното им участие в „Тракия Банк” АД. В договора било уговорено св. Л. юридически да подпомага и дружеството на основните акционери – св. С. и Т. – „Джи Ай Джи” ООД гр. Пловдив, което следвало да заплаща солидарно с останалите акционери, възнаграждение на св. Л. В т. 12 от същия договор били вписани задължения за св. С. и Т. да организират и представят на адв. Л. адвокатски пълномощни за завеждане на съдебно производство в Херцогство Люксембург. В т. 13 от договора било уговорено възнаграждение на св. Л., което следвало да се формира върху материалния интерес /цената/ на всеки един заведен съдебен иск, за всяка една съдебна инстанция, което възнаграждение следвало да бъде в размер на посочения в параграф 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – повече от 11 млн. и 700 хил.лева.

През м. април 2007г. подс.В. чрез св. Л. завел дело в съда в Люксембург срещу „Eurobank EFG Holding” за обявяване нищожността на сделките по прехвърляне акциите на „Тракия Банк” АД.

На 11.04.2007 г. в гр. В. Търново било подписано споразумение между подс. В. в качеството му на пълномощник на 36 бивши акционери на „Тракия Банк” и св. Л. за уреждане на отношенията, произтичащи от сключения между тях договор за правна помощ от 11.11.06г., по силата на което страните уточнили, че на св. Л. не са заплатени договорени възнаграждения по описаните в т. 2 от това споразумение граждански и изпълнителни дела, образувани в Р. България и Херцогство Люксембург с обща цена на исковете без изпълнителните дела в размер на 389 688 062 лв. В т. 3 от споразумението страните приели, че св. Л. е изпълнил задължението си по т. 10 от договора за правна помощ от 11.11.2006г. като е консултирал и подпомагал юридически „Джи Ай Джи” ООД гр. Пловдив за постигане  на извънсъдебно споразумение. По т.6 от споразумението страните приели, че част от акционерите - М. Хр. С., Д.Д. Д., Я.Н. Т., И.П. Т. и св. С. и Т. не са заплатили възнагражденията, разходите за воденето на описаните в т. 2 от споразумението граждански и изпълнителни дела, както и разноските по допълнително ангажираните за тях адвокати, като в т. 8 от това споразумение определили, че тези акционери следва да заплатят на св. Л. в 7 дневен срок от подписване на споразумението 11 772 121 лв., а в т. 9 - допълнителни разходи в размер на 27 000 евро и 46 635 лв. В т. 10.2 от споразумението страните уговорили, че горепосочените акционери следва да заплатят неустойка в размер на половината от дължимите задължения. Подписите на това споразумение били нотариално заверени в деня на сключването му

На 10.06.2007г. по настояване на подс. В., с договор за продажба на вземане, св. Л. прехвърлил на св. П.С.А. всичките си вземания срещу бившите акционери на „Тракия Банк” и „Джи Ай Джи” ООД, произтичащи от сключеното споразумение от 11. 04. 2007 г. и Договор за правна помощ с дата 11.11.2006 г. Св. А. по нареждане на В. се снабдил с изпълнителни листи срещу бившите акционери С. и Т. и тяхното дружество „Джи Ай Джи” ООД както следва:  на 08.08.07г. на РС - Балчик за сумата от 500 евро; на 31.08.07г. на РС - Балчик за сумата от 1 500 000 лв.; на 08.10.07г. на РС - Търговище за сумата от 500 евро и 3 600 000 лв.; на 12.10.07г. на РС - Варна за сумите от 500 евро, 6 500 000 лв. и 2 000 000 лв.; на 13.11.07г. на РС - Павликени за сумите от 500 евро и 100 000 лв.; на 12.09.08г. на РС - Бяла за сумата от 6 870 лв. По тези изпълнителни листи били образувани изпълнителни дела и наложени запори върху банковите сметки на св. С. и Т. и на „Джи Ай Джи” ООД. Това принудило св. С. и Т. да заведат граждански дела за спиране на изпълнителните производства и обезсилване на изпълнителните листи. Заведено било от родителите на св. Т. гр. д. № 3168/07 г. по описа на ОС – Пловдив срещу подс. В. и св. П. Л. с предявен отрицателен установителен иск за установяване за недействителност по отношение на тях на претендираните от тях адвокатски хонорари по издадените изпълнителни листи на св. А. Делото било изпратено по компетентност на Окръжен съд гр. В. Търново, където на 31.07.2008г. било образувано гр. д. № 795/08г. По делото били конституирани като трета страна и св. С., Т., „Джи Ай Джи” ООД и други лица. Също така св. С. и Т. на 01.11.2007г. подали жалба до Районна прокуратура гр. В. Търново срещу подс. В. за злоупотреба с доверие. Било образувано досъд. пр-во № 412/2007 г. на ОД МВР В. Търново, като след приключването му, бил внесен обвинителен акт в РС - В. Търново, по който било образувано НОХД № 30/09 г. по описа на РС - В. Търново за престъпление по чл. 217 ал. 4 от НК срещу подс. В. Св. С. и Т. били конституирани като частни обвинители по това дело. В крайна сметка подс.В. е бил признат за виновен и осъден за осъществено по отношение на своите упълномощители престъпление по чл. 217, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК с въззивна присъда № 27 от 09. 02. 2011г., постановена по ВНОХД № 691/ 2010г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, влязла в сила на 26.07.2011г., когато е била потвърдена от състав на ВКС, ІІІ отделение с Решение № 288/26.07.2011 г. по н. д. № 1428 по описа за 2011 год.

След завеждане на делото в Люксембург, на „ДЗИ Банк” АД били връчени съответните съдебни книжа и това мотивирало В.К. да започне преговори с бившите акционери на „Тракия Банк”. В екипа за водене на преговорите били включени адв.Л., адвокатско дружество „Г., Т. и Ко” и представители на инвестиционния посредник „Булброкърс” – св.И. П.

        През м. май 2007г. пострадалият Л. се свързал със свидетелите С. и Т., като им предложил уреждането на среща с представители на К., чрез адвокатска кантора „Г., Т. и Ко”. По инициатива на С., Т. и адв.П.Л. била организирана среща в град Пловдив между тях и подс. В., придружен от св. Л. и св.Р.Д. На тази среща Л. споделил, че е постигнал договорка с представителите на К. за заплащане на сумата от 15 000 000 евро във връзка с претенциите им към “ДЗИ Банк”. На подс. В. сумата се сторила неудовлетворително малка и отказал да преговаря за такава стойност. Въпреки това той посетил организираните срещи в гр.София с представителите на К. На тях присъствали св. Л. като юридически представител на К., св. Арно Мамасян от адвокатска кантора „Г., Т. и Ко”, св. И. П. като представител на „Булброкърс” – консултант по продажбата на „ДЗИ Банк” и други. На тези срещи подс. В. изразил недоволство от присъствието на пострадалия адв. Л. и от размера на предложеното обезщетение, като продължил да претендира за 54. 53% от акциите на „ДЗИ Банк” или тяхната равностойност, стойността на недвижимите имоти и други претенции, уговорени първоначално със св. С. и Т., без да се съобразява с желанията на С. и Т. да приключат преговорите на предлаганите им условия настъпил пълен разрив между св. С. и Т. от една страна и подс.В. от друга. С. и Т. продължили самостоятелно да преговарят с представителите на К. В резултат на тези техни преговори на 04.07.2007г. между „Джи Ай Джи” ООД, представлявано от св. С. и Т. и „Контракт холдинг къмпани” ООД бил сключен договор, по силата на който „Джи Ай Джи” ООД  поело задължението да установи акционерите на „Тракия Банк” АД, да осъществи контакт с тях и им предложи да сключат споразумение; да предприеме всички действия акционерите да подпишат споразумение, което било приложено към договора, по силата на което те да прехвърлят всички произтичащи от членствените им правоотношения в „Тракия Банк” права; да съдейства за присъединяване и на другите акционери; да съдейства за поемане на гаранции от страна на акционерите, че за в бъдеще няма да имат претенции и да водят дела за такива претенции, произтичащи от членствените им правоотношения като акционери на „Тракия Банк”. Срещу тези действия, „Джи Ай Джи” ООД следвало да получи от „Контракт холдинг къмпани” ООД сумата от 3 600 000 евро. Допълнително условие по договора било изискването „Джи Ай Джи” ООД да обезпечи оттегляне на пълномощията, дадени на подс.В. от акционерите. Св. С. и Т. успели обаче да осигурят оттеглянето на пълномощията, дадени на подс.В., от част от акционерите - тези, върху които те имали влияние.

Подс.В. отказал да подпише подобно споразумение при среща с представителите на К., след което акционерите на „Тракия Банк” били разделени на две групи - „Пловдивска”, представлявана от св. С. и Т. и „Търновска”, представлявана от подс. В.

       Междувременно на 07.07.2007г. между „Контракт холдинг къмпани” ООД, представлявано от св. Л. и „Р.Р. Консултинг” ЕООД, собственост на Р.Р., бил сключен договор, по силата на който „Контракт холдинг къмпани” ООД следва да заплати на „Р.Р Консултинг” ЕООД сумата от 360 000 евро за оказани услуги по казуса „ДЗИ Банк”. По силата на този договор пострадалият Р. се задължавал да предприеме действия по уговаряне на бившите акционери на „Тракия Банк” да оттеглят пълномощията си от подс. В. На 06.07.2007г. „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД, представлявана от Р. Р. прехвърлила на „Галуей Лимитид”, представлявано от К., придобитите по силата на договора от 19.12.2006 г. акционерни права на бившите акционери на „Тракия Банк”. Пострадалият Р. убедил подс. В., който вече бил изгубил представителните си права по отношение на по-голямата част от акционерите и съответно изгубил позиции за първоначалните си претенции, да приеме предложението за 3 600 000 евро и да прекрати всякакви действия срещу „ДЗИ Банк” АД. Подс. В., осъзнавайки настъпилите изменения в неговата позиция, бил принуден да приеме предложените му условия и така обезщетението от 3 600 000 евро следвало да се подели по равно между двете групи акционери – „Пловдивска” и „Търновска”.

На 10.07.07г. подс. В. чрез собственото му ЕООД „Бинго Ниш”, сключил договор с „Контракт холдинг къмпани” ООД, аналогичен на договора сключен от „Джи Ай Джи” ООД, по силата на който поел задължението да осъществи същите действия каквито били  поети от „Джи Ай Джи”, срещу заплащане на сумата от 1 440 000 евро за „Бинго Ниш” ЕООД. Сумата била формирана като от уговорените 1 800 000 евро било приспаднато възнаграждението от 360 000 евро, уговорено от Р.Р. и В.К. с договора от 07.07.2007г. сумата от 1 440 000 евро била преведена по сметки на „Бинго Ниш“ ЕООД.

Подс.В. бил посъветван от своя консултантски екип да „изнесе“ парите в офшорни компании – за да избегне евентуални насрещни искове и плащането на данъци. Той се съгласил и на 12.07.2007 г. бил изготвен договор, находящ се в картонена папка 2, подпапка 4, стр. 34-42 с две такива дружества - „Policorn LLC, представлявано от Р.Д. и Denfield tradingLLC, представлявано от адв. П.В.Л. Така уговорените суми с ДЗИ банка постъпили по сметките на „Denfield trading”  LLC 330 000 евро, а остатъка – на “Поликорн” ООД. Св.Р.Д. получил от тях лично 40-50 000 лв.

Въпреки положителните финансови резултати на сагата „Тракия банк“, подс. В. не бил удовлетворен, защото те били значително по-малки от първоначално планираните. Основната причина в съзнанието на Г.В. била „предателството“ на Пловдивската група, за което пък главна вина имал адвокат Л., преминал на тяхна страна, което го лишило от възможността да претендира по-голямо обезщетение. Подс.В. се чувствал „предаден“ и от Р.Р., който всъщност се оказало, че е постигнал двоен финансов резултат, без за има каквито и да било права в „Тракия банк“. Това от своя страна събудило у него желание за отмъщение с „виновниците“ – първоначално с пострадалия Л. и свидетелите С. и Т., а по-късно и с Р.Р. Това мотивирало подс.В. да предприеме друга сложна поредица от действия правни и фактически през есента на 2007 год.:

1.   През м. октомври 2007г. той изготвил молба до Апелативна прокуратура гр. Пловдив с искане за налагане на принудителни медицински мерки по реда на Закона за здравето срещу св. С. Документът бил предаден на пострадалия Р.Р., за да бъде пре-предадена на Росен Димов – Апелативен прокурор гр. Пловдив.

2.   По-късно подс. В. завел наказателно дело от частен характер срещу св. С., Т., Т.Т. – главен редактор на вестниците „Труд” и „24 часа” и зам. главен прокурор К.С. /към онзи момент/.

3.    На 02.04.2008г. подс. В. депозирал в РП - В. Търново жалба срещу св. С. и Т. и М. С., за извършена от тях измама по отношение на него, във връзка с техни твърдения, че при продажбата на „Тракия Банк” през 1998г. Е.К. не е изплатил напълно прехвърлените му акции, което е мотивирало подс. В. да предявява претенции за това срещу „ДЗИ Банк”. По образуваната преписка с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура гр. В. Търново, същата била изпратена по компетентност на Районна прокуратура гр. В. Търново, като с това постановление били отделени материали срещу П.Л. за укрити данъци върху сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв., като била образувана отделна преписка. С постановление от 16.06.08г. било отказано образуване на досъдебно производство срещу св. С., Т. и М. С.; С постановление от 17.07.08г. на Окръжна прокуратура гр. В. Търново било отказано образуване на досъд. пр-во срещу П.Л. по отделените материали за укрити данъци.

4.   На 28.10.2007 и 30.10.2007г. подс. В. изготвил нотариални покани до пострадалия Л. с искане последният да му издаде оправдателен документ /договор за правна помощ/ за сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв., които подс. В. заплатил на Л. през м. декември 2006г. и април 2007г. Пострадалият Л. отказал да получи от нотариус тези покани, отказал и да издаде на подс. В. исканите документи /договори за правна помощ/ с посочване в тях на тези суми.

5.   Това мотивирало подс. В. да предприеме следващо действие срещу пострадалия Л. - да сигнализира ТД на НАП гр. В. Търново за укрити от него данъци. През м. ноември 2007г. започнала данъчна ревизия на пострадалия Л., като същата приключила през м. май 2008 г. и не установила доказателства, че Л. е получил от подс. В. въпросните суми – 40 000 лв. и 84 800 лв.

Предприетите от подс.В. юридически действия не довели до желаните негативни резултати спрямо постр. Л.. Това мотивирало подс. В. да се обърне към св. Ц.Н. Оплаквайки се, че адв. Л. бил „скъп адвокат, но не вършел работа”, подс.В. му предложил да пребие Л., но св. Н. отказал с оправданието, че пострадалия Л. му е бил адвокат, познавал го и се опасявал, че ще го разпознае.

Тогава подс. В. решил да търси друг изпълнител на тази поръчка за побой над П.Л. През м. юни 2008г се свързал с подс. С., с когото не само се познавал, но и знаел, че освен със спортна дейност, той ръководи и група за изпълнение на поръчки за побоища, палежи и убийства, в чийто състав влизали и подс.Я.П. и В.К. и други лица, за които ще стане реч по-долу и установени с влязлата в сила част на присъдата по настоящото производство.

Подс. П.С. е един от най-титулованите български спортисти по сумо - 16 пъти е шампион на България, деветкратен европейски шампион и трикратен световен вицешампион, световен шампион на професионалната лига “Big Boy”, носител на Световната купа от Полша`2009, на Интерконтиненталната купа, Купата на Титаните, множество титли и златни медали от международни турнири, капитан, менажер и треньор на националния отбор на България. Бил избран за Президент на Българската федерация по сумо  на 5 ноември 2009 година. През 2010 г. е избран и за председател на Европейската федерация по сумо. Развивал е активна дейност за популяризиране на спорта сумо, включително и демонстрационни игри. Бил известен в спортните среди с прозвището „Вожда“. Освен със спортна дейност, подс.С. осъществявал и обществена дейност - бил нещатен експерт към Комисията за младежта и спорта към 41 Народно събрание, поради което и често посещавал Парламента; участвал в изработване на проектозакони, свързани с младежта и спорта. Подс. С. осъществявал и търговска дейност чрез различни търговски дружества, измежду които „Виста 1” ЕООД; „Вип брокерс” ЕООД и „ПС-Търговия и дистрибуция” ЕООД с едноличен собственик съпругата му - Е. З. Съвместно двамата стопанисвали заведение в Студентски град – кафе „Куатро”, където на занимаващите се със спорта сумо се предлагало хранене, съобразено с диетичния им режим.

Използвайки известността си, придобита в хода на спортната си, обществена и търговска дейност, подс.С. изградил многобройни контакти с представители на бизнеса, спорта, политическите среди в страната, както и сред „сенчестия бизнес”, сред които и М.Б. /един от основателите на силовата групировка с популярно наименование „СИК”. Подс. С. се познавал с подс. Я.Х.П., /с прякор Туцо/. В периода 2000-2004 год. двамата били приближени на посочения по-горе М.Б., известен като „бай М.”, а след неговата смърт през 2004 г. и с неговата вдовица С.П. Съпругите на П.С. – Е. П., и на Я.П. – Виолетка П., още през 2006г. били съдружници в търговско дружество “Емпайър” ООД. Подс.В.П.К. пък бил охранител на „бай М.” и се познавал и с двамата подсъдими.

Подс. Р. С. познавал само подс. Я. П. като човек с множество контакти и влияние в района на  КК „Боровец” и гр. Самоков, имал респект от него. Знаел, че има заведение в КК „Боровец” – „Черния тигър“, където често го посещавал и заедно играели карти и табла.

Покрай дейността си по популяризиране на спорта сумо подс.С. се познавал и с подс. Г. В., който още от 1997г. бил сред основателите и член на Управителния съвет на Сумо-клуб ”К.”-Велико Търново. Подс.В. спонсорирал спортни прояви в сумото в страната и чужбина, понякога придружавал и спортистите в пътуванията им.

       Като състезател и треньор по сумо, подс. С. активно участвал в подбора на състезатели от други спортове за включването им в спорта сумо. По този повод той се запознал в началото на лятото на 2007 г. с  Д.В.Г. /роден на 17.05.1988г/ от гр. Самоков, който тренирал борба. Генов току що бил завършил средното спортно училище в гр. Самоков /диплома серия АП-07№076115/30.06.2007г/. Подс.С. преценил, че Д.Г. притежава качества за сумо и затова го привлякъл като състезател в този спорт. Д.Г. се познавал лично и със св. Х. С. Х., състезател и треньор по сумо и близък познат на подс. С. Когато започнал да тренира сумо, Д.Г. отсядал и в дома на св. Х., а се хранел в заведението  на подс. П. С. - кафе „ Куатро”.

  В началото на 2006 г. подс. К. започнал работа като куриер във „ВИП БРОКЕРС„ ЕООД, която работа му давала възможност за повече срещи с различни хора. Контактите между двамата подсъдими К. и С. продължили и се задълбочили през следващите години - подс. К. през 2008 до задържането му през юли 2010г често посещавал подс. С. в кафе „Куатро” в Студ. град, присъствал и на негови лични тържества, познавал част от служителите в дружествата на подсъдимия С.  

През 2006 г. св. Б. Д. започнал работа при подс.С., от начало като шофьор на съпругата му, а по късно – бил включен в дейността на подс. С. по доставка и разнос на минерална вода. Тази търговия подс. С. осъществявал чрез ЕООД „ПС - Търговия и дистрибуция” и „Виста-1 ” ЕООД, като последното станало официално негова собственост на по-късен етап. За тази дейност в началото на 2008 г. се ползвали две бази – складова база в гр. Нови хан и склад в бл. № 61 в Студентски град в гр. София, без да има сключени писмени договори за това. Едва през лятото на 2008 г. бил сключен договор за наем с НСА за складовата база в блок 61 на Студентски град.

След като св. Д. започнал да се занимава с разнос на минерална вода, на негово място като шофьор на съпругата и детето на подс. С. бил нает св. Л.А. Ц. Подс. С. ползвал Ц. и като свой личен шофьор, възлагал му и други задачи. Двамата свидетели се познавали с подс. К., а подс. П. познавали визуално – от няколкото му посещения при подс. С. в кафе „Куатро”. Освен това св. Ц. водил на два пъти подс. С. при подс. П. в заведението му „Черния тигър” в КК ”Боровец”. 

През втората половина на 2007 г. у подс. С. възникнала идеята за придобиване на доходи и облаги и чрез приемане и изпълняване на поръчки за нанасяне на побои и палежи, а впоследствие - и на убийства. От личните си наблюдения и контакти със служителите в дружествата си и с младите спортисти, той преценил, че на някои от тях може да възлага фактическото извършване на побоите и палежите, а на други - логистични и контролиращи функции. Възползвайки се от авторитета и позициите си в обществото и в спорта, той убедил Д.Г. и Г. Н. от гр. Бургас /род. на 04.04.1988г, студент в НСА и живущ в Студ. град, работил първоначално като шофьор при С./ -  и двамата активно занимаващи се със сумо, да участват в изпълнението на подобни поръчки срещу определено заплащане. Така през периода 2007г. - 23.07.2010г. подс.П.С. създал и ръководил организирана престъпна група. Нейни членове били В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г. Ц. Н. /до 02.09.2009 г./, както и други неустановени до момента лица. Основната цел на групата била да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК, по чл. 128, чл. 129 и чл. 330 от НК срещу възнаграждение. Групата осъществявала дейността си на цялата територия на Република България – гр. София, гр. Пловдив, гр. Велико Търново, гр. Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа „Вада” /общ. Самоков/. За тази си деятелност подсъдимите П.С., В.К. и Я.П. са били признати за виновни с влязла в сила присъда – тази по проверяваното НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС, в потвърдената й част.

       В началото на 2008 г. св. Г.П. П. -К. /осъждан/, се запознал със св. Б. Д., който го представил на подс. С. с молба П. да му помага по дистрибуцията на минерална вода. Подс. С. се съгласил и наел св.П. на работа. Двамата свидетели Д. и П. започнали заедно да изпълняват всички задачи, свързани с наливането и доставката на минерална вода. Двамата били ежедневно заедно. Контактите с подс.С. осъществявал обаче св. Д. - на него подсъдимият поръчвал изпълнението на определена работа, било в личен разговор, било по телефона. Често св. П. ставал свидетел на тези разговори. Тъй като заплащането не удовлетворявало св. П., той поискал от св. Д. да му бъде възлагана и друга работа, т.е. по изпълнение на криминалните поръчките, които групата поемала, срещу съответно възнаграждение. Св. П. не разполагал с квартира в гр. София, поради което с разрешението на подс. С., бил настанен от св. Д. да живее в склада за минерална вода в бл.61 в Студентски град.

През юни 2008 г. подс.П.С. взел участие и медали в турнирите по сумо в Милано, проведен на 03.06.2008 г. и на европейското състезание в Полша, проведено от 27 до 29 юни в гр.Кротошин. въпреки спортните си ангажименти подс.С. се срещнал с подс.В. през м. юни 2008 г. Тогава подс. Г.В. възложил на П.С. нанасянето на побой над пострадалия П.Л. от гр. Велико Търново, като за това му била заплатена неустановена сума пари. Подс. В. обяснил, че става дума за негов бивш адвокат, който му създава проблеми във връзка с дейността му. Първоначално В. поръчал на П.С. да организира нанасянето на побой над Л., с уговорката, че ако това не даде резултат – ще поръча взривяване на кантората или автомобила му. Приемайки да изпълни поръчката за побоя, подс.С. извикал св. Д., като му казал, че трябва да се нанесе побой над лице - адвокат от гр. В. Търново, пояснил, че поръчката идвала от бизнесмен от този град. Наредил му да отиде в гр. В. Търново в комплекс „Извора” в с. Арбанаси, където щял да го посрещне човек, който да му покаже жилището, кантората и автомобила на лицето, на което следва да бъде нанесен побой. Св. Д. отишъл в гр. В. Търново, в комплекс „Извора” в с. Арбанаси, където се срещнал със св. Р.Д., изпратен от подс. В. Р.Д. му потвърдил, че поръчката идвала от неговия шеф и била дадена на шефа на Д., пояснил, че ако побоя не даде резултат, ще трябва да се запали и автомобила на това лице. Св.Р.Д. завел св.Д. до кантората и жилището на пострадалия Л., както и автомобила му – „Тойота”. Св.Д. огледал района около на кантората на постр. Л. - в близост до клон на „Сосиете Женерал Експрес Банк” в гр. В. Търново, и забелязал няколко видеокамери, насочени и към кантората на Л.. Като се върнал в гр. София, той съобщил на подс. С. тази информация и заключението си, че поръчаният побой е труден за изпълнение. Подс. С. заявил, че въпреки това поръчката трябва да бъде изпълнена и му наредил отново да отиде в гр. В. Търново, като този път вземе със себе си Д.Г. След няколко дни двамата – св. Д. и Д.Г., отишли в гр. В. Търново и отново огледали района около кантората на пострадалия Л. Разгледали разположението на камерите и решили, че нанасянето на побой над Л. в кантората е трудно изпълнимо и това е осъществимо само вътре в самата кантора. Върнали се в гр. София и разказали за това на подс. С. Д.Г. заявил на подс. С., че поръчката е трудна за изпълнение, но въпреки това се наемал да я  изпълни. Подс. С. му наредил да отиде заедно с Г. Н. и да я изпълни, като обещал да им заплати определена сума за нанесения побой. Горното е установено по обвързващ начин страните и съда с влязлата в сила част на присъдата по НОХД № 303/2011 г. на ШОС.

По същото време – м. юни 2008г., въпреки, че бил поръчал на подс. С. нанасянето на побой над Л., подс. В. планирал и подготовката на убийството на Л.. Подс.В. повикал св. Л. да отиде при него в офиса на „Поликомерс СГ”. Когато св. Л. влязъл в стаята, забелязал, че освен подс. В., там били и св. Р. Д. и св. А. Подс. В. казал на св. Л., че имал проблеми с адвокат П.Л., който му бил адвокат по „Тракия Банк”, бил го завлякъл с много пари и бил минал на „другата страна” и затова трябвало да бъде убит. Предложил му да убие Л. срещу сумата от 25 000 лв., като обещал да му намери и малокалибрено оръжие. Подс. В. пояснил, че убийството не трябвало да става на този етап, за да не попадат подозренията върху него. Св. Л. категорично отказал и си заминал. Същата вечер, силно притеснен, той отишъл в дома на св. Ц.Н. и му споделил за отправеното му от подс. В. предложение. След няколко дни свид. А. се срещнал със св. Л., като провели разговор в лек автомобил „БМВ 730”, управляван от свид.А. Свид. А. го убеждавал да приеме поръчката на В., уговарял го, че той- Л. е млад човек и било по -добре той да вземе тези пари, които подс. В. му е предложил за убийството на Л., тъй като сумата не била малка. Обяснил му, че имали група, на която можело да възложат поръчката и тази група била „желязна”, като пояснил, че групата е на П. – С. За да убеди св. Л. да приеме поръчката, свид. А. му споделил, че и той можел да приеме поръчката, но се страхувал, че ще бъде разпознат, тъй като имал специфична походка - леко накуцвал. Св. Л. отново отказал да приеме поръчката. Веднага след тази среща, още същата вечер св. Л. отишъл отново в домът на св. Ц.Н. и му разказал за разговора си със свид. А. Св. Н. го посъветвал, да не се занимава с такива неща. За това, че му било поръчано да убие Л. св. Л. споделил и с жената, с която живеел на семейни начала – св. Ц.М.

   След като разбрал за повторния отказ на св. Л. да приеме поръчката за убийство на адв. Л., подс. В.  решил да предприеме действия по отношение на св. Л., за да го „санкционира“. Затова уговорил свой длъжник - св. Д. Ш. да депозира жалба в РУП-В. Търново срещу св. Л. Св. Ш. на 20.07.2008 г. депозирал предварително подготвена жалба от служители на подс. В. срещу св. Л. с твърдение за измама. Същото подс. В. решил да направи и по отношение на други свои длъжници, с оглед отношенията му и намеренията му спрямо св. Л. За по- голяма тежест, по нареждане на подс. В. била изготвена жалба от името на други трима длъжници, в която жалба били описани обстоятелства за измамливи действия. Подс. В. събрал подписите на тримата и жалбата била депозирана в РП – В. Търново на 14.08.2008 г. и заведена под вх. № 2149/08г. На 26.09.2008г. подс. В. подал жалба до РП- В. Търново срещу св. Л. за връщане на дадения му за ползване лек автомобил „Нисан-Съни”. В тази насока са писмените доказателства: жалба от Джелил Ш. от 20.07.08г. до РУП В. Търново – КПВД 2, вд.6 л. 122; жалба от В.П. от 25.07.08г. до РУП В. Търново – КПВД 2 ВД 6 л. 123-125; жалба от Петьо С. от 24.07.08г. до РП- В. Търново – КПВД 2 ВД 6 л. 126-128; жалба от Джелил Ш., В.П. и Петьо С. срещу П. Л. от 14.08.08 г. до РП- В. Търново КПВД 2 ВД 6 л. 157-159; Жалба от Г.В. срещу П. Л. от 26.09.08г. до РП- В. Търново КПВД 7 т.1 л. 209.

В изпълнение на приетата от подс. С. поръчка, през втората половина на м. юли 2008г. Д.Г. и Г. Н. отишли в гр. В. Търново, където няколко дни следили пострадалия Л., за да установят навиците му. Така те разбрали, че всяка сутрин около 7.30 - 08.00 ч. адв.Л. отивал в кантората си.

На 18.07.2008г. около 07. 30 – 07.35 ч. пострадалият Л. отишъл в кантората си на ул. “В. Левски” № 27. В 08.20 ч. Д.Г. се придвижил до кантората на Л., като носел със себе си метален лост увит в черно тиксо. Малко по-късно Д.Г. нанесъл побой на П.Л. и му причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10, вр. чл.130, ал.1 от НК. В тази част е налице влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС, с която е приета за установена горната фактическа обстановка и е ангажирана наказателната отговорност на подбудителите Г.В. и П.С.

След побоя над пострадалия Л., в началото на м. август 2008г подс. С. чрез св. Р.Д. получил от подс. В. поръчка за взривяване или на кантората, или на автомобила на пострадалия Л..

На 18.08.2008г. ЛА “Тойота Авенсис” с ДК № ВТ 49 94 ВА на постр. Л. бил запален от неизвестни лица. В тази част е налице влязъл в сила оправдателен съдебен акт, с който е приета за установена горната фактическа обстановка и подс.В. и С. са оправдани по предявените им обвинения в подбудителство към палеж.

На 19.08.2008 г. пострадалият Л., страхувайки се за живота си, депозирал молба до Окръжния прокурор на гр. В. Търново за спешно съдействие за опазване на живота и здравето му.

В хода на разследването по образуваното д. п. за побой над постр. Л., работещият по разкриване на извършителя на побоя над Л. - св. А.Н. – полицейски служител, на 26.09.2008г. провел разговор в РУП В. Търново със св. Л., при което последният му заявил, че иска да му каже нещо на четири очи, но не желае то да бъде записвано. Двамата отишли в друго помещение на полицейското управление и там св. Л. споделил на св. Николов, че преди побоя над пострадалия Л., свид.П. А. в управляван от него автомобил, от името на подс. В. му предложил 20 000 лв., за да убие адвокат Л., но той отказал да извърши това, въпреки, „…че дотогава бил вършил доста глупости, но подобно нещо не бил в състояние да извърши….” За получената информация, св. Николов написал докладна записка същия ден, която предал по съответния ред на ръководството на управлението. (Виж Докладна записка от А.Н. –рег. № С-1441/29.09.08г. – Секретен том към съд. произв. – л. 38-39.)

Междувременно образуваното гр.д.№ 3168/07г. на ОС – гр.Пловдив във връзка с казуса ”Тракия Банк” - „ДЗИ Банк” било изпратено по компетентност на ОС - гр. В. Търново и на 31.07.2008г. било образувано гр.д. № 795/08г. по описа на същия съд. Подс. В. научил за това дело и разбрал, че уважаването на предявения граждански иск би го лишил от възможността да получи пари въз основа на договора за правна помощ от 11.11.2006г. и споразумението към него. Това го мотивирало да пристъпи към реализиране на взетото по-рано от него решение - бившият му адвокат - Л. да бъде убит. След отказа на св.Л. през м.юни 2008 г. да изпълни подобна поръчка, подс.В. през м. август 2008г изпратил св. Р.Д. да се срещне с подс. С., за да му възложи поръчката за убийството на адвокат Л.. Срещата между двамата се състояла в кафе „Куатро” в гр. София, където св. Р. Д. в присъствието на св. Д., споделил с подс. П. С., че той и шефът му – подс. В., били много притеснени, защото Л. не си е взел поука след побоя и палежа и дал пресконференция, на която заявил, че истината щяла да излезе наяве. Затова св. Р.Д. предавал на подс.С. желанието на подс.В. да бъде убит Л. Изпълнението на тази поръчка подс. С. възложил на подс. В.К. срещу съответното заплащане. Срещнал се с него и му предал приетата поръчка. В.К. приел да изпълни възложеното му, като решил да привлече и В. Ф. /негов съгражданин от гр. Червен бряг, с когото се познавали отдавна/ за физическото изпълнение на убийството.

След първоначалното приемане на поръчката за убийството на адв.П.Л. били проведени няколко срещи между подс. С. и подс. В. - в хотел „Дипломат Плаза” в гр. Луковит и в комплекс „Извора” в с. Арбанаси. Тогава било уговорено плащането на цената. На тези срещи подс. В. бил придружаван от св. Р.Д., като на една от тях присъствал и подс. К., а подс.С. бил придружаван от Л.Ц. Уговорили се поръчката да бъде изпълнена на по-късен етап, за да не падне съмнение върху подс. В., поради станалите обществено достояние влошени отношения между него и пострадалия Л. във връзка с воденето и приключването на казуса „Тракия Банк”.

През м. октомври 2008 г. подс. С. получил и изпълнил чрез Д.Г. поредна поръчка от св. П., този път за взривяване на магазина на Паунов, находящ се в гр.София. В тази част е налице влязъл в сила осъдителен за подс.С. съдебен акт за подбудителство и помагачество към престъпление по чл. 333, вр. чл. 330 ал. 2 т. 4, вр. ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

       Междувременно по депозираните срещу св. Л. жалби от св. Ш., С. и В.П. било образуваното д.п. по чл. 209 от НК. По този повод на 13.11.2008г. била проведена беседа със св. Л. от полицейския служител – св. Г.Ц. По време на тази беседа свид. Л. се държал странно, бил притеснен. След приключване на беседата двамата излезли от сградата на районното управление и тогава св. Л. сподели със св. Цолов, че в основата на всичко стоял подс.В. Споделил, че в автомобил на подс. В., свид. А. му предложил да убие пострадалия Л., предлагайки му сумата от около 20 000 лв., като го заплашил да не пуска жалби срещу тях в полицията, тъй като бил бивш служител на полицията, имал познати и веднага щял да научи за такива жалби. За разказаното му от св. Л., св. Ц. докладвал на началника си, който му разпоредил да напише рапорт за това, което св. Ц. направил, завеждайки го в съответното деловодство на управлението. (Виж Рапорт от Г.Ц. –  рег. №С-1774/14.11.08г. – Секретен том към съд. произв. – л. 40, Заверено копие от „Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите” започната на 02.01.08г., завършена на 30.12.08г. и лист 117 от същата книга.)

На 02.02.2009г. св. Л. посетил и адв.Л. в кантората му. Казал, че търси правна помощ във връзка с подадените срещу него жалби, както и че го праща техен общ познат – св. Ц.Н. По време на разговора, св. Л. съобщил на Л., че подс. В. му предложил 25 000 лв., за да го убие. След тези негови думи адв.Л. веднага го отпратил от кантората си, но съобщил за казаното му от Л. на Окръжния прокурор на гр. В. Търново .

Във връзка с провеждане на разследването по досъдебното производство срещу св. Л. за престъпление по чл.209 от НК, на 03.02.2009г. св. Я.С. провел очна ставка между подс. В. и св. Л. След приключване на същата и подписването на протокола от двамата, подс. В. нарекъл св. Л. измамник. Тогава свид. Л. избухнал и отвърнал на подс. В., че не е като него, да му предлага да убие и пребие адвокат Л..

Афектиран и от случилото се по време на очната ставка, проведена на 03.02.2009г със св. Л., подс. В. решил да поръча на подс. С. да бъде нанесен побой и на Л., което и направил. Подс. С. наредил на св. Д. изпълнението на тази поръчка да се извърши от св. Г.П. и Д.Г. Св. Д. от своя страна им предал поръчката на подс. С. Казал им да отидат в механа „Извора“ в с. Арбанаси обл. В. Търново и да му се обадят по телефона. След като намерили механата, св.П. и Д.Г. се обадили на св. Д. Малко след това при тях дошъл свид. А., който се представил с името „П.” и че бил бивш полицай. Тримата отишли в гр. В. Търново, където свид. А. им показал къщата на св. П. Л., дал описание на Л., като обяснил, че той работел в тяхната фирма и имал неуредени финансови отношения. Показал и автомобила „Алфа Ромео”, който към онзи момент управлявал св. П. Л. Казал им, че Л. трябва да бъде пребит - да му се счупят или ръцете или краката. След това свид. А. ги настанил в хотел в гр. Дряново. Докато били в хотела, на св. П. му направило впечатление, че Д.Г. се познавал с персонала на хотела. Попитал го, дали и друг път е идвал в този хотел, на което Д.Г. отговорил, че хората на които трябвало да свършат работата, били много „сериозни хора”, плащали си добре и друг път им е вършил „такива работи”- побоища, плащали са и не са го “въртели” с парите. Няколко дни св. П. и Д.Г. следили Л., за да изпълнят поръчката, но все не успявали. Спирали автомобила си до училище, намиращо се в близост до къщата на св. Л. на ул. “Елин Пелин” в гр. В. Търново. В един от дните, докато чакали в автомобила, видели Л. на улицата, но наоколо имало жени и деца, при което св. П. заявил, че не може да пребие Л. пред децата. По- късно св. П. се отказал от изпълнение на поръчката и се прибрал в София. Д.Г. останал в гр. В. Търново за изпълнение на поръчката. В крайна сметка и той не успял да нанесе побой над Л.

При проведен следствен експеримент по настоящото наказателно производство св. Г.П. показал на разследващите къщата на ул. “Елин Пелин” № 49, Велико Търново, в която живеело лицето, чийто побой следвало да осъществи с Д.Г.

На 05.02.2009г. във връзка с оплакването на пострадалия Л. до окръжния прокурор на гр. В. Търново, св. В.К. бил изпратен при Л. за проверка на случая. Пострадалият Л. му съобщил, че на 02.02.09г. при него дошъл непознат човек, изпратен от св. Ц.Н., който му съобщил, че са му предложили 25 000 лв., за да го убие. За разговора си с постр. Л. св. К. същия ден изготвил докладна записка, която завел по съответния ред. (Виж Докладна записка от В.К. – рег. № 1557/05.02.09г. – т. 23 от д.п. л. 5.)

С постановление от 19.02.2009г. прокурор при Районна прокуратура – гр.В.Търново прекратил досъдебно производство срещу П. Л. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК образувано по жалбата на св. Ш., С. и П.

Междувременно през месец януари 2009г подс. П. С. приел от И.К. и изпълнил на 07.01.2009 г. поръчка чрез Д.Г. за палеж на магазин за дрехи, намиращ се в гр. София на ул. ”Д. Хаджикоцев” № 114, магазин № 39, собственост на А.И.Б. В тази част е налице влязъл в сила осъдителен акт по отношение на подс.П.С. за подбудителство и помагачество към престъпление по чл.330, ал. 2, т.4, вр. ал. 1 от НК.

През м. февруари 2009г продължило производството по НОХД № 30/08г. на РС – В. Търново,  образувано срещу подс. В. за престъпление по чл. 217 от НК. Св. С. и Т. били конституирани като гр. ищци и частни обвинители. По тяхна молба пострадалият Л. се съгласил да се яви като свидетел, поради което с протоколно определение от 26.02.2009г. съдът уважил искането и постановил призоваване на пострадалия Л. за разпит като свидетел за съд. заседание на 03.04.2009г. Разбирайки, че по наказателното дело ще се яви като свидетел бившият му адвокат – постр. Л., у подс.В. се зародили основателни опасения, че показанията на Л. не биха били в негов интерес, а напротив биха довели до финансови загуби и отпадане на споразумението между Л. и В. от 11.04.2007г., както и обезсилване на издадените вече изпълнителни листи. Това  мотивирало подс. В. да ускори изпълнението на дадената вече на подс. С. поръчка за убийството на Л.. На 19.03.2009г. била връчена призовка на Л. за явяването му по делото, която той получил лично.

Междувременно подсъдимия П.С. взел участие в турнир по сумо, проведен на 26.01.2009 г Лос Анджелис, където взел златен и сребърен медали.

.           В началото на м. март 2009г подс.В. предал на подс. С., че възложената му още през август 2008 год. поръчка трябва да се изпълни преди 03.04.2009г. Подс.С. уведомил за това подс.К.

       Междувременно подс. К. от своя страна, се срещнал с В. Ф. и го уговорил да извърши убийството на пострадалия Л. срещу заплащане на неустановена по делото сума, като обещал и да му помогне за организиране на самото убийството. По този повод двамата посетили гр. В. Търново, за да установят местоживеенето и навиците на постр. Л.. Подс. К. решил убийството да се извърши сутринта на 25.03.2009г, в момента, в който пострадалият Л. влезе в гаража, за да изкара автомобила си. На 24.03.2009г. подс. К. и Ф. били в гр. В. Търново. Същия ден св. Д. пътувал от гр. София за гр. Варна. Бил в района на гр. В. Търново, когато подс. К. му се обадил по телефона и му уговорил среща в гр. В. Търново. Когато се срещнали, св. Д. видял в автомобила на подс. К. В. Ф., който седял на предната дясна седалка. Двамата с подс. К. говорили около 30 мин., при което К. му казал, че били по работа в гр. В. Търново, след което се разделили.

Сутринта на 25.03.2009г. пострадалият Л. излязъл от дома си след 7. 30ч и се насочил към гаража си, находящ се на кръстовището на ул. “Елин Пелин” и “Сергей Румянцев”, гр.В.Търново. Отворил широко вратите на гаража, влязъл в л.а и седнал на шофьорската седалка. В този момент в гаража влязъл В. Ф. /бил облечен с тъмно яке, обут с дънки и бели маратонки, на главата си имал маслено зелена шапка/ и се приближил до вратата на пострадалия Л. С пистолет – конструкция „Макаров” 9 мм, произвел няколко изстрела към тялото и главата на пострадалия Л., един от които в упор в лявата страна на шията на Л.. Скрил пистолета под якето си и бягайки излязъл от гаража. Малко преди това покрай гаража минал анонимен свидетел № 1, който вървял по ул. “Елин Пелин” в посока към площадчето, образувано на кръстовището между ул. “Елин Пелин” и “Сергей Румянцев”. По същото време св. Н.М. вървяла по ул. “Сергей Румянцев” в посока от кръстовището на ул. “Сергей Румянцев” и бул. “България” – към същото това площадче. Когато била на около 10 м. от площадчето, тя чула пукотевица, която оприличила на шум от пиратки, 4 – 5 пъти. След кратка пауза от една две секунди, чула още едно такова изпукване. Този шум я уплашил, затова тя преминала от средата на улицата, по която вървяла, в лявата й част и продължила към площадчето. В това време анонимен свидетел № 1 бил навлязъл на площадчето, като бил на около 10- 12 м. след гаража, когато също чул шум от тракане и чупене на стъкла. Двамата – анонимен св. № 1 и св. М. се приближили един към друг и тогава анонимен св. № 1 се обърнал в посока на шума, който чул и видял В. Ф. да излиза от гаража на пострадалия Л.. Бягайки, Ф. минал покрай тях, при което св. М. успяла да го види, след което завил по ул. “Сергей Румянцев” в посока кръстовището на ул. “Сергей Румянцев” и бул. “България”. Двамата свидетели проследили движението на Ф. докато той изминал около 100 м. по ул. “Сергей Румянцев”, след което го изгубили от поглед. След отдалечаването на Ф., анонимен свидетел № 1 на въпрос на св. М. какво е станало, отвърнал, че е чул шум от счупени стъкла на автомобил. След това двамата се разделили. Малко след това покрай гаража на пострадалия Л. минала св. Ц.М. - същата живеела на съпружески начала със св. Пл. Л. в къща на ул.Елин Пелин № 49. Тя видяла отворените врати на гаража, както и паркирания вътре автомобил. След като си купила кафе от магазин на ул. “Сергей Румянцев” в края на площадчето, тя отново минала покрай гаража на Л., прибирайки се в дома си на ул. “Елин Пелин” 49. Около 9 ч. св. М. заедно със св. Л., детето им и бабата на М. минали с лекият им автомобил покрай гаража на Л.. Св. М. отново видяла отворените врати на гаража. Около 11 ч. св. Л. отишъл до пазара, за да вземе св. М. и отново минали покрай гаража на Л.. М. видяла, че вратите на гаража продължават да бъдат отворени. След като се прибрали, св. М. решила да отиде до магазина за покупки. На отиване към магазина и на връщане тя минала отново покрай гаража, при което била силно озадачена, че гаражът толкова време е с отворени врати. Тогава погледнала и видяла, че в автомобила имало човек, килнат на една страна. Като се прибрала в дома си, тя споделила със св. Л., че гаражът на пострадалия Л. е още отворен и предположила, че е станало нещо лошо с Л.. Двамата решили да отидат, за да проверят какво се е случило и видели, че в автомобила имало човек, който бил наклонен на една страна. Притеснили се да влязат и повикали намиращия се върху гаражите човек, който влязъл в гаража, след което им съобщил, че човекът в колата е пострадалия Л., като предположил, че е застрелян. Обадили се в полицията и на място пристигнал екип на МВР. При извършения оглед на местопроизшествие на 25.03.2009г. в гаража, находящ се на ул. „Елин Пелин” до дом 32, втори по ред гараж, в посока към дом 34, бил намерен лек автомобил Опел – Вектра с рег. № ВТ 61 55 ВК, син на цвят, разположен със задната си част към вратите на гаража. На пода на гаража в близост до задна лява гума на автомобила и лявата стена на гаража били намерени и иззети множество парчета от стъкло на автомобила и 5 бр. гилзи с обозначение на дъното „10” и „82”. Предна лява врата е намерена затворена със счупено стъкло. Другите стъкла на автомобила са намерени здрави. На предна лява седалка на автомобила е намерен трупа на пострадалия П.И.Л. с наклонена глава на дясно към предна дясна седалка. Под таза на трупа, върху тапицерията на предна лява седалка е намерен и иззет 1 бр. проектил. По пода в купето на автомобила, както и върху трупа на Л. и по предна лява седалка са намерени множество парчета от стъклото на предна лява врата. При извършен допълнителен оглед на местопроизшествие на 26.03.2009г. в гаража находящ се на ул. “Елин Пелин” до дом 32, втори по ред гараж, в посока към дом 34, в джоба на предна лява врата на автомобила са намерени и иззети 2 бр. гилзи с обозначение на дъното „10” и „82”. На кората на тапицерията на задна дясна врата е намерено входно отверстие с овална форма. Под кората на тази врата е намерен и иззет проектил с меден цвят и нарушена цялост. При извършен оглед на трупа на П.И.Л. на 26.03.2009г. в СМО при МОБАЛ гр. В. Търново са иззети от трупа 5 бр. проектила. От заключението на назначената на д.п балистична експертиза №09/БАЛ-85/01.04.09г. се установява, че представените за изследване 7 бр. гилзи и 7 бр. куршуми са части от патрони кал.9мм/кал.9х18/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм – „Макаров”, „Стечкин” и други и са били стреляни с едно и също оръжие – пистолет конструкция „Макаров” кал. 9мм. От заключението на назначената на д.п. физикохимична експертиза № 09 / ФЗХ-169/31.03.2009г. се установява, че в пробите от обтривките на ръцете, лицата и гърдите на М.Р.М., П.М. Л., Ц.Ц.Н. и П.С.А. не са регистрирани капсулни микроследи от изстрел. От заключението на назначената на д.п. морфологична експертиза № 09/БТМ-235/ 27.03.09г. се установява, че по маратонките, доброволно предадени от П.М. Л. на 25.03.09г., не се откриват характерни микроследи, които биха могли да произхождат от представените като сравнителен материал стъкла, иззети от лек автомобил „ Опел Вектра „ с рег. № ВТ 61 55 ВК.

От заключението на назначената на д.п. СМЕ за изследване на труп № 32-Т/2009/ 18.05.09г. се установява, че на пострадалия Л. са причинени огнестрелна рана в лява слепоочна област над лява ушна мида /входна огнестрелна рана/ с раневи канал с посока - отгоре на долу и отляво на дясно. Проектила прекратява своето движение в подкожната тъкан в дясна шийна област, без разкъсване на кожата; Огнестрелна рана в шията в ляво / входна огнестрелна рана / с раневи канал отдолу нагоре и отляво надясно, преминава през външния слухов апарат и причинява разкъсно-контузни наранявания в дясна ушна мида / изходна рана /; Огнестрелно нараняване в областта на горна трета външна повърхност на лява мишница с раневи канал с вход горна трета на лява мишница-счупване на раменната кост и последващ изход по вътрешна повърхност на лява мишница. Същата продължава с входно отвърстие в лява гръдна половина по предна аксиларна линия, фрактурира пето ребро и край на траекторията в меките тъкани на дясна гръдна половина; Огнестрелно нараняване на горна трета на предностранична повърхност на лява мишница и траектория с вход – предно странична повърхност на лява мишница – счупване на раменната кост и последващ изход по вътрешна повърхност на лява мишница. Същата преминава по повърхността на кожата, причинявайки охлузно нараняване и последващо входно отвърстие по предната повърхност на гръдния кош, над мамилата и край на траекторията в меките тъкани на дясна гръдна половина; Огнестрелно нараняване в лява лумбална област / входно нараняване / с посока на раневия канал отляво на дясно и отгоре надолу и с край на траекторията в дясната част на малкия таз; Огнестрелно нараняване в горния етаж на коремната кухина под ребрена дъга / входно нараняване / с посока на раневия канал отпред назад, отляво надясно и отгоре надолу с край на траекторията в задната част на коремната област. Огнестрелното нараняване в областта на шията в ляво е от упор. Останалите - са от близко разстояние. Първо е било огнестрелното нараняване в лява лумбална област, двете огнестрелни наранявания  в лявата мишница, проникващи в гръдния кош, огнестрелното нараняване в лява коремна област и последно – в лява шийна област. Нараняванията в лявата слепоочна и в шийната области са причинили смъртта на пострадалия Л.. Положението на нападателя по време на възпроизвеждане на изстрелите е динамично. Нападателят се е движил успоредно на автомобила между лявата му страна и стената на гаража. При първият изстрел, който е с входно отвърстие в лява лумбална област, предна лява врата е била отворена. Стрелеца е продължил да се движи напред като последващия изстрел е нанесъл увреждането в лява коремна област. След това стрелецът се е върнал назад и е възпроизвел изстрела в лява слепоочна област. След отклоняването на главата на дясно е станало възможно прострелването в областта на шията от посочения ъгъл.

На 03.12.2009 г. било извършено разпознаване по снимки, на което св. Н.М. разпознала В. Ф. като лицето, което видяла на 25.03.09г. сутринта на пресечката на ул. “Сергей Румянцев” и “Елин Пелин”. Същия ден на 03.12.2009г. било извършено и друго разпознаване по снимки, на което Анонимен свидетел № 1 разпознал В. Ф. като лицето, което видял на 25.03.09г. сутринта да излиза от гаража на пресечката на ул. “Сергей Румянцев” и “Елин Пелин”. Сред снимките на лицата, представени на анонимен свидетел № 1 за разпознаване, била и тази на свид.П. Л.

След втората половина на м. януари 2009г постр. Р.Р. инициирал среща с подс Г. В., на която изложил претенцията си за дължимата му от В. парична сума по договора им от 19.12.06г. между В. като пълномощник на акционерите на „Тракия Банк” и „Креда Дивелопмънт КО” ЕООД. По силата на този договор на пострадалия Р. се полагали 70% от извоювания материален интерес от „ДЗИ Банк”. Р. бил наясно, че по силата на сключения на 06.07.2007г. договор между „Креда Дивелопмънт КО” ЕООД и „Галуей лимитид” договор, той самият е прехвърлил правата които притежавало „Креда Дивелопмънт КО” ЕООД върху акционерните права на акционерите на „Тракия Банк”. Въпреки това, искал да получи и 70% от сумата (1 440 000 евро), платена на подс. В. при споразумението му с представителите на В.К. На състоялата се среща с подс.В. в гр. В. Търново - в хотел „Премиер”, пострадалият Р. отишъл с шофьора си св. М. В., който останал да го чака навън в автомобила. На тази среща подс. В. разбрал за претенциите на Р., но не желаел да изплаща претендираните от него 70 % от извоювания материален интерес при преговорите с „ДЗИ Банк”. След приключване на срещата Р. и шофьора му се върнали обратно в Шумен.

Подс. В. бил убеден, че Р. няма да се откаже от тези си претенции, независимо, че вече е получил от представителите на К. сумата в размер на 360 000 евро. В. поначало имал негативно отношение към Р., породено от ролята му в преговорите с К. и постигнатия краен резултат, лишил го от очакваната печалба. Предявената претенция окончателно затвърдила неодобрението на В. спрямо особата на Р.Р. Това го мотивирало да вземе решение за физическото ликвидиране и на Р., като по този начин щял да избегне плащането на претендираните от Р. суми. Решил да възложи и тази поръчка на подс. С., което и направил при срещата си с него през м. март 2009г, когато уточнил, до коя дата трябва да бъде извършено убийството Л.. Подс. С. се съгласил да изпълни тази поръчка срещу неустановена сума. Съгласно уговорката им, подс. В. следвало да доплати на подс. С. цялата уговорена сума за двете поръчки след убийството на Л..

Подс. С. възложил изпълнението и на тази поръчка на подс.К., като му предал неустановена сума пари. Подс. К. решил да ангажира отново В.П.Ф., както и Г.Т.Г., с когото също се познавал отпреди, т. к. и той като Ф. живеел в гр. Червен бряг. Тримата се движили заедно в обща компания, когато подс. К. бил в с. Чомаковци и гр. Червен бряг. Техни познати и приятели били и св. Й.С.Д., А.Я.И. и Г. К. П. От там датирало и познанството на подс.К. със свидетелката Г.Х. /Б./, която пък работела като сервитьорка в заведението „Лас Вегас“, често посещавано от В.К., В. Ф., Г. Т., неговия брат и много други.

През м. март 2009г. подс. К. закупил от магазин в гр. Червен бряг три сим карти на „Глобул” тип „Бикънект”. Едната предоставил на подс. П. С. /с абонатен номер 0893760445/, другата – с абонатен номер 0893760490 оставил за себе си. Третата карта с абонатен номер  0893760455 дал на Г.Т.Г. и В.П.Ф. Трите карти били активирани в края на м. май 2009г.

През месец март 2009 год. подс.С. взел участие в турнир по сумо, проведен на 22.03.2009 в Милано. В края на март посетил и спортен лагер в Токио, където тренирал с още двама бълг.сумисти в продължение на осем дни (от 27.03.2009) – видно от справката за задграничните му пътувания напуснал е страната на 21.03.09г. и се е върнал на 06.04.09г. Няколко дни след завръщането си, той отпътувал за гр. Пловдив с автомобил, управляван от св. Д., т. к. имал уговорена среща с подс. В. В лоби- бара на хотел „Марица” той се срещнал със св. Р.Д., а св. Д. излязъл да го изчака при автомобила. Св.Д. видял В. Л. на паркинга на хотела. Подс. С. и св. Д. провели разговор докато изчаквали пристигането на свид. А., който пътувал от гр. В. Търново с парите, предадени му в плик от подс. В. След като пристигнал пред хотел „Марица” с управляван лек автомобил „БМВ 730” тъмен на цвят, при него на паркинга излязъл св. Д. и взел донесения плик с големината на „А4”, поставен в найлонова торбичка. Върнал се в лоби-бара на хотела и предал плика на подс. С., който излязъл от хотела, повикал св. Д. и му предал плика, за да го прибере в автомобила им. Докато изчаквал подс. С. да приключи срещата си със св. Р.Д., св. Д. разговарял със свид. А. След приключване на срещата подс. С. и св. Д. си тръгнали за София. Докато пътували С. отворил плика и преброил намиращите се в него пари, като казал на Д., че парите са 60 000 лв. Д. го попитал, за какво са парите, а подс. С. отговорил, че това бил вторият транш за разрешаване на проблемите на Г.В. с адвокат П.Л. и Р.Р. От тези пари подс. С. дал 500 лв. на св. Д.       

В периода м. април – м. май 2009г. пострадалият Р. инициирал втора среща с подс. В., на която отишъл отново със св. М. В. Срещата се състояла отново в гр. В. Търново в хотел „Премиер”, където пострадалият Р. бил посрещнат от подс. В. и още едно лице. Влезли във фоайето на хотела, където малко по-късно влязъл и св. М. В. Последният седнал на бара, а пострадалият Р. заедно с подс. В. и другото лице седели на маса и разговаряли. Разговорът продължил 15-20 минути, след което Р. и св. В. си тръгнали. По пътя Р. сподели на св. В., че от тези хора, по точно от В., имал да взема над един милион и това бил последен транш от бизнеса им с „Тракия Банк ”. Пояснил на св. М. В., че подс. В. бил хотелиер.

Във връзка с изпълнение на поръчката за убийството на Р.Р., подс. С. възложил на Д.Г. да установи адреса му в гр. София, тъй като имал информация, че Р. има и там жилище. Д.Г. установил къде се намира жилището на Р. в София и съобщил това на подс. С. Споделил това и със св. Д. От свои познати в гр. Шумен, подс. С. установил, че Р. постоянно живее в Шумен и много рядко пребивава в София. Решили с подс. К. убийството на Р. да се извърши в гр. Шумен. През този период подс. С. освен телефон с абонатен номер 0893760445, ползвал и официален телефон с абонатен номер 0878568686. Подс. К. освен телефон с абонатен номер 0893760490, ползвал и телефони с абонатни номера 0878744444, 0877427373, като сим- картите за последните два номера се водели на името на подс. К.

На 22.05.2009 в гр.София бил проведен международен турнир по сумо „Бони оборот“, в който взел участие и подс.П.С.

       За да установят навиците на Р. в Шумен, В. Ф., Г. Г. и подс. К. на 02.06.2009г. тръгнали от гр. Червен бряг за гр. Варна. Ф. и Г. пътували с лек автомобил “Фият Браво” с рег.№ ЕН 05 15 ВМ собственост на брата на Г. – св. Д. Т. Г. Същата вечер пристигнали в града, като се настанили в хотел в комплекс „Ален мак” в КК ”Зл. Пясъци”. В течение на няколко дни тримата /Ф. и Г. с един ЛА, а подс. К. с друг/ отделно посещавали гр. Шумен, за да установяват маршрутите на придвижване на Р. и местата, които посещава, както и времето през което пътува, проучвали и местата за напускане на града. Помежду си комуникирали по телефони с номера 0893760490 /за К./ и 0883760455 /за Ф. и Г./. Провели множество телеф. разговори, обслужвани от различни клетки на мобилния оператор, в зависимост от местоположението им  в гр. Шумен и гр.Варна. В един от дните - 05.06.2009 год., подс. К. останал в гр.Варна, в обхвата на клетката, находяща се в местността „Банела чешма” в комплекс „Ален мак” гр. Варна. Същия ден – на 05.06.2009г в 13.00 ч. Ф. и Г. били спрени за проверка в гр. Шумен на бул.„Симеон Велики” от св. Д. С. Д. и Я.И.П. – служители на ОД МВР Шумен, които установили, че Г. управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС. Не носел и лична карта, поради което двамата били отведени в РУП Шумен за установяване самоличността на Г. На Г.Т.Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 5155Р/05.06.2009 г. на РУП Шумен. (Виж Заверено копие на АУАН № 5155Р/05.06.2009 г. на РУП Шумен и заверено копие на НП № 5155Р/01.07.2009г. – т. 8 от д.п. л.119-120;) Докато били в гр. Шумен Ф. и Г. провели с подс.К. по посочените телефони още четири разговора, като последния бил в 18. 28 ч. По- късно двамата напуснали гр. Шумен и се отправили към гр. Варна. В 19.37 ч. те осъществили разговор с подс. К., като и двата телефона били в обхвата на клетка, находяща се в местността „Банела чешма” в комплекс „Ален мак” гр. Варна. Следващите няколко дни до 12.06.2009г тримата продължили с проучвателните мероприятия, обхождайки различни маршрути, вкл. и за напускане на града в района на „Пети километър” до гр.Шумен. През цялото време комуникирали помежду си по телефона, като разговорите били обслужвани от съответните клетки на мобилния оператор.

На 12.06.2009 се върнали в гр. Червен бряг, където пребивавали до 16.06.2009г.

       На 13.06.09г. пострадалият Р. бил приет по спешност в МБАЛ Шумен, където му била направена животоспасяваща операция. На 17.06.09г. бил изписан и се прибрал в дома си, но трябвало всеки ден да посещава болницата. През следващите дни той всекидневно излизал от комплекс „Бохеми” в кв. “Дивдядово” на гр. Шумен и пътувал до МБАЛ Шумен, като тръгвал между 9 и 10 ч. и  маршрута му минавал по ул. “Алеко Константинов” в гр. Шумен.

На 17.06.09г. преди 10.00ч Ф. и Г. отново пристигнали в гр. Шумен. Обадили на подс. К. в 10. 03ч. в обхвата на клетката на ул. “Ал. Константинов” № 8. Провели още 8 разговора с него, като се намирали в обхвата на клетки на ул. “Ал. Константинов” №8 и ул. “Д-р Кърджиев” № 1 - и двете в централната част на града. Същия ден в 17.35ч. в гр. Шумен пристигнал и подс. К., който бил с личния си л.а. „Мерцедес” с рег. № СА 9161 КТ, като си уговорил среща със св. Г.Х. /бивша Б./. Двамата В.К. и св.Х. се срещнали след 18 ч., отишли в кафе „Гергана”, където престояли около час. Малко преди да се разделят някой се обадил по телефона на подс. К., след което той я попитал, къде се намира заведение „Сръбска скара” и тя му обяснила. След това се разделили. Ф. и Г. напуснали Шумен след 22 ч., като в 22. 13 ч. били в района на клетка – К.ча, през която осъществили разговор с подс. К., който бил в района на същата клетка. След това и тримата пристигнали в гр. Варна. На 17.06.09г. вечерта подс. К. помолил по телефона св. А.И. и Г. П. да му донесат от гр. Червен бряг гума за колата му и същата вечер двамата свидетели пристигнали в района на „Ален мак“ Варна. Настанили се в хотела, в който бил отседнал и подс. К. На следващия ден – 18.06.09г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен между 9 и 10ч., за да следят Р., като уточнявали с подс. К. /той бил в района на Варна/ движението им по ул. “Ал. Константинов” № 8 и района на МБАЛ Шумен /обхват на клетка на ул. “Васил Априлов” № 46/, както и маршрутите за изтегляне от града. На 19.06.09г. Ф. и Г. били в гр. Варна, ходили на плаж със св. А.Я.И. и Г. К. П. До плажа отишли с ЛА “Фият Браво” с рег. № ЕН 05 16 ВМ. В следващите дни св. Г. П. видял още няколко пъти Ф. и Г. около хотел „ Ален мак”. На 21.06.09г. св. Г. П. и А.И. си тръгнали от гр. Варна за гр. Червен бряг. Същия ден Ф. и Г. заедно с подс. К. отново пристигнали в Шумен, за да следят Р., като в 12.49ч. и 13.32 ч. от клетка на ул. “Алеко Константинов” №8 осъществили разговор с подс. К., който бил също в Шумен и бил в обхвата на клетка на ул. “Д-р Караджиев” №1. По-късно заминали за гр. Червен бряг. На 21.06.2009 г. Ф. и Г. от 17.05 ч. били в Червен бряг. Там останали до 26.06.2009 г., 9.30 ч. През този период активно комуникирали с подс.К. на телефон с аб.номер 0893760490 – справка на моб.оператор л.126, т.7ш дп. Сам К. се върнал в Червен бряг на 21.06.2009 г. След това, на 22.06.2009 год. бил в София – там комуникирал както с Ф., така и с П.С. Вечерта на 25.06.2009 г. се върнал в Червен бряг, където пренощувал и на сутринта на 26.06.2009г. потеглил за гр.Шумен, а после и за Варна, комплекс Ален Мак. На 25.06.09г. Г.Т.Г. бил с приятелката си – св. Й.С.Д. в гр. Червен бряг. През този период той пушел цигари марка „ММ”. Двамата се разделили след полунощ, като се уговорили в следващите дни да се чуят по телефона. На 26.06.09г. св. Д. звъняла на Г. на мобилния му телефон, но той не отговарял.

На 26.06.09г. Ф. и Г. отново били в района на Шумен и в 11. 00 ч. осъществили разговор с подс. К., обслужен от клетка на ул. “Ал. Константинов” № 8. Същия ден и подс. К. пътувал за Шумен като при два от разговорите с Ф. и Г. бил в района на клетка „Пети километър”.

През същия този период от време - 25.06.2009 г. до ранния следобед на 27.06.2009 г. подс.П.С. също бил в град Варна. За времето от 13.16 ч. на 25.06.2009 г. до 13.44 ч. на 27.06.2009 г. подсъдимият П.С. провел 33 разговора от телефон с абонатен № 0893760445, всичките обслужени от мобилни клетки на оператора, разположени на територията на КК „Св.св.Константин и Елена“ и гр.Варна (виж л.120, 121 от справка на мобилния оператор, т.7ш от дп.) От тези 33 разговора 7 са с подс.В.К., който бил в същия район.

Подс. К., заедно с Ф. и Г. на 27.06.09г. около 22 ч. пътували с лек автомобил „Фият Браво“ с рег. № ЕН 05 16 ВМ. В района на комплекс „Ален мак”„ в гр. Варна били спрени за полицейска проверка от св. Иван П. Славов и В. К. В., които установили самоличността на подс. В.К. и В.П.Ф. Тъй като Г. нямал свидетелство за управление на МПС, бил съставен в 22.30 ч. акт за административно нарушение от св. Д. М.Ж. №1494/27.06.2009 г. на V РУП. (Виж Заверено копие на АУАН №1494/27.06.2009 г. на V РУП Варна и заверено копие на НП № 1494/31.08.2009г. – т. 8-ш от д.п. л.156-157.)

На 27.06.2009 г. между трите абоната 0893760490 (К.), 0893760455 (Ф./Г.) и 0893760445 (П.С.) бил осъществен един единствен разговор - между С. и К. в 12.07 ч. Следващия разговор между двамата е на 28.06.2009 г. в 13.11ч., когато подс.С. вече се е намирал в София , а К. е бил в комплекс „Ален мак“, Варна. Между Ф./Г. и К. последният разговор е проведен в 15.25ч на 26.06.2009 г. Горните две обстоятелства налагат извод, че през деня на 27.06.2009 г. тримата Ф., Г. и К. са били заедно и са се придвижвали с един лек автомобил – този на К.

След съставянето на втори АУАН в рамките на един месец на територията на Шумен и Варна, с които се фиксирало присъствието на Ф., Г. и К., подс.К. провел няколко телефонни разговора с подс.С. Било решено временно да се отложи изпълнението на поръчката за по-удобен момент. Било решено, че Ф. и Г. трябва да напуснат територията около Варна и да се „покрият“ за известно време на осигурено от групата сигурно място – в случая хижа „Вада“. Организацията за това укриване била създадена предварително от подс.П.С. и подс.Я.П. - през втората половина на м. юни 2009г подс. П. С. се срещнал с подс. Я. П. и поискал от него да осигури място за укриване на лица от тяхната група, готвещи изпълнение на поръчка за убийство. Подс. П. се съгласил и приел да осигури такова място - хижа „Вада“, намираща се в Рила, над с. Говедарци в посока пътя за Седемте рилски езера. Хижата била подходяща за скривалище, тъй като била стопанисвана от пролетта на 2009 г. от подс. Р. Г. С. /приятел на Я.П., с когото регулярно играели карти и табла/ и св. Н. С., освен това малко туристи преминавали през нея, а още по-малко оставали да нощуват, за разлика от анонимен свидетел № 4 /Г. П./, както и св. В. Г.

На 28.06.2009 г. подс. П. С. уведомил подс. Я.П., че е дошъл момента да „скрие“ двама от групата им. Тогава подс.П. се обадил по телефона на подс. С., попитал го дали има хора на хижа „Вада” и след като разбрал, че много малко туристи оставали да спят, му казал, че ще се качи при него. Два-три часа след разговора на 28.06.09г. подс. Я.П. завел на хижа „Вада“ Ф. и Г. Обяснил на подс. С., че Ф. и Г. щели да останат на хижата няколко дни, като той щял да заплати за престоя им.

Междувременно подс.С. разбрал, че на Р.Р. му предстои втора операция в гр.Шумен, насрочена за 07.07.2009г. Тази информация мотивирала групата да пристъпи към изпълнение на подготвяното убийство на Р. За целта подс.П. организирал връщането на Ф. и Г. в гр. Варна – обадил се на подс.С. и му наредил да свали Ф. и Г. сутринта на 30.06.2009 г. до автобусна спирка до с. Говедарци, от където й ги взел. Така на 30.06.2009 г. в  14.45ч. двамата - Ф. и Г. вече били в град Варна и провели разговор по мобилния телефон с номер 0893760455 с подс.К., обслужен и за двата абоната от клетка на моб.оператор „Космо България мобайл“ ЕАД Hotel Jurnalist, Chaika Resort- Varna /Journalist/ гр. Варна. Общодостъпна е информацията, че разстоянието между хижа Вада и хотел Журналист е 516 км. и се изминава с автомобил за 5ч.и 43мин. – справка в google maps.

На 01. и 02.07.2009г. Ф. и Г. били в гр. Варна и комуникирали с подс.К. от тел. 0893760455 на телефон 0893760490. Сам подсъдимият П.С. пристигнал в КК „Св.св. Константин и Елена“ гр.Варна вечерта на 01.07.2009 г. В 21.34 ч. на 01.07.2009 год. подсъдимите К. /0893760490/ и С. /0893760445/ провели телефонен разговор с продължителност 45 сек. Разговорът бил обслужен за К. от клетка на моб.оператор „Космо България мобайл“ ЕАД Hotel Jurnalist, Chaika Resort- Varna Journalist, а за подс.С. – от клетка на същия мобилен оператор Hotel Julio Kuri [Sv. Konstantin i Elena resort].

На 02.07.2009г. пострадалият Р. се уточнил с лекуващия го лекар, че на 03.07.09г. преди обяд ще отиде при него за разговор относно предстоящата операция, планувана за 07.07.09г. Информацията станала достояние на хора от близкото обкръжение на Р. Това, че Р. ще посети МБАЛ Шумен на 03.07.09г. преди обяд било предадено на подс. С. от човек от обкръжението на Р. По това време подс. С. продължавал да пребивава в гр. Варна, в района на местността „Траката” и в района на МДУ „Жюлио Кюри”. Той съобщил на подс.К. чрез SMS, изпратен от аб.ном. 0893760445 на 02.07.2009г в 11. 58 ч за предстоящото посещение на Р. в МБАЛ Шумен на 03.07.09 г. преди обяд. На същата дата били осъществени и разговори между тях от телефон 0893760445 на тел. 0893760490 в промеждутъка между 17 и 18 часа. /17.57 ч. и в 18. 13 ч./ Подс. К. пристъпил към непосредственото организиране на убийството на Р. За да може да координира действията на Ф. и Г., той решил да отседне в гр. Шумен. За целта се свързал по телефона със своя приятелка – студентка в Шумен - свидетелката Г.Х. /бивша Б./. Тя имала квартира в гр. Шумен на ул. Червена стена № 22. На 02.07.2009 г. в 13.14 ч., докато пътувала във влака за гр.Шумен, подс. К. й се обадил от телефон 0878744444 на телефон 0878614526. Така той разбрал, че Х. /Б./ пътува за гр. Шумен, защото на 03.07.2009 г. й предстои изпит в Шуменския университет. Подсъдимият я попитал дали може да й гостува в квартирата. Св. Х. /Б./ се съгласила и се уговорили да се видят същия ден.

На 02.07.2009 г., в 13.38 ч., 14.14 ч. и 15.21 ч. подс. К. се обадил на Ф. и Т. и им препредал информацията.

В 16.52 ч. подс. К. от аб. ном. 0878744444 отново се обадил на св. Х. /Б./.

В 17.57 ч. подс. К. провел разговор с подс. С., който бил в гр.Варна. Същата вечер в 21. 12ч. подс. К. се обадил по телефона на св. Х. /Б./ и казал, че тръгва за гр. Шумен. Пристигнал в гр. Шумен около 23 ч. с личния си автомобил Мерцедес с рег. № СА 9161 КТ и се срещнал със св. Х. /Б./ в района на „Томбул джамия”. Пред блока, където била квартирата на св. Х. /Б./ нямало място за паркиране, оставили автомобила на паркинг на магазин СБА на ул. “Генерал Столетов”, който се намирал в близост до квартирата. След това двамата посетили клуб „777” в гр. Шумен. Около 01.10 ч. подс. К. излязъл от заведението и в 01. 14 ч. се обадил на Ф. и Г.

На 03.07.09г. рано сутринта св. Х. /Б./ излязла и отишла на изпит и заключила квартирата. Подс. К. останал сам в квартирата и заключен. По същото време Ф. и Т. преди 08 ч. потеглили с лекия автомобил Фият Браво от гр. Варна за гр. Шумен. В 08.11 ч. подс. К. се обадил от телефон 0893760490, /ползвана клетка на ул. “Червена стена” № 22 в гр. Шумен/ на Ф. и Г. на телефон 0893760455, които в момента били на пътя Шумен – Варна в обхвата на клетка в местността „Тепето”. По-късно Ф. и Т. отишли в близост до комплекс „Бохеми”, за да чакат излизането на пострадалия Р. Около 10.30 ч. Р. заедно със съпругата си - св. В. М.-Р. напуснали комплекс „Бохеми” с личния си джип „Инфинити” с рег. № СА 61 07 ВХ и се отправили към МБАЛ Шумен. Ф. и Т. в 10.33 ч. се обадили на подс. К. и му съобщили, че пострадалият е излязъл от дома си. В този момент те били в обхвата на клетка на ул. “Подуево” № 8 в кв. “Дивдядово” на гр. Шумен, в който квартал се намирал и комплекс „Бохеми”. След 10.30 ч. пострадалият Р. пристигнал пред МБАЛ Шумен, паркирал автомобила си на ул. “В. Априлов” срещу входа на „Хирургически” блок на МБАЛ Шумен и влязъл в болницата със съпругата си. След него в района пристигнали Ф. и Г. с автомобил “Фият Браво” с рег. № ЕН 05 16 ВМ, управляван от Г. Спрели срещу търговския обект, намиращ се в гараж на ул. “П. Парчевич” № 19, в който работела св. П.С. В 11.09 ч. Подс К. се обадил на Ф. и Г. В 11. 14 ч., в 11.18 ч. и в 11.57 ч. те на свой ред се обадили на подс. К. /ползвана клетка на ул. “Васил Априлов” № 46, а подс. К. бил в района на клетка на ул. “Червена Стена” № 22, т. к. бил още в квартирата на св. Х. /Б.// След като спрели автомобила, Ф. излязъл от него и тръгнал в обратна посока, към МБАЛ Шумен. Бил облечен с работен зеленикав гащеризон, сивкава на цвят фланелка и тъмна шапка с козирка. Г. останал в автомобила на шофьорското място и докато чакал завръщането на Ф., пушел цигари „ММ”, като хвърлил две угарки от цигарите на пътното платно до автомобила. Ф. отишъл към сградата на „Хирургически” блок на МБАЛ. Малко след това се върнал до автомобила с Г. Докато бил до автомобила Ф. пушел цигара, като хвърлил угарката на пътното платно от лявата страна на автомобила. Върнал се обратно, изчаквайки излизането на пострадалия Р. от болницата, като обикалял в района.

Докато бил в болницата, Р. срещнал леля си – св. С.И. С. След като приключил срещите с лекарите от МБАЛ, Р. се обадил на св. В. В. и го помолил да отиде в комплекс „Бохеми”, за да се видят. След 12.20 ч. пострадалият Р., заедно със съпругата си – св. В. М.-Р., и леля си - св. С.С., тръгнали към изхода на МБАЛ в посока към паркирания джип. Ф. ги видял, че излизат от сградата, затова се приближил до вървящите Р., Р. и С. Р. вървял пред двете жени. Когато приближили до автомобила, пострадалият отворил шофьорската врата, св. В. Р. тръгнала към предната дясна врата. В този момент Ф. се приближил към Р. и насочил в областта на врата му пистолет „Макаров” със заглушител. В този момент св. С. осъзнала какво се случва с племенника й и инстинктивно, за да отблъсне стрелеца, го хванала за фланелката отзад в горната част откъм гърба, дърпайки го с всички сили. При това дърпане парче от фланелката на Ф. се откъснало и паднало на земята. Докато св. С. дърпала Ф., той произвел 4 бързи изстрела - един в областта на ляво ухо, един в областта на горната задна повърхност на ляво рамо, един в дясно подребрие, а последния вследствие на намесата на св. С. - в задна лява врата на автомобила. След изстрелите Ф. побягнал, а пострадалият Р. паднал на тротоара до автомобила. Всичко това било възприето и от съпругата му – св. В.Р., която побягнала след Ф. и започнала да вика: „Убиец, дръжте го!”. Бягайки, Ф. се насочил в пространството между два жилищни блока, намиращи се срещу входа на „Хирургически” блок на МБАЛ Шумен. Минал покрай павилион за закуски, в който работела св. С.Т., която видяла както него, така и гонещата го св. Р. Ф. продължил зад този блок и се насочил в дясно в посока към ул. “П. Парчевич”, където го чакал с автомобила Г. Тогава го видяла и св. А.П., като забелязала, че носи пистолет и че го гони жена. Бягайки, Ф. паднал на земята два пъти и изтървал носения пистолет, но ставал, вземал пистолета и продължавал да бяга към автомобила. Това било възприето от св. Слави Д. и К.М. След него, гонейки го бягали и други хора. Като стигнал до автомобила, Ф. се качил през предната дясна врата и Г. потеглил по ул. “П. Парчевич” в посока обратна на МБАЛ. Качването на Ф. в автомобила и потеглянето му били възприети от св. Ц.Ц., К.М., С.Д. и Н.Б. Регистрационния номер на автомобила видели св. Ц.Ц. и С. Д., които го съобщили на пристигналите на място полицейски служители.

Междувременно подс.К., все още в квартирата на Х. /Б./, й се обадил от аб.номер 0878744444 в 10.43 ч. и в 11. 12 ч. Малко след това св. Х. /Б./ се прибрала в квартирата си и след около 20-30 минути двамата с подс. К. излезли и към 12.00 ч. С лекия автомобил на подс.К. се насочили към централната част на града.

Отдалечавайки се от местопроизшествието в 12.33ч., Ф. се обадил на подс. К. на телефон 0893760490 от телефон 0893760455, като Ф. бил в обхвата на клетка на ул. “Съединение” в гр. Шумен, а в този момент подс. К. бил на площад „Кристал”, заедно с Х. /Б./. Ядосано извикал по телефона: „Махайте се, изчезвайте!”. След тези думи подс. К.  се отдалечил от св. Х. /Б./ и говорил още малко по телефона. След това двамата тръгнали да се разхождат по централната улица на гр.Шумен, но след проведения разговор подс. К. станал много нервен и напрегнат и спрял да говори със св. Х. /Б./. Докато вървели подс. К. позвънил на Ф. и Г. в 12.35 ч. като провели разговор с продължителност 139 секунди и последните били в обхвата на същата клетка. След това се обадил на подс. С. на телефон 0893760445 в 12.38 ч., който в този момент бил в обхвата на клетка в района на гр.Правец по пътя за гр. София и му съобщил за извършеното убийство и станалите усложнения. След тези разговори, подс. К. предложил на св. Х. /Б./ да се разходят до гр. Варна. Върнали се при автомобила и потеглили веднага за гр. Варна. В това време Ф. и Г. напуснали гр. Шумен през изхода за „Пети километър”  като по пътя изхвърлили пистолета „Макаров“ с монтирания на него заглушител. След това се отправили към гр. Варна.

След прострелването Р. бил транспортиран до Спешно приемно отделение на МБАЛ Шумен за оказване на медицинска помощ, но по-късно същия ден починал в 13ч. и 11 минути от огнестрелните наранявания – виж препис-извлечение от акт за смърт № 0646/04.07.2009 г., издаден от Община Шумен – т.8ш, л.6 от дп.

Същият ден – на 03.07.2009г, по време на пътуването до гр.Варна подс. К. бил нервен и притеснен, управлявал автомобила с много висока скорост. В 13. 00 ч. подс. С. се обадил на подс. К., който в този момент бил в обхвата на клетка „Невша”.

На 03.07.2009 г. в 11.55 ч. и в 13. 05 ч. подс. С. от телефон 0878568686 се обадил на св. Д.К. Й. по прякор Данчо „Салмански” на телефон 0878950943 и при втория разговор го попитал, дали е чул за прострелването на Р. Св. Й. отговорил, че знае. Тогава подс. С. го попитал дали Р. е жив, а св. Й. му казал, че бил на операционната маса.

Минавайки покрай гр.Девня, подс. К. се обадил в 13. 10ч. на Ф. и Г. Те били в района на клетка хотел „Комитово ханче” в гр. Варна. Подс. К. със св. Х. /Б./ се насочили към хотел „Ален мак” в гр. Варна. Като пристигнали до хотела, св. Х. /Б./ видяла спрения там лек автомобил „Фиат Браво”, който добре познавала и знаела, че е на брата на Г. – св. Д. Т. Г. В автомобила били Г. и Ф. Подс. К. спрял встрани и отишъл при автомобила Фият Браво. Забавил се около 15 - 20 минути и се върнал, като оставил в багажника на своя автомобил някакъв багаж. Потеглили за „Пикадили парк“, за да обядват и при преминаването им покрай спрения “Фият Браво”, св. Х. /Б./ видяла добре Ф. и Г. Подс. К. забелязал това и със заплашителен тон я предупредил, да не казва на никого, че е видяла Ф. и Г. и автомобила, с който са били.

Докато пътували за „Пикадили парк” по телефона на св. Х. /Б./ й се обадила собственичката на заведението, в което работела в гр. Червен бряг, питала я дали си е взела изпита, като й казала, че по радиото съобщили за станало убийство в гр. Шумен. Поведението на подс. К. през същия ден, дочутото от разговорите му по телефона, казаното и от него по отношение на Ф. и Г., както и думите на колежката й за убийството в Шумен, възбудили у нея подозрения, че подс. К. е свързан по някакъв начин с това убийство. По време на обяда, той се срещнал с непознат за нея човек. След това двамата – подс. К. и св. Х. /Б./ отишли в комплекс „Златни пясъци” и наели стая в хотел „Люляк”. По-късно посетили позната на св. Х. /Б./ в заведение и около 21 ч. се върнали до хотела. Подс. К. казал на св. Х. /Б./ да го изчака в хотелската стая, след което напуснал хотела и  потеглил за гр. Варна.

През времето в което подс. К. на 03.07.09г. бил със св. Х. /Б./ в гр. Варна, той провел множество разговори от телефон 0893760490 с Ф. и Г. на тел. 0893760455, както и с подс. С. на тел. 0893760445, който рано сутринта на 03.07.2009 г. напуснал КК „Св.св. Константин и Елена“ и потеглил за София. С подс. С., до 15ч. провел общо 8 разговора /в 13.58 ч. 129 сек., в 14.03ч. 371сек., в 14.11 ч. 58 сек., в 14.30ч. 29 сек., в 14.33 ч.9 сек, в 14.34 118 сек., в 14.56 ч. 83 сек.- разговорите са обслужени от клетки в гр.София), а до 22 ч. общо 13 разговора. Последният му разговор с Ф. и Г. бил на 18. 00 ч., след което телефон 0893760455 бил изключен.

По-късно на 03.07.2009 г. Ф. и Т. били транспортирани и предадени на подс. П., който отново ги качил на хижа „Вада” при подс. С., а л.а. „Фиат Браво“ изчезнал.

На 04.07.09г. бил извършен оглед на трупа на пострадалия Р.Р., били намерени и иззети проектили под дясна лопатка на тялото и от горна трета на дясна ръка. От заключението на назначената на д.п. СМЕ за аутопсия на труп № 67/09г. от 05.10.09г. се установява, че при прострелването, на постр.Р. са причинени: входно изходно огнестрелно нараняване по лява ушна мида, входно огнестрелно нараняване в лява задушна област с раневи канал преминаващ през меки тъкани на шията, корена на езика, счупване на дясна ключица, разкъсване на дясна подключична артерия, засядане на проектил в меките тъкани на дясна ръка в близост до рамото; входно огнестрелно нараняване по ляво рамо с раневи канал по хода на който е раздробено второ ребро в ляво, входно изходно нараняване на ляв бял дроб, засягане на пето ребро в дясно и засядане на проектила в меките тъкани на гърба под дясна лопатка; входно изходно нараняване в дясно подбедрие като проектила наранява долен ръб на черен дроб, меки тъкани около десен бъбрек и излиза с изходна рана откъм гърба в дясна поясна област. Причина за смъртта на пострадалия Р. е остра кръвозагуба причинена от огнестрелно нараняване на гръден кош и е била неизбежна.

На 03.07.09 г. бил извършен оглед на мястото където бил спрян автомобила на пострадалия Р. и където същия бил прострелян на ул. „В. Априлов” срещу входа на МБАЛ Шумен. При огледа, на тротоара в ляво от джип „Инфинити” с рег. № СА 61 07 ВХ били намерени 4 бр. гилзи с надпис на дъното „38 67 ”. На тротоара зад задната част на джипа и в ляво от него било намерено парче от плат със сив цвят с етикет с надпис ”Pepe jeans London advanced products XXL”. На задна лява врата на автомобила е намерен отвор, а на прага на автомобила под задна лява врата е намерен проектил. На облегалката на предна лява седалка е намерен отвор, във вътрешността на който е намерен проектил.

От заключението на назначената на д.п. ДНК експертиза № 09 / ДНК-390/ 20.07.09г. се установява, че по парче текстилна материя/ иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.09г. в гр. Шумен пред МБАЛ Шумен / са установени два ДНК профила. По три бр. угарки от цигари /иззети при оглед на местопроизшествие на 03.07.09г. в гр. Шумен на ул. “П. Парчевич” № 44 – 46 / са установени три различни ДНК профила. ДНК профила по угарка № 3 и ДНК профила по текстилна материя са на едно и също лице.

На 03.07.09г. бил извършен оглед на пътното платно на ул. “П. Парчевич” срещу № 44 на местото където е бил спрян лек автомобил “Фиат Браво” с рег. № ЕН 05 16 ВМ. На пътното платно били намерени и иззети 2 бр. угарки от цигари „ММ” и 1 бр. угарка от цигара с бял филтър с нечетлив надпис.

След прострелването на пострадалия Р. и напускане на местопроизшествието от Ф. и Т. били проведени полицейски действия за разкриване извършителя на престъплението. По номера на автомобила, с който Ф. и Г. напуснали произшествието, било установено, че този автомобил е собственост на св. Д. Т. Г. – брат на Г.Т.Г. При снето обяснение от св. Д. Г., същия заявил пред служители на РУП гр. Червен бряг, че е предоставил автомобила на брат си – Г.Т.Г. на 25.06.09г. Подс. К. и управлявания от него автомобил били обявени за издирване и задържане. Движейки се в гр. Варна, след 22 ч. подс. К. бил задържан от св. Р. Г. К. и Д.А. П., заедно с други служители на ОД МВР Варна и бил отведен във ІІ РПУ Варна, където бил извършен личен обиск от св. Р.К. При обиска у подс. К. са намерени и иззети: Мобилен телефон „Нокия 6300” с № 661U-RM217 с поставена в него сим карта с №89359030111002817776; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 1200” с №358094/01/611097/0 с поставена сим карта № 08702362684; 1 бр. мобилен телефон „Нокия” с № 358090/01/264879/5 със сим карта № 89359030010004237290; 1бр. мобилен телефон № 358090/01/113957/2 със сим карта № 89359050000201792838; дебитна карта; свидетелство за управление на МПС, лична карта, ЗТП, разрешение за носене на оръжие, 1бр. пистолет „Глог”, 1бр. пълнител с 15 бр. бойни патрони, 1бр. чантичка за кръста, 1бр. ключ за л.а. Мерцедес, 5бр. банкноти Евро с номинал 500, 7 банкноти от 100 лв., 2 банкноти от 50 лв., две банкноти от 20 лв., 1 банкнота от 10 лв. и 1 банкнота от 2 лв. Подс. К. бил задържан за 24 ч. по ЗМВР, а управлявания от него лек автомобил Мерцедес с рег. № СА 91 61 КТ бил оставен на паркинга на ІІ РУП Варна и облепен с лепенки с печат на полицията.

       На 04.07.09г. било извършено претърсване в лекия автомобил Мерцедес с рег. № СА 91 61 КТ , управляван  от подс. К. При претърсването били намерени и иззети: мобилен телефон „Нокия 1209” с IMEI № 356866/02/398658/5 и поставена в него сим карта с № 89359050100207022626; мобилен телефон „Нокия 1112” с  IMEI № 356422/01/529627/6 с поставена  сим карта с № 89359050100205802276, за които телефони и карти подс. К. непосредствено след претърсването дал обяснение, че са негова собственост.  Същия ден подс. К. бил транспортиран до ОД МВР Шумен, от където бил освободен около 20ч. 

       На 05.07.2009г. подс. К. и св. Х. /Б./ пътували заедно към гр. Червен бряг. По пътя подс. К. я питал, за какво е била разпитвана от полицията, като я предупредил отново да не казва, че го е видяла с Ф. и Г. в гр. Варна.            

След като подс. П. върнал Ф. и Г. на хижа „Вада”, той казал на подс. С. да ограничи контакта им с други хора и да не им дава телефони. Заръчал да му се обажда на него, когато трябва да им се донесе храна. Подс. Р.С. казал на св. Н. С., че Ф. и Г. са доведени от подс. П., които били негови работници и нямало къде да ги настани, поради което щели да останат една седмица на хижата. По време на престоя на Ф. и Г. на хижа „Вада” там пребивавали св. В. Г., Г. П. - анонимен свидетел № 4. Последният общувал с Ф. и Г., интересувал се от имената им, от къде са, поради което той бил предупреден от подс. С., че са на Янко “Дебелия” хора, да не ги пита за имена и да не ги разпитва за какво стоят на хижата. Когато покрай хижата преминавали туристи, анонимен свидетел № 4 забелязал, че Ф. и Г. се прибирали в хижата, докато отминат туристите. На негов въпрос, защо се прибират в хижата, когато има туристи, подс. С. му обяснил, че били издирвани и за това се прибирали.

На 06.07.09г. бил извършен оглед на участък от пътя Шумен за „Пети километър”. В дясно на пътното платно в затревената площ бил намерен черен на цвят пистолет без видими номера, с петолъчка на ръкохватката, с монтиран удължител на цевта и пълнител. В пълнителя били намерени 3 бр. патрони.

На 09.07.09г. в гр. Червен бряг било извършено претърсване в дома на В.П.Ф. на ул. “П. Р. Славейков” № 18 при което са иззети: 1 бр. калъфка син цвят на цветя; 4 бр. самобръсначки сини на цвят, марка „Жилет”. На 09.07.09г.  било извършено претърсване и в дома на Г.Т.Г. на ул. “Християнска” № 17 вх. А ет. 1 ап. 2 в същия град, при който са иззети: 2 бр. самобръсначки марка „Жилет”; 5 бр. угарки от цигари „ММ”; 3 бр. угарки от цигари „Виктори”; 1 бр. угарка от цигара без филтър и марка; 1 бр. гребен червен на цвят; 1 бр. фланелка с къс ръкав оранжева на цвят с надпис ”MAIA 1981 ХL”; 1 бр. тениска с къс ръкав тъмносиня на цвят с надпис на етикета „777 TUR GG SGVEN SPORT WGAR M”; един бр. къси панталони с бандаж с черни кантове от страни с  надпис „AUIKS LIVER”, един брой къси панталони сини на цвят с бандаж с надпис на етикета размер „HL”, един брой тениска без ръкав, синя на цвят с надпис на етикета „SEPT ХХL”,  един чифт чорапи сини на цвят, един бр. флаш памет и мишка към нея.

От заключението на назначената на д.п. ДНК експертиза № 09 / ДНК – 412 / 22.07.09г. се установява, че:

- по обект № 1 - калъфка за възглавница и обект № 2 – самобръсначка – иззети от дома на В. Ф. в гр. Червен бряг ул. “П.Р. Славейков” № 18 е установен ДНК профил на едно лице; - ДНК профила установен по обект 1/калъфка за възглавница/ и обект 2/самобръсначка/ съвпада с ДНК профила установен по обект № 3 – угарка от цигара / иззета на ул. “П. Парчевич” № 44-46 в гр. Шумен / и по парче сива текстилна материя / иззето пред МБАЛ Шумен / които са установени с ДНК експертиза № 09 / ДНК-390 / 20. 07. 09 г.; - по обект № 3 – фланелка и обект № 4 – пластмасов гребен, иззети от дома на Г.Т.Г. в гр. Червен бряг ул. “Християнска” № 17 вх. А ет. 1 ап. 2 е установен ДНК профил на едно лице; - ДНК профила по обект № 3/фланелка/ и обект № 4/гребен/ съвпада с ДНК профила установен по обект № 2 - угарка от цигара / иззета на ул. “П. Парчевич” № 44-46 в гр. Шумен /, който е установен с ДНК експертиза № 09 / ДНК-390 / 20.07.09г.

         От заключението на назначената на д.п балистична експертиза № 09 / БАЛ – 180 / 06.07.09г. се установява, че 4 бр. гилзи  иззети при огледа на местопроизшествието при убийството на Р. са изстреляни от едно и също оръжие. Иззетите при същия оглед 2 бр. проектили са части от патрони изстреляни от едно и също оръжие. От заключението на назначената на д.п. комплексна експертиза № 09 / БАЛ - 182 / 14.07.09г. на НИКК се установява, че намерения и иззет при огледа на местопроизшествие на 06. 07. 09 г. край гр. Шумен по пътя от Шумен към „Пети километър „ черен на цвят пистолет с монтиран удължител, представлява пистолет „Макаров” 9 мм., със заличен номер. Пистолета е с удължена цев и монтиран фабрично произведен заглушител за пистолет „Берета” модел 1924. Иззетите от трупа на пострадалия Р. 2 бр. проектили, двата бр. проектили иззети при огледа на местопроизшествие от автомобила на Р., както и иззетите 4 бр. гилзи при същия оглед от 03.07.09г. са изстреляни от пистолета обект на тази експертиза. Пистолета е годен да възпроизвежда изстрели.

От заключението на техническа експертиза на вещото лице Ч.Ц. назначена на д.п. се установява, че: мобилен телефон 0893760490 и телефон с № 0878744444 /ползвани от подс. К./ се придвижват географски и времево заедно в периода от 01.07.09г. до 04.07.09г.; мобилен телефон № 0893760445 и мобилен телефон № 0878568686 /ползвани от подс. П. С./ също се придвижват географски и времево заедно в посочения период; мобилни телефони 0893760490, №0893760445, № 0878744444 и № 0878568686 на 02.07.09 г. са в района на гр. Варна и хотел „Жулио Кюри” в курорта „ Свети Константин и Елена”. От заключението на Съдебно -техническа експертиза на вещото лице Н. Динков С., назначена и приета от ШОС, допълнено в съд. заседание на 30.07.2012г. се установява, че: 1. Налице е  съвпадение на придвижването на абонат № 0878744444 и абонат №0877427373 и № 0893760490 за периода от 01.07.09г. до 05.07.09г.; В съд. заседание вещото лице допълва заключението като посочва, че на 02.07.09г. вечерта абонат с №0878744444 вече се намира в региона на гр. Шумен в 22:56 ч. Като  последният разговор на този абонат е извършен на 02.07.09г. в 22:57 ч. Абонат № 0877427373 има последен разговор в 22:34 ч. на 02.07.09г. в обхвата на базова станция, намираща се до Каспичан – на пътя Варна-Шумен. Следващото обаждане на този абонат е на 03.07.09г. 08.01ч. в гр. Шумен, което означава, че двата абоната – 0878744444 и 0877427373 заедно с абонат №0893760490, в този период са се придвижвали заедно. Абонат №0893760455 /ползван от Ф. и Г./ е останал в региона на гр. Варна комплекс “Чайка”, тъй като разговорите, които са проведени на 02.07.09 г. в 22.07ч. са в момент, в който другите абонати пътуват към Шумен. На 03.07.09г. абонат № 0893760455 в 01.14ч. от гр. Варна комплекс „Чайка” е провел разговор с 0893760490, който  в същото време е бил в гр. Шумен;

2. Налице е и съвпадение за същия период 01-05.07.09г. и в придвижването на абонати с № 0878568686 и № 0893760445;

3. От съвпаденията на придвижването на горепосочените групи абонати експерта извежда извода, че тези групи абонатни номера са ползвани от едно и също лице или от две лица които са се движили неотлъчно заедно.

На 17.07.09г. на хижа „Вада” била извършена полицейска проверка във връзка с извършена кражба в района на хижа „Мальовица”. Виждайки пристигащия полицейски автомобил, св. Г., Ф. и Г. се укрили в гората. По време на извършване на проверката на хижата бил св. Н. С., а подс. С. в този момент бил в дома си в с. Мала Църква. Тази проверка притеснила подс. П., поради което няколко дни по-късно, вечерта по тъмно, той и подс. К. се качили на хижата с автомобил „БМВ Х5“. Край хижата бил запален огън, около който били приятели на подс. С. и анонимен свидетел № 4. Подс. П. слязъл от автомобила и казал на подс. С. да предаде на Ф. и Г. да си съберат багажа, т. к. ще ги отведе на друго място. Ф. и Г. си приготвили багажа и заедно с подс. П. и К. напуснали хижа „Вада”. След заминаването им от хижата, Ф. и Г. пребивавали около месец в дома на св. А.А.Б., познат и съученик на подс. П., в с. Бели Искър общ. Самоков.

През периода 13-20 юли 2009 бил проведен турнир по сумо в Тайван, в който подс.П.С. взел участие.

През периода 21-23.08.2009г. било проведено европейско първенство по сумо в Лозана Швейцария.България участвала с 25 състезатели. Сред сумистите ни до 21 години били Е.Г., А.М., М. Г., Г. В., М. Н., Н.Ж., Ж.К., Г. Н., Д.Г., М.И., Д. Д., И.К., Д.Д. Подсъдимият С. Състезателите над 21 години пък били: А.М., М. Г., Г. И., М. Н., Ц. Б., Н.Ж., С.Г., В. В., Т.Д., М.И., Х. Х. и подс.П.С.

На 02.09.2009г. Г. Н. и Д.Г. загинали при пътно – транспортно произшествие.

На 04.09.2009 г. подс.П.С. бил избран за временен изпълнител директор на БФСумо.

От приложената справка за извършени пътувания от подс. С. за периода 2006 – 2010г се установява, че същият се е върнал от Швейцария в РБ на 24.08.2009г. през летище София, на 04.09.2009г. е излязъл от РБ и се е върнал отново на 05.09.2009г. Следващото му излизане било на 10.09.2009 г. с връщане на 20.09.2009 г., когато подс.П.С. е бил на лагер в Токио. На 25.09.2009г. в град Варна се провел международен турнир Сумо Гранд При Варна, организиран с активното участие на подс.П.С. и спечелен от него. През периода на 17-18 октомври 2009 год. било проведено Световно първенство в Полша. Подсъдимият С. предвождал националния отбор на България и завоювал златен медал.

Заради натоварената си спортна програма в началото на м. септември 2009г. подс. С. наредил на св. Л.Ц. да отиде в гр. Луковит, за да се срещне с човек, изпратен от подс. В., който да му предаде пари. Обяснил му, че човекът щял да дойде със стар модел БМВ. Св. Ц. пристигнал в гр. Луковит с управляван от него лек автомобил АУДИ бял на цвят и пред хотел „Дипломат Плаза” се срещнал със свид. А., който пристигнал с лек автомобил БМВ 730. С А. в автомобила пътувала и жена. Той предал на св. Ц. голям пощенски незапечатан плик, след което двамата се разделили. Св. Ц. видял, че в плика имало банкноти от по 20, 50 и 100 лв., при което преценил, че в плика има между 5 000 и 10 000 лв. След като се върнал се в гр. София, той предал плика на подс. С.

На 23.07.2010г. подсъдимите С., П. и К. били задържани във връзка с убийството на Ю. Г., а подс. Г. В. - на 21.10.2010 г.

 През м.май 2011 г. били открити останките от телата на Г.Т.Г. и на В. Ф. в местност край село Железница.

С Решение № 387/31.07.2014 г. на РС Червен бряг по гр.дело № 459/2014 г. е прието за установено, че смъртта на В.П.Ф., ЕГН 7307094068 е настъпила на 31.12.2009 год. Решението е влязло в сила на 31.07.2014 г. – виж л.383-384, т.1 от ВНОХД № 184/2015 г. на ВАпС.

В хода на досъдебното производство е била назначена и съдебно психиатрична и психологична експертиза, извършена от С.Г. П. и В. В. – вещи лица при Институт по психология- МВР, София, чието заключение рег. № 2477 от 28.04.2011 ге било приобщено към доказателствата по делото от ШОС и продължава да е релевантно по отношение на изследването на личностите на подсъдимите П.С., Г.В., В.К. и Я.П. От него се установява, че личностите и личностната структура на подсъдимите разкриват следните особености:

                П.С. е с добро интелектуално ниво, интуитивен, с добре изграден модел за манипулиране на околните с оглед удовлетворяване на собствените нужди. С лекота се вживява в различни социални роли, като поведението му се отличава с показност, театралничене и драматизиране. Когато е поставен в неизгодна позиция или се чувства сериозно застрашен демонстрира соматични оплаквания, в опит да избяга от ситуацията.

С. се отличава с повърхностна и лабилна емоционалност, внушаемост и егоцентризъм. Самооценката е компенсаторно завишена, поради наличието на базисна неувереност и малоценностни изживявания. Вътрешната тревожност и несигурност преодолява чрез внимателен подбор на хората, с които общува, като предпочита ситуациите, върху които има контрол.

                Проведеното изследване на П.С. с личностните въпросници е невалидно, поради което не могат да бъдат направени категорични изводи относно това, дали са налице патологични акцентуации в личността му.

От проведеното психологично интервю експертите правят извод, че С. се отличава с демонстративно поведение и ситуативно манипулиране на околните, за да получи тяхното внимание и одобрение.

 

              При В.К. е налице нагласа да проявява агресивни реакции от “късосъединителен” тип, които са обусловени от неговата експанзивност и занижен самоконтрол. Това се проявява в ситуации, в които той се чувства фрустриран от наложени външни ограничения за реализиране на желанията му незабавно, както и когато се чувства омаловажен и пренебрегнат. Действа първосигнално и прибързано и не е склонен да извлича поука от миналия си опит. По принцип се съобразява само със себе си и малко се интересува от мнението и потребностите на околните, с изключение на авторитетни за него фигури, към които е по-скоро сервилен.

При него като доминираща се очертава потребността от себедоказване, която реализира посредством агресивни действия и ангажиране със социално- безотговорно поведение. Егоцентричен е, липсва му саморефлексия, самоконтролът е занижен, поради което действията му са непредсказуеми.

              Експертите са приели акцентуации в характера на В.К. по отношение на егоцентричните нагласи и ниския самоконтрол, водещ до екстремни агресивни прояви. Изследваният се отличава с конфликтност, гневливост, липса на чувство за вина, склонност да търси автономия и възмездие за онова, което възприема като минала несправедливост, невъзможност за извличане на поука от наложени санкции. Ниският толеранс към фрустрация и недоверието към околните възпрепятстват създаването на трайни взаимоотношения. Налице е непрекъсната потребност от силни емоционални и/или екстремни преживявания, което прави поведението му непредсказуемо.

 

              Г.В. е с високи интелектуални способности. Притежава добри комуникативни умения, както и способност за ясно формулиране на съждения. Стреми се да изглежда компетентен и авторитетен. Има силна потребност да бъде лидер, да контролира другите и очаква в замяна уважение и възхищение. Търси вината за неуспехите извън себе си. Не проявява толерантност към тези, които не одобряват плановете му и не се съобразяват с желанията му. Не приема провал и преследва целите си до пълно удовлетворение. Склонен е към социално-желателно себепредставяне, способен да премълчи или да не каже истината, когато почувства застрашени интересите си.

               Експертите не са направили категорични изводи относно наличие на патологични акцентуации на Г.В., тъй като с него е било проведено психологично изследване с личностни въпросници. От проведеното психологично интервю може да се направи извод, че В. се отличава с егоцентрична самоувереност и претенциозно чувство за превъзходство. Налице е тенденция да експлоатира другите за собствена изгода, като не зачита правата им. Прагматично ориентиран, алчен, склонен да отреагира агресивно при ситуации, застрашаващи Аз-образа му.

                Я.П. се характеризира с ниски интелектуални възможности, дефицити в емоционалната сфера и междуличностните отношения, водещи до установяване на повърхностни и нетрайни контакти. Целите които си поставя са силно повлияни от мнението на околните и от ситуативно обусловени обстоятелства. Склонен е в голяма степен да се представя социално-желателно.

Самооценката на изследвания е защитно завишена и в нея преобладава чувството за некомпетентност и неадекватност. Търси вината за неуспехите си в другите. Злопаметен е по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонен е към отмъстителност.

                    В личността на Я.П. вещите лица са приели наличие на акцентуации по отношение на безразличието към чувствата на другите, прояви на безотговорност и игнориране на социалните норми и правила, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, неспособност да изпитва вина, извличане на поука от минал опит и изразена склонност да се обвиняват другите или да се разбират причините за проявите, довели лицето до конфликт с обществото.

 

Така описаното от фактическа страна настоящата инстанция  намира за установено въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:

Гласни доказателствени средства:

Обясненията на четиримата подсъдими: досежно познанствата им един с друг, както и с някои от свидетелите; за някои от пътуванията на подс. С. и професионалната му кариера; за някои от действията на подс. Г. В. по казуса „Тракия Банк”, за които са налични писмени доказателства; за подс. С. и дейността му през 2009г и 2010г , за контактите му с подс. П. преди и след убийството на постр. Р. Р. и указанията, които П. му е дал след качването на Ф. и Г. на хижа „Вада” и начина на напускане на същите на хижата, присъствието на хижата през лятото на 2009г на св. Г. и Г. П.; досежно наличното оръжие и боеприпаси на подс. В., К., А. и св. Х.Г.;

Показанията на свидетелите: Б. Д.,  депозирани в съдебно заседание пред ШОС и при проведените очни ставки на 04.07.2011 г. с подс. С. и на 17.05.2012 г. със св. Р.Д., както и от приобщените по надлежния ред от ШОС показания от досъдебното производство при разпитите му от 04.01.2011г., 05.01.2011 г., 20.01.2011 г. и от 28.04.2011 г., дадени пред орган на досъдебното производство, както и от тези дадени пред съдия при разпитите му на 05.01.2011 г., 20.01.2011 г. и 28.04.2011 г. ; Г.П., депозирани в съдебно заседание пред ШОС, както и от приобщените по надлежния ред от ШОС  показания от досъдебното производство депозирани пред съдия на 20.09.2010г., 15.10.2010г, 20.01.2011г. и на 20.01.2010г. пред разследващ орган в прочетените им части; Л.Ц., депозирани в съдебно заседание пред ШОС и при проведените очни ставки с подс. С. на 01.07.2011 г. и с подс. А. на 31.10.2012 г., както и от приобщените по надлежния ред от ШОС  показанията дадени на досъдебното производство от 20.01.2011г. пред разследващ орган, и от 20.01.2011г. пред съдия в приобщените им части; Р.Д., депозирани в съдебно заседание пред ВАпС в съдебно заседание на 03.12.2015 год., както и от приобщените по надлежния ред от ВАпС показания от досъдебното производство, дадени с протокол за разпит на свид. Р.Д. пред съдия от ШОС на 23.09.2010 г., по ДП № 209/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.3вШ, л.67-7, Протокол за разпит на свид. Р.Д. даден пред разследващ полицай при ОД на МВР на 23.09.2010 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.10Ш, л.71, Протокол за разпит на свид. Р.Д. даден пред разследващ полицай при ОД на МВР на 23.09.2010 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.10Ш, л.75, Протокол за разпит на свид. Р.Д. даден пред прокурор при ШОП на 14.04.2011 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.3вШ, л.98-101, Протокол за разпит на свид. Р.Д. даден пред съдия от ШОС на 14.04.2011 г., по ДП № 247/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.8с, л.206-212, Протокол за разпит на свид. Р.Д. даден пред разследващ полицай при ОД на МВР гр. Шумен на 20.04.2011 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.3вШ, л.133-134, Протокол за разпит на свид. Р.Д. даден пред съдия от ШОС на 22.10.2010 г., по ДП № 247/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.10Ш, л.103-110, Показанията на свид. Р.Д. дадени на по време на очна ставка проведена между свид. Р.Д. и свид. Б. Д. пред разследващ полицай на 20.04.2011 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.3вШ, л.125-132, Показанията на свид. Р.Д. дадени на по време на очна ставка проведена между свид. Р.Д. и свид. Л.Ц. пред разследващ полицай на 20.04.2011 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.3вШ, л.120-124;

св. А.Л., Ю.К., В.Ц. и Т. В., депозирани пред ВАпС

анонимен св. № 1, Г.С.С., Г.И.Т., Н.М., Ц.Н., Г.Ц., А.Н., Я.С., В.К., П.М. Л., показанията на св.П.В.Л., депозирани пред ВАпС;

показанията на свид.К.М., депозирани пред ВАпС, както и тези, дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред от въззивната инстанция с протокол за разпит от 03.07.2009 г. по ЧНД № 392/2009 г. пред съдия от Шуменски окръжен съд, намиращи се в т.3 „ш” от досъдебното производство, л.10-долу, 51-горе,

показанията на свид.Н. С., дадени непосредствено пред въззивната инстанция и приобщения от ВАпС негов разпит пред съдия от ШОС, проведен на досъдебното производство и обективирани в протокол от 24.08.2010 г. и намиращи се в т.10 „ш” от д.п., л.41 /долу дясно

показанията на Г.Г., С.К., Й.Й.Д., Г.Д.А, И.Г.П., А.М., А.А.М., И.Д.Л., Д.П.Е., М.М., Ц.М., Ц.Ц., П.С., , С.Й., Н.Б., А.В., С.Т., С. С., С.С., И.С., В. К. В., Д.Ж., Д.Й., Т.Т., Л.М.-Р., П.М. Л., С.С., В. В., М. В., Н. С., В.Г.,

 показанията на анонимен св.№4, дадени пред ШОС в с.з. съдебни заседания - на 27.07.2011 г., 28 и 29.07.2011 г. (т.5)

В. В., Д.Д., В. Н.Е., Е.Ч., Д.Н.П., В.С.А. Я.П., А.Б., О.Б., Й.Т.Л., К.Й., Р.К., Д.А.,

Показанията на свид.Г.Х. /Б./, депозирани в съд.заседание на 18.11.2015 г. пред ВАпС, приобщените във въззивното производство нейни показания от досъдебното производство, обективирани с Протокол за разпит от 04.07.2009 г., по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД МВР гр. Шумен, приложен в т.3 Ш, л. 36-38; Протокол за разпит от 03.09.2010 г., по ДП №154/2009 г. по описа на ОДМВР гр. Шумен, приложен в том 3 Ш, на лист 157-160, от досъдебното производство; Протокол за разпит от 03.11.2010 г. по ДП №154/2009 г. по описа на ОДМВР - Шумен, приложен в том 10б, стр.10-11 от досъдебното производство; Протокол за разпит от 03.11.2010 г. по ДП №154/09 /ДП247/2010 г./ по описа на ОДМВР - Шумен, приложен в том 8с стр.97-99 от досъдебното производство; Протокол за разпит от 01.03.2011 г. по ДП №154/2009 г. по описа на ОДМВР - Шумен, приложен в том 3в на лист 12-14 и сл. от досъдебното производство; Протокол за разпит от 08.03.2011 г. по ДП №154/09 /ДП247/2010 г./ по описа на ОДМВР - Шумен, приложен в том 8с на лист 196-198 и сл. от досъдебното производство;

Показанията на С.И. и С. С., дадени в съдебни заседания на 22.07.2011г., на 30.11, 01.12 и 02.12.2011г. пред ШОС

Показанията на Й.С.Д., Г. П., Д. Г., Т. Т., И.Р., С. С., И. П., Д. Д., Х.Г., К. И.

Писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и прочетени от първоинст. съд по реда на чл. 283 от НПК: Протоколи за следствен експеримент от 24.03.2011г., където св. Г.П. показва къщата на св. Л. и парк-хотел „ Дряново” – т.1а, л. 81 и 82; Протокол за разпознаване от 20.03.2011г. от св. Г. П. на св. Л. - т.10 л. 122-123; Протокол за разпознаване от 21.09.2010г. от св. Г.П. на подс. А. - т.10 от д.п. л.80-82; Протокол за следствен експеримент от 24.03.2011г., където св. Г.П. показва кантората и паркинга, на който е бил спрян автомобила на Л. – т.1а, л.83; По отношение казуса „ ТРАКИЯ БАНК” - Протокол за доброволно предаване от 18.01.2010 г. от Л.Н.М. за предаване на писмени документи – т.3б л. 226-230;Протокол за доброволно предаване от 08.02.2011г. от Й.Й.Д. за предаване на документи /фактури / – т.5а л.2-3;Протокол за доброволно предаване от 31.01.2011г. от Г.С.С. за предаване на писмени документи – т.5а л.18;Протокол за доброволно предаване от 04.02.2011г. от Й.Й.Д. за предаване на документи /намиращи се в КПВД 10,11, 12/– т.5а л.33-44;Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.11.2010г. – т.10б, л.129-138;Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.11.2010г. – т.10б, л.139-146;Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.11.2010г. – т.10б, л.147-152;Протокол за доброволно предаване от 27.01.2011г. С. С. С. на 2/два/ бр. кочани с фактури на „Стенд девелопмънт.Ко” ЕООД и „Р.Р. Консултинг” ЕООД и др. Документи – т.5а, л.47;По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал П.Л.: Протокол за оглед на местопроизшествие и албум от 25.03.2009г. в гараж находящ се на ул.”Елин Пелин” до дом 32, втори по ред гараж, в посока към дом 34 – т. 15 от д.п. л.15- 31;Протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие и албум към него  от 26.03.2009г. в гаража находящ се на ул.”Елин Пелин” до дом 32, втори по ред гараж, в посока към дом 34 – т. 15 от д.п. л. 32- 36; Протокол за оглед на трупа на П.И.Л. на 26.03.2009г. и албум към него т. 15 от д.п. л.37-46; Протокол за разпознаване по снимки от 03.12.2009г. с фотоалбум т. 16 от д.п.  л. 89-97; Протокол за разпознаване по снимки от 03.12.2009г.  и фотоалбум т. 16 от д.п. л.99-107; Протокол за разпознаване от 20.04.2011г. фотоалбум - т.10 от д.п. л. 116-117;Протокол за разпознаване от 20.04.2011г. фотоалбум-т.10 от д.п. л. 119-120; Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на св. Ц.Н. – т. 16 от д.п. л. 42; Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на П.С.А. – т.18 от д.п. л. 1; Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на св. М.Р.М. – т.18 от д.п. л. 2;Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на св. П.М. Л. – т.18 от д.п. л. 3;Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за предадени един чифт маратонки – черни на цвят „АЕL” № 44 – т.18 от д.п. л. 10;По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал Р.Р.: Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. /ул.”В.Априлов” / с фотоалбум - т.1 от д.п. л.1-11; Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. /ул.”П.Парчевич” / с фотоалбум - т.1 от д.п.  л.12-17; Протокол за оглед на труп от 04.07.2009г. с фотоалбум – т.1от д.п.  л.18-24; Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2009г. / участък от път 20 048, за 5-ти км/ с фотоалбум – т.1 от д.п.  л.29-34; Протокол за претърсване и изземване от 04.07.2009г. в гр. Варна на лек автомобил Мерцедес с рег. № СА 91 61 КТ  с фотоалбум– т.1 от д.п. л.45-50;Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г. в гр. Червен бряг/ домът на Ф. / с фотоалбум – т.1 от д.п.  л.54-58; Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г.в гр.Червен бряг /домът на Т. / с препис– т.1 от д.п. л.61- 64 и фотоалбум на л.67-69;Протокол за претърсване и изземване от 03.09.2009г. в с.Чомаковци, общ.Червен бряг / домът на подс. К. / - т.1 от д.п. л.94-96; Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в хижа „Вада” с препис и фотоалбум – т.1 от д.п.  л.100-109; Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2010г. в с.Бели Искър, общ.Самоков с фотоалбум – т.1 от д.п.  л.148-153;Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2010г. в хижа „Вада”  с фотоалбум – т.1 от д.п. л.155-165; Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от В.Ч.Г. от 19.11.2010г. с фотоалбум на Г.Т.Г. – т.10в от д.п.  л.17-20; Протокол за доброволно предаване от 17.08.2009г. /Ботевград/ - т.5 от д.п. л.27; Протокол за доброволно предаване от 12.11.2010 г. от св. С.И. – писмена бележка на В. дадена му в ОСИН Варна -  т.10в от д.п. л.31; Протокол за доброволно предаване от 22.09.2010г. от Младен Борисов / вещи на П.С./ - т.5 от д.п. л.32; Протокол за разпознаване – М. В. - т.8в от д.п.  л.108-110; Протокол за разпознаване от 19.08.2010г. с фотоалбум от анонимен св. №4 за разпознаване на подс. К. – т.10 от д.п.  л.7-16;Протокол за разпознаване от 19.08.2010г. от анонимен св. №4 с фотоалбум на Г.Т.Г. - т.10 от д.п. л. 19-28; Протокол за разпознаване от 19.08.2010г. с фотоалбум  от анонимен св.№4 на В. Ф. – т.10 от д.п. л. 31-37;Протокол за разпознаване от 25.08.2010г.  с фотоалбум от св. Н. С. на Г.Т.Г. – т.10 от д.п. л. 43-44;Протокол за разпознаване от 25.08.2010г.  с фотоалбум от св. Н. С. на В. Ф. – т.10 от д.п. л.45-46;Протокол за разпознаване от 25.08.2010г.  с фотоалбум от св. Н. С. на подс. К. – т.10 от д.п. л. 47-48;Протокол за разпознаване от 24.08.2010г. с фотоалбум от подс. Р.С. на подс. К. – т.10 от д.п.  л. 51-55;Протокол за разпознаване от 24.08.2010г.  с фотоалбум от подс. Р.С. на В. Ф. – т.10 от д.п.  л.59-63;Протокол за разпознаване от 24.08.2010г.  с фотоалбум от подс. Р.С. на Г.Т.Г. – т.10 от д.п. л. 65-69; Протокол за разпознаване от 23.09.2010г. с фотоалбум от св. Р.Д. на св. Б. Д. - т.10 от д.п. л.72-74;Протокол за разпознаване от 23.09.2010г.  с фотоалбум от Р.Д. на св. Л.Ц. т.10 от д.п. л.76-78; Протокол за разпознаване от 24.09.2010г. с  фотоалбум от св. Д. на свид. А. - т.10 от д.п. л.84-86; Протокол за разпознаване от 15.03.2011г. с фотоалбум от св. С.С. на В. Ф. - т.10 от д.п. л. 112-114;Протокол за разпознаване от 20.04.2011г.  с фотоалбум от св. Д. на св. Р.Д. - т.10 от д.п. л.116-117;Протокол за разпознаване от 20.04.2011г.  с фотоалбум от св. Л.Ц. на св. Р.Д. - т.10 от д.п. л.119-120;Протокол за следствен експеримент от 12. 01. 2011 г. – св. М. В. показва хотел „Премиер”, т.8в  от д.п. л.111-112 и фотоалбум – т. 1а от д.п. л.59-64; Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в с.Чомаковци, общ.Червен бряг /домът на подс.К. / с препис - т.1 от д.п. л.120 – 125;

Писмени доказателства, прочетени и приети от първоинст. съд по реда на чл. 283 от НПК: Справка от Централна база данни – МВР относно собствеността на л.а. „Опел Астра” с рег.№ СА 6228 АМ – т.8 л.183; Удостоверение за наследници на Г. Ц. Н. №000902/11.10.2010 г. от Общ. Бургас – т.8а л.94;Удостоверение за наследници на Д.В.Г. №002080/14.10.2010 г. Общ. Самоков – т.8а л.96; 2бр. заверени копия от протоколи за разпит на Б. Б. Й. по  д.п. 429/ 2010 г. РУП Самоков – т. 12 л.5051-5058 от с.п.;Писмо №11-00-2 07.03г. на Администрация на Президента на Р.България – относно подс. С.ов – т.16 л.6627 от с.п.;Писмо №227-00-5/0.03.2012 г. на Председателя на НС на Р. България относно подс. С. и приложения – т.17 л. 7394-7402 от с.п.;Свидетелство за съдимост на С. Д. И. – т.18 л.7668-7673 от с.п.;Свидетелство за съдимост на С. Г. С. – т.18 л.7681-7684 от с.п.; Писмо №06-00-17/3/11.05.2012 г. на МФВС относно подс. Стоянов ведно с Решение на СГС и копие на договор – т. 18 л. 7757-7761 от с.п.;Писмо №1607/10/11.05.2012 г. на РП-Варна относно образувани преписки и д.п. срещу С.И. и С.С. – т.18 л.7871 от с.п. Криминалистическа справка на ОП – Варна относно С. Д. И. и С. Г. С. – т. 19 л.8121-8126 от с.п.;Писмо №І-14485/28.05.2012 г. на МВР – относно премахване на ниво класификация на записите от СРС – т. 19 л.8989-8994 от с.п.;Писмо № 4135/17.05.2012 г. на ОС”ИН” Варна относно проведени срещи и свиждания на С.И. и С.С., ведно с копия на „Записка за разпит” – т. 19 л.9033-9077 от с.п.; Писмо №Адм704/04.05.2012 г. на СРП относно д.п. срещу В.М. – т. 19 л.9150 от с.п.; Писмо №1607/12.06.2012 г. на РП-Варна относно образувани преписки и д.п. срещу С.И. и С.С. – т.20 л.9189 от с.п.; Писмо №1466/15.06.2012 г. на ОП-Варна относно С.И. и С.С., ведно с приложени справки от РП-Варна-3 бр., РП-Девня и Провадия – т.20 л.9366-9375 от с.п.;Писмо № КН – 253 – 09 – 119/ 29.06.2012г. на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно участието на П.С., като извънщатен сътрудник – т.21, л.9623 от с.п.;Писмо № 5592/ 2010 от 20.06.2012г. от СГП относно липса на висящи дела в СГП срещу Светлин Д. Иванов – т.21, л.9746 от с.п.;Писмо № 12177–1/12.06.2012. на ГДБОП относно криминалистически регистрации и заявителски материали на подсъдимите П.В.С., В.П.К., Я.Х.П., Г.В.В., П.С.А., Р.Г.С. – т.21, л.9748 – 9754 от с.п.; Писмо от РП- Радомир № 0018/2011 от 13.07.2012г. ведно с писмо от РУП – Радомир до РП – Радомир за образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.144, ал.3 от НК с пострадал Б. Х. Д., Постановление за спиране на досъдебно производство на РП-Радомир от 18.02.2011г. – т.22, л.10027-10032от с.п.;Справки от Търговския регистър за “ВИП брокерс” ЕООД гр.София – т.23, л.10343 – 10350 от с.п.; Писмо от ОС “ИН” гр.Варна рег. № 6393/25.07.2012г. ведно с копие на страница от дневник за престой на открито на задържаните лица – т.23., л.10443-10445 от с.п.;    Писмо от ДАНС № ПН – 1223/25.07.2012г. относно посещения на Светлин Д. Иванов в сградата на ДАНС гр.София през 2009г. т.23, л.10447 от с.п.; Справка от ОДМВР-Шумен с изх. № 15097/27.07.2012г. относно задграничните пътувания на Я.Х.П., К.Я.Й. и А.Я.Й. за периода 01.01.2008г. до  м.септември 2009г.– т.23, л.10450-10457 от с.п.; Докладна записка с рег. № 1968/01.08.2012г. на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” при МВР относно информация за преминаване на българо - сръбската граница на К.Я.Й., Я.Х.П., П.В.С. и Б. Х. Д. за периода 2008-2009г. – т.24, л.10783-10785 от с.п.;      Докладна записка с рег. № 19087/31.07.2012г. на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” при МВР относно времето и начина на съхранение на информация в министерството на вътрешните работи на Р. Сърбия за преминаване на техните граници – т.24, л.10786-10787 от с.п.;    Справка № 2590/2010 от 02.08.2012г. от ОП- София за липси на водени наказателни производства срещу Б. Х. Д. – т.24, л.10893 от с.п.; Справка № ДС 12701/31.07.2012г. от сектор “БДС” при СДВР съдържаща данни за задгранични пътувания на Б. Х. Д. за периода 01.07.2007г. до 31.12.2009г.- т.24, л.10893 от с.п.; Справка № 7295/02.08.2012г. на СГП за липса на образувани досъдебни производства срещу Б. Х. Д. – т.24, л.10936;Справка № адм./209 от 03.08.2012г. на СРП за образувано и водено срещу Б. Х. Д. досъдебно производство- т.24, 10937 от с.п.;        Справка № 7371/12 от 10.08.2012г. от СГП за липса на образувани и водени досъдебни производства срещу Б. Х. Д. – т.24, л.10963 от с.п.;    Свидетелства за съдимост на подсъдимите – т.24, л.10995 – 11006 от с.п.;Справка № 39417/20.08.2012г. на ГД ”Гранична полиция” за задграничните пътувания на лицата Я.Х.П., К.Я.Й., А.Я.Й., Б. Х. Д. за периода 26.09.2009г. до 30.09.2010г. и за П.В.С. за периода от. 01.01.2008г. до 21.09.2010г. – т.24, л.11046-11068 от с.п.; Справка с изх. № 4414/2012 от 25.09.2012г. на ОП- София относно водено досъдебно производство срещу лицето Г.П. П. – т.25, л.11359 от с.п.;Справка с рег. № 15934/26.09.2012г. на РП-София относно повдигнато обвинение на лицето Г.П. П. – т.25, л.11358 от с.п.;Справка с рег. № 8212/2012 от 25.09.2012г. на СГП за внесен обвинителен акт срещу Г.П. П. – т.25, л.11361-11362 от с.п;Справка № 1027/09 от 01.10.2012г. относно образувани и висящи дела срещу подс. В.П.К. – т.26, л.11527-11528 от с.п.; Писмо на ОС “ИН” гр. Варна с рег. № 7967/28.09.2012г. ведно с инструкция за особеностите на пост № 4 за охрана на задържаните лица при престой на открито – т.26, л.11529-11531 от с.п.; Свидетелства за съдимост на Б. Х. Д. и Г.П. П. – т.26, л.11544-11547 от с.п.; Справка от Българска Федерация по сумо с изх. № 392/04.10.2012г. за участие на подс. П.В.С. в международни турнири по сумо; Заповед № 08/01.10.2008г., Заповед № 07/18.09.2008г., Заповед № 05/16.06.2008г., Заповед № 03/18.04.2008г., Заповед № 4/27.05.2008г., Заповед № 02/01.04.2008г., Заповед № 4/07.07.2009г.  на изп. Директор на БФС; Схема на европейско състезание по сумо- 02.09.2006г.; Справка за полети на П.В.С. – м.май-юни.2006г.; Схема на европейско състезание по сумо 2007г.; Схема на световно първенство по сумо – Тайланд 2007г.; списък на участниците на състезание по сумо- Полша 2009г.; схема на европейско състезание по сумо 2009г.; Заповед № 120/20.04.2010г и Заповед № 82/04.03.2010г. на Генералния Секретар на БФС; Заповед и списък на българският отбор по сумо – т.26, л.11737-11758 от с.п.;Писмо от ОС”ИН” гр. Варна № 8150/04.10.2012г. относно факта, че не са налични записи на охранителни камери от дата 02.11.2010г. – т.27, л.11848; Копие от заверени касови бонове – 2/два/ бр. от 22.02.2008г и 23.02.2008г. с издател ДЦ ”Фармадент” ООД гр.Варна - т.27, л.11991 от с.п.;Идейна програма за развитие на спорта сумо в България –т.27, л.11992-11995 от с.п.;Схеми на участниците в световен сумо шампионат за 2007г. и 2008г. – т.27, л.11996-11997 от с.п.; Удостоверение от агенция по вписване изх. № 20100310111126/10.03.2010г.- т.27, л.11998-11999 от с.п;Удостоверение от НАП изх.№ 22250201001392581/02.06.2010г. – т.27, л.12000 от с.п.;Удостоверение от агенция по вписвания изх. № 20100602122922/02.06.2010г. - т.27, л.12001-12002 от с.п;Удостоверение от НАП № 230201001392332/02.06.2010г. – т.27, л.12003 от с.п.;Удостоверение на агенция по вписвания № 20100603124145/03.06.2010г. - т.27, л.12005 от с.п.; Удостоверение № 230201001394463 от 03.06.2010г. – т.27, л.12006;Списък на самолетни билети – т.27, л.12008 от с.п.;Електронен билет от 07.08.2009. на П.С.- т.27, л. 12009 от с.п.; 14 /четиринадесет / броя електронни билети на името на П.С. датирани от 2007г. до 2010г.– т.27, л. 12010-12023 от с.п.;   2/два/ броя описи на КПП печати от паспорти – т.27, л.12024-12025 от с.п.;заверени копия на задгранични паспорти на П.В.С. – т.27, л.12026- 12037 от с.п.; 2 /два/ броя касови бонове от 12.08.2008г. с издател “Гранд хотел Варна” – т.27, 12038-12039 от с.п.; Копие на фактура № 0000000328 от 18.08.2008г. с издател гранд-хотел “ Варна – т.27, л.12040 от с.п.; 2 /два/ броя документи от Европейската федерация по сумо /чужд език/ - т.27, л.12041-12042 от с.п.; Характеристика на П.С. от К. Махлянов – т.27, л.12043 от с.п.;Характеристика за дейността на П.С. от  зам. Ректор на НСА – т.27, л.12045 от с.п.; Характеристика на П.С. от  зам. кмета на район Нови Искър – т.27, л.12046 от с.п.; Характеристика на П.С. от  директора на 172 ОУ гр.Нови Искър – т.27, л.12047 от с.п.;Решение на СГС по ф.д. № 5744 от 1995г.- т.27, л.12048-12049 от с.п.; Поздравително писмо от председателя на комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при 41 НС – т.27, л.12050 от с.п.;Характеристика на П.С. от  БФС – т.27, л.12051 от с.п.; Трудов договор № 13/21.10.2010г. между “Виста 1” ЕООД и Б. Х. Д. – т.27, л.12052 от с.п.; Справка от НАП за сключен трудов договор между “ВИП брокърс  ООД и В.П.К. – т.27, л.12053 от с.п.;Договор за наем от 01.07.2008г. между НСА и “Виста 1” ООД – т.27, л.12054-12056 от с.п.; Договор за продажба на дружествени дялове от 21.07.2008г. между продавачите И.С.К. и С.М.М. и купувач П.В.С. – т.27, л.12057-12058 от с.п.; Регистрационни и застрахователни документи на български  и немски език за лек автомобил “ Субару Трибек” регистриран в Р. България на името на Л.Ц. – т.27, л.12061-12066 от с.п.; Поздравително писмо до П.С. от Министър-председателя на Р. България от 12.05.2010г. – т.27, л.12067 от с.п.; Удостоверение за сключен граждански брак от 19.06.2008г. между П.В.С. и Е. З. П. - т.27, л.12068 от с.п.; Свидетелство за свето кръщение № 24/19.07.2008г. на Здравко – т.27, л.12069 от с.п.; Справка от НОИ за осигурени лица за периода 2005-2010г. в следните търговски дружества: “Сънрайз билд” ЕООД, “Аутокът” ООД, “Ивмар-М” ООД, “СИЪРС” ООД, “АГРИКАН” АД, “ВИСТА -1” ЕООД, “ПС-Търговия и дистрибуция” ЕООД, фондация “БФС”, “БОРО ТУР” ООД, ВИП Брокерс” ЕООД, “МВ строй” ЕООД, сдружение “Сумо клуб хамър”, сдружение “ БФС” – т.28, л.12125- 12143 от с.п.; Писмо с изх. № 06-00-35/2 от 15.10.2012г. на МФВС ведно с писмо с вх. № 06-00-35/1/ 15.10.2012г. от БФС с приложени документи; договор № СД 36-00-81/22.05.2007г.; Договор № СД – 36-0036/ 01.04.2008г.; Договор № СД 36.00- 316/15.05.2009г. и информация от интернет за участия на П.С. в държавни и международни спортни прояви – т.27, л.12144-12225 от с.п.; Писмо за липса на информация за пациент П.В.С. от “Бон арт” ООД с изх. № 121/16.10.2012г. ведно с 2/два/ броя компютърни разпечатки  и Писмо от “Бон арт” ООД с изх. № 122/ 17.10.2012г. – т.28, л.12337-12340 от с.п.;Писмо от ДЦ “Фармадент” ООД с изх.№ 36/17.10.2012г. – т.28 л.12341 от с.п.; Писмо от ОС “ИН” гр.Варна № 8493/16.10.2012г. относно времето и мястото и лицата с които е пребивавал в ареста в гр. Варна В.П.К.- т.29, л.12440 от с.п.; Писмо с изх. № 38/24.10.2012г. от ДЦ “Фармадент” ООД гр. Варна, съдържащо информация работилите на 22.02.2008г. и 23.08.2008г. стоматолози, кодовете с които са работили, цената на рентгена към тези дати, ведно с  копие от фискален бон и справка регистратор –оборот – т.29, л.12442 - 12458 от с.п.; Амбулаторна книга  на д-р Нина Славова, започната на 29.12.2007г. и водена до 12.08.2009г. – т. 29, л.12501-12599 от с.п.; Извлечение от търговския регистър за “Руснефтехим болканс” АД – т.29, л.12732-12734 от с.п.; Трудов договор № 107 от 11.04.2007г. между Стоян Гълъбов и “Младост 11” ЕООД представлявано от Я.П. – т.29, л.12735-12736 от с.п.; Удостоверение от РУП –Самоков относно възникнал пожар на ресторант “ Черния тигър” в к.к. “Боровец”- т.29, л.12737 от с.п.;Служебна бележка № 254/10.08.2009г. от РУ “ПБС” – Боровец – т.29, л.12738 от с.п.; Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 11.06.2009г. между “ Вилни селища – Боровец” АД и “Младост 11” ЕООД – т.29, л.12740-12744 от с.п.; Анекс от 31.07.2010г. за прекратяване на договор за наем от 11.06.2009г. – т.29, л.12739 от с.п.;Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.12.2009г. между “Вилни селища – Боровец” АД и “Младост 11” ЕООД – т.29, л.12745-12747 от с.п.;Характеристика на Я.П. от Ски клуб “Рилски скиор” гр. Самоков – т.29, л.12748 от с.п.; Удостоверение от СГС от 10.01.2008г. за “Бизнес енерджи” АД – т.29, л.12749 от с.п.; Характеристика на Я.П. от В.Г. /съседка/ т.29, л.12750 от с.п.; Ревизионен акт № 231113196/12.04.2012г. издаден от НАП-София на “ Младост 11” ЕООД за периода 01.01.2007г. до 31.12.2009г. – т.29, л.12751- 12761 от с.п.; „Технотест” от 03.06.2011г. на л.а. с рама № WAUZZZ4AZPN017500; копие на разрешение за управление на автомобил с рег. № AQ319971 и с рама № WAUZZZ4AZPN017500 на български и италиански език - т.30, л.12811-12817 от с.п.; Заповед № 74/15.08.2007г. на изп. Директор на БФ по Сумо относно командироване на П.В.С. от 17.08.2007г. до 19.08.2007г. за участие в международен турнир по сумо за мъже в Полша ведно с диплом от 18.08.2007г. от международен турнир по сумо за мъже в Полша – т.30, л.12845-12846 от с.п.;Писмо от агенция по вписвания с изх. № ТР-219/02.11.2012г. ведно с удостоверения за вписване на “Бизнес енерджи “ АД и удостоверения за вписване на “Руснефтехим болканс” АД – т.30, л.12890-12897 от с.п.;  Удостоверения от общ. Шумен за промени на настоящ адрес на Г.В.В. – т.30, л.12900-12901 от с.п.; Писмо от сектор “ПП” при ОД МВР - Шумен с рег. № 8270/02.11.2012г. ведно със справка за настояща и бивша собственост на МПС на Л.А. Ц. – т.30, л.12902-12903 от с.п.; Справка на ОД МВР - Шумен с рег. № 21285/02.11.2012г. за задгранични пътувания на В.Ч.Г. и Г. В.ов П.- т.30, л.12904-12906 от с.п.;    Справка от сектор “ПП” при ОД МВР - Шумен с рег. № 8271/02.11.2012г. относно регистрирани и притежавани МПС от В.Ч.Г. и Г.В.П. ведно с 2/два/ броя справки – т.30, л.12907-12909 от с.п.; Свидетелства за съдимост на В.Ч.Г. и Г. В. П. – т.30, л.12910-12912 от с.п.; Писмо от СГП изх. № 52/2011/04.07.2011 г. относно св. Л.Ц. – т. 3 л.1196 от с.п.;Справка за съдимост на Л.Ц. т. 3 л.1197 от с.п.; писмо на СОП изх. №2654/2011/04.07.2011 г. относно Л.Ц. – т.3 л.1198 от с.п.;Писмо на ІІ РУП – СДВР №45182/08.09.2011 г. относно св. К.Я.Й.- т.5 л.2326-2337 от с.п.;Уведомително писмо от ОД МВР Шумен №22665/16.09.2011 г. относно обявяване за общодържавно издирване на К. Я. Й. – т.5 л.2342 от с.п.;     Писмо от ОД на МВР гр. Шумен, рег. № 13796 от 09.07.2012 година, във връзка с искана информация за свидетеля К.Я.Й. – т.21 л.9755 от с.п.;Молба на подс. В. до прокурор П. от 01.02.2011г. т.8л л.13 – ползвана като сравнителен материал за графична експертиза за почерка на В. за ваучера за Светлин, молба от В. от 23.02.2011г. до П. – същото т.8л от д.п. л.34; Епикриза на Я.П. – т.8а от д.п. л.123;     Експертно решение на ТЕЛК Самоков – т.8а от д.п. л.123; Молба на пострадалия Л. до Окръжния прокурор на гр. В Търново вх. № 1167/19.08.08г. – т.22 от д.п.  л.49.

По отношение казуса „ ТРАКИЯ БАНК” /Находящи се в Картонени папки и озаглавени „Веществени доказателства” от досъдебното производство -за краткост изписвана като „КПВД”/: -Писмени доказателства намиращи се в КПВД 1:Нотариални покани от подс. В. до адв. П. И. Л. от 24.10. и 30.10.2007г., разписки и констативни протоколи - КПВД 1, ВД 1 л. 148-153; Генерално пълномощно на Р.Д. – КПВД 1, ВД 2 л. 2 и 3; Договор за продажба на вземане от 09.10.07г. между подс. А. и „ Polikorn ” LLC, USA – КПВД 1, ВД 2 л. 11-14; Запорни съобщения до Уникредит Булбанк от ЧСИ Слави Сербезов за наложени запори на сметки на Г. Ст. С., Иван П. Т., Янка Н. Т., Д. Д. Дойчев, Г. И. Т., М. Хр. С. и „ Джи Ай Джи ” гр. Пловдив - КПВД 1, ВД 3 л. 33-41; Договор от 18.12.2006г. между Г.В.В. като пълномощник на акционери и „Европа Палас” ЕООД - КПВД 1, ВД 3 л.97-99; Писмени доказателства намиращи се в КПВД 2:Удостоверение за актуално състояние на „Джи Ай Джи” ООД гр.Пловдив - КПВД 1, ВД 2 л.39;Договор от 12.07.07г. между „Бинго Ниш” ЕООД, „ Polikorn ” LLC, USA   „Dentfieled trading” LLA,  USA - КПВД 2, ВД 4 л.34-42; Договор от 10.07.07 г. между „Бинго Ниш ” ЕООД и  „Контракт холдинг къмпани” ООД, ведно с приложение № 1 и 2 - КПВД 2, ВД 4 л.63-77; 48 бр. пълномощни на акционери на “Тракия Банк” за упълномощаване на Г.В.В. - КПВД 2, ВД 4 л.178-226;Договор за прехвърляне на права от 06.07.07г. между „Европа Палас” ЕООД и „Галъуей Лимитид” ЕООД - КПВД 2, ВД5 л. 66-69; Приложение № 1 към договор за прехвърляне на права от „Европа Палас” ЕООД от 06. 07. 07 г. – 54 бр. Договори от 2006 г. за прехвърляне на права от акционери на „Тракия Банк” на „Европа Палас” ЕООД - КПВД 2, ВД 5 л.8-61;Споразумение от 10.07.07г. между Т. В. В. като пълномощник на 32 б. акционери на „Тракия Банк” и „Контракт холдинг къмпани” ООД - КПВД 2, ВД 5 л. 82-92;Договор за продажба на вземане от 10.06.07г. между П. Л. и П. А. - КПВД 2, ВД 9 л. 1-3 и КПВД 2, ВД 6 л.129-131;Споразумение от 11. 04. 07 г. към договор от 11.11.2006г. - КПВД 2, ВД 9 л.4-10; Договор за правна помощ от 11. 11. 2006 г. между Г.В.В. като пълномощник на 36 акционери и П. Л. - КПВД 2, ВД 9 л.11-15;Писмени доказателства намиращи се в КПВД 7:Пълномощни на акционери на „Тракия Банк” за упълномощаване на Г.В.В. – 86 бр. - КПВД 7, т. 2 л.92-96 и 139-218 и в КПВД 13 л. 47-95 в оригинал - 49 бр.;Писмени доказателства намиращи се в КПВД 8:Копие на обезпечителна заповед по ч. гр. д. № 1813/06 г. на РС – Г. Оряховица за обезпечаване на бъдещ иск с цена 1 865 000 лв. срещу „ДЗИ Банк” чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в гр. Бургас – КПВД 8 т. 3 л.236-243;Копие на запорно съобщение от ЧСИ С.К. от 08.12.06 г. до Централен депозитар за наложен запор върху 50 000 000 бр. обикновени поименни безналични акции от капитала на „ДЗИ Банк” до размера на сумата от 27 265 000 лв. – КПВД 8 т. 3 л.274-280;Писмени доказателства намиращи се в КПВД 9:Договор за прехвърляне на права от 06.07.07 г. между „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД и „Галъуей Лимитид” – КПВД 9 т. 8л1 л.41-44;Договор от 19. 12. 06 г. между Г.В.В. като пълномощник на акционери на „Тракия Банк” и на “Европа Палас” ЕООД и „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД – КПВД 9 т. 8л1 л.99-105; Договор от 22.12.05 г. между „ДЗИ Банк” и Р.А.Р. – КПВД9 т. 8л1 л.118-119; Договори – 2 бр. от 01. 09. 07 г. между „Р.Р.Консултинг” ЕООД и „Стен Дивелопмънт Ко” ЕООД – КПВД 9 т.8л1 л.120; Писмени доказателства намиращи се в КПВД 10: В джоб с №1: Заверени копия на договори за прехвърляне на права от 2007 г. Между:  “Галъуей лимитид и лицата: П. Г. С., М. Х. С., Йордана Д. Касаджикова, И.М.Б., Е.Д.К., Д.И.Н, В.Д.В. и Г.С.С.; В джоб №2: заверено копие на договор за прехвърляне на права между Галъуей лимитид” и лицата: И.Б.К., Я.Н.Т., И. П.Т. Т.В. Д. и С.Г.Т., Н.П. Т., В. Д. В., И.С. Т., В. Т. Т. и А.Й.С.; В джоб №3: заверени копия за прехвърляне на права между “Галъуей лимитид и И. Б. К., С. А. А., Н.И. А., Д. Д. Д., А. Г. Д., Г.И.Т., Х. П. К., Т. М. Н., С.С. С. и П. Х. К.;В джоб №4: заверени копия на договори за прехвърляне на права между Галъуей лимитид” и Д.И. В., В. М. П., В.И.И., А. С. Т. и А.Н.Н.;В джоб №5: заверени копия на договори за прехвърляне на права между “Галъуей лимитид” и И.Б.Д., М.К.Л., М.П.Т., М.на А. Т., М.на Н.В., М.И.И., В.П.П., В.С.Т., Г.К.Л. и Г.В.В.;В джоб №6: заверени копия на договори за прехвърляне на права между “Галъуей лимитид” и П.С.Т., П.В.Ж., П.Н.Д., Р.Е. В., Т. В. В., Т.Г.П., Т. Г. Т., Ц.В. Е.  и  Е.Ж.Д.;В джоб №7: заверени копия на договори за прехвърляне на права  между “Галъуей лимитид” и П. П.П., П.С.Т., Н. Г. М., Н.Д.С., А. Г. Д., Д. Н. Д., С.В. Д., Н.Д.С., М. М. М. и М.И.И.;В джоб №21: заверено копие на договор от 07.07.2007 г. ;Писмени доказателства намиращи се в КПВД 11:В джоб №1: заверени копия на договори за цесия между “Галъуей лимитид” и Н. Г. Митев, П.С.Т., П. П.П., П.С.Т. и П.В.Ж.;В джоб №2: заверени копия на договори за цесия между “Галъуей лимитид” и Т.Г.П. и М.на Н.В., М.И.И. и М.М.М.;В джоб №3: заверено копие на удостоверение №7213 на Окръжен съд гр. В. Търново за актуално състояние от 09. 07. 07 г. на „ Бинго Ниш” ЕООД; заверено копие на пълномощно от К.С. И. с което упълномощава Г.В.В. да представлява „Бинго Ниш” ЕООД пред „Контракт холдинг къмпани” ООД; заверено копие на удостоверение №10762 на Великотърновския окръжен съд за актуално състояние на „Европа Палас” ЕООД от 30. 10. 06 г.;В джоб №4: заверени копия на декларация-съгласие от Г.В.В., Л.М.Д., Г.Ц.Г., Ц. Г.Ц., К. Й. П. и заверено копие на договор за цесия между Т. Г. В. и “Галъуей лимитид”;В джоб №5: заверени копия на договори за между “Галъуей лимитид” и Н.Д.С., А. С. Т., В.И.И., В.М. П. и заверено копие на уведомление на Г.С.С. и “Галъуей лимитид”;В джоб №6: заверени копия на договори за между “Галъуей лимитид” и М. А. Т., М.К.Л., М.П.Т., А.Н.Н., Т. Г. Т. , Ц. В. Д., П.Н.Д., Р.Е. В., В.П.П. и В.С.Т.;В джоб №7: заверено копие на договори за цесия между “Галъуей лимитид” и В.П.П., Г.В.В., Д.И. В., Е.Ж.Д., И.Б.Д., М. А. Т., М.К.Л., М.П.Т., А.Н.Н., Г.С.С.; В джоб №8: заверени копия на договор за цесия между “Галъуей лимитид” и П.С.Т., П. П.П., П.С.Т., П.В.Ж., П.Н.Д., Р.Е. В., В.С.Т., Г.К.Л. и Т. В. В.; В джоб №9: заверени копия на договор за цесия между “Галъуей лимитид” и А. С. Т., В.И.И.,  Ц. В. Е., Т.Г.П.,  М. Н.В., М.И.И., М.М.М., Н.Д.С. и Н. Г. М.; В джоб №10: заверени копия на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на права, подписан от “Европа Палас” ЕООД на 06.07.2007 г. със страни: “Европа Палас” ЕООД и А. С. СТ., А.Н.Н., А.Й.С., В.С.Т., В.П.П., В.И.И., В.Д.В., В.Т.Т., В.М. П., Г.В.В., Г.К.Л., Г.С.С., Г.Х.К., Д.И. В., Д.И.Н – П., Д.С.Ч., Е.Ж.Д., Е.Д.К., Л.М.Д., И.Б.Д., И.М.Б., И.Г. М.,  Й.Д.К., К.Н.Т., М.К.Л., М.М.М., М.И.И., М. Н.В., М.П.Т., М. А. П, М. Х.С., Н. Г. М., Н.Д.С., Н. П. Т., Н.Д.Д., П. Г. С., П. Х. К., Р.Е. В., П. В. Ж.; П.С.Т., П. П.П., П.С.Т., П. Х. Х., П.Н.Д., С. С. С., С. Й. Ч., П. Г. П., Т. М. Н.; Т. Д. К., Т.Г.П., Х. П. К., Х.Д. П., Ц. В. Е.; В джоб №11: заверено копие на договор от 19.12.2006 г. Между Г.В.В. като пълномощник на акционери на „Тракия Банк” и „Европа Палас” ЕООД и „Креда Дивелопмънт Ко” ЕООД; В джоб №15: заверено копие на договор от 06.07.2007 г. между “Стен дивелопмънт Ко” ЕООД и “Глобъл 2002” ЕООД; В джоб №16: заверено копие на договор от 06.07.2007 г. между “Креда дивелопмънт Ко” ЕООД и “Галъуей лимитид” – Р. Кипър;Писмени доказателства намиращи се в КПВД 12:  В джоб №9: заверени копия на договори за прехвърляне на права на акционери на „Тракия Банк” с приобретател “Европа Палас” ЕООД и прехвърлители Т. В. В., В. Нунев Нунев, А. С. Т., В.И.И., В.М. П., В.П.П., В.С.Т., Г.К.Л., Г.В.В., Д.И. В., Е.Ж.Д., И.Б.Д., М.П.Т., М. А. П., М. Н.В., М.И.И., М.М.М., Н.Д.С., Н. Г. М., П.С.Т.,  П. П.П., П.С.Т., П.В. Ж., П.Н.Д., Р.Е. В., Т.Г.П., П. Г. П., Ц. В. Е., Л.М.Д., Х.Д. П., К.Д.К., С. Й. Ч., П. Х. Х., Н.Д.Д., К.Н.Т., И. Г. М., Д.С.Ч., Г.Х.К. и М.К.Л.;Писмени доказателства намиращи се в КПВД 13:Договор от  06.01.1998г. между 6 юридически лица и А. Т., М. С. и Т. Й. лично и като пълномощници на акционери на „Тракия банк ” - КПВД 13 л. 96-99; Изпълнителен лист – оригинал на РС- Варна от 12.10.07г. за сумите от 500 евро, 6 500 000 лв., 2 000 000 лв. – КПВД 13 л. 100-1001; Изпълнителен лист – оригинал на РС – Балчик от 31.08.07г. за сумите от 500 евро и 1 500 000 лв. – КПВД 13 л. 111; Изпълнителен лист от РС – Бяла – оригинал от 12.09.08г. за сумата от 6 870 лв. - КПВД 13 л.113; Споразумение от 25. 10. 06 г. между „Европа Палас” ЕООД гр. В. Търново и Г.С.С., Г.И.Т. и Т. В. В., в оригинал – КПВД 13 л. 117-188; Други писмени доказателства: Заверено копие от фактура №0000000001/13.07.07 г. издадена от „Бинго Ниш”ЕООД за получени от „Контракт холдинг къмпани” ООД 240 000 евро – т.5а от д.п. л.4; Заверено копие от фактура №0000000001/13.07.07 г. издадена от „Р.Р. Консултинг”ЕООД за получени от „Контракт холдинг къмпани” ООД 60 000 евро – т.5а от д.п. л.6; Заверено копие от фактура №0000000005/02.10.07 г. издадена от „Р.Р. Консултинг” ЕООД за получени от „Контракт холдинг къмпани” ООД 250 000 евро – т.5а от д.п. л.8; Заверено копие от фактура №0000000002/04.10.07 г., издадена от „Стенд девелопмънт Ко” ЕООД за получени от „Глобъл 2002” ЕООД  900 000 евро – т.5а от д.п. л.12; Заверено копие от фактура №0000000001/09.07.07 г., издадена от „Стенд девелопмънт.Ко” ЕООД, за получени от „Глобъл 2002” ЕООД  500 000 евро – т.5а от д.п. л.10; Заверено копие от фактура №0000000006/10.10.07г., издадена от „Р.Р. Консултинг” ЕООД за получени от „Контракт холдинг къмпани“ ООД 50 000 евро – т.5а от д.п. л.14; Заверено копие от фактура №0000000002/14.08.07 г., издадена от „Бинго Ниш” ЕООД за получени от „Контракт холдинг къмпани” ООД 1 955 830 лв. - т.5а от д.п. л.16; Договор от 04.07.07г. между „Джи Ай Джи” ООД гр. Пловдив и „Контракт холдинг къмпани” ООД и анекс към нето – т.5а от д.п. л.19-28;2/два/ бр. кочани с фактури на „Стенд девелопмънт.Ко” ЕООД и „Р.Р. Консултинг” ЕООД и др. документи, предадени с Протокол за доброволно предаване от 27.01.2011г. С. С. С. – т.5а от д.п. л.48-62; Заверени препис на документи на чужд език представени от Р.Д. – т. 18 л. 7947-7949 от с.п.; Превод на Генерално пълномощно от “Поликорн” ООД  – т.20 л.9288-9302 от с.п.; Справка от “Уникредит Булбанк” за движението по сметките на “Контракт Холдинг” АД гр.София – т. 21, л. 9525 – 9606 от с.п.; Справка за движението по сметки на “Контракт” ООД от 05.12.2006г. – 18.05.2012г., Извлечение от разплащателна сметка на “Контракт София Холдинг” ООД за периода 04.12.2006г. – 01.07.2007г., Извлечения от разплащателни сметки на “Контракт София Холдинг” ООД за периода 04.12.2006г. – 01.07.2007г. – 3/три/ броя, Информация за сметка за период 07.05.2007г. – 21.01.2009г. за “Контракт София Холдинг” ООД в ликвидация, Извлечение от “Булбанк” за предоставяни заеми на “Контракт София Холдинг” ООД за периода от 05.12.2006г. до 12.01.2007г., Информация за сметки за период 07.05.2007г. - 31.12.2010г. за “Контракт София Холдинг” ООД в ликвидация – 2/два/ броя, Информация за сметка за период 07.05.2007г. – 13.08.2008г. за “Контракт София Холдинг” ООД в ликвидация, Информация за сметки на “Контракт София холдинг” ООД в ликвидация за периоди 25.02.2009 – 26.03.2009г., 25.02.2009г. – 23.03.2009г., 30.05.2008г.- 26.05.2009г., 25.04.2008г. 26.05.2009г., 25.04.2008г.- 26.05.2009г., 29.06.2007г. – 09.07.2007г., 23.06.2009г. – 24.08.2009г., 08.07.2009г. – 10.08.2009г., 10.08.2009г. – 10.09.2009г., 14.08.2009г. – 24.09.2009г., 17.09.2009г. – 17.10.2009г., 28.09.2010г. – 28.10.2010г., 18.04.2008г. – 25.04.2008г., 29.12.2008г. – 05.01.2009г., 10.09.2009г. – 31.12.2010г., 25.04.2008г., 07.05.2008г., 12.07.2010г. – 07.09.2010г., 24.09.2009г. – 07.12.2009г., 12.01.2010г. – 12.07.2010г. ;

По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал П.Л.: Нотариални покани от подс. В. до адв. П. И. Л. от 24.10. и 30. 10. 2007 г., разписки и констативни протоколи -  КПВД 1, ВД 1 л. 148-153; Договор за продажба на вземане от 09.10.07 г. между подс. А. и „Polikorn” LLC, USA – КПВД 1, ВД 2 л. 11-14;Писмо от НАП-ЦУ от 22.11.07 г. до Г.В.В. - КПВД 1, ВД 3 л. 149; Договор за продажба на вземане от 10.06.07г. между П. Л. и П. А. - КПВД 2, ВД 9 л. 1-3 и КПВД 2, ВД 6 л.129-131;Споразумение от 11.04.0 г. към договор от 11.11.2006г. - КПВД 2, ВД 9 л.4-10;Договор за правна помощ от 11.11.2006 г. между Г.В.В. като пълномощник на 36 акционери и П. Л. -  КПВД 2, ВД 9 л.11-15;Жалба от Г.В.В. до Апелативна прокуратура гр. Пловдив – КПВД 9, т. 8л2 л. 134-135;Изпълнителен лист – оригинал на РС- Варна от 12.10.07г. за сумите от 500 евро, 6 500 000 лв., 2 000 000 лв. – КПВД 13 л. 100-101;Изпълнителен лист – оригинал на РС – Балчик от 31.08.07г. за сумите от 500 евро и 1 500 000 лв. – КПВД 13 л. 111; Изпълнителен лист от РС – Бяла – оригинал от 12.09.08г. за сумата от 6 870 лв. - КПВД 13 л.113;Заверен препис от Ревизионен акт № 40 800164/09.05.08 г. на ТД на НАП гр. В. Търново на Л. – т.5б л. 6-43;Постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу Г. С., Г. Т. и  М. С. – т.8а л. 64-67;Жалба на В. до ОП- В.Търново от 02.04.2008г. срещу С. и Т. за измама по казуса „Тракия банк” – оригинал – т.5з, л.4-9; Постановление за отказ да се образува ДП от 16.06.2008г. срещу С. и Т. по жалбата на В. – т.5з, в началото на папката, преди описа; молба от П.Л. до Окръжна прокуратура гр. В.Търново вх. №1167/19.08.0 г. – т.22 от д.п. л. 49; Заверено копие от „ Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите“, започната на 02.01.08г., завършена на 30.12.08г. и лист 117 от същата книга – Секретен том към съд. произв. – л.41-43; Жалба от Д. Ш. от 20.07.08г. до РУП В. Търново – КПВД 2, вд.6 л. 122; Жалба от В.П. от 25.07.08г. до РУП В. Търново – КПВД 2 ВД 6 л. 123-125; Жалба от Петьо С. от 24.07.08г. до РП- В. Търново – КПВД 2 ВД 6 л. 126-128; Жалба от Джелил Ш., В.П. и Петьо С. срещу П. Л. от 14.08.08 г. до РП- В. Търново КПВД 2 ВД 6 л. 157-159;Жалба от Г.В. срещу П. Л. от 26.09.08г. до РП- В. Търново КПВД 7 т.1 л. 209; Постановление от 19.02.2009г. за прекратяване на наказателно производство срещу П. Л. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК – т.5г от д.п. л.2-4; Заверени копия от протоколи от с.з. и определения по гр.д. №795/08 г. на ВТ – РС – т. 8а от д.п. л.4-17;Копия на Обв.акт, присъда и мотиви по НОХД № 30/09г. на ВТ-РС, постановление на ВТ-РП от 16.06.08г. и искане за възобновяване от Главния прокурор – т.8а от д.п. л.34-70; заверен препис на протокол от съд. заседание на 25-26. 02. 2009 г.  по НОХД № 30/09г. по описа на РС – В. Търново, Присъда № 27/09.02.2011 г. на ОС – В.Търново по ВНОХД № 691/2010г. и мотиви към нея, Решение № 288/26 07.2011г. на ВКС по н.д. № 1428/2011 г. – т.15 л.6405-6448 от с.п.; Писмо на РП - Павликени изх. № А-214/2011/11.08.2011 г. относно св. Ц.Н. - т. 5 л.2252 от с.п.; Удостоверение за наследници на П.Л. -  т.9а от д.п. л.21; Писмо от РП - Г. Оряховица изх. № 1770/2011/27.09.2011г. и приложени писмени документи относно св. Ц.Н. – т.7 л.2887 от с.п.; Обв. Акт по д.п.№29/06г.; договор за правна помощ от 17.01.06г.; пълномощно от 17.01.06 г. – т.7  л.3015-3018 от с.п.; Писмо № 1779/17.08.2011 г. на РП-Г.Оряховица относно св. Ц.Н. за водени д.п. – т.5 л.2273-2274 от с.п.; Писмо № 22771/18.08.2011 г. на РУП В. Търново относно докладна записка №1557/09г. - т.5 от с.п.л.2279; Писмо на ОП - В. Търново №1228/22.08.2011г. относно св. Ц.Н. – т.5 л.2285 от с.п.; Удостоверение за наследници и акт за смърт на П.Л. – т.9а от д.п. л.21-22; Заверен препис от присъда и протокол от с.з. по НОХД № 475/2006г. на РС-Г. Оряховица за Ц.Н. с адвокат П. Л. – т. 12 л.5045-5048 от с.п.;Заверено копие на запорно съобщение по изп.д.№7/2006г. на съд. изпълнител при РС-Г. Оряховица – т.16 от д.п. л.6805;Писмо №2823/18.04.2012г. на РС – В. Търново относно призоваване на Л. като свидетел по НОХД № 30/2009 г. на ВТРС – т.17 от л.7162-7163 от с.п.; Писмо на “Уникредит” Булбанк №11/0110 18.05.2012 г. относно движение по банкови сметки на „Контракт холдинг къмпани” ООД – т.19 л.8101-8102 от с.п.;10 бр. заверени копия от фактури с доставчик „Галакси пропърти груп” ООД и получател „Поликомерс СГ” ЕООД, заверени копия от квитанция към ПКО, ПКО, споразумение между „Галакси пропърти груп” ООД и „Поликомерс СГ” ЕООД, спогодба за изменение на договор за наем между „Галакси пропърти груп” ООД и „Поликомерс СГ” ЕООД, анекс към договор за наем между „Галакси пропърти груп” ООД и „Поликомерс СГ” ЕООД и 3 бр. заверени копия на банкови извлечения – т.19 л.9088-9112 от с.п.; Заверено копие на банково извлечение представено от св. Л.- т.19 л.9139-9140 от с.п.; Писмо на Пощенска банка №3000/1071/06.06.2012 г. относно информация дали „ДЗИ Банк“ е плащала на физически лица – т. 19 л.9153 от с.п.; Свидетелство за съдимост на П. Л. ведно със копия на съдебни актове и бюлетини – т. 20 л.9117-9230 от с.п.;      Свидетелство за съдимост на Ц.Н. ведно със копия на  бюлетини – т. 20 л.9231-9237 от с.п.;Справка №Я-17651/15.06.2012 г. на ОД МВР В. Търново относно подадени срещу В. жалби – т.20 л.9253-9254 от с.п.; Писмо № 273/18.06.2012г. от „НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” АД – т.20 л.9320 от с.п.; Справка № Я-17651/15.06.2012г. на ОД МВР-В.Търново относно подадени срещу В. жалби – т.20 л.9326 от с.п.; Писмо №12СД1289/21.06.2012г. на Община Пловдив, ведно със скица на УПИ І – хотел в кв.546 по плана на Пета градска част, ведно със скица – т.20 л.9408-9410 от с.п.; Писмо № 24458#1/21.06.2012г. ведно със справки за данъци на фирми на В. – т.20 л.9419-9441 от с.п; Криминалистически справки на Ц.Н. и П. Л. – т. 20 л.9475-9480 от с.п.; Писмо от парк-хотел “Дряново” с изх.№ 00-038/10.07.2012г. относно настаняване на лицата Д.В.Г. и Г. Ц. Н.- т.21, л.9804 от с.п.; Писмо от ВТОС № 1110/04.04.2012г. относно клуб по сумо “К.” с приложени материали по ф.д. № 365/1997г. на клуб по сумо “К.”- т.23, л.10364-10383 от с.п.; Справка от хидрометеорологична обсерватория гр.Велико Търново, филиал Плевен с изх. № 73 от 31.07.2012г. – т.24, л.10766 от с.п.;Писмо от общ. Велико Търново № 11392/03.08.2012г. относно търговски обекти с наименование “ Маями”, както и издадени разрешения за строеж на ул.” Тодор Балина” № 11б по плана на гр.Велико Търново – т.24, л.10831 от с.п.; Скица от общ. Велико Търново – извадка от действащ ПУП – план за регулация на гр.Велико Търново № 11393/03.08.2012г. – т.24, л.10832 от с.п.;Писмо № 1765/2012 от 06.08.2012г. на РП- Велико Търново за образувани преписки и дела по повод депозирани жалби и сигнали от Г.В.В. и приложени към писмото копия от жалбите и прокурорските актове – т.24, л.11008-11045 от с.п.;        Писмо № 1102-113 от 26.09.2012г. относно търговските обекти на ул.”Тодор Балина” № 13 за периода 2002г до 2008г. – т.25, л.11325 от с.п.; Справка от общ. В. Търново с рег. № 11-482/ 26.09.2012г. относно обособени и урегулирани поземлени имоти с адм. адрес ул.”Тодор Балина“ № 11б – т.25, л.11406 от с.п.;

По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал Р.Р.: Договор за отдаване под наем между сдружение “ТД Рилски спортист” и ЕТ „Венцислав Спаиски” от 18.04.2008г., иззет с протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. от хижа „Вада”- т.3, от  д.п. л.154-156;Писмо на „Мтел” с изх.№ 5577/13.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони на „Креда” ООД и „Джини М” ООД-т.6, от  д.п. л.2;Писмо на „Виваком” с рег. № С-6293/25.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0877427373; 0878744444; 0878568686 / 01.07.- 05.07.2009г. – т.6, от  д.п. л.71-79;Писмо на „Глобул” с изх. № 9266/08.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0893760490; 0893760455; 0893760445 ведно с СД диск – т.6, от  д.п. л.110-115;Писмо на „БТК” АД с рег. № С-5596/16.07.2009г. със справка и разпечатки на телефон с аб. № 0877642826 - т.7, от  д.п. л.22-31;Писмо на „БТК” АД с рег. № С-5595/16.07.2009г. със справка и разпечатки на телефон с аб. № 0876184282 - т.7, от  д.п. л.32-33;Писмо на „БТК” АД с рег. № С-5599/16.07.2009г. със справка на телефони с аб. № 0876184282 и 0876219326 - т.7, от  д.п. л.35-36;Писмо на „Глобул” с изх. № 8633/16.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0898464666 и 490, 445, 455 и още 6 тел. Номера – т.7, от  д.п. л.49-76;Писмо на „БТК” АД с рег. № С-5639/20.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0877427373 и 0876414071 с диск – т.7, от  д.п. л.78-102;Писмо на „Глобул” с изх. № 8871/28.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0893760490; 0893760455; 0893760445 – т.7, от  д.п. л.104-109;Писмо на „Глобул” с изх. № 8963/05.08.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. 0893760490; 0893760455; 0893760445 – т.7, от д.п. л.113-117;Писмо на „Глобул” с изх. № 8962/05.08.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. 0893760490; 0893760455; 0893760445 / за периода 28.05.-30.06.2009г. /– т.7, от  д.п. л.118-135;Писмо на „Мтел” с изх.№ 5991/19.08.2009г. със справка и разпечатки на телефон с аб. № 0888 702727 – т.7, от  д.п. л.164-179;Писмо на „БТК” АД с рег. № С-6059/24.08.2009 г със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0876393491, № 0876550269, № 0877695098 и № 0878353585 върху диск – т.7, от  д.п.л.184-185; Писмо на „Виваком” с рег. № С-6241/18.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0878568686 и 0878950943 за периода 01.06.-14.08.2009 г. и диск – т.7, от  д.п. л.187-200;Писмо на „Виваком” с рег. № С-5868/31.08.2010г. с диск съдържащ справка за разговори на тел. С абонатен № 0878568686  - т. 8 от  д.п. л. 27-28;Писмо на „Виваком” с рег. № С-1357/26.08.2010г. с диск съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0877427373; 0878744444; 0878568686 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.07.- 05.07.2009г. за периода 01.07-05-07-09 г.  - т. 8 от  д.п. л. 30-31;Писмо на Глобул  с изх. № 5749/31.08.2010г. относно закупуване на СИМ карти с мобилни номера 0893760490; 0893760455; 0893760445 – т. 8 от  д.п. л.33; Справка от Централна база – КАТ при МВР относно собствеността на л. а. Фият Браво с рег. № ЕН 05 16 ВМ – т. 8 от  д.п. л.101;Заверено копие на АУАН №5155Р/05.06.2009 г. на РУП Шумен и заверено копие на НП № 5155Р/01.07.2009г. – т. 8 от д.п. л.119-120;Заверено копие на АУАН №1494/27.06.2009 г. на V РУП Варна и заверено копие на НП № 1494/31.08.2009г. – т. 8 д.п. л.156-157; Справки за криминалистически регистрации на подсъдимите – т. 8 от д.п. л.203-217;Писмо на „Виваком” с рег. № С-7741/08.10.2010г. с диск съдържащ справка за разговори на тел. с абонатен № № 0878568685, 0878568686 и № 0878421261 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.10.2009-30.09.2010 г. - т. 8а от  д.п. л. 30-31;Заверени копия от журнал на Спешно отделение при МБАЛ Шумен и медицинска документация за Р.Р. - т. 8в от  д.п. л.2-88 и т. 3 от  д.п. л. 1320-1384 от с.п.; Половин лист хартия – А4 с изписан ръкописен текст – т. 10в л.32;Писмо №7364/24.11.2010 г. на Началника на сектор „Арести” гр. Варна за престоя на подс. В., св. С.С. и С.И. в ареста – т. 10в от д.п. л.49;Писмо на ОСИН Варна № 8493/16.10.2012 г. – т. 29 л.12439 т с.п.;Справка за задграничните пътувания на Г. П. – т.30 от с.п. л.12904-12906;Препис – извлечение от акт за смърт на Р.А.Р. т.8 от  д.п. л.6;Писмо на „ГАЛ-94” ЕООД с приложени - Договор за изграждане на система за видеонаблюдение, договор за физическа охрана, 2 бр. ценова обосновка – т.5 л.2259-2269 от с.п.;Писмо №11 00 22 19/03.10.2011 г. на Община Шумен/скица магазин СБА/ - т.7 л.3012-3013 от с.п.;Справка № 27-90-303/ 13.10.2011 г. от Агенция по кадастъра с приложена скица на магазин СБА – т. 8 л.3299-3301 от с.п.;Писмо № 160/11.11.2011 г. на “ТЕЛЕПОЛ” ЕООД с приложена оферта и техническа спецификация – т. 10 л. 4105-4109 от с.п.;Писмо на Сектор КАТ Шумен №7758/23.11.2011 г. относно регистрирани МПС с № Н 1280 – т. 10 л. 4308 от с.п.;писмо № 7769/03.09.2011 г. на V РУП Варна с приложени копия на книга за получени сигнали в VРУП, книга – наряден дневник и докладна записка – т. 12 л.5037-5043 от с.п.;Заверено копие на Книга за резултатите от проверката на патрулно постовата при РУП Шумен започната на 10.06.09г. и завършена на 31.12.09 г. – т. 12 л.5059-5061 от с.п.;Писмо на ОС – Добрич по т.д.№43/09 г. ведно с незаверен препис от решение по делото – т. 16 л.67876803 от с.п.;Справка на ОД МВР Шумен относно боеприпаси 9/19 “Люгер” – т.17 л.7101 от с.п.;  Заверен препис от журнал за отразяване справки по БДС при РУП Шумен – т.16 л.6807-6810 от с.п.;Писмо на „Трънчев” ООД изх. № 253/31.05.2012г.– т. 19 л.9148 от с.п.; Писмо на “Глобул” №13301/15.06.2012 г. относно Д. П. – не е бил клиент – т. 20 л.9281 от с.п.;   Писмо на “Глобул” №13292/15.06.2012 г. - т.20 л.9302 от с.п.;Писмо на “Глобул” №13144/14.06.2012 г. - т.20 л.9305 от с.п.;Писмо №12146/14.06.2012 г. на “Виваком” относно информация за СИМ карти/ тел. на подс.К./ 0877427373 и 0878744444 – т. 20 л. 9307 от с.п.;Протокол за личен обиск на подс. К. във ІІ РУП Варна – т. 20 л.9309 от с.п.; Писмо №2504/18.06.2012 г. на “Виваком” относно информация за адресите на клетки и разпечатки– т.20 л.9376-9378 от с.п.;Писмо №12461/18.06.2012 г. на “Виваком” относно информация за телефони на Д. П. – т. 20 л.9379-9380 от с.п.;Писмо на “МТЕЛ” № 12369/15.05.2012 г. относно телефони на Д.П. – т. 20 л.9381 от с.п.;Писмо №И-61 625/20.06.2012 г. на Национална следствена служба относно Р.Р. – т. 20 л. 9415 от с.п.;Справка № 3858/20.06.2012 г. на РУП Самоков относно проверка в хижа Вада – т. 20 л.9417 от с.п.;     Писмо на “Глобул” №14124/25.06.2012 г. относно информация за адреси на клетки, ведно с диск - т.20 л.99481 от с.п.; Писмо №10745/22.06.2012 г. относно Н. К. – т. 20 л.9501 от с.п.; Писмо на ОД МВР Шумен относно криминалистическа регистрация на Н. Танев Недялков – т. 20 л.9505-9506 от с.п.; Писмо от “Виваком” № С – 12504/ 18.06.2012г. ведно с приложение – 1/един/ бр. СД диск, съдържащ информация относно географски карти с покритието на зададени клетки по номера – т.21, л.9695 от с.п.; Карти на “Космо България Мобайл” /географско покритие на клетки/ - т.22, л.9960-9982 от с.п.; Карти на “Виваком” /географско покритие на клетки/ - т.22, л.9983-10019 от с.п.; Писмо от ОДМВР – София № 11134/13.07.2012г. относно проверка на хижа “ Вада” извършена на 17.07.2009г. – т.22, л.10241-10242 от с.п.; Писмо от ВТОС № 1110/04.04.2012г. относно клуб по сумо “К.” с приложени материали по ф.д. № 365/1997г. на клуб по сумо “К.”- т.23, л.10364-10383 от с.п.; Писмо от РП- Самоков 972/09 от 26.07.2012г., ведно с уведомление за започнато досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, постановление за възлагане на ОИМ, докладна записка за проведени ОИМ и постановление за спиране на досъдебно производство – т.23, л.10707 – 10714 от с.п.; Справка за регистрация в централен полицейски регистър на Р.А.Р. с рег.  № 1732 от 01.08.2012г.; Писмо от “Глобул” с изх. № 12968/13.06.2012г. относно регистрирани промени в имей номерата /последна IMEI № 356866/02/398658/5 фра “5” се регистрира с цифра “0” / - т.24, л.10993 от с.п.; Справка за съдимост на Борислав Богомилов Й. – т. 23, л. 10511-10516 от с.п.; Писмо от “Алианс банк България“ АД относно разплащателните сметки на “Креда девелопмънт КО” ЕООД и “Джини-М “ ООД, ведно с извлеченията за движенията по сметките от м.октомври 2006г. до 31.12.2010г. – т.27, л.11854-11920 от с.п.;Писмо от “ОББ” АД изх. 01-09-66/16.10.2012г. ведно с извлечения от банкови сметки на “Р.Р. консултинг“ ЕООД, “Джини – М” ЕООД и “Стенд девелопмънт Ко” ЕООД- т.28, л.12228 – 12296 от с.п.; Справки за собственост на л.а. “БМВ 725 ТДС” с последен рег. № ВТ 8454 АК – т.30, л.12803-12808 от с.п.; Справки собственост на МПС, собственост на Илияна Кирилова и П.С.А. – т.30, л.12809-12810 от с.п.; Копие на свидетелство на регистрация ІІ част на л.а. “БМВ 725 ТДС” с рег. № ВТ 8454 АК – т.30, от д.п. л.128; Справка № 9501/10.05.2012 г. на ОД МВР Шумен относно АУАН на Г.Т.Г. и за справка от БДС – т. 18 л.7685 от с.п.;

Изготвени по делото и приети в съдебно заседание от ШОС експертни заключения на: Графическа експертиза №12/ДОК-199/08.05.2012 г. относно бележка на В. дадена на св. С.И. – т.18 л. 7763-7770 от с.п.; Фоноскопска експертиза 12/ДОК – 334/16.07.2012г. – т.22, л.9920-9924 от с.п.; СМЕ на труп № 39-Т/2009 – т.17от д.п. л.68-84; Балистична експертиза №09/БАЛ-85/01.04.09г. - т.17 от д.п.л. 9-16; Физикохимична експертиза № 09 / ФЗХ-169/31.03.2009 г. - т. 17 от д.п. л. 22-23; Морфологична експертиза № 09/БТМ-235/ 27.03.09г. – т. 17 от д.п. л. 40-42; Съдебно медицинска експертиза на труп № 67/2009 от 06.10.2009г. – т.4 от д.п. л.4-7;ДНК експертиза № 09/ДНК-390 от 20.07.2009г. – т.4, от д.п. л.12-16;ДНК експертиза № 09/ДНК-412 от 22.07.2009г. – т.4, от д.п. л. 19-23;Балистична експертиза № 09/БАЛ-182 от 14.07.2009г. – т.4, от д.п.  л.38-46;Балистична експертиза № 09/БАЛ-180 от 06.07.2009г.– т.4, от д.п. л.50-54; Комплескна техническа експертиза /паркинг магазин СБА Шумен/ – т. 18 л. 8005-8016 от с.п.;Комплексна техническа експертиза /на телефони/ - т.10д, от д.п. л.21 – 36;Съдебно-техническа експертиза /на телефони/ - т.22, л.10033 – 10228 от с.п.;

Предявените на страните и на експертите веществени доказателства: По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал П.Л. - Плик с обтривки на М.Р.М., П.М. Л., Ц.Ц.Н. и П.С.А. – т. 17 от д.п.л. 26; -Микрочастици от маратонки на П. М. Л. и парчета стъкла от л. Автомобил „Опел Вектра” с рег. ВТ 61 55 ВТ – т. 17 от д.п. л.46;Суха трупна кръв от трупа на Л. – т.17 от д.п. л. 10; 7 бр. гилзи и 7 бр. проектили; По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал Р.Р.- марлена обтривка, сиво парче плат с етикет, 4 /четири/ броя гилзи, 2/два/ броя проектили, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. / ул.”В.Априлов” /;2/два/ броя угарки с надпис на филтъра „ММ” и 1/един/ брой угарка с бял филтър, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. / ул.”П.Парчевич” /;Ацетонова обтривка от главата на трупа, в областта на раната на ляво ухо; марлена обтривка с кръв от трупа;1/един/ бр. проектил  под дясна лопатка и 1/един/ бр. проектил от горна трета на дясна ръка, иззети с Протокол за оглед на труп от 04.07.2009г.;1/един/ бр. пистолет и пълнител с 3/три/ патрона, 1/един/ бр. гилза, иззети Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2009г. / участък от път 20 048, за 5-ти км/;1/един/ мобилен телефон „Нокия 1209„ с IMEI № 356866/02/398658/5 и поставена в него сим карта с №89359050100207022626; 1/един/ мобилен телефон „Нокия 1112” с IMEI № 356422/01/529627/6 с поставена сим карта с №89359050100205802276, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 04.07.2009г. в гр.Варна на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № СА 91 61 КТ ;1 бр. калъфка синя на цвят на цветя; 4 бр. самобръсначки сини на цвят, марка „Жилет”, иззети от домът на Ф. в гр.Червен бряг с Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г; 2 бр. самобръсначки марка „Жилет”; 5 бр. угарки от цигари „ММ”; 3 бр. угарки от цигари „Виктори”; 1 бр. угарка от цигара без филтър и марка; 1 бр. гребен червен на цвят; 1 бр. фланелка с къс ръкав оранжева на цвят с надпис ” MAIA 1981 ХL „; 1 бр. тениска с къс ръкав тъмносиня на цвят с надпис на етикета „ 777 TUR GG SGVEN SPORT WGAR M ”; 1 бр. къси панталони с бандаж с черни кантове от страни с  надпис „ AUIKS LIVER „, 1 брой къси панталони сини на цвят с бандаж с надпис на етикета размер „ HL ”; 1 брой тениска без ръкав, синя на цвят с надпис на етикета „ SEPT ХХL ”; 1 чифт чорапи сини на цвят, един бр. флаш памет и мишка към нея, иззети от домът на Г. Т.  Г. в гр.Червен бряг с Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г.; 1 /един/ бр. СД диск от бензиностанция „ Румойл – Земен” – т.5, л.28 предаден с Протокол за доброволно предаване от 17.08.2009г. /Ботевград/ - т.5, от д.п. л.27 ;СД диск – с писмо на „Глобул” с изх. № 9266/08.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0893760490; 0893760455; 0893760445– т.6, от д.п. л.115; СД диск с Писмо на „БТК” АД с рег. № С-5639/20.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0877427373 и 0876414071 с  – т.7, от д.п. л.79;СД диск с Писмо на „Виваком” с рег. № С-5868/31.08.2010г.  съдържащ справка за разговори на тел. с абонатен № 0878568686  - т. 8 от д.п. л. 27-28;СД диск с Писмо на „Виваком” с рег. № С-1357/26.08.2010г. с диск съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0877427373; 0878744444; 0878568686 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.07.- 05.07.2009г. за периода 01.07-05-07-09 г. - т. 8 от д.п. л. 30-31;СД диск с Писмо на „Виваком” с рег. № С-7741/08.10.2010г. съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0878568685; 0878568686 и № 0878421261 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.10.2009-30.09.2010 г.  - т. 8а от д.п. л. 30-31;СД диск  изпратен от “Глобул” съдържащ информация за адреси на клетки и тяхното покритие – т. 20 л.9482 от с.п.; СД диск изпратен с Писмо от “Виваком” № С – 12504/ 18.06.2012г., съдържащ информация относно географски карти с покритието на зададени  клетки по номера – т.21, л.9696 от с.п.; 

       В хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие се събраха допълнителни доказателства: допълнителни обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите Ю.К., Т. В., А.Д., Р.Д., П. Л., Г.Х. /Б./, К.М., Н. С., А.Л., В.Ц., Г.П. и Г. А.; писмени доказателства: Заповед № РД-07-1707 от 19.08.2015 г, Заповед № РД-07-2060 от 02.10.2015 г. на Главния прокурор на РБ, с която г-жа А.П. е командирована за разглеждане на делото за дати от 18.11.2015  г. до 19.11.2015 г., включително; заповед № РД-07-2665 от 26.11.2015 г., с която г-жа А.П. е командирована за разглеждане на делото за дати от 02.12.2015  г. до 03.12.2015 г., включително, заповед № РД-07-32 от 05.01.2016 г., с която г-жа А.П. е командирована за разглеждане на делото за дати от 25.01.2016 г. до 26.01.2016 г., включително, заповед № РД-07-306 от 01.02.2016 г., с която г-жа Ася П. е командирована за разглеждане на делото за дати от 11.02.2016 г. до 12.02.2016 г., включително, заповед № РД-07-520 от 22.02.2016 г., с която г-жа А.П. е командирована за разглеждане на делото за дати от 09.03.2016 г. до 12.03.2016 г., включително, заповед № РД-07-1104 от 13.04.2016 г., с която г-жа Ася П. е командирована за разглеждане на делото за дати от 25.04.2016  г. до 28.04.2016  г , Заповед № РД-07-1274 от 03.05.2016 г. за прокурор Ася Бориславова П. за участие в съдебно заседание на 04.05.2016 г. по ВНОХД 184/15 г. по описа на ВАпС; заверени копия от следните писмени доказателства, а именно: Молба от адв.Таков до адв. Евелина Б. от САК, отговор от адв.Е. Б., ведно със следните документи: Сигнал от П. И. Д., Пълномощно, нотариално заверено от П. И. Д., с което упълномощава Е. Б. Д.; Разписка от Спиди /покана ПЛ.1/ от 14.11.12 г., Покана до П. Л. изхождаща от Г. А.; Сметка на клиент П.В.Л. в Алианц Банк България, АД в която са преведени 100 000 евро; Декларация за специална сметка по чл. 39 от П.В.Л., доверителна адвокатска сметка; Договор за покупко-продажба на дружествени дялове;  Декларация от Г.Д.А, нотариално заверена на 28.10.2011 г. от нотариус К. И.; Декларация от Т. В. В., нотариално заверена на 01.11.11 г. от нотариус Р. Д., per. № 274 на Нотариалната камара, район СРС; Приемо-предавателен протокол от 07.11.2011 г. между "Бинго Ниш" ЕООД и "Контракт холдинг къмпани" ЕООД; Уведомление от "Контракт холдинг къмпани" ЕООД до "Бинго Ниш" ЕООД; Уведомление от "Бинго Ниш" ЕООД до "Контракт холдинг" и Фактура № 000000004/01.11.2011 г. за предсрочно плащане по чл. 17 т. 4 от договор от 10.07.07 г., всичките описани в съпроводително писмо от колежката Б. до мен, ведно с молбата, с която съм изискал тези документи, както и Нот.акт от 05.04.2007 г., с който „Поликомерс СГ” ЕООД е прехвърлил недвижим имот на Е.Й.Г. в гр. В.Търново, в сграда построена от „Поликомерс СГ” ЕООД; Фактура № 258 от 05.04.2007 г. издадена от „Поликомерс СГ” ЕООД до Е.Г.; Банкова сметка на П.В.Л. в First Investment Bank, по която е постъпила сума от 330 000 евра на 12.07.2007 г.; квитанция към приходен касов ордер № 470/29.08.08 г. издаден от „Поликомерс СГ” за 16 000 лв. в полза на Галакси Пропърти Груп" ООД; Приходен касов ордер от 30.05.2008 г. издаден от „Поликомерс СГ” ЕООД на „Галакси Пропърти Груп” ООД за сумата от 25 000 лв., като е посочено П. Спасов като лице, което е предоставило парите; Фактура № 7000000011 от 17.01.2007 г. отразяваща плащания между „Поликомерс СГ” ЕООД и „Галакси Пропърти Груп” ООД; Фактура № 7000000198 от 04.05.2007 г. отразяваща плащания между „Поликомерс СГ” ЕООД и „Галакси Пропърти Груп” ООД; Фактура №№ 7000000675 от 04.09.2007 г. отразяваща плащания между „Поликомерс СГ” ЕООД и „Галакси Пропърти Груп” ООД; Споразумение между „Галакси Пропърти Груп” ООД  и „Поликомерс СГ” ЕООД за наемане на недвижим имот находящ се в гр. Пловдив от 16.01.2007 г.; Анекс към същия договор от 11.03.2008 г.; Спогодба № 1А за изменение  и допълнение на договор за наем от 11.03.2008 г.; Анекс № 1 от 28.03.2007 г. за приключване на взаимоотношенията по този обект, заверени ксерокопия от бланка за консултация с лекар специалист на задържания под стража Г.В.В.; лист за преглед на пациент в спешно отделение от 22.10.12 г.; лист за преглед на пациент в спешно отделение №18872; искане за образно изследване от 22.10.12 г.; резултати от образното изследване  от 22.10.12 г. - всичките по отношение на Г.В.В., Искова молба против В. Иванов Ц. с вх.№ 51066 от 13.04.2016 г. в СГС; Искова молба против Л.А. Ц. с вх. №40484 от 24.03.16 г. в СГС; Искова молба против Прокуратурата на РБ с вх. № 40488 от 24.03.16 г. в СГС; Искова молба срещу Прокуратурата на РБ с вх. № 51070 от 13.04.16 г. в СГС; Искова молба срещу Прокуратурата на РБ с вх. № 51069 от 13.04.16 г. в СГС; Искова молба срещу съд.заседател Х. М. Х. от Окръжен съд гр. Шумен с вх. № 51078 от 13.04.16 г. в СГС; Искова молба срещу съд. заседател Р.Л.Д. от Окръжен съд гр. Шумен с вх. № 51073 от 13.04.16 г. в СГС; Искова молба срещу съд. заседател Ю.С.И. от Окръжен съд гр. Шумен с вх. № 51075 от 13.04.16 г. в СГС; Искова молба срещу съдия Д. С. Л. от ШОС с вх. № 51079 от 13.04.16 г. в СГС; Искане за възобновяване от П.В.С. чрез ШОС до ВКС на РБ, ведно с копие от съобщение до ШОП и отговор до П.В.С. от ВКС с вх.№ 3758/07.04.16 г., гр. София, 13.04.16 г., Молба от ВАпП с рег.№ 1041/13 г. от 22.03.16 г., ведно с Определение от 16.02.16 г. на СГС в оригинал, Молба от Ася П. с вх. № 23230 от 19.06.16 г., искане от П.В.С. с вх.№ 26246 от 25.02.16 г. Искова молба против прокурор А.Б.П. с вх. № 44095 от 31.03.2016 г. в СГС; Искова молба против прокурор А. Б.П. с вх. № 40487 от 24.03.16 г. в СГС, Искова молба против МП на РБ с вх. № 51063 от 13.04.16 г. в СГС

 

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. Дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото в значителна степен е била затруднена, защото доказателствената съвкупност не изобилства от преки доказателства от първични доказателствени източници относно главния факт на процеса - осъществяването на деянията и участието на подсъдимите в тях. От обстоятелството, че деянията не са установени от свидетели-очевидци обаче, не могат да се черпят аргументи в полза на тезата на защитата за недоказаност на деянията и техните автори по изискуемия от закона начин.

По делото са събрани в огромен обем доказателства, надхвърлящи нуждата за установяване на фактите, включени в кръга на доказване в това производство. Видно от изложеното по-горе, въззивната инстанция приема за установена сходна фактическа обстановка.

Проведеното въззивно съдебно следствие и направения от настоящата инстанция собствен анализ на съвкупния доказателствен ресурс, обуславя минимална ревизия на приетите за установени от първоинст. съд факти, основно касаещи деятелността на подс.Р.С. през инкриминирания период.

Преди да пристъпи към собствен анализ на така изброените по-горе доказателствени източници, настоящата инстанция намира за необходимо първо да даде отговор на основните възражения на подсъдимите и техните защитници, свързани с наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното и съдебното производство при събирането на доказателствата:

По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на разпити в хода на досъдебното производство по разделени и впоследствие обединени производства:

Това възражение вече е стояло на вниманието на първата инстанция, на предходния състав на ВАпС, както и пред ВКС. Всички съдилища са го отхвърлили като неоснователно. Настоящата инстанция, без да загърбя задължението си даде свой отговор на поддържаното оплакване, не намира аргументи да отстъпи от тази позиция. Същевременно тук следва да се отбележи, че по отношение на голяма част от наведените възражения е даден отговор, които е обвързващ, както за страните, така и за настоящата инстанция. Това е така, защото влезлите в сила Решенията на ВКС са задължителни за всички. Това се отнася не само за указанията по приложението на закона (освен в хипотезата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК), но и за тези относно претендираните съществени нарушения на процесуалните правила. Ако те са обсъдени от предходните касационни състави и са отхвърлени като неоснователни, при последващото разглеждане на делото същите възражения няма как да получат различен отговор, освен ако на вниманието на следващия въззивен състав са поставени за първи път възражения за други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - Решение № 69 от 28.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1392/2013 г., I н. о., НК. В конкретния случай по част от наведените възражения на страните е даден отговор в Решение № 493 от 15 юни 2015 година от състав на Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение. От друга страна суверенно право на въззивната инстанция, предвид правомощията й на съд по фактите, е да даде вяра на едни доказателствени източници и да направи извод за неистинност и необективност на други, а от своя страна касационният съд не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник, давайки им указания кои доказателствени средства следва да бъдат кредитирани. В рамките, очертани от тези две обязаности, ВАпС извърши и контрола на атакуваната присъда в нейните невлезли  в сила част.

Действащият български процесуален закон поставя единствено в правомощието на прокурора преценката да образува, съответно да разделя наказателни производства в досъдебната фаза. Това е негово суверенно право и не подлежи на съдебен контрол. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи (с изключение на висшестоящия прокурор) и в частност от съда. Именно защото прокурорът е "господар на досъдебното производство", съдът не може да се намесва в тази фаза на наказателния процес извън изрично посочените в закона случаи, като предопределя хода й, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или следва да бъде повдигнато обвинение и за други престъпни посегателства. В този смисъл е и произнасянето на ВКС с Решението по настоящото дело, като не е намерил нарушения по повод оспорените действия по разделяне и обединяване на досъдебни производства.

От значение за настоящия процес с относима доказателствена стойност досежно обвиненията на подсъдимите П.С., В.К. и Г.В. са показанията на св.Б. Д., Г.Х. /Б./, Р.Д. – и тримата разпитани по ДП № 247/2010 г. пред съдия, чиито показания от това ДП, обединено към ДП №154/09 на 02.05.2011г., надлежно са били приобщени по съответния процесуален ред от първоинстанционния и въззивния съд. ДП № 247/2010 г. по описа на ОД на МВР – Шумен е било образувано на 28.09.2010 г. от ОП – Шумен по отделени материали от ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР – гр.Шумен, водено срещу неизвестен извършител на престъпна деятелност по чл.116 ал.1 т.9 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК за убийството на Борислав Г., извършено на 06.04.2008 г. в гр.София. По това ДП не е имало обвиняеми лица, респективно и техни защитници, на които да бъде дадена възможност да участват при провеждането на разпитите на свидетелите. Както вече бе отбелязано отделянето на материали от ДП и образуването на ново ДП по тях е дейност, изцяло в правомощията и от компетентността на прокурора. В тази насока е и съдебната практика – Р 333/11.07.2011 г. по н.д. 1631/2011 г. – ІІІ н.о. на ВКС и Р 229/22.07.2011 г. по н.д. 1331/2011 г. също на ІІІ н.о. на ВКС на РБ.

От особено доказателствено значение относно деятелността на подс.Р.С. имат показанията на друг свидетел - Н. С., който е бил разпитан по ДП № 154/2009 г по описа на ОД МВР Шумен пред съдия на 24.08.2010 г. Разпитът е започнал в 23.48 ч. и приключил в 00.16 ч.  – т.10ш, л.41. По същото ДП № 154/2009 год. Р.С. е привлечен като обвиняем на 25.08.2010 г. 01.00ч. – папка 1, т.2ш, л.83. Р.С. е бил задържан за 72 часа с постановление на прокурор при ШОП, считано от 01:00 ч на 25.08.2010 г. – л.26 от т.2 ш от ДП. За първи път във въззивното производство се акцентира на недопустимостта на приобщаването на този разпит, извършен според защитата при заобикаляне на закона от страна на органите на досъдебното производство чрез по-късното привличане към наказателна отговорност на обв.Р.С. и лишаването му от участие в проведения разпит.

Изцяло неоснователно е това възражение за допуснати нарушения при провеждането на разпита на свидетеля Н. С. на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК. На първо място, преценката за това дали да се проведе разпит на свидетел на досъдебното производство пред съдия /чл. 223 от НПК/, принадлежи само на органа на досъдебното производство. Изцяло в неговата преценка е дали да пристъпи към разпит пред съдия, или сам да го проведе. Единият разпит не е предпоставка за провеждането на другия. Тези решения на органите на досъдебното производство се обуславят от стратегията по разследването, от важността на показанията на съответния свидетел за хода на делото и за обвинението, както и от други обстоятелства, посочени в нормата на чл.223, ал. 1 от НПК. В случая Н. С. е бил задържан по ЗМВР, за да бъде осигурен от Самоков за провеждане на процесуални следствени действия в град Шумен. Разпитът е бил от изключително значение за разкриването на обективната истина по делото, което е една законовите предпоставки, предвидени за провеждане на разпит пред съдия. Разпитът пред съдия на досъдебното производство е институт, който охранява интересите на правосъдието - да се закрепят показанията на важни свидетели и то по начин, който изключва всяко накърняване на правата на бъдещите страни в съдебния процес. Провеждането на разпита на свидетеля Н. С. е било необходимо и с оглед събирането на достатъчно данни за преценка кой лица да бъдат привлечени като обвиняеми. Оплакването, че по време на разпита подсъдимият Р.С. е бил задържан и с по-късното му привличане се е целяло заобикаляне императивното изискване на чл. 223, ал. 2 от НПК, също не може да се сподели. Позоваването на практиката на ВКС е неуместно, тъй като в нея са разглеждани различни хипотези, при които е прието, че е налице заобикаляне на процесуалния регламент по чл.223, ал. 2 НПК, чрез по-късното привличане на дееца като обвиняем, тъй като освен, че подсъдимия е бил задържан, са били събрани и достатъчно доказателства, даващи основание за повдигане на обвинение срещу него (Р. № 529/12.01.2009 г. по н. д. № 615/2009 г. на ВКС, III н. о.). Настоящият случай не е такъв, доколкото преди разпита на св. Н. С. органите на досъдебното производство все още не са разполагали с достатъчна информация с процесуално значение, която да покрива критериите по чл. 219 НПК ("достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление") за привличането на Р.С. като обвиняем. Това е станало на следващия ден - 25.08.2010 г., именно след събирането на такива достатъчно доказателства чрез проведения разпит. С оглед изтъкнатото настоящият състав на въззивната инстанция не намира никакви основания да счете, че с включването в доказателствения материал на разпита на св.Н. С., проведен по реда на чл. 223 НПК, би извеждала изводите си по фактите от недопустим доказателствен източник

 Не се констатира да е допуснато нарушение при провеждането на самия разпит пред съдия, както се твърди защитата, тъй като бил извършени през нощта. Спазени са били разпоредбите на чл. 223 и чл. 139 от НПК, уреждащи начина на провеждане на разпит на свидетел. Видно от двата текста, в тях не е предвидено, че разпитът на свидетел следва да се провежда през деня. Такова изискване законодателят е предявил само към разпита на обвиняем - чл. 138, ал. 1 от НПК. Разпитът на свидетел е допустим по всяко време на денонощието, което зависи от важността на показанията, от стратегията по разследването и от всякакви други съображения на разследващия орган, свързани с добиване на възможно най-достоверни показанията и неповлияни от външно въздействие, манипулиране и проява на защитна реакция от свидетеля в по-късен момент. Ето защо проведените разпити пред съдия през нощта не лишават показанията на този свидетел от доказателствена годност. Именно разпитът пред независим от разследването орган е гаранция за спазване на реда на НПК за провежданите разпити и за охраняване на правата на разпитваните. Видно от протокола за тези разпити, не се съдържа изявление на свидетеля, че дава показания от страх, под натиск или че се чувства зле здравословно.

По отношение на процесуалната годност на първия разпит пред съдия на свидетеля Р.Д. – навеждат се доводи от защитата за неговата недопустимост, тъй като показанията му са били изтръгнати с принуда – физическа и психическа. Преди да отговори на това възражение, съставът на ВАпС съобрази следното:

По ДП 154/2009 г. на ОД МВР Шумен са били привлечен като обвиняеми следните лица:

Р.С. 25.08.2010 г. в 1.00 ч. – л.83, т.2 ш от дп

В.К. на 25.08.2010 г. в 01.55 – л.8, т.2ш от дп

Я.П. на 25.08.2010 г. в 2.00 ч. – л.77, т.2ш ат дп

П.С. на 22.09.2010 г. в 19.10ч.- л.101, т.2ш от дп;

П. А. на 23.09.2010 г. в 19.50 ч. – л.106, т.2 ш от дп;

Г.В. на 21.10.2010 г. в 19.10ч. – л.143, т.2ш от дп;

За първи път Р.Д. е бил разпитан пред съдия от ШОС на 23.09.2010 г., по ДП № 209/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.3вШ, л.67-67. По това производство към този момент не са били привлечени лица към наказателна отговорност. Това мотивира и извода на въззивната инстанция за провеждането на този разпит при спазване на изискванията на чл.223 от НПК. В този смисъл е и произнасянето на ВКС с обвързващото Решение № 493 от 15 юни 2015 година от състав на Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, за липса на допуснати процесуални нарушения при провеждането на разпитите пред съдия. Горното налага произнасянето по оплакването за изтръгване на показанията чрез насилие – физическо и психическо, не само касателно атакувания разпит пред съдия, но и всички процесуално следствени действия, извършени със свид.Р.Д. на тази дата – на 23.09.2010 г. е бил проведен разпит на свид. Р.Д. по чл.170 от НПК пред разследващ полицай при ОД на МВР по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, приложен в т.10Ш, л.71 и е било извършено разпознаване от свид.Р.Д. на Б. Д. Това се налага с оглед на липсата на обсъждане от страна на ШОС на приложеното по делото на л.5482, т.13 от НОХД № 303/11г. съдебно медицинско удостоверение № 58/2010 г. от 24.09.2010 г., издадено от д-р Д.Г. От него е видно, че съдебен лекар в СМО при МОБАЛ – гр.Велико Търново е прегледал Р.Д., който му съобщил, че на 22.09.2010 г. около 22.00 ч при задържане от служители на ОДП – гр.Шумен му бил нанесен побой. Установени били 3 увреждания по торса на Р.Д. - кръвонасядане и оток с размери 3/3 см. в тилната област, кръвонасядане между лопатките на гърба с размери 5/4 см., кръвонасядане в областта на дясната тазобедрена става с размери 8/4 см. и циркулярни кръвонасядания в областта на двете гривнени стави на ръцете. Съдебният медик е дал заключение, че установените увреждания отговарят да бъдат получени по време и начин, както съобщава прегледаният – удари с юмруци и ритане с крака по тялото, както и от тангенциалното действие при притискане от белезници в областта на двете гривнени стави на ръцете – л.5482, т.13 от НОХД № 303/11г. на ШОС. Въз основа на това писмено доказателство въззивната инстанция приема за установено, че по отношение на личността на Р.М. Д. е била упражнена принуда от органите на полицията при неговото задържане в рамките на допустимите от ЗМВР въздействия. Принудата не е била интензивна, не е надхвърлила нуждите на самото задържане и е приключила в този момент - в 22.00 ч. на 22.09.2010 г. Липсват доказателства от какъвто и да било характер упражненото от страна на полицейските органи насилие да е било насочено към това да мотивира Р.Д. да дава показания по конкретно дп, срещу конкретно лице или към това какво да е тяхното съдържание. Разпитът по ДП 209/2009 год. е бил проведен близо 24 ч. по-късно, пред съдия от ШОС, което само по себе си е гаранция за спазването на правата на свидетеля. В принципен план фактът, че свидетелските показания са депозирани пред съдия, по реда на чл. 223 от НПК е достатъчна гаранция да се приеме, че същите са доброволно дадени, по собствена воля на свидетелстващият и без оказан натиск, без това да означава, че те всякога са достоверни. Решение № 23 от 26.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2887/2011 г., I н. о., НК. В протокола липсват констатации за влошено здравословно състояние на свидетеля.

По оплакването за упражнена психическа принуда: Очевидно Р.Д. е бил поставен пред труден избор в хода на започналото наказателно производство – дали да запази лоялност към работодателя си, на когото дължи много, или да съдейства на органите на досъдебното производство, депозирайки показания, които биха могли да са във вреда на същия този работодател. Безспорно една такава ситуация поставя всяка разумна личност под психически натиск – особено личност с достатъчен интелектуален капацитет, позволяващ й да осъзнава какво я грози при единия или другия избор. Първоначалното решение на свид.Р.Д. е било да съдейства на органите на досъдебното производство. Настоящата инстанция намира, че това негово решение е било взето по негови собствени подбуди, без по отношение на неговата личност да е бил осъществен натиск, извън коментирания по-горе и обичаен за подобна ситуация. Логично и разбираемо е свид.Р.Д. да е имал основателни притеснения, че може да бъде привлечен към наказателна отговорност и то за съпричастност към изключително тежко престъпление и поради това напълно осъзнато се е възползвал от предоставената му възможност да свидетелства. Той се е възползвал от тази възможност няколкократно (двукратно пред съдия) на досъдебното производство в рамките на 10 месеца, като показанията му били последователни и в унисон с тези на Д. и Ц. (видно от протоколите за проведени очни ставки между тях). Позицията му претърпява промяна на съдебната фаза, когато за първи път се появяват твърденията за указан „уникален натиск“ над личността му от В.Ц., прокурор Ася П., която хвърляла папки и столове по него, както и съдия Батанова, която пък диктувала какво да се записва в протокола. Тук следва да се повтори позицията на въззивната инстанция, че проведения разпит пред съдия е достатъчна гаранция за спазване правата на свидетеля и свободата на формиране волята му. Абсолютно голословни са твърденията за някакво давление и манипулации на неговите показания от страна на съдията и прокурора, провели разпита на 23.09.2010г. Установената презумпцията е за добросъвестно изпълнение на задълженията и функциите на държавните органи и тя трябва да бъде оборена с обективни и убедителни доказателства, каквито по делото не са налице, извън заявеното от свид.Р.Д. Видно от приложените по делото протоколи от проведените разпити пред съдии от ШОС, които се ползват с доказателствена сила съобразно чл.131 от НПК, те са изпълнени по правилата на съдебното следствие с участие на съдия и съдебен протоколист, както и прокурор. Тяхното съдържание не е оспорено, а от него не могат да се изведат каквито и да данни за сугестиране на свидетеля. Напротив Р.Д. е изложил един детайлен разказ за познанството си с подс.П.С. – от кога датира, кой го е запознал с него, колко пъти и кога се е срещал с него, кои лица са били на тези срещи и т.н. Р.Д. е подписал всяка страница от този протокол, макар подобно изискване НПК в чл.311, ал.2 да не поставя. Това е допълнителна индикация за доброволността на заявеното от него. Тук следва да се отбележи, че в същата ситуация на 23.09.2010 г. е бил и свид.А., с когото свид.Р.Д. е коментирал каква позиция да заемат. Интерпретацията на А. за ситуацията е малко по-различна – твърди, че натиск му бил указан от В.Ц. след задържането му на 22.09.2010 г., тъй като му казал, че цялата нощ ще си говорят за повода да се озове в ареста, както и от П. Л., който го посетил в Затвора, с настояване да признае, че той е носил пари на Р.Д. в Пловдив. Именно с оглед проверка на твърденията на свид.Р.Д., П. А. и на неговата майка А.Д. бе допуснат до разпит свид.В.Ц., посочен от двамата като едно от лицата, упражнило този натиск. В съдебно заседание на 12.02.2016 год. свид Ц. пред въззивната инстанция казва следното: „По отношение на разговорите с Р.Д. Беше решено тогава, т.к. беше определено, че нивото на Р.Д. и П. А. е едно и също, и не се знаеше кой е по-близък, бяха задържани и двамата и в последствие в гр. Шумен беше проведена беседа и с двамата, като не си спомням дали има ВДС, може и да има, но беше в условието на мероприятие, като тогава Р.Д. склони да говори. Мисля, че имаше един разговор от едно мероприятие, в което той питаше А.: „Какво правим, пеем или мълчим?”, някакъв такъв израз, ако не се лъжа беше и той първоначално тогава, пак в условията на мероприятие разказа това, че действително е бил изпращан от Г.В. в гр.Пловдив където е занесъл един плик, като отбягваше първоначално да каже какво има в този плик. В последствие го оприличаваше, че като го е пипал вътре имало пари. Освен тогава, с него беше проведена още една среща, която беше на входа на гр.София, на ОМВ бензиностанция, заедно с още един колега Й.М. където това, което той го каза същото беше потвърдено.“ От заявеното от двамата се установява, че между В.Ц. и Р.Д. са били осъществени две срещи – една след задържането му на 22.09.2009 г. в гр.Шумен и една по-късно на бензиностанция ОМВ в гр.София. Това поведение на св.В.Ц. не може да се възприеме като такова, щото да укаже твърдения „уникален натиск“, още повече на втората среща в София Р.Д. е отишъл сам, без по отношение на личността му да е упражнявана принуда. При проведените множество разпити на досъдебното производство Р.Д. е разполагал с възможност да разкаже подробно своите впечатления и възприятия без да бъде ограничаван или принуждаван. Затова и твърденията за указан „уникален натиск“ въззивната инстанция намира за силно хиперболизирани и емоционално украсени.

Свидетелите Б.Д., Р.Д., Г.Х. /Б./ и Н. С. са били призовани в това им качество и в съдебната фаза на процеса. Всички те са били разпитани обстойно, като страните са поставили своите въпроси – св.Б. Д. е разпитан пред първата инстанция няколкократно, като това процесуално действие е отнело близо два дни, бил е съпоставен в очни ставки с подс.П.С. и свид.Р.Д. Свидетелите Р.Д., Г.Х. /Б./ и Н. С. бяха разпитани непосредствено от въззивната инстанция, като отново на подсъдимите и техните защитници беше осигурена възможността да оспорят техните твърдения. Показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство са били приобщени било то от първата или от втората инстанция към доказателствената маса по съответния процесуален ред, уреден чл.281 ал.1 или ал.4 НПК – поради липса на спомен, или поради съществени противоречия. Въззивната инстанция намира, че това допълване на доказателствената съвкупност с разпити, в чието събиране защитата не е участвала, не наруша принципа на справедлив процес. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ не изключва възможността да бъдат ползвани доказателствени източници, които са били събрани в отсъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице. В делото Schenk срещу Швейцария съдът е очертал стандарт, съгласно който в конвенцията не съществуват формални правила за допустимост на доказателства, като единствено следва да бъде осигурена възможност на страните те да бъдат оспорени в хода на процеса или да бъдат опровергани от други доказателства. Това, че тези доказателства са били събрани в отсъствие на обвиняемия или неговия защитник в рамките на закрито, не състезателно производство, каквото е досъдебното, не може да бъде формално основание те да не бъдат кредитирани, тъй като в хода и на първоинстанционното и на въззивното производство подсъдимите и техните защитници са имали възможност да ги проверят и опровергаят. Видно от материалите по делото те са изложили пространни мотиви защо не следва да бъдат кредитирани обсъжданите показания, които първостепенният съд аргументирано е отхвърлил. В този смисъл е и константната практика на ВКС виж Решение № 95 от 10.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 91/2014 г., III н. о., Решение № 372 от 7.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 805/2015 г., I н. о., Решение № 47 от 2.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 772/2010 г., III н. о Решение № 328 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1042/2015 г., I н.о; Решение № 426 от 10.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1278/2015 г., II н. о., НК

Въпреки заявеното от основни свидетели по делото Б. Д., Г.П., Л.Ц., Г.Х. /Б./ и други, че се притесняват за живота и здравето си, тъй като по отношение на някои от тях са извършвани покушения, отправяни многократно закани, вкл. и в съдебно заседание от страна на подсъдимите, което е видно от съдебните протоколи, те са се явили пред първата и втората инстанция и са били обстойно разпитани от страните. Нито един от тези свидетели не ползва закрила било по НПК, било по специалния закон.

По поддържаните възражения от защитниците на подсъдимите за липса на мотиви към постановената присъда от ШОС: Предходният състав на ВАпС се е произнесъл то това възражение, като мотивирано го е отхвърлил. Настоящата втора въззивна инстанция е обвързана от това становище, защото то е било предмет на касационен контрол и ВКС е потвърдил неговата правилност.

Изложеното дава основание да се приеме, че изброените по-горе доказателствени източници, на които и настоящата инстанция базира своите фактически и правни изводи, са събрани от първоинст. съд – ШОС, в съответствие с изискуемия процесуален ред и като такива могат да бъдат обект на анализ от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е направил обширен и обстоен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани по делото. Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, е посочил съображенията си, на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, дало израз на изложените в мотивите фактически и правни изводи. Въззивният съдебен състав се солидаризира с голяма част от доказателствените изводи на първостепенния съд, но намира, че някои от тях следва да бъдат подробно обсъдени, за да се даде отговор на всички възражения, наведени от страните.

Основното възражение, което правят всички защитници на подсъдимите, както и лично подс. П. С., е свързано с недопустимост Б. Д., Г.П. и Л.Ц. да бъдат разглеждани като надеждни свидетели в това наказателно производство, предвид заинтересоваността им като участници в ръководената от подс П. С. ОПГ, и в тази връзка се оспорва възможността изобщо да бъдат ценени техните свидетелски показания. Същото е относимо и спрямо св. Р. Д., чийто показания от д.п. са приобщени и кредитирани от ШОС. Съставът на АС-Варна намира, че не са налице основания за изключване изначално на лицата Б. Д., Г.П. и Л.Ц. като свидетели, респективно, техните показания могат да бъдат ценени като годен доказателствен източник. Не е налице нито една от хипотезите по чл.118 от НПК, която да изключва възможността те да свидетелстват в това производство. Въпросът за тяхната достоверност ще бъде разгледан по-нанатък.

Не се споделя и друг довод, навеждан от защитниците, свързан с незаконосъобразно извършени разпознавания по снимка в хода на д.п. на подс. В. К. от аном. свидетел № 4 /на 19.08.2010г/, от св. Н. С. /на 25.08.2010г. в 00.35ч.-00.43ч./ и от обв. Р. С. /на 24.08.2010г/ при условие, че К. е бил вече задържан. При осъществяване на посочените процесуално-следствени действия, органът на досъдебното производство е изпълнил всички задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК. Проведен е бил предварителен разпит на свидетелите Н. С., анонимен св.№4, както и на обв. Р.С., при който те са посочили белезите, по които биха могли да разпознаят лицето, което се е качило на хижа „Вада” в средата на м. юли 2009г заедно с подс. П., след което заедно са отвели лицата Вл. Ф. и Г. Г. Разпознаванията са извършени в присъствието на поемни лица, като в протоколите са посочени белезите, по които свидетелите са разпознали подс. К. Горното сочи, че процесуално-следствената дейност по разпознаване на лица е била извършена в съответствие с формалните и разумните изисквания, поради което и възражението на защитата за недопустимо идентифициране на подс.К. по снимки, противоречи на буквата и духа на закона. Процесуалният кодекс в актуалната му редакция при прилагането на този доказателствен способ и към настоящия момент въвежда задължение за предварителен разпит на разпознаващия; изчерпателно определя реда за неговото провеждане /брой на съпоставените, наличие на външно сходство помежду им и присъствие на поемни лица/; като предвижда при невъзможност за показване на самия разпознаван, представянето на негова снимка, заедно с други фотографии. Процесуалният закон равнопоставя като доказателствена стойност и тежест, разпознаванията чрез съпоставяне на живи лица или на снимков материал. Отчитайки принципната правилност на становището, че неспазването на изискването на чл.171, ал. 4 от НПК има за последица опорочаване на следственото действие и невъзможност да се ползват резултатите от него, настоящият състав намира, че защитата незаконосъобразно свежда невъзможността да бъде представено за разпознаване лицето единствено до хипотезата на неговото отсъствие. Тя обаче може да произтича от редица други обстоятелства, отнасящи се до условията, при които се предприема този способ на доказване, стратегията на разследване. В настоящия казус съпричастността на К. към отвеждането на Ф. и Г. преди разпознаването не е била известна на разследващите органи, защото нито защитен свидетел 4, нито Н. С. са били наясно със самоличността на втория мъж, качил се с Я.П. за отвеждането на Ф. и Г. Невъзможността за лично представяне на подс.К. (задържан по дп № 429/2010 г. на РУ на МВР Самоков по повод на убийството на Юри Светославов Галев, по което е привлечен като обвиняем на 24.07.2010 г.) за разпознаване произтича и от други обективни причини – свидетелят Н.С. е осигурен от Самоков в град Шумен, което е налагало всички процесуално следствени действия да бъдат извършени максимално срочно, за да не бъде той неоснователно задържан. Същевременно конвоирането на подс.К. е изисквало организация, която е отнела време за осигуряването му в гр.Шумен. Видно от приложените по делото писмени доказателства Подс.К. е бил на разположение на органите на досъдебното производство в Шумен на 25.08.2010 г. в 01.55 ч., когато му е било предявено постановлението за привличането му като обвиняем по ДП № 154/2009 г. на ОД МВР Шумен. Ето защо не може разумно да се поддържа, че в конкретния случай е допуснато нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от НПК. Решение № 316 от 15.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1023/2015 г., III н. о., НК Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 66/2010 г., III н. о., НК Решение № 227 от 28.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 737/2014 г., III н. о., НК

В Решение № 502 от 20.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1601/2013 г., I н. о., НК се приема, че изискването по чл. 171, ал. 4 НПК "когато не е възможно да се покаже", не значи лицето да бъде издирено, призовано или принудително доведено за това следствено действие /или тази невъзможност да бъде установена/, а значи, че законът дава възможност, когато в конкретния процесуален момент не е възможно да бъде показано лицето, да се извърши разпознаване по снимка, заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.

В обобщение извършеното разпознаване по снимки е законосъобразно. То е равнопоставен законово предвиден способ за доказване и относимата регламентация дава възможност за неговото използване не само в хипотезите на отсъствие на обвиняемия. Невъзможността да бъде представено за разпознаване лицето може да произтича от редица други обстоятелства, отнасящи се до условията, при които се предприема този способ на доказване. В практиката си ВКС е приел, че личното представяне за разпознаване на обвиняемото лице може да бъде изключено поради редица фактори – напр. местопребиваването на разпознаващия, здравословно състояние, или когато просто в конкретния процесуален момент лицето не може да бъде показано. В тези хипотези не би могло да се очаква разпознаването на подсъдимия да бъде извършено по друг начин освен по снимки.

По възраженията за недопустимост на разпита в качеството на свидетел на оперативния работник В.Ц.:

 Категоричното становище на настоящия състав на ВАпС е, че показанията на В.Ц. не са депозирани в нарушение на разпоредбата на чл.118 от НПК. В качеството му на Началник отдел "Контратероризъм" в ГД "БОП" - София, на свидетеля е била възложена работата по оперативното дело, изразяваща се в извършване чрез различни оперативни способи за събиране и проверка на получената в сектора информация за осъществявана от подсъдимите престъпна дейност. В рамките на тази проверка свидетелят възлагал, координирал, контролирал, събирал и анализирал оперативни данни, които докладвал на водещия разследването и на прокурора, като необходим източник на информация за възлагане и извършване на различни процесуално-следствени действия. Самият свидетел не е разследващ орган по смисъла на НПК, не е имал право и не е извършвал такива действия. В хода на въззивното производство В.Ц. свидетелства именно за извършената от него дейност, както и за получената информация, впоследствие проверена и закрепена чрез съответните процесуално-следствени действия, регламентирани в НПК (обиск, претърсване и изземване, разпити, огледи, възлагане на експертизи и пр.). Служителите, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.2 от НПК. Аргумент в подкрепа на тази констатация се извежда и от регламента, даден в чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК, според който е допустимо да бъдат свидетели в наказателното производство служители на МВР, на военната полиция и пр., които са "присъствали" при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване, като по този начин законодателят ясно е отграничил хипотезите на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК с оглед конкретно извършваната дейност в рамките на производството. Евентуалната заинтересованост на ангажираните с оперативна работа служители от разкриване на престъплението, подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали такива.

Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми. В случая, депозираните от свидетеля В.Ц. показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Въпросът за тяхната доказателствена достоверност е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени източници по делото, каквито са протоколите за оглед, за претърсване и изземване, констатациите и изводите на експертните изследвания на ВД, данните от показанията на свидетелите, съдържанието на ВДС, изготвени при използване на СРС и пр. (вж. р. № 15/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 19/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 524/2012 г. на ВКС, III НО, р. № 294/2013 г. на ВКС, II НО, р. № 198/2013 г. на ВКС, I НО, р. № 556/2012 г. на ВКС, I НО, р. № 299/2011 г. на ВКС, II НО, р. 256/2009 г. на ВКС, I НО и др.).      

Така че, съдът няма основание да оцени показанията на този свидетел изначално като негоден източник на доказателствени факти. Тези показания имат своето значение като средство за разкриване на първични доказателства и за тяхната проверка, като дори могат и да заменят първичните, когато те се окажат недостъпни. В конкретната хипотеза разпитът на В.Ц. бе необходим именно за проверка на първичните доказателства.

По отношение на резултатите от СРС:

Защитата предлага на въззивната инстанция да цени от „любопитство“ съдържанието на „оперативните беседи“, записани чрез СРС. Очевидно становището на защитата по отношение на доказателствената стойност на тези резултати, добити в резултат на експлоатация на СРС, е претърпяло развитие. Докато пред първата инстанция и пред предходния състав на въззивната инстанция тяхното единно виждане е било, че те са негодни доказателствени източници и като такива те трябва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото и тази тяхна позиция е била изцяло възприета от предния състав на ВАпС и ВКС, то сега претенцията им е да бъдат ценени частично – като контролни доказателства за достоверността на показанията на св.Д. и Ц. Настоящият състав на ВАпС намира, че подобна „частична“ допустимост на доказателствата не може да бъде възприета. Едно доказателство, ако е допустимо, то може да служи за установяване и проверка на всички обстоятелства по чл.102 от НПК. След като обаче е приета недопустимост на доказателство, защото то не е събрано по реда на НПК, то изгубва изцяло доказателствена стойност, както за уличаващите, така и за оневиняващите обстоятелства.

Тук е моментът да се направи уточнението, че предходният въззивен състав е изключил от доказателствената маса т.нар. „оперативни беседи”, проведени от полицейски служител и записани чрез СРС. Тези изводи са били възприети и от ВКС при проведения касационен контрол. Същевременно обаче е налице и констатация, че по делото са били дадени надлежни разрешение за прилагане на СРС „Подслушване“ и „Наблюдение“, в резултат на което са изготвени записи и ВДС на разговори и среща, проведени между свидетели, или между свидетели и подсъдими, за който изложените съображения не са относими, т.к. се касае за класически оперативни способи по смисъла на чл.5 и чл.6 от ЗСРС, чиято цел е да се установи не само с кого контактува контролираното лице, а и да се проследи какво е конкретното словесно съдържание на неговата устна, телефонна или електронна комуникация. Няма пречка добитите по този начин резултати да бъдат ползвани в доказателствен план. По този начин не се замества възможността лицата да депозират показания или обяснения, в зависимост от процесуалното им качество по съответното дело. От друга страна е налице и гаранцията по чл.177, ал.1 НПК, че присъдата не може да се основава само на данните от специалните разузнавателни средства. Така че тази "неестествена контролирана среда" не следва да бъде изключена по правило.

Затова и въззивната инстанция в настоящия й състав цени като годна доказателствена основа следните резултати, добити чрез СРС:

Папка Том А – разпит на защитен свидетел 1 пред съдия И.С., разпит преди разпознаване на лицето, излязло от гаража на П.Л. на 25.03.2009 г. и самото разпознаване снимки все от 03.12.2009 г., сред които е бил и П.М. Л.

Папка 11 Протокол RB 202010-001-05-04-C-65/01.03.2011г. разговор между Д. и Л.Ц.; RB 202010-001-05-04-C-64/01.03.2011г

RB 202010-001-05-04-C-110/12.04.2011г разговор между П.С. и М. М.

Папка 2 RB 202010-001-05-04-Ш-05/03.05.2011г.

Папка 3 RB 202007-001-05/0327-22-148 от 29.04.2011г. телефонни разговори

Папка 4 RB 202007-001-05/0327-22-151 от 29.04.2011г. тел разговори И. и П.С.

Папка 5 RB 202007-001-05/0327-22-154 от 29.04.2011г

Папка 6 RB 202007-001-05/0327-22-157 от 29.04.2011г

Папка 7 RB 202010-001-05-04-C-76/21.03.2011г, RB 202010-001-05-04-C-77/21.03.2011г

Папка 9 RB 202007-001-05/0327-22-17 от 10.01.2011г телефонни разговори С.

Папка 8 RB 202007-001-05/0327-22-145 от 29.04.2011г телефонни разговори Н. Н. съгласие

Папка 16 RB 202010-001-05-04-C-403/22.12.2010г разговор между П.С. и М. М.; RB 202010-001-05-04-C-404/22.12.2010г разговор между П.С. и М. М.

Папка 19 ВИДЕОЗАПИС от 26.01.2010 г. рожден ден на П.С. в ресторант „Градина“ в Студентски град – на маса с Б. Д. и В.К.-  RB 202010-001-05-04-C-44/19.03.2010г

Папка 12 RB 202010-001-05-04-В-20 от 30.03.2011г разговори в килията между Г.В., С.И. и С.С. и Д.П.; RB 202010-001-05-04-В-19 от 30.03.2011г разговори в килията между Г.В., С.И. и С.С.

Папка 1 RB 202007-001-05/0327-22-142 от 29.04.2011г телефонни разговори П.С.

Папка 24 RB 202010-001-05-04-Р-13 от 03.05.2011г разговори между Р.Д. и Ц.Н. хотел „Премиер“, RB 202010-001-05-04-Р-14 от 03.05.2011г. къща в Лясковец

Папка 15 RB 202010-001-05-04-С-316 от 24.11.2010г Г. П. Н. С. и Р.С.

Папка 25 RB 202007-001-05/0327-22-160 от 29.04.2011г. разговори П.С. и Ирина

По отношение на гласните доказателствени средства, основните възражения на защитата са отново насочени срещу обективността и достоверността на показанията на свидетелите Б. Д., Г.П., Л. Ц., В. М., К. Н., Р.Д., Пл. Л., Св. И., С. С., К. И., Б. Й., В. Г. и анонимен свидетел № 4. По същество защитата предлага на въззивната инстанция да не дава вяра на нито един от тези свидетели, било защото са недостоверни, манипулирани или пък производни. Безспорно доказателствата по делото са основно косвени или производни. Това е така, защото за съжаление липсват много очевидци на двете убийства, което би облекчило доказателствената дейност. Горното обаче не означава, че е невъзможно доказването на обвинението само с косвени доказателства. Както е известно от практиката и наказателно-процесуалната теория, косвените доказателства само в своята съвкупност водят до установяване на обективната истина по делото. Доказването с косвени доказателства се подчинява на две правила. Първо, трябва да съществува обективна връзка между косвеното доказателство и обстоятелствата, които са предмет на доказване (основния факт) по делото. Второ, от съвкупността на всички косвени доказателства, взети в тяхната връзка, трябва да произтича само един извод, да се потвърждава само една от проверяваните версии, а всички останали да се изключват. Затова и настоящата инстанция не споделя предложения от защитата подход на разкъсване на веригата от косвени доказателства, като всяко едно от тях бъде разглеждано само за себе си, без да се държи сметка за връзките му с другите източници по делото. Първостепенният съд при анализа на доказателствата е подходил внимателно и е подложил на анализ всички факти, изводими чрез разпита на посочените по-горе свидетели, посочил е как е достигнал до тях и каква е тяхната корелация с останалите доказателства. Този анализ вече е бил подложен на проверка от касационната инстанция и е бил възприет за законосъобразен, обоснован и логичен, за да залегне в основата на осъждането на подсъдимите П.С., В.К. и Я.П. за престъпление по чл.321 от НК. Показанията на Д. са послужили като доказателствена основа за осъждането на П.С. и Г.В. и за нанасянето на побоя над П.Л. По аналогичен начин показанията на друг спорен свидетел – П. Л., са вече залегнали в осъждането на Г.В. и П. А. за нанасянето на побой над А.С. Настоящата инстанция обаче извърши собствен анализ на достоверността на показанията на тези свидетели.

На първо място, следва да бъде отбелязано, че и тази инстанция цени като валиден доказателствен източник свидетелските показания на „бившите подчинени” на подсъдимите  П. С. и Г. В. – Б. Д., Г.П., Л. Ц., В. М., К. Н., Р.Д., Пл. Л. И двамата подсъдими – П.С. и Г.В., сами са преценявали кого да наемат на работа в дружествата си, сами са правили преценка за личностните им качествата, а от там и за функциите, които те биха могли да изпълняват. Логично е точно тези лица, контактували с тях ежедневно, да имат впечатления отчасти за личния и в по – голяма степен - за професионалния им живот, дейност и ангажименти. Подс.П. С. първоначално е приел свид.Б. Д., Л.Ц., Г.П. и В.М. на работа като шофьори – негови или на съпругата и детето му. Едва след като е придобиел лични впечатления от техните качества и характер, уверил се е, че може да им гласува доверие, подс.П.С. започнал да им възлага постепенно и други задачи – легални или пък противозаконни. Свидетелите Д., П., Ц. и М. са били шофьори както на П.С., така и на семейството му. Впоследствие са преминали на други позиции. Затова и те са придобили лични впечатления както от личния живот на подсъдимия П.С., така и от неговите легални и нелегални предприятия. Тези лица не са били назначавани по предвидения от закона ред и при спазване на трудовото законодателство, а формално (като бармани в заведението на подс.С. - кафе „Куатро”), като на практика са изпълнявали различни по естеството си възложени от подс. С. задачи. Намирайки се в ежедневно му обкръжение, те са имали впечатления от проведени между него и др. лица срещи, били са наясно с начина на функциониране на предприятието за минерална вода, съвсем естествено и в рамките на нормалните човешки взаимоотношения е да са изпълнявали и лични поръчки на подс.С. Подсъдимият С. привлякъл в обкръжението си и спортисти по сумо, чийто треньор и ръководител бил. Така през 2007 г. в групата попаднали и Д.Г. и Г. Н. И двамата са тренирали сумо, и двамата са били включени в националния отбор по сумо за европейското първенство в Швейцария през 2009 г., проведено през м.август. Г. Н. първоначално работил като шофьор на подс. С., а Др. Генов живеел в дома на св. Х. в Студ. град и се хранел ежедневно в кафе-„Куатро”, стопанисвано от подс. П. С. Именно Д.Г. и Г. Н. са автори на редица побои и палежи, възложени им от П.С., за които е налице влязъл в сила осъдителен диспозитив на проверяваната присъда. В престъпното сдружение, създадено и ръководено от П.С. се оформило второ подразделение след поетата поръчка през август 2008г за убийството на постр. П. Л., оглавявано от подс.В.К. Той от своя страна привлякъл още две лица от гр.Червен бряг, с които се познавал и бил близък от години - В.П.Ф., ЕГН 7307094068 и Г.Т.Г., ЕГН 8507014101. В.К. планирал непосредствената организация и изпълнението на поръчаните убийства - той решавал на кого да възложи за изпълнение пряката дейност по физическото ликвидиране на жертвата. Дейността на подс. В.К. по подготовката и изпълнението на поръчките за убийствата се свеждала не само до подбор на преките изпълнители на поръчката, но и създаване на организация по проучване на маршрутите на придвижване и навиците на жертвата, вкл. и личното му участие в проследяването на жертвата с цел проучване на навиците й, дали има охрана, придружаваща жертвата, набелязване на местата, подходящи за реализиране на акта на физическото ликвидиране на жертвата. Именно той – подс. В.К., вземал решение, след проучвателните мероприятия, провеждани с негово участие, за подходящото място, на което е най-удачно да се пристъпи към изпълнение на поръчката. Във всички случаи, подс. В.К. придружавал определените изпълнители на поръчката за убийството по време на реализацията и осигурявал безпроблемното им изтегляне от местопрестъплението. Веднага след изпълнение на възложената поръчка за убийство, подс. В.К. докладвал лично на подс. П. С. за стореното. Във всички случаи парите за реализираните убийства се получавали от подс. П. С. лично, който след изпълнение на поръчката заплащал съответни, в определен лично от него размер, суми на участниците в престъпното сдружение, ангажирани с конкретната поръчка.

Изложеното, освен, че е прието за установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 303/2011 г. на ШОС, в частта с която е ангажирана наказателната отговорност на П.С., В.К. и Я.П. по чл.321 от НК, се извлича от показанията на свидетелите Д., П. и Ц., а донякъде и на К. Н. и В. Младенов. Тези доказателствени източници са относими и към предмета на доказване в настоящото производство – убийствата на П. Л. и Р.Р.:

В съществената си част показанията на св. Б. Д., съдържащи се в изявленията му в хода на съдебното следствие пред ШОС / зададени са му били над 120 въпроса от подсъдимите и техните защитници/ и при проведените две очни ставки, както и на д. п. от 04.01.2011, 05.01.2011 и 20.01.2011год/ пред разследващ орган и пред съдия/, приобщени чрез прочитането им, на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК, представляват източник на преки  и първични доказателства в процеса. В хода на съдебното следствие Д. е разпитван няколкократно, дори е бил проведен и допълнителен разпит на 17 май 2012 г. (т.18, л.7955), специално посветен на срещата в хотел „Марица“ в Пловдив. Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на първоинст съд, досежно липсата на процесуални пречки за приобщаването показанията на този свидетел от д.п. Действително както вече бе коментирано по-горе, този подход на законодателя е изключение от принципа за непосредственост при събиране на доказателствата в процеса, предвид изричното му уреждане в разпоредбата на чл.281 ал.1 от НПК. От значение в случая е изявлението на свидетеля, че изпитва основателен страх за своя живот и този на близките си, поради осъществен опит за покушение спрямо него на 03.01.2011год., /т.е. след като вече е бил разпитан по настоящото наказателно производство на 22.09.2010,/ за отправени заплахи по телефона, за което твърди, че е сезирал МВР. Видно е, че св. Д. е сплашван и то не от държавни органи, с оглед волята му да свидетелства свободно. „Сплашване” според дефиницията в препоръка R/1997/13 на СЕ означава всяко директна, индиректна или потенциална заплаха за свидетеля, която може да доведе до смущения с неговото/нейното задължение да даде показания, свободни от всякакъв вид влияние. Това включва сплашване, произтичащо или от самото съществуване на престъпна организация, която има силна репутация на насилие и репресии, или от самия факт, че свидетелят принадлежи към затворена социална група и е в позиция на слабост в нея. В този смисъл подходът на първоинст. съд е бил правилен - нямат основание защитниците на подсъдимите да твърдят, че е нарушен принципа за устност и непосредственост при събиране на гласните доказателства, тъй като при допуснатия допълнителен разпит на свидетеля от ШОС, той е отговорил на около 120 въпроса на страните, отказвайки да отговори само на два, поставени от защитата.

В показанията си на д. п. пред разсл. орган, депозирани на 04.01.2011 и на 28.11.2011г  св. Д. дава информация не само за формираната ОПГ от подс. С., структурата и начина на функционирането й, но и за двете убийства.

От показанията на св. Д. се извлича информация и относно поръчката на подс. В. приета от подс. С. за убийството на Р. Р. – свидетелят  заявява при проведен разпит на д.п. на 20.01.2011:”… „Относно убийството на бизнесмена Р. зная, че същото е организирано от П.С. - С., същият е получил поръчката за убийството от лица от гр. В.Търново и е възложил изпълнението на Васко Кеца и В. Ф. В.Ф. е лицето, което е стреляло по Р. и е физическият му убиец…По-късно разбрах от Драго, че има поръчка за установяването на адреса на Р.Р., на който той пребивава в София някъде в „Младост”. Поръчката му е дадена лично от П.С.…След убийството на Р.  по медиите имаше снимки на Владо Ф. и Г. от Червен бряг, за това че те са извършителите на въпросното убийство. Някъде около месец, месец и половина след убийството на Р., бях в кафе „Куатро” заедно с П. С., когато при него дойде Я. Д. от Самоков, който изглеждаше много притеснен и веднага след сядането на масата каза – „ Тия двамата ги видяха”. След което П.  С. ми каза да изляза навън и те продължиха да си говорят с Я.…В разговор с П. С., същият ми каза, че е притеснен от задържането на В. К. непосредствено след убийството на Р., тъй като с него имало задържана някаква жена  и се притеснява да не би да свържат Владо Ф. и Г. с Васко Кеца, който също е от Червен бряг.” 

Преки са впечатленията на св. Д. и относно срещите между подсъдимите П. С. и Г. В., за които той свидетелства пред ШОС, отговаряйки на конкретно поставени му въпроси: „…Не повече от три, четири пъти бях чувал името на Г.В. от г-н С., по какъв повод не мога да се сетя…Само един път съм го виждал.. В София, в кафе „Куатро”… разбрах, че това е Г. В. от неговия шофьор Радослав…”.

С оглед позицията на подс. П. С. и тезата му, че през м. април 2009г не е посещавал х-л „Марица” в гр.Пловдив, от защитника му изрично е поставен въпрос на св. Д. при разпита му пред ШОС, дали е пътувал с П. С. до град Пловдив, на което свидетелят е отговорил по следния начин:”…Да, пътувал съм с П. С. до гр.Пловдив, мисля, че беше през 2009 год. Имаше бизнес-среща в хотел Марица. На тази среща П. С. се видя с Радослав от В.Търново и с г-н П. А.…” На проведения допълнителен разпит св. Д. пояснява, че на срещата в хотел „Марица”, присъствалото лице, което описва, че е придружавало св. Р. Д. - с гола глава и гъсти вежди, че се казва Л. и е на възраст над 45 години, но не знае какво е неговото участие на тази среща. Относно присъствието на това лице /В. Л./ на срещата, проведена няколко дни след 06.04.2009г в хотел ”Марица” в гр. Пловдив между подс. П. С. и св. Р. Д. за предаване на втория транш от парите във връзка с убийството на П.Л. и Р. Р., настоящата инстанция намира за необходимо да акцентира върху следното: защитниците на подсъдимите оспорват като цяло истинността на показанията на св. Д., като се позовават на този факт, че лицето В. Л. няма как да е придружавало св. Р. Д. в гр. Пловдив, т. к. към този момент е било задържано, от което извеждат доводи за неистинност изобщо на показанията на св. Д. Тези възражения обаче са неоснователни: въпросното лице В. Л. /баща на св. Пл. Л. – един от адвокатите на подс. Г. В./, действително е било задържано през м. април 2009г, но едва на 16.04.2009г, т. е. към момента на проведената среща в гр. Пловдив, няколко дни след 06.04.2009г /когато П.С. се е завърнал в РБ/ няма обективни пречки това лице да се е озовало на паркинга пред хотел Марица в компанията на св. Р. Д. Очевидно това обстоятелство не опровергава последователните, непроменяни и поддържани, въпреки усилията на защитата да ги дискредитира, показания на св.Д. Д. не е отстъпил от твърденията си въпреки извършения опит за покушение над него през 2011 год. Не е променил заявеното от него и при съпоставянето му в очни ставки с подс.П.С. (с.з.04.07.2011 г. т.3 от сп), със свид.Р.Д., А. в с.з на 17 май 2012 г. т.18, л.7970 и сл. В очната ставка с Р.Д. признава, че е предал плик на П.С., донесен от А. и че Д. е бил там.

ШОС е подложил на внимателен анализ показанията на Д., съпоставил ги е с всички доказателствени източници и едва тогава ги е кредитирал. Неоснователни са упреците на защитата, че това е сторено безкритично. В мотивите си на 107 страници (от 361 и сл.) е изложен анализа на първата инстанция, преповторен на няколко пъти в акта, който се споделя и от ВАпС. Заявеното от Д. касателно убийствата на П.Л. и Р.Р. е потвърдено от множество гласни и веществени доказателства – В. Ф. е бил разпознат като лицето, излязло на 25.03.2009 г. от гаража на Л. от защитен свидетел № 1 и от свид.М.; Извършеното от В. Ф. убийство на Р.Р. се е разиграло пред очите на св.С.С., която не само го е разпознала, но е влязла в схватка с него и е откъснала парче от блузата му – факт, установен с ДНК експертиза; присъствието на Ф. и Г. в гр.Шумен на 03.07.2009 г. се установява от оставените от тях фасове от цигари – заключения на ДНК експертизи. Налице са показанията на А.П., С.Д., К.М., Ц.Ц. и В. М., които или са гонили Ф. или са възприели тази гонитба и качването му в л.а. „Фиат Браво“, чийто номер са възприели и предали на полицията. Налице са данните от мобилните оператори, анализирани и от експертизи, които фиксират присъствието на В.К., осъществените комуникации между него и Ф./Г. от една страна и между него и П.С. от друга; въз основа на анализа на тези данни се извлича обстойна информация за движението на тези трима подсъдими на 03.07.2009 г., така и преди това – по безспорен начин е установено обстоятелството, че подс.С. е бил също в гр.Варна за времето от вечерта на 01.07.2009 г. до сутринта на 03.07.2009 г., налице са показанията на свид.Г.Х., в чиято компания е бил В.К. на 03.07.2009 г. в гр.Шумен.

Това, че Г.В. е поръчал убийствата и на двамата пострадали се установява от изяснения в детайли мотив – т.нар. казус „Тракия банк“. Въззивната инстанция отхвърли на свой ред заявеното от подс.В., че бил много доволен от постигнатия резултат и затова не съществувал за него мотив да поръча тези убийства. Дори заявеното от него, че изплатените от К. на бившите акционери 3 600 000 евро са го удовлетворявали, да е истина, то очевидно начинът на тяхното разпределение не е бил удовлетворителен за В. На първо място възнаграждението на Р.Р. е било удържано само от неговия дял. На следващо място, В. е предявил претенции към С. и Т. да се съобразят с договора им от 25.10.2006 г., според които за тях са били уговорени около 25% от резултата. С. и Т. са отказали да зачетат уговорките по този договор. Така В. от една страна - платил значителни разходи, за да се достигне до този резултат, а от друга - неговата печалба била сериозно накърнена. Тази негова декларация за задоволство от получения 1 440 000 евро, се опровергава от неговите обективни действия – В. с множество жалби и оплаквания до най-различни държавни органи се е опитал да „накаже“ за финансовите си загуби П.Л. като предизвикал данъчна ревизия. Това той направил и по отношение на С. и Т., на които на практика обявил „правна“ война. С влязъл в сила съдебен акт (въззивна присъда № 27 от 09.02.2011г., постановена по ВНОХД № 691/2010г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, влязла в сила на 26.07.2011г) е установено по обвързващ начин, че подс.В. е злоупотребил с доверието на С. и Т. и им е причинил вреди в размер на над 23 000 лева. Този „правен“ модел на поведение В. е възприел и по отношение на П. Л., когато последният е отказал да убие П.Л. – под давление на В. били подадени оплаквания срещу Л. за престъпление по чл.209 от НК. Когато законните средства не дали желания резултат, то тогава В. прибягнал до алтернативни способи за саморазправа. Поръчката за нанасяне на побой на Л. и палежа на неговия автомобил не са първите подобни действия на В. По негово нареждане П. А. нанесъл побой на А.С. на 17. 10. 2007 г. в с. Рибен.

Достоверността на заявеното от Д. не се опровергава от Протоколите за ВДС със записани разговори между него и Ц., както твърди защитата, тъй като двамата не се уговарят и не напасват показания, а споделят, че ще разкажат това, което знаят, защото не желаят да носят отговорност за действията на подс. С., въпреки притесненията си.

 

 В подкрепа на показанията на св. Д. са тези на св.Г.П. /”К.”/, представляващи от своя страна също източник на косвени доказателства. Показанията на този свидетел са в унисон и допълват изложеното от св. Д. Не може да бъде споделено гледището на защита, че проверката на показанията на св.Д. с тези на П. и Л.Ц. е нон сенс. Правилата на формалната логика изискват точно такъв подход – всяко доказателство да бъде съпоставяно с наличните по делото поотделно и в съвкупност. Затова и ШОС не е допуснал каквито и да било нарушения при преценката достоверността на показанията на тази група свидетели, оспорени като ненадежни и недостоверни от защитата.

Свидетелят П. дава показания, с които пряко уличава групата, себе си и Д.Г. в приемане на поръчка за побой над П. Л., възложен му от подс. П.С. Разказва как във Велико Търново ги е посрещнал св. П. А., който им е показал къщата, в която живее Л., колата, която управлява, като им е предоставил и две тръби, с които да нанесат побоя. Излага и причините, поради които той се е отказал да изпълни впоследствие поръчката; пояснява, че са  били настанени в хотела на подс. В. в гр. Дряново: „… ходил съм, да 2009 мисля. Пак Б. ми се обади по телефона и ми каза да взема Драго /св. Д.Г./ от студентския град и да тръгваме за В.Търново. Да отидем в Арбанаси. Там отидохме, обадихме се на Б. и 10 минути след това дойде един човек – представи се, каза че се казва П. Каза, че е бивш полицай или военен…”. Впоследствие св. П. е разпознал свид. П. А., при следствен експеримент е показал на разследващия орган къщата на ул. “Елин Пелин” № 49, в която живеело лицето, чийто побой следвало да осъществи с Д.Г. Тези показания са в корелация и с твърденията на П. Л. за възникналата между него и Г.В. конфронтация. Г.П. също не е променил позицията си при разпита си в съдебното следствие и проведените очни ставки.

 

Показанията на св. Л.Ц. подкрепят по един убедителен и категоричен начин  информацията, изнесена от свидетелите Д. и П., не само досежно организацията, структурата на ОПГ, но извършените вторични престъпления по чл.116 от НК с пострадали П.Л. и Р.Р. От депозираните на 30.06.2011г. пред ШОС показания, както и при проведените очни ставки с подс. С. на 01.07.2011 г. и с свид. А. (тогава подсъдим) на 31.10.2012 г., както и в показанията дадени на досъдебното производство от 20.01.2011г. пред разследващ орган, от 20.01.2011г. пред съдия,  приобщени по надлежния ред, се установява, че този свидетел за периода от 2008 до 2010  е бил шофьор на подс. П. С., поставяни са му и задачи от последния, свързани с подготовката и реализацията на конкретни престъпни посегателства. В голямата си част показанията на този свидетел също представляват източник на първични доказателства, тъй като той също излага личните си възприятия. Бидейки за известен период от време част от близкото обкръжение на подс. С., св. Ц. е имал възможност да добие преки и непосредствени впечатления, както за начина и структурата на функциониране на групата, така и за дейността на отделни нейни членове. Отделно от това следва да се отбележи, че показанията му в голяма степен допълват изнесената от другите двама свидетели информация по отношение общата и пълна картина на престъпната дейност на ОПГ, ръководена от подс. П. С., в т.ч и извършените от нея палежи побоища и убийства.

Следва да се отбележи, че показанията на св. Ц. като цяло дават ценна и подробна информация досежно другите участници в ОПГ, организирана и ръководена от подс. П. С. – лицата Г. от Бургас и Д. от Самоков, както и за подс. Я.П., който е имал многократно срещи с подс. С., състояли се предимно в кафето в студентски град, но имало и такива в комплекс “Боровец”, в ресторанта на подс. П. “Черния тигър”, находящ се на самата писта, срещу хотел “Рила”, което от своя страна оборва защитната теза на подс. Я. П., че не е поддържал контакти с подс. П. С. през периода 2007-2009г. От показанията му, базиращи се на лични наблюдения, се извеждат данни и за провеждани срещи между подс. С. и подс. В. в хотел “Дипломат Плаза” в гр. Л.ит /”… Бях в лоби бара на хотела с П. и Кеца. Седяхме заедно тримата в лоби бара на хотела. В. дойде след известно време и се насочи към П. направо. П. стана да го посрещне. Аз станах и излезнах навънка. Васил остана до  масата, когато аз станах да излизам….”/, в комплекс “Извора”  в с. Арбанаси, на които подс. В. е бил придружаван винаги от св. Р.Д., а също така, че на една от тези срещи е присъствал и подс. К., който от своя страна, бил много  близък с две момчета от Червен бряг, които използвал за някои от поръчките. Виждал е в кафе „Куатро” подс. К., Ф. и Г.

От показанията на св. Ц. се извлича информация за това, че подс. С. постоянно си е сменял телефоните, от които в определен момент е контактувал само с едно или ограничен кръг лица, а в същото време е комуникирал с всички други с официалния си телефон с № 0878568686.

Както на д.п., така и пред съда св. Ц. дава информация във връзка с извършено плащане от страна на подс. В. на подс. П. С., направено през м. септември 2009г. – свидетелят разказва за проведена между него и свид. А. среща на паркинга на х-л „Дипломат Плаза” в гр. Л.ит, на която свид. А. му е предал плик с пари, от които в последствие подс. С. му платил заплатата. Следва да се отбележи, че установеното противоречие в показанията на този свидетел досежно годината, когато е била осъществена тази среща – 2008 (каквито са били твърденията му на д.п.) или 2009г., са преодолени в с.з. пред състава на ШОС, където св. Ц. изрично е подчертал, че е сигурен, че това се е случило през 2009г., тъй като го свързва с желанието си да спре да работи като шофьор на подс. С. (именно през м. септември 2009г. св. В. Младенов е започнал работа при подс. С. като личен шофьор). Тук следва да се коментират и възраженията на подс. П. С. във връзка твърденията му, че и в този период – м. септември 2009г. не е бил в РБ и няма как да е изпратил св. Ц. на тази среща за получаване на парите: от приложената справка за извършени пътувания от подс. С. за периода 2006 – 2010г се установява, че същият се е върнал в РБ на 24.08.2009г. през летище София, на 04.09.2009г. е излязъл от РБ и се е върнал отново на 05.09.2009г., като след това е излязъл отново от страната на 10.09. и се е върнал на 20.10.2009г, т. е. подс.С. е имал достатъчно време, за да даде подобно указание на св. Ц., още повече, че това не е нужно да се случи присъствено – нареждането може да се даде по телефон или да се предаде чрез друго лице. Видно от изградените взаимоотношения в групата самоинициативи членовете й не са проявявали, та да се приеме за достоверно твърдението на подс.П.С., че св. Ц. се е срещнал с А. не по негова заръка, а на „своя глава“. Л.Ц. е бил подложен на обстоен и кръстосан разпит в съдебно заседание на 30.06.2011 г., продължил на 01.07.2011 г., съпоставен е бил в очни ставки с подс.П.С. и подс.Я.П. без да промени твърденията си.

Първата инстанция е подложила на внимателен анализ показанията на изброените по – горе свидетели, отчитайки на първо място, че самите те са били участници в ОПГ, съответно именно те са имали най- точни, пълни и преки впечатления от естеството на поетите поръчки, както и начина на реализирането им. На второ място, настоящата инстанция отчита, че тези свидетели като участници в ОПГ /някои от които участвали и в извършване на вторичните деяния/ спестяват до известна степен информация за своето участие в някои от дейностите на ОПГ, за което обаче свидетелстват другите свидетели /Д. за Г. П., Г.П. за Д. и т. н./ , но това е обяснимо, предвид нежеланието им да се самоуличат, доколкото същите като свидетели има правото да откажат да свидетелстват за собствената си престъпна дейност. От друга страна, следва да се има предвид, че тези свидетели не са имали и нямат личен мотив, за да изнасят подобна информация, свидетелстваща за поръчителство на подс. С. за извършените вторичните деяния. Наличието на определени характеристични данни, касаещи тези свидетели и имащи отношение спрямо тяхното съдебно минало или настояще, също бе обсъдено от настоящата инстанция, с оглед преценката за достоверността на техните показания, а оттам и досежно кредитирането им. Отчете се и различния период от време, през който тези свидетели са работили за подс. С. (св. Д. от 2006г, Л.Ц. от 2007г; св. Г. П. от 2008г., св. В. Младенов от 09.2009 до 03.2010г.; св. К. Н. през 2008г) предвид периода на обвинението и цялостната престъпна дейност на ОПГ и извършените вторични престъпления. Измежду свидетелите Д., П. и Ц. няма такъв, който да е имал лични отношения с някой от пострадалите лица по вторичните престъпления на ОПГ, нито има данни за наличие на личен мотив у тях да участват в подобни престъпления. Анализирайки показанията на така изброените свидетели по отделно и в съвкупност, с оглед цялостния доказателствен материал по делото, съставът на въззивния съд прие, че тези показания /депозирани в с.з. и на д.п. в приобщените им части/ могат да се ползват с кредит на доверие, тъй като са пълни, последователни и в логична връзка както самите те, така и по между им. Частичната липса на детайли от възпроизвежданите в тези показания събития по отношение на някои периоди – на точни дати и години не може да доведе до съмнение във връзка с цялостната достоверност на изнесената информация от тези свидетели и да игнорира показанията им като недостоверни. Противното – свидетелите да възпроизвеждат дати и детайли на толкова много събития, развили се преди 5-6 години би било неестествено и би навеждало на съмнения за внушения и манипулация.

       Аналогични взаимоотношения на субординация и подчиненост е имал подс.Г.В. с неговите служители -свид. П. А., Р.Д., Пл. Л. и адв.П. Л. Всеки от свидетелите е заемал различно йерархично положение, съобразено с тяхното образувание и умения. И четиримата А., Р. Д., Пл.Л. и адв.П. Л., са се ползвали с доверието на подс. Г.В., поради което той им е възлагал изпълнението на различни значими задачи. Пл. Л. е бил натоварен със събирането на „лошите“ кредити за подс. В.; Л. и А. са били натоварени да нанесат побой над А. С.; А. е теглил кредит в полза на подс.В.; П. Л. е бил неизменен юридически съветник на подс.В., основен стратег в битката с В.К. и ДЗИ Банк; свид.П. Л. цедира вземането си срещу С. и Т. именно на А., за да може Г.В. да удовлетвори желанието си за финансово възмездие срещу С. Р.Д., въпреки младата си възраст (през 2003 год., когато е започнал трудовата си дейност при В., той е бил едва 21-годишен) е бил негов неизменен финансов съветник и изпълнител на всякакви икономически проекти (вкл.лихварство); именно на контролирано от него офшорно дружество са били преведени по-голямата част от парите, платени от В.К. при приключването на казуса „Тракия банк“. За това противните твърдения на подс.В. са голословни и се опровергават от собственото му поведение. За разлика от Р.Д. и А., обаче П. Л. не запазва лоялността си към Г.В. дълго. След отказа на Л. да извърши убийството на адв.П.Л. между Г.В. и него настъпва обясним разрив в отношенията. Още повече, че Л. не запазва мълчание по този въпрос, а го споделя с множество хора – Ц.Н., с жена си, с полицията, със самия П.Л. Твърденията на Л. се потвърждават от поредица от производни доказателства, обсъдена от ШОС, и води до извод за достоверност на заявеното от него.; позицията на адв.П. Л. е по-сложна – от една страна той е обслужвал интересите и желанията на подс.В., обличайки ги в правни действия и средства, но когато те са прераснали в неприкрита и непремерена война между В. и С., той се е дистанцирал.

Преценявайки достоверността на показанията на св. Р.Д., депозирани пред въззивната инстанция, настоящия състав на ВАпС подходи особено внимателно отчитайки неговата актуална трудова ангажираност, свързваща го и към настоящия момент с подс.В., неговия особено активен принос в инкриминираната деятелност, както и в предхождащите я събития, изиграли мотивираща роля за подс.В. да пожелае смъртта на адв.П.Л. и Р.Р. Както вече бе посочено по-горе Р.Д. е бил поставен пред труден избор в хода на започналото наказателно производство – дали да запази лоялност към работодателя си, на когото дължи много, или да съдейства на органите на досъдебното производство. Първоначалното решение на свид.Р.Д. е било да съдейства на органите на досъдебното производство, и то взето по собствени свободни подбуди, както вече бе коментирано по-горе. В хода на съдебното производство Р.Д. е преосмислил тази си позиция с депозираните пред въззивната инстанция показания. По същество той не отрече значителна част от установените по делото факти – относно познанството си с подс.В., с подс.С., техните срещи в София, Пловдив, Луковит и Търново; подробно разказва за казуса „Тракия банк“, за предприетата стратегия за постигане на удовлетворение, за ролята на адвокатите П.Л. и П. Л., на посредника Р.Р., който трябвало да проведе лобизъм и т.н. В разпита си от 03.12.2015 г. пред въззивната инстанция свидетелят говори и за възникналия конфликт между В. и С.: „Крайната цел беше да се изпълни споразумението от 25.10.06 г., където много точно бяха определени сумите, които следва да се претендират в резултат на неразплатените сделки. Г. В. беше безкрайно разочарован от тези действия на С. и Т. Той ми го сподели, каза след толкова месеци труд – общ, с обща позиция и общ положен труд и направени хиляди разходи и най-накрая този завършек

Свидетелят не отрича, че познава Б. Д. и Л.Ц. – „Б. Д. съм го виждал в гр. София, знам го, не съм се запознавал конкретно с него, т.к. нямаме много общи теми на разговор с този човек. Знам, че е шофьор на П.С., заедно с Л.Ц.

По отношение на познанството си с П.С. заявява: „Също познавам г-н П.С. по линия на спорта, виждал съм се с него 4-5 пъти в гр.София, в Спортна академия сме се виждали, с него ме е запознал К. М., също аз съм посещавал турнири на Японската федерация по сумо в Лас Вегас заедно с г-н Махлянов. С г-н К. М. сме освен това и приятели, от един град. В тази връзка познавам г-н П.С., виждал съм се с него както казах в гр.София, коментирали сме спонсорство на сумото, коментирали сме регистрация на сумо клубове, които бяха продиктувани като генерална идея от японската федерация по сумо, предоставял съм му един, два инвестиционни проекти на наши сгради в гр. Бургас, ако може да намери инвеститори, т.к. контактува с широк кръг от хора по целия свят. В тази връзка ми е познанството с него. Аз самият, както казах, съм пътувал до Лас Вегас с националния отбор по сумо, ходил съм на техни състезания“ На допълнителни въпроси на страните Р.Д. не отрича и срещите си с подс.С. и извън София: „Може да съм се срещал с П.С. и извън гр. София. Възможно е, минало е много време“.

- „Възможно е да съм се срещал в гр. Луковит с г-н П. С., аз Ви казах, че исках от него съдействие за намиране на инвеститор. Възможно е да съм се срещал в гр. Луковит, не помня конкретика. Както Ви казах и пред ШОС заявих 2007 или 2008 г. съм се срещал с него за размяна на тази документация, възможно е в гр. Пловдив да сме се видели, възможно е в гр. София, минало е много време, не мога да конкретизирам.“

-Мисля, че съм се виждал сам с него, не мога да си спомня, минало е много време, срещал съм се с него и по линия на спорта, както казах, и по спонсорство, което е уговаряно за сумото, носил съм му, както Ви казах и проекти инвестиционни за една сграда в гр. Бургас. К. Махлянов ме запозна с П.С., не мога да се сетя – 2007-2008 г., това се случи, ако не сгреша в гр. София, в Спортна академия.“

– „Възможно е да е имало срещи (с П.С.), пътувахме с г-н Г.В. и до гр. София, виждали сме се заедно с г-н С.“

 - „С П. А. 2007 г. – 2008 г. сме се срещали поне три, четири пъти във връзка с  „Галакси пропърти груп” ООД, той е носил пари за плащане на строително-монтажни работи, както обясних и в разказа си за ресторанта в к-к Слънчев бряг.“

- „Пред хотел Марица в гр. Пловдив не съм се срещал с П. А. Нямам такъв спомен в хотел Марица гр. Пловдив да съм се срещал с П.С.“

- „Състезатели на П.С. във връзка със спонсорство за сума са настанявани в хотел „Премиер” гр. В. Търново, в хотел в гр. Дряново, има издадени фактури за това нещо.“

По отношение на отношение на настъпилия разрив в отношенията с адв.Л.:Възможно е да е бил ангажиран (с пловдивската група), аз съм го виждал един или два пъти на срещи в гр. София с г-н С. и г-н Т., но това са лични негови ангажименти. Не си спомням да е имало реакция от г-н Г. В. като е видял адв. П. Л. на среща в гр. София“

Дава детайлна информация за изплатените хонорари на адв.П.Л. от Г.В. през декември 2006 и април 2007 год. – „Първото плащане мисля, че беше месец декември, защото той ни помоли авансово да му дадем една част за да преведе към Щатите, а второто плащане мисля, беше месец април 2007 г. Ордерите са от 08.12.2006 г. за сумата от 84 000 лв., вторият ордер е от 06.04.2007 г. за сумата от 40 000 лв.“

Свидетелят отрича да е предавал пари в плик на П.С., както да се е срещал с Б. Д. във Велико Търново. Отрича и да е показвал на когото и да било кантората на адв. П.Л.

Тук следва да се отбележи, че противоречията между показанията на Р.Д. от д.п. и пред въззивния съд не са нито драстични, нито радикални. В принципен план свидетелят поддържа заявените основни факти, като дава друго обяснение относно повода за разменените книжа и сменя адресата на предадените пари. Тези негови показания не оборват по никакъв начин заявеното от Б. Д. и Л.Ц., защото Р.Д. не отрича те да присъствали на проведените срещи с П.С. В тези си части те противоречат на заявеното и в проведената на дп очна ставка между Б. Д. и Р.Д., на която са постигнали завидно единомислие относно срещата в хотел „Марица“ гр. Пловдив. В крайна сметка и Б. Д. и Р.Д. не отричат съществуването на тази срещата. Оспорва се какво е било предадено на нея на подсъдимия П.С. –пари, документи за регистрация на клуб по сумо, инвестиционни проекти или др. В тази насока първата инстанция е била права да даде вяра на единните и непроменяни в хода на цялото наказателно производство показания на Б. Д., поддържани от него и в проведени очни ставки. За разлика от него, Р.Д. винаги е „бягал“ да даде категоричен отговор за съдържанието на плика. В този смисъл са и показанията на св.В.Ц. – още при проведената беседа с него Р.Д. е избягвал отговора на въпроса какво е имало в плика. Тази негова позиция е разбираема предвид обстоятелството, че подобно твърдение би уличило не само неговия работодател, но и самия него в съпричастност към планиране и организиране на престъпление. Затова е и разбираем опитът му да придаде друг смисъл на инкриминираната среща, включително и с обяснението за указан натиск. Този извод не се променя от заявеното пред настоящата инстанция от св. А.Д. (майка на св. Р.Д.). А.Д. по-същество преповтаря думите на сина си, без самата тя да е била свидетел на начина на провеждане на неговите разпити. Нейната емоционална оценка е крайно предубедена, за да бъде ценена тя като достоверен източник на данни. Свидетелката се опита да внуши на настоящата инстанция, че от момента, в който синът е започнал работа в дружеството на подс. В., тя е била наясно с всяко негово пътуване извън гр.Велико Търново, с всяка проведена от него среща. Декларацията на св.Ал.Д., че синът е личност с високи морални качества е обяснима майчина оценка, но тя не е достатъчна да обори всички останали доказателства по делото. По аналогичен начин въззивния съд цени и нейните уверения, че подс. В., ползвайки се с името на виден и сериозен бизнесмен, не може да е извършвал подобни престъпни деяния, които са му вменени. Твърденията й надхвърлят собствената й информираност, както за живота на собствения й син, така и за многопосочната дейност на дружествата на Г.В. Опровергават се и от заявените факти от собствения й син, например досежно офшорните фирми, които той е представлявал, за приведените по сметките й суми, относно връзките му с П.С. и т.н. Майка му очевидно е била наясно само с част от извършените от сина й действия, и то само с онези, който тя не би укорила. За нея е останал скрит и факта на познанството на Р.Д. с П.С. далеч преди образуването на настоящото време. Затова въззивната инстанция кредитира нейните показания, извън емоционалните оценки, в онези части, които се подкрепят от писмените доказателства по делото. Заявеното от А.Д. за изплатени хонорари на пострадалия П. Л. от Г.В. се потвърждава от приложените по делото ордери, потвърждава се от заявеното и от Р.Д. и от свид.П. Л. Техните твърдения не могат да бъдат опровергани от извършената данъчна ревизия, защото на първо място наказателния съд не е обвързан с констатациите на влезлия в сила ревизионен акт, и на второ място - за разлика от ревизионното производство, в наказателния процес доказването на извършено плащане е допустимо да се извършва и с гласни доказателства при липса на писмени такива. Това мотивира въззивната инстанция да ревизира фактическите изводи на ШОС, приемайки за установено, че подс.В. е платил на пострадалия П.Л. хонорар от 124 000 лева на два пъти – веднъж през м.декември 2006 г. 84 000 лева и 40 000 лева през април 2007 г. Доказателственото значение на този факт обаче е различно от интерпретацията, дадена му от подс.Г.В. – че изключвал той да има мотив да пожелае смъртта на адв.П.Л. Въззивната инстанция намира, че той обосновава точно противоположния извод – П.Л. е „скъп адвокат, но не вършел работа“ и подкрепят достоверността на заявеното от св. Ц.Н., че Г.В. му се е оплакал точно с тези думи. Житейски нелогично е плащайки значителна сума, каквато е тази от 124 000 лева, срещу която адв.Л. не само не издал оправдателен документ, но й напуснал екипа на В. в доста ранен етап, преминавайки в преговорите на страната на опонента му, В. да е останал „супер доволен“. Очевидно адв. Л. за подс.Г.В. е бил скъп адвокат, който не само не вършел работа, но й го предал.

Аналогично е виждането и досежно извършеното плащане на Р. в размер на 360 000 евро, което според В. е уреждало техните взаимоотношения и те повече нямали никакви претенции един към друг. Горното плащане е извършено въз основа на договор, сключен между Р. („Р.Р. Консултинг” ЕООД) и К. („Контракт холдинг къмпани” ООД) на 07.07.2007г. Очевидно то няма нищо общо с паралелно съществуващата договореност между В. и Р. по договора от 19.12.2006 год., по силата на които подс. Г. В. дължал на Р. 70% от извоявания материален интерес в преговорите с ДЗИ банк АД. Не стига че хонорарът на Р. от 07.07.2007 г. бил удържан от дела на В., ами Р. имал претенциите за 70% и от получените от В. 1 440 000 евро. Очевидно тази ситуация е била далеч под очакваните от В. приходи и е крайно нелогично в него да е предизвиквала каквото и да било задоволство.

Показанията на св. Р.Д., депозирани пред съдебния състав на ВАпС, в които той твърди, че не е участвал в никакви престъпни схеми и че няма отношение към деянията, предмет на обвинението по отношение на подс.Г. В.,  са в противоречие с показанията както на св. Д., така и с тези на свидетелите Г.П. и Л. Ц. Първите двама свидетели описват св. Р.Д. „като дясната ръка на бизнесмена от Търново Г. В.”, с когото и двамата са се срещали във връзка с поетата и приета за изпълнение от подс.П.С. поръчки – за побой над пострадалия П.Л., за взривяване на автомобила му, за побой на св. Пл.Л. В същата насока са и показанията на св. Л.Ц., свидетелстващ за няколко проведени срещи в село Арбанаси и гр. Луковит между подс. П.С.  и подс. Г.В., придружаван от св. Р. Д.

Показанията на П. Л., депозирани пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 19.11.2015 г., се ценят като достоверни и логични. При тяхната оценка също бе отчетена активната роля на свидетеля в събитията около казуса „Тракия банк“. Той е бил основната движеща сила в юридическия екип на Г.В. след разрива с П.Л. Именно той е придавал правна форма на желанията на В. и е предприемал съответните юридически действия, за да ги изпълни. Затова и той е имал доста детайлна представа за действителните намерения на В., за истинските отношения между него и П.Л., между В. и С., както и с Р.Р. Въззивната инстанция кредитира с доверие твърдението му, че наложените запори са били средство да се принуди В.К. да преговаря с В., т.е. че действителните претенции не са били за цената на бъдещия иск, посочена в обезпечителните производства. Свид.Л. заявява: „Тогава най-важната цел беше спиране на продажбата. След спиране на продажбата ние коментирахме, че тогава ще се търсят някакви възможности за постигане на споразумение с г-жа К. Не стоеше на дневен ред някаква ясна, голяма стратегия как ще водим делата и т.н. Например Г.С., не желаеше да се водят такива дела, той искаше по някакъв начин да постигнем някакво споразумение.“ Същевременно обаче Л. е категоричен, че очаквания материална облага е била значително над получените от В. 1 440 000 евро:

- „Всъщност сега си спомням, че имаше една предходна среща в гр. Пловдив. .. Той (П.Л.) се появи, оказа се, че той е водел някакви разговори с Г. С. и той обясни, че лично той е договорил /да, мисля, че тази среща беше по негова уговорка, мина много време/, каза че е договорил 15 000 000 евро обезщетение за всички акционери, като тази сума започнаха да я дискутират всичките, някой искаха повече, други по-малко. Тази страна, която беше от гр.Пловдив – Г.С., Г. Т. искаха съответно по-голям процент, т.к. са имали повече акционери. Г.В. искаше съответно той по-голям процент, т.к. се аргументираше с това, че всички разноски по делата до момента, които са водени ги е поемал той и всъщност тази сума така и остана неразделена в гр. Пловдив“.

На изричен въпрос защо Г.В. не е желаел да подпише споразумението с представителите на К., свид.Л. отново заявява:

 – „Защото бяха на много ниска цена от това, което той предполагаше, че ще получи. Първоначално всички предполагаха, че ще се разделят тези 15 000 000 евро, които колегата Л. каза, че е договорил в гр. Пловдив. Различни бяха желанията неговите, но по принцип той (Г.В.)не беше съгласен именно поради това, че парите бяха много по-малко от очакваното от него.

Свидетелят заявява, че това недоволство у В. е останало и след подписването на споразумението: Вярно, че се подписа споразумение, но то беше на значително по-ниска цена от това, което всички предполагаха че ще вземат.“  Свид.Л. разказва за това, че се е налагало и той и Р.Р. да убеждават В. да подпише финалното споразумение: „Всъщност и Р.Р. каза, че ние трябва да подпишем това споразумение иначе няма да получим никакви пари, т.е. групата на Г. В.“.

Разказва, че отношенията между В. и Р. не са приключили с подписването на това споразумение и изплащането на сумата от 360 000 евро на Р. След този момент са били проведени множество срещи. На изричен въпрос в тази насока П. Л. заявява: „Да, Р.Р. идваше в гр. В. Търново и ние сме ходили в гр.Шумен с Р.Д. заедно. След като стана конфликта между Г.С. и Г.В. той разбра за конфликта между тях и постоянно се обаждаше на Г.В.: „тук ще ти помогна, дай ми толкова евро, ако не го направиш това ще имаш проблеми ..Всъщност той знаеше, че има наказателно производство образувано в гр. В.Търново и злоупотребяваше с това. Аз бях с Г. В. когато Р. Р. му се обади и когато изключи телефона Г.В. каза: „какво може повече да направи той”. Всъщност полицаят, който водеше разследването е казал така на г-н В., той ми го предаде след това, че има натиск от г-н С., това производство неговото да приключи по-бързо и да се вкара в съда. Говоря за делото образувано по жалба на г-н С. И по това дело г-н Р. искаше да помогне. Дори си спомням, че му каза да му занесе в „Бохеми” или „Боляри” не помня как се казва комплекса в гр. Шумен, да занесе 20 или 30 000 евро, да ги остави на не знам кой си, а той щял да му помогне.“

П. Л. споделя и за отношението на В. към П.Л. и св.С.:

- „Ами Г. В. не го харесваше (П.Л.) след като направи това. Просто се чувстваше, усещаше се като предаден, не може да работим заедно и изведнъж да кажеш аз не си заминавам, дотука бях. Не си говореха помежду си, но общият интерес налагаше да се води някакъв диалог.“

- „Всъщност то си беше обявена война между тях двамата (В. и С.). Ходех из градовете, трябваше да обяснявам на наши колеги какъв е бил проблемът, как може да се реши. Имаше вече конфликти и всъщност се използваха такива методи – пускаха се жалби в полицията, в прокуратурата, дела се водеха и така.“ и

- „Отношенията между Г.В. и Г.С. много се обтегнаха и аз не исках да влизам повече в конфликти с тях и за това му предложих да му прехвърля това вземане защото то си е абсолютно законосъобразно, т.к. той има да взема пари от тях и с тях да се споразумеят“.

Заявеното от П. Л. е последователно, логично и непротиворечиво. То се потвърждава от показанията на С. и Т., М. В. и изготвените писмени договори.  

Настоящата инстанция, анализирайки показанията на свидетелите Пл. Л. и Ц. Н. не намери, основания да изключи същите от доказателствената съвкупност като заинтересовани и противоречиви. Напротив, същите са непротиворечиви и непроменяни в хода на цялото производство, допълват се взаимно, а от друга страна са в синхрон с на изнесената информация от св. Р. Д. в показанията му на д. п. Заявеното от Л. и Н. се потвърждава от показанията и на тримата полицейски служители В.К., А.Н. и Г.Ц., както и от съставените от тях писмени документи. Възраженията на подс. В. и на защитата му за тенденциозност и заинтересованост на св. Пл. Л., а от там и недостоверност на депозираните от него показания, предвид данните за съдебното му минало, не се приемат от настоящата инстанция. Стремейки се да обоснове защитната си теза и да елиминира доказателствата в подкрепа на поръчаното убийство на постр. Л., подс. В. не отчита, че противоречи на собствените си действия през 2007г, когато е наел на работа св. Пл. Л., за да обслужва трудно събираемите кредити, отпускани от него, знаейки, че същият е осъждан. Пак на него подс. В. е заръчал по –късно, през м. октомври 2007г, заедно с подс. П. А. да извършат побой над либийския гражданин А. С. А. Депозирането на жалби от свидетелите Ш., С. и лицето В.П. срещу св. Пл. Л. по инициатива на подс. Г. В. са в насока дискредитиране на последния, поради опасения св. Л. да не разкаже за отправеното му предложение да извърши срещу сумата от 25 000 лева убийството на П. Л. /както на практика се е случило/. При разпита си в съдебно заседание на 05.07. и 06.07.2011 г., П. Л. не е променил показанията си, въпреки подробния и продължителен разпит, на който е бил подложен от защитата. Защитата поставя под съмнение и достоверността на св.М. относно обстоятелствата, при които е открила трупа на П.Л., тъй като същата била съпруга на Л. и било „крайно съмнително“ точно тя първа да установи този факт. Тези доводи се отхвърлят от въззивната инстанция като лишени от каквито и да било основания. Първо версията Л. да е убиеца на П.Л. е била разгледана от органите на досъдебното производство и отхвърлена обосновано – Л. няма следи нито по ръцете си, нито по обувките си, които да го свързват със стрелбата в гаража, негова снимка е била сред предявените за разпознаване от анонимен свидетел № 1, който категорично е разпознал Ф., като лицето излязло на 25.03.2009 г. от гаража на Л.. Нищо странно или съмнително няма в това една свидетелка, която живее на около 70 метра от гаража, където е разстрелян Л., да забележи отворените врати на гаража и да съобщи за това на мъжа, с когото живее - Л. Нищо странно няма в това св.Л. да реши да провери дали нещо лошо не се е случило с лицето, което ползва гаража, знаейки, че В. търси човек, който да го убие. Затова и въззивната инстанция намира, че правилно са ценени и показанията на св.М. като житейски логични и достоверни.

       В контекста на гореизложеното се преценяват като несъстоятелни всички възражения на защитниците, вкл. и на подсъдимите, свързани с преценката за достоверност и кредитиране показанията на същите тези свидетели, предвид възможността тези свидетели да са били наясно и в течение до такава степен с дейността на „шефовете си” - подс. П.С. и Г.В., че да свидетелстват в такива подробности за подобни факти и обстоятелства при условие, че им е гласувано доверие, както и че са получавали парично възнаграждение. Какви отношения са имали двамата подсъдими със своите подчинени, какво са им доверявали и поверявали като дейност, са наясно само те помежду си, но за съда не съществува съмнение, че изнесените данни от свидетелите отговарят на действителното положение.

Въззивната инстанция намира, че показанията на св.В.М., депозирани на д.п. и пред ШОС, са неотносими към събитията, развили се през 2009 г., тъй като той е започнал работа при подс.С. през 2010 г., поради което и не ги коментира.

По отношение показанията на св. С.П. –„Смъртта”: св. К. Й., депозирани на д.п. и приобщени от ШОС по реда на чл.281 ал.1т.4 от НПК и тези на св. Б. Й.-„Кърпата” от д.п. и депозирани пред първоинст. съд,  не се кредитират от настоящата въззивна инстанция поради това, че са неотносими към предмета на обвинението.

Показанията на свидетелите С.И. и С.С. са годен доказателствен източник, макар да са производни. Преценявайки тяхната достоверност, въззивният съд отчете, че съобразно константната съдебна практика, факта на осъждане на едно лице, наличието на висящо наказателно производство или задържането му под стража, не може да послужи априори като основание, показанията на този свидетел да се считат за заинтересовани или недостоверни. /Решение №56/26.02.2008год. І НО -„Недопустимо е оценката на доказателствата /показанията на свидетели/ да се извършва на плоскостта на произхода, етническата принадлежност и съдебното минало на свидетелите. Такива обстоятелства не могат да бъдат основа за оценка на достоверността на показанията на един или друг свидетел”. / Липсват и доказателства, за да се приеме, че двамата свидетели И. и С.  са „зависими”, каквито са твърденията на защитниците. По делото са налице доказателства кога и по какъв повод подс.В. е бил преведен във Варненския арест и настанен в една килия със свидетелите Св.И., С. и Д. М.-„Маркиза“. , друг е въпросът, доколко от показанията им може да се извлече точна информация, имаща отношение към предмета на обвинението. Според акад. Ст. Павлов „…личността на свидетеля интересува наказателния процес само и единствено за предпоставките визирани в чл.119 от НПК за правото да откаже да свидетелства и с оглед преценка  на обстоятелството, дали лицето страда от физически или психически недостатък, който да му пречи да възприема фактите от обективната действителност  и да ги възпроизвежда…”. /„Същността на доказателствата в наказателния процес”/. Личността обаче на лицата, според академик Павлов, не може да се разглежда като доказателствен елемент, респ. като основание за приемане или отхвърляне на дадените показания.  „…Моралният облик на свидетеля, неговите навици, способности, съдебно минало, висящи дела и др. не могат да се отчитат при оценката на неговите показания. Достоверността или недостоверността на свидетелското показание, ще се определи от яснотата, убедителността, вътрешната връзка и логика на тези показания, от съгласуваността им с другите събрани по делото материали, а не от самата личност на свидетеля, обществено положение, съдебно минало и т.н. Личните качества на дееца могат да бъдат основание за по-голяма осторожност от страна на съда при оценката на депозираните показания, за основна и старателна  проверка на показанията чрез сравняването им с други доказателствени материали по делото. Личността на свидетеля не може да бъде възвеждана като законно основание за едни или други изводи в присъдата, не може да се третира като критерии при оценката на свидетелските показания и разрешаването на въпросите за виновността и наказанието”. Обсъждайки доколко са достоверни показанията на тези свидетели, съдебният състав  на настоящата инстанция (същият е бил и подходът на ШОС) ги съпостави с останалия доказателствен материал, при което констатира, че те се допълват и най- общо казано, се подкрепят от всички други писмени и гласни доказателствени източници. Имайки предвид естеството на показанията на тези двама свидетели като гласно доказателствено средство- същите са източник на производни доказателства, съставът на въззивната инстанция намира, че те следва да бъдат кредитирани, тъй като косвено подкрепят направените и от двете инстанции фактически изводи. Тези изявления на свидетелите обаче не могат да заместят обясненията на подсъдимите К. и В. – налице са извънпроцесуални самопризнания, направени в присъствието на тези двама свидетели, за които последните свидетелстват и тези показания се преценяват и съпоставят в съвкупност с другите доказателствени източници, имащи отношение към съответните факти и обстоятелства. В тази насока е практиката на ВКС на РБ. /Р-№216/27.05.2011г, ІІ НО и Р- №635/13.01.2009г, І НО/. С оглед на всичко изложено, съставът на АС – Варна прие, че показанията на тези двама свидетели могат и следва да се ползват с кредит на доверие.

Доколкото част от защитниците на подсъдимите наведоха възражения за нарушени процесуални права /без да уточняват чии/ във връзка с начина на провеждане на разпита пред ШОС на св. Св.И., настоящата инстанция дължи произнасяне. Действително, разпитът на този свидетел, както и на Л. и М., е бил проведен в хода на съдебното следствие пред ШОС без визуален контакт с подсъдимите, /още тогава са били изложени аргументи от страна на защитата за нарушеното им право на защита/ тъй като свидетелят макар и да е бил в съдебната зала, е бил поставен зад параван. Възраженията се преценяват като неоснователни: не може да се говори в случая, за нарушено право на защита, напротив, то е било реализирано в пълен обем, далеч превишаващ допустимото според нормите на НПК, като се има предвид, че св. Иванов има статута на защитен  свидетел, спрямо който са приложени мерките за защита и провеждането на разпита е бил съобразен с този статут Извършеният разпит на свидетеля в съдебната зала зад параван, на практика в максимална степен е обезпечил правото на защита на подсъдимите, с оглед правото им своевременно и пълноценно да участват в извършване на разпита. Не са нарушени процесуални права на страните в процеса  - всички подсъдими, както и техните защитници са разполагали с пълноценна и своевременна възможност да задават въпроси на свидетеля, лично да възприемат отговорите му, тона с който той отговаря, убедителността на същите и т. н. ,  т.е. в случая са били спазени принципите на устност и непосредственост при събиране на гласни доказателства, както и принципите на състезателност и равенство, тъй като визуален контакт със свидетеля е имал само съдебният състав.

Достоверността на заявеното от Св.И. и С.С. се установява и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния ред:

Видно от справка на Началника на сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Варна (т.10в, л.49 дп) подс.В.К. е бил настанен в Ареста в гр.Варна на 02.09.2010 г. в 15ч. за явяване в съдебно заседание по ЧНД № 638/10 г. на АС Варна в с.з. на 07.09.2010 г. Бил в килия 16 заедно със С.И., Д. П. и С.С. К. е напуснал ареста Варна на 08.09.2010 г. в 18.50 и е бил конвоиран в ареста Шумен. В същата килия, при същите лица е бил настанен и Г.В. след представянето му в с.з. по ЧНД № 755/2010 г. на ВАпС за времето от 12.40 ч. на 02.11.2010 г. до 08.30 ч. 03.11.2010 г. Видно от заверено за вярност с оригинала копие на Дневник за престой на открито на задържаните лица, представен от Началника на ОС „ИН“ Варна (т.23 сп, л.10443-10445) Г.В., С.И. и С.С. са били на престой на открито заедно по тяхно желание от 14:50 ч. до 15:10 ч. на 02.11.2010 г.

Твърденията на свид.С.И. и С.С. за сближаване с подс.В. се потвърждават от резултатите от СРС RB 202010-001-05-04-В-20 от 30.03.2011г., RB 202010-001-05-04-В-19 от 30.03.2011г., отразяващи разговори в килията между Г.В., С.И. и С.С. и Д.П.; от вещественото доказателство - бележка, която В. е предал на С.И., уреждаща негов безплатен престой в хотел „Премиер“ или „Изворите“, чието авторство не е отречено от графическа експертиза – т.18, л.7763-7770 от НОХД № 303/11 г. Видно от протоколи RB 202010-001-05-04-В-20 от 30.03.2011г. и RB 202010-001-05-04-В-19 от 30.03.2011г. Г.В. е установил със свидетелите С.И. и С.С. близки отношения, разказвал им е словоохотливо за делата си – за това как е станал състезател по сумо, как е спечелил 7 място в световен шампионат, откъде познава П.С., как е дал подкуп на съдия в РС Варна в размер на 150 000 лева, ама не бил сигурен дали адвокатите му не са „каширали“ нещо, за притежавания от него л.а. марка Бентли, който зимата управлявал с летни гуми, обещавал им е безплатен престой в някои от неговите хотели; те от своя страна са му осигурили телефон, по който да разговаря. Всичко изложено по-горе мотивира и въззивната инстанция да кредитира като достоверни показанията на двамата свидетели – на И., дадени в съдебно заседание на 22.07.2011г.,  и на С., дадени в съдебни заседания на 30.11, 01.12 и 02.12.2011г., в които излагат твърдения,

1.          че пред тях подс. В. е споделил, че адв.Л. го е предал и преминал на другата страна, той го е поръчал на подс. С., първо да му бъде нанесен побой, а след това и да бъде убит и така си е решил проблемите с Л.; поръчал на подс. С. и подс. К. да убият П.Л. и Р.Р., защото били изнагляли и двамата и искали много пари, а той им бил платил каквото трябвало да плаща, но те продължавали да искат още пари. Поради тази причина той ги поръчал на П.С. и на В.К. да ги убият, за да не им дава повече пари;  Платил за тези убийства по 30 хиляди лева

2.          че пред тях подс. К. заявил, че бил добър организатор и са му били необходими две седмици за Л. да установи навиците и маршрутите за придвижване, както и, че убийството на пострадалия Л. било извършено от В. Ф., а той му бил шофьор; че неговата голяма грешка да го свързват с убийството на Р.Р., че в него са намерили сим карти, които лично той е купил от магазин в гр. Червен бряг; че извършителите на убийството на Р., са негови комшии Г. Г. и В. Ф., с които се видял в гр.Варна до хотел „Ален мак” след убийството, както и че тогава бил с приятелка която видяла, че той разговарял с тях и след това дала показания в полицията за тази среща; че извършителите били допуснали много голяма грешка, защото са отишли с личен автомобил – който бил на брата на Г., и след убийството на Р. свидетел е записал номера на автомобила на местопрестъплението; че ползвали три сим карти при убийството на Р. - с едната е разговарял с П.С. – С., с другата разговарял с В. Ф.; че докато пътували с приятелката си през това време е кореспондирал с Ф. и Г. по телефона, а по късно се срещнал с тях; че след убийството са закарали В. Ф. и Г. Г. в някаква хижа, за целта се бил обадил на подс. П., който да се свърже с някакъв си Р., който да осигури за около 10 дена да ги приберат някъде; за убийството на Р.Р., някакъв бизнесмен от гр. Велико Търново е заплатил сумата от 30 хиляди лева както и, че за убийството на П.Л. за взели 30 хиляди лева от същия бизнесмен; че П.С. му бил разрешил той да определя хората, които да извършват тези поръчки, защото му имал пълно доверие.

Показанията на св. Д.М.-„М.” са свързани с установяване на обстоятелства по престоя му в ареста в една килия с подс. К., В. и св. С. И. и С. С. и поради това, че този свидетел не е възприел нищо от разговорите им – разговарял е с часове по телефона и е слушал музика, същите нямат нито пряко, нито косвено отношение към изясняване на релевантни факти.

Защитата на подс.Я.П. оспорва обосноваността на приетата от първата инстанция фактическа обстановка относно началния момент на престоя на Ф. и Г. на хижа „Вада“, като твърди че това се е случило след убийството на Р. на 03.07.2009 г. В тази връзка се оспорва и достоверността на заявеното от св. В.Г. и анонимен свидетел номер 4.

По отношение на разпита на анонимен свидетел 4 защитата твърди нарушения, довели до мултиплициране на неговите показания, като им било придадено вид, че произтичат от три различни доказателствени източници – анонимен свидетел 4, анонимен 10 и Г. П. Въззивната инстанция не съзря подобно „разрояване“ на доказателствените източници, защото още от образуването на съдебното производство пред ШОС е било ясно посочено от прокуратурата, че анонимен свидетел № 4 и № 10 са всъщност едно и също лице и в хода на съдебното производство е бил разпитан само анонимен свидетел 4.

С цел изясняване на статута на анонимен свидетел 4 и св. Г. П., ВАпС намира за необходимо да отбележи следното: мярката за защита на свидетел „запазване в тайна на неговата самоличност” /чл. 123 ал.2 т.2 от НПК /се взима винаги с негово съгласие, когато има основания да се счита, че в резултат на свидетелстването му за него възниква или може да възникне риск за живота или здравето му. Защитата винаги е доброволна, тя не може да бъде натрапена на свидетеля, въпреки неговата воля. Мярката за защита може да бъде отменена по молба на лицето или при отпадане на необходимостта от прилагането й /чл. 123 ал.6 отм./. Дори при наличие на молба на лицето, съответният орган е длъжен да прецени дали необходимостта от прилагането на мярката продължава да съществува и съответно дали да отмени мярката за защита, или не. Това е така, защото желанието на едно лице да се преустанови спрямо него защитата невинаги е резултат от неговата свободна воля, като би могло то да е резултат от упражнен неправомерен натиск върху него. В този аспект е необходимо да бъде преценено дали тази мярка за защита е адекватна и дали не трябва да се премине към друга защитна мярка /осигуряване на лична физическа охрана или др./. В случая защитен свидетел 4 не е подавал молба за отпадане на защитата, в показанията си сочи на упражнен натиск върху него с цел промяна на неговите показания. Той не е предприел каквито и да било действия по разкриване на самоличността си, с което да е дерогирал осигурената му защита. Подобно поведение е имала защитата, която е твърдяла, че Г. П., с когото е била проведена оперативна беседа, записана чрез СРС и приложена по делото, е именно защитения свидетел със запазване на самоличността № 4. По настояване на страните – на подс.Р.С., ШОС е допуснал Г. П. до разпит в съдебно заседание на 31.10.2012 г, т.29, л.12697 сп. Тогава Г. П. е заявил, че отказва да свидетелства, защото се страхува за живота си, както за този на близките и защото би се уличил в престъпление. Съдът му е наложил глоба по реда на чл.120, ал.4 от НПК и го от освободил от съдебната зала. Протестите на защитата срещу това действие на ШОС са напълно неоснователни, защото свидетелстването, както вече многократно бе обсъждано, следва да бъде доброволно и в резултат на свободно взето решение. Не е допустимо нито органите на досъдебното производство, още по-малко съдът да указва въздействие на свидетеля, за да го мотивира да депозира показания. Съдът има задължението да разясни правата и задълженията на лицето, което следва само да вземе информирано решение дали да свидетелства или да понесе отговорността за отказа  си. ШОС е изпълнил тези си задължения и след отказа на Г. П. да дава показания го е освободил от залата, защото противното би накърнило неговите основни човешки права. Горното обуславя неоснователност на твърдението на защитата за „разрояване“ на гласните доказателствени средства, защото по делото е налице единствено надлежно извършен разпит на защитен свидетел 4.

Подозренията на защитата, че именно Г. П. е анонимен свидетел 4, независимо че по делото не е изготвен и приложен акт за снемане на защитата, имат своята опора в доказателствата по делото. Това обаче не води нито до задължение на съда да свали мерките за защита на свидетеля, тъй като НПК го задължава за вземе всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, нито пък опорочават по някакъв начин проведения разпит на свидетел със запазена в тайна самоличност № 4, проведен от ШОС в три последователни съдебни заседания - на 27.07.2011 г., 28 и 29.07.2011 г. (т.5), при спазване на специалните правила по чл.141 от НПК с участието на всички страни. В практиката си ВКС дори приема, че когато едно лице е било разпитвано и като явен и като таен свидетел (какъвто не е настоящия случай!) няма основания да се изключват от доказателствената съвкупност които и да е показания. „Нито показанията като явен свидетел, нито тези, дадени в качеството на свидетел с тайна самоличност противоречат на нормите на НПК, за да бъдат ценени като негодно доказателствено средство. Обстоятелството, че веднъж свидетелят е разпитван по общия ред, а преди това по специалния ред за свидетел с тайна самоличност /чл. 141 от НПК/, не прави нито едните, нито другите показания негодно доказателствено средство. Доколкото разпитът на свидетеля с тайна самоличност е извършен в съответствие с процесуалните предписания за това, то събраните в резултат на него доказателства са годни. НПК не съдържа норма, която да предписва изключването от доказателствената съвкупност на валидно събрани и годни доказателствени източници. Да се претендира, че гарантиране в цялост на правото на защита и състезателност в процеса при разпита на свидетел по общия ред дава основание за изключване на показанията, депозирани по специалния ред, означава, че се игнорира принципа за разкриване на обективната истина. Консенсусът между правото на защита на подсъдимите и принципът за разкриване на обективната истина се постига чрез разпоредбата на чл. 124 от НПК. Тя запазва действието си по отношение на показанията, дадени по реда на чл. 141 от НПК, независимо от това, че свидетелят с тайна самоличност вече е явен свидетел. В този случай въпросът се свежда до оценката, която следва да направи решаващият съд на показанията, дадени по общия и по специалния ред, особено когато те са противоречиви. При наличие на предпоставките по чл. 281 от НПК няма пречка, след като вече е разкрита самоличността на свидетеля, да бъдат четени показанията му, дадени по време на разпита му като свидетел с тайна самоличност, тъй като в НПК няма предвидено изключение за това. Затова, когато е налице например съществено противоречие между дадените показания, тези, дадени в качеството на анонимен свидетел на досъдебното производство или пред друг състав на съда, могат да бъдат прочетени по реда на правилата на чл. 281 от НПК. При тази хипотеза решаващият съд трябва да се съобрази с всички обстоятелства по делото и да спази правилата за оценка на доказателствения материал, като вземе решение по вътрешно убеждение.“ - Мотиви към Присъда № 87 касационно НОХД № 98 по описа за 2015 г, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение.

Затова и въззивната инстанция не намира основания да изключи от доказателствената съвкупност показанията на анонимен свидетел 4. Заявеното от него се подкрепя от доказателствата по делото – частично от обясненията на Р.С., показанията на Н. С., В. Г. и извършените претърсвания и изземвания на хижа „Вада“. Неговите показания са били подложени на критичен анализ от страна на първата инстанция, която ги е съпоставила с годните доказателствени източници по делото. Изводите се споделят и от настоящата инстанция. Заявеното от него се подкрепя от обстоятелството, че е разпознал и двете лица, укривали се на хижа „Вада“ – В. Ф. и Г. Г., както и В.К. – лицето, което с Я.П. е дошло да ги вземе от хижата. В.К. е бил разпознат и от свидетеля Н. С. и подс.Р.С., което отново сочи на достоверност на твърденията на защитен свидетел 4. Те се подкрепят и от показанията на В. Г., дадени при разпита й пред ШОС, проведен на 02.12.2011г., т.11, л.55-л.142. в него тя заявява, че е била на хижа „Вада“ края на юни 2009 г., (около 25-26 юни). Там са били две момчета Г. и В., избягвали контакти; описва къде се намира хижата, кой я стопанисва; тя престояла на хижата около 20 дни, но отивала и се връщала, разхождала се в гората, беряла гъби; знае кой е Т., но не са близки; Т. й показал и снимка на телефона си с него и С. Й.; с В. и Г. е разменила две-три думи; с Я. се е виждала и в заведени в КК „Боровец“; ходела пеша между хижите „Вада“, „Ловна“ и „Пионерска“; в хижата няма баня  и тоалетна; вечер палели огън идвали хора от съседните хижи; Свидетелката е разпитвана от страните часове наред – с.з. е приключило в 22.49ч. Четени са показанията от дп от 19.11.2010, т.10в, л.13-15 пред прокурор само в частта дали двете момчета са оставали насаме с Я.П. Достоверността на заявеното от Г. се потвърждава от обстоятелството, че тя е разпознала по фотоснимки Г.Т.Г. – протокол от 19.11.2010г. с фотоалбум – т.10в от д.п.  л.17-20; Обстоятелството, че Г. и лице на име Г. са пребивавали на хижа „Вада“ в периода юни-юли 2009 г . се потвърждава и от показанията на св. Н. С. в коментирания по-горе протокол за разпит пред съдия на 24.08.2010 г.,  т.10 „ш” от д.п., л.41, потвърдени пред въззивната инстанция в съд. заседание на 25.01.2016г.  Въззивната инстанция кредитира с доверие заявеното от Н. С., че подс.Р.С. не е познавал отпреди двете момчета, че му казал, че подс. П. е довел двама работници, които щели да стоят няколко дена; кредитира и твърдението му, че когато Р. е видял снимките на двете момчета във вестника и е разбрал за какво се издирват е останал изненадан. Част от тези обстоятелства се потвърждават и от Р.С. в разпита му пред ШОС, проведен на 03.10.2012 г. , т.26 от сп. л. 11638. Там подс.Р.С. твърди, че Я.П. е довел двете момчета без уговорки, че той е свалил същите лица до разклона за Говедарци и Я.П. ги е взел; заявява, че познава Г. П. и В. Г. от 2008 г., че ги е запознал Н. К., че Д. е била жена на П., че била наркоманка. Имената на В. Г. и Г. П. ги разбрал от подс.П.С., докато бил задържан. В това заседание са били приобщени обясненията му от дп, дадени пред съдия на 25.08.2010 г., т.2 л.84-87 и пред орган на дп от 26.08.2010 г. л.91-93 т.2. Първата инстанция е подложила на внимателен анализ обясненията на Р.С. и правилно е кредитирала заявеното от него в хода на досъдебното производство. В тези свой обяснения Р.С. също говори за това, че два пъти момчетата са напускали хижата – веднъж когато ги е свалил до разклона за с.Говедарци, а Я.П. ги е качил в джипа си и ги отвел на някъде, и втори път когато Я.П. се качил до хижата с още едно лице. Горното именно мотивира въззивната инстанция да приеме, че В. Ф. и Г. Г. са пребивавали на хижа „Вада“ двукратно – веднъж за времето от вечерта на 28.06.2009 г. до ранната сутрин на 30.06.2009 г. и втори път от 03.07.2009 г. до 17.07.2009 г. Достоверността на заявеното от Г. и защитен свидетел № 4 не може да се опровергае от приложената справка за задграничните пътувания й пътувания през 2008-2009 г., приложена на л.12904, т.30 сп. Безспорно Г. има регистрирано излизане на 28.06.2009 г. през ГКПП Кулата в 14.00ч. На 30.06.2009 г. е регистрирано нейно влизане през същото ГКПП Кулата в 15.00 ч. Това обаче не означава, че тя през цялото време е била в Гърция. Това е така, защото сам издателят на справката е посочил, че тя е непълна и е посочил причините за това – членството на РБ в ЕС. По делото няма обективни данни, които да оборват това отбелязване. Самото съдържание на справката също говори за нейната непълнота – т.напр. в нея са отразени 7 последователни излизания в България през различни ГКПП – Кулата, Илинден, Капитан П. Войвода. На 30.03.2009 г. обаче за Г. е регистрирано излизане през ГКПП Кулата в 11.00 ч. и влизане в същия ден в 16.00ч.  На същата дата 30.03.2009 г. в същите часове, през същото ГКПП Кулата са били регистрирани излизане и влизане на Г. В. П. За П. има съвпадане с регистрирано излизане на Г. на 15.04.2009 г. в 12.00ч. Двамата влизат също заедно на 30.06.2009 г. в 15 ч. Обаче П. има регистрирано излизане на 27.06.2009 г. в 15.00ч. Подобен синхрон в техните визити до Гърция се наблюдава и през 2008 г. – на 25.10.2008г., на 19.09.2008г., на 22.08.2008 г., - все през ГКПП Кулата, на 17.08.2008 г. - този път през ГКПП Кап.П.Войвода, на 09.08.2008 г., на 22.07.2008 г. и т.н. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че през този период Г. е била придружавана от П. при визитите си в Гърция. Това налага извод, че двамата са излизали в Гърция за кратко и на 27 и на 28 и на 30 юни 2009 г., като са се връщали в България и са отсядали на различни хижи в Рила, в това число и хижа „Вада“. В този смисъл са и показанията на Г., че се е разхождала из хората и е беряла гъби, а багажа и бил в друга хижа. Дали поводите, поради които св.Г. и Г. П. са посещавали толкова често Гърция през м.юни 2009 г., са противозаконни е извън предмета на установяване в това производство и без това разширен от ШОС до крайни предели.

Освен от посочените гласни доказателствени източници този извод се подкрепя от анализа на обективните данни за движението на двамата подсъдими – П.С. и В.К. от една страна, и Ф. и Г. от друга, изводими от данните на мобилните оператори. С., К., както и Ф. и Г. пристигат в района на КК „Св.св Константин и Елена“ първия на 25.06.2009 г., а другите трима на 26.06.2009 г. На 27.06.2009 г. С. се връща в София, К. остава в комплекс „Ален мак“ Варна.(виж справка т.7, л.119-135)

На 30.06.2009 г. в 14.45ч. Ф. и Г. се връщат в гр.Варна, а подс.С. – вечерта на 01.07.2009г. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че двамата подсъдими са решили временно групата да се раздели, като Ф. и Г. бъдат укрити на хижа „Вада“. Това решение е логично, като се отчете, че тяхното присъствие е било засечено на територията на Шумен и Варна двукратно през м.юни 2009 г., а само преди два месеца и половина Ф. и К. са извършили убийството на П.Л. Затова и възраженията в противната насока не се споделят от въззивната инстанция.

Основното възражение на защитата на подс. В . К. във връзка с тези деяния е свързано с липсата на преки доказателства, които да установяват неговото участие и в двете убийства. Тези възражения се преценяват като неоснователни от настоящата инстанция по следните съображения: безспорно се установява от показанията на св. Д., че в деня преди убийството на П. Л. (25.03.2009г.), подс. В. К. е бил в гр.Велико Търново заедно с В. Ф. В. Ф. е лицето, разстреляло Л., установено чрез разпознавания от анонимен свидетел 1 и св. Н. М. Последните двама са видели лицето Ф. непосредствено след като е простреляло постр. Л. в автомобила му, паркиран в гаража, когато бягайки, за да се отдалечи от местопрестъплението, е минало покрай тях. Именно лицето Вл. Ф. е свързващото звено с подс. К., който лично е поддържал с него комуникация. Присъствието на това лице в близост до местопрестъплението и възприемането му минути след дочутата стрелбата от анонимен св. 1 и св. М., обуславят резонния извод за участието на подс. В.К. в извършване на деянието, в качеството му на подбудител и помагач на лицето Вл. Ф. Връзката на Вл. Ф. с подс. П. С. от своя страна, се е опосредявала именно чрез подс. К. – това е било второто направление на ОПГ за изпълнение на „мокри поръчки”, оглавявано от В. К. При убийството на П. Л., подс. П. С. след приемане на поръчката от подс. В. и след проведените няколко срещи помежду им през есента на 2008г., на една от които е присъствал и подс. В. К., е подбудил последния да извърши тази поръчка /убийството/, който от своя страна е подбудил и помогнал на лицето Вл. Ф. да извърши това. В подкрепа на направения извод и от двете съдебни инстанции за участието на подс. К. в извършване на деянието, както и за съпричастността на подсъдимите С. и В., са показанията на св. Р. Д., депозирани на д.п. и приобщени от ШОС, както и тези на св. Л. Ц. В тази насока са и показанията на свидетелите С.И. и С.С., коментирани по-горе.

Показанията на св. Г.Х. /Б./ са от изключително важно значение за установяване факта на участие на подс. В. К. в убийството на постр. Р. Р., чрез установяване на връзката му с физическия извършител на убийството– лицето Г. Ф., както и на помагача му - Г. Г. Тази свидетелка е от родното място на подс. К. - гр. Червен бряг и към лятото на 2009г е имала връзка с него. Поради това, че подс. К. е решил да използва контакта им и да си осигури алиби, св. Х. /Б./ е придобила преки впечатления от действията и поведението на същия преди, в деня и след извършване на убийството на постр. Р., възприела е и присъствието в деня на убийството на познатите й от гр. Червен бряг лица – Вл. Ф. и Г. Г. в района комплекс „ Ален Мак”, в района на КК ”Златни пясъци”. Тази свидетелка е депозирала показания само на д.п., както пред разследващ орган, така и пред съдия, които показания са били приобщени от първоинст. съд по съответния ред, поради изричната й декларация в с.з., че отказва да свидетелства, тъй като се страхува за живота си. Липсват основания, на базата на които да се приеме, че св. е заинтересована или предубедена, напротив, настоящата инстанция счита, че изпитваният от нея страх е обусловен от предупреждението, отправено й от подс. К. в колата му – на 03.07.2009г, когато е видяла Ф. и Г., които добре познава от родния си град Червен бряг. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след освобождаването от полицията на подс. К. на 04.07.2009г., когато я е потърсил, за да разбере, за какво е разпитвана в РПУ предната вечер /от справката на мобилния оператор „Вивател” на 04.07.2009год. се установява, че подс В.К. се е обадил от телефон 08787444444 на телефон 089572832, ползван от св. Х. /Б./ в 23.31часа/, тя първоначално е отказала да се срещне с него, въпреки  близките им отношения, а впоследствие, от страх за живота си, е приела той да я закара обратно в гр. Червен бряг. В показанията си пред разследващ орган, депозирани на 03.09.2009г и приобщени по надлежния ред от ШОС, св. Г. Х. /Б./ е заявила:”…След като подминахме „Фиата” на Г. от Червен бряг, В. спря „Мерцедеса”, нищо не каза и замина в посока автомобила на Г. Не мога да кажа колко време се е бавил В., може би около 15-20 минути, той се върна като носеше нещо, което не видях какво е и го остави в багажника..Сигурна съм, че това е „Фиата” на Г., защото съм го виждала много пъти в Червен бряг, във връзка с номера сигурна съм, че съдържа цифрите 5 и 6 и мисля че номера е 0516.., когато минахме тогава покрай колата видях Г. вътре в колата..След като видях Г. и В. видя, че съм видяла Г., В. ми обясни, че трябвало да вземе багаж или нещо такова. В. освен това ми каза да не коментирам с никой, че съм видяла Г. и колата му, тона му беше сериозен и според мен заплашителен. Възприех това негово предупреждение сериозно тъй като се страхувам от В. Точно заради страха, който изпитвам от В. на разпитите ми досега не съм споделяла факта, че видях Г. на 03.07.2009…”. Показанията на св. Г.Х. /Б./ съответстват изцяло на данните, съдържащи се в приложените разпечатки на телеф. разговори на подс. В. К., документиращи обажданията му към нея в периода 02.07.2009г - 05.07.2009г, както и документиращи движението му по мобилните клетки, съответстващо на съобщения от нея маршрут на движение. Вечерта на 03.07.2009 г. при задържане на подс. К. от полицейски служители във Второ РПУ-Варна по искане на ОД МВР-Шумен във връзка с убийството на Р., в автомобила му „Мерцедес” са намерени и иззети два телефона – две сим карти - мобилен телефон марка „Нокиа” модел 1209 с imeu №356866023186 585 с поставена карта Б-кънект със сим № 89359050100207022626, който номер съответства на абонатен номер на сим картата 359893760490 и Мобилен телефон марка „Нокиа” модел 1112 с IMEU №356422015296276 с поставена карта Б-кънект с № 89359050100205802276. /видно от протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия на 05.07.2009 в 11.30часа/. От този абонатен номер 359893760490 подс. В.К. е провеждал разговори само и единствено с лицата Ф. и Г., както и подс. П.С. във връзка с подготовката и реализацията на убийството на постр. Р. По отношение на другите две т.н. „преки” сим-карти, завършващи на 445 и 455 са налице разпечатки по делото от съответните мобилни оператори, показващи пълно покриване на движението по клетки на „преките телефони” и карти с официалните такива на подсъдимите П.С. и Вл. Ф.

Освен показанията на тази свидетелка, индиректно установяващи съпричастността на лицата Ф. и Г. в извършване на убийството на постр. Р., са налични доказателствени източници, които по един пряк и безспорен начин доказват този факт - показанията на свидетелките В. Р. и Ст. С. /съпруга и леля на постр., преки очевидци на убийството му/, както и на свидетелите Сл. Д., Сл. Т., Цв. Ц., Н. Б. и Ан. П., възприели лицето Ф. с оръжие в ръце, докато бяга, непосредствено след прострелването на Р., както и ЛА, в който се е качил; протоколите за извършено разпознаване на физическия извършител - лицето Вл. Ф. от свидетелките С. и Р. В същата насока са и заключенията по ДНК експертизите, установяващи по категоричен начин физическият извършител Вл. Ф. и лицето, което го е отвело до и от мястото на извършване на убийството - Г. Г. – и двамата от гр. Червен бряг и близки до подс. В. К. От подробният и пълен анализ на първоинст. съд, направен на база съдебно – техническите експертизи във връзка с ползваните СИМ-карти и мобилни клетки от подс. К. и лицата Ф. и Г. от една страна, а от друга комуникацията между подс. К. и подс. С., се налага извода, направен от ШОС и изцяло споделян от настоящата инстанция за съучастническата дейност в различните й форми на подс. П. С., В. К. и лицата Вл. Ф. и Г. Г. в извършване на убийството на постр. Р. Р.

 По възражението на защитата, че Я.П. подс.П.С. към инкриминирания период не са се познавали:

Освен свидетелските показания на Д. и Ц., са налични по делото и писмени доказателства, оборващи защитната теза на двамата подсъдими П. С. и Я. П., че не са се познавали и не са поддържали отношения в периода 2006г – 2009г. В обясненията си подс. С. твърди, че телефона, който ползвал през 2009г. бил с № 0878568686. Тези му обяснения се потвърждават както от показанията на св. Д. и Ц., така и от справката на „Виваком” от която се установява, че този абонатен номер се води на „Вип Брокерс”, дружество собственост на подс. С. В обясненията си пред ШОС подс. П. е заявил, че имал множество телефони, като единия от тях бил с № 0886739020. От приложената по делото разпечатка на телефона на подс. С. се установява, че той има провеждани разговори и изпратени SMS на подс. П. още в началото на м. юни 2009 г.- на 08.06. и на 23.06.2009г. Съдържат се и данни за проведени между двамата разговори и на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18, 20, 21,  22 и 23.10.2009г., на 10, 13, 14, 15 и 17.11.2009г. От справката на „Дакси глобъл” се установява, че съпругите на подсъдими С. и П. са имали още през 2006г. общо търговско дружество.

Твърденията на подс. Я. П., че няма отношение към вменената му „помагаческа дейност” , т. к. в началото на м. юли е отсъствал от РБ /бил е Сърбия/  и затова няма как да е отвел на хижа „Вада” лицата Вл. Ф. и Г. Г. се опровергава от приложената по делото справка за задграничните му пътувания – същият е излязъл през ГКПП Кап. Андреево - шосе с ЛА ”Волво” на 04.07.2009г в 15.00ч и обратно е влязъл в РБ на 06.07.2009г в 13.00ч., т. е. в деня на убийството на постр. Р. – 03.07.2009г, когато вечерта е отвел двете лица на хижата, подс. Я П. се е намирал на територията на РБ.

В обобщение следва да се посочи, че приетата за установена от настоящата фактическа обстановка се извлича от няколко категории доказателствени източници:

1.   факти, установени с влезлите в сила части на присъдата по НОХД № 303/2011 г. и влязлата в сила въззивна присъда № 27 от 09.02.2011г., постановена по ВНОХД № 691/2010г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново – по отношение на създадената ОПГ, нейната структура, йерархия, начин на функциониране, кои са нейни членове и кой е техен ръководител; за извършените вторични престъпления против личността и общоопасни такива, техните автори и възложители; за осъществено престъпление по чл.217 от НК от подс.В. по отношение на бившите акционери в „Тракия банк“ АД; за осъществено престъпление „лихварство“ от В.; за осъществено престъпление от А. по поръчение на В. по чл.131 от НК и т.н.

2.   факти, установени от обективни находки – фиксирани с протоколи за оглед, претърсвания изземвания, данни от мобилни оператори, СМЕ, ДНК експертизи, графични експертизи и др.

3.   Гласни доказателства, възприети от защитата като обективни – това са показанията на С.С., В. Р., М., Сл. Д., Сл. Т., Цв. Ц., Н. Б., Ан. П. анонимен свидетел № 1

4.   Гласни доказателства, оспорени от защитата, като недостоверни - показанията на „бивши служители“ на подсъдимите К. и С., защитени свидетел 4/10, С.И., С., Л., Н. и т.н.

Въззивната инстанция използва първите три източника, за да провери достоверността на последната категория доказателства, подлагайки ги на анализ. Именно след извършената съпоставка ВАпС достигна до фактическите изводи, изложени по-горе.

 

От правна страна:

Варненският апелативен съд изцяло се солидаризира с изводите на ШОС по отношение на правната квалификация на деятелността на подсъдимите Г.В., П.С. и В.К.

Тримата подсъдими С., В., К. са извършили и двете деяния в съучастие помежду си по смисъла на чл. 20 ал. 3 и 4 от НК, но в различни качества –подсъдимите П.С. и Г.В. като подбудители, а В.К. е действал и като подбудител, и като помагач. Извършител и на двете деяния е В. Ф. – починал на 31.12.2009 г., видно от приетото за установено с Решение № 387/31.07.2014 г. на РС Червен бряг по гр.дело № 459/2014 г.

Подс. Г. В. е действал като подбудител спрямо подс. П. С. – осъзнавано му е поръчал срещу обещание за даване на материална облага да организира убийствата на П.Л. и Р.Р. Г.В. е избрал П.С., защото е знаел, че той ръководи група за «мокри поръчки», която може да изпълни убийствата. Възлагането на В. към П.С. е било не последният лично да изпълни действията по умъртвяването на двете жертви, а е било като към «представляващ» групата, която да стори това. Г.В. е бил наясно, че в организираното на тези убийства П.С. ще привлече и други лица, които да изпълнят възложената задача. Горното обуславя общност на умисъла на Г.В. с останалите съучастници.

П.В.С. преди предложението на В. не е имал формирано решение да извърши тези посегателства срещу живота на Л. и Р. Именно В. го е мотивирал с обещание за възнаграждение да приеме да организира възложените му две убийства. От своя страна П.С., като ръководител на създаденото от него ОПГ, е наредил на свой подчинен в ОПГ - В.К. да организира изпълнението на убийствата, вкл. да намери физическите извършители. В.К. възложил тази задача на В.П.Ф., които умъртвил П.Л. и Р.Р. В.К. не само е мотивирал В. Ф. да извърши престъплението, но го е подпомагал в тази му дейност, посредством наставления, разпореждане и обещание за материална облага умишлено да умъртви П. Л. и Р.Р. и в резултат на това въздействие, В. Ф. е пристъпил към умишленото умъртвяване на пострадалите Л. и Р., като при второто убийство е бил подпомогнат и от Г. Г., който набавил л.а., с които са се придвижвали Ф. и Г. Подс. К. като помагач е създал предпоставки за изпълнение на престъпленията – дал е съвети и разяснения относно начина на действията, обстановката, особеностите на обекта и начина му на живот, организирал следенето на пострадалите.

Предходният състав на ВАпС е приел, че деятелността на подс.В.К. по убийството на П.Л. е била осъществена през периода м.март 2009 до 25.03.2009г. Коригирал е първоинстанционната присъда в тази й част, като е оправдал К. по първоначалния период от време, посочен в диспозитива. Тази корекция е влязла в сила, тъй като е потвърдена от ВКС.

ШОС е приел, че деятелността на подс.П.С. по повод убийството на Р. е била осъществена през периода  м.март 2009 до 03.07.2009 г., като го е оправдал по първоначалното обвинение. Тази промяна на времето на деянието е потвърдена от предходния състав на ВАпС и ВКС.

По отношение на Я.П.:

Предходният състав на ВАпС е приел, че обещанието за укриване на Ф. и Г. е дадено от подс.Я.П. е дадено между 25 и 28 юни 2009г., преди осъщественото на 03.07.2009 г. убийство на Р.Р., като е коригирал времевите параметри на осъждането от ШОС до посочените. Тази промяна е обвързваща и настоящия състав, тъй като е влязла в сила след проведения касационен контрол.

Възраженията на защитникът на подсъдимия П. за несъставомерност на неговата дейност по предявеното му обвинение по чл.116 от НК е неоснователно. Принципно становището на защитата, че действия по укриване на Ф. и Г. след убийството на Р. на 03.07.2009г, биха могли да се квалифицират като „лично укривателство“ по см. на чл.294 от НК е правилно, но то не държи сметка за конкретиката по настоящото производство. Разграничението между интелектуално помагачество към убийство и лично укривателство е момента, в който помощта е обещана. Когато това е сторено преди извършване на престъплението, както е настоящия случай, то тогава отговорността е за помагачество към основното престъпление. В конкретния случай подс.П. е обещал на подс.С. да укрие Ф. и Г. преди те да извършат убийството на Р., завел ги е на 28.06.2009 г. на хижа „Вада“, сутринта на 30.06.2009 г. ги е взел от разклона под хижата, отново ги е качил на хижата вечерта на 03.07.2009 г., непосредствено след убийството. Безспорен факт е, че периодът, в който Ф. и Г. са пребивавали на хижа „Вада“ след убийството е по-дълъг, но това не променя изводите на съда, защото това е било уговорено между членовете в ОПГ преди извършване на престъплението.

Предварително, преди деянието – след средата на м. юни 2009г, подсъдимият П. по нареждане на подс. П. С. е приел да укрие /организирайки и прехраната им/ извършителя и помагача на убийството на Р. Р. Това той сторил като помолил подс. С. – лице, извън ОПГ, да приема на хижа „Вада“ две лица. Горното обосновава извод за съпричастност на Я.П. към убийството на Р.Р. като помагач на Ф. и Г.

По отношение на Я.П. въззивният съд счита, че по делото не е налично нито едно доказателство, което да сочи, че между подс.П. и кой да е от участници в убийството на Р.Р. е било налице обещание за това той да придобие известна материална изгода след извършването му. Такъв субективен елемент, каквато е користната цел, не е установено да е съществувала в съзнанието на Я.П. - чрез укриването на Ф. и Г. да се е стремил да обогати своя патримониум. Подобно твърдение по делото няма. Напротив Я.П. е обещал да плати престоя на двамата на хижата. По изложените аргументи въззивната инстанция прие, че по отношение на П. не е налице квалифициращия белег по т.7 на ал.1 на чл.116 от НК. Горното от своя страна я мотивира да упражни правомощията си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК да приложи закон за същото престъпление, оправдавайки Я.П. по първоначалното обвинение.

По отношение на Р.С.:

Въззивната инстанция при така приетата фактическа обстановка намира, че липсват доказателства Р.С. да е постигнал уговорка с когото и да било преди убийството на Р.Р., че след деянието ще укрива физическите извършители. От всички подсъдими той познава единствено Я.П., който на 28.06.2009 г. му се обадил по телефона и го попитал дали на хижата има много хора. Когато Р. му отговорил, че няма хора, Я.П. му отвърнал, че ще му докара двама души. След около два часа след този разговор той качил на хижа „Вада“ Ф. и Г. Те престояли там денонощие и половина и пак по настояване на Я.П. били свалени от хижата от Р.С. до разклона на с.Говедарци. Р.С., за разлика от Я.П. не член на създадената и ръководена от П.С. ОПГ. Той не е имал каквито й да било представи, че групата готви убийство и да се е съгласил да помогне в неговата организация като укрива извършителите. Подобни интелектуални представи – че укрива лица, извършили тежко престъпление, Р.С. е придобил едва след убийството на Р. Тогава той е разбрал от Я.П., че двете момчета се издирват „яко“, след убийството е искал от анонимен свидетел №4 и да осигури снабдяването им с фалшиви документи за самоличност. Горното обаче изключва възможността дейността му да се квалифицира като помагачество към убийство, тъй като обещанието за укриване на извършител на престъпление е постигната между Р.С. и Я.П. след убийството на Р. на 03.07.2009г. Поведението на Р.С. изпълва белезите на престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК „лично укривателство“. То е и "субсидиарно", защото деецът му не се е споразумял с извършителя на първичното престъпление да му окаже съдействие и помощ преди извършването на последното. В конкретния случай обаче въззивната инстанция счита, че не разполага с процесуална възможност да преквалифицира деянието и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, защото срещу Р.С. не е възведено от фактическа страна обвинение за периода от 04.07.2009 до 17.07.2009 г., когато е било осъществено изпълнителното деяние на по чл. 294, ал. 1 от НК спомагане на лице, извършило престъпление, да избегне наказателното преследване чрез прикриване физически на извършителите на престъпление, издирвани от властта. В диспозитива на обвинението по чл.116 от НК, като краен момент е посочен 03.07.2009 г. и евентуално произнасяне за дейност извън предявените времеви предели би съставлявало недопустимо разширяване на обвинението, извън предявеното, по което се е защитавало лицето. Убийството на пострадалия Р.Р. е било организирано и осъществено от съвместната престъпна деятелност на подсъдимите Г.В. (подбудител), П.С. (подбудител), В.К. (подбудител и помагач), Я.П. (помагач) и мъртвите Г.Т.Г. (помагач) и В. Ф. (извършител).

По изложените аргументи ВАпС отмени присъда № 29 от 20.12.2012 г. постановена по НОХД № 303/2011 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която подс. Р.Г.С., ЕГН …………., е признат за виновен по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4 от НК, с пострадал Р.А.Р., в частта на произнасянето по чл.23 от НК, както и в гражданско-осъдителната част, като вместо това го оправда изцяло по предявеното му обвинение по чл.116 от НК с пострадал Р.Р.

Като прие, че подс.Р.С. не е съпричастен към убийството на Р.Р. ВАпС отхвърли предявените срещу него граждански искове от наследниците на Р.Р. – В. Р. и Р. Р.

По квалифициращите белези на двете деяния:

- квалификацията по т. 6, предл. 1-во на чл.116, ал.1 от НК по отношение на убийството на Р.Р.  „извършено по начин и със средство опасни за живота на мнозина“  се обуславя от факта, че убийството е осъществено чрез използване на огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” 9 мм., със заличен номер, със заглушител. Деянието е извършено пред входа на болнично заведение в Шумен, в през деня, в работното време на болничното заведение, след множество хора и при интензивен автомобилен поток. В непосредствена близост до пострадалия са били и други лица, освен съпругата му – св. В. Р. и леля му св. Ст. С., още и случайно преминаващи граждани. Огнестрелното оръжие по естеството си има широк обсег на действие, с което създава опасност за живота на повече от едно лице. Още изборът на средството, с което е осъществено деянието и неговото местоизвършване, свидетелства за това, че в представите на подсъдимите е имало ясно съзнание, че рискът да засегнат и други лица извън жертвата и то фатално е бил реален и непосредствен, а това определя начина на действие като опасен за мнозина;

- квалификацията по т. 7 ал.1 на чл.116 от НК се обуславя от наличието на користна цел, тъй като всеки един от подсъдимите е целял и е придобил материална облага, изпълнявайки поръчката – подс. С. и К. (без П.). При склоняване на подс. С. да приеме поръчката за убийството на Р., двамата с подс. В. са уговорили и заплащане. Една част от уговорената сума подс. В. е предал на подс. С. чрез св. Р.Д. - 60 000 лв. при срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив, след което подс. С. е заявил пред св. Д., че това било втория транш за разрешаване на проблемите на подс. В. с Л. и Р. От тази сума подс. С. е платил и на останалите подсъдими неустановени суми; за подс. В. – користните мотиви и за двете убийства бяха подробно изяснени по-горе – все, свързани със сагата „Тракия банк“ и неговите нереализирани печалби както и с нежеланието му да  изпълни паричното си задължение по договора с Р. Р. от 19.12.06г.

- квалификацията по т.9 на ал.1 на чл.116 от НК – обосновано и законосъобразно е прието, че и двете убийства са извършени „предумишлено”. За предумисъла, както правилно и в съответствие с константната практика на ВКС е приел първоинст. съд, може да се съди от изработен план за извършване на убийството, взети предварителни мерки за последващо укриване, устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване на пътя за движението на жертвата, продължителност на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до неговото реализиране и др.

- квалификацията по т. 10 на ал.1 на чл.116 от НК , тъй като деянията са възложени и изпълнени лица – членове на ОПГ, действали в изпълнение на решение на своя ръководител подс. С.

И двете деяния по чл. 116 от НК са извършени от подсъдимите при форма на вината пряк предварителен умисъл.

 

По протеста:

С протеста срещу присъдата на ШОС се атакува оправдаването на подсъдимите С. и В. по възведеното им обвинение за съучастие и като „помагачи” при извършване на убийствата на пострадалите П. Л. и Р. Р.: настоящата инстанция счита, че изводите на първоинст. съд и в тази насока са правилни и обосновани, т. к. не са налице доказателства, на базата на които да се направи подобен извод. Никой от свидетелите Д.,  Ц. или П. не е свидетелствал за подобни факти. Напротив, от показанията им се установява, че подс. С. е приемал поръчките за убийства, след което е възлагал на подс. К. организирането и изпълнението им; че след като е приел поръчката за убийството на Л., е възложил организацията и извършването на убийството на подс. К., а последният е склонил В. Ф. да участва, като двамата са установили навиците на Л., а след това подс. К. наредил на Ф. да извърши убийството на Л. в гаража, преди последният да изкара автомобила си. Отново чрез показанията на тези свидетели се установява, че подс. С. след като е приел поръчката за убийството на Р. е възложил на подс. К. да се заеме с организацията и извършването на същото.

Липсват доказателства лично подс. В. да е обещавал помощ на подсъдимите С., К. и лицето В. Ф. или да е оказал такава при извършване на убийството на П. Л. и Р. Р. Установяването от страна на подс. С. на адреса на Р. в гр. София отново не е извършено лично от подсъдимия, а от други лица, на които той е възложил тази задача. Това е било част от информацията, която му е била нужна, за да даде конкретна задача на К. кое лице в кое населено място е мишената за групата. Подс. К. е този, които е проследявал Р.Р. лично или пък е организирал проследяването, установяването на навиците му, автомобилите с които се придвижва и местата които посещава.Не са налични по делото доказателства и за това подс. С. да е действал като помагач на подс. К. при извършване на убийствата на двамата пострадали, да е оказвал някаква помощ на подс. К., след като го е склонил да организира двете убийства, да му е обещал помощ за неговото осъществяване. Данни за това, че именно подс. С.  е набавил оръжията, с които са извършени двете убийства липсват. Приемането от подс. С. на поръчките за убийство на двамата пострадали Л. и Р. от  подс. В. и проведените помежду им разговори в тази насока, включващи уточняване на финансовите и времевите параметри, не може да се приравни към «създаването на предпоставки за изпълнение на престъпленията, като набавяне на средства за извършването им, даване на съвети, разяснения относно начина на действие, елементите на обстановката, особеностите на обекта и начина му на живот, организиране следенето на пострадалите», каквито са изискванията на законодателя, за да се приеме, че двамата подсъдими С. и В. са извършили двете деяния и като помагачи.

 

Възраженията на защитата на подсъдимите във връзка с правната конструкция по чл.20 от НК, свързана с няколкостепенното съучастие на подсъдимите не се възприемат и от настоящата инстанция: самото съществуване на ОПГ и осъществените чрез нея вторични престъпления предполагат наличието на подобна многостепенност във формите на съучастие и в самото съучастие. Както правилно е отбелязал първоинст. съд, тази конструкция не се отрича от правата теория /проф. д-р Иван Ненов - „Наказателно право - обща част”, издание – 1972 година на Издателска къща „Наука и изкуство”/ и съдебната практика - налице е  усложнено задружно участие на лицата П.С., Г.В., В.К., В. Ф. и Г. Г. в осъществяване на деянията по чл. 116 от НК. Подс. Г. В. като поръчител е подбудил подс. П. С., който чрез друго умишлено действащо  лице- подс. В.К. пряко е склонило извършителя Ф. и помагача Г.  умишлено да умъртвят П.Л. и Р. Р., като свързващото звено в това няколкостепенно съучастие е общността на умисъла на подсъдимите.   

 

По отношение справедливостта на наложените наказания:

Въззивната инстанция извърши преценка на дейността на първоинстанционния съд за определяне наказанията на шестимата подсъдими за така извършените престъпления. При реализацията на наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите и за всяко от престъпленията е подходил с необходимото внимание и задълбоченост при преценката на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, като цяло е спазил принципите за индивидуализация на наказанието. Варненският АС се солидаризира като цяло с мотивите на първостепенния съд, изложил съображения във връзка с индивидуализацията на наказанията на отделните подсъдими, преценявайки всички обстоятелства, имащи значение за всеки от тях, като ги е разграничил по отделно, взел е предвид степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите и на отделните деяния, тяхното съдебно минало, ролята и степента на участие в извършване на престъпленията. От доказателствата по делото се установява, че само по отношение на подс. П. С. са налице такива, свързани с предходна съдимост /съгласно прот. определение от 11.04.2005г, с което е одобрено споразумение, е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лева, като липсват доказателства за нейното плащане, с оглед преценката за евентуално настъпила реабилитация/. За останалите подсъдими са налице доказателства за реабилитация, а по отношение на подсъдимите К. и П. – за чисто съдебно минало. Споделят се изцяло доводите на първоинст. съд за висока обществена опасност на личността на подс. С., обуславяща се и от демонстрираната безцеремонност и пълна незаинтересованост от настъпилите обществено-правни последици в резултат на приетите от него и реализирани физически от други лица различни по естеството си поръчки за нанасяне на телесни увреждания на различни лица, унищожаване и повреждане на имуществото им и лишаването им от живот. Не на последно място следва да се отчете и арогантността на подс. С., обусловена от известността му като спортист по сумо, постигнатите резултати и световна известност, както и активната му обществена ангажираност /писмото от Народното събрание на Р. България/, позволили му да общува с известни и високопоставени личности, неподозиращи нищо за „престъпния му бизнес”, както и да получава различна по естеството си информация, като цяло формирали у него чувството за безскрупулност и безнаказаност. В тази насока са и констатациите на СППЕ, която описва С. като амбициозен, с ярко изразени лидерски претенции. Обикновено поема ръководната функция в познати ситуации. Проявата на лидерски качества е възможна и в случаите, когато са засегнати личните му интереси. Организиран и настойчив в ситуации, в които се е адаптирал добре. Отнася се избирателно към общогруповите норми и изисквания. П.С. е с формирани себепоказни тенденции и стремеж да получава одобрение и внимание от фигури, които възприема като авторитетни. Притежава добри интелектуални способности, хитрост и интуитивност, които позволяват гъвкавост на поведението в различни социални ситуации.

Обосновано ШОС е отчел като смекчаващи вината обстоятелства за подс. С. добрите му характеристични данни /изводими от множеството приети по делото характеристики/, данните за постигнати големи успехи в областта на спорта сумо, както и наличието на семейство и малко дете, за което полага грижи, като в тази връзка следва да се отбележи, че настоящата инстанция се съгласява напълно с изложеното от ШОС във връзка с относителната тежест на тези изброени по-горе смекчаващи обстоятелства, т. к. нито постигнатите високи спортни успехи, нито грижата за семейството и малкото дете са възпрели подс. С. да извършва престъпни посегателства системно и в продължение на години. Горното е относимо и за подс.В., които е бил виден гражданин на обществото във гр.Велико Търново – председател на хотелиерската организация, преуспяващ бизнесмен, хотелиер, строител и т.н. видно от заключението на цитираната СППЕ сочи, че постигнатото благополучие му дава самочувствието, че е от “силните на деня”. Не търпи поражения и преследва целите си до пълно удовлетворение. Лидерската му роля изисква зачитане от другите и съобразяване с неговите изисквания, макар и да са в разрез с установените норми и правила. Егоцентричната самоувереност и претенциозното му чувство за превъзходство се базират на болезнена необходимост да контролира. Налице е склонност за агресивно отреагиране при оказана съпротива от страна на другите да приемат и/или изпълнят желанията му. Водещата мотивация в поведението му е свързана с агресивно отреагиране, придобито от субкултурни модели при наблюдение и съпреживяване на агресивни подходи, които са били “награждавани” в средата, в която е живял по времето на зараждането на силовите групировки Г.В. е изградил образ на влиятелен човек, с авторитет и позиции в гр. Велико Търново. Околните се страхуват от него не поради високият му социален статус, а поради наличието на втори план в поведението на В., който е свързан с организиране и ръководене на разнообразна престъпна дейност

С двете деяния, предмет на настоящото разглеждане е посегнато на най – висшето благо – човешкия живот, като това е сторено за постигане на целите на група, която е била създадена именно с такава цел. 

Личностните качества и естеството на престъпната дейност на подсъдимия К. обуславя също извод за високата му обществена опасност. Заключението на СППЕ е установило Наличие на нарушени взаимоотношения с околните, породени от фрустрацията на изследвания по повод нежеланието на другите да се съобразяват с плановете и идеите му.Безкомпромисен и нетолерантен към околните, нетърпелив и арогантен. Враждебен, избухлив, готов на саморазправа с всеки, който му се противопостави. Склонен към немотивирана агресия и безразсъдно поведение, което не успява да контролира. Способен е на екстремни прояви на физическа агресия, от една страна, в опит да “угоди” на авторитети и да “запази позиции”, а от друга, за да покаже сила и мъжество, установявайки контрол над ситуацията, без да си дава сметка за чувствата и преживяванията на другите. Преживява себе си като значима фигура, което е измамно чувство, произтичащо от неадекватната му самооценка

 

Двете деянията по чл. 116 от НК /това с пълна сила важи и за подс. С./ са извършени при наличието на няколко квалифициращи елемента /при убийството на постр. Л. – те са три, а при постр. Р. – четири/, налице е продължаваща ескалация на престъпната дейност – по поръчка на едно и също лице-  подс. В. са осъществени две убийства за период от около 3 месеца, като подс. С. и К. са ги извършили, за да си набавят имотна облага. И за двамата подсъдими престъпната дейност се е превърнала в източник на доходи. За подс. В. саморазправата с „неудобни лица” или такива, които „не споделят вижданията му”  се е превърнала в начин на живот, с оглед разрешаване на различните му проблеми, възникнали в легалната му стопанска дейност. През целия период на престъпна дейност на подс. В. /от началото на 2000г до м. септември 2009г/, същият е живеел с усещането за безнаказаност, подплатено с финансов и обществен ресурс.

 Извършвайки преценка на степента на обществена опасност на деянията и дейците, отегчаващите отговорността им обстоятелства, както и смекчаващите такива, свързани с чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни и наличието на сериозни здравословни проблеми /последното е относимо за подс. К. и П./, настоящият състав не се съгласява изцяло с изводите на първоинст. съд единствено досежно подс.Я.П. Наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на Я.П. следва да бъде редуцирано по-две причини: неговото влошено здравословно състояние, което сериозно би застрашило здравето му при продължаване на престоя му в Затвора. Видно от заключението на назначената по въззивното дело СМЕ същия страда от множество заболявания, сред които и сънна апнея, за чието лечение той се нуждае от специализирано лечение, свързано и със специална индивидуално настроена апаратура. На следващо място по отношение на Я.П. не се събраха каквито й да било доказателства, че укриването на Ф. и Г., обещано преди убийството на Р., е било с користна цел. Няма нито един доказателствен източник, който да сочи, че подс.П. е бил мотивиран да стори това, защото е очаквал имуществена облага, още по-малко да е получил такава. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че по отношение на него не е налице квалифициращия белег „с користна цел“. В сравнение с дейността на останалите подсъдими, неговото участие се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Съставът на АС-Варна намира, че наличието на висящи наказателни производства или криминалистични регистрации, не следва да се третира само по себе си като отегчаващо отговорността обстоятелство, респ., да се цени като лоши характеристични данни, така както  е приел ШОС, тъй като подобно заключение принципно е в противовес с презумпцията за невиновност, прокламирана в чл.16 от НПК. Подс.П. е с чисто съдебно минало и към настоящия момент. Всичко изложено налага извод за несправедливост на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и занижаване на десет години, определено при условията на чл.58 б”Б” вр.чл. 55 ал. 1 т.1 от НК.

В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите, изложени в протеста за необходимост от увеличаване на наказанията на подс П.

Въззивната инстанция групира така наложеното на подс.Я.П. наказание, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, с това, наложено му с влязлата в сила присъда по НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС, като му наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор или ЗОЗТ на основание чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

 

За да наложи най - тежката алтернатива – „доживотен затвор без замяна” за тримата подсъдими С., К. и В., ШОС е съобразил обстоятелството, че най-тежкото по вид наказание се налага при кумулативната даденост на две предпоставки: извършеното престъпление да е изключително тежко и посочените в чл.36 НК цели на наказанието, да не могат да се постигнат с налагането на по-леко по вид наказание.

Действително, участието им като подбудители, а подс. К. и като помагач, в убийствата на пострадалите Р. и Л., несъмнено са изключително тежки и едната от двете предпоставки е налице. От друга страна обаче, следва да се има предвид, че и тримата подсъдими, макар да не са физическите убийци на пострадалите, са взели участие в деянията под различна съучастническа форма - като подбудители и помагач, те всъщност са имали решаващата роля за осъществяването на тези най-тежки престъпления. В. е избрал жертвите, С. е приел поръчката за тяхното убийство, възложил я е на В.К., който пък е координирал на „терен“ физическото им ликвидиране. В тази структура Ф. и Г. са били просто изпълнители на чуждо решение и са осигурили обогатяването на всички тях. С. и К. са превърнали извършването на престъпления срещу личността в занаят, което говори за наличието и на другото изискване на чл.38, ал. 1 НК - невъзможност за постигане на целите на наказанието с налагане на по-леко по вид наказание. Подсъдимият П.С. е разполагал с невероятната възможност да реализира себе си като успешен спортист, да развива обществено полезна дейност, да бъде пример за подражание, от която той се е възползвал по особено укорим начин – въвличайки млади спортисти в престъпното си предприятие. Безспорно загубата за българския спорт, и в частност сумото, е голяма, но същевременно обществения интерес налага да се пресече възможността на подс.С. да продължи упоритата си престъпна деятелност.

Подсъдимият В.К. е организирал и подготвил две убийства, координирал е действията на изпълнителите, като е демонстрирал дисциплина и хладнокръвие безцеремонност –екзекуцията на Р. е извършена посред бял ден, на оживено място. К. активно е участвал в проследяването и установяването на навиците на Р.

Подс.В. е поръчал без всякакви скрупули ликвидирането на двама души, накърнили финансовите му интереси. Подобна саморазправа не може да бъде толерирана в нито едно съвременно общество. Освен това подобно поведение не е инцидентно – преди това той е поръчвал два побоя и палеж на л.а.

Поради тази причина настоящата инстанция прецени, че тримата подсъдими следва да бъдат санкционирани с най-тежкото наказание – „доживотен затвор без замяна”, защото нито едно друго наказание не би изиграло поправително въздействие върху техните личности. Единствено това наказание би обезпечило в достатъчна степен  целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

 

По отношение на уважените граждански искове:

За тези деяния с пострадали Л., Р., гражданските искове по своето основание са безспорно доказани, т. к. са в пряка причинна връзка с виновното поведение на: подсъдимите С., К. и В. с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на постр. П. Л.; на подсъдимите С., К., В. и П. с настъпилия вредоносния резултат – за смъртта на постр. Р.

За да определи размера на дължимите обезщетения  първоинст. съд е изследвал понесените обема на действително претърпените болки и страдания от гражданските ищци вследствие на понесените психически травми, болки и страдания от загубата на техния най-близък човек и е преценил техните измерения. ШОС е отчел и чувствата на привързаност и взаиморазбирателство, оказваната морална и материална подкрепа в семейството - ищците са загубили баща и съпруг, загуба неизмерима в материални параметри. В съответствие с наличните доказателства и при спазване критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, е определен размера на обезщетенията, които в достатъчна степен да репарират настъпилите за гражданските ищци неимуществени.

Възложените обезщетения за заплащане от подс. П.В.С., В.К. и Г.В.В. на съпругата А. Б. Л. 200 000 лв., на М.П.Л. 100 000 лв. и на И.П.Л. 100 000 лв. за причинените им с деянието неимуществени вреди, са справедливи.

Като е осъдил подс. П.В.С., Г.В.В., В.П.К. и Я.Х.П. да заплатят солидарно на В. Д. М.-Р. 250 000 лв. и на детето Р.Р.Р. 400 000 лв. за причинени с деянието неимуществени вреди, ШОС също е отмерил справедливи обезщетения.

Така присъдените обезщетения са дължими солидарно от подсъдимите Г.В., П.С., В.К. (за убийството на Л.) и посочените трима и Я.П. (за убийството на Р.), ведно със законните лихви, считано от деня на увреждането до окончателно им изплащане

Правилно са възложени от ШОС направените разноски по делото в тежест на подсъдимите; последните са осъдени да заплатят и д. т. върху уважените гр. искове, както и в полза на гр. ищци направените от тях разноски за адвокатски хонорар.

Водим от изложените съображения, въззивният състав на АС-Варна постанови своя съдебен акт.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                  2.