Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  138/14.07.           Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На девети юли                                          Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 185 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 10 по НОХД № 104/2015г. на Окръжен съд гр. Добрич, постановена на 13.05.2015г., с която подс. М. била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, за което й било наложено наказание лишаване от свобода за срок три години и с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК било постановено за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок две години, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. По чл. 343 Г от НК било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок две години. На подсъдимата били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по жалба на един от конституираните за участие в производството частни обвинители – Св. К.. Счита се, че в хода на досъдебното производство са допуснати значими процесуални нарушения. Конкретно е посочено, че в протокола за оглед на местопроизшествието не е фиксирано точното място на което била каската на пострадалия непосредствено след ПТП, а това на което по-късно била хвърлена, като по снимките се установява – че тя е встрани от пътя, далеч от мястото на сблъсъка. При огледа каската не е била иззета, а след това изчезнала, поради което й била извършена експертиза по снимки. Резултатите от експертизата се оказали основно доказателство, смекчаващо вината на подсъдимата. Счита, че не е установено, дали намиращата се в каската шапка действително е била носена от пострадалия, дали не е била подхвърлена или просто да е била случайно наблизо на тревата, както и дали закопчалката е била повредена при удара на каската с асфалта или дори след инцидента. Сочи, че при предявяване на материалите по делото е направил възражение срещу посочената експертиза, но наблюдаващият прокурор го отхвърлил и му указал да го направи в съдебната фаза. В проведеното с.з. нямал възможност да направи възражение, тъй като поради изключителните права, които НПК дава на извършителите – производството било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие. Изразява аргументи срещу определеното на подсъдимата наказание, подчертава, че подсъдимата е застрашила живота на двете си деца и в такава ситуация значително е завишена степента на обществена опасност на извършеното деяние. Не е отправено искане за увеличаване на наказанието. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и делото да бъде преразгледано, като всички доказателства бъдат преценени в тяхната съвкупност. В с.з. повереникът му поддържа жалбата. Частният обвинител твърди, че по делото са допуснати сериозни процесуални нарушения, като експертизата на каската става едно от основните смекчаващи вената обстоятелства.

Частните обвинители М.К. и Р.К. не са изразили становище по жалбата и не се явяват в с.з. пред въззивния съд.

Прокурорът от въззивната прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Посочва, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения, че каската е била заснета и е била изследвана в комплексна, а не изрична, експертиза. Счита, че доказателствата са събрани по съответния ред и са довели до правния извод за виновно поведение на подс. М. в извършеното престъпление.

Защитникът на подс. М. сочи, че темата за съпричиняване има сериозно място в настоящия процес, като подсъдимата осъзнава своята вина и са решили да приемат наложеното наказание без да се занимават с подробностите защо е настъпило ПТП. Счита жалбата за неоснователна и посочва, че в първата инстанция повереникът и самите частни обвинители са се съгласили с предложеното от прокурора наказание, прието и от подсъдимата. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. М. заявява, че съжалява за случилото се и разбира какво е направила.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

1. Частният обвинител оценява като значимо за производството нарушение непосочването в протокола за оглед на местопроизшествието на мястото, на което била каската на пострадалия непосредствено след ПТП, а това на което е била хвърлена по-късно, като по снимките се установява – че тя е встрани от пътя, далеч от мястото на сблъсъка.

Цел на огледа като способ на доказване, видно от разпоредбата на чл. 155 ал. 1 от НПК е разкриването, непосредственото изследване и запазването по процесуалния ред на следи и данни за престъплението. В протокола се отразяват действително съществуващите елементи на обстановката. Провеждането на това процесуално-следствено действие като техника, методи и средства е предмет на криминалистиката. Във връзка с тактиката на статичния оглед теорията налага да бъде фиксирана обстановката на местопроизшествието и обектите на оглед, да се изясни взаимното разположение на обектите и връзката и зависимостта им. Изследването на местопроизшествието става в оригиналния му вид – както е заварено от разследващите.

При започването на огледа на местопроизшествието по делото в 11.20ч. /около 40 минути след събитието/ - каската, носена от пострадалия е била на мястото – фиксирано по протокола. Не е било възможно да бъде отбелязано мястото, на което тя е била непосредствено след ПТП – защото мястото й е било междувременно променено. Поради това и информацията в хода на разследването е допълнена чрез гласни източници – свид. П. и В. – полицейските служители, пристигнали около 5 минути след съобщаването за ПТП и натоварени да запазят произшествието. По техните показания – при идването им каската се е намирала на около метър от пострадалия мъж. В този смисъл са и показанията на свид. Ж. – каската е била зад л.а. и настрани от мъжа.

Преместването на каската до момента на предприемане на огледа, остава извън обсега на процесуалните действия, съответно - не съставлява процесуално нарушение.

Това действие е било извършено в период от около 15 минути при запазено местопроизшествие. Причините обаче не могат да бъдат изяснени категорично. От практиката е известно, че подобни “размествания” на територия  на ПТП се извършват при оказването на медицинска помощ на пострадалия от специализирания екип. По делото са описани конкретни действия спрямо пострадалия, осъществени от медицинските лица /бил е прегледан, до него била поставена носилка и т.н., видно от показанията на свид. Ж./, но отсъстват закрепени по делото факти и обстоятелства които да ги свързват с преместването на каската от пътното платно на тревата – на мястото, фиксирано при огледа. В правоприлагането по наказателни дела е недопустимо да се извършва оценъчна дейност по предположения, поради което и съставът не би могъл да се ангажира с конкретно становище.

Важно е в случая, че този детайл от пътната обстановка е бил изяснен чрез попълване на съвкупността от доказателства чрез свидетелските показания, респ. експертното им изследване.

2. Жалбоподателят посочва, че при огледа каската не е била иззета, а след това изчезнала, поради което й била извършена експертиза по снимки.

Видно от съдържанието на протокола при огледа не са били иззети никакви веществени доказателства – преценката затова е предоставена на разследващия орган. Мотопедът на пострадалият е бил транспортиран от съпруга на частната обвинителка Р.К. ***. Не е налице информация относно каската на пострадалия след фиксирането й по огледа и снимковия материал.

Предвид невъзможността да бъде намерена и изследвана в натура, вещите лица по назначената комплексна трасологическа и автотехническа експертиза /т. 1, л. 129 от ДП/ са дали заключение по снимковия материал, заснет на 16.05.14г. – по време на огледа. В отговор на поставената от разследващите пета задача, вещите лица са положили необходимите и достатъчни усилия и са формулирали отговор.

С оглед на изложеното проверката на възражението на частния обвинител не установи допуснато съществено процесуално нарушение. В хода на разследването каската е подложена на изследване по запазените за състоянието й фотоснимки, изготвени към момента на огледа на местопроизшествието.

3. Жалбоподателят намира, че не е установено, дали шапката, намираща се в каската действително е била носена от пострадалия, дали не е била подхвърлена или просто да е била случайно наблизо на тревата, както и дали закопчалката е била повредена при удара на каската с асфалта или дори след инцидента.

Въпреки, че част от наведените въпроси касаят разглеждането на фактите по предмета на доказване и ще бъдат обсъдени при анализа на доказателствата, от позицията на проверка на процесуалната правилност на действията по разследването – не се установява основателността им. “Подхвърляне” на шапка в каската на пострадалия, “аранжиране” на следите от престъплението – обхваща действия, които не биха останали незабелязани от присъстващите два полицейски екипа, свид. Н., подс. М. и свид. Ж.. Няма основа да се предполага дори, че неустановено лице е “подредило” сцената на престъплението с цел да подпомогне бъдеща защита на водача на л.а. – подс. М..

Всъщност в показанията си свид. Ж. обяснява, че виждайки в първия момент каската до пострадалия е възприел и поставената в нея “лятна” шапка.

4. Частният обвинител сочи, че при предявяване на материалите по делото е направил възражение срещу посочената експертиза, но наблюдаващият прокурор го отхвърлил и му указал да го направи в съдебната фаза. Представя и копие от постановление на прокурора от 26.01.2015г. – приложено и по делото.

Според чл. 229 ал. 3 от НПК подобно произнасяне на прокурора е окончателно и не е в обхвата на съдебния контрол.

Що се касае за становището, че в проведеното с.з. Св. К. нямал възможност да направи възражение, тъй като поради изключителните права, които НПК дава на извършителите – производството било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да се припомни, че видно от съдебния протокол – л. 41 от НОХД № 104/15г. на ДОС – той е заявил, че няма други искания по доказателствата. По-рано в хода на с.з. повереникът на наследниците - адв. С., е посочил, че не са налице пречки делото да бъде разгледано по чл. 371 т. 2 от НПК, не е направил искания по доказателствата /и по чл. 275 от НПК и след приобщаване на събраните по делото/ – в това число комплексната експертиза.

Съдът изрично е разяснил по чл. 274 ал. 2 от НПК правата на встъпилите в производството частни обвинители и жалбоподателят е потвърдил, че са му известни.

С оглед на изложеното, отразените в протокола на с.з. процесуални действия, свързани с гарантиране възможността частният обвинител да се включи в съдебната фаза – опровергават твърдението, че не е могъл да заяви възражението си срещу изводите на експертизата. Протоколът от проведеното заседание на 13.05.15г. е годно доказателствено средство за съдържащите се в него факти и обстоятелства. Поради което и съставът приема, че жалбоподателят е имал предоставена възможност да заяви становището си и по доказателствата и по процесуалния ред, като лично и чрез повереника си е участвал в производството, без да депозира каквито и да е възражения.

С оглед на изложените подробни съображения съставът на въззивната инстанция не установи допуснати в хода на наказателното производство – в досъдебната и съдебната първоинстанционна фаза, съществени процесуални нарушения.

 

ІІ. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимата М. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда. Доколкото не са установени процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

 

                На 16.05.2014г около 10,00-10,30 часа подс. М. управлявала л.а. „Фолксваген Пасат-Вариант”, рег. № ТХ 82 34 РХ по околовръстния път на гр.Добрич в дъгата между изхода за к.к.Албена и изхода за гр.Балчик, в посока към дома си, находящ се в ж.к.„Балик”. В автомобила пътували и двете й малолетни деца. Времето било ясно и слънчево, а асфалтът - сух. Приближавайки към кръговото кръстовище, подсъдимата намалила скоростта на автомобила до около 20-30 км/ч, тъй като в кръговото кръстовище с предимство се ползвали автомобилите, идващи по направлението Балчик-Добрич /бул. „Добруджа”/ и обратно /тези, които се движели „перпендикулярно” на посоката и на движение/. Кръговото кръстовище било обозначено с пътни знаци, като на платното на околовръстния път, по което се движела М., непосредствено преди кръстовището бил поставен пътен знак „Б1- "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". В същата посока зад автомобила на М. се движел л.а. „Мерцедес С 220”, рег. № В 77 88 РР, управляван от свид. Н.Н. от гр. Варна.

                По същото време по пътя от гр.Балчик към гр. Добрич се е движел мотопед „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М, управляван от Г. К.. Той се прибирал от къщата си в с. Плачи дол и трябвало да премине през кръговото кръстовище, за да влезе в гр. Добрич и да продължи движението си по бул.„Добруджа”. К. имал на главата си шапка с козирка, а върху нея бил поставил задължителната при управление на мотопед каска, която обаче не е била закопчана под брадата. Преди да навлезе в кръстовището, К. управлявал мотопеда с около 30 км/ч.

                Непосредствено преди да навлезе в кръговото кръстовище автомобилът, управляван от М. се е движел със скорост около 24 км/ч. Възприемайки пътния знак „Б 1”, задължаващ я да осигури предимство на идващите отдясно на посоката й на движение превозни средства, подс. М. не спряла пред или на нивото на знака, а навлязла в кръстовището. В това време, в кръстовището навлязъл и мотопеда, управляван от К.. В резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и мотопеда настъпил удар, като мотопедът се ударил с предното си колело в дясната странична част на лекия автомобил, в областта на предния десен калник зад предното дясно колело. Непосредствено преди удара, виждайки автомобила, който му пресича пътя, К. направил опит да отклони мотопеда вдясно, за да избегне удара, поради което в момента на удара, мотопедът сключвал ъгъл по надлъжната си ос около 60-70 градуса с надлъжната ос на автомобила. От удара, мотопедът се завъртял около предното си колело и се ударил с лявата си странична част в дясната средна странична част на автомобила, паднал върху платното за движение заедно с водача – пострадалия К.. Непосредствено преди падането, каската изпаднала от главата на К. и при падането той ударил лявата част на главата си в асфалтовата настилка на пътя.

                Подс.М. задействала спирачната система и автомобилът спрял след няколко метра в ляво на платното. Тя веднага слязла от колата и се втурнала към пострадалия. Непосредствен очевидец на пътния инцидент станал свид. Н., който управлявал автомобила си на около 2м след автомобила на М.. Станалата катастрофа била възприета и от свид. Ж., който пък вървял пеш по пътя гр.Балчик-гр.Добрич и когото мотопедът задминал непосредствено преди произшествието.

                Свид. Н. спрял автомобила си на пътя и се втурнал към пострадалия. Н. веднага уведомил дежурния оператор на тел.112, съобщавайки за случилото се. Подс.М. била много изплашена, от автомобила й пищейки излязла и дъщеря й. На въпрос на свид. Н., М. уточнила мястото, на което се намирали и той го съобщил на оператора на тел. 112. Подсъдимата питала уплашено: „Убих ли го?”, като свид. Н. я уверил, че мъжът имал пулс и бил жив. Двамата се навели над пострадалия мъж, който бил с отворени очи, дишал и без видими наранявания, но не посмели да го преместят или вдигнат, преди идването на медицинския екип. Пострадалият К. започнал да движи очите си и да мига, започнал да мърда и направил опит да се надигне, но Н. му обяснил да не мърда. След кратко време на местопроизшествието пристигнали служители на полицията, медицински екип. К. бил отведен в Спешния център на МБАЛ-Добрич, а малко по-късно същия ден бил транспортиран по спешност в МБАЛ „Св. Ана”-гр.Варна. Въпреки проведеното лечение Г. К. починал на 24.05.2014г. в болницата в гр. Варна.

                Според заключението на съдебно–медицинската експертиза № 88/2014г. за аутопсия на трупа на Г. Стефанов К., при огледа и аутопсията се установили тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, мозъчна некроза, двустранна гнойно-хеморагична бронхопневмония, тромби в белодробните съдове, кръвоизливи в белите дробове, венозен застой във вътрешните органи, паренхимна дистрофия на черен дроб, тежка коронаросклероза, стар миокарден инфаркт, сърдечна аневризма, състояние след оперативно лечение – аорто-коронарни байпаси, счупване на черепната основа в предна лява черепна ямка, кръвонасядане по меките обвивки на главата в лява челно-теменна слепоочна области, ожулване в същата област, кръвонасядания в лявата лицева половина, лявата половина на шията и лявата надключична ямка. Причината за смъртта на пострадалия е тежката черепно-мозъчна травма, представена от тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа в предна лява черепна ямка, кръвонасядане по меките обвивки на главата в лява челно-теменна слепоочна области. Развилата се в причинна връзка с нея двустранна бронхопневмония е облагоприятствала настъпването на смъртния изход. Експертизата приела, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в лявата половина на челото и окосмената част на главата, предната повърхност на лявата мишница, гърба на двете длани. Според изготвеното заключение между травматичните увреждания в областта на главата и настъпването на смъртния изход е налице причинно-следствена връзка. Проведеното лечение в МБАЛ „Св Анна – Варна” АД било правилно. Ексепертът е извел извод, че при толкова тежки травматични увреждания на жизненоважни органи, обикновено настъпвала смърт.

                Видно от протокол за химическа експертиза № 613/19.05.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от пострадалия Г. Стефанов К. не е установено наличие на етилов алкохол.

                От протокола за химическа експертиза №614/19.05.2014г за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на водача Г.З.М. няма наличие на етилов алкохол.

                Съгласно заключението на техническата експертиза от 20.05.2014г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ТХ 82 34 РХ не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. В следствие на удара с мотопеда на автомобила били нанесени следните повреди: отлагане на боя с червен цвят по долната част на задната вертикална част на предния десен калник непосредствено пред предната част на предната дясна врата, леки деформации и отлагане на боя с червен цвят по долната част /под лайсната/ на предната дясна врата, протриване и отлагане на боя с червен цвят по лайсната на предната дясна врата, протриване и отлагане на боя с червен цвят по долната част /под лайсната/ на предната половина на задната дясна врата, протриване и отлагане на боя с червен цвят по предната част на лайсната на задната дясна врата и деформации по десния праг под средната дясна колонка и задната дясна врата. Експертизата дала заключение, че при извършения оглед на кормилното управление, окачването на предната вилка, рамата, задната вилка, ходовата част и спирачния механизъм на мотопеда „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Вследствие на удара с автомобила експертизата установила повреди и по мотопеда „Хонда”, изразяващи се в протриване и простъргване по лявата странична част на пластмасовата облицовка, започващи в областта на пода на скутера и продължаващи под седалката, деформация, съпроводена с простъргване и отлагане на синя боя по манивелата и протриване и простъргване по долната лява част на предната пластмасова облицовка.

                Съгласно заключението на оценителната експертиза от 24.05.2014г. за отстраняване на повредите, получени на 16.05.2014г при пътния инцидент по лекия автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ТХ 82 34 РХ следва да се извърши ремонт на стойност 542,80 лв., а за отстраняване на повредите нанесени при същия инцидент на мотопеда „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М следвало да се извърши ремонт на стойност 272,70лв.

                Изготвената автотехническа експертиза от 14.11.2014г. сочи, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ТХ 82 34 РХ се е движел със скорост от около 24 км/ч., като при скорост на движение от 24,01 км/ч опасната му зона за спиране имала дължина около 13метра. Непосредствено преди произшествието мотопеда „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М се е движел със скорост от около 32 км/ч, като при скорост на движение от 32,41км/ч опасната му зона за спиране има дължина около 18 метра. Експертизата е приела, че мотопеда „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М се е намирал на отстояние около 10 метра преди мястото на удара в момента, в който лекият автомобил „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ТХ 82 34 РХ е навлязъл в платното за движение на пътя Балчик-Добрич. Ако водачът на мотопеда „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който лекият автомобил „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ТХ 82 34 РХ е навлязъл в платното за движение на пътя Балчик-Добрич, той не е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки мотопеда си преди мястото на удара.

                От заключението на комплексната  експертиза се установява, че най-вероятното място на удара между лекият автомобил „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ТХ 82 34 РХ и мотопеда „Хонда DJ-1 R” с рег. № ТХ 17 73 М се намира на около 8-9 метра преди ОР1 и на около 5-5,50 метра вдясно от ОР2 по посоката на движение на лекия автомобил. В момента на удара, лекият автомобил е бил насочен с предната си част по посока на гр. Генерал Тошево, а надлъжната ос на мотопеда е сключвала ъгъл от 60-70 градуса с надлъжната ос на автомобила. Вещите лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалия. Според експертите установените при огледа и аутопсията на трупа на Г. К. травматични увреждания - черепно-мозъчна травма, счупване на черепната основа в предна лява черепна ямка и контузия на главния мозък, ожулване в лявата половина на челото, кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядане на меки черепни обвивки в ляво челно-слепоочно, са довели до смъртта на пострадалия и са били резултат от силен удар в лявата челно-слепоочна област на главата от твърд, тъп предмет с широка плоскост. Експертизата установила още, че при огледа и изследването на каската на мотопедиста на подбрадника не се виждала металната му закопчалка, с чиято помощ тя се закрепвала надеждно към главата. В каската била намерена и лятна шапка с козирка. Това обосновало извод, че каската е била поставена на главата на мотопедиста върху лятната шапка с козирка без да бъде закопчана, което също допринесло за по-лесното и изпадане от главата на пострадалия още преди падането му върху пътното платно. Експертите заявили, че каската не е била поставена на главата на мотопедиста в съответствие с изискванията за безопасност при управлението на мотопед и според тях, в случай, че каската на мотопедиста е била поставена според изискванията за безопасност при управлението на мотопед, предвид механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и при ниската скорост на движение на двете моторни превозни средства, не би настъпил вредоносния резултат за водача на мотопеда.

                Съгласно протокол за техническа експертиза №50/10.12.2014г. с обект CD-R 700 МВ/80 min било пренесено на хартиен носител съдържанието на оптичния носител от общо 4 бр. файла, представляващи разговор на мъж с оператор на тел. 112 и снимков материал.

 

         Приетото от фактическа страна се потвърждава от безпротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателства, извлечени от свидетелските показания на свид. Н., Ж., В. и П., протокола за оглед, експертните заключения, подкрепящи признанията на подс. М. в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК.

         Доколкото част от възраженията по жалбата касаят конкретни доказателствени изводи на първоинстанционния съд, съставът ги обсъди по следния начин:

Безспорно се приема от страните и съда, че каската е била носена от пострадалия преди инцидента в съответствие със задължението му по чл. 137е от ЗДвП – “Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.”. По този начин той е изминал разстоянието от с. Плачи дол до кръстовището.

Безспорно е също, че след удара каската е паднала от главата му – в тази посока свидетелстват свид. Н. и Ж.. Травматичните увреждания в основата на причината на смъртта според заключението на СМЕ № 88/14г. са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в лявата половина на челото и окосмената част на главата. Травмите по главата, съответстват на удар на главата в областта на лява челно-теменна слепоочна области в подлежащата настилка, в каквато насока са и свидетелските показания. След сблъсъка между двете МПС при политането на пострадалия каската изпаднала и той ударил главата си пряко в пътното платно.

Изследването по комплексната експертиза установява, че на подбрадника не се вижда металната закопчалка, с която е възможно надеждно закрепване за главата и съобразяване с мерките за безопасност. Не е налице повредена – а непоставена закопчалка, следователно не подлежи на обсъждане към кой момент е била повредена - при удара или при падането.

Допълнително – не са налице доказателства за инициален удар в областта на закопчаването на каската /сблъсъкът е бил между двете МПС, мотопедът се е завъртял, след което заедно с водача са паднали на платното/. При липсата на инициален удар в областта на главата на пострадалия, една поставена надлежно закопчалка на каската не би позволила изпадането й по описания от свидетелите начин.

Няма специфични травми под брадичката на пострадалия - по лява повърхност на шията и по лявата надключична ямка е установено масивно общо кръвонасядане, но не и ожулвания, протривания, пробождания, които да са оставени от интензивен контакт между металната закопчалка и телесните тъкани.

С оглед съвкупността на доказателствата, съставът приема, че намиращата се в каската шапка действително е била носена от пострадалия, и че закопчалката не е била повредена при удара на каската с асфалта или след инцидента. Данни за злонамерена намеса на мястото на инцидента от неустановено лице обективно не съществуват. Полицейските служители свидетелите П. и В. са пристигнали на мястото на инцидента след около пет минути от приемане на съобщението,  пристигнал и още един екип, на мястото е имало множество очевидци. Свид. Ж. свързва първоначалните си впечатления с факта, че в каската е имало шапка.

Поради изложеното приетите от първата инстанция факти, съответстват на доказателствените източници и не могат да бъдат интерпретирани в съответствие със съмненията на жалбоподателя.

При изследването на доказателствата, събрани по делото, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите, и с оглед постъпилите конкретни възражения, съдът не установи обстоятелства, които да налагат допълнителен анализ. Приобщените от първоинстанционния съд доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІІ. От правна страна.

 

С присъдата подс. М. била призната за виновна в това че на 16.05.2014г. в гр.Добрич, на кръгово кръстовище между бул.”Добруджа” с околовръстен път на изхода на гр.Добрич за гр.Балчик, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег.№ТХ 82 34 РХ е нарушила правилата за движение: чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл. 102 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – “При приближаване на кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване. ”, чл. 104, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – «На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. ”, чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – «Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя” и чл. 45, ал, 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – “Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и наименования: Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. Стефанов К. /настъпила на 24.05.2014г. в гр.Варна/.

Описаното поведение съдът оценил като осъществяващо обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343 ал. 1 б. “В” от НК.

Подсъдимата била оправдана да е извършила деянието при нарушение на чл. 6 ал. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП.

В мотивите към разглежданата присъда е отделено необходимото внимание на правната страна на деянието, относимите към бланкетния състав на нормата конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, формата на вината и съответно приложимия материален закон. Изводите се основават върху внимателно комплексно обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства, индивидуализиращи извършеното, и се приемат безспорно от страните и съда.

 

         ІV. По отношение на наложеното наказание.

 

         Доколкото във въззивната жалба без изрично формулирано искане за изменение на присъдата в тази част, частният обвинител изразява резерви към неговата справедливост, въззивната инстанция счита за необходимо да подчертае следното:

         Неоснователно е възражението на частния обвинител, че първоинстанционният съд е смекчил отговорността на подсъдимата с оглед установеното по делото за каската на пострадалия. Нито от правна страна съдът е обсъждал съпричиняване от пострадалия на престъпния резултат, нито в мотивите по чл. 54 от НК сред смекчаващите е включено подобно обстоятелство. Напротив, съдът е преценявал други смекчаващи, отегчаващи отговорността – в съответствие с приетите от закона и трайната съдебна практика критерии. Правилно е обобщено, че не са налице многобройни и изключително смекчаващи обстоятелства – с оглед доказателствената основа на делото.

         В хода на пренията пред ДОС повереникът адв. С. е предоставил на съда да преценява по въпросите на размера на наказанията и прилагането на чл. 66 от НК. Отразена е позицията на частния обвинител К., който поддържал казаното от повереника си.

Няма протест и искане по жалбата на частния обвинител за увеличаване на наложените на подсъдимата с присъдата наказания, следователно не е налице правна възможност за изменение на присъдата по чл. 337 ал. 2 от НПК.

Съображението на жалбоподателя, че в автомобила са били двете деца на подсъдимата, действително повишава степента на обществена опасност на извършеното. Именна такава е и оценката на първоинстанционния съд, извлечена от цялостния анализ на относимите към наказанията елементи.

Мотивите на разглежданата присъдата в тази част са в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация.

Преценката за параметрите на отговорността на подс. М. е правилна. Техниката на определяне на наказанието не се позовава на математически понятия в отмерването на санкция - справедливо отражение на извършеното. Водещи ориентири са обстоятелствата по чл. 54 от НК, гаранциите за постигане на целите по чл. 36 от НК и задължителното прилагане на чл. 58 А ал. 1 от НК. Съобразен е кумулативният ефект на санкциите по чл. 57 ал. 2 от НК. С оглед на фактите по настоящото производство и законовите изисквания, определеното от първоинстанционния съд наказание се явява справедливо. Налице е и отчитане и на приеманите от ВКС на РБългария рамки на ангажиране на отговорността в сходни казуси – напр. Решение № 174 от 8.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 417/2014 г., II н. о.

При служебната проверка на присъдата и в останалата част не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 на Окръжен съд гр. Добрич по НОХД № 104/2015 г., постановена на 13.05.2015 г.

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :