Р Е Ш Е Н И Е

 

176

 

18.07.2016 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД             

Наказателно отделение

На двадесет и трети юни  

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Пл. Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 185 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 32 по НОХД № 1730/15г. по описа на същия съд, постановена на 10.03.2016г. е признал подсъдимия З.М.И., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 119 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за  това, че на 03.09.2014 г. в гр. Варна, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, направил опит умишлено да умъртви Н.З.А., като деянието останало недовършено поради независещи от волята му причини. Наложено е наказание при условията на чл.54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор.

Подс. И. е бил оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

С присъдата подс. И. е осъден да заплати: - на гр. ищец Н.З.А. сумата  от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 03.09.2014г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданският иск до предявения размер от 30 000 лв.; - в полза на Държавата сторените по делото разноски; - държавна такса върху уважения гр иск.

 

Недоволни от така постановената присъда са останали всички страни по делото – прокурорът, подс. и неговият защитник, ч. обвинител и гр. ищец и повереникът му: в протеста и жалбата на ч. обвинител и гр.ищец се излагат доводи за неправилност на изводите на първоинст. съд досежно правната квалификация на извършеното от подс. деяние и се предлага присъдата да бъде отменена и подс. да бъде признат за виновен по първоначално предявеното му обвинение, като бъде уважен в цялост и предявения гр. иск; в жалбата на подс. И. защитникът му оспорва първоинстанционната присъда като неправилна с твърдение, че е налице хипотезата на чл. 12 ал. 4 от НК и на подзащитният му не следва да се налага наказание.

 

В с.з. пред състава на Варненския Апелативен съд:

- представителят на АП – Варна не поддържа протеста и намира първоинст. съдебен акт за правилен и обоснован, респ. жалбите на другите две страни за неоснователни;

- подс. И. се явява лично и се представлява от защитника си – адв. В., който поддържа жалбата. В последната си дума пред настоящата инстанция подс. моли за намаляване на наложеното му наказание.

- частният обвинител и гр. ищец А. се явява лично и чрез повереника си – адв.- С. поддържа жалбата и моли присъдата да бъде отменена и подс. да бъде признат за виновен по първоначално предявеното му обвинение, като бъде уважен в цялост и предявения гр. иск.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните, изложени в протеста и жалбите и доразвити в съдебно заседание, след проведеното въззивно съдебно следствие и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание  чл.313 и чл.314 от НПК констатира следното:   Наведените оплаквания за неправилност на постановената присъда са правилни, макар и на различно основание от посоченото такова в протеста и жалбата на ч. обвинител и гр. ищец – въззивния съд констатира че същата е необоснована – налице е противоречие на доказателствената съвкупност и крайният извод на първоинст. съд от една страна, а от друга – налице и липса на мотиви, /доколкото ВОС е бил сезиран с обвинение по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК/, а тази непълнота винаги ограничава и правата на страните в процеса и в частност, – на прокурора и ч. обвинител и гр. ищец. Най-общо съображенията за това се свеждат до следното:

ВОС е бил сезиран с обвинителен акт за извършено от подс. И. престъпно деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, като съдът е одобрил изразеното съгласие от страна на подс. и неговия защитник да не се провежда разпит на свидетелите А., М., Р., П., Д., Р. К. и Кр. К.. Непосредствено пред първоинст. съд са били разпитани 1. подс. И., 2. постр. А. /показанията му са били прочетени по реда на чл. 281 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 от НПК/ и 3. свидетелят Б. Ж. /като са били констатирани противоречия в показанията му от ДП/; показанията на допуснатия по искане на защитата на подс. свидетел  Ал. В.. /разпитан на ДП/ са били приобщени по реда на чл.281 ал.- 5 вр. ал. 1 т. 4 от НПК, както и 4. вещите лица по назначените на досъд. пр-во СППЕ на подс. и постр. и СМЕ на постр. А.. Приемайки, че липсват свидетели-очевидци на случилото се между подс. и постр., първоинст. съд е приел безкритично обясненията на подс. , че е бил неочаквано нападнат с ръце от постр. и единствения начин да се противопостави на това противоправно нападение е като му нанесе вреда, намушквайки го с нож по жизнено важна област в тялото. Този фактически извод, а впоследствие и правен такъв, е абсолютно едностранчив и в разрез с цялата доказателствена съвкупност. Не са подложени на внимателна преценка и анализ данните за личността на постр. и отношенията му с подс., както и безспорно установеният по делото факт досежно алкохолното повлияване на всеки от тях въпросната вечер /подс.- е бил с 0,43 промила алкохол в кръвта, а постр. с 3,50 % промила/. При съвкупната преценка на доказателствената съвкупност, първоинст. съд не е обърнал внимание в достатъчна степен на заключението на в. л. досежно емоционалното и психическо състояние на подс. в конкретната ситуация, с оглед действителното наличие на категориите „страх и срам” във взаимовръзка с въпроса за наличие изобщо на „непредвидимост и неочакваност” на действията на постр. спрямо него. Игнорирани са и показанията редица свидетели /разпитани на ДП/, приобщени по реда на чл. 281 от НПК и чл. 283 от НПК досежно личността на постр. и начина му на живот, както и този на подс. И..  Липсата на пълен, точен и ясен анализ на всички доказателства /в подкрепа и опровергаващи обвинението/, поставя както страните, така и въззивната инстанция в невъзможност да проследи анализа по изводите от фактическа страна на първоинстанционния съд и аналитичната му дейност при формиране на вътрешното му убеждение. Налице са нарушения на принципните норми на чл.13 и чл.14 от НПК. Първоинст. съд е изложил противоречиви, и несъдържащи задължителните законови реквизити мотиви /ограничавайки дейността си само по мотивиране на извода за извършено деяние по чл. 119 от НК/, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата съгласно чл.348, ал.3, т. 2 пр. 1 от НПК, към която препраща нормата на чл.335, ал.2 от НПК, представляващо процесуално - правното основание за взетото решение на въззивната инстанция. Въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на изложените в протеста и жалбата на ч. обвинител възражения, поради наличието на противоречивост и едностранчивост в подхода към изготвяне на мотивите към присъдата.

Необосноваността на съдебният акт също не може да се коригира от въззивната инстанция чрез постановяване на нова присъда по реда на чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК, макар и при наличието на правомощия за това чрез възможността за провеждане на допълнително съдебно следствие, т. к. правата на обжалвалите го страни по делото – прокурорът и ч. обвинител, са били изначално нарушени, като не е бил даден задълбочен и обоснован отговор в мотивите, защо не се приема първоначалната заявена от прокурора правна квалификация за изивършено от подс. по-тежко наказуемо престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Това е така, защото при подобен подход, страните биха били лишени от една инстанция по фактите, т.е. изземвайки в случая правомощията на първата инстанция, въззивния съд би лишил страните от възможност да оспорят формираните фактически, а оттам и правни изводи и съответно да получат убедителен отговор на своите възражения от две съдебни инстанции по фактите.

 

Всичко изложено по-горе, налага отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд - ВОС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

 

При новото разглеждане на делото следва да се вземе предвид доводите на повереника на ч. обвинител и гр. ищец, на които да се даде задълбочен отговор, респективно съд. акт да бъде изготвен, съобразно изискванията на чл.305 от НПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 пр. 2 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 пр. 1 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

 

Р Е Ш И :

 

       

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 32 на Окръжен съд-Варна по НОХД № 1730/15г. по описа на същия съд, постановена на 10.03.2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.