О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 174/04.06.2018                              година                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав

На четвърти юни  Година две хиляди и осемнадесета

В закрито  заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД№ 185 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на проверка е правилността на определение №400/11.05.2018 година, постановено от Окръжен съд-Варна по ЧНД №504/2018 година. С това определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалба на директора на ТД на НАП-В. срещу постановление за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№142/2012 година по описа на ОСлО при ОП-В. поради липса на активна процесуална легитимация по чл.243 ал.4 от НПК. Освен това окръжният съд е прекратил съдебното производство по делото, като е счел че процедурата за проверка законосъобразността на прекратителното постановление следва да се развие по реда на чл.243 ал.10 от НПК.

Първоинстанционното определение е атакувано с частен протест от прокурор при АП-В. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт в двете му части, които по съществото си са неоснователни.

От материалите по делото се установява, че на производство в ОСлО при ОП-Варна е било д.пр.№142/2012 година, водено срещу виновни лица за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК. С постановление от 17.04.2018 година, прокурор при ОП-В. е прекратил наказателното производство поради липса на престъпление от общ характер. Прокурорът от първоинстанционната прокуратура е постановил на основание чл.243 ал.3 от НПК препис от постановлението да се изпрати на директора на ТД на НАП-В. Ответна реакция на представителя на данъчната администрация е подадена жалба чрез ОП-В. до АП-В. Тук е мястото да се подчертае, че съдържанието на самата жалба на директора на ТД на НАП-В. не оставя съмнение в интереса на административния орган относно естеството на инстанционния контрол – по реда на чл.243 ал.10 от НПК, а не такъв по чл.243 ал.4 от НПК. Възбуждането на съдебно производство за проверка правилността на акт от категорията на чл.243 ал.1 от НПК би могло да бъде резултат от действието на ограничен кръг участници в наказателното производство – обвиняемия и ощетеното ЮЛ, в случая министъра на финансите като представител на държавата. Директорът на ТД на НАП-В= не попада в двете категории лица, поради което същият би могъл да инициира единствено контрол по чл.243 ал.10 от НПК, което е сторил с подадената жалба до АП-В. Доколкото няма двусмислие в намерението на административния орган, то окръжният съд не би могъл да се счете за валидно сезиран. Това е невъзможно да стане и по предложения с частния протест механизъм по чл.323 ал.1 т.1 от НПК, защото би подменило волята на сезиращия субект относно естеството и  пределите на търсения контрол върху постановлението на ОП-В.

С оглед изложеното, въззивният състав счете определението на ВОС за обосновано и законосъобразно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава изцяло определение №400/11.05.2018 година, постановено от Окръжен съд-Варна по ЧНД №504/2018 година.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                             Членове: