Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 77/13.04.            Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На тридесет и първи март                     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 186 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано за проверка на присъда № 39, постановена на 26.05.2015г., по НОХД № 392/2014г. по описа на РОС, с която подс. Д.Ю. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв. С присъдата по делото съдът признал за виновни и наложил наказания и на подсъдимите – А.И. – за деяния по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв., и по чл. 313 ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от ННК с изпитателен срок от три години, като по чл. 23 от НК било определено по-тежкото - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв.; подс. А.Ю. – по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв.; подс. Ася Д. – по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв.; подс. Г.Х. – по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв., и по чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като по чл. 23 от НК й било наложено общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв.; подс. Т.А. – по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв., и по чл. 212 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като по чл. 23 от НК й било наложено общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв.; подс. С. Д. – по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв. На подсъдимите били възложени направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Д.Ю., който счита постановената присъда за постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, за необоснована, а наложеното наказание за крайно несправедливо. Изложени са доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят иска присъдата да бъде отменена.

Осъдените по делото А.И., А.Ю., Ася Д., Г.Х., Т.А. и С. Д. не са обжалвали. С оглед чл. 412 ал. 2 т. 3 от НПК спрямо тях присъдата е влязла в сила и на основание чл. 313 от НПК е извън обхвата на въззивната проверка.

В хода на производството пред въззивната инстанция две с.з. са били отсрочени - по молба на съпругата на подсъдимия, който бил в чужбина, и на сина на подс. Ю. и приложен към нея документ за влошено здравословно състояние. Изискана и приложена по делото била медицинска документация за проведеното спрямо подс. Ю. лечение в периода 04-21.10.2015г. в МБАЛ – Исперих ЕООД гр. Исперих и в МБАЛ „Токуда болница София” АД – откъдето бил изписан окончателната диагноза „Състояние след рецидивиращ исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия. Десностранна централна хемипареза. Сензомоторна афазия.”. Подсъдимият бил повлиян от проведеното лечение, като за продължаване на лечението в домашни условия получил предписания за режим и медикаментозно лечение.

С оглед установеното и тъй като здравословното състояние на подсъдимия е обстоятелство, което има правно значение за процесуалното развитие на делото – чл. 24, чл. 25 от НПК и налага задължителното назначаване на комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, въззивният състав назначи и приобщи комплексна СМПЕ.

Видно от заключението й, основното заболяване на подс. Ю. е генерализирана тромботична съдова болест, като резултат от множество рискови фактори, наследствена обремененост, доказан генетичен дефект, променящ състава на кръвта и имащ изразен токсичен ефект върху най-вътрешния слой на артериите. Клиничните изяви на тромбозата са резултат от засягане на артериите на два жизнино важни органа – мозък и сърце, и от засягане на периферни тромби, кръвоснабдяващи долните крайници. Посочените локализации са довели до три заболявания, определящи физическото и психично състояние на подсъдимия – мозъчно съдова болест, исхемична болест на сърцето и хронична артериална недостатъчност на крайниците. Налице са и придружаващи заболявания – хипертонична болест, 3 стадий, мозъчно сърдечна форма, хипертонично сърце, бронхиална астма с преобладаваща алергична компонента. При прегледа е установена сензомоторна тотална смесена кортикална афазия – липсва спонтанна реч, осуетяващо пълноценното изследване на гнозис и праксис поради нарушено разбиране. С оглед обективното състояние, въпреки провежданата вторична профилактика прогнозата за здравето е по-скоро неблагоприятна. Тежките говорни нарушения при речев ембол също са проблематични и възстановяването при активна и продължителна говорна рехабилитация е непълно.

През периода 01.01.2011г. – 30.04.2013г. подсъдимият бил трикратно хоспитализиран в неврологични отделения по повод нови съдо-мозъчни инциденти, като с оглед документацията не е имал речеви, гнозисни и праксисни отклонения при рутинния неврологичен статус. В заключението е посочено, че въпреки клиничното възстановяване и тогава е била налице органична мозъчна увреда.

Вещите лица сочат, че към момента подс. Ю. не е в състояние да възприема правилно фактите, да дава каквито и да е обяснения, да участва в провеждане на съдебни действия и да се защитава сам, с оглед тежкото нарушение на висшите корови функции – реч, гнозис и праксис. От соматична и неврологична гледна точка изаболяванията на подсъдимия и основно промените в централната нервна система трябва да бъдат приети като наличие на тежко заболяване по смисъла на закона.

Самостоятелно допълнение – „особено мнение”, е представило вещото лице психиатър, според което  в психичния статус на подсъдимия има психопатологични феномени, които променят качествено съзнанието и нарушават базисните му психични годности за участие в наказателния процес. Вещото лице намира, че освидетелстваният е в състояние на качествено разстройство на съзнанието при деменция, отговарящо на медицинските критерии за невменяемост „продължително разстройство на съзнанието”, поради което не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не може да носи отговорност и да участва в производството.

Изслушани в с.з. вещите лица поддържат заключението. Неврологът изяснява, че никой не може да предвиди дали се очаква промяна в състоянието на подсъдимия предвид обширните структурни и тежки изменения в мозъка, като най-големият от инсултите е лявото мозъчно полукълбо, където са центровете на речта, разбирането и говоренето.

В хода на пренията пред настоящата инстанция прокурорът счита, че е налице тежко заболяване, което пречи на подсъдимия да участва в наказателния процес, съставляващо основание за спиране на наказателното производство.

Назначеният служебен защитник намира, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24 т. 5 от НПК и моли за произнасяне в този смисъл. Алтернативно пледира за спирането на производството, основанията за което са несъмнени.

С оглед становищата на страните и материалите по делото съставът на въззивната инстанция прие следното:

С разглежданата присъда подс. Ю. е признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2011г. до 30.04.2013г., в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Р. България и в чужбина“, действайки в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми се по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:1.  придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа/, за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 „чл. 35 Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т. 6 всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 36 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване” от ЗДДФЛ, доходи от източници в чужбина, както следва: а) за данъчен период  от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. – данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 609,08 (шестстотин и девет лева и осем стотинки), б) за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 362,66  (хиляда триста шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки); в) за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 997,06 лева (хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и шест стотинки) или общо недеклариран и укрит данък за периода  в размер на 3 968, 80 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки) – данъчни задължения в големи размери, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 500 лева.

Към посочения в обвинението инкриминиран период подс. Ю. страдал от сериозни съдови заболявания, като клинично бил възстановен. Взел лично участие в първоинстанционното съдебно производство. В хода на образуваното по негова жалба въззивно производство състоянието му се влошило, бил приет и лекуван в две медицински заведения в периода 4-21.10.15г. На 14.12.15г. подсъдимият бил изследван от вещо лице по делото. Потвърдено е, че са поразени двата жизненоважни органа – сърце и мозък, както и артериалните съдове на крайниците. Усложненията са в напреднал стадий и въпреки лечението, вкл. и поставени оперативно стентове на артерии /на сърце, мозък и крайници/, са налице тежки увреди на мозъка. Промените в мозъка и органичната увреда в доминантната лява хемисфера обуславят нарушаването на висшите корови  функции. Налице е заключение, че прогнозата за развитие на състоянието му е по-скоро неблагоприятна.

С оглед на изложеното съставът счете, че след постановяване на разглежданата присъда подс. Ю. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Видно е, че всички вещи лица считат, че към момента подс. Ю. не е в състояние да възприема правилно фактите, да дава каквито и да е обяснения, да участва в провеждане на съдебни действия и да се защитава сам, с оглед тежкото нарушение на висшите корови функции.

За продължителността на това състояние съдът преценява обективно – около два месеца след проведеното поредно специализирано лечение вещото лице е констатирало при личния си преглед тежкото засягане на коровите функции. Отразено в експертното заключение, изяснено и пред съда е, че прогнозата за развитието е по-скоро неблагоприятна. Само лечението на афазията би отнело няколко години при специализирана рехабилитация, а останалите увреждания са определени като масивни, обширни, тежки, с органичен характер и не са овладени въпреки оперативно проведеното лечение. Налице е трайно тежко състояние, като очаквания за положителна промяна не могат да бъдат обосновани.

На пръв поглед между вещите лица е възникнало противоречие в оценката на обективното състояние на подсъдимия от медицинска гледна точка – в.л. Б. намира, че то качествено променя съзнанието му и изключва вменяемостта, а останалите вещи лица са посочили, че е налице тежко заболяване. Съставът счете, че констатацията на вещото лице психиатър не опровергава, а само допълва и уточнява становището на останалите експерти. От неврологична гледна точка заболяванията на подсъдимия и основно промените в централната нервна система са приети като наличие на тежко заболяване, но по своите психиатрични характеристики – това състояние отговаря на критериите за невменяемост по чл. 33 ал. 1 от НК.

С оглед на изложеното съставът счете, че към настоящия момент подс. Ю. не е наказателноотговорно лице поради продължително разстройство на съзнанието, при което той не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Възникнало е основание за прекратяване на образуваното и водено срещу подс. Ю. наказателно производство. На основание чл. 334 т. 4 от НПК постановената присъда спрямо него следва да бъде отменена.

Като последици от прекратяване на производството мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия следва да бъде отменена, а направените по делото разноски в частта на обвинението спрямо него – следва да останат за сметка на държавата.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 4 вр. чл. 24 ал. 1 т. 5 от НПК, чл. 317 вр. чл. 289 ал. 3 от НПК и чл. 190 ал. 1 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

        

ОТМЕНЯ присъда № 39 от 26.05.2015г. на Окръжен съд гр. Разград по НОХД № 392/2014 г. в частта, с която подс. Д.Ю. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500лв. и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази част.

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подс. Д.Ю. мярка за неотклонение „Подписка”.

ОТМЕНЯ постановеното осъждане на подс. Д.Ю. да заплати направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :