Р Е Ш Е Н И Е

 

 

132

 

 

Гр.ВАРНА,15.10.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                     ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

 

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №187/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 49 по НОХД № 94/2013 год. на Търговищкия окръжен съд, постановена на 28.05.2013 год.,с която, подсъдимия по делото: Й.Ш.Б., български гражданин, е признат за виновен по обвиненията: 1. по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца; 2.по чл.216, ал.1, вр. Чл.58а, ал.1 от НК и му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при „ Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил е подсъдимия да заплати на Х.А.И. и на Б.А.С. – по 2682,50 лв.- обезщетение за претърпените имуществени вреди и на А.О.М. и на В.К.М.- обезщетение за претърпени имуществени вреди от по 1885 лева. Произнесъл се е по веществените доказателства и го е осъдил да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Й.Й. ***, служебен защитник на Й.Б..  Жалбата е бланкетна , твърди се , че наложеното наказание не е справедливо. Молят съда да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Деянието е доказано по безспорен начин и определеното наказание е правилно и справедливо. Моли, да се потвърди присъдата.

Подсъдимият редовно призован, не се явява. Постъпила е молба от адв. Й., който уведомява съда ,че има обективни причини за явяването му пред съда, като твърди ,че подържат подадената жалба и молят съда да приложи разпоредбата на чл.66 от НК. В съда се явява служебния защитник – адв. Г.А. от АК-Варна, който подържа подадената жалба. Сочи доводи и моли съда да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Гражданските ищци, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

 Подсъдимият Б. *** св. Х.И., заедно с дъщеря си –св. Б.С. и сина на последната. Пазарната стойност на къщата била 3000 лв. Св. И. била вдовица, а св. С. била единственото и дете.

Непосредствено до къщата се намирали стопански постройки, които били долепени до самата къща. Постройката за животни била на стойност 1480 лв., сайванта бил на стойност 1980 лева, покривната конструкция на портата била на стойност-100 лева. В североизточна посока се намирала къщата на семейство А. и В. М. на стойност-3200 лева. Тази къща била свързана с къщата на И. и нейните стопански постройки също със стопански постройки на стойност 5000 лева.

Подсъдимият познавал добре тези свидетели ,като през деня на 04.11.2012 год. помагал на св. М. в ремонта, който правел в дома си. Към 16 ч. приключили работата и седнали да се почерпят, като подс. Б. изпил около 200 гр. ракия. Около 17-17,30 часа подсъдимия отишъл в съседната къща и поискал от св. И., да разговаря със дъщеря и св. С.. Последната имала домашни задължения и отказала да разговаря с него. Подсъдимия се прибрал в дома си, но останал недоволен от отказаното внимание от страна на Б.С.. Под влияние на изпития алкохол, взел от дома си метални клещи –резачи и към 22 часа се върнал до къщата на св. И., с намерение да унищожи оградата. Първо хвърлил камъни по прозорците, а след това, нарязал 55 метра от оградната мрежа на стойност 120 лева и счупил двадесет бетонни колчета. Това не удовлетворило подсъдимия ,който влязъл в двора на къщата и отишъл до залепените за къщата стопански постройки. С носената от него запалка подпалил намиращия се там царевичак, след което си тръгнал. Пожарът обхванал цялата покривна конструкция на стопанските постройки собственост на св. И. и на сем .М.. От стопанските постройки огъня се прехвърли и върху къщите, като изгоряла част от покривната конструкция на двете къщи. Пожара унищожил 130 бали на стойност 325 лева, 500 кг. фуражна пшеница на стойност 210 лева и 10 куб.м. дърва за огрев, на стойност 500 лева. Около 23,30 часа сина на св. С. излязъл да изпрати сина на подсъдимия, който по това време му бил на гости и видял пожара. Пристигнали два пожарни автомобила ,които загасили пожара.

В резултат на палежа, на сем.А. и В. М., били причинени имуществени вреди в общ размер от 3770 лева-включващ стойността на изгорелите покривни конструкции: на къщата- 160 лева и на стопанските постройки-3610 лева.

В резултата на палежа на св. И. и С. били причинени имуществени вреди на стойност 5365 лева, включващ стойността на изгорелите покривни конструкции на стопанските постройки- 3130 лева и на къщата-1200 лева, както и изгорелите 10 куб.м.дърва на стойност 500 лева,130 бали сено -325 лева и 500 кг.пшеница на стойност 210 лева.

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Производството по делото е протекло при условията на глава 27 от НПК.

 

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото и е направил своите правни изводи.

В съдебно заседание подсъдимия е заявил ,че му е разяснено процедурата по чл.371,т.2 от НПК. Признава изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия е извършил и двете престъпления ,за които е признат за виновен и осъден по двата текста.Запалените имоти- къща и стопански постройки са на значителна стойност- къщата и стопанските постройки собственост на И. и С. е на обща стойност 6560 лева, а къщата и стопанските постройки на сем. М. са на стойност 8200 лева. От събраните доказателства по делото е видно, че ако не е била своевременната намеса на пожарните служби , пожара е имало опасност да се разпростре и върху други такива сгради по смисъла на чл.330 от НК.

В резултат на пожара са настъпили съгласно практика на съда и значителни имуществени вреди-Общата стойност на имуществените вреди е 9135 лева, от които 5365 лева на И. и С. и 3770 лева на сем М..

Направените самопризнания от подсъдимия напълно се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото, които са събрани съгласно изискванията на закона и не са налице процесуални нарушения при тяхното събиране, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал и постановил своя съдебен акт, базирайки се на самопризнанията на подсъдимия и останалите събрани доказателства.

По отношение на второто деяние , първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните доказателства по делото и правилно и обосновано е направил своите правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав на съда.

Правилно съда е приел, че не се касае до маловажен случай, независимо от ниската стойност на унищоженото имущество. Имайки предвид мотива , начина на извършване на престъплението ,оценката на това деяние с последвалото запалване на имота , дава основание да се приеме ,че случая не е маловажен и приетата квалификация е правилна и законосъобразна.

И двете деяния са извършени при условията на пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на двете деяния, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е желаел настъпването на тези последици.

Подсъдимия е бил съсед на пострадалите от деянията ,много добре е познавал запалените имоти и му е било пределно ясно ,че запалвайки селскостопанските постройки, огъня ще се разпростре и върху къщите и че съществува реална опасност пожара да се разпростре и върху къщата на сем. М., съзнавал, че запалените имоти са на значителна стойност , тъй като е познавал много добре имотите, дори същия ден е помагал при ремонт в сем. М..

 

Правилно и обосновано съда е осъдил подсъдимия: по чл.330, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне вида и размера на наложените наказания, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство: самопризнанието на досъдебното производство и разкаянието, както и чистото му съдебно минало/реабилитиран по право/, както и ниската стойност на унищоженото имущество предмет на престъпление по чл.216 от НК.

Съда е приел , като отегчаващи вината обстоятелства- лошите характеристични данни, изведени от предишните му осъждания, независимо настъпилата реабилитация. Като отегчаващо вината обстоятелство съда е отчел и вида на запаленото имущество- къща и стопански постройки.

Правилно съда е интерпретирал мотива за извършения грабеж. Правилно съда е отчел ,че не става въпрос за користни подбуди, а за криво разбрано накърнено чувство за достойнство. Освен това всичко това, е проявление на неговото поведение и в резултат на изпития алкохол, което обстоятелство разбира се не може да се вземе като смекчаващо вината обстоятелство.

Правилно съда е отчел ,че стойността на запаленото имущество и стойността на имуществото върху, което е можело да се разпростре пожара, наистина не са значителни стойности над минималния размер на „значителни размери”

Съда е обсъдил обстойно всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е направил своя обоснован извод, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и не е приложил разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК.

Съда подробно е обсъдил и е аргументирал защо не прилага и разпоредбите на чл.66 от НК. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на съда в тази насока.

Наистина подсъдимия е бил преди това осъждан три пъти, които присъди не са изиграли възпитателна роля върху подсъдимия и явно за неговото превъзпитание и корекция на поведение е необходимо да изтърпи определеното му наказание ефективно ,за да има достатъчно време да преосмисли своето поведение и за в бъдеще да не допуска такива противообществени прояви.

Предвид на това ,че съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НК,правилно и законосъобразно съда е определил наказанията при условията на чл.54 от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал така определените наказания, като на основание чл.23 от НК е определил едно общо наказание.

Така постановеното наказание е правилно и справедливо , същото ще изиграе възпитателна роля, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

 

Правилно и обосновано съда е присъдил и обезщетенията , които следва да се изплатят от подсъдимия на пострадалите, за претърпените от тях имуществени вреди. Оценъчните експертизи са направени от компетентни вещи лица и техните изводи са правилни и законосъобразни.

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание  чл. 338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49 на Търговищкия окръжен съд- постановена на 28.05.2013 год. по НОХД №94/2013 год.,с подсъдим: Й.Ш.Б., ЕГН-**********.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.