Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 135/ 07.10.           Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На осемнадесети септември              Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

Секретар С.Д.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 187 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 44, постановена на 20.05.2014 г. по НОХД № 178/14г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимите Я.Б.А. и К.М.М. били признати за виновни по обвинения за престъпления по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, извършени от тях при независимо съпричиняване и при различни конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът наложил наказания на подс. А. с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, а по отношение на подс. М. определил наказанията по чл. 54 от НК, съответно - лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда на подсъдимите били възложени направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на подс. М..

В с.з. на 18.09.2014г. подс. А., в присъствието на упълномощен за въззивното производство защитник, заяви, че не желае да се присъедини към жалбата, примирил се е с присъдата и съжалява за извършеното.

Видно от въззивната жалба защитата на подс. М. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, за разлика от установените по делото съществени положения – пострадалият се е намирал в опасната зона за спиране, пред светлините на насочения срещу подс. М. и необезопасен с предупредителен триъгълник л.а., поради което не е могъл да бъде забелязан от подсъдимия. Формулиран е извод за случайно деяние и се иска присъдата да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. В с.з. защитникът поддържа жалбата, като навежда конкретни аргументи – макар и некоректно изчислена, скоростта на движение на л.а. подсъдимия е в рамките на закона и била съобразена с пътния участък, ограничението на скоростта е въведено ден след ПТП, пострадалият бил на 30 м пред л.а. на подсъдимия и попада в опасната зона, без закопчана светлоотразителна жилетка. Според защитникът в резултат на неправилните действия на подс. А., спрелият л.а. е бил възприеман от подс. М. като движещ се и едва на 50 пред него го е оценил като препятствие, след което извършил спасителна маневра надясно избягвайки челен удар и опазвайки живота на хората в двата л.а. Обръща внимание, че не е повдигнато обвинение на водачът, който е потърсил помощта на подс. А. и е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. Защитникът намира за неправилно водач, движещ се с правомерна скорост, попаднал в нелепа ситуация причинена от други двама водачи, нарушили правилата за движение и извършил спасителна маневра – да се окаже осъден и то с по-тежко от наказанието на причинителя на произшествието. Моли подс. М. да бъде оправдан.

Представителят на въззивната прокуратура коментира експертните заключения по делото и счита, че възприемайки на около 100 м пред себе си светлините на насрещния л.а., подсъдимият е бил длъжен и е могъл да намали скоростта, дори да спре, за да изясни пътната ситуация. Спасителната маневра според съдебната практика е оневиняващо обстоятелство само ако е причинила материални щети и с нея е целено избягване на по-тежък резултат. При предприемане на спиране от страна на подс. М. без промяна на посоката, според заключението на експертизата, не би ударил пострадалия – намиращ се на границата на банкета и пътното платно, както и при заобикаляне отляво. Прокурорът съпоставя зоната на видимост – 100м, и опасната зона – 60м, като сочи, че подс. М. значително по-рано от навлизане в опасната зона е могъл да реагира и да не се достигне до ПТП. Скоростта на движение на л.а. на подс. М. е била несъобразена с пътните и атмосферни условия и в нарушение на законови разпоредби, което е довело до невъзможност да спре и предотврати удара. Прокурорът сочи, че подс. М. е допуснал нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва тезата за случайно деяние, тъй като подс. М. е имал възможност да възприеме възникналата опасна ситуация и е бил длъжен да реагира по друг начин – чрез намаляване и спиране без да напуска пътното  платно. В заключение счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител счита присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива и моли да бъде потвърдена. Намира, че в мотивите съдът е отчел всички релевантни факти и обстоятелства, наведени и пред въззивната инстанция от защитника. Преценява жалбата на подсъдимия като неоснователна.

В последната си дума подс. М. счита, че не е виновен и е направил всичко необходимо да предотврати най-лошото. Твърди, че пострадалият не се е виждал, било тъмно, нямало триъгълник, който да означи спрелите автомобили. Смята, че не е сигурно къде е бил пострадалият – на банкета или платното, предвид употребения алкохол.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е разгледал производството в едно съдебно заседание по общия ред. Изслушани са били свидетелите очевидци, вещите лица по изготвените по делото експертизи, приобщени били писмените доказателства. Съвкупността от факти страните оценяват като позволяваща изводи по съществото на случилото се. В зависимост от процесуалните си позиции и пред настоящата инстанция интерпретират част от фактите по различен начин.

Проучването и анализът на доказателствения материал по делото обосновават приемането за установени на следните значими фактически положения:

 

На 09.12.2012г. около 15,00ч. свид. С.СТ.,  Н.И., Т.М., Д.М.М., С.М., пътували от  с.Долище към с. Л. ***, с лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № Н 1832 ВА, управляван от свид. СТ.. Валял дъжд, на участъци имало и мъгла. По главен път Добрич - Варна автомобилът преминал през неравност /дупка/  при което двете десни гуми се спукали и бил  принуден да спре на разстояние около 2200 метра преди разклона за с. Л. К.. Свид. СТ. не могъл да отстрани повредата и потърсили помощ. Свид. М. успяла да се свърже по телефона с братовчед си - подс. Я.А., който се съгласил да помогне и потеглил незабавно с автомобила си „Хонда Сивик" с peг. № В 0166 РН.

Когато около 17ч. пристигнал на мястото подс. А., установил, че банкетът е подгизнал от вода и хлъзгав и не е възможно поставянето и повдигането на автомобила с крик и извършване на демонтажа на гумите. Свид. СТ. преместил автомобила си изцяло в дясната част на пътното платно в посока гр. Варна, за да може крикът да се закрепи на асфалта и  там да извършат смяната на гумите. Подс. А. преценил, че докато оказва помощ следва да спре своя автомобил зад авариралия, насочен с предната си част в посока гр. Добрич и на къси светлини на фаровете с цел да бъде забелязван от идващите в тази лента автомобили от гр. Добрич към гр. Варна.

        Пострадалият Д.М. решил да се включи в осигуряване на  безопасността.  Облякъл върху връхната си дреха-шуба, светлоотразителна  жилетка, която не успял да закопчее. Застанал в края на пътното платно, на разстояние около 20 метра пред предната лява  част на автомобила на подс. А. и с ръце започнал да сигнализира на идващите от гр. Добрич да намаляват скоростта на движението си и да заобиколят автомобилите, които били спрели в тяхната лента на пътя. Свид. Т.М. и свид. Н.И. се преместили в автомобила на подс. А.. Свид. СТ. и подс. А. извършвали необходимите ремонтни работи.

        По същото време по пътя в посока от Добрич към Варна подс. М. управлявал джип „Фолксваген Туарег" с per. № С 4447 НА. Валял проливен дъжд, имало участъци с мъгла, движел се в зоната на действие на знак В 26 изискващ максималната скорост на движение от 60 км/ч. В автомобила пътували и свид. М., Н.В. и Т.В.. На разстояние от около 150-200 метра възприели светлините на фаровете на автомобила на подс. А., нямало други преминаващи ППС. Наближавайки без да променя скоростта на л.а. подс. М. изразил учудване пред спътниците си какво прави този автомобил  в тяхната лента за движение. Въпреки, че не бил наясно с пътната ситуация в непосредствена близост, подс. М. продължил да се движи със същата скорост. Когато автомобилът му се  намирал на разстояние от около 50 метра от лекия автомобил Хонда Сивик, подс. М. затвърдил оценката си, че автомобилът в неговата лента не предприема маневра за връщане в дясно. В следващите 30м подсъдимият решил да го заобиколи отдясно по банкета, извил волана и на около 20 м. пред л.а Хонда Сивик променил посоката си. Подс. М. не забелязал стоящия на края на пътното платно, обърнат с лице в посока гр. Добрич, с изнесен десен крак по-напред спрямо левия, пострадал Д.М.. Със скорост от 64, 62км/ч управляваният от подс. М. автомобил блъснал пострадалия с предната си лява част и навлязъл в банкета.

Последвало качване на тялото на пострадалия върху предния капак на автомобила и удар на дясната част на главата и на дясното рамо в левия край на предното стъкло на автомобила, отхвърляне наляво и напред по отношение на посоката на движение на автомобила, удар в лявата част на предното стъкло на л.а. Хонда Сивик, плъзване по тавана и прехвърляне към левия стоп-блок на л.а. Фолксваген Голф. Пострадалият паднал на земята и плъзгайки се още около 17-18м спрял пред Фолксваген Голф в лентата за движение, в обратна посока.

        Подс. М. не възприел, че е ударил човек, преминал по банкета покрай другите два автомобила и спрял на пътното платно на около 27 метра след автомобила на свид. СТ.. Подс. А. и свид. СТ. отишли при него и му съобщили какво е станало. Той от своя страна казал, че е можело да сложат триъгълник. Подс. А. поставил светлоотразителен триъгълник пред л.а. Хонда Сивик, впоследствие включил и аварийните светлини.

Близките и преминаващ неустановен лекар оказали помощ на пострадалия, който не след дълго починал, констатирано и екипа на Бърза помощ.

Незабавно били предприети следващите се действия по разследване на случилото се, фиксирани били следите от значение за действията на всеки от водачите, проектирани върху пътното платно, около него и по участващите в ПТП автомобили, допълнително били изискани справки от компетентните органи относно поставените в района и двете посоки на движение пътни знаци.

Заключението на изготвената и неспорвана по констатациите СМЕ на вещото лице д-р Господинова установява, че причина за смъртта на Д.М. е съчетана черепно мозъчна, гръдна, коремна и травма на таза и крайниците - получена в отделни травмиращи етапи при блъскане на пострадалия от автомобил при конкретната обстановка. В кръвта на  пострадалият се е установило наличие на алкохол в размер на 2.2%  и в урината 2.5%, като тези стойности съответстват на горната граница за средна степен на алкохолно опиване в стадии на излъчване и предпоставящо нарушения в координацията и забавени движения, строго индивидуално за всеки човек.

По досъдебното производство били назначени две комплексни експертизи - съдебно авто-техническа и съдебно медицинска, и допълнителна съдебно авто-техническа, съдебно медицинска и физична. Заключенията по тях били потвърдени от вещите лица в с.з. Не се спори между страните по техните констатации. Видно е, че при отговорите на въпросите относно възприетото от подс. М., направените от него оценки и решения като водач на МПС, в частта на АТ изследване вещото лице борави основно с показанията на свид. В., М. и обясненията на подс. М.. Отразени са и отговори в сферата на вероятностите, свързани със субективните възможности на подс. М. да отчете факторите от пътната обстановка и да съобрази с тях поведението си като водач.

Безспорните и категорични изводи на комплексните експертизи са - подс. М. е могъл да възприеме, че в неговата лента за движение има насрещен автомобил на разстояние от около 100м; в момента на удара пострадалият е бил на разстояние 20м пред л.а. Хонда Сивик на границата между банкета и пътното платно; в момента на удара скоростта на Фолксваген Туарег била 64.62 км/ч. като дължината на опасната зона за спиране на автомобила е 60.04метра; скоростта на този автомобил се е оказала несъобразена по отношение на пострадалия, видимостта към който била намалена от насрещните светлини на л.а. ,,Хонда Сивик, от тъмното облекло на пострадалия сливащо се с фона на банкета и от проливния дъжд – и при отчитане на факта, че зрението на водача се адаптира към силните източници на светлина /свиване на зениците/, съответно намалява видимостта към другите обекти; при взето решение от водача на Фолксваген Туарег да заобиколи  л.а. Хонда Сивик отдясно по банкета, той не е можел да избегне удара на пострадалия, ако този водач беше предприел спиране без промяна на посоката на движението си не би ударил пострадалия, но в такъв случай би ударил Хонда Сивик; не е имало техническа неизправност на л.а. Фолксваген Туарег, която да е била причина за ПТП; при конкретните особености на пътната обстановка светлоотразителните линии на жилетката, носена от пострадалия са били видими на разстояние 15м; от  решаващо значение би било поставянето на светлоотразителен триъгълник; при движение със скорост от 60 км/ч опасната зона за спиране е 53, 63м.

Самостоятелно експертно изследване установява, че при подс. М. е налице нормално състояние на очите, което позволява да вижда и управлява МПС.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на свидетелите М., В., В., СТ., М., Илиева, писмените доказателства, заключенията на изготвените по делото експертизи, частично от обясненията на подсъдимите.

А. По възраженията на страните срещу част от доказателствата и след служебната проверка съставът констатира необходимост от прецизиране на дължимия анализ на доказателствените източници.

1. Защитата счита, че средната скорост, с която подс. М. е управлявал л.а. през този ден е некоректно определена.

Видно от снимковия материал към протокола за оглед на местопроизшествието от 09.12.12г. – данните от паметта на бордовия компютър са отразили – средна скорост от 68 км/ч за последните изминати 60, 6 км. Действително в протокола за оглед на л.а. от 10.12.12г. е отразено, че стойността е 65км/ч. Вещото лице автоексперт е приело данните по снимката при първоначалния оглед и това е правилно, тъй като се касае за информация, събрана непосредствено след ПТП. След първоначалния оглед л.а. е бил движен и местен, поради което са били добавени допълнителни стойности, които са променили интересуващите разследването факти.

По същество средната скорост, с която подс. М. е управлявал МПС през деня на произшествието има единствено ориентиращо значение, доколкото не е известно по делото – действително изминатото разстояние, участъкът населени места по него и т.н. Изложените обстоятелства не са от значение за предмета на доказване, тъй като отстоят по време и характер от подлежащите на изследване. За скоростта, с която подс. М. е управлявал МПС непосредствено към момента на произшествието две комплексни експертизи са дали отговор, който не се оспорва.

 

2. Спецификата на събитието, различните зрителни точки за всеки от свидетелите очевидци и тежките атмосферни условия са довели до обясними противоречия между свидетелските показания, респ. обясненията на подсъдимите. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да разграничи стойностните гласни доказателства, като е изложил съображенията си защо ги кредитира.

1). Всички пътуващи в л.а. подс. М. са забелязали светлините на насрещния л.а. на подс. А.. Следва да се подчертае разстоянието – подс. М. в с.з. казва, че ги е видял на 150-200м, свид. В. – на 100м, свид. В.а /потвърждавайки показанията си от ДП/ на 100-200м. Докато подсъдимия и свид. М. не придобили конкретни впечатления за мястото, където е насрещния л.а. в този първи момент – свид. В.а добавя – “Определено се виждаше че този автомобил е застанал в нашата лента за движение.”.

От пътуващите с подсъдимия единствено свид. М. в с.з. съобщава, че вдясно от насрещния л.а. е преминал друг л.а. и възприела, че насрещният изпреварва, но не се прибира в своята лента – тези твърдения са изолирани от останалите доказателства /никой от спътниците й не споделя подобен факт/ и не могат да бъдат кредитирани.

Свид. В.а счела, че този л.а. заобикаля препятствие и също очаквала да се прибере в лентата си – “Усещането, възприятието, което се получи бе, че в нашата лента за движение се движи друг автомобил,…”.

Свид. В. сочи, че след като е възприел насрещните светлини ги е загубил, тъй като пътят имал “леки баирчета” – “две вдлъбнатини и едната прикрива колата там където е станало ПТП”. Твърденията не са подкрепени от писмените доказателствени средства – по този пътен участък не са отразени неравности в разстояние на по 200м в двете посоки. На местопроизшествието е извършен оглед и в светлата част на следващия ден и такива данни не са събрани. Поради което и съдът приема, че се касае за прав пътен участък без допълнителни ограничаващи видимостта фактори.

2). Противоречи на обясненията на подсъдимия информацията, която свид. В. и В.а дават относно момента на намаляването на скоростта от подс. М. след възприемане на светлините на насрещния л.а. - В. в с.з. сочи, че след като е възприел насрещния л.а. и са говорили с подсъдимия  какво прави в тяхната лента – “Когато наближихме още повече тези светлини, М. намали скоростта и се отклони вдясно от пътя…”, в ДП също е казал “усетих осезаемо намаляване скоростта на колата.”. Свид. В.а допуска, че подсъдимият е намалил скоростта на движение след като е възприел автомобила в тяхната лента, без да е набил рязко спирачки, като продължава – “След като очевидно М. бе възприел този автомобил на пътя ние продължихме да го наближаваме със скорост или по-малка или най-много същата, с която се движехме и преди това.”.

Подсъдимият в обясненията не сочи да е намалил скоростта преди изнасянето вдясно.

С оглед на показанията на свидетелите – още в заключението на първата комплексна експертиза е прието, че подсъдимият е реагирал и задействал спирачната система преди да навлезе в банкета, като в момента на навлизането тя е била 64, 62 км/ч. Заявено е, че не е възможно определянето на скоростта преди този момент – тъй като може да се установи в кой момент водачът е предприел спиране.

Следователно движението на подсъдимия преди момента на навлизане в банкета би могло да бъде с по-висока скорост, което незабавно би увеличило и параметрите на надхвърлящата допустимата за участъка. Доколкото това влошава положението на подсъдимия, съдът го отчита, но не интерпретира в негова вреда. Приетата по делото скорост на движение е 64, 62км/ч.

3). Преценява се от състава високото ниво на вероятност, с което вещото лице специалист с богата практика и призната квалификация, поради спецификата на казуса, борави при изводите си относно – видимостта, възприемането и оценката от подс. М. на действията на водача на насрещния л.а., както и видимостта и възприемането на пострадалия.

Видно е, че в отговорите на повечето въпроси към експертизата са приети положения с различна степен на вероятност. Несигурността относно значими индивидуални характеристики поставя под съмнение тези изводи. Принципите на доказване в наказателното производство изключват оценката на непроверими предположения. Поради това и констатациите следва да бъдат обосновани от съществуващи обективно доказателства в търсене на единствено възможните категорични отговори.

По този начин съдът подходи към проверката на следните изводи на КСМАТЕ:

 – на какво действително разстояние подсъдимият е възприел, че в неговата лента е има насрещен автомобил – 50м или друго. Доказано е по изследването, че от разстояние около 100м подс. М. е могъл да го възприеме. В този смисъл са и показанията на свид. В.а – “…ние да сме били от него на разстояние около 100-200метра. Определено се виждаше, че този автомобил е застанал в нашата лента за движение.”.

- “най-вероятно до момента на отклоняването на Фолксваген Туарег надясно водачът му не е възприел Хонда Сивик като спрял. Вероятно още е мислел, че Хонда Сивик се е движел и е можел да се върне в своята лента за движение” – този извод е изцяло базиран на верига от предположения, за които няма обективно проверяема основа. Доказани са два факта – отклонението вдясно е извършено 20м преди спрелия л.а., а в предходните метри – подс. М. не е предприел нищо. Разстоянието от 30 м л.а. на подсъдимия с приетата по делото скорост /17, 95м/с/ е изминал за 1, 67 секунди – време необходимо му само за да завие волана и да отклони л.а. Необходимото време за реакция на водача – с оглед посоченото в експертизата е 1, 2 секунди. Следователно – подсъдимият е отчел опасността и е реагирал със закъснение. При установените обективно 100 м, от които е могъл да види, че в лентата му се движи или е “застанал” друг автомобил, подсъдимият не е предприел реакция в интервал от 4, 47 секунди /необходими за изминаване на 80м/. В този период от време подсъдимият е имал възможност да намали скоростта до необходимата за да прецени в детайли ситуацията пред себе си или да спре възприемайки продължителното присъствие на насрещния автомобил в неговото платно за движение – явяващо се критична опасност. Този извод е потвърден и при съотнасяне на опасната зона за спиране при скоростта на движение /60, 04м/, зоната на осветяемост на фаровете /50-70м/ и разстоянието, на което е възникнала обективно опасността /100м/. Реакцията на подс. М. не само е била закъсняла, но е била и необоснована – доколкото в лявата по посоката за движението му лента не е имало пречка да бъде извършено заобикаляне. Продължителността на присъствие на л.а. на подс. А. в лентата за движение на подс. М. е самостоятелен фактор, сочещ на по-трайно от извършване на маневра в насрещната лента състояние на опасност, респ. не се открива обективно основание да се предполага, че предстои връщане в регламентираната за движението му лента.

-“при незакопчана светлоотразителна жилетка, в тъмни дрехи, сливащи се с фона на банкета, при насрещни светлини от фаровете на Хонда Сивик най-вероятно пострадалият не е бил видян и не е можело да бъде видян от водача на Фолксваген Туарег” – И в настоящото решение съдът приема, че подсъдимият не е възприел пострадалия преди и към момента на удара. Видно е обаче, че в резултат на комплексната СМАТФ експертиза е доказано, че експеримент при сходни условия с отчитане на проливния дъжд – са обосновали извод за видимост на светлоотразителните ленти на жилетката от 15 м разстояние. Връщайки се към фактите по делото – следва да се отчете, че на това разстояние л.а. на подс. М. е бил насочен изцяло към мястото, на което се е намирал пострадалия, като светлината от фаровете на л.а. на подс. А. е попадала странично, а на своите светлини подс. М. е разполагал с видимост напред от поне 50-70м. Независимо от това подсъдимият не е видял пострадалия, прието от състава.

/Прави впечатление, че в с.з. в.л. Серафимов е имал неточни твърдения – при съпоставка с приетото по експертизите – например /л. 60 в протокола/ за опасна зона за спиране при скоростта на движение на джипа е посочил 54-55м – за разлика от посочената в л. 138 от ДП от 60, 04м; както и относно разстоянието за възприемане на светлоотразителната жилетка – в с.з. е посочил, че 15 м е разстоянието без дъжд, а дъждът ще намали с 5 м, докато – в заключението на л. 162 от ДП в разстоянието от 15 м вещите лица са отчели проливен дъжд. Следвало е съдът да констатира различията и да предостави възможност на вещите лица при нужда да си припомнят депозираните заключения. Настоящият състав на съда се придържа към данните по потвърдените в с.з. заключения на вещите лица./

Съобразно отбелязаните по отделните изводи аргументи и кредитирани източници съдът прие от фактическа страна само твърдо проверимите и доказани положения. В останалата част експертното заключение не е полезно за правилното решаване на делото, тъй като не интерпретира установени факти, а субективни състояния и възможности, обусловени от хипотетични величини.

 

3. Възражението на защитата относно въведено ограничение за скоростта в района след произшествието е необосновано.

Видно от материалите по ДП – л. 202-206, към момента на случилото се е бил налице режим, изискващ максимална скорост до 60 км/ч. На 11.12.12г. е била монтирана допълнителна табелка Т 2 /2800м/ в двете посоки на движение за конкретизиране на дължината на участъка.

 

4. Тезата на защитата на подсъдимия, относно липсата на обвинение спрямо свид. СТ. – първопричина за случилата се нелепа трагедия, в кръвната проба на когото е установена употреба на етилов алкохол от 0, 41 промила – няма стойност на възражение спрямо изводите по съществото на разглежданата присъда. Фактите са били в обсега на материалите по делото и следователно са били на вниманието на наблюдаващия прокурор. Съдът е ангажиран с конкретни обвинения спрямо конкретни други лица и в тази рамка е и обхвата на въззивната проверка. Подлежащите на изследване действия на всеки от участвалите в пътната ситуация са отразени и в настоящото решение.

 

5. Доказателствата относно действията на необжалвалия присъдата подсъдим са разгледани обстойно от решаващия съд. Формулирани са безпротиворечиви и взаимнообвързани изводи, при кредитиране изцяло показанията на свидетелите, пътуващи в л.а. на подс. М., както и с оглед обясненията на подс. А. в с.з. – че е поставил триъгълника в лентата на спиране след произшествието.

Подс. А. не е следвало да спира автомобила си ориентиран в посока гр. Добрич с включени  къси светлини. От друга страна е било необходимо да постави на пътното платно на необходимото разстояние светлоотразителен триъгълник, да включи и  аварийните светлини на автомобила си. Обозначено по този начин спирането за отстраняване на повредата би било адресирано в съответствие с правилата към останалите участници в движението, които биха могли да предприемат своевременни мерки и действия за недопускане на ПТП. 

Б. При така обсъдените доказателствени източници, съдът направи следните оценки на фактическите действията на подс. М.:

Задължение на водачите е по време на движение да възприемат всяка пътна ситуация и нейното логическо развитие, като вземат и съответните мерки за безопасност. При съществуващата намалена видимост – при отчитане на нормата и на т. 55 от пар. 6 от ДРЗДвП – отразена с два от легално посочените фактори – мъгла по пътя /преди произшествието/ и валеж, при движение в участък с ограничение на скоростта, в тъмната част на денонощието и на режим на чистачки, подсъдимият е дължал цялото си внимание на пътната обстановка. Възприемането на светлини на насрещно движещ се л.а. в неговата лента, ведно с допълнителното затрудняване на видимостта, е следвало да повиши изключително вниманието на подсъдимия, пряк резултат от което би следвало да бъде намаляването на скоростта. Той е продължил да се движи със същата скорост, като е изместил очакваното решение на ситуацията към другия водач, без да е в състояние да разбере причините за неговото местонахождение в забранената насрещна лента. Поставил се е в невъзможност да използва съществуващата техническа възможност да спре. Зоната на видимост е била по-голяма от дължината на опасната му зона на спиране при тези параметри на скоростта и техническата възможност на осветеността от фаровете му на къси светлини.

Забавянето на адекватна реакция по намаляване на скоростта и обследване на пътната обстановка е застанало в основата на маневра, която не е била съобразена с ширината на пътното платно в избраната от него посока, както и с възможността безпрепятствено да се извърши същата маневра от ляво. Излизайки от платното за движение последвал удар предно - вляво и причиняването на увреждания, несъвместими с живота на стоящия на границата на платното и банкета пострадал.

Още в хода на ДП вещите лица са установили, че и двамата подсъдими са имали неправомерно поведение – подс. А. е създал опасността на пътя, а подс. М., макар и да е имал обективна възможност да я възприеме и предотврати ПТП, но не я е избегнал чрез аварийно спиране или подходяща маневра. Действително фигурата на пострадалия е била невъзприета от подс. М., но причина за това е пренебрегнатото от него изследване на ситуацията чрез намаляване на скоростта до достатъчната за да бъде възприет действителният повод за спиране в насрещната лента – аварирал автомобил, и свързаните с това рискове за наличие на хора, вещи, отломки и т.н. по пътното платно. На 15 м пред себе си той е могъл да види светлоотразителните ленти по поставената специална жилетка и при достигната ниска скорост би могъл да спре без да се включи в механизма на произшествието.

 

ІІ. От правна страна.

С разглежданата присъда съдът признал подсъдимия А. за виновен в това че на 09.12.2012г. около 17.15ч. на главен път Добрич - Варна при условията на независимо съпричиняване при управление на л.а „Хонда Сивик" с per. № В 01 66 РН нарушил правилата за движение:

Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП Всеки участник в движението по пътищата:

1.      с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл. 8, ал.1 от ЗДП Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго;

Чл. 94, ал.1 от ЗДП За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно;

Чл. 97, ал.4, 5 и 6 от ЗДП /чл. 97 (4) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.

      /5/ Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.

      /6/ Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ

       и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М.М., и извел правната оценка на действията на подсъдимия, като престъпление чл. 343, ал.1, б."в" от НК.

 

Съдът признал подс. М. за виновен в това че на 09.12.2012г. около 17.15ч. на главен път Добрич - Варна при условията на независимо съпричиняване при управление на л.а.”Фолксваген Туарег" с per. № С 44 47 НА нарушил правилата за движение:

         Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

         Чл. 8, ал.1 от ЗДП - Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго;

         Чл. 15, ал.1 от ЗДП - На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

         Чл. 20. ал.1 и ал.2 от ЗДП /чл. 20.(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.; (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението./

Чл. 21, ал.2 от ЗДП - Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, тона се сигнализира с пътен знак.

Чл. 47, ал.З от ППЗДП /чл. 47 (3) Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на забрана имат следните изображения и наименования:

       В26 - „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената"-60 км/ч/

       и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М.М., с което осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по 343, ал.1, б."в" от НК.

        

1. Доколкото е сезиран с въззивната жалба на подс. М., съдът съобрази:

Възраженията от правна страна на защитника на подс. М. са формулирани и пред двете съдебни инстанции и включват становището му, че е налице случайно деяние, извършено в хода на спасителна маневра, поради което не е налице виновно поведение. Счита се, че скоростта на движение на подсъдимия е била съобразена и не са допуснати нарушения на правилата за движение в причинна връзка с вредоносния резултат. Съставът на съда след задълбочено обсъждане на фактическата основа на делото и правната теза на защитата на подсъдимия се придържа към съображенията по мотивите на присъдата, като намира за необходимо да изложи следните допълнителни изводи:

1). Сред изобилната съдебна практика се приема, че оценката като случайно деяние на престъпен резултат вследствие опасност, създадена от пострадалия и възникнала в опасната зона за спиране на водача, може да бъде отнесена само към деец, който не е допуснал нарушение със собственото си поведение. Множество са решенията на ВКС в този смисъл - напр. Решение №246 от 1976 година, ІІІ н.о. по н.д.№148/76г. - ,,Опасната зона за спиране на едно МПС представлява основание за отпадане на отговорността на водача, в случаите когато: - Опасността за движението е възникнала в нейните граници определени от началния момент на нейното възникване до привеждането на пътното превозно средство в състояние на неподвижност.-Скоростта на движението е съобразена с изискванията на чл.20 ал.2 ЗДП... Изключени са опасни зони, които са създадени от скорости над максимално предвидените и несъобразените с конкретната пътна обстановка скорости.».

В конкретния казус случайно деяние по чл. 15 от НК, свързано с опасната зона за спиране на подс. М., не е налице. Доказани са допуснати от него нарушения на режима на скоростта. Подсъдимият като водач на МПС е бил задължен да наблюдава постоянно пътя пред себе си и да съобрази скоростта си на движение с конкретната съвкупност от значими фактори за безопасността на движението. Тъй като е имал обективна възможност да намали скоростта си за да осъзнае заемането на лентата, по която се движи във връзка с действия по отстраняването на аварията на л.а. на свид. СТ., и заради задължението си да възприема обектите по пътя и около него, подсъдимият е следвало да отчете съществуващия риск около спрелите автомобили да има хора, съставляващи самостоятелна опасност за движението. Въпреки намалената видимост при подбрана за степента на опасност скорост той е могъл да  съсредоточи вниманието си върху зоната, където е видял препятствие, и по която му предстои да премине, като безалтернативно намали скоростта си /в този смисъл и в с.з. са думите на свид. В.а при описването на логичната за нея дължима реакция/.

По-бавното придвижване е било наложително и поради допълнителното намаляване на видимостта при засичането на светлинните петна на фаровете, към усложнената с проливен дъжд пътна картина. Избраната от подсъдимия скорост не е била съобразена с условията на видимост. Макар и приетата по делото да е позволявала спиране в осветения участък от 50-70м, тя е била неподходяща за дължимото при възникналата опасност поведение – тъй като не му е позволила да оцени отделните елементи от ситуацията, един от които е наличието на човек на пътното платно. Т.е. опасността, с която подсъдимият и е могъл, и е бил длъжен да съобрази скоростта си, е възникнала за него в момента, в който е било обективно възможно да осъзнае, че на насрещният л.а. е в неговата лента за движение и трайно не променя посоката си. Тогава подс. М. е бил на 100м отдалечение и е разполагал с 5, 57 секунди да избере законосъобразна и оправдана от всички фактори, влияещи на пътната обстановка. Продължавайки да се приближава, изминавайки по 17, 95 м в секунда, подсъдимият обективно се е поставил в невъзможност да обезпечи безопасността на пътя. При намаляване на скоростта още в първоначалния момент, той би разполагал с достатъчно време, разстояние и възможност да види човекът, опитващ се да сигнализира и да е в състояние да спре преди срещата с него.

Поради което и твърдението, че пострадалият е попадал в опасната зона за спиране на л.а. на подсъдимия е непротивопоставимо на установените величини – опасна зона от 60, 04м, отнесена към разстоянието между л.а. и пострадалия – 80м в момента на възникване на опасността.

В поведението на подс. М. са налице са и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина, във формата на небрежност - обективният, тъй като подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди. Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е обратната страна на небрежността. /по Решение № 139 от 27.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 111/2009 г., I н. о., НК/.

2). Според защитата решението да премине вдясно от насрещния л.а. е съставлявало спасителна маневра, за да избегне челен удар, като е нямал задължение да предположи, че там има човек.

С предприемане на маневрата заобикаляне от дясно  подсъдимия М. не се е съобразил с изискванията на чл. 15 от ЗДвП, изискваща да се движи по пътя. Действието е било в разрез с правилата за извършване на маневри – да се убеди, че не създава опасност за останалите участници по пътя, да подаде сигнал и т.н. Подсъдимият не е преценил дали с тази си маневра няма да създаде опасност или пречки за лица или лице които в този момент са в близост или както в случая - стоят на края на пътното платно на границата с банкета. Възможно е било допустимото по чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП заобикаляне с навлизане в насрещната лента.

ТР № 106/31.10.1983г. на ОСНК на ВС разглежда обвързването на коментираните правни институти - спасителна маневра в опасната зона за спиране на МПС и случайно деяние. В т. 1 е пояснено, че спасителната маневра не е правно регламентирана и необходимостта от такива действия възникват при критична ситуация, когато водачът прави усилия да предотврати произшествие. В т. 3 – изрично е посочено, че спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. В т. 4 – изрично е посочено, че необходимо условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП начини – а именно намаляване на скоростта или спиране на МПС. В т. 5 са разгледани и случаите на основанията за освобождаване от отговорност по чл. 13 ал. 1 и чл. 15 от НК.

Изложените аргументи съставът отразява, с оглед възраженията на защитата, но доколкото е установено по делото, че подсъдимият е имал техническа възможност да спре – при приетата скорост на движение, преди срещата с пострадалия и съпоставката между опасната зона за спиране и отстоянието, на което е бил л.а. при възникване на опасността – то прилагането на чл. 15 от НК е необосновано. Отнасяйки приетото в съдебната практика към действията на подс. М. следва да бъде констатирано, че предприетата от него маневра е била неправомерна.

Подсъдимият се е поставил в нарушение на правилата за движение – тъй като е управлявал МПС с несъобразена и неразрешена скорост, не е реагирал на опасността. В разглежданото ТР е прието да се счита, че маневрата е спасителна, само ако не може опасността да се предотврати с действията по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. По делото е доказано, че намаляване на скоростта екстрено, придружено със запазване на праволинейното движение би било единствено правилното решение. Вместо това подсъдимият се е забавил и е предприел завиване надясно, което няма опора в дължимото по закон поведение и в съдебната практика, съответно не може да бъде оценено като спасителна маневра, още по-малко да доведе от отпадане на отговорността му за случилото се. /по въпросите за спасителна маневра – напр. Р 105/20.03.1984г. на ВС ІІІ н.о., Р 140/07.05.2012г. на ВКС, І н.о. и др./.

 

3.)Не се споделя становището на защитника, че скоростта на подс. М. е била съобразена. Към вече изложените в предходните пунктове съображения следва да се посочи и:

Категорично е, че скоростта е била над разрешената за участъка, а и несъобразена с факта, че движението е в тъмна част на деня, по неосветен междуселищен път и влажен асфалт, при появяваща се в отделни участъци мъгла, при проливен дъжд и срещу светлината на фаровете на насрещния л.а. Нарушено е общото задължение по чл. 20 ал. 2 на водачите да избират такава скорост на движение, която да им позволява, с оглед конкретните условия на пътя, да предотвратят ПТП при ненадейна поява на препятствие във видимата зона. Изводът че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме опасността, създадена от авариралия л.а. и да предположи присъствието на хора на пътя, но не е предприел каквито и да е било действия по намаляване на скоростта и спиране, за да предотврати произшествие се основава на подробния анализ на всички доказателствени източници.

При така намалената видимост се е изисквало водача да предприеме адекватно промяна в поведението си на пътя. “За водачите съществува задължение да изберат такава скорост, която им позволява да реагират на всяко ненадейно появило се препятствие, независимо дали е паднал човек, животно или друго препятствие и независимо дали е движещ се обект или не.” - Решение № 321 от 12.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1673/2011 г., III н. о., НК.

Скоростта на подс. М. се е оказала несъобразена с възможността да спре преди достигане на възникналото препятствие - възприемаемо преди ПТП и предвидимо при придвижването му към местопроизшествието.

 

2. По отношение на нарушените от подсъдимите специални правила за движение.

Основно значение за преценката на извършеното от подсъдимите има попълването на бланкетната норма на състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, осъществен от всеки от тях при независимо съпричиняване, с конкретните нарушения на правилата за движение по пътищата. В рамките на аргументите по въззивната жалба и при служебната проверка съставът установи, че обвиненията спрямо подсъдимите са включени като нарушени правила, които не могат да бъдат отнесени към престъпния резултат – по чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 8 ал. 1 от ЗДП.

Нормата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП указва на всеки участник в движението по пътищата да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Предписанието е общо адресирано към неустановения кръг лица, които се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Съгласно т. 28 от пар. 6 от ДРЗДвП – “Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.”. Принципите на правоприлагане налагат позоваване на общия закон, доколкото не е налице специален – отнесен към конкретен предмет на регулация. Не се касае за колизия на норми, която да налага по-сложно тълкуване. В случая – подс. А. и М. са осъществили съставите на конкретни нарушения на правилата за движение – предвидени в специални норми и стоящи в причинна връзка с престъпния резултат, поради което и не следва да бъдат ангажирани и с общото предписание за недопускане на опасност.

По чл. 8 ал. 1 от ЗДвП е предвидено водачите на пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Не се установява нарушение на това предписание. И двамата водачи са се движили – към момента на управлението на всеки от двата автомобила в режим движение, именно в дясната половина на пътя в своята посоката. Към момента на произшествието подс. А. не е бил в движение със своя л.а. и поведението му е правилно отнесено към чл. 94 ал. 1 от ЗДвП, регламентиращ мястото на спирането за престой, а подс. М. – безспорно се е движил в дясната лента на пътя в посоката си към гр. Варна.

Правилото по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП изисква водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Отнесено към поведението на подс. М. не се установява несъобразяване с него. Въпреки трудните условия за движение подсъдимият не е загубил контрол над л.а. по време на движението преди и по време на удара спрямо пострадалия. Доказателства за нестабилност на л.а. поради неравностите и релефа на банкета, както и спукването на гумата във връзка с тях, са събрани относно последвалото сблъсъка движение.

Нарушенията по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП са свързани, тъй като знак В 26 е от категорията, която общото правило на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП има предвид.

Обсъждането на допуснатите нарушения от всеки от водачите налага прецизиране. В съответствие с приетото от фактическа страна и след задълбочено проучване на трайната съдебна практика по приложение на нормите по ЗДвП и чл. 343 от НК съставът счита, че подс. А. в причинна връзка с настъпилото произшествие не е изпълнил задълженията си по чл. 94 ал. 1 от ЗДвП и чл. 97 ал. 4, 5 и 6 от ЗДвП. От своя страна подс. М. е допуснал нарушения на правилата по чл. 15 ал. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 21 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП – а именно знак В 26.

Правилата на специалните нормативни актове са били нарушени от подсъдимите непредпазливо. Комбинирането на отделните неправомерни действия на всеки от подсъдимите, в тяхната съвкупност са довели до веригата от елементи в механизма на ПТП и поради това са в причинна връзка с престъпния резултат.

Упражнявайки правомощията си проверка на присъдата по жалба на подс. М. и в необжалваната от подс. А. част, съставът счита, че следва с приложението на закон за същото наказуемо престъпление по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК да измени проверяваната присъда, като за нарушенията по чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 8 ал. 1 от ЗДвП признае и двамата подсъдими, а по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – подс. М., за невинни и ги оправдае по обвинението в тази му част. /по арг. от Решение № 52 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3071/2011 г., III н. о., НК/.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Проверката на присъдата в тази част, независимо от отсъствие на конкретни възражения по въззивната жалба, налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Значимите за определянето на наказанието обстоятелства, е необходимо да бъдат преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, а не в математическо съотношение. Оценката, следва да бъде дадена в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. По отношение на наказанието, определено спрямо подс. А. първоинстанционният съд е проявил снизходителност при превес в отчитане на човешките отношения и мотиви, които са довели до ситуацията. Частичното оправдаване по две от допуснатите нарушения не променя значението на виновно нарушените норми и не обосновава промяна в санкцията, тъй като е израз на прецизиране на материалния закон и приложената норма на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, без да са допуснати каквито и да е слабости в преценката, е довела до справедливо и съответно на извършеното от подс. А. наказание.

По отношение на подс. М., обаче, са останали недооценени обстоятелства, които имат значение на смекчаващи спрямо отговорността му.

В настоящият случай не може да се игнорира фактът, че инициалните действия по реализиране на ПТП са свързани с нарушения на правилата за движение от подс. А., допълнени от престояването на пострадалия в района на пътното платно без да е затворил светлоотразителната жилетка, с което сам се е поставил в риск /при сходни факти Решение № 287 от 24.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 284/2009 г., III н. о., НК/.

Безспорни са чистото съдебно минало, данните за семейното състояние, изразеното съжаление за извършеното.

Съобразно наличните основания за оправдаването на подс. М. по отношение на три от инкриминираните му нарушения на правилата за движение, в светлината на комплексната оценка на релевантните обстоятелства, наред със собствения му принос за възникване на обсъжданото ПТП със съставомерни последици, съставът намери, че е обосновано приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При стеклите се фактически положения и относителната тежест на действията на подс. М. в генезиса на произшествието и най-лекото предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното.

С оглед на изложеното наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под минималния предел в размер на една година. Изпитателният срок по чл. 66 НК, следва да бъде намален от четири години, на минималния от три години. Не се установяват съмнения, че личността на подсъдимия се нуждае от допълнителни усилия за корекция в рамките на пробационен надзор. За поправянето и превъзпитаването на подсъдимия са налице достатъчно гаранции с оглед качествата на личността, средата и начина му на живот, при съществуващата възможност от привеждането на отложеното наказание в случай на следващо неправомерно поведение. Кумулативното наказание - лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наложено на основание чл. 343г НК, също следва да бъде намалено до размера на наказанието лишаване от свобода - от една година. Подсъдимият е водач на МПС от 37 години. От справката за нарушенията му се очертава като проблем - съобразяването му с дължимата скорост на движение – пет от наложените му наказания са по чл. 182 от ЗДвП, регламентиращ различни варианти на такова поведение. Налагайки наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година – със следващите се от размера на санкцията административни изисквания, съдът намира, че в необходимата и достатъчна степен се гарантира предизвикването на промени в съзнанието му като водач на МПС към спазване на установените правила за движение.

Настоящата инстанция счете, че така отмерено и с оглед чл. 57 ал. 2 от НК, наказанието на подсъдимия М. е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и единственото отегчаващо - предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В този смисъл е налице основание за изменение на присъдата по чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 44 от 20.05.2014 г., на Окръжен съд - гр. Варна, постановена по НОХД № 178/2014 г., по описа на съда, както следва:

1. ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ЧАСТТА, с която подсъдимият Я.Б.А. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 343 ал. 1 б. В от НК при нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, като го признава за невинен и оправдава в тази част на обвинението и В ЧАСТТА, с която подсъдимият К.М.М. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 343 ал. 1 б. В от НК при нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 8 ал. 1 от ЗДвП и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като го признава за невинен и оправдава в тази част на обвинението. 

 

         2. ОПРЕДЕЛЯ наказанието на подс. К.М.М. по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода от две години на ЕДНА ГОДИНА; изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК- от четири години, на ТРИ години; и наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на основание чл. 343г НК- от две години, на ЕДНА ГОДИНА.

 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :