Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136/29.6.2016г. 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На трети юни през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: П.П.

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 187 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият Г.А.А. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение №264/30.09.2015 година по ВНОХД №404/2015 година на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдена присъда по НОХД №1802/2014 година на Районен съд-Варна.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично. Поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, като твърди че редовните инстанции са допуснали процесуални нарушения при установяване на фактите по делото, обосновали и неправилното му осъждане. Искателят желае делото му да бъде върнато за ново разглеждане в инстанционните съдилища.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, при произнасянето си взе предвид следното: 

С присъда №101/11.03.2015 г. по НОХД № 1802/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, Г.А.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на 05.04.2014 година в гр.Варна извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание деянието му се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Наложено е наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с минималния изпитателен срок от три години.

Присъдата е влязла в сила на 30.09.2015 година, след като е преминала през въззивна проверка. С решение №264/30.09.2015 година по ВНОХД №404/2015 година, състав на Окръжен съд – Варна я  потвърдил на основание чл.338 от НПК.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано лично от осъдения. Същото е допустимо, подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

По същество искането е частично основателно, като аргументите за това са следните.

1.По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:

Искателят твърди съществени процесуални нарушения, резултат от дискредитиране на основните начала по чл.13 и чл.14 от НПК. Тезата си защитава с открити дефицити във формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанционни съдилища. Порокът съзира още в слабости на аналитичната дейност, резултат от ненадлежното обсъждане на противоречията в показанията на свидетелите по съществени елементи на събитието - повод за промяна в поведението му, степенна публичност на действията и отношението към служителите на МВР, извън вербалната комуникация.

Варненският апелативен съд намира оплакването за неоснователно.

В принципен план вътрешното убеждение на съда по фактите не е имагинерно понятие. То се основава  на доказателствени материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Дължимият анализ на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност в обхвата на чл.102 от НПК. За процесуално нарушение от категорията на съществените би могло да се мисли ако решаващият орган е игнорирал напълно или е обсъдил формално/превратно някои доказателствени източници. В случай на произволна доказателствена оценка би било налично касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Настоящият съдебен състав не намира нарушения от кръга на очертаните в оценъчната дейност на първоинстанционния съд. Параметрите на доказателствената съвкупност са правилно идентифицирани и попадат в обхвата на чл.102 от НПК. Приоритет по делото имат гласните доказателства, въведени надлежно чрез показанията на св.св.К. /л.173 гръб от НОХД/, С. /л.175 от НОХД/, М. /л.177 от НОХД/, И. /л.178 гръб от НОХД/, В. /л.180 от НОХД/, Ч. /л.181 гръб от НОХД/, Я. /л.204 гръб от НОХД/, С. /л.206 гръб от НОХД/ и чрез обясненията на подсъдимия /л.207 гръб- л.208 от НОХД/.  Принос в доказателствения процес имат също писмени доказателства и съдебни експертизи.

В рамките на предмета на доказване и чрез ресурса на процесуалните способи, в първоинстанционното съдебно производство се е развило същинското процесуално познание. Доказателствената съвкупност е очертала противоречия по елементи от събитието, интересуващо конкретното наказателно производство. Тези противоречия не са убягнали от вниманието на първоинстанционния съд, който ги е обсъдил детайлно. Оценката на доказателствата е сторена при спазване на правилата на формалната логика и процесуалните изисквания към нея.

Във връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, първонистанционният съд е установил фактическа еднопосочност на показанията на св.св.К., С., Я., М., И. и В.. Приносът на показанията на св.С. и св.Ч. е отчетен като частичен, като изводът не е самостоен, а формиран след задълбочена оценка за достоверност на гласните доказателствени средства. Оформената група от гласни доказателствени източници е детайлно съпоставена със съдържанието на обясненията на подсъдимия. След анализ, първоинстанционният съд достигнал до извод за частична достоверност на доказателственото средство, касаеща отделни факти, сред които отправените реплики към полицейските служители и действията на искателя по изпълнение на издаденото разпореждане.

Изложените подробни съображения по относимостта, допустимостта, достоверността и достатъчността на доказателствата при стриктно позоваване на съдържанието на доказателствените средства е основание да се приеме, че вътрешното убеждение на първоинстанционният съд е формирано при спазване на изискванията на процесуалния закон за пълно, обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото.

При извършената въззивна проверка на присъдата, въззивният съд също  изложил съображения защо намира фактическата обстановка за правилно изяснена от районния съд. Становището му не е резултат на формална проверка, а на детайлна такава, основана и на събрани доказателства в съдебното следствие в тази инстанция. Доказателствената съвкупност била попълнена с гласни и писмени доказателства, чрез които на практика установяването в пълнота на правнорелевантни факти е било изчерпано. Същото е сторено по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Оплакванията на искателя са концентрирани към нарушение на принципа по чл.14 от НПК, допуснато от въззивната инстанция в процеса на формиране на вътрешното убеждение. Г.А. съзира дефицити в оценката на доказателствата за достоверност и достатъчност, с акцент върху противоречивите показания на свидетелите К., С. и Я.. Искателят счита, че на гласните доказателствени средства е придадена презумптивна сила, а извършената проверка за тяхната достоверност оценява като формална.

Сочените процесуални нарушения от категорията на съществените не намират опора в материалите по делото. Съобразно чл.14 ал.1 от НПК, съдът взема решението си възоснова на закона и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в обхвата на чл.102 от НПК.

Вътрешното убеждение на въззивната инстанция е проследимо чрез съдържанието на съответното решение. Концентрирано по оплакванията на искателя, настоящият съдебен състав констатира обсъждане на показания на свидетели-очевидци, въвеждащи преки доказателства относно елементи от деянието. Касае се за показанията на св.св.Ч., В., И.  и  С., имащи съществен принос по установяване поведението на искателя преди пристигането на полицейския и медицинския екип, включително оказаната му от полицейските служители помощ за отвеждането му до вътрешността на линейката.

С особена настоятелност във въззивното производсво искателят е поставял въпроса за възможността чрез камери от външно/вътрешно видеонаблюдение да се установят факти от събитието. Въззивният състав сторил необходимото да попълни доказателствената съвкупност в този аспект.   Чрез допълнителен разпит на св.В. са въведени факти относно местоположението на средствата за наблюдение около и вътре в бар „Фуго”,  в гр.Варна. От съдържанието на гласното доказателствено средство /ВНОХД, л.46/ става ясно, че по фасадата на сградата имало разположени камери за външно видео-наблюдение. В обхвата им обаче не попадало мястото, където бил спрян автомобила на ЦСМП. В показанията на св.В. се чете, че камерите за вътрешно и външно наблюдение съхранявали записите си в срок до три месеца, т.е. към момента на провеждане на съдебното следствие във въззивната инстанция носителите на информация не са съществували.

Въпреки това за доказателствена празнота е невъзможно да се мисли. Факти за местоположението на искателя спрямо момента на пристигане на специализираните екипи са съдържими в показанията на св.св.Ч., И., В. и С.. След проверка на тяхната относимост, допустимост, достоверност и достатъчност чрез взаимната им връзка с доказателствената съвкупност, въззивният съд е обосновал своя верен логически извод /ВНОХД, л.59/.

Доказателствено идентифициран е факта относно промяната в поведението на искателя А., като  в тази насока въззивният съд е основал изводите си върху показанията на свидетелите С., И., Михайлов и В..

            Що се касае до показанията на свидетелите К., С. и Я. конкретно за поведението на искателя вътре и след напускане на линейката, оплакването за проява на оценъчна формалност от страна на въззивния състав не може да се сподели.  Избраният подход от съдебния състав за проверка на доказателствените източници през призмата на въведените преки доказателства чрез показанията на св.св.М., И. и В. /л.59 от ВНОХД/ е надежден способ за  постигане на обективност и разкриване на действителните параметри от събитието. Чрез този подход въззивният съд е достигнал до синхронни фактически изводи, с отразените в мотивите към първоинстанционната присъда. Все в коментираната насока следва изрично да се държи сметка, че още в стадия на съдебното следствие пред първата инстанция са били констатирани противоречия в показанията на свидетелите И. и В. относно репликите на искателя към полицейските служители и заявленията за неговата месторабота. След отстраняване на фактическите противоречия се е достигнало до единност по релевантните обстоятелства, консолидирана посредством гласните доказателства в показанията на свидетелите К., С. и Я.. 

            Настоящият състав не констатира нарушение на правото на защита на искателя в стадия на въззивното съдебно заседание. Конкретно, оплакването касае нарушение на процесуалното право на лична защита в съдебните прения. Протоколът  за съдебното заседание съобразно чл.131 от НПК е доказателствено средство за съответните действия и реда, по който са били извършени. Така, чрез съдържанието на протокол от проведено съдебно заседание на 10.09.2015 година по ВНОХД №404/2015 година по описа на ВОС не се установява съдебната реч на искателя А. да е била прекъсвана от председателя на съдебния състав.

            С оглед горното, настоящият състав прие липса на процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, които да са основание за тяхната отмяна.

2.По оплакването за нарушение на материалния закон:

Инкриминираните действия на искателя несъмнено притежават характеристиката на непристойни - отправените от него към полицейските служители реплики /закани, псувни, обиди/ са проява в разрез с установените порядки в обществото и поради това обективно са в състояние да го скандализират. За квалифицирането на конкретно поведение като "хулиганство" по смисъла на чл.325 ал.1 НК е без значение неговата насоченост към конкретно лице или множество субекти, стига то по естеството си да е непристойно, грубо да противоречи с общоприетите морални и социални стандарти на поведение, да скандализира обществото и паралелно с това да изразява неуважението на дееца към него. В случая от съществено значение  не е конкретния субект към когото искателят е насочил деянието си, а засегнатия кръг обществени отношения, защитавани от нормата на чл.325 от НК /ППВС 2-1974, Р 78-1973-2 н.о./.

Във връзка с претендираната липса на публичност в действията на искателя изрично следва да се отбележи, че законът не въздига такъв признак на престъплението. Според задължителното за съдилищата ППВС 2-1974, хулиганските действия могат да не са извършени на публично място, но след това да са станали достояние и на други лица. Доказателствата по делото сочат на хипотеза, в която деянието на искателя се е развило пред множество лица – свидетелите В., Я., Димитров, И., М., като от съдържанието на показанията им е изводимо тяхното възмущение. Поради това представените доводи за несъставомерност на деянието са неоснователни.

Установените действия на искателя не покриват от обективна и субективна страна квалифицирания състав на престъплението „хулиганство” по  чл.325 ал.2 от НК. Съобразно ППВС 2-1974 окачествяването на хулиганските действия като отличаващи се с изключителен цинизъм или дързост е възможно, когато те са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи нравствените принципи, грубо засягащи интересите на обществото и личността, изразяващи грубо нахалство или оскърбление.

Разглежданият случай не е такъв. Изречените от искателя   реплики – псувни, ругатни, обиди и заплахи към полицейски служители не надхвърлят  по интензитет обичайното скандално поведение. Поради това и предвид липсата на изключителния цинизъм и дързост, деянието на искателя се явява съставомерно по  основния състав на чл.325 ал.1 от НК, т.е. предходните инстанции са приложили неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение е отстранимо от настоящата инстанция, която разполага с правомощието по чл.425 ал1 т.3 от НПК да измени решението и присъдата, тъй като това е в полза на осъдения. Искателят А. следва да бъде оправдан по обвинението  за престъпление по чл.325 ал.2 от НК.

Въпреки параметрите на санкцията на чл.325 ал.1 от НК, обсъдими на плоскостта на чл.78а ал.1 от НК, искателят не може да бъде освободен от наказателна отговорност за това престъпление. В случая действа императивната забрана на чл.78а ал.7 пр.последно от НК. Престъплението, за което Г.А. е признат за виновен, е извършено спрямо орган на власт при изпълнение на службата.

Наложеното наказание на искателя е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Той е неосъждан, ползва положителната характеристика за личността си /л.165-170 от НОХД №1802/. От друга страна обаче стои изключителната интензивност на инкриминираното деяние, отразила се върху дейността на екип от ЦСМП-Варна, посетители на нощно заведение и част от персонала на същото.  При незначителния превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказание под средния размер в посока към минималния съобразно санкцията на чл.325 ал.1 от НК изпълва изискването за съответност на наказанието и престъплението. Приложението на чл.66 ал.1 от НК намира основанието си веднъж в наличието на материалноправните предпоставки за това и втори път във възможността индивидуалната превенция на наказателната отговорност да се постигне по този начин. Удовлетворяването на последната се отразява и върху реализирането на генералната превенция на наказанието.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че е налице основание за възобновяване на наказателното дело, като бъде изменено въззивното решение и искателят бъде оправдан по обвинението за квалифицирания състав на престъпление по чл.325 ал.2 от НК.

С оглед изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 404/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като изменя постановеното по него въззивно решение № 264/30.09.2015г., както следва:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което Г.А.А. е бил признат за виновен в такова по чл. чл.325 ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.325 ал.2 от НК.

 

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.