Р Е Ш Е Н И Е

 

153/17.08.2015

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тридесети юли

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

Секретар: С. Д.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова НДВ № 188 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият Д.Т.Д. е направил искане за възобновяване на НОХД № 295/2013 г. по описа на Районен съд Провадия.

В отправеното първоначално до ВКС, впоследствие до АС-Варна /предвид последвалата законодателна промяна на НПК /ДВ бр. 42/15г/ искане се съдържат твърдения за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие относно инкриминирания период между диспозитива и обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, както и в липса на мотиви в решението на на въззивния съд.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа изцяло искането.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, като моли  то да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

С Присъда № 38 от 16.053.2014 г. по НОХД № 295/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия Д.Т.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 1 б.”а” от НК  за това, че на 13.12.2010г. в гр.Провадия, Варн. обл., при управление на МПС - лек автомобил марка „ВАЗ 21013” с рег.№ В 36 40 СТ, нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в резултат на което по непредпазливост причинил имуществени вреди, представляващи повреди на лек автомобил марка „Форд Фокус” с регистрационен номер на Република Чехия № 6В 01197 в размер на 6 398.48 лева, собственост на Златко Маринов Петров,  поради което е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: - по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично; - по чл. 42а, ал. 2 т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от десет месеца; -по чл.42а ал. 2 т. 6 от НК - Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, за срок от 1 година; На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от десет месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С Решение № 30 от 05.02.2015 г. по ВНОХД № 1395 по описа на Окръжен съд – Варна за 2014 г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

 

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е в законоустановения срок и разгледано по същество е основателно: В хода на второинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на пълна, цялостна и задълбочена проверка, дължима по закон от страна на въззивния съд. Основателни са възраженията на осъдения, че решението на Окръжен съд – Варна в действителност не е мотивирано. Приемането от страна на въззивния съд на същата фактическа обстановка, установена и възприета от районния съд, само по себе си не е нарушение. Дословното преповтаряне на цели абзаци от мотивите на първата инстанция обаче, какъвто е бил подхода на Окръжен съд – Варна, категорично не може да се приеме за правилен и препоръчителен подход при изграждане на въззивен съдебен акт. Липсата на собствена аргументация от правна страна на решението, доколкото декларативното съгласие с правните изводи на предшестващата инстанция не представлява надлежно мотивиране, е драстично нарушение на установените процесуални правила, относими към дейността на въззивния съд. Поставилата началото на второинстанционното производство жалби на ч. обвинител Петров и подсъдимия Д.  не са били бланкетни /жалбата на подс. е била допълнена преди разглеждане на делото в открито заседание/ с надлежно изложени доводи в подкрепа на релевираните основания за отмяна (л. 3 и 19 и сл. от въззивното дело). Именно на така отправените възражения и оспорвания Окръжен съд – Варна е бил длъжен да отговори. Решаващият второинстанционен съд изцяло е игнорирал изложените от жалбоподателите твърдения и не е извършил собствен анализ от правна и фактическа страна. Нещо повече, дори въззивните жалби да се ограничаваха до бланкетно оспорване, това не би било основание въззивната инстанция да неглижира собствените си задължения по чл. 314 НПК. За разлика от касационната проверка, на която по принцип служебното начало не е присъщо, при въззивната такава спазването на това своеобразно правило е задължително. Без значение пълнотата на оспорването и характера на наведените възражения, въззивният съд като контролна инстанция, е длъжен да провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 314 НПК. В противен случай се накърняват правата на оспорващите, тъй като те са лишени от възможността да разберат аргументите, поради които са отхвърлени техните възражения, съответно. Пред ревизиращата въззивна инстанция подс. Д. чрез защитника си изрично е развил доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие в инкриминирания период между диспозитива и обстоятелствената част на внесения обвинителен акт – по този въпрос ВОС не е изложил абсолютно никакви мотиви /за разлика от първоинст. съд, пред когото е бил поставен също този въпрос/. В решението си въззивния съд се е задоволил единствено да посочи, че: „…Настоящият състав на BOС, възприема тезата и доводите на решаващият съд относно съставомерността на извършеното престъпление, формата на вината, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и вида и размера на наложеното наказание…”. С този абзац, практически въззивният съд е обективирал изискуемата от НПК проверка на първоинстанционния съдебен акт, без обаче да отговори на направените пред него възражения от страните по конкретни факати и обстоятелства. Липсата на мотиви, както на първоинстанционен, така и на въззивен съдебен акт, всякога представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, което води до отмяна на акта. Причината е, че поради естеството си то представлява пречка да се установи правилно ли съответният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение, изследвал ли е в цялост всички относими доказателства по делото и извършил ли е изискуемата надлежна проверка на дейността на предходната инстанция. Този порок не позволява на АС-Варна, действащ в случая като касационната инстанция, да упражни правомощията си по чл. 354 от НПК, което налага отмяна на обсъжданото въззивно решение и връщане делото на второинстанционния съд.

При новото му разглеждане Окръжен съд – Варна следва да постанови акт, в който да даде отговор на всички отправени от жалбоподателите възражения, като спази законовите изисквания, касаещи извършвана от въззивен съд инстанционна проверка.

 

 

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на  чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Варненският апелативен съд в настоящия си състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ВЪЗЗОБНОВЯВА  ВНОХД № 1395/2014 г. на Окръжен съд – Варна.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 30 от 05.02.2015 г., постановено по ВНОХД № 1395/2014 г. от Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.