П Р И С Ъ Д А

 

№   10/19.07.2018 г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД                НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

МАЯ НАНКИНСКА

 

Секретар П.П.

Прокурор Илия Николов

Като разгледа докладвано от съдия Тончева

ВНОХД №188 по описа за 2018 година

 

На основание чл.336 ал. 1 т.1 от НПК ОТМЕНЯ присъда №30/23.03.2018 година, постановена по НОХД № 627/2016 година от Окръжен съд гр.Варна в наказателно-осъдителната част, като вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА В.Ц.П., роден на *** ***, живущ ***, български гражданка, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 28.11.2015 година в гр.Девня, обл.Варна, умишлено умъртвил Мартин Тодоров К., като убийството е извършено по хулигански подбуди и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.т.6, пр.3 и т.11 пр.1, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия  П. да заплати на частния обвинител и граждански ищец З.А.  К. сумата от 570 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

 

На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 - дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.

 

                                                          

 

Мотиви към присъда №10/19.07.2018 година по ВНОХД №188/2018 година по описа на Апелативен съд Варна:

 

         Въззивната проверка на присъда № 30/23.03.2018 година по НОХД №627/2016 година по описа на Окръжен съд-Варна е предизвикана от протест и жалби по чл.318 ал.6 от НПК. Становищата на всички страни са за неправилност на постановения съдебен акт.

Първоинстанционният прокурор обосновава материална незаконосъобразност на присъдата и несправедливост на наложеното наказание. Счита, че конкретната характеристика на деянието на подсъдимия се отнася към състава на по-тежко наказуемо престъпление по чл.116 ал.1 т.т.6 пр.3 и 11 пр.1 от НК, за което В.П. следва да бъде осъден и съответно, наказанието му да бъде увеличено.

Чрез жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци също се прави искане за отмяна на присъдата на окръжния съд и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден за квалифициран състав на убийство по чл.116 ал.1 т.т.6 пр.3 и 11 пр.1 от НК, като му се наложи максимално наказание. Алтернативно е искането за изменение на атакувания съдебен акт  чрез увеличаване на наказанието до максимума на санкцията в основния състав на престъплението по чл.115 от НК.

Присъдата не е удовлетворила и интересите на защитата, която с оплаквания за процесуална, материална незаконосъобразност, несправедливост на наложеното наказание и несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, заявява интерес  от отмяна на съдебния акт и връщане на делото в първата инстанция за новото му разглеждане, за изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по алтернативните състави на чл.118, чл.119 с евентуално приложение на чл.12 ал.4 от НК и на чл.124 от НК, намаляване на наказанието. С пространно допълнение въззивната жалба е мотивирана по отделните просителни пунктове.

В съдебното заседание във въззивната инстанция протестът и жалбите се поддържат изцяло.

Пледоарията на прокурора е насочена към  привидността на личния мотив за извършеното убийство на М. К.. Чрез позоваване на доказателства от делото, въззивният прокурор обосновава тезата си за липса на лични отношения между дееца и жертвата, които да са създали мотив за умъртвителното деяние. Поведението на подс.П. се определя като „бабаитско” - без проявен интерес каква е конкретната ситуация, раздал правосъдие по свои правила.  С тези допълнителни аргументи, въззивният прокурор счита, че протестът на първоинстанционната прокуратура е основателен, като при всички случаи наказанието на подсъдимия също следва да бъде увеличено.

В пледоарията си по съществото на делото, повереникът обосновава становище за наличие на хулигански подбуди за умъртвителното деяние по чл.116 ал.1 т.11 пр.1 от НК. Присъединява се към доводите от пледоарията на прокурора по отношение на съставомерността на деянието и по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК. Поддържа искането си за увеличение на наказанието.

В речта си, защитникът също се придържа към писмените аргументи от въззивната жалба. Счита присъдата за незаконосъобразна поради превратен анализ на доказателствата, едностранчивост на оценката им, липса на мотиви по обстоятелствата имал ли е подсъдимият нож и какви конкретно действия е извършил на инкриминираната дата. Адв.Н. оспорва част от съдебните експертизи, като счита че осъждането на В.П. за престъпление по чл.115 от НК почива на предположения. Така обосновава интерес от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.

В алтернатива защитникът поддържа становището си за неправилно приложение на материалния закон. Счита, че на инкриминираната дата по отношение на подзащитния му и придружаващите го, е било извършено противоправно нападение от св.Р.В. и починалия М. К.. Последвалите действия на В.П. оценява през съставите на  престъпленията по чл.118 или чл.119 от НК, в каквато насока е заявен интерес от изменение на присъдата.

Пледоарията на защитника засяга и още една алтернатива, свързана с преоценка на доказателствата с отношение към субективната страна на престъплението по чл.115 от НК. Към настоящата инстанция се отправя искане да се констатира евентуален умисъл при извършване на престъплението, с очаквано от това намаляване на наказанието.

В лична защита подсъдимият изразява съжалението си за случилото се с М. К.. Твърди, че не е могъл да предотврати ситуацията, че е готов да поеме вината си, но само за това, което реално е извършил.

В последната си дума подсъдимият заявява очакване за справедлива присъда.

         С атакуваната присъда, окръжният съд е признал подс.В.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, защото на 28.11.2015 година в гр.Девня, обл.Варна, умишлено умъртвил М. Т. К.. Наказанието е индивидуализирано при приложението на чл.54 от НК на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение. Прочетен е оправдателен диспозитив по обвинението  за престъпление по чл.116 ал.1 т.т.6 пр.3 и 11 пр.1 от НК.

С присъдата са уважени граждански искове от по 130000 лева в полза на родителите на починалия, като е присъдена и законната лихва върху главниците от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Окръжният съд е зачел предварително задържане на подсъдимия, разрешил е въпроса с веществените доказателства, приложил е чл.189 ал.3 от НПК.

  До постановяването на тази присъда се е достигнало след провеждане на съдебно следствие по алтернативния ред на чл.371 т.1 от НПК. Със съгласието на страните не е бил проведен разпит на св.св.М.СТ., М.Ш., М.М., В.СТ., К.И., СТ.И., Д.Д., Д.А., Л.С.и П.И.. С оглед положителната констатация по чл.372 ал.3 от НПК и при приложение на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК окръжният съд е приобщил към доказателствената маса показанията от досъдебното производство на горепосочената свидетелска група. Останалите доказателства и доказателствени източници от досъдебното производство са били подложени на подробна процесуална проверка в съдебното следствие в първата инстанция. Удовлетворени са били доказателствени потребности от нови експертизи, събиране на писмени и гласни доказателства.

Въззивният състав счете, че изясняването на обективната истина преминава през допълнително съдебно-следствено действие – разпит на св.Р.В., който проведе в рамките на  съдебно следствие.

Според настоящия състав, оценката на доказателствената маса обосновава релевантни фактически положения, напълно сходни с приетите в мотивите на проверяваната присъда, накратко изложени по следния начин:

През м. ноември 2015 година подс.В.П. работил като охранител в дискотека „Каталина", намираща се в сградата на Младежкия дом, в кв.”Повеляново”, гр.Девня. Заведението отваряло два пъти седмично, с работно време от 23.00 часа до 06.00 часа.

На 28.11.2015 година подсъдимият и св.А. пристигнали в дискотеката около 00.30 часа. Пътували до кв.”Повеляново” с л.а. „Ауди” с ДК№В 9462 РХ , управляван от подс.П..

В заведението св.СТ. и нейна приятелка по име С., неустановена за целите на наказателното производство, споделяли компанията на мъжете.

На посочената дата в дискотеката имало множество посетители. Освен клиенти, там се намирали св.св.Д.С. и Л.С., М.СТ.. Първите двама фактически стопанисвали заведението, а св.СТ. била приятелка на св.С. и работела като сервитьорка.

След 00.30 часа в дискотеката пристигнали св.Р.В. и приятелят му М. К.. Преди това двамата били в заведение в гр.Варна, където консумирали алкохол.

В дискотеката св. В. и К. първо били сами. После се присъединили към компанията на св.Д.Д.. През цялото време пили алкохол.

Около 03.30 часа посетителите на заведението започнали да се разотиват. Дискотеката напуснал също св.Л.С.. Около 05.00 часа в увеселителното заведение останали св.св.Б., В., М. К., св.св.А., СТ. заедно с приятелката си, св.Д., св.Д.С. и подс.П..

Св.Д. спрял музиката по разпореждане на св.С.. Малко по-късно от заведението си тръгнали подсъдимият, св.СТ. и момичето С.. С колата на П. първо пътували до дома на С., а после до друг квартал на гр.Девня, където бил домът на св.СТ..   

В същото време в дискотеката М. К. провел разговор със св.С.. На пострадалия предстояло брачно тържество. По този повод той попитал св.С. дали може да проведе празненство следващата седмица. Свидетелят дал утвърдителен отговор, след което напуснал заведението. С него излезли св.св.А. и Б..

След кратко време в дискотеката се върнали последните двама свидетели. В този момент св.В. разговарял с дисководещия  - св.Д.. На бара сам стоял М. К.. Св.А. се приближил до него и го попитал до кога само тях ще чакат, за да затворят заведението. К. реагирал с реплика, че си плаща. Св.А. му отвърнал да си взима пиенето и да напусне дискотеката. В този момент М. К. се изправил от стола и застанал фронтално срещу св.А.. Въпросът „Ти много ли си важен?” ядосал охранителя, като той нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на К.. От удара пострадалият паднал на земята. Св.А. реализирал втори удар в областта на лицето му.

Тогава се намесил св.В., удряйки с юмрук в лицето св.А.. Двамата били отдалечени един от друг от св.Б.. Св.А. бързо напуснал дискотеката, следван от св.Б..

В същото време във фоайето на Младежкия дом се намирал св.Д.С.. Между него и св.А. не се провел разговор за ситуацията вътре в залата.

Св.А. излязъл от сградата. Отишъл на отсрещния тротоар до добре осветен магазин. В 06.06ч от телефон с №0897340774, свидетелят се обадил на телефона на подсъдимия с №0877445855. В това време В.П. бил сам със св.СТ. в колата, пътували към дома й. Последвал няколко секунден разговор, чийто финал сложил подсъдимият с репликата „Идвам брат!”. Веднага обърнал колата и се насочил обратно към дискотеката.

В същото време св.С. влязъл в заведението. От обясненията на св.СТ. разбрал за сбиването. После пак излязъл във фоайето.

Св.В. съобразил, че заедно с М. К. трябва да предприемат някаква защита. Взел един стол тип „щъркел” и подканил приятеля си да тръгват незабавно. Поради претърпян инцидент преди години в също заведение, свидетелят очаквал всеки момент да бъдат нападнати и бити. Двамата излезли от дискотеката и се скрили в близката детска градина. Там имали намерение да изчакат идването на св.Д.С., който по молба на М. К., вече пътувал да ги прибере.

В двора на детската градина двамата мъже се намирали на разстояние от входната врата. Столът бил тяхното средство за евентуална отбрана.

В 06.15 часа подс.П. вече се намирал на територията на кв.”Повеляново”. Тогава получил повторно позвъняване от св.А.. Между двамата се състоял 13 секунден разговор, като почти след края му подсъдимият паркирал на паркинга пред сградата на Младежкия дом. В себе си мъжът носил сгъваем нож.

Оформила се група - първо от св.А. и подсъдимия, към които много бързо се присъединили св.св.Б., С., Д. и СТ.. Подсъдимият попитал „Къде са оръжията?”, на което св.А. реагирал, че не му трябват. Тогава подсъдимият попитал „Къде са, къде са?”, на което св.Б. отговорил, че ги видял да отиват към детската градина.

Подсъдимият и св.св.А., Б. и С. се устремили с бърз ход към двора на градината.

Намиращите се пред заведението св.св.Д. и СТ. не последвали групата. Първият останал до ъгъла на сградата. Вторият се отдалечил към близък мост. Св.СТ. се върнала да заключи дискотеката.

 Пръв в двора на детската градина влязъл подсъдимият. В дясната си ръка държал отворен нож. С него нападнал М. К..

Останалите трима свидетели нападнали св.В.. За да се отбранява последният размахвал стола тип „щъркел”. Св.Б. застанал зад св.В.. Св.св.С. и А. се насочили към двете страни на мъжа. Нападението над св.В. започнало от св.А.. Към неговите удари с ръце и крака се присъединили св.С. и св.Б.. Св.В. умолявал нападателите да ги оставят на мира.

В това време с ножа подс.П. нанасял удари по тялото и лицето на М. К.. Сменял местоположението на оръжието в двете си ръце. Така подсъдимият с няколко  удара на ножа причинил следните наранявания на пострадалия: три броя успоредни рани в областта на лявата скула на 4см зад външния полюс на лявата вежда, една рана в долната част на лявата буза, една рана в областта на дясното рамо, една рана в горната част на предната повърхност на гръдния кош с дължина около 16см и една порезно-прободна рана по предната повърхност на гръдния кош на ниво 4-то ляво междуребрие.

Освен тези удари подс.П. реализирал още други девет, които прерязали якето на пострадалия в предната част и в областта на ръкавите.

Единият от ударите с ножа бил осъществен от подсъдимия  при захват с лява ръка на горната дясна част на якето на М. К.. Изпълнението довело до самонараняване на лявата му ръка, в областта на задната част на палеца и дланта.

В един момент пострадалият се свлякъл на земята. Подсъдимият П. го изоставил и веднага се присъединил към тримата си приятели.  Св.В. вече бил без стола. Вещта му била отнета от св.Б., като с нея той нанесъл удар в тила на отбраняващия се. Св.В. лежал на земята с ръце, свити около главата си. В това положение подс. П. му нанесъл удар с ножа в областта на лявото бедро.

Край на боя сложил св.С.. Той казал на останалите да се пръскат. Св.Б. взел стола и всички напуснали двора на детската градина.

В това време св.В. се посъвзел. Пълзейки стигнал до приятеля си, който дишал странно. Свидетелят започнал жално да вика „М.е, М.е”.

Тичайки, групата на младите мъже  се отправила към колите на паркинга. Преди да достигнат автомобилите подсъдимият казал на св.С.: „Този май го дупнах много лошо! Май си нарязах и ръката!”. Тогава св.С. видял в ръката на подсъдимия нож с отворено острие. Лявата му ръка била окървавена. П. затворил ножа и го прибрал в джоба на якето си.

В момента, в който  мъжете се качвали в колите, пред дискотеката пристигнали св.св.С. и СТ.. Св.С. чул репликата: „Свършихме си работата!”.

От паркинга тръгнали две коли. В първата – л.а. „Ауди” с посочен по-горе ДК№ се качили подс.П. – водач, св.А. – на предна сяна седалка и св.СТ. – на задната седалка. Св.А. питал приятеля си как е, а той му отговарял, че трябва да отиде в болница, за да му зашият ръката. Пътували в посока към гр.Варна.

С другия лек автомобил отпътували св.св.С., Д. и СТ..

От своя страна св.св.С. и СТ. тръгнали да търсят приятелите си.  Чули стенанията на св.В.. Св.С. позвънил на телефона на М. К.. Отговорил св.В., който упътил мъжете към детската градина. После св.В. позвънил на тел.112. Действията му били възприети от св.св.С. и СТ.. Св.СТ. се върнал към дискотеката да чака линейката. Св.С. чул странното хъркане на М. К., като не след дълго мъжът починал.

В това време край района на детската градина преминавал св.К.. Чул гласове и влязъл в двора. Видял как св.В. милвал по лицето лежащ на земята мъж. От думите на св.В., св.К. разбрал, че човекът е мъртъв.

Пристигналият екип на Бърза помощ констатирал смъртта на М. К.. След това се предприели действия по оглед на местопроизшествието.

На 28.11.2015 година около 14.00 часа подс.П. се явил доброволно в ОД на МВР- Варна, от която дата се намира в условията на арест.

На 29.11.2015 година  било извършено претърсване на л.а. „Ауди” с ДК№В 9462 РХ. От него се иззел сгъваем нож с желязна дръжка, с обща дължина 23см, дължина на острието около 10 см и ширина в основата на острието от 1.5см. Ножът бил поставен в найлонова торбичка на задната седалка.

Причината за смъртта на М. К. е изяснена посредством заключението на СМЕ №252/2015 година. Дължи се на прободно-порезно нараняване с ангажиране на стената на лявата камера на сърцето, предизвикало кръвоизлив с обем около 2000 мл кръв в лявата гръдна кухина, анемизиране на вътрешните органи.

Горната фактическа обстановка се извежда от гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, приобщените от досъдебното производство показания на св.св. М.СТ., М.Ш., М.М., В.СТ., К.И., СТ.И., Д.Д., Д.А., Л.С.и П.И., показанията на св.св. Б., Г., Ю., С., СТ., В., К., СТ., К., К., А., И., П., Д., С., СТ.; заключенията на назначените по делото експертизи - дактилоскопна експертиза, ДНК експертизи, СМЕ №252, СМЕ №591, КСМрТЕ, СМЕ №49, СМЕ на ВД, видеотехнически експертизи, заключения на СППЕ-зи, СППСМЕ, СХЕ; както и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК.

Въззивната инстанция извърши много задълбочена проверка на правилността на атакуваната първоинстанционна присъда в пределите по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, като прецени за необходимо най-напред да формулира някои общи бележки:

Въззивната жалба на защитника съдържа оплаквания за пороци в прилагането на наказателно-процесуалния закон. Тези оплаквания могат да се подведат към две основни групи. Първата от тях засяга нарушение на принципите по чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК, а втората – абсолютното процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.2 пр.първо от НПК, допуснати в съдебното производство в първата инстанция.

При преценката им, въззивната инстанция стриктно се придържа към основната задача на наказателния процес, да се достигне до истината относно деянието и дееца. В тази връзка е известно, че процесуалното познание не се интересува от всички, а само от важните белези на събитието, очертани в чл.102 от НПК. Процесуалният механизъм за реализиране на задачата за разкриване на обективната истина е доказването, което е единство от установяване на следи от престъплението и боравене с логически операции.

Изчерпателният преглед на доводите на адв.Н. за допуснати съществени процесуални нарушения от окръжния съд, позволява извеждане на общата им логическа основа. Страната предлага свой доказателствен анализ, с произтичащите от това изводи в полза на защитаваното лице, като всяко несъответствие със собствените си съждения категоризира като нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК.

За да може убедително да се формира вътрешното убеждение и да се даде качествен отговор на защитните съображения, настоящият въззивен състав счете за приоритетно да извърши проверка на обосноваността на атакуваната присъда. Евентуалното наличие на съответствие между изводите на решаващия съд и доказателствата по делото би било индикатор за правилност на процесуалните изводи и обратно, липсата на обоснованост би въвела съмнение относно достигането до обективната истина.

Отнапред въззивният състав изразява становището си, че мотивите към първоинстанционната присъда формално отговарят на изискванията по чл.305 ал.3 от НПК.  През тяхното съдържание е възможно да се проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав относно стойността на доказателствените материали, установяването на релевантните фактически обстоятелства и прилагането на наказателния закон. Макар да се констатира известна хаотичност на изложението, прочитът на мотивите установява обсъждане на доказателствената маса с произтичащите от анализа изводи по фактическата установеност на деянието, приложимия закон и наказанието. Това от своя страна позволява на настоящия състав да извърши проверка за обоснованост и законосъобразност на постановения процесуален акт, за съответност и правилност на изложените в него заключения.

По различни поводи, касационна съдебна практика е припомняла на  въззивните съдилища, че нямат право на формални укори към първата инстанция по логическите заключения. Ако те са правилни, макар и недоведени до край, с инструментариума на чл.313-чл.317 от НПК въззивната инстанция дължи разрешение на спора по фактите и правото.

Ето защо, въззивният състав се концентрира върху проверката за обоснованост на първоинстанционната присъда, като за целта направи  свой собствен доказателствен анализ.

Прочитът на делото дори на пръв поглед, очертава сериозно противоречие в доказателствената маса, което от своя страна изисква провеждане на задълбочена оценка за относимост,  допустимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства във връзка  предмета на доказване. Тук само се маркира, че в резултат на изменение в чл.67 от ЗСВ (ДВ бр.62/2016), се е достигнало до двукратно провеждане на съдебно следствие в първата инстанция. Повторното събиране и проверка най-вече на гласни доказателства (началото на второто по ред съдебно следствие е поставено в с.з. на 06.12.2016 година, т.2 от НОХД) е довело до задълбочаване на противоречията вътре в доказателствените източници и общо в цялата доказателствената маса. Ето защо очертаването на безспорни положения е невъзможо, като всеки един факт с отношение към предмета по чл.102 т НПК следва да бъде внимателно обмислен.

За постигане на безпротиворечивост по релевантните фактически положения, въззивният състав прие за удачно да следва конструкцията «преди, по време и след деянието», като чрез логическите си операции ще се постарае да придаде безспорност на събитието, интересуващо наказателния процес.

I.Анализ на доказателствените източници с отношение към времето преди инкриминираното деяние:

Според показанията на св.св.Б. (т.3, л.728 гръб), св.СТ. (приобщени по чл.281 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК показания от т.3, л.7 от д.пр.), св.Д. (т.3, л.537 гръб) към инкриминирания период дискотека „Каталина” в кв.”Повеляново”, гр.Девня фактически се стопанисвала от св.Л.С.и от сина му св.Д.С..

Показанията на св.СТ.  (т.3, л.60 от д.пр.) и на св.Д.С. (т.3, л.30 от д.пр.,приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК ) не оборват истинността на горния факт. Същите отразяват формална юридическа конструкция, при която «Елит»ДЗЗД е наемател на помещението от Младежки дом в кв.»Повеляново».

По самопризнание на подсъдимия (т.2, л.407 гръб) и показания на св.св. Б. (т.3, л.728 гръб от НОХД), А. (т.2 л.392 гръб от НОХД), въззивният състав прие за доказано, че към инкриминираната дата В.П. работил като охранител в дискотека «Каталина». Противоречащите им показания на св.М.СТ. и св.Л.С.от досъдебното производство, както и показанията на св.Д. (т.3, л.537 гръб от НОХД) частично не се кредитират. Първите двама имат итерес да отричат факта, т.к. подсъдимият е работил без трудов договор в заведението, с което свидетелите директно са нарушили норми на трудовото законодателство. Подобно положение не е било инцидентно, като в тази насока следва да се имат предвид и показанията на св.Д.СТ., пазил срещу заплащане колите пред дискотеката и най-вече автомобилите на свидетелите С.и.

Вероятно подобно е положението и на св.Д., който едва ли е имал трудов договор за  работата си като диджей в заведението, което пък обяснява заетата позиция от негова страна относно трудовата принадлежност на подс.П..

На 28.11.2015 година в дискотека «Каталина» имало различни посетители. Сред тях бил св.Д.Д. (приобщени показания от д.пр. т.3, л.79). Той  бил в компания на трима мъже от с.Игнатиево. Чрез показанията на свидетеля се установява, че до идването на св.В. и М. К.,  в заведението не е имало проблеми.

След 01.30 часа св.В. и М.К. се намирали на бара заедно със св.Д.. Според лични впечатления на последния двамата изглеждали пили. Освен това в дискотеката те си поръчали и една бутилка уиски. Общото им забавление продължило до около 04.00 часа, когато  св.Д. и компанията му си тръгнали.

Показанията на св.Д. намират общност с показанията на св.В. (т.2, л.295 гръб от НОХД), което очертава горните фактически положения като безспорни.

Еднопосочността на доказателствените източници и косвената им кореспонденция с показанията на  св.Д.С., св.Б., А., СТ. (не съобщават за инциденти в заведението преди този между св.А. и М.К.), характеризират обясненията на подс.П. за «сдърпване», в което участвали св.В. и К., като недостоверни. Отразеното твърдение явно обслужва защитна теза на подсъдимия за последващата му реакция във връзка с деянието, но избраната тактика няма успех поради опорвергаващата я убедителна доказателствена съвкупност.

Посетителите на дискотеката започнали да се разотиват след 03.30ч.-04.00 часа. Тогава дисководещият - св.Д. спрял музиката. Според показанията на лицето (т.3, л.537 гръб от НОХД), кореспондиращи с показанията на св.Б. (т.3, л.728 гръб), в заведението останали той, св.В., св.СТ., св.Б. и М. К..

По-нататък гласните доказателства в показанията на св.Б., В. и Д. очертават причината и характеристиката на конфликта между св.А. и М. К.. Развил се е около 06.00 часа поради кратко пререкание между двамата по повод затварянето на заведението. Нападение реализирал св.А., удряйки М. К. с юмрук в брадата. Поради силата на удара постарадалият паднал на земята. В това положение, според показанията на св.св.Б. и В., св.А. му нанесъл втори удар.

По този така да се нарече «първи елемент» от конфликта различни факти сочи св.А. (т.2, л.392 гръб). Показанията му са напълно изолирани от останалите релевантни процесуални източници, поради което в тази част същите не подлежат на кредиритане поради недостоверност.

Вторият етап от случката се поражда от намесата на св.В.. Същият реагирал напълно правомерно на непосредственото противоправно нападение от страна на св.А., застрашило  личността на М. К., нанасяйки удар в лицевата половина на нападателя (съответствието на телесните страдания е извън предмета на делото).

Според показанията на св.св.Б., Д.С., В., СТ., конфликтът се прекратил с  излизането на св.А. от заведението.

В опит да създаде алиби на подс.П. за последващите му действия, св.А. дава недостоверни показания за шум от чупене на чаши след излизането му от дискотеката. Достоверността на доказателствения източник в тази част се опроверава от показанията на св.С. (т.3, л.30 от д.пр.) и на св.СТ. (т.3, л.60 от д.пр.). Първият е нямал разговор с Крум А. за буйство на клиенти в дискотеката, съответно не му е разпореждал да вика подс.П.. Свидетелката пък се намирала в зведението до неговото затваряне, като също не е възприела случай с описаната от св.А. характеристика.

На основата на обсъдените доказателствени източници въззивният състав счита, че св.Крум А. е взел лично решение да потърси подс.П., продиктувано от засегната чест. В тази насока са и показанията на св.Б. от приобщения по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК протокол за разпит от д.пр.: «...Крум се беше засилен, изнервен, защото беше изял един юмрук...» (т.3, л.18 от д.пр.).

В подкрепа на горния извод са и трафични данни (т.5, л.67 и сл. от д.пр.), които доказват, че в 06.06часа св.А. е потърсил подсъдимия и е провел 19 секунден разговор с него. Втора телефонна комуникация със същия инициатор е регистрирана в 06.15 часа с продължителност от 13 секунди. Кратковремието между двата разговора, според настоящия състав, описва особената настоятелност на св.А. да разреши проблема си със св.В. и М.К..

Трафичните данни намират обективно потвърждение в показанията на св.М. СТ. (т.2, л.400 гръб от НОХД) относно реакцията на В.П..  Действията на подсъдимия след обаждането на св.А. показват почти «военна реакция». Приблизително за 9-10 минути подс.В.П. се върнал пред дискотеката.

За съдържанието на разговора въззивният състав съди от неопроверганите обяснения на подсъдимия. Той чул репликата: «Брат, стана проблем!»  (т.2, л.407 гръб), като реагирал незабавно. Въззивният състав слага акцент върху времетраенето на двата телефонни разговора - 19 секунди и после 13 секунди! Разчетен спрямо доказателствения интерес по делото, фактът категорично доказва, че до пристигането си пред дискотеката подс.П. не е знаел за инцидента в дискотеката, развил се около 06.00 часа.

За да се запази темпоралната картина на събитието, въззивният състав счита за важно да очертае какви според доказателствата са били действията на участниците в бъдещото деяние непосредствено преди пристигането на подс.П..

1.Действия на св.В. и М. К.:

Показанията на св.В. изясняват, че той и пострадалият са били потърпевши от физическо насилие във въпросната дискотека преди време: «...Излязохме навън и понеже нямахме кола, а знаехме, че ще тръгнат да ни гонят, да ни търсят и да ни бият. Знаехме го това, защото първо там се носи такава слава на дискотеката и всеки знае, че там стават боища и то големи боища, много бият хората. Второ, преди време с М. имахме пак подобен случай, станаха да ни бият и ни пооотупаха и двамата...» (т.2, л.296 от НОХД).

По факта относими са и показанията на св.СТ.: «...Често стават проблеми в дискотеката и не предполагах, че работата може да е наистина много сериозна...» (т.3, л.62 от д.пр.).

С оглед горната фактическа основа, обосновано може да се приеме, че св.В. е изпитал страх за собствената си и на пострадалия сигурност.

Към инкриминираната дата св.В. е имал ограничение в пълноценното използване на левия си долен крак. Според заключение на СМЕ  (т.2, л.492 от НОХД), той е можел да прикляква, но не и да кляка. Към датата на прегледа от вещото лице - 05.04.2017 година, свидетелят е ходил с накуцване.

Поради посочените причини отразената в съзнанието на св.Р.В. реална заплаха изисквала от него да вземе някакво рационално решение. Сдобиването със стол „щъркел” и напускането на дискотеката заедно с приятеля му е била логична самосъхраняваща реакция. Ползата от подобно поведение се оценява и през факта, че св.В. очаквал всеки момент край дискотеката да пристигне св.С., за да ги прибере (т.3, л.539 гръб от НОХД).  

Във връзка с действията на св.В. вътре в дискотеката, въззивният състав отдели специално внимание на показанията на св.Д..  Той е станал очевидец на инцидента между св.А. /М. К.,  св.В. Показанията на този свидетел от съдебното следствие  (т.3, л.537 гръб, л.546 гръб от НОХД) въвеждат два специфични факта – първо, св.В. хвърлил стол по св.А. и второ, същият напуснал дискотеката с празни ръце.

В тази част показанията на свидетеля се оцениха като недостоверни поради противоречието им с по-голяма група еднопосочни доказателствени източници - показанията на св.св.В., СТ. и Б., и заключението на ВТЕ (т.4, л.5 от д.пр.).

Разпитът на св.Д. позволява също да се изясни едно доказателствено съмнение, предизвикано от показанията на св.С. в съдебното следствие в първата инстанция (т.2, л.402 от НОХД). Става въпрос за твърдението на последния, че узнал от В. Д. за наличието на нож у св.В. и/или К., който те извадили на диджея, докато бил в кабината на дискотеката. Веднага трябва да се направи уговорката, че в тази част показанията на св.С. въвежда производни доказателства. Тяхната недостоверност (на доказателственото средство в тази част) се установява чрез първичните доказателства в показанията на св.Д. в съдебното следствие пред окръжния съд, отричащ да е видял нож у някой от посетителите или персонала на дискотеката на инкриминираната дата.

 Накрая, от значение за изчерпателност на оценъчната дейност е и физическото състояние, в което св.В. и пострадалият се намирали при напускане на дискотеката. По този факт изводи се черпят от верига доказателствени източници, която може да се илюстрира по следния начин:

-св.М.СТ.: „…момчетата седнаха на бара и пиеха…” (т.3, л.61 от д.пр.);

-св.Д.Д.: „…И двамата бяха пили и си поръчаха една бутилка уиски „Джеймисън”…” (т.3, л.79 от д.пр.);

-св.Р.В.: „…След това седнахме и се почерпихме…..и  седнахме при тях, поръчахме си по едно малко пиене… и ни почерпи с една бутилка уиски...” (т.2, л.295 гръб от НОХД);

-св.Крум А.: „…Въпросната вечер нито аз, нито В. сме употребявали алкохол. Бяхме изпили по един „Ретбул”. Руско и М. бяха пили. М. си личеше, че е пил по заваляното говорене, когато отидох да им казвам, че трябва да си тръгват…”  (т.2, л.395 от НОХД);

-протокол за химическа експертиза №1257 , според който в кръвна проба от св.В., взета на 28.11.2015 година в 08.00 часа, се установило наличие на 2.50 промила алкохол в кръвта (т.3, л.574 от НОХД);

-заключение на СППЕ, според което на инкриминираната дата св.В. е бил в състояние на стрес, който не надхвърля  прага на поносимост, като въпреки употребения алкохол лицето е имало запазени интелектуални и волеви годности (т.2, л.495 от НОХД). От дадените разяснения по реда на чл.282 от НПК (т.3, л.540 гръб от НОХД) се извлича заключение, че въпреки наличието на алкохолно повлияване в средна към тежка степен, поведението на св.В. е било подредено и целенасочено;

-заключение на разширена СМППЕ (т.3, л.704 от НОХД), установяващо 2.8 промила алкохол в кръвта на св.В. към 06.00 часа на 28.11.2015 година – тежка степен на алкохолно повлияване, чиито симптоми обаче не са се проявили в клиничната картина (в тази насока са разясненията на вещите лица по чл.282 от НПК – т.3, л.727 гръб от НОХД);

-СМЕ за аутопсия, установяваваща съдържание на етилов алкохол в кръвта на пострадалия, отговарящо на тежка степен на алкохолно повлияване в стадий на елиминация на алкохола (т.5, л.8 от д.пр.).

Разчитането на еднопосочните доказателствени източници в обобщение води до безспорното фактическо положение, че на инкриминираната дата св.В. и М. К. са употребили значително количество алкохол. Алкохолното им повлияване е било видимо за околните, като категорично с оглед по-напред обсъдените доказателства, то не се е проявило в раздразнителност или преднамерено създаване на конфликтна ситуация.

Както вече настоящият състав имаше повод да посочи, лошото име на дискотеката, предходен инцидент и неравностойното положение на св.В. и пострадалият К. са изисквали от тях да вземат мерки за физическата си сигурност. Св.В. е взел стол «щъркел» не, за да извършва нападение, а да го използва в случай на нужда до идването на св.С.. Получените удари от страна на М. К., единият от които е бил със значителна сила, за да го събори на земята, заедно с тежката степен на алкохолно опиване, изключват той да е бил в адекватна физическа форма, за да застраши основателно друго лице.

2.Действия на останалите свидетели преди идването на подс.П.:

В групата «останали свидетели» въззивният състав класифицира св.св.Д.С., Д.СТ., Б. Б., Крум А., В. Д..

От общата маса на техните показания, като изолирани се проявяват твърденията на св.СТ. от съдебното следствие в първата инстанция (т.2, л.399 гръб).  Това е единственият свидетел, който сочи, че по св.А. имало кръв към момента на излизането му от дискотеката. Опровергаването на доказателствения източник е възможно чрез просто позоваване на показанията на св.А.: «...От удара скулата ми беше надута и след това ми направиха дори снимка...» (т.2, л.292 гръб –л.293 от НОХД), резултатите от освидетелстването на лицето и общото отбелязване за липса на подобен факт, отразен в показанията на останалите свидетели.

Не са достоверни показанията на св.СТ. от стадия на съдебното следствие, в които твърди, че подсъдимият П. пристигнал с автомобила си заедно с още 2-3 момчета (опровергават се от показанията на св.СТ. и обясненията на подсъдимия).

Според показанията на св.Б. и на св.С., след излизането от дискотеката, св.А. отишъл на отсрещния тротоар, в осветената зона на лавка (т.3, л.728 от НОХД; т.3, л.30 от д.пр.). Възприятията са формирани надеждно, т.к. св.Б. последвал Крум А. извън заведението. От  зоната на лавката последният провел двата разговора с подс.П. (показания на св.Б., т.3, л.26 от д.пр.втори и трети ред отдолу нагоре, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. чл.281 ал.1 т.2 от НПК).

Навън се намирал и св.СТ., който пазел колата на св.Д.С..

Отново през възприятията на св.Б., потвърдени от показанията на св.С., може да се твърди убедено, че точно при това състояние на външната среда пред Младежки дом, св.В. и пострадалият М. К. са напуснали дискотеката. Св. Б. видял посоката, в която те отивали. Поради общност на доказателствените източници, въззивният състав приема, че именно това е лицето посочило малко по-късно  къде се скрили двамата мъже.

 Непосредствено преди идването на подс.П., от дискотеката излязъл св.С. (показания от т.3, л.16, л.30 от д.пр. на св.С. и св.Б.).

По този начин пред Младежки дом се оказали св.св.А., Б., С., СТ..

3.Поведение на горепосочените лица след момента на идването на подс.П.:

От показанията на св.Д. въззивният състав извлече факти за времевата характеристика на обсъжданите действия (т.3, л.538 от НОХД), а именно: «...Аз излязох от дискотеката след като М. и Руско излязоха, около 1-2 минути след тях. Аз не ги видях накъде са тръгнали те, предполагам зад дискотеката, защото колата на В. беше пред дискотеката...» .

         Разчитането на доказателствения източник към приведените в предходната точка доказателствени съображения означава, че  след паркирането на колата подс.П. изобщо не е проявил интерес към събитието, разиграло се в неговото отсъствие. Чрез кореспондиращите показания на св.Б. с цитираните в предния абзац (на Б. – т.3, л.22, л.27 от д.пр.) се установява, изричането на три реплики: «Къде са оръжията» (подсъдимият), «Не ти трябват» (св.А.) и «Къде са, къде са» (подсъдимият). Веднага след това св.Б. показал посоката към детската градина, като четиримата мъже – подсъдимият, А., С. и Б. незабавно тръгнали натам.

Изводът за липсата на какъвто и да е интерес от страна на подсъдимия към приключилата вече ситуация, намира подкрепа и в показанията на св.св.А. и С..

Тук е мястото да се разреши доказателствено спорът имал ли е подсъдимият оръжие в себе си? Веднага трябва да се направи бележката, че чрез показанията на св.С. в съдебното следствие (т.2, л.402 от НОХД) е направен очевиден опит да се «подкрепи» версията на подсъдимия за реализирано нападение спрямо него от страна на М. К.. Опитът да се внуши, че пострадалият е бил въоръжен с нож още в дискотеката се оказа неуспешен предвид наличните преки доказателства в показанията на св.Д. от стадия на съдебното следствие, отричащи подобен факт.

Като не прие за истина, че пострадалият е бил въоръжен на инкриминираната дата, въззивният състав обсъди внимателно показанията на св.СТ.. Както повечето доказателствени източници, така и този претърпява известна «еволюция» в процесуалното време. Стабилен остава фактът, че към инкриминирания период  свидетелката имала емоционална връзка с подсъдимия. Двамата прекарвали доста време заедно в общата си компания. При тази близост св.СТ. добила впечатления за  притежаван нож от приятелят й, който носи «...със себе си, държи го или в джабката на колата или в джоба...» (т.3, л.52 последен ред от д.пр.).

Във връзка с показанията на св.СТ. въззивният състав извежда пред скоба становището си по законосъобразността на протокол за разпит на същото лице, приложен на л.47 в т.3 от д.пр. Защитникът е оспорил от формална страна писменото ДС (възражение на л.402, т.2 от НОХД), като е използвал отразеното начало и край на следственото действие в период преди инкриминираното деяние. Първоинстанционният съд е обсъдил внимателно възражението, като обосновано е отхвърлил доводите на адв.Н. поради несъстоятелността им. Не може да има съмнение, че се касае до техническа грешка в изписване на времето на следственото зействие в протокола. Фактът на проведения разпит е удостоверен с подпис на разследващия орган, на свидетелстващата и на педагог. В разпита си пред първоинстанционния съд самата М. СТ. дава подробности за престоя си в ОД на МВР-Варна, броят на лицата, които са присъствали в помещението, т.е. всякакви изводи за незаконосъобразност на писменото доказателствено средство биха били пресилени.

В съдебното следствие св.СТ. спестява факти относно ножа, като след прилагане на чл.281 от НПК, същата заявява, че не поддържа показанията си в частта да е виждала нож в джоба на приятеля си. Въззивният състав внимателно прецени изтъкнатите от св.СТ. причини за съдебната й позиция, като ги оцени като неоснователни. За състава е обяснимо безпокойството на свидетелката при провеждане на разпита й – непълнолетна, преживяла една част от събитията на 28.11.2015 година лично, за пръв път попада в подобна ситуация. Внимателният прочит на думите й от протокола обаче, показва че по отношение на нея не е бил упражняван натиск/произвол от страна на разследващия орган. Още по-малко за такъв може да се говори при провеждането на разпита й в условието на чл.223 от НПК, когато отново св.СТ. е съобщила факта за притежаван нож от подсъдимия, който съхранява в жабката на колата или носи в джоба си.

 Константно е и направеното описание на ножа от свидетелстващата – с черна дръжка и копче, автоматичен[1][1]. С тези съображения въззивният състав кредитира показанията на свидетелката от досъдебното производство, като прие, че подсъдимият е разполагал с автоматичен нож, съхраняван или в жабката на колата, или в джоб на дрехите му.

Доказателственият източник (показанията на св.СТ.) не позволява извод, че на инкриминираната дата подсъдимият е извадил нож от жабката на л.а.»Ауди» непосредствено преди да слезе от автомобила. Последвалите събития обаче показват, че той  е бил въоръжен, т.е. ножът се е намирал физически в лицето при напускането на колата.

Репликата на В.П.: «Къде са оръжията?», в достатъчна степен илюстрира начинът, по който мисълта му вече била обработила необходимостта от използването на подобни предмети. Подобно положение не е било ново за лицето, като следва да се има предвид, че през 2000 година същият е използвал сходно насилие в поредица престъпления против собствеността.

През показанията на св.св.Б., Д. и СТ. се отразява бързината, с която групата от четирима мъже последвала св.В. и пострадалият К..

II.Анализ на доказателствените източници с отношение към инкриминираното деяние:

Интересуващото процеса същинско събитие се е развило в двора на детска градина „Здравец” в гр.Девня, кв.”Повеляново”. То е обхванало времето след 06.00 и преди 06.30 часа на 28.11.2015 година, на която дата според справка от НИМХ (т.2, л.491 от НОХД), слънцето изгряло в 07.16 часа.

Относно същността на събитието гласните доказателствени източници са противоречиви. Само за въведение в проблематиката, версиите за причинената смърт на М. К. са противоположни. Първата от тях се базира основно на показанията на Р.В., вложена е в обвинението за извършено квалифицирано убийство от подс.П.. Втората версия е на самия подсъдим, като намира частична кореспонденция с показанията на участвалите в сбиването свидетели. 

За успешното обосноваване на релевантните фактически положения, както и за пълноценната проверка на правилността на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция прие за удачно да се придържа към обективните находки, чрез които да изследва достоверността на относимите  доказателствени източници.

Проведеният оглед (т.1, л.46-48 от д.пр.) очертава следната картина на местопроизшествието:

- на 30см от вратата, навътре в двора на детската градина се намерило червеникаво зацапване на тротоарна плочка;

-на 60см навътре от вратата имало второ подобно зацапване с размери 20х10см;

-на 6.40 м навътре от лявото крило на вратата, бил открит трасологичен отпечатък с червено зацапване, наслоен, ориентиран към дясното крило на  вратата. Отпечатъкът бил с ясно изразени хоризонтални черти, с дължина около 32см и ширина около 11см;

-на 30см от отпечатъка  било установено голямо петно с червено зацапване.

-след това петно в ляво имало пътечка, водеща към баскетболно игрище. Плочките на пътечката били формирани по четири на ред. Разследващите фиксирали на 5, 6, 7 и 8 ред капки – кръгли, червени;

-на 2.10м от лявото крило на вратата на двора на градината бил намерен трупът на М. К..

Състоянието на трупа на пострадалия се отразява през следните обективни положения:

-трупът лежал по гръб с глава , насочена към вратата. Ръцете бил отпуснати, насочени към сградата на детската градина. Краката били полуразкрачени, десният – свит в коляното. Трупът бил облечен с тъмно-сиво яке, зацапано с червеникави засъхнали материи в областта на десния ръкав, на двете предни части, повече вляво и по левия ръкав.

По якето се фиксирали две линейни увреждания с хоризонтален ход. Потникът на жертвата бил обилно зацапан с кръв. Кално зацапване се намерило по десния крачол.

Установена била цепковидна рана по лявата скула с гладки ръбове и дължина около 0.8см. По лявата буза имало дъговидна рана с гладки ръбове и остър ъгъл, насочен надясно с дължина 3см.

По предната повърхност на гръдния кош имало зееща рана с гладки ръбове и дължина около 15 см. По предна лява част на якето, предна лява подлежаща част от тениската и потника се намерили линейни цепковидни увреждания с дължина около 3.5см.

Друга рана се фиксирала по предната половина на гръдния кош, вляво и над гръдното ляво зърно с дължина около 3.5см.

По задната повърхност не били установени травматични увреждания.

Огледът започнал в 08.20часа, като във времетраенето му били изготвени фотоснимки, иззели се и веществени доказателства.

Съобразно заключението на СМЕ на ВД №1/15.01.2016 година (т.5, л.45 от д.пр.) по изследваните обтривки от тъмночервена течност, иззета от профил на лява крило на врата и от червено петно, намерено на 6.70м от вратата, кръвната група на човешката кръв е А/бета/. Според заключение на СМЕ №252/2015 година (т.5, л.3 от д.пр.), пострадалият имал същата кръвна група А/бета/.

На базата на ПДС и посочените две експертизи може да се обоснове извод, че голямото петно с червено зацапване на 6.70м от лявото крило на вратата е оставено от пострадалия М. К.. Според отразеното в протокола за оглед, трупът на жертвата е намерен на 2.10м от лявото крило на вратата, т.е. на разстояние от 4.60м от границата на описаното петно. Връзка с обсъжданите обстоятелства има височината на пострадалия, която според СМЕ за аутопсия е 176см, както и позицията на трупа –по гръб, с глава към вратата. Засега въззивният състав само маркира тези релевантни положения, като оценката им ще следва по-надолу в мотивите при доказателствения анализ.

 Обективните находки при огледа на местопроизшествието позволяват да се локализира мястото в двора на градината, на което се намирали св.В. и Мртин К.. Въззивният състав приема, че това е зоната на пътеката, водеща към баскетболния кош.

Панорамна снимка №31 от фотоалбума  (т.1, л.65 от д.пр.) дава много добра представа за условията, при които се е развило деянието. Наличието на храсти до входната врата прикривало в достатъчна степен пострадалият и св.В., като празната централна алея създавала общо впечатление за липса на движение в двора на градината. Иначе казано, ако св.Б. не бе видял накъде се отправили двамата мъже, прикритието им би могло да заблуди групата на подсъдимия до идването на св.С., съответно да спаси двамата мъже от саморазправа.

Според показанията на св.В. от съдебното следствие в първата инстанция, М. К. се намирал на разстояние от 1-2 метра пред него (т.2, л.296 в края на страницата, л.296 гръб в началото на страницата от НОХД). Отнесено към протокол за оглед на местопроизшествие последният факт означава, че пострадалият е бил близо до ъгъла, който сключват централната и лявата алеи  (видим на сн.31 във фотоалбум), а св.В. се е намирал в зоната на редове от 5 до 8, формирани от плочките на лявата пътека.

В частична кореспонденция с извода са обясненията на подсъдимия (т.2, л.410 от НОХД), като от тях въззивният състав не кредитира твърдението, че пострадалият К. е тръгнал бързо към П.. Идентичността на кръвно-груповата принадлежност на петно с неправилна форма на 6.70м от лявото крило на вратата с кръвната група на пострадалия сочи, че в неговата зона се е състояло съприкосновението между подсъдимия и К..

Въззивният състав внимателно обсъди показанията на св.В. при предявяване на фотоалбума от произшествието в светлината на протокола за оглед (пред двете инстанции), заключението на СМЕ на ВД и СМЕ №591  (т.5, л.54 от д.пр.), като прие частичното им противоречие с горния извод. От констатираните наранявания по св.В. само прободна рана в задно-средна зона на ляво бедро с размер 3.5-4см и дълбочина от 4см и нараняване в зоната на носа, биха могли да кървят по-обилно. Въпросът е дали, както сочи св.В., кървенето от него е образувало петното на 6.70м от лявата врата? Отговорът е отрицателен и се извежда веднъж от групата на СМЕ на ВД, СМЕ №252, частично от обясненията на подсъдимия и втори път – от кадри от 5 до 10 от фотоалбума и протокол за оглед. Защо ВДС-те и ПДС позволяват да се констатира частична недостоверност на показанията на св.В.? Защото ако той се  бе намирал в зоната на обективната находка на 6.70м от лявото крило на вратата, би следвало да е кървил по-обилно. Известно от показанията на св.св.С., К. и кореспондиращите им на св.В. е, че последният е престоял известно време до трупа на К. (говорил по телефона, милвал починалия по лицето). На това място обаче не е констатирано обилно зацапване с кръв, т.е. описаните рани по св.В. не са се проявили с по-сериозна кръвозагуба,следователно не биха могли да оставят и следите в неправилна форма на 6.70 от ориентира на огледа.

По отношение на ролите на подсъдимия и пострадалия в самото сбиване, въззивният състав счете следното:

В секцията «Анализ на доказателствата за времето преди деянието», съдебният състав приведе съображения за липсата на оръжие, по точно нож у пострадалия. Изяснено бе, че действията на В. и К., отвели ги до детската градина са били продиктувани от страх от саморазправа, основан на личен опит и лошата слава на дискотеката в кв.»Повеляново», гр.Девня.

С оглед гарантиране на логиката на изложението и най-вече проследимостта на формиране на вътрешното убеждение, настощият състав счита, че точно тук трябва да обсъди заключението на ВТЕ (т.4, л.5 от д.пр.). Тази експертиза е изследвала съдържанието на ДВР устройство, на което са били закачени 7 броя камери на сградата на Младежки дом в кв.»Повеляново». При доброволното предаване на устройството е била фиксирана разлика в реалното астрономично време и отразеното от камерите и монитора (протокол за доброволно предаване т.5, л.97 от д.пр.). Доколкото въззивният състав няма да се позовава на съответствието на вкопираните в кадрите часове с реалното време, повече подробности по този въпрос е безпредметно да се изследват.

Обсъжданата експертиза има две много важни доказателствени последици. Първата е, че установява в какво състояние е било якето на М. К. при излизането му от дискотеката и втората – идентифицира категорично поведението на подсъдимия, св.св.С., А. и Б..

По първата група обстоятелства заключението на експертизата кореспондира с показанията на св.В. относно начина на излизане от дискотеката и посоката, към която е тръгнал заедно с пострадалия. М. К. е идентифициран като «лице 2». От снимки №№9 и 11 на стр.пета от експертизата е видно, че якето му при напускане на заведението е закопчано. Именно по този факт бе проведен повторен разпит на св.В. от настоящата инстанция. Неговите показания са в унисон със заключението на ВТЕ, поради което се кредитират. Съответни на тази доказателствена основа са показанията на св.С. от д.пр., т.е. по категориче начин може да се твърди, че якето на пострадалия е било закопчано и по време на стълкновението му с подс.П..

Според ВТЕ, в обхвата на камера 01 в 07.16.37ч преминават и после излизат четири лица. В 07.19.10 часа в обхвата на същата камера с бърз ход влизат пет лица, от които пръв е св.А., трети – св.Б., четвърти – подс.П. със свита в лакет лява ръка и с тъмно петно между палеца и показалеца на тази ръка (без кърпа, както твърди подс.П.), а с дясна ръка  държи къс предмет.

Какви изводи могат да се направят от изследваните от ВТЕ кадри за времето от 07.16.37ч до 07.19.10 ч[2][2]? Първо – деянието е отнело по-малко от три минути, т.е. групата мъже е действала безмилостно, като един истински наказателен отряд. Второ – обясненията на подс.П. от съдебното следствие в първата инстанция за използвана кърпа, в която после да е увил нож и да го е поставил в дрехите си, не се потвърждават.

Ето така по обратната логическа пътека, въззивният състав стигна до извод за достоверност на показанията на св.Р.В. относно бруталното нападение, реализирано спрямо него и приятеля му от подсъдимият, св.св.С., Б., А.. Освен със заключението на ВТЕ, следва да се констатира и подчертае логическата свързаност на разказа на св.В. със заключенията на още две СМЕ - за аутопсия и за нараняванията по свидетелстващия (т.5, л.л.3, 54 от д.пр.). По пострадалия са установени прободно-порезни рани на гръдния кош, на дясно рамо, порезни рани по лицето, по предна повърхност на гръдния кош, по лявата мишница. Констатирани са също кръвонасядания, ожулване и повърхностни разкъсно-контузни рани по лицето, кръвонасядане по лявата предмишница. Заключението на СМЕ №252 свързва травматичните находки с използване на предмет с остър връх и поне един режещ ръб,както и с удари с или върху твърд тъп предмет с подчертани ръбове или с груба повърхност. Кръвонасядането на лявата предмишница е определено като защитно.

Травмената картина при св.В. е по-различна – преобладават наранявания, резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети  (мозъчно сътресение, контузия на главата, счупване на носни кости, епистаксис, травматичен оток, крвонасядания и ожулване по главата и лицето, контузия на гръдния кош). Изолирано се явява прободно-порезното нараняване в областта на лявото бедро, резултат от действие на предмет с остър връх и поне един режещ ръб.

Очертаните увреждания по св.В. в различни анатомични области, причинени за кратко време  (аргумент от заключението на ВТЕ) доказват участието на повече от едно лице във физическото нападение спрямо него. Съпоставен с гласните доказателствени източници, изводът засяга св.св.Б., А., С. и подс.П.. Наличието само на едно прободно-порезно нараняване доказва, че използването на нож е резултат от изолирано действие, приписано от св.В. и останалите участващи в побоя на подс.П., т.к. само той е разполагал с нож (по този факт да се има предвид и обсъденото заключение на ВТЕ).

За сравнение, претендиращите да бъдат «нападнати» В.П. и Крум А. нямат следи от нанесен побой. Св.Б. е претърпял травма на пръст от горен крайник, получена според показанията му при пресрещане от крака на св.А. докато ритали и удряли св.В..

Тъй като се засегна темата за следите от деянието, оставени по телата на участниците, то тук е мястото за изясняване на механизма на причиняване на порезните наранявания по подсъдимия.

Заключение на СМЕ (т.5, л.31 от д.пр.) сочи, че при преглед на подс.П. са били констатирани порезна рана в областта на палеца на лявата ръка със срязване на сухожилие на мускул разгъвач на палеца, порезна рана в областта на показалеца на лявата ръка, две повъртностни наранявания по показалеца на дясната ръка, кръвонасядане по подбедрицата на десния крак.

Описаните наранявания по ляв горен крайник съответстват на фиксираното от видеокамерите тъмно петно между палеца и показалеца на тази ръка. За обилно кървене факти се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на св.св.А., и СТ.. Проверката на доказателствените източници завърши с положителна констатация за достоверност, преминавайки през съпоставянето им с протокол за оглед на л.а.»Ауди» и заключение на СМЕ на ВД. От автомобила на подсъдимия са били иззети обтривки от червеникави петна от прага на лява врата, от предна лява седалка и от пластмасов елемент под ръчната спирачка, които носят обща кръвно групова принадлежност 0/алфа, бета/.  Само за изчерпателност се отбелязва, че кръвта не може да произхожда от св.А. или от св.СТ. поради липсата на съответни наранявания.

Първоинстанционният съд в мотивите си е изяснил механизма на физическите увреждания по подсъдимия.

В обобщение на приведените до тук аргументи следва, че подс.П. е използвал нож при нападението на пострадалия, с който е причинил и едно прободно-порезно нараняване на св.В..

Съобразно заключението на КСМТрЕ (т.4, л.78 от д.пр.), тройна СМЕ №49 (т.2, л.787 от НОХД) и петорна КСМТрЕ (т.4, л.755 от НОХД) уврежданията по лявата ръка на подсъдимия са получени при самонараняване от захват на якето на пострадалия в дясната половина с тази лява ръка и силен хоризонтален удар с дясна ръка, която държи режещ предмет, при който механизъм двете ръце се пресрещат.

Заключението на СМЕ №49 е засегнало още една възможност  – нараняването да е получено при отнемане на нож, която обаче е лишена веднъж от доказателствена основа и втори път от обективна медицинска проява  (т.4, л.838 от НОХД – при опит за отнемане на оръжие от нападател, най-честите наранявания са по дланите, каквито обаче не са констатирани при подс.П.).

Вещите лица от петорната комплексна експертиза окачествяват уврежданията по дясната ръка като повърхностни, вероятно причинени при приплъзване на оръжието в дясната ръка при нанасяне на ударите (т.4, л.838, последен абзац от НОХД).

Заключенията на обсъдените експертизи кореспондират с ДНКЕ (т.5, л.18 от д.пр), доказваща наличие на клетъчен материал от подсъдимия по дясна предница на якето на пострадалия.

Един от конфликтните въпроси по делото е дали иззетият нож от задната седалка на л.а.»Ауди» (т.1, л.105-106 от д.пр.) е средството на престъплението? Според цитирания протокол вещественото доказателство носи следните пропорционални характеристики – дължина 23 см, дължина на острието 10см, ширина на острието в основата 1,5см. Ножът е черен на цвят, сгъваем (т.1, л.114 от д.пр.).

За да се отговори дали това ВД има отношение към умъртвяването на подсъдимия, първо трябва да се извърши оценка на характеристиките на смъртоносната рана №3. Според заключението на СМЕ №252 раната е с ход отдясно наляво и леко отдолу нагоре, с дължина при събирането на ръбовете 3,6см и ход на раневия канал 14см. Раневият ход ангажирал кожа, подкожие, междуребрена мускулатура, пристетен лист на плеврата, околосърцева торбичка, стената на лява камера в областта на върха на сърцето, проникващ в кухината на лявата камера и завършващ в междукамерната преграда на сърцето.

До тези резултати, в.л.СТ. достигнал, като провел изследването си върху трупа на пострадалия, поставен по гръб в легнало положение на аутопсионната маса (т.5, л.170 от д.пр.).

Аутопсионните характеристики на рана №3 пораждат различия в експертните мнения относно идентичността на ВД-нож със средството на престъплението. В най-общ план  СМЕ №252 и тройна СМЕ №49 се придържат към размера на раневия канал от 14см, правят съпоставяне с дължината и ширината на лезвието на ВД, констатират различие в ширината на острието, с резултат -  извод на вещите лица, че изследваният от тях нож не е идентичен със средството на престъплението. По мнение на въззивния състав слабост на втората експертиза е съставът на вещите лица, сред които отсъства специалист-трасолог. Авторите на тройната експертиза са експерти само в областта на медицината. Прочитът на констативната част на заключението показва, че те са боравили безкритично с доказателствената маса, включително и с изводите на КСМТрЕ от досъдебното производство. Всъщност СМЕ №49 се явява повторна експертиза на посочената комплексна от досъдебното производство, което е налагало пълноценното изследване на всички обстоятелства по делото, т.е. и на веществените доказателства. Както по-горе въззивният състав посочи, определянето на ограничен по специалност състав на вещите лица, само в областта на медицината, изначално е обрекло научното изследване на неуспех.  Ето защо вещите лица не са изпълнили пълноценно идентификационната задача да докажат връзката между обекта на експертизата и материалното му отражение във фиксираните следи от деянието.

Илюстрация за качествения недостатък на СМЕ №49 са отговорите на въпроси №№4 и 7 (т.2, л.514-515 от НОХД). В първия от тях трите вещи лица не са изразили свое мнение, а са направили препратка към заключението на СМЕ №252 (става въпрос за пети абзац отдолу нагоре на стр.28 от експертизата). При отговора на въпрос №7, недостатъкът е задълбочен като отрицателното становище във връзка със средството на престъплението е мотивирано с несъответствие на рана №3 с ширината на острието и най-вече на повредите по дрехите, които обаче не са били изобщо обект на изследване от експертизата. По този начин самите вещи лица и чрез формалния си подход са противопоставили заключението си на процесуалното изискване за обоснованост и правилност, поради което въззивният състав не кредитира обсъдената СМЕ №49 в частта на отговорите на въпроси с №№4 и 7.

На другия полюс като становище стоят КСМТрЕ (т.4, л.78 от д.пр.) и петорната КСМТрЕ (т.4, л.755 от НОХД). Настоящият състав се концентрира върху втората експертиза, която се явява арбитражна спрямо базата от СМЕ №252, КСМТрЕ и СМЕ №49. Изготвена е от вещи лица с относима към предмета на експертизата висока научна компетентност. Отговорите по поставените въпроси са резултат от проведени собствени изследвания, чиито резултати са отразени на стр.65 –стр.81 от заключението. Самата еспертиза е единство от две части – трасологична и медицинска. За целите на трасологичното изследване на стереоскопски анализ са били подложени веществените доказателства по делото – нож, сиво яке и черна блуза.

За пръв път тази експертиза е констатирала:

- видимо набраздяване на ножа в продължение на 8.42мм със закривяване на режещия ръб леко надясно;

-брой и характеристика на всички прорези по якето и блузата на пострадалия М. К.;

-прорез с дължина 2.8см и допълнителен разрез в левия горен край на плат от якето, с дължина 4.93мм;

-повреди върху два от металните прешлени на ципа на якето в затворено положение, разположени на едно ниво, като върху левия прешлен повредата е по-дълбока.

Резултатите от трасологичното изследване, заедно с цялата доказателствена маса по делото, оценени в медицински аспект, са обоснтовали следните особено съществени заключения за разрешаване на делото:

-дължината на раневия канал на рана №3, установен при аутопсията не отговаря на анатомичните особености на тялото на жив човек. В хода на естествени жизнени процеси този раневи канал достига до предната стена на лявата камера на сърцето, която е разположена непосредствено зад гръдната половина. При жив индивид в изправено положение и нормално телосложение като на пострадалия, дължината на раневия канал ще отговаря на не повече от 7-9см.

Като се позовават на липсата на увреждания около кожната рана (не вътрешно в зоната на околосърцевата торбичка) от ограничител или чирени на оръжието, експертите заключават, че дължината на действалото лезвие е не по-малка от порядъка на 7 см.

За втори път[3][3] тази експертиза изяснява защо при аутопсията е бил измерен раневи канал от 14см. Причината се дължи на легналото положение на тялото на починалия, при което под действието на земното притегляне органите слягат към задната повърхност на гръдната клетка. Този извод кореспондира с протокол за оглед на труп в аутопсионната зала (т.5, л.170 от досъдебното производство).

Промяната в дължината на раневия канал при въпросното слягане на органите не е била отчетена от заключението на СМЕ №252 и СМЕ №49, поради което изводите, че вещественото доказателство – нож не може да причини 14 сантимеровия раневи канал изключва  тяхната правилност в обсъдената част.

Все във връзка с идентичността на вещественото доказателство със средството на престъплението, вещите лица от петорната КСМТрЕ са се позовали на ширина на рана №3 от 3.6см, извлечена не от протокол за аутопсия, а от проведеното стереомикроскопско изследване на три парчета – плат, вата и хастар от якето пострадалия (снимка №30 на стр.77 от експертизата). Както се посочи по-горе, за пръв път с тази еспертиза е констатиран допълнителен срез от рана №3, обосновал извод за раздвижване на ножа при изваждането му, съответно в пряка връзка със заключението за широчината на острието на ножа.

Изключителен принос към предмета по чл.102 т.1 от НПК има заключението на експертизата в частта на находката по металните прешлени на ципа на якето на починалия, кореспондиращи с частично увреждане по режещия ръб на ножа (стр.67 от експертизата). В тази част заключението корелира изцяло с показанията на св.св.В., С. и друга експертиза по делото – ВТЕ (т.4, л.5 от д.пр.).

  С риск от повторение, въззивният състав припомня, че според изследваните видеокадри от записващо устройство в Младежки дом в кв.»Повеляново» (т.4, л.9 от д.пр.), пострадалият е напуснал дискотеката със закопчано яке. Според показанията на св.В. (ВНОХД №188, л.86 гръб), в такова положение е била връхната дреха и при настъпване на смъртта К.. Синхронни по факта са показанията на св.Д.С. (т.2, л.539 гръб, както и приобщените в цялост по реда на чл.281 от НПК показания от д.пр. в т.3, л.68 ), като същите изясняват, че якето на пострадалия е било разкопчано след смъртта му.

В обобщение, заключението на петорната КСМТрЕ кореспондира с доказателствената съвкупност за състоянието на връхната дреха на пострадалия към момента на деянието. Съвпадението между механичните увреди по ципа на якето и по острието на вещественото доказателство по категоричен начин утвърждава положителния отговор, че с наличния по делото нож е бил умъртвен М. К.. Доколкото до сходен експертен резултат е достигнала КСМТрЕ от досъдебното производство, същата се ползва с кредит на доверие.

След изясняването на  мястото на сбиването, идентификация на участниците в него, на средството на престъплението и на причината за смъртта на М. К., въззивният състав насочи аналитичната си дейност към конкретните действия на подс.П., св.св.В., Б., А., С. и пострадалият К. вътре в детската градина.

Съобразно доказателствената съвкупност в двора на градината се оформили две двойки биещи се – подс.П. срещу М. К. и останалите трима свидетели срещу Р.В..

Чрез обясненията си в съдебното следствие в първата инстанция (т.2, л.407 гръб), подсъдимият гради защитна позиция по отношение на действията си спрямо М. К.. Въззивният състав изрази вече становището си за частична недостоверност на доказателствения източник относно твърдяното нападение от страна на М. К.. Фактическият сблъсък между двамата мъже се е състоял в зоната на петно с неправилна форма, на 6.70м от лявото крило на вратата на детската градина. Пострадалият не е имал средство за отбрана, бил е в тежка степен на алкохолно опиване. При това положениеи версията за нападение от негова страна над охранителя В.П. - обучен физически, с нож и неповлиян от алкохол, изглежда абсурдна. Доколкото подобни фактически твърдения се съдържат в показанията на св.А. (т.2, л.392 гръб от НОХД), със същите аргументи бяха отхвърлени като недостоверни.

Чрез заключенията на ВТЕ (т.4 от д.пр.), на СМЕ (т.5, л.31 от д.пр.), КСМТрЕ (т.4, л.78 от д.пр.), частично на СМЕ №49 (с изключение на възможността да е хващал острието на ножа с длан) и на петорната КСМТрЕ, обсъждащи характеристиката на нараняванията по дясната ръка на подсъдимия и механизма на причиняването им, се отрече достоверността на обясненията на подсъдимия по време на сблъсъка с М. К. да е увивал дясната си ръка с кърпа и по този начин да е отнемал нож от жертвата.

Не са достоверни показанията на св.С. (т.3, л.30 от д.пр.) и на св.А. (т.2, л.392 гръб от НОХД), че подс.П. е бил урян от М. К.. Припомня се заключението на СМЕ (т.5, л.31 от д.пр.), което установява травматични следи по двете ръце, причинени от нож, както и кръвонасядане по дясна подбедрица, причинено от удар с продълговат предмет, какъвто К. не е притежавал (последният извод произтича от състоянието на местопроизшествието, както и от ВТЕ в т.4 от д.пр.).

Приобщените показания на св.Б. от досъдебното производство и показанията на св.В. относно сблъсъка П.-К., кореспондират веднъж помежду си и втори път с относимите експертизи. Съобразно гласните ДС, подс.П. е нападнал пострадалия с нож в дясната ръка, като е реализирал удари към лицето и гърдите на жертвата.

Общият брой на ударите се изяснява чрез следите от срезове по якето и блузата на пострадалия. По външната част на якето са намерени 14 прореза (включва се и срезът от предно-лява повърхност на якето за пръв път установен от петорната КСМТрЕ), по хастара на якето – 6 прореза, по черната блуза – 5 прореза. Според заключението на петорната КСМТрЕ пет броя прорези, ангажиращи цялата дебелина на якето и подлежащите им по блузата, съответстват на раните по тялото на М. Катериев, установени при аутопсията.

Заключението на петорната КСМТрЕ конкретизира, че «... по-големият брой прорези по повърхността на якето, предимно в областта на ръкавите, са резултат от това, че са били нанесени повече удаи, насочени към тялото на К., като само 14 от тях са влезли в контакт с повърхността на якето му, пет от които са достигнали до подлежащата черна блуза и телесната му повърхност, припокрита от тях...» (т.4, л.847 от НОХД).

Въззивният състав има предвид и останалите травматични увреждания по тялото на починалия, резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с подчертани ръбове, едно от които защитно, като на общата картина прави извод, че М. К. е бил нападнат крайно агресивно от подсъдимия. Пострадалият не е имал сходни на подсъдимия физически данни и умения (според обясненията на подсъдимия, показанията на св.св.СТ. и П., той е бил обучен в областта на бойните спортове), нито пък достатъчно време, за да предприеме някаква защита. Доказателство за това е намереното едно единствено защитно нараняване, което доказва че К. на практика не е проявил никаква съпротива срещу нападението от подсъдимия .

Доказаните чрез показанията на св.св.В. и Б. движения на подс.П. - на нападение и отдръпване, и динамиката на ударите, доказват че телата на подсъдимия и пострадалия не са били в стационарно положение. Ударите обаче винаги са били нанасяни „лице в лице” (по този въпрос всички относими експертизи са категорични).

От положението на трупа на К., фиксирано при огледа на местопроизшествието може да се изведе последната му прижизнена позиция спрямо В.П. – с гръб към вратата на градината, с лице към нападателя. Обективните находки -  изходните данни за голямото петно на 6.70м от лява входна врата, височина на починалия и разстояние на трупа от изходната точка на огледа – на 2.10м от лявото крило на вратата, позволяват в относителна степен да се конкретизира мястото на двамата мъже по протежение на входната алея непосредствено преди падането на К. на земята. Пострадалият се е намирал в изправено положение с гръб към вратата на градината и с лице към подсъдимия, приблизително на 3,86м от лявото крило на вратата, т.е. преместването от първоначалното място на сблъсъка е било в порядъка на около 2.84м.

По-нагоре в мотивите се изясни и първоначалното местоположение на св.В.. Като се припомня двигателното му ограничение към инкриминираната дата, показанията на свидетеля, че се е защитавал с размахване на стола се възприемат за достоверни.

Подс.П., св.Б. (при разпита в съдебното следствие) и св.С. твърдят за отправена заплаха за убийство/телесно нараняване към тях от св.В., съпроводена с вдигане на стола над главата.  Показанията на св.св.А. и В., както и кореспондиращите им показания на св.Б. от д.пр., не съдържат подобен факт Въззивният състав не счита да отделя съществено внимание на този момент със следното съображение:

  Вече бе изяснено, че св.В. е понасял побой и друг път в тази дискотека. По начина на напускане на заведението се съди за страха, който е изпитвал. Фактът, че с М. К. са се скрили в двора на детската градина доказва ясното им съзнание, че веднъж са сериозно застрашени и втори път, че са в неравностойно положение спрямо Д.С. и приближените му. Последващият побой над тях е отнел 2-3 минути, което категорично установява, че подсъдимият и тримата свидетели са изпитвали ярост, която никак не отразява някакъв страх от нападение от страна на  В. и К.. Тук въззивният състав ще ползва сравнението от пледоарията на въззивния прокурор, което много добре илюстрира инкриминираната ситуация – П., С., Б. и А. са си играели на «котка и мишка» с пострадалите, като са изпитвали удоволствие от употребеното физическо насилие. То, насилието, е било много важно да се реализира, защото имиджа на групата в малкото населено място, хегемонията над беззазищтините хора, в противен случай биха били поставени на карта. Показателни в този аспект са думите на св.С. по пътя към детската градина: «Сега ще ги изкъртя» (т.2, л.393 от НОХД). Те в ясна степен илюстрират пренебрежението към елементарните човешки ценности в името на бабаитския имидж. Все в тази връзка следва да се имат предвид действията на св.св.Л.С.и Д.С. след деянието. Влиятелността на баща и син в обкръжението им е толкова очевидна, че те са разпореждали на различни хора какво да правят и на никой дори и през ум не му е минало да им противоречи. Всичко това са въпроси за реда и сигурността в малките населени места, които обаче надрастват същината на делото.

Показанията на св.Б. от съдебното следствие и досъдебното производство съответстват в най-голяма степен на телесните повреди, констатирани по св.В.. Като се изхожда от заключението на СМЕ (т.2, л.492 от НОХД) се прави извод за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на св.А. относно тичане на св.В. със стола и последвало падане. Столът е бил отнет от св.Б. още в началото на нападението над св.В.. Под напора на ударите, мъжът е паднал на земята, където спрямо него продължило физическото насилие от св.св.А., Б. и С.. Според гласните доказателства и заключението на СМЕ за св.В., към тях се присъединил подс.П., нанасяйки с ножа прободно-порезна рана в областта на лявото бедро на този пострадал.

Оттеглянето на четиримата мъже според обсъденото заключение на ВТЕ (т.4,  л.5 от д.пр.) станало бързо. В унисон с този факт са показанията на св.св.СТ., Д., СТ..

През репликите „Много лошо го наръгах”  (т.3, л.729 гръб, първи ред), «Този май годупнах много лошо» (т.3, л.30 от д.пр.) се проследява интелектуалното отражение на действието на подсъдимия при нанасянето на смъртоносната рана №3 на пострадалия К..

За изчерпателност, въззивният състав само отбелязва, че проведените очни ставки в стадия на съдебното следствие в първата инстанция не са довели до преодоляване на противоречието между доказателствените източници.

Безрезултатни за изхода на делото са и оплакванията на адв.Н. от процесуални нарушения при проведеното разпознаване в досъдебното производство на подс.П. и отказът на първоинстанционния съд да кредитира показанията на св.Добромир Д.. По мнение на настоящия състав процесуално-следственото действие по чл.169 от НПК е било тактически ненужно. Доказателствената съвкупност съдържа достатъчно преки доказателства, които и в първия момент на разследването са дали индикация за имащите отношение към деянието лица. С оглед приведените до тук аргументи по доказателствената маса, извършеното разпознаване на подс.П. в досъдебното производство изобще не попадна в пределите на аналитичната дейност на състава поради липсата на процесуална нужда. Що се касае до показанията на св.Добромир Д. същите съдържат производни доказателства - факти за деянието, съобщени му от св.Б.. От процесуална гледна точка производните доказателства в случая биха могли да обслужат единствено проверката за истинност на първичните доказателства. Многократно и по различни поводи в настоящите мотиви показанията на св.Б. бяха подложени на процесуална проверка. Въззивният състав изрази ясно мнението си по въпроса, като в случая показанията на Д. се явяват толкова отдалечени за целите на доказателствената съпоствка и анализ, че на практика нямат дори елементарно доказателствено значение.  

III.За времето след деянието:

В обвинителния акт е отделено пространно внимание на действията на подсъдимия и други лица за времето след деянието. По един или друг начин те са били насочени към изграждане на защитна тактика, като са довели до унищожаване на следи от престъплението по дрехите на подсъдимия и на св.А.. С това обаче доказателственият процес не е бил затруднен , доколкото по законосъобразен процесуален път са били установени, събрани и проверени достатъчно преки доказателства за деянието, авторството, съставомерния резултат и развилия се причинен процес.

 IV.Обобщение на проверката за обоснованост на присъдата:

Приетите от първоинстанционния съд фактически положения са в резултат на сравнително точна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Както вече имаше повод да отбележи настоящият състав, мотивите към първоинстанционната присъда се отличават с известна хаотичност, но през отделните им съставни части може да се проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните фактически положения. Вярно е, че някои от доводите на окръжния съд по достоверността на доказателствените средства са повърхностни, но като цяло констатация за пълна липса на съдебна воля в случая би била пресилена.

Въззивната инстанция като втора по фактите изпълни задължението си за самостоятелна доказателствена оценка за относимост, допустимост и достоверност на доказателствата и техните източници, в която насока са по-горе приведените съображения Проверката за достатъчност на доказателствената маса завърши с категоричен извод, че подс.П. е автор на умъртвителното деяние от 28.11.2015 година.

Най-безпощадна в критиките си към аналитичната дейност на първоинстанционния съд е защитата на подсъдимия. Адв.Н. е непримирим в тезата си, че подзащитният му е бил нападнат от св.К., като в тази насока е цялостният доказателствен анализ от страната, предложен в допълнението към въззивната жалба. Настоящият състав се постара да приведе конкретни аргументи по всяко едно от възраженията на защитника, като подробно се мотивира защо не ги приема за основателни.  За целесъобразно се прие съображенията да не са отделени в нарочна секция от мотивите, а да следват конструкцията на оценката на доказателствата.

V. По приложението на материалния закон:

 Първоинстанционният съд неправилно е подвел релевантните фактически положения към общия състав на убийството по чл.115 от НК, игнорирайки множество съставомерни обстоятелства в деянието на подсъдимия.

Доказателствата сочат, че на инкриминираната дата В.П. не е знаел подробности за причината, поради която Крум А. го е повикал обратно до дискотеката. В два телефонни разговора от по 19 секунди и 13 секунди двамата разменили единични реплики. Реакцията на подсъдимия е била отработена поради работата му като охранител, върнал се максимално бързо до дискотеката.

Логиката сочи, че в едно питейно заведение не могат да възникнат проблеми от интелектуално естество, поради което репликите на П.: „Къде са оръжията” и Къде са, къде са”, показват как в съзнанието му е била отразена ситуацията – някой е създал проблем, който трябва да се реши! Подсъдимият нито се е интересувал какъв е проблемът, нито пък е питал кой го е причинил, дали има последица за Крум А. и може ли ситуацията да приключи мирно и тихо. Направо е пристъпил към действие.

С отношение към приложението на материалния закон е времетраенето на деянието на В.П. – 2/3 минути, в течение на които той директно е нападнал най-близко разположения спрямо него М. К.. Липсата на информация за отминалия инцидент вътре в заведението доказва, че съзнанието на дееца изобщо не е било заето с това да изяснява какво се е случило. В.П. е нападнал пострадалия без да го познава, без да знае защо това лице е в детската градина и дали е създавал изобщо някакви проблеми.

Подсъдимият е нанесъл удари с нож в областта на лицето и гърдите на пострадалия, както и други удари в лицевата област. Действията му са били интензивни, отличават се с назидателност, демонстрация на превъзходство. Нападението не е било предизвикано от личен мотив на подсъдимия, а от желанието да покаже, че той е силата и правото на територията на деянието.

Категорично действията на подсъдимия не са били предизвикани от някаква необходимост да защитава св.св.А. и С.. Последните двама също толкова ожесточено са биели Р.В., като в противоправното им поведение прозира ясно принципната демонстрация на сила и власт.

В.П. е нанесъл множество и интензивни удари по жертвата, като е използвал физическото си превъзходство и носеното хладно оръжие. По следите от престъплението, фиксирани върху тялото и дрехите на жертвата, нанесени максимум за 2/3 минути, се извежда заключение за проява на особено ожесточение и за ярост в действията на подсъдимия.

Едновременно с това В.П. е съзнавал, че пострадалият не е в състояние да се защити. Според заключението на СМЕ №252 еднократно К. е направил опит да се противопостави на  нападението, който е бил преодолян незабавно от физически по-силния подсъдим. При подобна безпомощност на жертвата, В.П. е  проявил коравосърдечност към страданията му.

Яростта на дееца не е била удовлетворена с елиминирането на М. К.. Подсъдимият се е насочил към падналия на земята Р.В., нанасяйки му удар с нож в областта на лявото бедро. Последният факт утвърждава особената жестокост като качество на дееца, поради което при спазване на задължителните указания на т.15 от ППлВС 2-1957 и константната съдебна практика (Р 403-1981-1 н.о., Р 211-1985-2 н.о., Р 12-1996-5 членен надзорен състав, Р 107-1996-2 н.о. и редица други), въззивният състав счете деянието на В.П. за съставомерно по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК.

Както вече неведнъж бе отбелязано, действията на подсъдимия по умъртвяване на М. К. не са целели да засегнат лично жертвата. Престъпното поведение е било породено от хулигански подбуди на дееца – чрез посегателство върху пострадалия да демонстрира пренебрежение върху ценности на обществото като взаимно уважение, толерантност, съпричастност,  зачитане на личната неприкосновеност. Подсъдимият е показал личната си значимост, силата си и правото да раздава правосъдие съобразно собствените правила. Очертаните съставомерни действия представляват хулигански мотив за убиството на М. К., като изводите на въззивния състав се основават освен на фактическите източници и на задължителните указания на т.19 от ППлВС 2-1957 и еднопосочната съдебна практикат (Р 96-2017-1 н.о., Р 439-1995-2 н.о., Р 641-1991-1 н.о., Р 124-1990-1 н.о.. и др.).

Първоинстанционният съд е изложил достатъчно съображения по причинния процес между инкриминираното деяние  и смъртта на М. К., като се е позовал на средството на престъплението и причинената с него рана №3, несъвместима с живота. Доколкото подробни доводи се ангажираха и от настоящия състав, не е необходимо отделяне на повече внимание на причинната връзка.

Въззивната инстанция внимателно обсъди доводите на окръжния съд по субективната съставомерност на деянието като ги намери за неправилни. В мотивите към присъдата е приет пряк умисъл за умъртвителното деяние. Обосноваността на извода се елиминира чрез заключението на СМЕ №252, КСМТрЕ от досъдебното производство и петорна КСМТрЕ. Подсъдимият е нанасял удари с нож в различни части от тялото на пострадалия – в областта на гръдния кош, по лява мишница, дясно рамо, както и удари в областта на лицето, предизвикали кръвонасядане.

Горното показва, че В.П. е допускал, че може да настъпи смъртта на М. К. и въпреки това е действал с особена жестокост спрямо жертвата (относно конструкцията на убийство по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК  с евентуален умисъл е например Р 403-1981-1 н.о.). Що се касае до хулиганския мотив, «...достатъчно е той просто да съществува наред  и заедно с умисъла (а не да се обхваща от него), за да бъде квалифицирано убийството като извършено по «хулигански подбуди» по чл.116, т.11.»[4][4]

С оглед на изложените съображения, наличието на съответни протест и жалба на частните обвинители и при положение, че подсъдимият се е защитавал по обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и т.11 пр.1 от НК в първата инстанция, въззивният състав на основание чл.336 ал.1 т.1 от НПК отмени първоинстанционната присъда и със своя присъда приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление.

В допълнението към въззивната жалба на адв.Н. са развити съображения за приложение на състав на по-леко наказуемо престъпление в следните алтернативи – чл.118, чл.119 (в аспект на чл.12 ал.4 от НК) и чл.124 ал.1 от НК. Фактическите положения по делото не съдържат основа, която да позволи обсъждането на първите два по-леко наказуеми състава на убийството.  Въззивният състав отхвърля също възможността деянието на подсъдимия да се отнесе към състава на убийството при смесена вина по чл.124 ал.1 от НК. Обективните действия на подс.П. – нанасяне на множество и интензивни удари с нож в областта на гръдния кош на пострадалия и особено действието по причиняване на смъртоносната рана №3 (със захват на връхната дреха и реализиране на прорез в предна гръдна половина със значителна сила) изключват проява на непредпазливост от страна на дееца към смъртния резултат.

VI.Относно наказанието:

 Въззивният състав приема степента на обществена опасност на деянието за висока, като се основава на индивидуалните особености на извършеното престъпление. Деянието се отличава с висока интензивност на насилието, проявено без абсолютно никаква причина.  От съществено значение е и родовият обект и предметът на престъплението, извършено при два квалифициращи признака.

Личната обществена опасност на дееца също е висока. Изводът следва от поведението на В.П. по време и след деянието, характеризиращо се с ожесточение и особена настойчивост за постигане на субективно целения резултат, отсъства съжаление към страданията на жертвата.

Мотивът на престъплението от своя страна доказва сериозен дефицит в ценностната система на П., проявен чрез модела на утвърждаване на личността чрез непровокирано насилие. След деянието подсъдимият е унищожил следи от престъплението, което свидетелства за липсата на критичност към противоправното поведение.

За изведените по-горе особености на личността на дееца сочи и заключението на СППЕ (т.6, л.5 от д.пр.). След проведено специализирано изследване вещите лица са констатирали:

-„…Данни за повишен егоцентризъм и базово чувство за неудовлетвореност от себе си, което води до трудности във взаимоотношенията с авторитети и стремеж в социалните интеракции да се презентира сила и надмощие…” (т.6, л.26, трети абзац);

         -„…Данни за негативно възприемане на себе си и известно преживяване на обреченост…Данни за загуба на позитивна перспектива и директни проекции на психотравмени преживявания, свързани с пребиваване в местата за лишаване от свобода и негативно очакване за повторението им…” (т.6, л.26, трети абзац отдолу нагоре);

         -„…Данни за известен дефицит в стратегиите за оценка на ситуацията и решаване на проблемите, който се характеризира през склонност да се действа импулсивно и спрямо моментните емоционални преживявания. В случай, че емоционалните преживявания са интензивни се наблюдава склонност към пренебрегване на обратната връзка от страна на околните и вземане на решения и отреагиране по импулсивен механизъм…” (т.6, л.27, първи абзац);

-„…В обичайни житейски ситуации за изследваното лице са характерни известна настойчивост и склонност към потискане на интензивните емоционални преживявания и добър контрол на поведението на фона на базисно повишена емоционалност. В обичайни житейски ситуации изследваното лице успява да организира личностовия си ресурс  и стратегии за справяне и успешно да удържа емоциите и да контролира поведението си. В случай, че стреса надвишава възможностите за справяне и/или в ситуация на изчерпване се наблюдава склонност към дезорганизация на поведението и емоциите и импулсивно отреагиране включително и що се отнася до гневните емоционални преживявания…(т.6, л.28, втори абзац);

-„…Личностовият профил очертава данни за повишена егоцентричност, базово чувство на неудовлетвореност и стремеж в социалните интеракции да се демонстрира сила и надмощие…” (т.6, л.31, трети абзац).

В обобщение, вещите лица са приели наличие на личностово разстройство, с преобладаващи диссоциални тенденции при подсъдимия, които не отговарят на критерия за разстройство на съзнанието.

Справката за съдимост (т.2, л.57 от д.пр.) установява факта на настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.1 от НК във връзка с осъжданията на подсъдимия по НОХД №№ 5092/00г. и 2586/01г. (налице е реална разнородна съвкупност от престъпления, предмет на двете наказателни дела) и съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК по отношение на осъждането по НОХД №1024/2002 година. Въззивната инстанция стриктно съблюдава изискването на чл.85 ал.1 от НК, като за целите на индивидуализацията на наказанието счита подсъдимият за неосъждан. Не може обаче да се отбегне характерът на наказаната престъпна дейност по първите две НОХД – за употребена принуда и за хулиганство. Фактът, заедно с характеристиката на процесното престъпление и заключението на СППЕ дава основание на съдебния състав да констатира статичност на противоправните нагласи, неповлияни от инструментариума на налаганите наказания в миналото на дееца.

Положителни сведения за личността на В.П. се извличат от показанията на св.св.СТ. (т.2, л.398 от НОХД) и на св.Андрей П. (т.3, л.536 гръб от НОХД). В тях подсъдимият е определен като внимателен баща, с трудова заетост като охранител по заведенията, с преодолени трудности в живота.

От значение за вида и размера на наказанието е и формата на вина, при която е извършено престъплението – евентуален умисъл.

В обобщение, макар вредната последица да е необратима, в случая липсват други отегчаващи обстоятелства, които да разкриват изключителна тежест на престъпната проява по см. на чл.38 и чл.38а от НК, поради което и въззивният състав изключи възможността за налагане на наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съответно на обществената опасност на деянието и дееца е наказание лишаване от свобода малко над средния размер, индивидуализирано при извод за висока степен на обществена опасност на деянието, превес на отегчаващите вината обстоятелства и форма на вина- евентуален умисъл. Изолирането на подсъдимия от общността за срок от осемнадесет години при строг режим от една страна изпълнява целите на индивидуалната превенция като отнема възможността за извършване на нови престъпления и създава условия за промяна в нагласите и отношението към установените обществени правила за поведение в хода на пенитенциарната работа. От друга страна въззивният състав си дава сметка, че подсъдимият е баща на малолетно дете, като наложеното наказание малко над средния размер предоставя възможност за запазване на социалната връзка, така че тя да играе мотивираща роля за ускоряване процеса на поправяне и превъзпитание на дееца.

Наложеното наказание по вид и размер удовлетворява и генералната превенция, като към неустойчивите членове на обществото се отправя предупреждение за строгостта на закона в случай на нарушаването му.

При индивидуализацията, въззивният състав не пропусна социалния резонанс на престъплението в малката общност, като чрез вида и размера на наложеното наказание се цели постигане на обществена увереност за неотвратимостта на наказанието.

VII.Относно гражданските искове:

Допустимостта на исковете на родителите на починалия Т.Р.К. и З.А.К. е установена от първоинстанционния съд при стриктно спазване на задължителната т.2 от ППлВС 4-1961, действала към датата на конституиране на страните.  Основателността на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието на подсъдимия, което е и деликт е установена през оценка на противоправното поведение на П., настъпилата вреда за всеки един от родителите му и причинната връзка между тях. Няма съмнение за произхода на неимуществените вреди, които гражданските ищци като майка и баща търпят от смъртта на единствения си син. Чрез гласни доказателства по делото е установена дълбоката връзка приживе между родителите и М. К.. Тримата са обитавали общо домакинство, полагали са взаимни грижи един за друг, подготвяли са сватбено тържество, насрочено за седмица след деянието. Страданията на гражданските ищци от смъртта на сина им са проявени емоционално. Изразяват се и в загубата на морална подкрепа, което сочи, че се касае до значителни вреди от неимуществен характер, обезщетени от първоинстанционния съд справедливо с присъждане на сумите от по 130 000 лева за всеки от гражданските ищци ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главниците.

Доколкото въззивната жалба на защитника срещу гражданските искове е бланкетна, въззивният съд не е в състояние да приведе повече от изложените по-горе съображения за законосъобразност и справедливост на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част.

При извършената служебна проверка се констатира законосъобраност на присъдата в частта на разпореждането с веществените доказателства, присъдените разноски и държавни такси върху уважените граждански искове, като на основание чл.338 от НПК съдебният акт бе потвърден.

На основание чл.189 ал.3 от НПК въззивният състав осъди подсъдимия П. да плати на частния обвинител и граждански ищец З.К. сумата от 570 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Водим от горните съображения, съставът на Варненския апелативен съд постанови присъдата си, като разясни на страните реда и сроковете за нейното атакуване по касационен ред.

 

 

Председател:                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                    2.

 



 



[1][1] В т.1, л.32 от д.пр. е приложена справка от МВР, която установява, че на 14.11.2015 година автомобилът на подсъдимия е бил спрян за проверка от АП при 2 РУ-Варна. В колата се намирали св.Стоянова, подс.Панайотов, св.Андонов и Мария Темофеева. Тогава подсъдимият предал доброволно плик с тревиста маса – марихуана с нетно тегло от 0.9 грама.

Този факт е отразен двукратно в показанията от досъдебното производство на св.Стоянова, свързан и с намирането на нож в жабката на л.а.”Ауди”.

Въззивният състав отбелязва кореспонденцията между справката и гласното ДС,  което дава индикации за състоянието на Мими Стоянова при провеждане на разпита – спокойна, с подредена мисъл.

Въззивният състав си позволява да изведе бележката под линия, т.к.  макар и по отдалечена логическа пътека констатираната кореспонденция е индиция за достоверност на доказателствения източник от досъдебното производство.

[2][2] Отново въззивният състав подчертава, че позоваването на времето от кадрите на камера 01 няма за цел да установи съответствие с реално астрономично време!

[3][3] Първата е КСМТрЕ от досъдебното производство

[4][4] Филчев.Н., Въпроси на наказателното право и съдебна практика, Сиела 2014, стр.209