Р Е Ш Е Н И Е

 

104

24.07.2013г.

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и седми юни, година две хиляди и тринадесета,  в открито заседание в следния състав:

                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 19/13г. по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 116, постановена на 10.12.2012г. от Варненски Окръжен съд, по НОХД №1694/2011г., с която подсъдимият П.Д.   К. е признат за НЕВИНЕН в извършване на деяние по чл.253, ал.5, пр.1 и 2 вр. ал.4 вр. ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК, за това, че на 18.11.2008г. и 23.11.2008г. в гр.Варна, повече от два пъти придобил и държал имущество - парична сума в размер на 295 бр. банкноти с номинал 50 евро, 38 банкноти с номинал от 50 лева, 20 бр. банкноти с номинал от 500 евро, 25 бр. банкноти с номинал от 100 евро, 100 бр. банкноти с номинал от 50 щатски долара, 381 банкноти с номинал от 100 лева, 300 бр. банкноти с номинал от 100 щатски долара - на обща стойност 147 616.37 лева, парична сума в размер на 47 800 евро, на стойност 93 488.67 лева, парична сума в размер на 2600 щатски долара на стойност 2483.20 лева, всичко на обща стойност 243 588.24 лева, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.354а ал. 1 от НК - разпространение на наркотични вещества, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така възведеното обвинение.

Налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

      Така постановената присъда е протестирана от прокурор при ОП-Варна с аргументи за необоснованост, тъй като обективираните изводи в нея не кореспондират със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Молбата е за отмяна и постановяване на нова – осъдителна присъда по възведеното обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ВАП поддържа депозирания протест, изразява становище за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстационната присъдата.

Подсъдимият редовно призован, не се явява, но се  представлява от редовно упълномощен защитник, който моли първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.

 

        След преценка на доводите на страните, доразвити и в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК настоящият състав констатира следното:

Срещу подс. П.Д.  К. е бил внесен обв. акт във ВОС за деяние по чл.253, ал.5, пр.1 и 2 вр. ал.4 вр. ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК, за това, че на 18.11.2008г. и 23.11.2008г. в гр.Варна, повече от два пъти придобил и държал имущество - парична сума в размер на 295 бр. банкноти с номинал 50 евро, 38 банкноти с номинал от 50 лева, 20 бр. банкноти с номинал от 500 евро, 25 бр. банкноти с номинал от 100 евро, 100 бр. банкноти с номинал от 50 щатски долара, 381 банкноти с номинал от 100 лева, 300 бр. банкноти с номинал от 100 щатски долара - на обща стойност 147 616.37 лева, парична сума в размер на 47 800 евро, на стойност 93 488.67 лева, парична сума в размер на 2600 щатски долара на стойност 2483.20 лева, всичко на обща стойност 243 588.24 лева, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.354а ал.1 от НК - разпространение на наркотични вещества, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. След като установил, че не е доказана връзката между предмета на вторичното престъпление и първоначалното /предикатно/ престъпление по чл.354а ал.1 от НК, първостепенният съд е признал подс. К. за невинен в извършване на деянието, като го е оправдал по така възведеното обвинение.

 

Ревизирайки настоящия съдебен акт, съставът на въззивния съд констатира, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена при съществено нарушение на редица процесуални правила и при непълнота на доказателства, направените фактически и правни изводи са необосновани, а съдът е допуснал нарушение свързано с оценката на доказателствата.

Още на фазата на досъдебно производство, а също и в хода на първоинстационната съдебна фаза, не са били установени всички фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, за което подсъдимия е обвинен и впоследствие оправдан. АС-Варна в настоящия си съдебен състав намира за основателни направените възражения в протеста и в хода на въззивното заседание от страна на държавното обвинение, че е налице превратен анализ на доказателствата, като някои са останали без коментар, а други са били напълно изопачени и то в синхрон със защитната теза на подсъдимия. Първоинст. съд е приел напълно безкритично твърденията на свидетеля Ст. М. по отношение на онези факти, които са в основата на версията за прикриване на действителния произход на парите. Като пример за необоснованост на съдебният акт, следва да се посочи подхода на ВОС, който опорочава цялата присъда, свързан с извършения собствен анализ на движението на сметките на подс. К. за периода 01.10-23.11.2008г., останал неизследван от вещите лица. На практика, ВОС е изготвил свое експертно заключение, с което да запълни тази празнота.

По отношение притежаваните от подс. и съпругата му банкови влогове към 23.11.2008г., съдът се е позовал единствено на гласни доказателства -  обяснения на подсъдимия, показания на съпругата му и сестра му, както и и два бр. частни документи, приемайки най- общо, че сумите са реализирани от продажбата на недвижими имоти и вещни права. Липсва изобщо изследване на разходите на сем. К. /при условие, че липсват доказателства за трудова дейност по КТ на подс. и съпругата му/, което само по себе си, предвид естеството на обвинението, представлява значителна празнота в съдебния акт /същото е относимо и по отношение на проведеното досъд. пр-во и отразеното в обв. акт/.

От материалите по делото се установяват множество трансфери, останали извън експертната оценка на вещото лице  по назначената СИЕ и въпреки необходимостта от специални знания в тази област, Варненският окръжен съд е направил собствен опит да коментира тези паричните потоци, без да е била назначена експертиза за тях. По този начин съдът е нарушил императивната разпоредба на чл.144 ал.1 от НПК и е ограничил правото на защита на всички страни по делото, които са изградили позициите си на базата на събраните до приключване на съдебното следствие  доказателства  и „данните” от ССЕ  и СИЕ.

Следва да се отбележи и че в противовес на разсъжденията на първостепенният съд, в насока, че имуществото трябва да е идентично с това на предикатното престъпление или източника на престъпния капитал да надвишава предмета на вторичното престъпление, е константната съдебна практика, според която не следва да се търси такава идентичност и тъждество на имуществото, получено в резултат на предикатното престъпление с използваното по чл.253 НК.

 

 Посочените нарушения са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК и са абсолютно основание за отмяна на присъдата.

 

При повторното разглеждане на делото следва да се обсъдят и всички доводи на страните, изложени пред въззивния съд, като се прецени и необходимостта за връщане на делото на досъдебна фаза, предвид множеството неустановени фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на инкриминираното деяние, респективно обосноваващи и обвинението и обективирани в обв. акт, който от своя страна следва да е съответен на изискванията на чл. 246 ал. 2  от НПК.

При служебната проверка на присъдата въззивната инстанция констатира и друго процесуално нарушение, допуснато още на фазата на досъд. пр-во от прокурора  в обв. акт и впоследствие пренесено от съда в присъдата и мотивите към нея, без да бъде то отстранено по съответния ред, но само по себе си това нарушение също е индиция за един повърхностен подход при извършване на разследването от органите на досъд. пр-во и при разглеждане на делото от първонинст. съд: от приложената по делото справка за съдимост на подс. К. /л. 13-15 от НОХД № 1694/11г/ е видно, че същият е осъждан за деяние по чл. 354А ал. 2 пр. 1 от НК. В обв. акт /л. 4 на гърба/ изрично е посочено, че е осъждан именно за това деяние, а впоследствие в диспозитива  се визира деяние по чл. 354А ал. 1 от НК!!! Без да констатира по реда на чл. 248 от НПК това противоречие в обст. част на обв. акт, респективно изводите на прокурора и диспозитива му в обв. акт и да прекрати и върне делото на прокурора, съдията-докладчик , а по-късно и съдът, се е произнесъл по така внесеното противоречиво обвинение, приемайки, че предикатното престъпление е по чл. 354А ал. 1 от НК. В мотивите към присъдата обаче – на л. 334 от делото /отпред и на гърба/, съдът е посочил, че предикатното престъпление е по чл. 354А ал. 12 от НК!!!

 

С оглед всичко гореизложено и на основание чл.335 ал.2 във вр.с чл.348 ал.3 т.1 от НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 116, постановена на 10.12.2012г. от Варненски Окръжен съд, по НОХД №1694/2011г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.

                                                                                                                                                    

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.