Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Номер 103/17.05.              Година  2016                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На осемнадесети март                Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

 

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

 

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 19 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д.С.Р., чрез защитника му – адвокат В.П.,***, за възобновяване на ВНОХД № 415/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, отмяна на потвърдената с него присъда по НОХД № 5343/2013 г. на Районен съд Варна и признаване на подсъдимия за невинен, а алтернативно – за възобновяване и на двете дела и връщане то им за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Изтъкнатите в подкрепа на искането доводи обаче са само в подкрепа на първата алтернатива, досежно законосъобразността на предходните съдебни актове, докато съществени процесуални нарушения, чието предполагаемо отстраняване се цели, не са конкретизирани, а всичко изложено извън приложението на материалния закон е относимо към обосноваността на присъдата, която не подлежи на проверка в пределите на настоящото извънредно контролно производство.

 

Оплакванията за незаконосъобразност са частично основателни.

С оглед установените в предходните инстанции факти, инкриминираната деятелност на подсъдимия накратко се свежда до следното:

Осъденият Д.Р., в качеството си на надлежно упълномощен адвокат, представлявал М.В.Г. по гражданско дело, по което в полза на последния били присъдени обезщетение и деловодни разноски, респ. издадени два изпълнителни листа. Р. имал пълномощия и за водене на изпълнителните производства, вкл. да получава от името и за сметка на Г. сумите, привеждани от длъжника. В хода на образуваните две изпълнителни дела, на 01.03.2011 г., по лична сметка на осъдения била приведена дължимата на Г. сума от 2882 лева, а на 31.03.2011 г., по друга негова лична сметка, постъпила и втората дължима на Г. сума – 16 131.97 лева. Към тези дати и в последствие М. Г. отсъствал от страната, а Р. бил уведомен, че го представлява съпругата му Д. Г., но вместо да я информира за приключилото изпълнение, респ. за получаването на парите, и да й ги предаде, между 02.03. и 18.05.2011 г. на няколко пъти осъденият ги изтеглил и задържал. Същевременно, многократно търсен от Г. за информация, той отговарял уклончиво, че делото е във ВКС, и че нещата със съпруга й са се усложнили, както и че на нея няма да даде точна информация, тъй като е трето лице. След последния такъв разговор в началото на 2012 г. свидетелката се усъмнила в думите и поведението му, поради което на 12.03.2012 г. подала жалба срещу осъдения Р. *** след това и жалба пред Районна прокуратура Варна, въз основа на която започнала предварителна проверка, а на 09.11.2012 г. било образувано наличното в досието на делото досъдебно производство. На 21.12.2012 г. Р. възстановил на М. Г. по банков път 11 365 лева.

При така установените факти законосъобразно се извличат признаците на престъпен състав не по чл.206, ал.3 от НК, а по чл.217, ал.4, вр.ал.2 от НК, тъй като осъденият е действал не като владелец на предоставена му и поверена от пострадалия парична сума, който се разпорежда с нея, или отказва да я върне, а като упълномощено пред външния свят лице, което против законните интереси на представлявания не му е предало /чрез също упълномощената за това съпруга/, веднага след получаването, изплатените в негова полза суми.

Щетата, настъпила в резултат от деянието, респ. обуславяща квалификацията по чл.217, ал.4 от НК, е именно цялата инкриминирана по делото сума – 19 011.97 лева, а не претендираната и в настоящото производство разлика над възстановените 11 365 лева, тъй като щетите се изчисляват към момента на осъществяване на престъпното деяние, докато частичното възстановяване е последвало в рамките на отпочналото досъдебно производство.

Констатираното, налагащо изменение на присъдата в частта на приложението на материалния закон, обуславя и повторна индивидуализация на наказанието. Предходното наказание, с оглед възприетата квалификация по чл.206, ал.3 от НК, е имало специален минимум от три години по отношение на лишаването от свобода, мотивирал решаващите съдилища да приемат, че дори и най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко за извършеното, респ. да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК. Последното решение не е обвързващо, тъй като преценката за наличието на тази хипотеза е винаги във връзка с конкретно престъпление и предвидените за него наказания, стига да не се влошава, без съответен протест, положението на осъдения.

За престъплението по чл.217, ал.4 от НК се предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева. Отговорността на Р. се смекчава единствено от факта на частичното възстановяване на щетата, на което обаче противостои една по-висока степен на обществена опасност на конкретното престъпление, защото извършителят е получил представителната власт, с която е злоупотребил, в качеството си на адвокат – лице, което не само по силата на упълномощаването, но и във връзка с професията си е призвано да охранява интересите на възложителя. Към това следва да се добави, че щетата, отделно от паричния си израз, има и други неблагоприятни характеристики – дължимите на пострадалия и задържани суми са били във връзка с незаконното му уволнение, в резултат на което той е останал без работа, респ. без доходи, и е напуснал страната единствено за да има семейството му средства за живот - за да работи в чужбина. При съпоставката на тези обстоятелства е видно, че няма причина за по-голяма снизходителност от проявената вече, тъй като определеното макар и при по-тежката квалификация наказание лишаване от свобода в размер на две години и с приложението на чл.66, ал.1 от НК, се явява справедливо, съразмерно и съответно на извършеното. Кумулативно е предвидено и наказание глоба, но то не може да бъде наложено, предвид забраната reformatio in peius, респ. невъзможността настоящата инстанция да влоши положението на осъдения с добавяне на още едно наказание без съответен протест. Тъй като липсват законови основания за налагане и на предходното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, при изпълнението препис от настоящото решение следва да бъде изпратен на компетентния орган по Закона за адвокатурата за предприемане на съответните действия предвид разпоредбите на чл.22, ал.1, т.2, вр.чл.5, ал.1, т.1.

 

Твърдението за нарушения на процесуални правила е неправилно. На практика в разглежданото искане такива не се изтъкват, а в съответната на това оплакване част се засяга обосноваността на присъдата, която от една страна не подлежи на проверка в производствата по възобновяване, а от друга възраженията са относими изцяло и единствено във връзка с осъждането за обсебване, което не се възприема в настоящото производство.

 

По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 415/2015 г. на Окръжен съд Варна и ИЗМЕНЯ присъда № 84/24.02.2015 г. по НОХД № 5340/13 г. на Районен съд Варна, като приема, че в инкриминираното време подсъдимият Д.С.Р., като адвокат-пълномощник на М.В.Г., съзнателно е действал против законните му интереси, с което му е причинил значителни щети в размер на 19 011.97 лева, поради което и на основание чл.217, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.54 от НК  му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ОТМЕНЯ приложението на чл.206, ал.3 от НК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: