Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 200/19.07.         Година  2017                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На тридесети юни              Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:   Румяна Панталеева

Росица Тончева  

 

 

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 19 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 70/08.08.2016 г. по НОХД № 743/15 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият В.Г.В.  е бил признат за виновен и осъден за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2 и 7, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на пет години лишаване от свобода, и за документно престъпление по чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, като съобразно правилото в чл.23, ал.1 от НК му е било определено за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода -  за срок от пет години, при първоначален строг режим в затвор.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че:

- за периода 14.07.-14.09.2010 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, като представител на „В. агробилд - 7“ ЕООД, подсъдимият е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 537 993.81 лева, като потвърдил неистина в подадени пред НАП Варна три справки-декларации по ЗДДС за неизвършени доставки и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, и

- в периода 19.02.-13.10.2010 г. в гр.Варна, съставил пет неистински частни документа, които употребил пред Национална служба по зърното и фуражите, ТЗ Варна, за да докаже с тях несъществуващи правоотношения.

В съответствие с наказателната, е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на Държавата обезщетение, равняващо се на инкриминираните с обвинителния акт данъчни задължения, ведно с дължимата лихва.

По отношение на подсъдимия била приложена и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, за предходно осъждане по НОХД № 98/2007 г. - с присъда влязла в сила на 23.01.2009 г., и е било приведено в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок.

 

Въззивното производство е по жалба на адвокатите А.Д. ***, като защитници на подсъдимия, с която искат въззивният съд да отмени обжалваната присъда и оправдае подсъдимия. В съдебно заседание това искане се поддържа само по отношение на осъждането по чл.255, ал.3 от НК, с позоваване на субективна несъставомерност на деянието, по отношение на осъждането по чл.309, ал.1 от НК се иска определяне на по-леко по вид наказание – пробация, а в условията на алтернативност – и намаляване на наказанието за данъчното престъпление по размер. Представителят на въззивната прокуратура предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Представител на гражданския ищец не се явява, постъпило е писмено становище с искане присъдата да бъде потвърдена.

 

При въззивната проверка се констатира, че наличните по делото доказателства са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и че са в обем, позволяващ правилното изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Относимите по предмета на делото фактически обстоятелства накратко са:

 

Търговското дружество „В. агробилд - 7" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Парижка комуна" № 11, било вписано в Търговския регистър на 18.05.2010 г., а на 28.05.2010 г. било регистрирано по ЗДДС в ТД НАП Варна. Негов първоначален собственик бил свидетелят Т.В., който нямал нужния образователен ценз, познания, умения и възможности да развива търговска дейност, бил безработен и материално затруднен, а към подписване на необходимите за горното документи бил мотивиран от трето лице срещу обещано възнаграждение. От своя страна подсъдимият имал висше юридическо образувание и заемана предходно длъжност дознател във Второ РУ МВР Варна, от където бил уволнен за множество нарушения по служба и във връзка с проведено срещу него наказателно производство, приключило с осъдителна присъда по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК за подправка на десет протокола за разпознаване чрез имитиране на подписи.

Воден формално като собственик на търговско дружество, свидетелят В. не знаел кой работи в него, функционира ли то реално, и ако се развива дейност, какъв е нейният предмет. Подсъдимият разполагал с редовно, нотариално заверено пълномощно от 15.06.2010 г. да представлява дружеството във връзка с дейността му пред съответните органи и институции. Същевременно, в други три пълномощни, изготвени от името на собственика Т.В., отново в негова полза, подсъдимият сам имитирал подписа му.

 

Търговското дружество „Фърст" ЕООД, седалище Варна,  към инкриминирания период било вписано като собственост на свидетелят Пламен И., живущ ***, Русенско, заедно с редица други, за чиито правен и търговски статус той не знаел нищо, тъй като единствено ги придобивал по инициатива и срещу възнаграждение, обещани от трети лица, без друг ангажимент.

От името и на този свидетел подсъдимият подписал пълномощни за представителство пред ТД НАП Варна.

 

Търговското дружество „Корн трейдинг 2009" ЕООД, седалище с.Горна Студена“, община Свищов, първоначално било регистрирано като собственост на 18-годишния тогава свидетел Веселин Х., живущ ***, с помощта на неустановени лица. След формалното си участие в регистрацията той не знаел нищо за фирмата, но изпитвал притеснения да не възникнат проблеми, за това през 2010 г. се свързал с подсъдимия, когото знаел като бивш полицай. Подсъдимият го посъветвал да продаде фирмата, и свидетелят му подписал редовно, нотариално заверено пълномощно, в което го овластил с неограничени права. Междувременно подсъдимият подписал свидетеля в три други пълномощни за представителство пред ТД НАП Варна.

 

По същото време търговското дружество „Крис Дженерали груп“ ЕООД, седалище Варна, имало за формален собственик свидетеля Ц.П., живущ ***, Русенско, с основно образование, без постоянна работа и доходи, който го регистрирал с помощта на неустановено лице, без намерение и възможност да развива търговска дейност, единствено срещу обещано възнаграждение.

Подсъдимият притежавал редовно, нотариално заверено пълномощно  от 21.07.2010 г. за неограничено представителство на „Крис дженерали груп“ ЕООД пред органи и институции. Отделно той имитирал подписа на свидетеля П. в други три пълномощни за представителство пред ТД НАП Варна. Също така той оперирал и с банковата сметка на това дружество, като теглел суми в брой.

 

В периода 2008-2009 г. свидетелят В.И.бил собственик и управител на „Венис строй” ЕООД, след което продал дружеството и не е изготвял и подписвал документи. От негово име подсъдимият подписал две пълномощни в своя полза, за представителство съответно пред Националната служба по зърното и фуражите към Министерство на земеделието и храните и пред ТД НАП Варна.

 

Действайки като упълномощено лице, в периода месец юли - месец септември 2010 г., подсъдимият подал три месечни справки–декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, в които заявил фиктивни доставки, а въз основа на тях упражнил неправомерно право на данъчен кредит, както следва:

-       за данъчен период месец юни 2010 г. – по две фактури от „Фърст" ЕООД, с право на данъчен кредит в размер на 22 453.33 лв.,

- за данъчен период месец юли 2010 г. – по тринадесет фактури от „Корн трейдинг 2009" ЕООД, с право на данъчен кредит в размер на 210 972.78 лв. и

- за данъчен период месец август 2010 г., - по осем фактури  от "Венис строй" ЕООД, и по десет фактури   от "Крис дженерали груп" ЕООД, с право на данъчен кредит в размер на 304 567.70 лв.

 

За да внуши убеждение, че представляваните от него дружества развиват реално търговска дейност, предварително и в последващи периоди, подсъдимият депозирал в Националната служба по зърното и фуражите към Министерство на земеделието и храните, Териториално звено Варна, неистински документи с цел да се сдобие с удостоверение за регистрация като търговец на зърно, и конкретно:

- заявление-декларация, подписано от името на формално представляващия „Корн трейдинг 2009" ЕООД свидетел В.Х.– входирано на 22.02.2010 г.,

- заявление–декларация, подписано от името на формално представляващия „Фърст" ЕООД свидетел П.И.– входирано на 08.03.2010 г.,

- пълномощно с дата 10.07.2010 г., от името на свидетеля В.И.в съответното качество, приложено към представено на 26.07.2010 г. заявление-декларация, за удостоверяване на представителна власт,

- договор от 07.10.2010 г. за отдаване под наем на склад от името на свидетелите В.И.и Т.В., като представители на съответните дружества – приложен към заявление-декларация, входирано на 14.10.2010 г. и

- пълномощно  от 12.10.2010 г., от името на Т.В., приложено към горното заявление за удостоверяване на представителна власт.

 

Така изложените факти се установяват безпротиворечиво от изобилен доказателствен материал - констатациите, направени по данъчните производства – ревизионни актове, ревизионни доклади, протоколи по насрещни проверки, подкрепени с показанията на разпитаните свидетели В., П. И., П., Х., Т., В., В. И., В., Д., А., Т., К., заключения по назначените съдебно счетоводна и графически експертизи, множеството писмени доказателства – справки, заявления, декларации, фактури, дневници, договори, пълномощни, банкови документи и други.

 

Пряко свързани с основания факт на доказване са обстоятелствата по извършване на процесните сделки и съществуването на инкриминираните фактури, като всички споменати тук доказателства касаят именно тях, и помежду им не съществува противоречие, което вероятно е и причината защитата да не повдига възражения във връзка с възприетата фиктивност на сделките.

Безспорно е, че посочените в справките декларации фактури, заедно с други първични документи, даващи информация за посочените сделки, са търсени, но не са открити не само от разследващите органи, но и от данъчните служители в хода на провежданите данъчни ревизии, както в подсъдимия, така и в процесните дружества - съконтрахенти по отделните сделки, за които се извличат безспорни данни относно недобросъвестното им използване за неправомерни цели.

След проведено задълбочено изследване на наличните фактически данни съставът на окръжния съд е извел убедителни аргументи за фиктивността на сделките. Както „В. агробилд – 7“, ЕООД, така и останалите четири дружества „доставчици“, не са разполагали с ресурс за извършване на декларираната дейност - работници, складове, транспортни средства, а към наличните договори и фактури липсват складови разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, пътни листи, товарителници и др., обосноваващи реалното съществуване и движение на стоки по фактурираните доставки. Самото дружество  „В. агробилд - 7" ЕООД, както правилно е констатирано, единствено в рамките на трите инкриминирани данъчни периода твърди оборот по документи за внушителните приблизително 2 млн. лв., преди и след които липсва търговска дейност. Както то, така и останалите дружества, са притежание на собственици само по документи, без нужните знания и умения и без доказателства от тяхно име други компетентни лица да са развивали дейността. Регистрираните седалища на фирмите и адреси на управление са били недействителни, респ. на тях офиси не е имало. Съществуващите множество неистински документи, всичките в полза на подсъдимия, едновременно и техен автор, с факта на полагането на подписи от чуждо име, налагат извод за изграждане на верига от така наречените фирми-фантоми, поддържана чрез последователното им прехвърляне на едни и същи лица, отново с посредничеството на подсъдимия.

Не може да бъде споделено разбирането, застъпено от жалбоподателите, за липсата на субективна страна в осъществяване на деянията, съставящи продължаваното данъчно престъпление. И в тази насока окръжният съд е изложил подробни, задълбочени и убедителни мотиви, които изцяло се споделят при въззивната проверка, респ. се отказва кредит на доверие на обясненията на подсъдимия, който твърди, че е бил само приносител на трите справки-декларации, без знание за достоверността на отразеното в тях.

Защитната теза на подсъдимия, че вече попълнени, декларациите по ЗДДС са му давани от Кирил и Вихра, които работели в счетоводна кантора, са убедително опровергани от свидетелите Венцислав Т., Никифор А. и Вихра Д.. Факт е също така, че подсъдимият се е ползвал от множество пълномощни, подписани лично от него, вместо вписаното като упълномощител лице – формален собственик и представляващ съответното дружество. Извън дружествата, обхванати от фактическото обвинение, съдът е установил и, че подсъдимият е бил пълномощник на още една фирма с фиктивен собственик - „Строй пропъртис”, която от своя страна е поддоставчик по множество от документите за нереалните сделки.

Наред с неистинските документи, подписвани лично от подсъдимия, и предоставящи му право на представителство основно пред данъчната администрация, той е разполагал и с редовни, нотариално заверени пълномощни от дружествата „Корн трейдинг” ЕООД, „В. Агробилд – 7“ ЕООД и „Крис дженерали груп” ЕООД, осигуряващи му широкообхватна представителна власт пред множество органи и институции, неограничени права да разполага с всички приходи на дружествата и много други. Касае се за изключителни и всеобхватни правомощия на В., вкл. по отношение на „Корн трейдинг“ - и да продава от името на упълномощителя част или всички дялове на представляваното дружество. При това е установено, че подсъдимият е този, който е поискал от свидетеля В.Х.изготвянето на пълномощно в последния смисъл. Сред общо шестнадесетте неистински пълномощни, с които подсъдимият сам си е делегирал права, свързани с дейността на пет дружества, са двете по отношение съответно на свидетелите Т.В. и Ц.П., също предоставящи му неограничени права, сред които отново възможността да продава част или всички дялове на дружествата им. Умишленото създаване на всички тези документи при ясното съзнание за техния противоправен характер, очевидно не би било необходимо, ако подсъдимият беше едно странично за престъпната дейност лице, натоварено единствено с техническата задача да представя справки-декларации с неясно за него съдържание пред данъчните власти.

В подкрепа на извода за субективната съставомерност на деянието са и ясно отграничените и систематизирани в мотивите на окръжния съд факти и обстоятелства – осъществяваните от него в резултат на делегирани неограничени права банкови операции със сумите, постъпващи в сметките на три от дружествата, личното полагане на подписи в дневниците за покупките на „В. агробилд - 7”, подписването на договора за наем на склад между „Строй пропъртис” и „Крис дженерали груп”, полагането на подпис в качеството на продавач или купувач по общо 32 договора между отделните дружества, подписването на десет фактури като получател на нереални доставки от „Крис дженерали груп“, подаването на заявления пред НСЗХ, звено Варна, за регистрация на търговци на зърно на дружества, които реално не са били такива.

Като пряко свързани с него, подкрепящи това обвинение са и фактите, очертаващи предмета на второто престъпление, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен – продължаваното документно престъпление, което не се оспорва с въззивната жалба нито от обективна, нито от субективна страна. Безспорно е установено с достатъчен по обем и безпротиворечив доказателствен материал, че подсъдимият е съставил и използвал пред Националната служба по зърното и фуражите към МЗХ - звено Варна, три заявления /две от които се инкриминират/, един договор за наем и две пълномощни, като във всички тях имитирал подписа на соченото за автор, съответно страна, лице, като е целял създаването на доказателства за съществуването на реална и конкретна търговска дейност.

Без никога да е бил упълномощаван редовно от свидетеля П.И.да го представлява по повод дейността на водената на негово име фирма „Фърст“ ЕООД, и при факта на създадените от самия него в много по-късен момент неистински пълномощни, още на 08.03.2010 г. подсъдимият е подал подправеното заявление, декларирайки желание дружеството да бъде регистрирано като търговец на зърно. Еднакво е положението и с аналогичното заявление от името на дружество „Корн трейдинг 2009“ ЕООД, депозирано още на 22.02.2010 г., въпреки че собственикът В.Х.е потърсил съдействието на подсъдимия поради притеснения предвид извършената формална регистрация на негово име, бил е посъветван от него да я продаде и съответно след повече от един месец е било заверено редовното генерално пълномощно между тях. Обстоятелството, че значително преди настъпването на данъчните периоди, в рамките на които е осъществено престъплението по чл.255, ал.3 от НК, подсъдимият съзнателно започва да гради убеждение, че съществуват реални търговци, осъществяващи съответната дейност, а впоследствие именно те са вписани и като страни по несъществуващите доставки, налага извод, че той е бил съвсем наясно с недостоверността на предоставената на данъчната администрация информация чрез подадените от него три справки-декларации по ЗДДС.  

 

Извън възраженията за субективна несъставомерност на данъчното престъпление, спор по приложението на материалния закон не съществува. Въз основа на правилно установените от първоинстанционния съд факти, законосъобразно се извличат признаците и на двата престъпни състава, възприети с присъдата:

 - по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2 и 7 от НК, осъществен в условията на чл.26, ал.1 от НК – чрез три еднородни отделни деяния, тъй като със съставянето на трите справки-декларации за съответните данъчни периоди, и конкретно с вписването на данните за неосъществени сделки, въз основа на които е приспаднат неследващ се данъчен кредит, подсъдимият е избегнал плащането на действително дължимия данък добавена стойност, възлизащ общо на 537 993.81 лева и

- по чл.309, ал.1 от НК, осъществено отново при условията на продължавано престъпление, представено от пет отделни документни подправки, при които подсъдимият придал вид на всеки един от петте частни документа, че представлява конкретно писмено изявление на лицата съответно Веселин Х., Пламен И., В.И.и Т.В., които обаче не са действителните съставители на документите, след което употребил тези документи, като ги представил пред Националната служба по зърното и фуражите към Министерство на земеделието и храните, Териториално звено Варна.  

Престъпленията са били осъществени и от субективна страна, при форма на вината "пряк умисъл", като подсъдимият е съзнавал, че справките-декларации, които подава, отразяват невярна информация, и с това е целял да укрие данъчните задължения на „В. агробилд – 7“ ЕООД, Варна, както и че създава документи от името на трети лица, за да си послужи с тях пред държавен орган и да докаже съществуването на реални  търговски правоотношения.

За данъчното престъпление е безспорно и наличието на квалифициращият признак „особено големи размери”, тъй като сумата надвишава многократно установената граница в разпоредбата на чл.93, т.12 от НК.

 

В съдебното заседание пред въззивния съд жалбоподателите въвеждат и възражение срещу справедливостта на присъдата, като се позовават на срока на провеждане на наказателното производство, който определят като прекалено дълъг и му придават значението на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, обуславящо приложението на чл.55 от НК, както и изразяват несъгласие с отчитането в първоинстанционния съд като отегчаващи отговорността на обстоятелства, едновременно елемент и от състава на престъплението.

Наказанията и за двете отделни престъпления в окръжния съд са определени около средния размер, макар съдът да е оценил като висока, обществената опасност както на самите деяния, така и на подсъдимия, и в подкрепа е изложил достатъчно убедителни аргументи. Неправилно е становището на защитата, че при наличието на квалифициращия елемент особено големи размери, величината на сумата не може допълнително да служи и като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това е така, защото съгласно определението в чл.93, т.14 от НК, деянието ще е съставомерно по чл.255, ал.3 от НК и при укрити данъчни задължения в размер само на дванадесет хиляди лева, а общата инкриминирана сума по настоящото дело надхвърля над 45 пъти тази стойност.

Правилно се твърди, че изминалият от датата на довършване на деянията срок – почти седем години, е значителен, но единствено той, по мнението на настоящия въззивен състав, е основанието, предвид всички неблагоприятни обстоятелства, от значение на индивидуализацията, отчетени подробно в окръжния съд и споделяни при проверката, да не бъдат наложени наказания над средния, към максималния размер, а да се възприеме, че справедливи и съответни на извършеното, както и достатъчни за постигане на поправителен ефект спрямо подсъдимия, но и за удовлетворяване на изискванията за генерална превенция, ще са наказанията, отмерени към средния размер. По нататъшна снизходителност, проявена спрямо този подсъдим, би била неоправдана като несъответна на изводите за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК е била приложена правилно, такъв е и изводът, че общото наказание е достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия и не се налага приложение на чл.24 от НК. Определеният първоначален режим на изтърпяване е законосъобразен и след изменението на ЗИНЗС - съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“, и присъдата следва да бъде коригирана по повод това изменение единствено чрез отмяна на посочването къде да бъде изтърпяно наказанието. Сроковете във връзка с предходната влязла в сила присъда по отношение на подсъдимия и инкриминираните по настоящото дело периоди също са съобразени правилно, при което с основание, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като в тази част подлежат на изменение както режима, който според новите правила следва да е общ – чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така и изключване на мястото за изтърпяване.

 

Въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания във връзка с присъденото обезщетение. При служебната проверка се установява, че съставът на окръжния съд е приел за съвместно разглеждане граждански иск за причинени на Държавата имуществени вреди в размера, инкриминиран с обвинителния акт - 537 993.81 лева, и го е уважил изцяло, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2010 г. – датата на довършване на данъчното престъпление, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен, поради което не се констатират основания за промяна на присъдата в тази част.

 

По всички изложени до тук съображения и на основание чл.334, т.т.3 и 6 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ ЧАСТИЧНО присъда № 70/08.08.2016 г. по НОХД № 743/15 г. на Окръжен съд Варна, като

- определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 98/2007 г. на Варненския военен съд,

- отменя определянето на място за изтърпяване и на двете наложени с присъдата наказания.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: