Р Е Ш Е Н И Е № 120

25.09.2013г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Живка Денева

секретар С.Д.

   прокурора Анна Помакова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №190 по описа за 2013 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на М.С.Х. чрез защитника й адв. Тр.С., подсъдима по нохд № 66/13г. по описа на Силистренския окръжен съд,  против присъдата на същия съд от 11.04.2013г., с която подсъдимата Х. е призната за виновна за деяние по  чл.343 ал.1  б.”в” НК и чл.58а ал.1 НК и й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. Призната е за виновна и за деяние по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 и чл.58а ал.1 НК като й е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23 НК й е определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.68 ал.1 НК е приведена в изпълнение и присъда от три месеца лишаване от свобода, постановена от Силистренския районен съд и влязла в сила на 08.05.2008г.

В жалбата на подсъдимата се сочат основания за  незаконосъобразност и недоказаност. По отношение на второто обвинение излага съображения за липса на умисъл. Прави се   искане съдът да отмени изцяло присъдата и постанови оправдателна такава и по двете обвинения.

Пълномощникът на частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 11.04.2013г. по нохд № 66/2013г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимата М.С.Х. за виновна в това, че на 26.03.2011г. в гр.Силистра, по ул. „Н.Й.Вапцаров” при управление на л.а. „Мерцедес” – модел А160 ДК№ СС 0739 СК, нарушила правилата за движение – чл.20 ал.2,чл.116, чл.150, чл.150а ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на М.И. К., на 75 год. и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.58а ал.1 т.1 НК като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. Признал я за виновна и за това, че на 26.03.2011г. в гр.Силистра, като участник в автопроизшествие, пред служител на ОД на МВР гр.Силистра – мл. контрольор В.Адем, съзнателно се ползвала от неистински официален документ – чуждестранен документ, удостоверяващ правоспособност, категория „В” на името на Х.М., с дата на издаване 27.04.10г.и дата на валидност 27.04.13г., на който е придаден вид, че е издаден от компетентните американски власти, като за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 и вр.чл.58а ал.1 НК й е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23 НК съдът е наложил на подсъдимата едно общо наказание от две години лишаване от свобода при строг режим.

На основание чл.68 ал.1 НК е привел в изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода по присъда №405/30.04.08г. на Силистренския районен съд по нохд №322/08г, влязла в сила на 08.05.08г., като е постановил същото да бъде изтърпяно при строг режим. На основание чл.53 ал.1 б.”а” НК е отнел в полза на държавата шофьорската книжка на името на подсъдимата, осъдил я е да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимата е признала всички факти и обстоятелства по обв. акт, признала е вината си и е заявила, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните. Защитата й е пледирала за липса на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат за пълното деяние и липса на умисъл за второто.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел,че признанието на подсъдимата се подкрепя от така събраните доказателства и я е признал за виновна и по двете обвинения.

Безспорно е, че подсъдимата е с начално образование. Не е изкарала шофьорски курс, не се е явявала на изпит както у нас, така и в чужбина. Не е посещавала САЩ никога, не говори английски и няма как легално да е с сдобила със свидетелство за правоуправление. Всичко това е достатъчно да се направи извода, че е съзнавала отлично, че ползваният от нея документ за правоспособност е неистински. Налице е ползване на този документ, тъй като тя го е представила пред надлежния полицейски орган при възникналото ПТП. С това е искала да докаже, че е правоспособен водач, какъвто никога не е била. Всичко това доказва по несъмнен и категоричен начин умисъла за осъществяване на деяние по чл.316 вр.чл.308 ал.2 НК. Действително за съставянето на документа не може да й се търси отговорност, налице е само ползване от нейна страна.

По отношение на второто деяние, пред настоящата инстанция защитата на подсъдимата заявява, че съдът не е събирал никакви доказателства, а се е позовал единствено и само на събраните в досъдебното производство, забравяйки явно, че производството е по реда на съкратеното производство и подсъдимата, за да се ползва от привилегията на чл.58а НК е признала всички факти и обстоятелства посочени в обв. акт и се е съгласила да не се събират нови доказателства.От изготвената АТЕ се установява, че пострадалият, във всеки от изброените варианти, попада извън опасната зона на спиране на автомобила и, че подсъдимата е имала възможност да спре и предотврати удара, ако беше реагирала своевременно. Същата се е движила със скорост около 55 км./ч, при разрешена 70 км/ч, видимостта й към пострадалия и спътницата му е била от порядъка на 200м. Възприела е пострадалия на разделителната непрекъсната линия по средата на пътното платно и че е започнал пресичане и на платното, по което се е движила тя. Въпреки това не е направила всичко възможно за да намали скоростта или да спре и по този начин за избегне ПТП. Реагирала е късно, като въпреки задействаната спирачна система, не е могла да спре своевременно и блъснала с предната лява част на автомобила пострадалия като го вдигнала на капака и последния се ударил в панорамното стъкло, останал върху капака до спирането на автомобила след което изпаднал на земята.

На лице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат. На пострадалия К. са били причинени контузия на главата, сътресение на мозъка, контузно-разкъсни рани по главата и лицето, контузия на гръден кош, открито многофрагментарно счупване на средните части на двете подбедрици. Непосредствена причина за настъпилата смърт е остра дихателна недостатъчност в резултат на белодробния тромбоемболизъм, засягащ кръвоносните съдове от по-малък калибър, поради остро настъпващото прекъсване на кръвния ток в белия дроб и анемия на ляво сърце и мозъка. От заключението на тройната и петорната СМЕ е установено, че развитието на белодробната тромбоемболия и възпалителни промени в белите дробове е усложнение в резултат на получената съчетана травма и в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП от пострадалия. Ако тези травми не бяха причинени, то пострадалия не би изпаднал в това състояние, не би се получило това усложнение, което е независимо от проведеното лечение. Съдът е изложил подробни съображения защо приема изводите на петорната /респ.тройната/ СМЕ за наличието на причинно-следствена връзка между извършеното деяние и настъпилия вредоносен резултат като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.

В тази връзка изводите на съда, въз основа на всички събрани доказателства са правилни, обосновани и законосъобразни. Налице е виновно поведение от страна на подсъдимата, която е неправоспособен водач и това нейно поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Налице са визираните в обвинителния акт нарушения на ЗДвП. На първо място е нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП като подсъдимата при избирането на скоростта на движението си не е направила всичко зависещо от нея да намали същата или да спре, когато възникне опасност за движението. Нарушила е разпоредбата на чл.116 от същия закон вменяващ и в задължение да бъде внимателна и предпазлива спрямо пешеходците, особено към престарели хора, чл.150 –ППС да се управляват от правоспособни водачи, както и чл.150а – водача да притежава свидетелство за правоуправление валидно за категорията ППС, което управлява.

Констатациите на съда, че направените от същата самопризнания се подкрепят от събраните доказателства са обосновани и законосъобразни. Поради това и извода за виновното й поведение също е правилен, обоснован и законосъобразен.

По отношение наложеното наказание за деянието по чл.316 НК е над минимума, редуцирано съгласно разпоредбата на чл.58а НК на една година лишаване от свобода. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. За деянието по чл.343 ал.1 б.”в” НК също е определено наказание в предвидения законов минимум, редуцирано по реда на чл.58а НК на две години лишаване от свобода. Съдът правилно е преценил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като такова не би следвало да се отчита направеното самопризнание, тъй като то е предпоставка за приложение на чл.58а НК. Въпреки това налице са превес на смекчаващите вината обстоятелства и размера на определеното наказание е правилен и законосъобразен. Предвид предходното осъждане на подсъдимата с приложение на чл.66 НК и с оглед генералната превенция правилно съдът е приел, че определеното общо най-тежко наказание по реда на чл.23 ал.1 НК следва да се изтърпи ефективно при строг режим.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 11.04.13г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд № 66/13г. по отношение на подсъдимата М.С.Х. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.